От 1 година съм майка, сега тепърва ми предстои да измина дългия път на порастване на детето ми.Детска градина, училище, пубертет все още нямам опит.Детето на съпруга ми е 17г. и доскоро живееше при майка си, но преди 2 месеца се премести при нас.До преди няколко дни беше идеално, но вече почнаха проблемите.Как да се науча да говоря с него, да го разбирам, но и същото време да го науча да ме уважава? Яълката на раздора беше всекидневните задължения.Моето мнение е, че той вече е голям и трябва да има някакви задължения, да изхвърли боклука, да пусне прахусмокачка, да гледа сестра си докато върша нещо.А неговото мнение е, че няма никакви задължения и само ако има желание може да ми помогне.Баща му го няма по цял ден и цялата отговорност е върху мен.Как да постъпя?Дали аз не греша, че го карам да ми помага?
- Публикувана: 26 дек. 2006, 16:54 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2007, 19:01 ч.
Детето на съпруга ми
.........Моето мнение е, че той вече е голям и трябва да има някакви задължения, да изхвърли боклука, да пусне прахусмокачка, да гледа сестра си докато върша нещо.А неговото мнение е, че няма никакви задължения и само ако има желание може да ми помогне.Баща му го няма по цял ден и цялата отговорност е върху мен.Как да постъпя?Дали аз не греша, че го карам да ми помага?
Мисля, че си абсолютно права
Това, че не си му родна майка не му дава право да се държи с теб като към чужд човек, още повече, че живее в твойта къща.
Много е трудно.Особено ако самият ти все още не си бил родител на голямо дете.Сигурно ако детето ми беше по- голямо щях да съм по-подготвена.А сега и аз трябва да се науча да бъда майка да рзбирам проблемите му, да му помагам когато има нужда и да го науча да бъде по отговорен.Лошото е, че докато са били с баща си той не ги е карал да му помагат за нищо а е гледал сам да си върши работата.Майка им пък стоварваше почти цялата отговорност на тях и правеха всичко в къщи.Говоря в множествено число защото са две момчета в момента малкия/на 12г./ е при майка си.Сега той се страхува да не постъпя като майка му и да оставя той да върши всичко.А пък аз нямам идея как въобще да се държа.Само искам да сме в добри отношения защото вече сме едно с-во, а е много трудно да живееш в неразбирателство. 
Мисля, че трябва да поговорите заедно тримата- ти, съпруга ти и сина му. Да им обясниш, че в едно семейство, което живее в една къща всеки трябва да има определени задължения заедно да решите кой какво трябва да прави. Аз се съмнявам, че ще можеш да убедиш младежа да гледа сестра си, но поне би трябвало да си разпределите поравно домакинските задължения. Но за целта би трябвало да имаш подкрепата на баща му. Ако не я получиш задачата ти е почти непосилна. Приятеля ми също има големи деца, но те не живеят заедно с нас, така, че съветите ми са съвсем теоретични. Надявам се при теб нещата да потръгнат и да нямаш поводи за притеснение.
Аз съм от другата страна - баща ми е женен 2 - ри път . Неговата съпруга спечели моето уважение и това на брат ми с времето , не насилвай нещата. Това е твой дом , колкото и нейн , така че не се страхувай да изискваш . Той вече е голям , може да започнеш с дребни неща - жената на баща ми винаги ми правеше кафе сутрин ( като бях на тази възраст) и си говорехме , по това време бях пропушила и си позволявах да го правя пред нея , а пред баща ми още не т.е това , че нямах вътрешни спирачки ми помогна в началото и колкото и да е странно ни помогна да се опознаем по-бързо .Разликата със сестра ми е точно 17 години и бебето също ни сближи . Скоро им бях на гости и установих , че наистина техният дом се крепи на нея . Бавно и полека е моят съвет . Сигурна съм , че ще се справиш !
Мисля, че трябва да поговорите заедно тримата- ти, съпруга ти и сина му. Да им обясниш, че в едно семейство, което живее в една къща всеки трябва да има определени задължения заедно да решите кой какво трябва да прави. Аз се съмнявам, че ще можеш да убедиш младежа да гледа сестра си, но поне би трябвало да си разпределите поравно домакинските задължения. Но за целта би трябвало да имаш подкрепата на баща му. Ако не я получиш задачата ти е почти непосилна.
Абсолютно подкрепям.
Да , разбирам и знам, че ситуацията е колкото риторична, толкова и деликатна......
Аз също съм "пресна" майка, а баткото / синът на половинката / е на 13.....
При вас голямото дете е достатъчно голямо, да не е дете вече, докато ние сме в тази възраст , в която сме деца, когато искаме да играем на топка в хола и големи хора , що се касае до реакции и усещане на нещата........
Моето мнение също е , че всеки трябва да има определени ангажименти, а уважението и добрия тон са задължителни.....ако идват и отвътре - най - добре , не че винаги се получава......
Аз лично се опитвам от самото начло да убедя мъжа ми, че никога няма да мога да бъда за сина му като родна майка, не е и нужно - той си я има жива и здрава.....
Същевременно, правя винаги усилия "всичко да е на шест" , но когато детето, както споменах по - горе е вече достатъчно голямо да осъзнава нещата, то може да ти бъде съюзник, а може ако реши да бъде и яростен опонент.....
Пожелавам да изгладите нещата възможно най - скоро !
Ще следя темата
Аз също съм "пресна" майка, а баткото / синът на половинката / е на 13.....
При вас голямото дете е достатъчно голямо, да не е дете вече, докато ние сме в тази възраст , в която сме деца, когато искаме да играем на топка в хола и големи хора , що се касае до реакции и усещане на нещата........
Моето мнение също е , че всеки трябва да има определени ангажименти, а уважението и добрия тон са задължителни.....ако идват и отвътре - най - добре , не че винаги се получава......
Аз лично се опитвам от самото начло да убедя мъжа ми, че никога няма да мога да бъда за сина му като родна майка, не е и нужно - той си я има жива и здрава.....
Същевременно, правя винаги усилия "всичко да е на шест" , но когато детето, както споменах по - горе е вече достатъчно голямо да осъзнава нещата, то може да ти бъде съюзник, а може ако реши да бъде и яростен опонент.....
Пожелавам да изгладите нещата възможно най - скоро !
Ще следя темата
Имате нужда от разговари-ти със съпруга си,той с него или и тримата заедно!Присъединявам се към мнението,че всичко трябва да става бавно и внимателно,че трябва да спечелиш уважението на това момче,пък и симпатиите му дори!А за помощта-задължително трябва да ти помага,дори и заради самото негово възпитание,да не говорим пък,че има и малка сестричка в момента!
В никакъв случай не го карай да ти помага.
Първо го направи свой приятел. Той сам ще поиска да ти помага после.
Влез в живота му, прави се че не разбираш това или онова, искай му мнението, разрешавай му да пуши, питай го за компютри, ако се интересува, разрешавай му да пийва. Но днес, ако му кажеш колко е хубаво кафе с цигара, утре му разкажи за рака на белия дроб без да споменаваш пушенето.
Говори му за секс, за предпазване, питай го за поза "стоножка" и т.н.
Говорете за приятелите му, казвай му колко харесваш този или онзи и т.н.
Първо го направи свой приятел. Той сам ще поиска да ти помага после.
Влез в живота му, прави се че не разбираш това или онова, искай му мнението, разрешавай му да пуши, питай го за компютри, ако се интересува, разрешавай му да пийва. Но днес, ако му кажеш колко е хубаво кафе с цигара, утре му разкажи за рака на белия дроб без да споменаваш пушенето.
Говори му за секс, за предпазване, питай го за поза "стоножка" и т.н.
Говорете за приятелите му, казвай му колко харесваш този или онзи и т.н.
Ако е в самостоятелна стая, нека той си я чисти подрежда баща му да си го учи. Ако трябва да помага не да отидите например и да го дигнете от заниманията, а да си знае задълженията - боклук, чиния и т.н негова работа когато може и трябва.
Когато ви се наложи да гледа детето, помолете го, но това разбира се да е в краен случай. Той не ви е детегледачка. Например ако спи детенцето - моля те наглеждай го излизам за малко.
А докато правите нещо и той да я гледа може, ако я сложите в кошарка и при него, ако той иска.
Той все пак е ученик и трябва да учи. Аз никога не ангажирам и не съм ангажирала голямото си дете да се грижи за малкото. Така се намразват.
Когато ви се наложи да гледа детето, помолете го, но това разбира се да е в краен случай. Той не ви е детегледачка. Например ако спи детенцето - моля те наглеждай го излизам за малко.
А докато правите нещо и той да я гледа може, ако я сложите в кошарка и при него, ако той иска.
Той все пак е ученик и трябва да учи. Аз никога не ангажирам и не съм ангажирала голямото си дете да се грижи за малкото. Така се намразват.
Аз бих направила така,но това е мое мнение,не го приемай като съвет а само като мнение от новак:)
Първо кажи на мъжа си какви мислиш, че са задълженията на доведеният ти син и после поговори с него,не си му майка но живеете заедно и трябва да се съобразявате един с друг,това може и мъжът ти да му го обясни,не се карай с детето,но не го толерирай когато не се придържа към плана,просто бъди честна,ти в крайна сметка не можеш да компенсираш за първия брак на мъжа си и да го глезиш.Труден път си избрала,знаеш това ,но ако си честен човек и добронамерен ще успееш.Разбира се важно е и хората околко теб да са свестни.
Първо кажи на мъжа си какви мислиш, че са задълженията на доведеният ти син и после поговори с него,не си му майка но живеете заедно и трябва да се съобразявате един с друг,това може и мъжът ти да му го обясни,не се карай с детето,но не го толерирай когато не се придържа към плана,просто бъди честна,ти в крайна сметка не можеш да компенсираш за първия брак на мъжа си и да го глезиш.Труден път си избрала,знаеш това ,но ако си честен човек и добронамерен ще успееш.Разбира се важно е и хората околко теб да са свестни.
аз също съм от другата страна. баща ми се ожени повторно и заживяхме с мащеха и двама доведени братя.
мога да ти кажа, че ако поговориш с доведения си син на четири очи и то като голям човек, не да му четеш конско, ще спечелиш. прави са момичетата, че първо трябва да го направиш свой приятел. тънка е границата между това да го накараш да ти вярва, да те уважава и да те обикне един ден- дай боже! в никой случай не се съюзявай с него (например да му даваш да пуши), а след това да го "споделяш" на баща му! момчето ще те разбере и повярвай ми- повече никога няма да ти има доверие за нищо.
що се отнася до домакинските задължения, в разговор можеш да му обясниш( поне аз така бих направила), че ще разиташ на него, когато ти е много тежко, защото той е достатъчно голям и може да ти бъде опора, но наистина прибягвай само в крайни случаи до тази помощ!
Успех! дано скоро се похвалиш, въпреки че за тези неща се изисква много време!
мога да ти кажа, че ако поговориш с доведения си син на четири очи и то като голям човек, не да му четеш конско, ще спечелиш. прави са момичетата, че първо трябва да го направиш свой приятел. тънка е границата между това да го накараш да ти вярва, да те уважава и да те обикне един ден- дай боже! в никой случай не се съюзявай с него (например да му даваш да пуши), а след това да го "споделяш" на баща му! момчето ще те разбере и повярвай ми- повече никога няма да ти има доверие за нищо.
що се отнася до домакинските задължения, в разговор можеш да му обясниш( поне аз така бих направила), че ще разиташ на него, когато ти е много тежко, защото той е достатъчно голям и може да ти бъде опора, но наистина прибягвай само в крайни случаи до тази помощ!
Успех! дано скоро се похвалиш, въпреки че за тези неща се изисква много време!
Много деликатна ситуация
С един разговор няма да стане. Неговите интереси са мноооого далеч от твойте.
Всичко е до характери и до възпитание. Да гледа детето мисля, няма да стане. Все пак е и момче на 17. Да помага в домакинството - сигурно, но малко и по желание.
Някой беше писъл " че това е твоята къща " - което не е така.
Това е ВАШАТА къща и не карай бащата да стои като буфер между вас - първоначално може да е удобно и резултатно, но крайния ефект едва ли ще е задоволителен
С един разговор няма да стане. Неговите интереси са мноооого далеч от твойте.
Всичко е до характери и до възпитание. Да гледа детето мисля, няма да стане. Все пак е и момче на 17. Да помага в домакинството - сигурно, но малко и по желание.
Някой беше писъл " че това е твоята къща " - което не е така.
Това е ВАШАТА къща и не карай бащата да стои като буфер между вас - първоначално може да е удобно и резултатно, но крайния ефект едва ли ще е задоволителен
Ами незнам .Може би моето възпитание е друго и затова не мога да разбера.Ама всеки свиква с хубавото нали и като не те карат да правиш нищо, какво още по добре, голям кеф.Ама не мисля, че това е добро възпитание.Значи каква е процедурата сутрин се отива на училище по някое време и винаги със закъснение минимум 1 час.После на компютъра и ако аз не го вдигна за нещо ще си стои цял ден.Ами нали трябва да има задължения, нали всеки трябва да се научи да бъде отговорен.Ако сега се научи да лентяйства и да не прави нищо, как ще се справи с по-големите отговорности в живота на възрастен.Ох, много съм объркана.Сигурно и аз съм сбъркала в нещо, не съм идеалната домакиня и не всичко успявам да свърша.ама си мисля, че компромисите трябва да се правят и от двете страни, защото по тая логика и аз не съм длъжна да правя нищо
"Ако е в самостоятелна стая, нека той си я чисти подрежда баща му да си го учи." [/quote]Между другото никой няма собствена стая живеем в гарсониера.
.Може би моето възпитание е друго и затова не мога да разбера.Ама всеки свиква с хубавото нали и като не те карат да правиш нищо, какво още по добре, голям кеф.Ама не мисля, че това е добро възпитание.Значи каква е процедурата сутрин се отива на училище по някое време и винаги със закъснение минимум 1 час.После на компютъра и ако аз не го вдигна за нещо ще си стои цял ден.Ами нали трябва да има задължения, нали всеки трябва да се научи да бъде отговорен.Ако сега се научи да лентяйства и да не прави нищо, как ще се справи с по-големите отговорности в живота на възрастен.Ох, много съм объркана.Сигурно и аз съм сбъркала в нещо, не съм идеалната домакиня и не всичко успявам да свърша.ама си мисля, че компромисите трябва да се правят и от двете страни, защото по тая логика и аз не съм длъжна да правя нищо"Ако е в самостоятелна стая, нека той си я чисти подрежда баща му да си го учи." [/quote]Между другото никой няма собствена стая живеем в гарсониера.
Определено трябва да има отговорности Не може да живеете заедно, а да се очаква ти да прислужваш, да переш и готвиш, а той по цял ден да е на компютъра и да се забавлява. Той е достатъчно голям, за да осъзнае ситуацията, а и създаването на подобни навици е малко позакъсняло си мисля Когато бях на 18 години се преместих да уча в София - висше - и поех отговорност за себе си и моето малко студентско домакинство без проблеми точно, защото се бях научила да съм самостоятелна и да нося отговорност. Той е много близо до пълнолетието, когато може и да поеме по свой път.
А как реагира мъжа ти и негов баща?
А момчето как реагира?
Не може да живеете заедно, а да се очаква ти да прислужваш, да переш и готвиш, а той по цял ден да е на компютъра и да се забавлява. Той е достатъчно голям, за да осъзнае ситуацията, а и създаването на подобни навици е малко позакъсняло си мисля Когато бях на 18 години се преместих да уча в София - висше - и поех отговорност за себе си и моето малко студентско домакинство без проблеми точно, защото се бях научила да съм самостоятелна и да нося отговорност. Той е много близо до пълнолетието, когато може и да поеме по свой път. А как реагира мъжа ти и негов баща?
А момчето как реагира?
даи му малко повече свободно време за начало.научи се да бъдете приятели и тогава по лесно ще се науче да ти помага.все пак е по лесно да помогнеш на приятел отколкото по задължение.такива деца се чувстват неразбрани и използвани защото им е трудно да свикнат с новата обстановка.първо и на всяка цена е приятелството то е ключът към успеха.
Да, точно, защото е "нашата" къща, той също има задължения там.
Но.. бавно, внимателно и деликатно.
Съгласна съм, че като начало трябва да се опиташ да се сближиш с него и да го накараш да се почувства "в къщи", чак тогава постепенно ще му вмениш домашните задължения, които са в реда на нещата.
Успех!
Но.. бавно, внимателно и деликатно.
Съгласна съм, че като начало трябва да се опиташ да се сближиш с него и да го накараш да се почувства "в къщи", чак тогава постепенно ще му вмениш домашните задължения, които са в реда на нещата.
Успех!
Е щом сте в гарсониера наистина е трудна ситуацията. Аз като не мога да свърша всичко на първо място са ми децата. Първо винаги готвя за тях, ако ми остане време за останалите в къщи. Пазаруването, ако нямаш кола винаги с придружител. Не давай команди на голямото дете минавай през бащата графикът му. Прати го на среща в училище сега горе долу всеки месец има родителски срещи може да кажат дали ходи на училище. Отделно пред всяко училище има свободните приеми на учителите с родители и отделно с ученици.
такива деца се чувстват неразбрани и използвани защото им е трудно да свикнат с новата обстановка
Кви ""деца"",кви 5 лева
.Тук на 18 год.(да не кажа и по малки),вече работят и с навар6ване на палнолетие си излизат да си живеят самостоятелно.Мъжът ми от 16 годишен работи и се издаржа сам.Това е типично бг манталитет да им се сервира всичко на тепсия ""децата"".Ужас,като чета мненията на повечето,ми да вземе да го гали с перо тогава младежа.Според мен си поговорете с бащата много сериозно,и си кажи кво не ти харесва в цялата тая ситуация.Щото колкото повече се правиш на добър ,знаеш ,че ти се качват толкоз по барзо на главата отгоре.Трябва да има респект и да те слуш щом живэ във ВАШАТА къща,да това е вашата къща,не неговата.Ми не ги разбирам аз таквиз неща.
Мисля, че трабва да си поговорите тримата, защото младежът може да счита, че е на гости и ти си длъжна да му пренасяш и отнасяш. Също така той като седне на масата не се ли запитва откъде идва това ядене и кой го е приготвил. оптай се да си поставиш изискванията, защото ще има да теглиш и да му подскачаш, а той ще си живее без да му пука за нищо и ще си мисли, че едва ли не си му слугиня.
Аз малко грубичко се изказах, но ме извини.
Аз малко грубичко се изказах, но ме извини.
Според мен най-важното е спокойно да поговориш с бащата и сина и да си изясните позициите. Не може някой да живее в един дом и да няма задължения. Просто трябва да стигнете до споразумение кои са неговите задължения.
Мъжът ми има син от предишен брак, но той е живял с нас само през почивките. Но и при тези условия е имал задължения към домакинството. За мен е било по-лесно, защото баща му е водил тези разговори, но не мисля, че трябва да се съгласяваш да оставиш 17-годишен юнак да лежи на гърба ти.
Мъжът ми има син от предишен брак, но той е живял с нас само през почивките. Но и при тези условия е имал задължения към домакинството. За мен е било по-лесно, защото баща му е водил тези разговори, но не мисля, че трябва да се съгласяваш да оставиш 17-годишен юнак да лежи на гърба ти.
Това момче едно, че вече е голямо, друго - че си има майка. Така че забрави да си му майка и да му казваш какво да прави - най-много да те намрази. Отначало ако трябва му слугувай, но се опитай да се сприятелиш с него. Когато сте приятели вече ще почне да ти помага по собствено желание. Мисля, че за него си просто жена. Може дори да има проблеми с момичета и да е натрупал негативизъм към женския пол - не знам, само давам идеи. Може и да се е отвратил от майка си и сега да си го връща на теб. Квото и да е съм сигурна, че ако спечелиш приятелството му ще спечелиш и много повече. Интересувай се от това, което него го интересува, проявявай разбиране и човещина. Дори и с типичните меки женски методи пак ще постигнеш повече отколкото да налагаш правила. Но за стаята му - не бих му я чистила в интерес на истината 
Благодаря на всички, че се включихте.Той сега е на село, нали е във ваканция и аз на спокойствие премислих нещата.Да наистина има нужда от разговори, от търпение от разбиране.В интерес на истината в началото като дойде ми помагаше, дали защото е нов дом и му беше интересно или пък най вероятно аз нещо съм сбъркала, по съм склонна да повярвам че е второто.Ами представете си как се чувства той.Сигурно му е много гадно, защото дойде при нас понеже се скара с майка си.Сигурно се чувства като дърво без корен, поне аз така бих се чувствала на негово място.Аз искам да се абстрахирам от факта, че не е мое дете и да се държа с него като пълноправен член на това семейство.И най вероятно всички деца на неговата възраст се държат така.Аз споделих с една приятелка която има момче на неговата възраст и тя беше на мнение, че трябва да ми помага да прави това и това, а в същото време като я попитах дали нейното дете и помага тя ми каза, че не пипва нищо в къщи.Стана ми много гадно, значи логиката е, че щом е нейно може да мързелува а другото да помага. Ще се опитам да поговорим като си дойде и ще пиша.Ако има мами които имат деца на тази възраст пишете ми какво изисквате от вашите деца, помагат ли ви?БЛАГОДАРЯ!
Според мен майка му не му е давала любов и затова е избягал от нея. Опитай ти да му дадеш тази любов. Говорете си. Опитвай се да говориш с него възможно най-много, особено ако забележиш враждебен тон. Можеш направо да го попиташ - защо се държи така и докога. Искай неговото мнение, дори за най-малкото. Например: Какво ти се яде днес, да сготвя това?, Искаш ли да дойдеш с мен да напазирим?, Какво играеш? Каква е целта на тази игра? Пробвай ти да поиграеш. Защо не му предложиш да поканите брат му да погостува малко. Ходете заедно на фитнес. Питай го какво мисли да учи.. Споделяй своето мнение деликатно, като не му го налагаш. Опитай да го направиш част от семейството - игри със сестричката и тн..
Така като гледам постовете ти, разбирам, че няма добре изградено понятие за това, какво означава семейство. Опитай се да му покажеш какво е нормална семейна среда.
Разбира се тя включва не само любов и глезене, но и малко задължения. Според мен е задължително да си оправя леглото. Да ти помага в готвенето/пазаруването/хвърляне на боклук може би, но не бива да го върши само той това, защото е ужасно гнусно и някак си може да се почувства най-прецаканият
. Може отвреме на време да наглежда сестричката си. Но не и редовно. Това е ужасно. Ти пък от своя страна не бива да забравяш да му благодариш за това. Мисля, че като за момче това е достатъчно. Мисля, че е много да искаш да обира с прахосмукачка. 
Е, нормално някой път, ако си капнала от умора, да го помолиш да свърши и това.
Най-важното е, да се опиташ да се сприятелиш с него-да вникнеш в неговия свят, но позволи и той да вникне в твоя- да види, че не ти е никак леко, че не си само приятел, но и родител.
Така като гледам постовете ти, разбирам, че няма добре изградено понятие за това, какво означава семейство. Опитай се да му покажеш какво е нормална семейна среда.
Разбира се тя включва не само любов и глезене, но и малко задължения. Според мен е задължително да си оправя леглото. Да ти помага в готвенето/пазаруването/хвърляне на боклук може би, но не бива да го върши само той това, защото е ужасно гнусно и някак си може да се почувства най-прецаканият
. Може отвреме на време да наглежда сестричката си. Но не и редовно. Това е ужасно. Ти пък от своя страна не бива да забравяш да му благодариш за това. Мисля, че като за момче това е достатъчно. Мисля, че е много да искаш да обира с прахосмукачка. Е, нормално някой път, ако си капнала от умора, да го помолиш да свърши и това.Най-важното е, да се опиташ да се сприятелиш с него-да вникнеш в неговия свят, но позволи и той да вникне в твоя- да види, че не ти е никак леко, че не си само приятел, но и родител.
Това момче едно, че вече е голямо, друго - че си има майка. Така че забрави да си му майка и да му казваш какво да прави - най-много да те намрази. Отначало ако трябва му слугувай, но се опитай да се сприятелиш с него. Когато сте приятели вече ще почне да ти помага по собствено желание. Мисля, че за него си просто жена. Може дори да има проблеми с момичета и да е натрупал негативизъм към женския пол - не знам, само давам идеи. Може и да се е отвратил от майка си и сега да си го връща на теб. Квото и да е съм сигурна, че ако спечелиш приятелството му ще спечелиш и много повече. Интересувай се от това, което него го интересува, проявявай разбиране и човещина. Дори и с типичните меки женски методи пак ще постигнеш повече отколкото да налагаш правила. Но за стаята му - не бих му я чистила в интерес на истината
Въпросът не е, чие е детето. Дали е твое или нечие друго. Той е на 17 и не трябва да се учи всичко да му е наготово и да лентяйства. Можеш да му дадеш за пример баща му. Спомена, че работи много.
Трябва да се научи на труд, не може така. И все пак нали мъжете трябва да помагат на жените, те са уж по-нежната половинка.
ПС: Щом е на село, опитайте се да му устроите малко посрещане като се върне.
Щом си приела с открито сърце детето като член и на твоето семейство, въпрос на време е да изградите своите взаимоотношения. Не бързай да ги предопределяш - той така да прави, аз така ще правя... Дай време и на него и на себе си. Но някои правила просто са си правила - говоря за домашните задължения, те просто не подлежат на коментар, но тава трябва да важи и за вас, останалите.
Три неща, които със сигурност пречат - фактът, че е дошъл, след като се е скарал с майка си (как така човек ще си грабне шапката и ще си тръгне.... трябвало е някой(според мен бащата) да се намеси.) Сега младежът може да смята, че винаги има вариант къде да отиде, ако нещо не му харесва. Подмолно за него, но полезно за бъдещите ви взаимоотношения е да си наясно какви са отношенията с майка му и защо се е стигнало дотук. Да си изясниш за себе си правилата при майка му толкова ли са били различни....
Второто - ти имаш малко дете, което изисква много грижи и никакъв опит с пубери......
Третото - абсолютно ограничено място за живеене - които и четирима човека да сложиш в 40 м2, ще си имат мноооого сериозни проблеми....
Желая ти само да запазиш своята откритост и добронамереност, но и да не изпускаш положението от контрол.
Извинявай, стана дъра-бъра, просто исках да ти дам кураж и подкрепа...
Три неща, които със сигурност пречат - фактът, че е дошъл, след като се е скарал с майка си (как така човек ще си грабне шапката и ще си тръгне.... трябвало е някой(според мен бащата) да се намеси.) Сега младежът може да смята, че винаги има вариант къде да отиде, ако нещо не му харесва. Подмолно за него, но полезно за бъдещите ви взаимоотношения е да си наясно какви са отношенията с майка му и защо се е стигнало дотук. Да си изясниш за себе си правилата при майка му толкова ли са били различни....
Второто - ти имаш малко дете, което изисква много грижи и никакъв опит с пубери......
Третото - абсолютно ограничено място за живеене - които и четирима човека да сложиш в 40 м2, ще си имат мноооого сериозни проблеми....
Желая ти само да запазиш своята откритост и добронамереност, но и да не изпускаш положението от контрол.
Извинявай, стана дъра-бъра, просто исках да ти дам кураж и подкрепа...
Ситуацията ти е много трудна,но ти си човекът ,който в който е отговора,т.е. от твоето поведение зависи неговото.Не мисля ,че ако си направите тримата "очна ставка" ще е добре,защото има опасност в този "разговор" той да се почувства излишен и изоставен от баща си ,ако баща му заеме явно твоята позиция и го насоли да помага.Така нито ще помага,нито занапред ще имате хубави отношения.
Разбери,че той е още тийнейджър и е в деликатна ситуация.Може би не се чувства като у дома си,а може да се чувства като натрапник в дома ви.Трябва да го накараш да чувства ,че това е негов дом ,че това е негово семейство и че ти си негова приятелка.Започнеш ли веднъж с конфронтация - губиш завинаги! Той е в крехка възраст и му е достатъчно това,че майка му и баща му са разделени.Ти си възрастния човек,който трябва да намери подхода.Наистина - той трябва да има задължения,но по-скоро трябва дас почуства сам,че иска да ти помага,защото ти си много добра с него.А за сестричката си нека се грижи когато той иска,все пак това не е негова работа.
Желая ти успех!
п.с. И гледай да не заставаш между тях двамата и да не караш баща му да заема позиция.Това е грешка,която ще ви раздели завинаги!
Разбери,че той е още тийнейджър и е в деликатна ситуация.Може би не се чувства като у дома си,а може да се чувства като натрапник в дома ви.Трябва да го накараш да чувства ,че това е негов дом ,че това е негово семейство и че ти си негова приятелка.Започнеш ли веднъж с конфронтация - губиш завинаги! Той е в крехка възраст и му е достатъчно това,че майка му и баща му са разделени.Ти си възрастния човек,който трябва да намери подхода.Наистина - той трябва да има задължения,но по-скоро трябва дас почуства сам,че иска да ти помага,защото ти си много добра с него.А за сестричката си нека се грижи когато той иска,все пак това не е негова работа.
Желая ти успех!
п.с. И гледай да не заставаш между тях двамата и да не караш баща му да заема позиция.Това е грешка,която ще ви раздели завинаги!
Седнете и си говорете с него по приятелски и не съвсем,. Във всяка къща всеки който живее в нея трябва да има задъжения. Трябва да има правила. Ако трябва напишете заедно списък какво може да прави той и какво вие. Ако не го прави - наложете му санкции - например лишаване от компютър. Но правете нещата заедно с мъжа ти.
Мисля, че трябва да поговорите заедно тримата- ти, съпруга ти и сина му. Да им обясниш, че в едно семейство, което живее в една къща всеки трябва да има определени задължения заедно да решите кой какво трябва да прави. Аз се съмнявам, че ще можеш да убедиш младежа да гледа сестра си, но поне би трябвало да си разпределите поравно домакинските задължения. Но за целта би трябвало да имаш подкрепата на баща му. Ако не я получиш задачата ти е почти непосилна.
И аз подкрепям това мнение. Домът в който живеем не е хотел и няма обслужващ персонал. Но мисля, че не само момчето, а и мъжът ти трябва да има някакво домашно задължение. Абсолютно подкрепям.
Сигурна съм,че ти съчувства
И моят мъж има дете от първи брак.
Баткото ни е доста по - голям, даже по - голям от вашия
Разликата е, че преди живееше при нас, но като забременях, той сам реши, че за нас ще е по - добре да живеем сами.
Не че не сме имали проблеми, но от самото начало поставих отношенията ни на приятелска основа. Аз втора майка нито мога да му бъда, нито пък искам. Но реших, че можем да бъдем приятели и не се излъгах.
Сам предлага да ми помага, никога не съм го карала да прави нещо. Под формата на молба - да, но много преценено от моя страна. Според случая, според настроението и т.н.
Нещата се нареждат постепенно, но е важно и отношението на мъжа ти в създалата се ситуация
Баткото ни е доста по - голям, даже по - голям от вашия
Разликата е, че преди живееше при нас, но като забременях, той сам реши, че за нас ще е по - добре да живеем сами.
Не че не сме имали проблеми, но от самото начало поставих отношенията ни на приятелска основа. Аз втора майка нито мога да му бъда, нито пък искам. Но реших, че можем да бъдем приятели и не се излъгах.
Сам предлага да ми помага, никога не съм го карала да прави нещо. Под формата на молба - да, но много преценено от моя страна. Според случая, според настроението и т.н.
Нещата се нареждат постепенно, но е важно и отношението на мъжа ти в създалата се ситуация
В никакъв случай не го карай да ти помага.
Първо го направи свой приятел. Той сам ще поиска да ти помага после.
Влез в живота му, прави се че не разбираш това или онова, искай му мнението, разрешавай му да пуши, питай го за компютри, ако се интересува, разрешавай му да пийва. Но днес, ако му кажеш колко е хубаво кафе с цигара, утре му разкажи за рака на белия дроб без да споменаваш пушенето.
Говори му за секс, за предпазване, питай го за поза "стоножка" и т.н.
Говорете за приятелите му, казвай му колко харесваш този или онзи и т.н.
Първо го направи свой приятел. Той сам ще поиска да ти помага после.
Влез в живота му, прави се че не разбираш това или онова, искай му мнението, разрешавай му да пуши, питай го за компютри, ако се интересува, разрешавай му да пийва. Но днес, ако му кажеш колко е хубаво кафе с цигара, утре му разкажи за рака на белия дроб без да споменаваш пушенето.
Говори му за секс, за предпазване, питай го за поза "стоножка" и т.н.
Говорете за приятелите му, казвай му колко харесваш този или онзи и т.н.
Или го имаш вродено и знаеш как да го направиш или никакви съвети не са ти от ползва. Специално за това, което се опитваш да обясниш.
А сега и аз трябва да се науча да бъда майка да рзбирам проблемите му,
Тук не съм съгласна с теб.
Не е необходимо да му станаш майка и да изместваш майка му.
Не е длъжен и да те обича, ако не иска
Но ти си жена на баща му и като такава трябва да те уважава
Щом е от скоро у вас може би трябва да седнете и тримата
да обсъдите какви са правилата на вашата къща
Кога да се прибира от училище,
колко и за какво очакваш да ВИ помага и тн.
Да ви помага, на вас като семейство, а не лично на теб.
Ако е необходимо може правилата да се запишат
С моя пред-тинейджър от време на време сядаме
тримата да обсъждаме правилата
За домакинстването, когато някой от 3мата
започне да си прави оглушки лепим лист на хладилника,
на който всеки записва каква домакинска работа е свършил
Освен това е важен и примера на баща му.
Той върши ли домакинска работа?