Вие кога и защо се върнахте на работа /след като родихте/?
- Публикувана: 28 дек. 2006, 19:35 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2007, 10:58 ч.
За връщането на работа
не мисля да се връщам преди бебо да навърши 2 години 
Първият ми опит за търсене на работа (защото исках да напусна старата) бе когато Сашо бе на 10 м. Направо се бях побъркала от бездействие и липса на комуникация с хора различни от малките в градинките. Не ми се получи, заради алергията на детето. Тръгнах на работа, когато Сашо беше на 1.8 г.
Мисля да стане септември 2007 год., когато малкия ще бъде на 1 год. и 2-3 месеца.. 
И аз така, но през октомври. Бих искала да използвам лятото за разходки и плаж, въпреки че с парите ще е много трудно.
Когато Мири беше на 1.5;6г. реших да почна работа. Намерих си но поради една или друга причина после ми се наложи да откажа - не почнах. Но откакто стана на 1.8г., докато още ми вървеше майчинството си поработвах тук там да си докарам някой допълнителен доход. Сериозна работа започнах едва като ми свърши майчинството, но не в стара фирма, а на ново място и на длъжност отговаряща вече на образованието ми, което междувременно бях завършила /докато бях бременна/. Моят съвет е небързай - тези месеци и години после няма кой да ги върне. Порадвай му се колкото се може повече. Аз ако има как и сега ще си остана в къщи, но пусти пари... Сега по Коледа специално си бях взела отпуска само и само да мога да я изкарам цялата насаме с детето. Чувствах се прекрасно. 
Бях си намерила работа преди дъщеря ми да навърши годинка, но сърце не ми даде да я оставя и да започна, а и шефката на новата работа ми каза "Ти нали няма да ползваш болнични за детето!" и с това окончателно ме отказа. Започнах работа когато тя беше на 1,8г и не съжалявам изобщо. Сега се надявам със сина ми отново да се получи така, макар че ще трябва да си търся работа, защото тази на която съм в момента просто не си струва нервите за парите, които ми плащат.
Върнах се преди 4 месеца когато синът ми беше на 9 месеца и половина. Причините бяха комплексни - определящи бяха възможността и желанието на майка ми да го гледа(ако трябваше да го давам на ясла или да го поверя на чужд човек сигурно щях да го отложа с поне още една година) и финансовите причини. Определено ми липсваше ежедневния контакт с хора, на тема различна от памперси и пюрета, но това не беше с първостепенно значение. Сега се чувствам добре като ходя на работа и използвам пълноценно всеки миг, който прекарвам с детето си, за да го науча на нещо и да му покажа колко го обичам. Мисля, че и двете ситуации - да си гледаш сам детето или да се върнеш на работа си имат своите предимства и недостатъци, които всеки трябва да прецени сам за себе си.
С големия бях 11 м. в майчинство. Мисля, че е предостатъчно, ако целта в живота ти не е само да се ожениш и гледаш деца. За мен работата също е много важна и някъде към 11-тия месец вече чувствах, че изпадам в безтегловност - мисля само за пюрета, акита, повръщано и други подобни. Сега смятам пак да остана толкова /хем ще мине лятото - разходки, развлечения и други сладости в живота/. Ако в работата "приритат" за мен, ще се върна по-рано, но ако издържат, не смятам да се връщам преди октомври.
Преди да родя си мислех да се върна на работа още на 4 месец. За доста високата заплата, която получавам си струваше усилието. Сега съм разколебана. С разрешаването на завареното положение ще се опитам да се гледаме с дребчото до 9 месеца, а междувременно ще си търся нова работа. Откъсването ми от офиса ми показа всъщност на какво съм била подложена. Затова реших да си сменя работата. Парите са пари, но все пак и здравето е важно. А и сега с малко дете вероятно ще се налага да отсъствям повече, което е почти невъзможно с оглед позицията ми. Идеален момент да си търся работа, която ми отговаря, като същевременно имам и доход. Пък нали и таткото ни работи, за да ни гледа! 
първият път стоях у дома само 3 месеца, после на половин ден, от време на време, сега съжалявам, макар да нямах друг избор тогава. сърцето ми се късаше, когато заплачеше и бягаше при татко си да се сгуши, вместо при мама. сега ще търся нещо на половин ден или у дома, за да се гледаме повече време.
Върнах се беба като навърши 6 месеца / с каката изкарах 5 месеца в майчинство/ . А причината за това е комплексна - пари, социални контакти и най-вече заради възможността за подписване на постоянен договор на пълен раб.ден /до преди това бях на половин/ .... Работата ми позволява с майка да се сменяме и да гледаме малката ....
Преди да се роди Мартин мислех да се върна още на 2-3 месец...Сега вече е доста различно. Въпреки че работя в доста голяма компания, на престижна позиция и с доста висока заплата, не си и помислям да се върна. Почти е сигурно, че няма и да мога вече, тъй като си имам цели 3ма заместника. Верно, че ми липсва понякога динамиката, срещите с хора, адреналина да решиш някой почти неразрешим проблем "вчера", но това съкровище, което вече протяга ръце към мен, не яде нищо друго, освен кърма, и единствения начин да се успокои е да се сгуши в мен...Как да се върна, та нали цял живот ще работя?! А и на старата ми работа едва ли някой ще ме търпи да излизам всяка вечер в 17:30 да си взема детето от яслата, да присъствам на тържествата там, не дай боже да съм в болнични заради малкия, или да спра командировките, защото няма на кого да оставя Мартин.Не са ни дорасли все още шефовете, за да си заслужава да им се слугува за сметка на грижите за нашите малки съкровища. Така мисля аз. А и уж сега като сме в ЕС, би трябвало да се отворят повече възможности за работа, майчинството е идеалното време да се оценят всички, и да се избере най-добрата!
Върнах се точно като навърши Кари 3 месеца. Така бях планувала и докато бях бременна. Тогава всички ме убеждавах че ще си променя мнението и че няма да имам никакво желание, но ... не се оказа така при мен. Много си обичам детенце, но се чувствам по-пълноценна като ходя на работа.
Докато бях вкъщи много се изнервях което разбира се влияе и на детето, а сега самата аз се чувствам по-добре и имам много по-голямо желание да си играя с детенеце и всякакви други работи.
Предполагам че голямо значение има и това че си намерихме страхотна баавачка - с нея въобще не се притеснявам.
Докато бях вкъщи много се изнервях което разбира се влияе и на детето, а сега самата аз се чувствам по-добре и имам много по-голямо желание да си играя с детенеце и всякакви други работи.
Предполагам че голямо значение има и това че си намерихме страхотна баавачка - с нея въобще не се притеснявам.
10 месеца след като родих. Върнах се защото имах нужда(не става въпрос финансова) В един момент вече не се чувствах удовлетворена от ролята единствено на майка и домакиня, липсваха ми контактите с хора и всичко останало, с което се занимавам сега. За малката се грижи жена, с която много се разбират и обичат 
Препоръчани теми