Защо почти винаги жените...

Щом се разделят, значи не са един за друг.

След, като изчетох постинга ти съм 100%,че си мъж.
Жена такова нещо не може да напише. Не смятам,че жените отговарят на описанието ти. Явно си афектиран и засегнат от някоя жена.
Ако искаш разкажи конкретно ситуацията за да са адекватни и отговорите ни.

 Ми много просто защо ! Защото мъжете мнооого трудно признават че има проблем! А още по-трудно признават собствените си грешки. Изключително много от нещата които могат да развълнуват, обидят или поласкаят една жена, за мъжете са просто ГЛУПОСТИ ! Така че , когато една жена е неразбрана, тя дори и да прави опити да спаси връзката им, пак остава неразбрана. И после като и писне, като се отдръпне, когато чувствата и изстината - ето, изкарвате я виновна. Мисля, че ти си поредния мъж, който не е способен да разбере жените. Или поне част от тях.

 1-во ОПРЕДЕЛЕНО, не я познаваш така както си мислиш, защото яко я познаваше, нямаше да търсиш отговора тук. И 2-ро - само едно нещо може да накара човек да се отдръпне от другия и да изглежда така, сякаш не го познваш и това е.....когато любовта си отиде. Много често сме толкова заслепени от собствената си обич, която изпитваме, че дори неможе да усетим, когато чувствата на другия са вече променени. А и не всички веднага го показват. Много жени се страхуват до колко ще "наранят" човека до тях, който очевидно е толкова влюбен! Изчакват, надявайки се малко по-малко мъжа да разбере, че нещо не върви, и че нещо не е както до сега. Това е.....просто си бил заслепен от собствените си чувства и.....дори си постъпил егоистично, неразбирайки нейните нужди.

Аз пък не разбирам защо мъжете все вървят като коне с капаци и не забелязват проблемите, които малко по малко подкопават връзката... Защо мъжете не забелязват опитите на жените да запазят връзката? Защо все те последни си дават смека когато нещата не вървят? Защо все се носят по течението и не искат да си развалят рахатлъка като направят някакво усилие за да е всичко ок?...

 

Смятах да пиша нещо по темата, но след този пост - няма смисъл.

Ако ти си мислиш, че 'истинската любов' е вечна си толкова далеч от истината... колко далеч? Колкото най-далечното нещо.

Любовта, за която не се грижиш си отива. Това не ти е някаква вещ, която получил веднъж можеш да оставиш някъде с мисълта, че ти е в кърпа вързана.

Боже, Боже... дано си на 18, че да помъдрееш с времето, защото ако си на 30 и още мислиш с клишета - горкия ти. 

 Ами, ето - ти дори неможеш пред себе си да признаеш за проблема, какво се очудваш тогава, че са те зарязали. Отишла си е.И не е била истинска. Като ти поомине ще разбереш. Ще ти мине - вярвай ми !

Проблемът в повечето връзки е, че хората си мислят, че само любовта е достатъчна всичко да е наред. Явно и ти мислиш същото и затова не разбираш какво става с половинката ти.

Точно така. За съжаление.

Защото обикновено на мъжете им е екстра да живеят по един определен начин и колкото и да им се обяснява и говори, не обръщат внимание, жените търпят, търпят и някрая си хващат багажа 

Щото са ти били такива жените
Сериозно, порасни! Ще ти е по-леко
А т'ва за истинската любов просто кърти мивки

Не си прав, че жените не се опитват да запазят връзката си, а пък мъжете едва ли не всичко дават, само и само да задържат до себе си жената , с която живеят/са създали семейство и т. н. И двата пола се опитват да запазят връзката си (има естествено и изключения, но за щастие те не са повече от правилата!), на жените и мъжете действат по различен начин в такава ситуация. Ей затова се казва, че жените са от Венера, мъжете са от Марс - демек едните никога няма да разберат другите и обратното. Не се терзай толкова много по този въпрос! Колкото по-навътре в материята навлизаш, толкова повече ще се объркваш! Но просветелние няма да дойде, повярвай! Важното е да можеш да правиш (разумни) компромиси и да проявяваш (разумно) разбиране!

Ох, и аз така разсъждавах като бях на 19... И аз не можех да проумея как може аз толкова много да обичам, а отсреща да няма нищо подобно... Как може да не съм с човека като той е моята половинка... Разбери, че това, че за теб е така, не означава, че е същото и за другия... не знам по каква причина. Дори и все още. Но се случва. Все пак това са чувства, не са константна величина...

Повече няма какво да допълня 

 

абсолютно подкрепям това мнение, нямам какво да добавя

    Никоя жена не взема това решение лекомислено. За да го направи, трябва наистина да и е писнало. Нещо в общуването ви е куцало, щом не си разбрал и сега не разбираш, че не си усетил наличието на проблем. Това, че тя се е решила, за мен е знак, че е била разумна и смела жена. Да напуснеш някого със сигурност е по-трудния начин да се справиш с живота си. По-лесното е да имаш до себе си мъж на всяка цена и за пред хората.
    И все пак при подобен разрив грешките са и у двамата!

това въобще не е вярно,  в твоят случай си помисли дали вината не е в теб?
никоя жена не махва лесно с ръка на връзка, семейство или до където там са докарали отношенията си.

Нещо не е така.
Глупостите за "вечната любов" ги остави за сериалите, аз ти казвам, че и най-красивата и дълбока любов може да бъде "отвеяна" от дребни и несъществени за мъжкото /в най-честите случаи/ око битовизми.
Не ти се разказва- ама не разказвай, тогава защо, аджеба си виснал в този сайт да се жалваш?
Ти да не си Николайчо на Ани?
99% съм сигурна, че си ти, ама айде.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=150236.0
Ето този Николайчо!

Госте, що се правиш на ущипана мома? Нали искаше да чуеш женско мнение... Не прочетох нищо обидно. Само имаш доста материал за размисъл.

Още нищо не си видял. Тук е един голям кокошарник
Ти нали не мислиш, че някой бяга от хубавото? Любов, романтика, щастие... и изведъж госпожата решава да си тръгне без да погледне назад. Тегли шута на голямата си любов и тръгва да си търси нов тъпкач... Някак си не си го представям

Ама защо верно го нападнахте така човека?Ние всъщност нито познаваме жена му,нито знаем за какви точно взаимоотношения става въпрос.Така че не можем и коментар да правим.А за любовта ...истинската наистина не си отива,и аз така мисля,просто с времето се превръща във висша форма обич!
Мога само да кажа,че малко си отчаян,човече,затова май така мислиш,или пък наранен.Но за мен по-често мъжете лесно се разделят,не жените!И нещото,в което момичетата наистина са прави,помисли къде ти направи грешки във вашите отношения,опитай се да оправиш тези неща,пък ако не става-не става!

Ами защото така се случва в живота, ей затова! 

Не може да се обобщава така.Край на връзката поставя този, който не е доволен и на който му е писнало без значение мъж ли е жена ли е.

Не смятам че винаги жените

Всеки по-откровен отговор или такъв, какъвто ти не искаш не е нападане.
Искаш само мили думи ли?
Подкрепям мнението на РЕНИ.
За да се реши една жена на такава стъпка, значи не и е било лесно и е минала границата. 

ами много просто,защото Вие мъжете никога нищо не разбирате и винаги разбирате когато е късно ей за това е така.винаги Ви даваме сигнали че нещо не е в ред -една жена за да стигне до такова решение мога да ти кажа че доста е изтърпяла и от опит ще ти кажа че няма връщане назад:)а това дето не правят опит да запазят връзките си, са глупости именно жените ги правят тези опити а вие през това време се потривате и си правите оглушки,а като видите дебелия край,започвате да питате защо?защо?защото през едното ви влиза през другото ви излиза.чак като ви изоставят тогава разбирате къде е проблема,но трагичното при повечето мъже е че и тогава не разбират?имала съм 8 годишна връзка с мъж значи ,като го изоставих все още не знаеше къде е проблема и съм сигурна че още не знае,въпреки че много пъти сме говорили с него по въпроса.така че една жена сложи ли край значи наистина и е писнало.проблема на вас ви е винаги карате докато може,не искате да си разваляте кефа ...

вместо да ни питаш защо?по добре питай половинката си ?вие най добре знаете къде е проблема,а това че ти си мислиш че си нейната половинка просто е  /смешно/след като питаш тука такива въпроси явно не си нейната половинка:))

Не видях никъде да пише къде ти е проблема. Видях само определения по отношение на жените от твоя страна, без да даваш никакво обяснение къде точно ти е проблема, при положение, че си анонимен и можеш да споделиш какво се случва във връзката ти, ако, разбира се знаеш. Дотук съм с впечатлението, че нямамш и идея какво се случва, само знаеш, че твоята девойка те напуска, но нямаш представа защо и изкаш ние да потвърдим, че жените са лоши и безотговорни и нищо не разбират от истинска любов и прочие.
Ако си направиш труда ще разбереш, че тук пишат всякакви хора- мъже, жени, родители, бъдещи родители, включително и тинейджъри и нокой не ги изяжда за закуска, а се чувстват доста комфортно.
Уверявам те, че имаш всички шансове да получиш адекватен съвет и подкрепа, стига да формулираш проблема и притесненията си.
Останалото е излишно натоварване и почесване на езици, да не кажа и провокация.

Ми не е така, хора разни...в моят брак какво се случи-говорех ли аз, говорех, не ме чуваше никой, докато не поставих нещата директно-след като сме в периферията-да си хваща багажа.ОК, съгласи се, човека, и пак аз бях тази, която се пребори да остане, да преосмисли, да порасте и да се вземе в ръце......що не поговориш с жена ти, вместо да се жалваш във втора тема....Имате проблеми-те не се решават за един ден, а с много усилия ...моят проблем го решавах повече от година.....замисли се-сега виждаш нещата по един начи, разделете се, ако трябва временно, помислете на спокойствие и говорете после-ама директно, не с две изречения...

  Няма лошо човека да види и женската гледна точка, ако това е причината да пише тук.
Но ако пише, за да го прочете жена му, полза няма.  Както се пее в една песен: "Два пъти любов в живота няма!".
Ако двамата не гледат в една посока, наистина е по-добре всеки да поеме своя си път.

Туи да не е моа бре?
Се се жали от мен

ми ще те нападаме, госте, като гледам, на всичките ни мъжете един дол дренки, като говорим и вие само кимате на равни интервали... и ти в кюпа, и на жената й писнало да пее Пена... няма какво да се моташ из форума, отивай при дамата на сърцето ти и я слушай какво иска да ти каже, и я наблюдавай как реагира на всичко , което правиш!
знам един мъж, който след 10 години семеен живот предпочете да започне да си сгъва дрехите, като ги съблече, и да си хвърля мръсните чорапи в коша за пране, да си събува калните обувки пред вратата и прочее дребни нещица, пред това да остане без жена и дете... и много ме изуми в добрия смисъл на думата... значи можело, Билянче, както се казваше в онзи виц...

Аз пък се чудя защо всички /пардон, не всички, а само този от този тип/ мъже се сещат колко обичат и искат жените си едва, когато каруцата се обърне Толкова ли е трудно вместо да зяпаш зомбирано в телевизора и да повтаряш "стига ми дудне за глупости", да се замислиш, че вероятно жената се опитва да разреши някакъв проблем, който и тежи?! И когато на нея и писне да налива от пусто в празно и си хване багажа, изведнъж осъзнаваш как не можеш без нея и колко я обичаш. Защо е необходимо винаги да оценяме нещо, когато го изгубим? Пчела от мед не бяга, са казали хората /е, с редки изключения/; защо не помисли по-рано?

Колко пъти и аз съм питала, ама отговор- нъцки

Може би тук ще намериш някои отговори на въпросите си :

Богомилски легенди:"Книга на загадките", Николай Райнов



Мъдрият Ухама казваше на сина си:

— Осемдесет годни живях, сине на моята плът, крехка рожбо на моето желание. Осемдесет годин, а само осем неща научиха дългите пътища на младина, мъжество и старост.

Едно чуй: Когато тръгнеш през море, не вземай съкровище със себе си дори ако твоето съкровище е само една жена! Ще се разбуни морето, ще залитне корабът — и жената ще се впие в твоята шия, за да я спасиш. Можеш ли я спаси, когато ти е сковала ръцете? А няма жена, готова да умре за тебе. дори с тебе!

Друго чуй: Чети свещените редове на ведите, но вниквай и в поученията на живота дори ако ти се вижда истина мълвата на мъртвата буква! Знай: отшелници са писали тези книги, а отшелник знае само половината свят, той знае небето. Но тъмната бездна не знае: помни това! Затуй в големите песни на ведите за жената се казва малко, а за душата й -нищо.

Трето чуй: Когато се сживееш с жена, научи я да се покорява на твоя поглед и на ножа ти! Не й давай да търси по-властен поглед от твоя, нито по-бърз нож от ножа, що виси на твоето бедро! И ако се дори сепне у нея хубавият звяр, който не търпи вериги, та полети към чуждия шатър —да дири роб, за да го зове свой мъж, — не бой се! Не бой се, сине мой: тя сама ще дойде — да я разпориш със своя нож!

Четвърто чуй: Обещае ли ти жената звезди, луна й слънце, запази за нея малък светилник! Защото ти цял живот ще живееш на тъмно под нейните звезди, луна и слънце, но поне нея недей оставя в мрачината. Виновна ли е тя, че не знае що обещава?

Пето чуй: Ако ти е скъпа жената, сине мой, и ако цениш обичта си към нея — давай й по малко тайна всеки ден! Не може никоя жена без малко тайна, защото твърде много обича всяка жена тъмнината — и скритото, и онова, за което се не говори.

Шесто чуй: Искаш ли, сине мой, жената да те разбере кой си — не й говори за себе си нищо! Тя ще кърти всеки ден по малко от скалата, в която е затворена душата ти, и най-подире ще те отбули цял. И така ще й бъдеш скъп, защото тя не скъпи тебе, а своите разкървавени пръсти и усилието па ноктите си.

Седмо чуй: Жената обича н тебе пъстрата багреница, славата на името ти, огъня на погледа ти, златния звън на твоята реч или спомена за някой друг, живял преди тебе. Не вярвай, сине мой, когато ти мълви, че обича душата ти, защото лъжа пълзи от устата й тогава! Слепец не може да види слънце...

Осмо чуй: По-лесно е да срутиш кула от гранит, отколкото упорство на жена. Но по-лесно е да счупиш воля на жена, отколкото клонче от папирус.

Не се чуди, сине мой, че само за жената ти говорих: от нея иде много добро и много зло за мъжа. Още много ще чуеш от други за нея, но недей им яко вярва! Аз исках да ти кажа всичко, що знам; другото, що не ти казах, е лъжа...

Тъй мълвеше мъдрият Ухама на сина си. И виждаше син му, че мъдро говори бащата. Неговото мълчание убеди мъдрия Ухама.

Но очите на момъка пилееха погледи някъде да-лек — и тъй мълвяха тези очи:

„Чужда е на моите осемнадесет годин твоята осемдесетгодишна мъдрост — както на твоите осемдесет годин е чужд моят осемнадесетгодишен пламък... Та кой ще ми отговори: мъдростта ли има право, или пламъкът?“

Мъдрият Ухама разбра това, поклати глава и влезе в шатъра си.

Ох..много пъти съм се питала..Защото животът е такъв,трябва да го приемем.Аз се опитах да се боря и само страдах допълнително..