И нашият момент дойде или историята на едно индуцирано отбиване

Ами, да... приключихме и колкото и да ми е неприятно от мисълта - изобщо не ми липсва, не се чувствам отхвърлена, не ме е налегнала депресия, нищо. Куче съм аз, знам си 

Всъщност написах "индуцирано отбиване", защото леекичко подпомогнах процеса. След като моята малка маслинка няколко нощи поред не ме остави да спя, искайки "Цициццццииии" постоянно, реших, че повече нито имам сили, нито желание и предприех намазване на зърното с горчив лак за нокти, който една приятелка ми беше дала преди време заради смученето на пръста на по-голямото ми дете. Когато на следващата вечер поиска цици и обясних, че тя вече е голяма, след 2 дни ще има торта, защото става на 2 и млякото в циците вече не е същото, станало е горчиво. Тя ме изгледа подозрително и пак каза "Цици!", аз пак предупредих "Млякото горчи", а тя отсече "ЦИЦИ!!!". Вдигнах си блузата и и дадох, тя се намръщи и се дръпна назад, като ме гледаше почти виновно, че не ми е повярвала.
На следващия ден пак поиска "цици", но докато изричаше думата веднага се присети колко горчи и още преди да съм и дала каза "Не, не, тц!!!" с една навъсена мутричка
Всичко това се случи преди 11 дни, цедих 2 пъти, само първите дни. Усещам добре гърдите си. Детето ми изглежда доволно и вече вместо "мама цици", съм само "мама"
На мен ми е по-леко, макар че продължава да се буди по 2-3 пъти вечер (вероятно кътници) успявам да я приспя като я взема при мен, с тази разлика, че и аз мога да спя, щом не ме смуче постоянно.

Ами това е историята на нашият край.
Искам също да ви кажа, че съм много щастлива да съм част от този форум, който ми е помагал страшно много в трудни моменти и който ме е разсмивал и ме е забавлявал, когато ми е било скучно.
Благодаря ви, момичета, затова, че градите тази малка вселена - източник на толкова ценна информация!
Обичам ви!