Нова Мама :) във форума

Здравейте момичета!
Следя форумите тук от доста време но все не намрам повод да се включа.
Две-три думи за мен:
Аз съм на 32 год. и живея извън България. Имам момиченце на 7 и половина. Бремменоста ми с нея беше много тежка и физически и емоционално.
От 58кг станах 100. Плацента превия  с кръбоизливи и течащи води от 6ти месец. Приеха ме в Майчин дом (София) където лежах и до самото раждане в 37 седмица. Подих с планирана операция. Малката се роди 2450, 49см. с инфекции и няклко дни я храниха с тръбички и й даваха допълнително кислород. За 9 дни ни изписаха. Не е имала кой знае какви здравословни проблеми след това. Когато бесхе още бебе се преместихме да живеем извън БГ. Следващите години не успях да сваля кг. а започнах да трупам още Това никога не е било проблем за мъжа ми, винаги ми е казвал че ме обича и харесва както съм Както и да е...Преди раждането бяхме много сексуално активни, но след като родих развих почти пълно отвращение към секса...Това много ме подтискаше, но и през ума ми не минаваше мисълта да се консултирам с лекар.  Знаех че не мога да имам второ дете близките 3-4год. и си казвах че това е добър срок в който ще мога да отслабна, да си възвърна формата...както казах не само че не  отслабнах а започнах  да качвам с постоянно темпо.
Също така се ужасявах от мисълта да забременея отново. Целият кошмар от миналата бремменост ме вцепеняваше, да не говоря за мъжът ми )) той категорично отказваше и да говорим завторо даже. От време на време се пропукваше черупката и виждах как страда че няма да има друго дете...това направо ми късаше сърцето. Цялото време до сега сме се пазили само с прекъсване на акта (УМНО ))
Живота ни тук е много стресиращ, много страхове и депресий, много самота и изолация. И мъжът ми и аз сме с депресий от един или друг вид. Аз бях добре до миналата Нова Година, когато навръх празника (нищо неподозираща) ме удари такава паническа атака че си помислих че умирам. Следващите месеци бяха кошмарни!!! Спрях цигарите, изпълни ме някакъв тотален страх за живота ми. Мисълта че нещо ще ми се случи и ще оставя моето ангелче и моят мъж който обичам като не обиям нищо друго на света ме облада. Разбира се никога не съм позволявала детето ми да присъства на криза или да се усети че ми има нещо нередно.
Отидох на лекар и се оплаках от депресията и казах че основния ми страх е че съм пушачка и много дебела (бях вече 120кг и отгоре) . Първото нещо което ме пита беше дали ми е изледвана щитовидната жлеза (свързано с кг и депресия) казах че никога никой не ме е изследал. Пусна ми кривно изследване и  изненада, изненада оказа се че имам хипотайроидизъм. Трябваха ни няколко месеца да уцелим точното лекарство и доза.
Още от началото минах на диета и започнах учудващо бързо да свалям кг. повече от 10кг за месец и нещо, 3 месеца по-късно разбрах че съм бременна. Пълен шок!!!
Свързах се веднага с лекарката и тя ми каза че при мен много вероятно жлезата е била причина за проблемите ми с  теглото, депресиите и това че не съм забременяла до този момент, дори има съмнения че има пръст и в проблемите с предишната бременност.
Сега заради пълнотата ми имам повишена захар и съм на инсулин (един път вечер) . В началото имах плацента превия но на миналият преглет ми казаха че се е корегирала работата, което едва не ни разплака ))  Това което забравих да кажа е че влизам в седми месец на 5ти януари (термин 5-ти април) и ще имам момченце )) За сега той се движи доста голям, според докторката: каза че е в горните 5%.
За сега всичко се развива добре, по-добре от колкото съм мислила.
Това е за сега момичета
Много полезни неща намирам тук и ще съм щастлива ако мога да помогна с каквото мога и аз
Мама Е