Парите ли са най-важното нещо?

Ами те повечето "татковци" на момичетата дето пишат тука не искат да си виждат децата.
Мисля, че си спомням твоята  история, само че тогава още "вяра" я нямаше и беше бременна, нали? А таткото беше семеен, какъвто вероятно е останал.

Зависи много каква ви е била връзката. Бащата на дъщеря ми много дълго време се опитваше да се откъсне и да няма връзка с нея, но понеже не се поддадох на огромното огрчение, а  и обида, които съм изпитвала на моменти, към днешната дата мога да кажа,
че я вижда сравнително редовно, както и връзката между нас, макар и супер трудна и сложна, все още я има.

Иначе, човек като не иска- не иска, не можеш  да го накараш насила да бъде баща. При нас мисля, че чувството беше много силно и колкото и да се бори, не можа да го пребори.... така, че тя го познава, знае че й е баща, търси го и иска да го вижда много по-често, отколкото той нея, но гледам на нея да й изглежда нормално, гледам каквото и да обяснявам да й звучи сякаш е най-нормалноот нещо на света и виждам, че дава резултати .... е, цената за мен често е доста височка, но пък и преди и сега винаги съм смятала, че си заслужава да я плащам, тък като аз съм половината първопричина дъщеря ми да живее такъв сложен живот.

С две думи- ако не иска да я вижда, за сега не виждам какво можеш да направиш. Да се надяваш нещата да се променят също ми  се струва губене на време, макар че  само ти си знаеш човека... интересното е, че все пак дава пари, което е супер важно и говори, че не е напълно безотговорен, но дали има шанс да се обърне към детето си.... никой не може да каже. Аз обаче бих опитвала, което й правя де( както по-горе написах) но той дали ще се поддаде и дали ще можеш да му изровиш някъде от  дълбините чувства към детето- може би ти знаеш....
Иначе за липсите сме говорили много- моето мнение е, че в живота на всеки човек има липси- на един му лиспва едно, на друг друго. Така е и с децата, просто на някой им се налага да го разберат по-рано и лично аз вярвам, че ако майката успее да реагира адекватно-детето ще е добре, независимо в каква среда и с  какви обстоятелства се налага да се справя.
 Хайде после пак, че много го избих на философия...

Jaly, точно това е странното. Той остана при семейството си. Но въпреки това поддържа връзка с мен. Не знам какво му липсва там, тъй като вече е направил своя избор, но...срещите ни са факт. За Вяра - мисля, че го е страх от срещата с нея. Така де, не можеш да се привържеш към някого, когото не познаваш, нали? Та според мен отлага момента във времето. Аз обаче ще настоявам, ще видим докъде ще стигна в исканията си.
Едно е вярно - баща насила не се става!

Ще кажа само едно нещо и повече няма да се намесвам:
За съжаление,за грешките на родителите страдат винаги децата.Ако историята е тази,която аз си спомням....насила хубост НЕстава.За дадени взаимотношения се изискват 2-ма човека.Не може за да привлечеш вниманието на втория да създаваш трети.
Та мисълта ми е,да си понесеш сама наказанието ""кой каквото си направи и цяло село да се събере не може да му го направи""
И все пак успех

Хайде по-леко с констатациите, а?
Детето беше ПЛАНИРАНО, подчертавам.
Подчертавам и че инициативата за съвместно съжителство определено не беше моя.
Но всъщност защо трябва да се оправдавам точно на теб. 

Парите не са най-важното нещо, ама като ги има. Като ги няма - зле.
Това че ти помага финансово показва поне някакъв ангажимент. Доста "бащи" в този раздел, нито искат да виждат децата си, нито помагат с пари. Като се виждате двамата с бащата има някакъв шанс да започне да се интересува и от детето повече.
Но всъщност и аз не знам кое е по-добре - да помага поне финансово или да изчезне съвсем от живота на двама ви. Това до голяма степен зависи от теб впрочем. Ако смяташ че е добре да вижда детето, а той не желае това не е толкова страшно. И без това според мен за мъжете децата стават по-интересни когато са поне малко порастнали - примерно поне годинка. Нядявам се че поне снимки гледа? Дано да му хареса и да поиска да види човечето и на живо.   

Не се впрягай, всеки гледа от неговата си камбанария. Меган си има нейните основания, ти твоите.
Ако се срещате, а той само не иска да вижда детето, вероятно прави точно това- отлага го във времето, понеже като не я вижда- наистина не му липсва. Затова ти написах, че като не се отказах, но и не го насилвах прекалено, в крайна сметка, сега я вижда и вече и да иска мисля, че не може да се откъсне от нея. И дъщеря ми беше планирана и страшно желана, но един тон обстоятелства бяха достатъчна причина за баща й да не си реши проблемите, които изобщо не съм създалала аз. След като живее отделно от жена си, спи на различно място и се чувства свободен да прави каквото иска, аз ли да се грижа за интересите на жена му???

Реакцията на всяка в момента щастливо омъжена жена ще е  такава като на Меган, а ти би трябвало да си свикнала с това.
Друг е въпросът дали е добре за Теб, след като той е взел решение и то не е във ваша полза( на теб и детето) дали е добре да продължаваш връзката си с него.... Ще ти нахвърля няколко неща, за които е здравословно да помислиш:
Детето расте- когато дойде ред да кажеш кой е бащата, ще го назовеш ли или ще го скриеш?
Ако го назовеш, ще трябва и да обясниш, че си има друго семейство, също и да имаш обяснение защо не иска да се познават( ако след 2 гдини нещата са, каквито са в момента)... От там нататък следва да помислиш, а и въпросният мъж, как си представя да се пази една такава тайна???
Т. е или ще излезе, че ти не знаеш кой е бащата, което хич не е добре за детенце, или от момента, в който упоменеш бащата, идва ред на това, че рано или късно и всички останали ще разберат. Не знам дали жена му знае и ако да, дали е съгласна той да вижда детето, но във всеки случай той се държи като щраус и аз на твое място бих му го обяснила.
Така, че дали той  ще вижда детето или не, няма голямо значение, ако ти решиш да кажеш на детето си, когато попита кой е бащата, а  съответно той ще трябва да  да живее с идеята, че в същият град се разхожда детето му, знае за него, а той не желае да го познава....

И аз се надявам. Благодаря ти 
Все пак Вяра има един баща.

Знаят, знаят - и жена му и децата знаят за нашето съществуване.
Въпрос на време е какво ще реши дъщеря ми - дали да се вижда с баща си или не.
Дотогава - бих искала да знае истината, поне това и дължим ДВАМАТА.

Jaly,   

Точно така, като не иска да я вижда- ако ще, много пък ми е интересно ей  тва дето  се правиш, че новото дете не е брат/ сестра на другите ти деца и не знам и на другите деца какво обясняваш.
Големият брат на дъщеря ми( т. е детето на баща й, беше силно разочарован, че баща му не си стои на Д-то и да си поеме всички ангажименти и към другото си дете!!! и до днешен  това влияе на отношенията им, при все че е голям и живее отделно),  щото егати и двойния стандарт дето води до никъде....Ние имахме 3 годишен спор- да му каже ли, не ли и той беше сигурен, че синът му ще го намрази и няма да приеме детето, обаче стана както винаги съм твърдяла- той се влюби в нея и беше адски щастлив да има сестра, понеже  е едно дете- децата много пъти са по-мъдри от нас!
Питай го другия път на какво си мисли, че учи "основните" си деца като пренебрегва следващо си дете???
Нека знае, че тя ще знае за него и че може да дойде ден той да иска, но Тя да не иска да го познава....

остави ти призраците, сеси!

друго е по-важно тука: това, 4е някой е решил да си купи "4иста съвест", си е негов проблем.
това, оба4е, 4е ти му "продаваш" тая "4иста съвест", ве4е е твой проблем.

* всеки разбира нещата по своему - не приемай 4уждата гледна то4ка, ма я имай предвид, когато след време дойде време да обясниш сама на себе си коя си и къде се намираш, а също и на вяра.
** да е жива и здрава малката. а на теб ти пожелавам да имаш сили да я оби4аш.


 

megan,  я мойто моми4е, поръ4ай една две дузини еле4ета с алени букви и ги раздай самарянски в тоя клуб!
мисля, ве4е е дошло време за една благотворителна и морална постъпка от твоя страна, след вси4ката злост, заклеймяване и осъждане!
още малко и ш си готова са мирови съдия ама два века назад!

Иха, откога не са се вихрили страсти. Вземам пуканки почвам да гледам сеира

Според мен всеки си има проблеми и те са му най важни. Това че може да е много по зле някой друг никога не е било добро успокоение. А това за кой какво си е направил взе да се поизтърква вече... Моралистите да измислят нещо ново
На въпроса ан темата - ами не са най важни парите, но са нещо. Единия вариант е на Милк - човекът си купува чиста съвест. Според мен обаче има и друг - все пак проявява ангажираност, която може да прерасне в нещо повече. За съжаление само ти го познаваш и можеш да прецениш.
От мен само един съвет - не се ядосвай и не търси обяснение за постъпките му. Но се замисли защо продължаваш връзка с този човек.

Те тва се питам всяка сутрин аз...Но "връзка" е силно казано в нашия случай. Мисля, че е въпрос на нещо недоизживяно докрай. Докога ще продължи...не знам.

Милк, за паричния въпрос сме се разбрали отдавна, ти знаеш. Не бяхме се виждали близо 9 месеца, и той продължи да изпълнява "ангажимента" си към нас. Та едва ли съм в ситуацията на "продаваща" нещо някому. Той обаче си "купува" чиста съвест, да.

Морално ли е да се виждам с него при положение, че още не е видял родното си дете?
На тоз въпрос ще трябва да си отговоря сама...

сеси, и от сто кладенеца вода  ще си донесеш, за да имаш оправдание (това е то4ната дума) пред себе си.
дали си струва оба4е?!
не.
просто си си избрала по-лесния на4ин.
за него също се плаща - с това в какъв 4овек се превръщаш и дали ще се харесваш след време.
не съм сигурна.
* твърде висока е цената за този вид "финансова ангажираност".
всеки живее със "изборите", които е направил - а всеки прави такива. и ако не ги е направил, когато е бил на стъпалцето, след няколко стъпала отново същия избор (или поредица от такива) се налага да прави.



а по-темата: не, парите не са най-важното нещо; парите са изклю4ително важни и жизнено необходими.

** аз имам месе4ен календар със pay-days - 4есто ги смятам кое по-напред и дали памперсите преди тока или обратното, оба4е живея спокойно. и пълноправна. върховен суверен за моето ли4но семейство.


всеки избира какво му е по-важното.
и няма нужда да оправдава избора си пред другите стига да е в мир със себе си.



*** а що се отнася дали е морално или не - всеки преценява сам моралната си стойност. и тази на околните.

Аз може би сега като чета бих казала- ОК нека дава пари, длъжен е -дете е създал, да носи поне тази отговорност, но може би не бих  се виждала с него при така описаните обстоятелства.... иначе Милк, както винаги  е право в десятката!

Ами не са най-важното парите- децата които имаме, и отглеждами сами за нас като майки са най- важното-и за това спор няма. Това че не са такава величина за бащите- страдаме и ние, а и децата.
Но за да го правим са необходими пари- хубаво е че поне с това се е ангажирал към теб и детето- иначе щеше да ти е още по- трудно. И да питаш как можеш да искаш от него издръжка в друга тема... А така ти тежи едно нещо по-малко. Той поне може да намери оправдание- има друго семейство.Т.е. погледни и от друга гледна точка- освен твоята. Само да кажа и че Не го защитавам.

И аз,и аз

Да погледнем от друга гледна точка:
Във всички нормални държави законодателите са предвидили форми на компенсация от родителя, който не се грижи за детето за родителя, който се грижи. Така че явно много хора смятат това за нещо правилно. И това няма връзка с друга зависимост, така че дори и да получаваш издръжка пак можеш да си "пълноправен суверен" в своето семейство (което не съм сигурен дали е много хубаво). Не знам дали някой нещо купува или продава в случая, но на някои хора финансовия ангажимент им служи като поне малка морална и интелектуална "патерица" - ако знаят че ще плащат за нещата които правят, поне малко ще се замислят. На мен лично ми изглежда странно да се кълнеш че обичаш някой, да го направиш баща/майка на детето си и след това да не желаеш изобщо да го видиш, но все пак - хора всякакви. А има и още нещо - хората във форума не са представителна извадка за България. Като цяло повечето хора тук имат прилични професии и доходи, но не всички самотни родители са така. Когато си осигурен с жилище и финансово е лесно да кажеш - не му искам издръжката, но за някой самотни родители дори 50-60 лева помощ си имат значение.
Така че моето мнение което се покрива с това на законодателя е, че човек като направи дете и откаже да го гледа трябва да плаща. 1 за да помага на родителя, който е сам. 2 за да носи поне малко отговорност за действията си и малко да мисли следващия път като прави дете.
Законите в Бг по въпроса имат нужда от актуализация, даже имаше тема по въпроса, но за съжаление тогава нещо се прецака сървъра и темата "замина".
А има и още нещо - като получаваш издръжка е супер лесно да се откажеш от нея, докато като не получаваш - да получиш правото е доста по-трудно.

Аз лично се отказвам от пуканките...

Точно защото парите не са най-важното, ще рискувам и ще заведа дело за БАЩИНСТВО, не за ИЗДРЪЖКА.
...АКО ПРАВИШ РАЗЛИКА ИЗОБЩО...
Мога да остана с приличната сума от 50-60 лв. на месец, но няма да съжалявам в случая, защото няма да ми тежи толкова "баща неизвестен" в акта за раждане на Вяра.

И на мен ми е странно 

Благодаря на всички за изказаното мнение и се оттеглям за размисъл  

Бащинство не се доказва с дело, нито с ДНК тест... Всъщност не се доказва, а се показва.
Ако най-важното за теб е в акта на детето да фигурира името на някого - действай. Това едва ли ще го накара да иска да си вижда детето.

Абсолютно съм съгласна! Аз не бих се отказала от това, което се полага на детето ми и изобщо не ме вълнува дали е чиста или не съвестта на баща му, всъщност тя никога неможе да бъде чиста при положение, че си искал това дете, а сега не си го виждал повече от година. Вярно, че не парите са най-важното и не издръжката прави от някого баща, вярно, че аз не съм опирала до тези 50 лв., но има майки, които разчитат на тях. Затова издръжката си е издръжка и доколкото знам се дължи дори и ако бащата е лишен от родителски права!
А относно бащинството - според мен много ще сбъркаш. Сама ще си навлечеш неприятности и винаги ще си зависима от бащата, но всъщност ти си знаеш най-добре. Само помисли добре преди да действаш, защото после винаги ще ти искат и подпис от бащата, а това си е  излишно главоболие.

Не мисля, че каквото и да е дело ще направи бащата БАЩА. Това е въпрос на желание от негова страна.
Може би наистина е част от "курса на отмъщение", който съм поела, както казва една съфорумничка.
Твърде е болезнено обаче, когато отношението към "моето" дете се различава коренно от отношението към "основните" деца. Все пак детето си е дете и едва ли то е виновно за грешките на родителите си.

тук, ве4е категори4но, смятам 4е нямаш основания да го правиш;
а по-скоро основания да не го правиш;

1. доколкото си спомням, достатъ4но навреме се беше отказъл "бившият" ти, за да имаш време за аборт;
освен това, още тогава беше декларирал, 4е финансово, ще ти помогне, но да не о4акваш емоционална подкрепа.
* хубаво-лошо не е най-лошия вариант, който е игран в тоя клуб.
или ако ти миналата зима не успя да разбереш, 4е този 4овек си купува "мъл4анието ти" и опциата да се изпариш от живота му, сега поне се опитай, да не правиш нещастни други хора, просто защото ти не си щастлива.
щастието не е дестинация, а пътуване;
нау4и се да пътуваш - да гледаш живота си на лента която някой друг ти прожектира не е много забавно.
след време.

2. същия този 4овек има семейство с две деца; с това 4е се отказва от детето си от теб, не зна4и, 4е ще стане по верен на жена си или привързан към децата си; вярвай ми оба4е, тази жена с нищо не е заслужила да страда, да има допълнителни драми в живота си и да се тревожи за бъдещето на децата си;
** тоест, нямаш право да разбиваш живота им, след като те са се постарали да останат заедно и да се съхранят като семейство
реагирай като жена към жена - не й при4инявай това което на теб са при4инили или не искаш да ти бъде при4инено;


3. и понеже съм разговаряла с теб - ти не искаш просто да не пише "баща неизвестен" - ти искаш то4но този баща, и понеже няма да стане - ш му се явиш като справедливото възмездие?!
няма да спе4елиш от това.
ама няма и смисъл да ти отговарям пове4е.
само да не пишеш след 2-3 години - защо ли го направих?! малко вероятно да го направиш - ти искаш си "праведна мъ4еница" и ако може съ4уствие.
ами грешен ти е подхода.

по-скоро намери на4ин да се ангажираш с работа и да си осмислиш времето, докато узрееш да бъдеш родител на детето си и си готова да приемеш 4е ти си единствен родител на вяра и освен теб никой не й е длъжен.
никой не следва да бъде наказван и решението си е твое.


4. ако успееш да разбереш какво ти казвам, наистина, ще се радвам, въпреки, 4е не го вярвам.

По скоро с делото за бащинство ще постигнеш две неща- ще е сигурно, че след това съвсем няма да иска да я вижда и ще зависиш от него за всяко излизане с детето в чужбина и по какви ли не още поводи....аз лично никога не съм вярвала в каквото и да е "отмъщение" написах ти и преди, ако не се оставиш на тези чувства има някакъв шанс с времето детето да се сдобие с баща, но ако ги следваш можеш да си сигурна, че няма...
Колкото  до деленето на децата, за съжаление понякога дори деца гледани в едно семейство биват делени, това си е въпрос на усещане, а във вашия случай, той няма как да обича дете, което не познава и към което не е привързан...

Колкото и да е учудващо - в случая съм склонен да се съглася с Милкана. Аз не си спомням в подробности историята ти Сесил, но наистина ако мъжът е казал че ще те подкрепя само финансово и да не го ангажираш по друг начин - явно решението да задържиш детето е изцяло твое. Ако искаш да има някой в графата "баща" - говори с бащата да го признае. Ако той не желае, не мисля че с дела ще постигнеш нещо хубаво. Но имай предвид, че като искаш от него да си поеме част от задълженията на баща по съдебен ред - съответно ще трябва да му дадеш и част от правата. Сега сама решаваш кое-какво, след това за някои неща ще зависиш от него. Темата е неколкократно обсъждана тема в форума, аз на мога да преценя кое е по-добре за теб и детето. В случая по-скоро става въпрос не кое е добро, а кое е по-малкото зло.

Редакция:
PS: Все пак, добре ще е да поговориш с някои който има впечатления и от другия вариант. Някои момичета тук са решили да гледат децата си без никаква помощ от "бащите", но не съм сигурен че тяхното мнение е обективно, още повече че те не знаят какво е децата да имат баща на практика, а само са чели на теория.  Други имат деца признати от бащите си или пък са разведени. Надявам се Isa да се включи по темата тъй като тя е от втория вид, а освен това е и адвокат, ако не - според мен е добре да и пишеш ЛС за още едно мнение с другата гледна точка, като цяло мненията и са полезни (освен когато реши да се заяжда  ).

Ако всичко това е с цел отмъщение - не знам какво смяташ, че ще постигнеш.
Боли те, че той се отнася различно с децата си, искаш и твото дете да има баща. Не си поела правилния път за да го промениш към по-добро обаче.
Защо просто не си живееш живота и не се радваш на детето си, вместо да правиш излишни драми и на себе си и на други хора? Казах ти и по рано - не търси обяснение за постъпките му. Не очаквай нищо, защото никой не ти е длъжен. Любов насила не се дава, а детето има нужда точно от това.

Е Милк ,ти исказа моето мнение,но само по много по мек начин,от които аз винаги се изразявам.

Само ще кажа, че това изобщо не беше така. Бях в края на 5 месец и живеехме заедно.
С това слагам точка.

Хмм, това малко променя нещата. А ти питала ли си "бащата" дали има желание да припознае детето?

Парите не са най-важното ,ако само можеш да  осигуриш на детето си добър стандарт на живот.
Ако те боли от отношението му, не виждам защо продължаваш да се измъчваш.
И една добавка- тези, които са решили, че сами ще отгледат децата си са деца на бащите си и не е само четене на теория ролята БАЩА !! (Panther- малко по-скромно с обобщенията)

и така да е.
що тогава не остави вяра в детски дом, след като "баща неизвестен" за тебе е по-важно от това да имаш дете?
*бтв, за тебе бащата е известен.
това 4е тя не го познва, не зна4и 4е няма такъв.

или след като детето е достатъ4но важно за теб, защо не приемеш 4е други деца са достатъ4но важни за майка им и не следва да им объркваш живота.
щото ако твоето така и така няма "баща", то следва ли да при4иниш катаклизми, достатъ4ни и другите да останат без такъв, като се има предвид, 4е са пубертетни или предпубертетни?! дали си даваш сметка какъв ужас можеш да направиш в едно наглед нормално семейство.

и като си забременяла от женен мъж, що не си разиграла предварително вариант какво ще стане ако "му писне на кура"?!
щото без зна4ение, 4е съм живяла с биологи4ния на борис, и без зна4ение, 4е детето му (другото) е пребивало в дома ми (не казвам живяло - петък събота неделя не е живеене, макар 4е в слу4ая беше) или в сърцето ми (харесвах това дете и имах 4овешка връзка с него - истинска), аз съм имала за себе си решение, какво ще направя, ако същия запо4не да си търси при4ини.
и го направих.
и смятам, 4е беше правилното решение.

щото като навсякъде и в родителството е така - или дупе да ти е яко, или гъза под наем.

тука, искам само да отбележа, 4е нито те нападам, нито се заяждам с теб - добре оба4е да фокусираш мислисите си в друга посока. който мрази толкова силно и е готов на ли4но възмездие - няма сили да оби4а, пък дори и собственото си дете.
а детето с нищо не е виновно, 4е единия му родител е отказал да го оби4а, пък другия се храни от ненавист и омраза, които отглежда в душата си.
*като тука само за протокола искам да отбележа - ли4но аз, не се отказвам от мисълта да закопам биологи4ния на борис 3 метра под земята, ако има куража да ми се появи отново в околовръст. и смятам, 4е така ще е редно.

Кажи сега кое не ти харесва точно, за да се разберем като хората.

Честно казано, това е НЕГОВА, не МОЯ грижа _{както той самият се изразяваше на времето}Както аз съм поела отговорността за това дете, така и той трябва да поеме своята, включително и за психичното здраве на ВСИЧКИТЕ си отрочета.

Мисля, че прекаляваш вече с грубите изрази.
Що е "гъз под наем" оставям на всеки да реши сам за себе си.
Моят не е такъв!

Сабина - мрази да слуша "общовалидни" констатации от хора, мислещи себе си за критерий!
Тва последното в твоя стил...

Аз пак ще се опитам да се намеся...
Сесил, просто ти и детето сте единствените хора, които ще пострадате, ако ти не успееш да се пребориш с огорчението и може би озлоблението, което се трупа в теб, в  резултат на неговото " непоемане  на отговорност"....
Ако не успееш да приемеш, че не можеш да го принудиш, нито да го накарш да обича насила, а дори и да си мислиш, че те
"обича", но няма кураж или има други причини- все тая...  Освен това, нима е възможно да "отмъщаваш" и в същото време да искаш този човек за баща на детето си, не се връзва някак

Отстрани изглежда, че сделката е следната- той ти дава достъчно пари, за да се грижиш за дете ви, което той не иска да припознае и не иска да бъде с вас (останал е при жена си). С едно дело за бащинство логичния резултат ще бъде да спре да ти помага финансово, понеже ти променяш първоначалната и приета от теб уговорка  и ще го осъдиш за името му, ще ти дава 50 лв издръжка и едва ли ще стъпи повече при вас.
Аз лично не разбирам какво печелиш, освен някакво странно доволство за егото ти, което обаче като краен резултат какво ти носи?- по малко пари и никакъв шанс един ден между него и детето да възникнат отношения.

За това хубаво си помисли и премери не е ли отдавна мината границата на отношенията между вас и не е ли отдавна минал момента да трябва да затвориш една страница от живота ти????

И още нещо- морално или не- ти се виждаш с  него, защото имаш вероятно още чувства и може би най-вече, защото се надяваш, че той има такива и може да се обърне към вас....ако изобщо има някакъв шанс да излезе на добър край всичко това и да имаш евентуално шанс дъщеря ти да има баща, той е в достойното поведение, което изключва натиск и принуда. Казвам ти го от горчив личен опит.

Психичното здраве на детето зависи от средата, в която се отглежда. Среда на омраза, ненавист и недоволство едва ли ще помогнат много...
Съжалявам, че го казвам пак, но никой на никого и нищо не е длъжен. Човек има право да избере как да живее живота си. Отговаря само пред собствената си съвест. Твоя е избрал да не е с вас. Приеми го. Насила хубост не става.
По същата причина, ако ти решиш можеш да му разрушиш семейството. Но после доволна ли ще си от себе си?

Според мен,тя няма как да разруши семейството,но ще разруши нервната си система и психичното си здраве(ако е останало такова).Имам нагледен пример с бившата жена ма мъжът ми. В годините от както те са разделени(за което аз вина нямам),тя бе обсебена от мисълта да му почерни живота.Много примери ,няма да изброявам.На лице посещения при психолози,цялата в пъпки на нервна почва...без пари,без работа...състарена с 10 години,работеща като проститутка....неуравновесена шизофреничка.Само че при нас въпросът с детето стои по много различен начин,ние искаме контакти с него,гледаме го,купуваме му необходимите неща,плаща се издражка....
Та какво искам да ти кажа СЕСИЛ.....:
 Вземи се в ръце,гледаи си детето..намери си приятел ако щеш.Започни живота си наново,и най малкото пък се занимаваи с дела за бащинство.Представи си срешнеш любовта на живота си,които е чужденец,и искаш да се изместиш другаде да живэш.Тогава,ако тои реши да те разиграва,бедна ти е фантазията.
п.с. Незнам защо на мен ми намирисва,че човекът е материално много добре,и искаш да го гониш за бащинство,за да има някаква облага детето ти след време.Само да ти кажа,че хората правят завещания вече.

Не съм запозната с историята и може и да пропускам доста неща, но при положение, че жена му и децата знаят (казано е по-нагоре) едва ли делото за бащинство ще доведе до катаклизъм в прекрасното семейство. Освен ако не се поболеят за евентуални наследствени претенции.
Така че, milk не съм сагласна с теб. Твоят вариант с нагърбването със всичко ми изглежда малко като желание да си "мъченица-гороиня", което пак едва ли е в нечия полза.. Но пък всеки намира своя подход.
sesil, за какво ти е това дело за бащинство? За да накажеш бащата ли (защото е отказал да признае детето си) или защото те притеснява как детето ще приеме баща-неизвестен?

Парите не са най-важното, но след дело за бащинство най-вероятно ще останеш без тях а детето ти пак няма да има баща (освен по документ).

 
Вижте заглавието на темата!!!

Доколкото аз знам (ако бъркам някой от юристите да ме поправи моля) припознатите деца имат същите права на наследство както и децата брака на човека. Чрез завещание бащата може да се разпорежда само с частта, която не е запазена за наследниците (низходящо, съпруг съпруга или родители). И тази част не е много висока.
Така че това е още един аргумент в полза на припознаването на детето от бащата, от гледна точка на ползата за детето. Аз лично не виждам нещо лошо в това да се бориш за неща които ти се полагат по закон. 
Но, ако решиш да го правиш по-добре първо опитай с разговор бащата да го припознае сам. Хубавото нещо е, че когато детето навърши пълнолетие, има възможност само да съди бащата за бащинство и съответно да стане наследник.
И пак си помисли искаш ли дело с цената на евентуално влошаване на отнопенията между теб и бившия, или предпочиташ да продължаваш както досега.

Да, защото все пак не живеем в средновековието. "Извънбрачно" дете умря като понятие и стойност.

Е,тук понеже живeeм в средновековието,нещата стоят по различен начин.Наследяваш,ако си упоменат в наследството.Ако няма такова ,тогава се дели ,но тук всички си правят,за да не се получава както в БГ:""хващане за косите,кои колко и какво ще вземе""
Предполагам ,че и в БГ,много скоро ще се променят нещата.

По текущите Български закони всеки наследник (включително припознатите) има запазена част която наследодателя не може да накърнява. Как е в Холандия мен лично доста малко ме интересува. Меган ти имаш ли някакви правни знания, че да предполагаш как и кога ще се променят българските закони в бъдеще или приказваш колкото да се заяждаш?

Аз нямам юридическо образование, но мога да предполагам точно обратното, т.к. в момента все по-често има такива случай при ражданена деца със съжителство без брак и при самотни родители. Така че подобни въпроси ще стоят все повече на дневен ред. Според мен един разумен законодател би трябвало да се погрижи за правата на тези деца и на самотните родители. Да не забравяме освен това, че европейското законодателство като цяло е доста по-социално ориентирано отколкото примерно американското. (Специално на холандското нямам идея)

М-у другото децата родени извън брака, но припознати от бащата, имат право на наследство още според първия български закон за наследството от 1889година.

Меган,аз мисля, че "хващане за косите" има със завещание или не - зависи от манталитета на родата.
Та вие, там в средновековието не сте открили топлата вода.

Що ми се струва, че доста се палиш по темата? 

Защо темата пак се завъртя около материалния интерес?
Предлагам да я приключим.

Сесил,  много избирателно четеш, с най-добри чувства ти го казвам. Покрай изказванията за материалния интерес на детето, а и твoя имаше много други неща, които бяха казани- не ги подминавай,  отдели време да ги помислиш наистина обективно, тогава ще имаш полза, че си пуснала темата си 

Jaly   
Разбира се, че съм прочела всичко!
Благодаря за съветите.
Зодия Дева е диагноза.

Заявил беше пределно ясно и че ще живее с нас. Нещо повече- ПРАВЕШЕ нещо по въпроса. Аз само на голи обещания не бих се "вързала". Но явно по една или друга причина  променил решението си. Както и да е - това вече е минало без значение.
А да си СЪПРУГ значи нещо повече от това да спиш под един покрив с жена си, ми се струва.
Така или иначе той продължава да я лъже. Не бих искала да съм на нейното място, честно...

Към непозната - ти защо влизаш като анонимен потребител?
И кой тук говори за развод?
Човекът е семеен, но това с нищо не му пречи да вижда другото си дете, нали?

Аз не бих искала да съм на мястото на нито едната от двете ви, щото и двете сте яко прецакани ,ама продължавате да му се вързвате на номерата .Тои си е най добре,и семеиство си има,и любовница си има...а съм 100%сигурна ,че и още момиченца си върти.
И какво реши последно...ще продължаваш ли борбата или ще се отеглиш с достойнство?

Megan, разбрахме вече, че имаш прекрасно семейство и прекрасен съпруг с ужасна бивша, същата като всички нас тука... Ние благородно ти завиждаме за живота и най-вече чуждото гражданство... Сърбаме си каквото сме си надробили и тихичко се самосъжаляваме нощем. Нашия живот никога няма да е толкова хубав...
Безкрайно оценяваме помощта която ни оказваш показвайки ни другата страна...

Меган, понякога се намесват чувства, с които на човек му е трудно да се справи, макар повечето писали по темата да смятат, че момичето има основно други интереси, аз все си мисля, че тя има и чувства, а за съжаление заедно с тях върви и целия миш-маш от огрчение, обида и дори желание за  възмездие. За нея най-доброто е да спер да го вижда и да остави на времето да реши дали  между баща и дете ще възникне връзка след време. Имаше една подобна история  в "Море от любов"... за едно си права и двете жени са жертва на егозима и безотговорността на един мъж и за още по голяма жалост и двете са съгласни с това, всяка поради свои си причини.
А в допълнение към поста на Стън само бих добавила- Меган, още си млада, пази се да не бъдеш самодоволна, понеже живота си прави невероятни шеги с хората и особено с тези, които забравят, че всичко се върти и променя- днес и горе, утре ти можеш да бъде долу.

 

Пак си право в десятката!
Чувствата ми ме предадоха.
За съжаление.

Преди време ти писах на лични доколкото си спомням, послушай ме и няма да сгрешиш. Остави нещата на времето, не води дело, преустанови срещите с него и му кажи, че ако дойде ден да иска да познава дъщеря си, може да  да го направи. Не се възприемай като  жертва и дай шанс на себе си и на дъщеря си да излезете достойно от цялата работа.  Нека знае кой е баща й, нека знае, че той не иска да контактува  с нея и до там. Нищо лошо за него- като за умрял, а ти ще пострадаш за него, ще ти липсва, но след време  ще си доволна от себе си. И няма да си "онази, детето му разби семейството", а той ще  бъде онзи, "който си заряза  детето".

Интересното е обаче,че разбирате ще сте в няква много ужасна ситуация,но не правите нищо по въпроса за да си оправите положението.Това ме дразни наи много.Всичко е една борба..ама не може да седнеш и да мислиш как да правиш мрасотии на бившия...6тото той направил така(за което винаги са виновни двамата,щото някои не си е опичал акъла)...и да не предприемаш някаква стъпка да промениш живота си към по добро.
Ми и аз съм имала бивши,които съм знаела ,че не стават за бащи ..или пък за семеиство,и затова са си останали и само бивши...
Е да то гаранция няма,че утре и аз може да съм изоставенa и с дете..ама няма да седна и да се чудя как да му съсипвам живота,а ще се боря да си оправя моя.
За това на вас ви трябва и някои ,който не само да ви съжелява и да ви казва..това koeto искате да чуете,за да се опомните къде сте.
И искам да кажа,че уважам страшно много, майки от този форум,и вътрешно знам,че всички вие,можете да се справите(някои нямат нужда от кураж,те вече са се справили,няма да изброявам)
Ами това е...нямам лоши чувства към нито една от вас,...просто помислете много добре,сърцето повечето случаи лъже...затова имаме и мозъци.

Абсолютно съм убедена, че бащата ако иска може да прехвърли приживе всичко на децата си и за Вяра да не остане нищо. В тази връзка смятам, че най-важно е да се запазят човешките отношения м/у родителите и впоследствие това ще доведе до нормални отношения и м/у Вяра и баща и. Още повече, че супругата и децат знаят за съществуването на Вяра. Въпреки, че съм "чела само на теория" за бащата в живота на детето, смятам че трябва да гледаш преди всичко интересите на детето, а после накърнените си чувства.

Меган, с някой от нещата съм съгласна, но хората са различни и за съжаление не всички има качеството  да бъдат рационални и разумни, когато изпитват силни чувства.  Аз съм на 100 години, но и сега няма да ме излъже само, който не е решил да го направи и това  е непоправимо. Аз държа на думата си, цепя минутата на две и не мога да си представя да излъжа някого заради мое е удобство. И по тези причини, сигурно бих и съм вярвала на това, което един човек казва.

Виж за отмъщението казах отдавна- лошите мисли съсипват само този, който ги изпитва, а на теб силно пожелавам винаги да си така разумна  

 

Аз си мисля ,че човек сам решава какво да прави и какво да не прави.По тази причина много е лесно да се дават съвети отстрани .Каквото и да реши ще е правилно ,съвет не смея да ти дам ситуациятае мн. деликатна,но живота е пред теб живейси го и да не ти пука.
А на меган ще и кажа ,че човек който твърди ,че вс. му е наред значи нищо не му е наред.
И меган  бившата съпруга на мъжът си я мрази само, защото е бивша и нищо друго   не ти завиждам ,човек с такива чувства на толкова омраза -пази боже   затова запази съветите си кой как да живее за себе си .
Голяма работа ,че бащата на детето бил женен ,голяма работа ,че жената се чуди дали да заведе дело за бащинство /тя ще си реши дали да го направи / .Важното е ,че не е загубила самоуважение и си обича детето . Нормално е една майка де иска детето да познава бащата .
Аз лично не виждам кой знае каква драма ,а дали ще води дело за бащинство или не това тя сама ще реши .Все пак нека поговори с бащата първо ,и  ако е съгласен да си припознае детето .
В края на краищата живота не е само наследствено право ,а включва и някои други взаимоотношения .

Желая  успешен ден и късмет.

 

сеси, или недовиждаш, или страдаш от избирателен астигматизъм.
първо, ако не си искала да си на мястото на съпругата му, да не си драпала и да не продължаваш да драпаш - щото според мен, теб не те боли от това, 4е си загубила мъжа, а това, 4е не си спе4елила това, за което си заложила.
все едно на нейно място няма да бъдеш - явно това е проблема.


в крайна сметка, за разлика от болшинството пишещи тук - ти излезе възможно най-добре материално "обезпе4ена" от тази връзка. на другите не само им се налага да излизат на квартира от собствените си жилища, но си поемат разходите и сами.
щото за тях, наистина не парите са най-важното нещо.

що се отнася до това каво е обещал... преди време е обещал и на съпругата си да буде с нея и в добро и зло. да й бъде верен.
нарушил е обещанието си. по някаква при4ина.
следва може да наруши и следващи обещания.

що се отнася по каква при4ина се променят обещания, аз ще ти посо4а една във слу4ай - при общи авоари и евентуален развод, същия ще загуби много пове4е отколкото ще спе4ели от това да е с теб.
щото с тая жена не само общо семейство има, а и общ им е бизнеса. дори и формално да не е - е по време на брака.
хайде смятай сама.
или по-вероятно ве4е си сметнала. мдам.

съпругата си е намерила на4ин да осмисли съществуването си в и на този брак и това е материалното обезпе4ение на общите им деца - за което е абсолютно и категори4но права.
не за друго, а защото по мои из4исления, те са станали семейство и са оцелели като такова в най-трудните за това години (икономи4ески за страната ни). и ако тая жена е работила навремето наравно с него и е отглеждала децата си в смятане, не виждам защо ще плесне с ръце и ще те прегърне за това, 4е имаш дете от съпруга й и държиш то да бъде припознато.
това, което си полу4ила е, за да компенсира вманиа4еното ти желание за припознаване.
и вярвай ми, е полу4ено със съгласие на същата тази съпруга, която колкото и невероятно да ти зву4и, е по-благородна от теб, просто щото е в по-изгодна позиция.
с това семейство, няма да се пребориш. те си знаят цената.

а що се отнася до това дали имаш 4уства - всеки който не е поискал раздялата, а бил зарязан е в то4но такива 4уства в кавито си ти. лошото е 4е при теб се превръщат в "ще го накарам да страда" - е тука, ще ти кажа, 4е който е зарярал дете и бременна по такъв на4ин, не умее да страда, щот няма сърце.
да излъгал те е.
да оба4е на теб ти е било приятно с него някога.
зна4и, лъжа за приятност, не е 4ак толкова лоша сделка.
да опитал се е да се оттърве от теб - не е щото си кофти 4овек - просто от един брак, да ско4и в съвместно съжителство... ми по-добре да си стои в брака и да се разнообразява извън него.
и трябва да си благодарна, 4е може да поеме финансовата страна на нещата и да се постарае да не липсва нищо на това дете.
и отново ти казвам, не, парите не са най-важното, те са изклю4ително важни, особено когато не можеш да ги подсигуриш.
той друг ангажимент към дъщеря ти няма да поеме. нито сега нито след време. други или въобще взаимоотношения нама да допусне да възникнат.
просто спри да си "игра4ка" за този 4овек.
спри да губиш достойнството и стойността си всеки ден.


бтв, това тропане с кра4е "той обеща, той ми обеща"... до нищо добро няма да доведе.
* дали не си пресметнала и вариант, в който ще припознае вяра и след време ще лиши теб от родителски права - първо щото ще му е възможно и второ щото му е по-изгодно.

** това което става между двама души го знаят само двамата.
така 4е - ти си знаеш.






megan, 1. вси4ки бивши са гадни, подли, мръсни ку4ки. в зависимост от гледната то4ка и презентацията.
2. както ухажва жене или разведен, никой не може - като за последно в живота им и на живот и смърт.
3. понякога наистина се влюбват и обещават и си вярват на обещанията, дори изпълняват до някъде... след време се отказват - твърде много усилия и доказване на ново - защо им е... за 4ий.
4. всяка монетка има две страни.
5. за мен е важно да има колкото се може по-малко наранени жени; още по-малко взаимо наранени; още по-малко заради някакъв сериен осеменител... ма на - много станахме...

Милк, този път ме остави безмълвна...
Та предвид дължината на поста, излизам с Вяра на разходка и после ще прочитам и осмислям   

Ami - няма да задълбавам аз във философии.
Парите - ако ги имаш - нямат значение.
Ако ги нямаш - придобиват огромно.
Другото - емоционалното състояние и многото работа, с която една самотна майка е затрупана - според мен е по-лесното.
Аз поне с тях двете се справям.
Но като не се справя с първото - парите - веднага се сривам и с другите две- и емоционално, нито имам сили да си гледам детето и работата.
Така че парите са необходимо условие, не достатъчно, но необходимо.
Без него няма път нагоре.
Ако си продавачка с 300 лева заплата и без финансов гръб отникъде ще го знаеш най-добре. Очевидно случаят ти не е такъв и затова ги подценяваш. То личи от постовете ти - само човек който винаги е бил задоволен отнякъде в живота си може постави въпроса за парите. Ми как без пари? Фотосинтеза? Пробвайте - ако става - кажете трика. 

По темата:

Парите СА едно от най-важните неща в живота на децата /а и не само/. Парите купуват: храна, играчки, книжки, образование... Детето има нужда от тях повече отколкото аз или ти от 3 чифта ботуши /да речем/.

Децата имат нужда от любов. Чиста и истинска любов. Ако бащата не я два е добре майката да я дава любовта. С времето oбаче все повече се убеждавам, че децата имат нужда от пораснал, здраво стъпил на земята, необременен от негативи възрастен до тях... За да растат и те на свой ред като спокойни и уверени в себе си хора.

В този ред на мисли: Вместо да се опитваш да промениш другия/което е абсолютно невъзможно/, пробвай да промениш себе си. Така че да живееш в мир с вътрешното си аз и да си достатъчно уравновесена да дадеш на детето си 'емоционален гръб'. Най-основното разбирам имаш - финасови средства. От тук насетне всичко зависи само от теб и това, което имаш в главата. 

milk бизнесът по време на брака е на този, на който е, а не на двамата съпрузи. В този смисъл ако съпругата не е съдружник - нищо не получва при развод. 

Не ми се коментира тук дали ЕТ е СИО _{съпружеска имуществена общност}, то и Касационният съд се е произнесъл по въпроса.
За мен този въпрос не е на дневен ред.
По скоро питам Иса, дали ако сега не заведа дело губя правото си Вяра да го заведе след навършване на 18 годишна възраст?

Правото на Вяра няма нищо общо с теб и тя няма да го загуби. Тя е отделен човек.
Само ти губиш право след като тя навърши 3 години.

Честно Сесил,опитвам се да те разбера ..но немога.Защо толкова държиш да го съдите,ти или дъщеря ти за бащинство.Този човек те е лъгал,продължава да те лъже(като имате контакти,а тои си е все още семэн),не иска да види и да припознае дъщеря си...за какво продължаваш.Е незнам,как може да има такива инати хора.
Според мен борабата ти е загубена кауза,както и да го погледнеш.Остави го,пак ти казвам ...започни живота си начисто,без него.

megan79, а защо ти е да я разбираш?

Всеки сам решава как да постъпи в тази или онази ситуация.

Все пак детето си има баща, момичето знае кой е този баща и е естествено неговото име да фигурира както и детето да носи тези имена, а не да е някаква тайна... Дали той ще си вижда детето или не е негово решение, но то е негово и следва да бъде такова пред всички.

Така че sesil ако това те тормози - направи го. А ако решиш остави дъщеря ти сама да прецени след време иска или не иска да бъде 'официално' негова дъщеря.