Смятате ли, че цената и марката са равни на по-високо качество?

Извода, който си правя е, че стоките са боклуци и скъпи или евтини - не бих си купила от тях.

В магазинете с определена марка - цените са изписани на етикета. Има дори в различната валута за различните държави, в които съответната марка има магазини. Та твоя познат търговец, ако продава дрехи с определена марка - не би могъл да сменя цената, за да се купува.

Но пак казвам - всичко зависи от това какво се разбира под марка и под висока цена. Ако си свикнал да купуваш обувки от 20 лева и изведнъж си купиш от 50 лева с мисълта, че са 'скъпи' или 'маркови' вероятността да останеш излъган в очакванията си е голяма. 

обикновено е така, аз също предпочитам да мога да си позволя по-скъпия продукт, но не говоря за фрапиращи ценови разлики

Дано не ви стресирам, но преди време работех в една фирма тук в БГ, която взимаше поръчки от световно-известни ф-ми , крояха ги , шиеха ги , пакетиране , всичко. Само че , когато шефа закъсаше не взимаше качествени платове , а ги поръчваше от Турция, съответно на ниска цена и с ниско качество. Доста дрехи си накупих от магазина на фирмата ни и искам да ви кажа, че половината бяха пълни боклуци!И не става въпрос само за платовете, а и се шият с кофти конци, и шивачките понякога "Спят"....и т.н.
Сега пък работя в магазин за маркови стоки, продаваме четири световно известни марки...
Ми кво да ви кажа .... повечето са качествени, ама има модели които са направо за кофата, на първото , второто обличане/ обуване и айдеее...И определено качеството няма нищо общо при нас , с цената и марката.  При най-търсената ни марка има доста рекламации, докато при другата , която е малко по-"нетърсена" от първата - няма нито една / познайте аз от коя си купувам - хем ми е по-евтино, хем ми е по-качествено!!!/
Та това го споделям от свой собсвен опит!Не избирам дрехи заради марка или цена, горе долу мога да се ориентирам за качеството, все пак бях няколко години в текстилния бранш ...
А че дрехите са шити в Китай , не значи че не са маркови! В целия ни магазин има само един артикул произведен в Германия и познайте каква му е цената...съответно и въобще не се продава!!!
В Китай, ШриЛанка, Виетнам,Турция и т.н. ръботната ръчица е доста евтина, и като цяло всички известни ф-ми са изнесли производството си там.

гласувах с 'по-скоро да"
мисля, че марките имат стандарти и качество под което не падат, затова са и 'марки'.
имиджа им все се гради на нещо. това, къде са произведени за мен не е никакъв критерий, защото стига да има добър качествен контрол и от танганайка могат да излязат качествени неща.
Елена Миро например шие в Сливен, тук се продава ужасно скъпо, нещата са много качествени и не мога да си ги позволя. Гледам си ги на каталога само.
Да не говорим за традициите ни в обувната промишленост.


така или иначе аз имам глава на раменете си и никога не купувам неща, които не съм огледала, пипнала, прочела етикета - преценила с една дума.
та, имам и маркови качествени неща и не-маркови качествени неща.

Кожени колани на фирма АРТ.
Спортни екили,ски-екипи и маратонки на фирма ДИАМАНТ.
/трябва ми време и ще се сетя още./
Изказването,че няма добри български производители,беше несериозно.Нужно ли е да добавям българското сирене,което се изнася по цял свят,луканката,киселото мляко,розовото масло,което ни го пробутват французите в тяхната козметика.

Ако имаш впредвид UB, не съжалявай много - купих си дънки , които така пускат, че светлото ми бельо става мърляво синьо и  не може да се изпере !

Спортен екип Диамант - никога повече!

По-скоро не. Но:
* Избирам ли хранителни продукти - от два еднакви купувам по-скъпия;
* При избор на дрехи съм консерва - предпочитам да пазарувам от едни и същи магазини и марки, които вече съм пробвала. Нямам предвид маркови неща в общоприетия смисъл, а такива от един и същ производител.
* Техника Сони не бих си купила, ако е с 20-30% отгоре само защото е Сони, но и Мидеа, или ТСМ не мога да се пречупя да си купя. Като говорим за техника, предпочитам произведено в Тайван, или Словения, пред такова във Франция. Защото във френските заводи със сигурност работят доста повече нискоквалифицирани емигранти, отколкото французи.
За дрехи произведено в Китай/Турция отдавна не значи задължително некачествено. Естествено е продукцията на големите да се изнася в пазари с евтина работна ръка. Щом си следят за качеството, всичко е ОК. Етикет Произведено в Германия на аналогична цена с такова в Турция, би ме усъмнил.

 Научила съм се да разпознавам качествените неща и когато нещо ми харесва и е добре изработено, си го купувам, ако ще да е произведено от фирма "Рога и копита" от Танганайка
На практика обаче в 90% от случаите хубавите стоки са и маркови , и скъпи. Случва се да попадна на марков скъп боклук, но много по-рядко ми се случва да намеря нещо качествено, пък евтино. Така че - зависимост някаква има, без да е задължителна.

Добре де, специално за дрехи  и маратонки от сорта на Адидас, Найк и т.н. - всичко се прави в Китай, заедно с останалите неща, които не са маркови, даже се шият в едни и същи фабрики. Качеството еднакво, експлоатирането на хората във фабриките също. А вие плащате за марката. Майка ми в Плевен шие в италианска фирма неща за Хуго, Версаче и Валентино.... Със всичко е така, производствата са изнесени, а централнищата на фирмите из Западна Европа и Америка само работят по рекламата и конструирането на марката, за която плащаме всички. Глобализация. Захарен памук и промиване на мозъци. За колите съм съгласна и за други неща. Но за дрехи специално - не ги уважавам марките, ако ми хареса си купувам, но някои, за които знам, че са произвеждани с екплоатация на хора - не ги купувам и не им влизам в магазините дори. Бременни жени и деца работят и умират в тъпите им фабрики  и после ние тука се фукаме кво сме си купили. Идиоти.

Мне  не е точно така.

Влизала съм във фабриките в БГ за дрехи с марката Пума и Адидас /спортни екипи/ и най-редовно във фабриките, в които се плете за марки като Навигаре, Кемъл, Зара, С&А и прочие...
Платовете и преждите се изпращат, а не се избират от производителите тук. Всяка дреха се проверява много старателно от качествения контрол, защото като се изпрати на съответния поръчал и той дръпне 2 пуловера /да речем/ и види стърчащи конци - цялата партида се връща обратно и не се плаща.
В една от фабриките дори бяха монтирали метален детектор на склада където се пакетираха детските дрешки, като изискване на поръчалия. За да не би по случайност нещо метално да попадне в пакета и бъдещия ползвател-дете да се нарани.
Предполагам, че е същото и в Китай и където и да било. Колкото и известна да е марката ако държи на реномето си - стоките й следват някакво качество. Не изкарвайте потребителите чак толкова глупави все пак...

А и не разбирам защо пък една французойка или германка да шие по-добре от една българка или туркиня?  Даже съм по-склонна да мисля тъкмо обратното.

Нищо не мога да кажа за детската експлоатация. Все повече компании обаче декларират неизползването на детски труд за продуктите им. До колкото помня беше станал голям скандал, когато някаква известна в САЩ фирма беше обвинена точно в изпоолзването на детски труд в Китай.

Не казвам, че качеството е лошо, естествено, че има контрол. В третия свят фабриките са затвори с огради и въоръжена охрана, а жените и децата вътре не спят по 24 часа. В България не сме третия свят все пак, майка ми взима между 400-700лв според сезона, то аз с мойто висше по-малко взимам, италианица им е направил столова като ресторант за хранене на много ниски цени, отношението е страхотно, но това е една от стотиците фабрики в БГ. В русенско има експлоатация на хора във фирми, които шият именно за Адидас. Аз не казвам, че има какво толкова да се оплакваме като купувачи на стоки, по-скоро като потребители, които с потребителския си избор могат да оказват бойкот върху стоки,  произведени с експлоатация, нездравословни храни.

Ами Mc Donald's? Голямата марка с не много ниската цена за никакво качество и пак експлоатация на хора работници. Не говоря за БГ.

Темата не е за това, но мен на това ме навежда...

Ето ви информация от едно проучване в 30 фабрики в БГ, произвеждащи известни немски марки.

Попаднахме на предприятие с български собственик, произвеждащо за световно известната марка "Пума". Собственикът н определен период не е внасял социалните и здравните осигуровки на работещите и така е лишил на практика бременните жени от възможността да получават платен отпуск по майчинство. В този период всички бъдещи майки са напуснали предприятието и са се регистрирали като безработни, за да могат да получат обезщетенията си от общинската социална служба. Така собственикът се е обогатил за сметка на дискриминираните бъдещи майки.
В няколко интервюта се съобщава за съкращения на бременни жени, които са принудени да се регистрират на трудовата борса. Имаме информация, че в едно от предприятията не са изплащани компенсациите за отсъствия по болест на бъдещите майки и майките с деца.
Най-фрапиращ обаче е случаят с предприятие с българска собственост. Интервюираната твърди, че след назначаване на работа младите жени се подлагат на задължителен тест за наличие на бременност от акушерка в предприятието. Работничките знаят, че биха могли да излязат в платен отпуск по майчинство само ако са работили във фирмата 2-3 години.
На майките с малки деца се налага по-често да ползват болнични при отглеждането им. Тук трябва да отбележим чувствителното намаляване на заплатата в случаите, когато това се случва, което се обяснява с порочната практика в повечето предприятия работниците да бъдат осигурявани на минимална работна заплата.