- Публикувана: 11 ян. 2007, 22:40 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2007, 08:42 ч.
Жените мазохистки ли сме?
Харесваме лоши момчета, търпим разни неща уж заради еди си какво, уж в името на еди си какво. Примери много, въпросът е един обаче... 
Тия легенди от едно време, че колкото по-зле се държал един мъж с една жена, толкова тя по залитала по него не ми се връзват много, но факт е че имам в обкръжението си такива двойки 
Тия легенди от едно време, че колкото по-зле се държал един мъж с една жена, толкова тя по залитала по него не ми се връзват много, но факт е че имам в обкръжението си такива двойки 
Егати,как винаги успяваш да ме уцелиш точно в десятката
Потънала съм,обезверена,обезсърчена,обезличена...заради едната любов воювам със себе си и се чувствам толкова много сама
Тъжно ми е,имам много,давам много,пазя го,то и не бяга..,но не ми стига и незнам дали вече толкова силно го искам.
Мазохистка съм.
Но понякога утрото е по-мъдро от вечерта.
Не винаги...,понякога.
Потънала съм,обезверена,обезсърчена,обезличена...заради едната любов воювам със себе си и се чувствам толкова много сама
Тъжно ми е,имам много,давам много,пазя го,то и не бяга..,но не ми стига и незнам дали вече толкова силно го искам.Мазохистка съм.
Но понякога утрото е по-мъдро от вечерта.
Не винаги...,понякога.
Не съм мазохист. Наранят ли ме, бягам далеч. Не ме ли обичат - спирам да обичам и аз. Тормозят ли ме - си врътвам дебелия и чао...
Ню... не жена а желязо
Не съм мазохист. Наранят ли ме, бягам далеч. Не ме ли обичат - спирам да обичам и аз. Тормозят ли ме - си врътвам дебелия и чао...
Ню... не жена а желязо
ми да... не обичам да се мъча особено 
. Но мисленето за стари гаджета не го броя за мазохизъм.
Не съм мазохист. Наранят ли ме, бягам далеч. Не ме ли обичат - спирам да обичам и аз. Тормозят ли ме - си врътвам дебелия и чао...
Ню... не жена а желязо
ми да... не обичам да се мъча особено . Но мисленето за стари гаджета не го броя за мазохизъм.Абе чист мазохизъм си е, ама добре че бързо ми минава
И аз се присъединявам към клуба 
Имам прекрасен мъж, дете и т.н. а тук от 3-4дена се сещам за разни стари гаджета
Имам прекрасен мъж, дете и т.н. а тук от 3-4дена се сещам за разни стари гаджета
И аз така,само дето сънувах едно такова...
И аз се присъединявам към клуба
Имам прекрасен мъж, дете и т.н. а тук от 3-4дена се сещам за разни стари гаджета
Имам прекрасен мъж, дете и т.н. а тук от 3-4дена се сещам за разни стари гаджета
И аз така,само дето сънувах едно такова...
Абе чисти мазохистки сме си, с мнооооого малки изключения дето не си признават
Абе чист мазохизъм си е, ама добре че бързо ми минава
. Твоите сигурно са били по-шик, щом като до мазохизъм се стига.Ми така е, като все се влачих с някого от съжаление
. Не съм ли луда?
Самобичуваш се, а?
И аз като Ню бягам надалеч, ако някой тръгне да ме наранява.
Самобичуваш се, а?
Абе чист мазохизъм си е, ама добре че бързо ми минава
. Твоите сигурно са били по-шик, щом като до мазохизъм се стига.Ми така е, като все се влачих с някого от съжаление
. Не съм ли луда?Абе... шик... точно за този не бих казала, но пуста любоффф
Не се и съмнявам, че почти всяка жена е залитала по " лошф момче " 
И аз не мисля, че имат кой знае какви екстри ама на...пусти масохизъм
И аз не мисля, че имат кой знае какви екстри ама на...пусти масохизъм 
Момиченцата харесват такива атлети,
и не умеят да го скрият,
и си мислят, че всичко, що хвърка,
подлежи на превъзпитание.
Порасналите момиченца се чувстват поласкани от проявеното, макар и на моменти просташко, внимание от подобни субекти,
но в повечето случаи успяват да изтръгнат само ползата за себе си
/па дори и тя да е само удоволствието да му покажеш,
че не си за него и той да се радва все пак, че си го удостоила с поглед/.
Общо взето: Нагонът има думата тука.
Никакъв мазохизъм, само широко затворени очи.
и не умеят да го скрият,
и си мислят, че всичко, що хвърка,
подлежи на превъзпитание.
Порасналите момиченца се чувстват поласкани от проявеното, макар и на моменти просташко, внимание от подобни субекти,
но в повечето случаи успяват да изтръгнат само ползата за себе си
/па дори и тя да е само удоволствието да му покажеш,
че не си за него и той да се радва все пак, че си го удостоила с поглед/.
Общо взето: Нагонът има думата тука.
Никакъв мазохизъм, само широко затворени очи.
За себе си само мога да пишя........аз съм....... аболютна мазохистка 
От една порода сме.
и на мен ми се е случвало да бъда мазохистка и то десет месеца - беше ми и хубаво разбира се поне моето бивше лошо момче умееше и да ме глези. но толкова пъти ме е докарвало и до сълзи, че накрая търпението ми се изчерпа и сега поне така си мисля не бих позволила някой да ме използва или да се държи лошо с мен
поне моето бивше лошо момче умееше и да ме глези. но толкова пъти ме е докарвало и до сълзи, че накрая търпението ми се изчерпа и сега поне така си мисля не бих позволила някой да ме използва или да се държи лошо с мен Никога не съм харесвала лошите момчета. Чудя се изобщо какво има да им се харесва.
По темата - аз съм.
Определено не съм! Дори в най-пуберските си години не съм била- компромиси със себе си не съм правила, в името на каквото и да било.Което не означава, че не съм страдала, но не съм го показвала.Видя ли, че не ми отговарят със същото или се опитват да ме правят на маймуна- следва "кой от къде е". Честно казано очаквах повечето отговори да са отрицателни 
, може би, защото аз самата не мога да разбера такива жени, които са на принципа "бий мъ, обичам тъ" / като в никакъв случай нямам ппредвид конкретно мнение, но имам няколко такива познати/. Мога да давам много, но само, когато ми отговарят със същото!
, може би, защото аз самата не мога да разбера такива жени, които са на принципа "бий мъ, обичам тъ" / като в никакъв случай нямам ппредвид конкретно мнение, но имам няколко такива познати/. Мога да давам много, но само, когато ми отговарят със същото! Абе чисти мазохистки сме си, с мнооооого малки изключения дето не си признават
Еее. Била съм.. смотана, тъпа и обезличена, дали му се вика мазохизъм - не знам. Излекувах се.
Не мисля, че мазохизмът е непременно да си се увесила на некое 'лошо' момче, че и бой да пада. Нее.. по-скоро склонност да жертваш личността си в 'името на връзката, семейството', и дрън-дрън-дрън, а мъжете да си перкат необезпокоявани през живота.. Те никога не губят връзка с приятелите си, ако са 'обвързани', поне по мои наблюдения.
Дори и за собствените (не)постижения не се шашкам вече. Осъзнавам колко е излишно.
Кифлич - саморъчната подстрижка и при мен важи, ма не личи (много).
Защо имам чувството, че пиша сходни неща, в сходни теми... нищо лично, Кас.
. В началото на брака ни поех и своите, и неговите отговорности заради работата му, сега го правя по навик, но периодично се бунтувам, а направя ли малка револяция 
, просто ми олеква. Нее.. по-скоро склонност да жертваш личността си в 'името на връзката, семейството', и дрън-дрън-дрън, а мъжете да си перкат необезпокоявани през живота..
Касиди, ето ме и тук- разписвам се!!!
Ами ако говорим за това, дали обичам да ме шляпат по дупето- да, в умерени граници
В отношенията обаче се усещам, че правя доста компромиси, които преди не бих направила, т.е. търпя повече, но всичко си има граници, така че май отговорът е да, умерена мазохистка!
Ами ако говорим за това, дали обичам да ме шляпат по дупето- да, в умерени граници
В отношенията обаче се усещам, че правя доста компромиси, които преди не бих направила, т.е. търпя повече, но всичко си има граници, така че май отговорът е да, умерена мазохистка!
Нее.. по-скоро склонност да жертваш личността си в 'името на връзката, семейството', и дрън-дрън-дрън, а мъжете да си перкат необезпокоявани през живота..
Това го правех в продължение на много години...Сега си плащам...Ама поне се усетих навреме...май
Към садизъм ли преминаваш Ще ми е интересно да чуя, че поне един мъж е бил малтретиран 
...ако може така да се нарече
Ще ми е интересно да чуя, че поне един мъж е бил малтретиран ...ако може така да се нарече Що млъквате след мен?
Почвам да се чувствам неудобно.
Почвам да се чувствам неудобно.
Ще ми е интересно да чуя, че поне един мъж е бил малтретиран ...ако може така да се нарече
...ако може така да се нарече
Всъщност, тези, които не са ме тормозили, съм ги тормозила аз... а и тези, които са ме тормозили - също... уф, не знам... мойте отношения все са били някаква борба за надмощие май... да му се не види... стига драми, стига битки... искам зелени полянки, малки зайчета и отгоре на картинката да пише Love forever...
...
Ми то смее ли човек, с тоя бич...
Ми то смее ли човек, с тоя бич...
Той си има друго предназначение.
Поотраках се в последно време, иначе като бях ярешко, ми се е случвало да ме омае някой кофти момък и да ме прави разногледа. Аз тогава - млада и зелена, мислех си, че колкото повече му се връзвам и му вървя по гайдата, толкова повече доказвам, че съм в състояние да се справям, да съм харесвана и да привличам внимание. Баси, ква патка съм била!
Сега хич и не ми дреме на кого се харесвам и на кого - не! Милото е сговорчиво, лазим си по нервите умерено и не съм се замисляла кой садист, кой - мазохист.
Сега хич и не ми дреме на кого се харесвам и на кого - не! Милото е сговорчиво, лазим си по нервите умерено и не съм се замисляла кой садист, кой - мазохист.
............ Тия легенди от едно време, че колкото по-зле се държал един мъж с една жена, толкова тя по залитала по него не ми се връзват много, но факт е че имам в обкръжението си такива двойки
бе легенди реалност са си направо .
В последното Море от любов една мацка ревеше по бившия си, ойто толкова я обичал и толкова я ревнувал, счупил й зъб с амар и няколко ребра, обичал късно да се прибира, не съжалявал за поведението си, щото имало причини...
Е обяснете ми кой е за лудницата в такива случаи?
Имам любим мъж до себе си. Двамата сме като деня и нощта - толкова сме различни. В началото си мислех, че тези различия само ще добавят нужната доза адреналин във в/ката ни. Няколко години по-късно вече не ми е никак забавно. Осъзнах, че когато двама души са толкова различни,колкото сме ние с него, възникват сериозни проблеми, и то често.
Така че, да - мазохистка съм. ЗАщото толкова пъти ме е наранявал...Толкова лоши думи (после казва, че не ги е мислел), толкова нелогични постъпки,които само са обърквали ситуацията...Единият наранява,другият го следва - да не би да има само един прецакан...Мазохистка съм - защото още го обичам лудо, защото някаква част от мен има надежда, че любовта е достатъчна, че стига да гледаме в една посока, всичко може да бъде наред.
Много клетви съм престъпвала заради него, той е правил много компромиси заради мен...Всеки в даден момент е жертвал част от самоуважението си...за да прости нещо на другия. И пак продължаваме да крачим заедно. Защото, когато сме разделени чувстваме върховна празнота. Защото когато се целунем, ми се завива свят. Защото когато ме прегърне, защитата ми рухва.
Мазохистка съм, защото направих много компромиси със себе си, за да остана с този човек. Той също. Значи и той е мазохист.
И да, може би отстрани правилното решение е да се разделим. Защото колкото и много любов да си даваме, в един момент почваме да се саморазрушаваме...и просто не можем да спрем. На него всички му казват, че не съм за него. На мен всички ми казват, че той не е за мен. И може би са прави. Разумът казва, че са прави. Но от мазохистичните ни сърца, разумът не може да се вреди и да изкаже мнението си.
Оххх............
Така че, да - мазохистка съм. ЗАщото толкова пъти ме е наранявал...Толкова лоши думи (после казва, че не ги е мислел), толкова нелогични постъпки,които само са обърквали ситуацията...Единият наранява,другият го следва - да не би да има само един прецакан...Мазохистка съм - защото още го обичам лудо, защото някаква част от мен има надежда, че любовта е достатъчна, че стига да гледаме в една посока, всичко може да бъде наред.
Много клетви съм престъпвала заради него, той е правил много компромиси заради мен...Всеки в даден момент е жертвал част от самоуважението си...за да прости нещо на другия. И пак продължаваме да крачим заедно. Защото, когато сме разделени чувстваме върховна празнота. Защото когато се целунем, ми се завива свят. Защото когато ме прегърне, защитата ми рухва.
Мазохистка съм, защото направих много компромиси със себе си, за да остана с този човек. Той също. Значи и той е мазохист.
И да, може би отстрани правилното решение е да се разделим. Защото колкото и много любов да си даваме, в един момент почваме да се саморазрушаваме...и просто не можем да спрем. На него всички му казват, че не съм за него. На мен всички ми казват, че той не е за мен. И може би са прави. Разумът казва, че са прави. Но от мазохистичните ни сърца, разумът не може да се вреди и да изкаже мнението си.
Оххх............
Аз пък съвсем скоро си дадох ясна сметка, че през досегашния ми живот съм подминавала супер свестни мъже, такива които са давали мило и драго за мен, а аз съм ги пренебрегвала и дори игнорирала заради некви пълни глупаци.
Не съм мазохистка.И не съм наранявана от мъж.Винаги съм слагала преграда между себе си и такъв тип мъже.Изпитвам отвращение към подобни екземпляри,които са способни да прегазят една жена,да потъпчат чувствата й и нейната индивидуалност.А пред жени,които не спират да обичат след подобни мъжки прояви-недоумявам защо.
А пред жени,които не спират да обичат след подобни мъжки прояви-недоумявам защо.[/b]
А де
???