Не зная за вас, но аз от време на време когато мъжът ме дразни нещо ме избива на агресия и започвам да го удрям,което става без да искам и без да се усещам дори. Нормално ли е това и случвало ли ви се е и на вас?
- Публикувана: 15 ян. 2007, 13:13 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2007, 19:54 ч.
Бременност и агресия
Карам много нервна бременност...добре, че е търпелив...
От началото на бременността ми се усетих, че съм др. човек емоционално. На моменти не се понасям, дразня се буквално от глупости. На татито не му налитам на бой (физически, за сега 
), но за това пък, често не се съобръзявам за тона си към него. И за да те успокоя, всичко това е, защото ни е "тряснал" хормона. Искрено се надявам, след 3-я месец да отшуми. Само не мога да си обясня, защо природата е решила да ни направи толкова агресивни в тези нежни месеци, сигурно си има причина, но за сега на мен това състояние ми носи единствено дискомфорт.
Стискай зъби, говори с татито за положението си (ще ти олекне), обясни му, че това е по-силно от теб, но е временно; и че имаш нужда от неговата съпричастност и подкрепа. Освен това, аз, постоянно си повтарям, че всичко е наред и се изнервям излишно, че притесненията ми са безпочвени... Ако някой ползва други трикове за възстановяване на душевния баланс, нека ги сподели!
), но за това пък, често не се съобръзявам за тона си към него. И за да те успокоя, всичко това е, защото ни е "тряснал" хормона. Искрено се надявам, след 3-я месец да отшуми. Само не мога да си обясня, защо природата е решила да ни направи толкова агресивни в тези нежни месеци, сигурно си има причина, но за сега на мен това състояние ми носи единствено дискомфорт.Стискай зъби, говори с татито за положението си (ще ти олекне), обясни му, че това е по-силно от теб, но е временно; и че имаш нужда от неговата съпричастност и подкрепа. Освен това, аз, постоянно си повтарям, че всичко е наред и се изнервям излишно, че притесненията ми са безпочвени... Ако някой ползва други трикове за възстановяване на душевния баланс, нека ги сподели!
На мен не ми се е случвало-бременността ми беше лека и не ми се отрази на нервната система и на хормоните.Бях точно такава , каквато и преди да забременея.Но....май по-скоро е изключение това мойто.Говори с мъжа ти и му обясни, че трябва да внимава повече около теб, да преценява малко повече държанието и приказките- макар, че на мъжете им доста трудно да повярват, че е възможно хормоните чак толкова да влияят на настроението на бременната.А пък ти-пробвай да броиш до 10 преди да реагираш остро и да удряш, дишай дълбоко 2-3 пъти-сигурна съм ,че мъжа ти не те дразни нарочно.
Лека бременност ти желая
Лека бременност ти желая
И на мен ми изникна първо това в главата-че пазим два живота и затова сме по-агресивни (не всички ,де:) Иначе аз в началото(до към 3 месец) нямах никакви проблеми,докато сега вече наистина ми е много нервно и често избухвам без причина.След избухванията си се смея сама на себе си 
Какво да се прави-хормони.Наистина трябва да обясниш някой неще на мъжо-вярвам,че ще те разбере 
Леко бременеене!
Какво да се прави-хормони.Наистина трябва да обясниш някой неще на мъжо-вярвам,че ще те разбере Леко бременеене! Не зная за вас, но аз от време на време когато мъжът ме дразни нещо ме избива на агресия и започвам да го удрям,което става без да искам и без да се усещам дори. Нормално ли е това и случвало ли ви се е и на вас?
здрасти
като чета и умирам от смях,защото и аз бях същата.
сега съм в 4тия,но преди близо месец,месец и половина така го налагах милия,че направо ужас
не му беше добре.много е търпелив и добричък.
и аз изпадах в кризи не само с него но и изобщо и то доста силни и истерични.
бях се уплашила и даже писах тук във форума да ми кажат ще се отрази ли на бебето.та майките доста ми помогнаха.
вече съм по-добре ,може би защото мина горе долу кризисния период.
не се тревожи,той трябва да те разбере.
ние поне те разбираме.
целувки
спокойничко, piacente, всичко е нормално
наистина и аз се чудя защо точно през най-хубавия период от живота си трябва да се чувстваме като тенджери под налягане, но е факт. аз съм много тих и кротък човек по принцип, а първите признаци на бременността ми още преди да си направя и тестовете бяха засилената ми агресия към татенцето- караници нон-стоп, аз се заяждах постоянно , дори и сме имали случай на потупване - той все казваше , че това ПМС мойто било жестотко ( защото си мислехме 4е съм преди цикъл)
после задръжките ми паднаха и не можех да се позная в градския транспорт например съм се карала ако запо4нат да се ръгат в мен разни нахални хора или нещо подобно- изобщо не можех да стискам зъбите. и сега е така, но като 4е ли колкото пове4е идва краят на 3тия месец, се поуспокоявам или просто свиквам с положението.
много е важно да говориш на мъжа ти 4е тези хормони те подлудяват и те карат да се държиш ужасно, той ще го разбере това
не се тревожи- мисли си 4е това е просто период и ти пожелавам скорошно успокоение
наистина и аз се чудя защо точно през най-хубавия период от живота си трябва да се чувстваме като тенджери под налягане, но е факт. аз съм много тих и кротък човек по принцип, а първите признаци на бременността ми още преди да си направя и тестовете бяха засилената ми агресия към татенцето- караници нон-стоп, аз се заяждах постоянно , дори и сме имали случай на потупване - той все казваше , че това ПМС мойто било жестотко ( защото си мислехме 4е съм преди цикъл
) после задръжките ми паднаха и не можех да се позная в градския транспорт например съм се карала ако запо4нат да се ръгат в мен разни нахални хора или нещо подобно- изобщо не можех да стискам зъбите. и сега е така, но като 4е ли колкото пове4е идва краят на 3тия месец, се поуспокоявам или просто свиквам с положението.
много е важно да говориш на мъжа ти 4е тези хормони те подлудяват и те карат да се държиш ужасно, той ще го разбере това
не се тревожи- мисли си 4е това е просто период и ти пожелавам скорошно успокоение 
на мен какво ли не ми хрумва да направя на който ме ядоса 
често това е именно мъжо
после обаче не ми е смешно, ами много тъжно, че съм постъпила така и съм развалила спокойствието ни 
някак си не мога да си прощавам толкова лесно и не ми се струва, че е хубаво да се оправдаваме с хормоните си 
това, което ми е най-странно (и тъжно) е, че по принцип съм много щастлива (чук-чук) и не виждам причина така да се ядосвам на човека, който именно ме прави щастлива
често това е именно мъжо
после обаче не ми е смешно, ами много тъжно, че съм постъпила така и съм развалила спокойствието ни някак си не мога да си прощавам толкова лесно и не ми се струва, че е хубаво да се оправдаваме с хормоните си това, което ми е най-странно (и тъжно) е, че по принцип съм много щастлива (чук-чук) и не виждам причина така да се ядосвам на човека, който именно ме прави щастлива
Ха... 
и на мен ми идват в повечко хормоните. Мъжо ми обаче смята, че се вживявам.....леллллеее 
и като ми го каже това 
и на мен ми идват в повечко хормоните. Мъжо ми обаче смята, че се вживявам.....леллллеее и като ми го каже това оле голям смях и ние сме същите 
нищо че съм в 6-тия вече.Ми като ме дразни 
или поне аз така го приемам ще яде бой и ще си купува тапи за уши. 
При мен не отшумяха след първите месеци!!! И до сега съм страшно зла когато разни хора се държат неподобаващо - идиоти шофьори, зли продавачки и всякави подобни твари...
Даже ми се беше случило като се разхождахме със сестра ми и племенника /който беше на 6 месеца/ да сритам задния калник на един таралясник, който даде на заден на кръстовище при зелен сигнал за пешеходците на зебра!!!! Сещате се, че в този момент пресичахме с количката и щеше да ни отнесе ако се беше засилил малко. Сестра ми му се развика, а аз налетях на бой, както съм си с корема....
Даже ми се беше случило като се разхождахме със сестра ми и племенника /който беше на 6 месеца/ да сритам задния калник на един таралясник, който даде на заден на кръстовище при зелен сигнал за пешеходците на зебра!!!! Сещате се, че в този момент пресичахме с количката и щеше да ни отнесе ако се беше засилил малко. Сестра ми му се развика, а аз налетях на бой, както съм си с корема....
И аз бях много нервна,особено през 1-вия месец и съвсем преди раждането,но до бой не съм стигала, 
въпреки че много му се ядосвах.А тии... е, щом не си го изяла след оплождането (като една богомолка),разминало му се е!
Пожелавам ти лека и спокойна бременност,а на таткото да разбира състоянието ти и да прощава!
Нормално е!
И аз правех така - причината е в по-голямата чувствителност и емоционалност на характера.
По време на бременност това се засилва.
Има хора които нищо не ги трогва - има и такива, които и най-малкото нещо ги ядосва, притеснява и смущава. Аз съм от вторите.
Моят мъж в такива случаи ме прегръща силно и докато не се разплача или разсмея не ме пуска, като не спира да ми говори:,, Спокойно, спокойно..." Накрая започвам да се смея - това е нещо като моментен емоционален срив и объркване на чувства и емоции.
И аз правех така - причината е в по-голямата чувствителност и емоционалност на характера.
По време на бременност това се засилва.
Има хора които нищо не ги трогва - има и такива, които и най-малкото нещо ги ядосва, притеснява и смущава. Аз съм от вторите.
Моят мъж в такива случаи ме прегръща силно и докато не се разплача или разсмея не ме пуска, като не спира да ми говори:,, Спокойно, спокойно..." Накрая започвам да се смея - това е нещо като моментен емоционален срив и объркване на чувства и емоции.
Ами на мен ми остават 6 седмици до раждането и чувството на спокойствие и щастие от факта че съм бременна изчезват с всеки изминал ден. Непрекъснато съм тъжна и не виждам смисъл в живота. (колкото и изтъркано да звучи това). С всички се карам и най-малкото ме обижда. Нещо като следродилна депресия преди раждането...
....лошото е,че най-вероятно задружно ще решат, че жените сме пълни кукувици и толкоз 
Определено и мен ме избива агресия понякога 
, но още не съм посягала на таткото, но тон определено му повишавам отвреме навреме, без да има сериозна причина.
Нормално е,няма как...
Лека бременност
, но още не съм посягала на таткото, но тон определено му повишавам отвреме навреме, без да има сериозна причина.Нормално е,няма как...
Лека бременност
И аз така - мърморя за всичко, все съм недоволна...Добре, че е търпелив
И аз бях доста по-агресивна по време на бременността ми,не и с таткото.......С околните обаче много!Не се давах да ме нападнат---нападах първа!Карах се,търсих ред и справедливост,подгонвах бавещи се.....Бях по-агресивна в смисъл и по-активна също!Работих почти до последно,посещавах разни курсове......
Предполагах,че съм така,защото съм бременна с момче и по-вече мъжки хормони играят в мен.Оказа се истина!
Думата става обаче за истинската агресия,а не и за каквато и да е друга емоционална промяна!
Ха! Моя колежка психолог направи навремето дипломна работа на тема "Бременност и агресия", беше бременна по това време. И резултатите от изследването наистина бяха, че има връзка, макар и не много силна!
Аз лично пък бях изключително търпелива по време на бременността, странно... Само в (гр)адския транспорт гледах много лошо, ако не ми отстъпят място, но пък избягвах да го ползвам.
Аз лично пък бях изключително търпелива по време на бременността, странно... Само в (гр)адския транспорт гледах много лошо, ако не ми отстъпят място, но пък избягвах да го ползвам.
Препоръчани теми