"Добрите и възпитани родители"

Какво да кажа освен, че ние не сме от горепосочените. Не ,че сме супер добри и възпитани, но пък гледаме да правим нещата така както, ще е наи-добре за децата ми. Не винаги сме прави, пляскаме по някое шамарче в краен случай, но не псуваме. Всичко е до манталитет на родителите.Истината е , че е трудно и се стараем

Пак ще се показваме кой е по- по- най-. Човешко е да си изпусне човек нервите, никой не е от желязо, важното е да си дадеш сметка, че не е правилно и да се опиташ да не се повтаря или поне да не ти става навик.
Кое по-точно те накара да пуснеш темата?

Ами... Няма съвършени хора по принцип!
А всеки гледа от своята си гледна точка. И на всеки понякога не му издържат нервите. Което наистина не е оправдание...
Дано намалее това поведение, но все по-натоварения и изнервен живот не води до нищо добро!

Като четох това описание, се сетих една случка.
Чаках пред един лекарски кабинет, където имаше голяма опашка, предимно майки и бащи с деца.
Имаше една много отракана майка, с много симпатично момиченце. Понеже пред кабинета се чакаше с часове (не преувеличавам), децата се заиграваха едно с друго, въпреки различните възрасти и въпреки, че не се познаваха.
Всяко ново дете, което се присъедини на опашката, идваше уплашено и ревящо (особено ако е с болки).
Та тази майка, винаги, когато до нея седнеше някой родител с плачещо дете, започваше да му обяснява колко било страхливо детето му, а "вижте моята принцеса колко е спокойна и как си играе". Един татко се оправда смутено, че детето му било идвало тук скоро и знаело, че като влезе в кабинета ще боли, затова и се страхувало. Майката веднага го парира с високо вдигната глава "Моята от както се е родила е все по болници, обаче изобщо не се страхува!"
И разговори все в този тон в продължение на два-три часа. На всеки един родител обясни неговото дете колко е несъвършено, а нейната малка принцеса колко е изключителна.
Накрая въпросната майка така се изнерви (имаше си основания жената, понеже за пореден път децата на опашката бяха прередени от медицинско лице, дошло да се прегледа и влизащо директно без да чака на опашка) и като се разбесня! Като взе да крещи на това дете, то се стресира и се разплака, тя взе да му удря шамари, да го раздрусва за раменете за да спре да плаче... Направо цялото фоайе изпадна в потрес. Аз по едно време се притесних за детето, приближих се максимално до нея и я гледах от упор, та и стана малко неудобно и се кротна.

Та и на добрите родители не им е лесно.

А, ние нашия си го бием и псуваме само вкъщи.  Така де, важно е какво ще си помислят хората!

И аз това се чудя  Незнам какво друго да кажа 

Първите два абзаца доста си противоречат. За едни и същи родители ли говориш все пак???  Не можах да разбера.

... с това ли си осмисляш живота?

...гледайки от прозореца си сеира на другите...

възхитена съм от това, което сподели с нас, благодаря ти, накара ме да се замисуЪ, каква по дяволите преструвка е целият наш живот...


P.S get a life!!!

 

Аз преди време работих на място, където се срещах с много хора, голямата част от които са доста интелигентни и образовани. Никога обаче няма да забравя една случка. Много добре изглеждащо младо семейство идва в детето си (6-7 годишно). Не знам какво беше направило, но майката започна да го псува като първа каруцарка. Чувала съм доста псувни, не живея под похлупак, обаче на нещо по-грозно от това, което чух, и то от устата на жена и майка към собственото си дете, не съм била свитедел. Мъжът й я гледаше втрещен и много смутен, казваше й да млъкне, но като я гледах, имах чувството, че ако нямаше много хора наоколо, щеше направо да му налети на бой.
Виждала съм и майка как бие жестоко и рита малкото си детенце на улицата, което едва може да върви, защо вървяло бавно и я бавело. "И за какво по дяволите ревеш сега???".
Затова няма и какво да се чудиш. Хора всякакви. Най-добре далеч от тях. И дано по-малко такива да има.

А една от най-големите преструвки е форума.Тук всички сме идеални,неизневеряващи,небиещи децата си,имаме чудесни съпрузи,свекърви и тъщи и ако някой реши да се оплаче влиза като Анонимен или Гост.Тук обаче е весело и забавно именно затова.Не знам какъв отгавар очакваш на темата си,но ще са от едната до другата крайност. Аз не знам какво да кажа...

Кое ли? Ами това за което пиша и което наблюдавам всяка сутрин пред прозореца си от доста време вече, а като чета по форумите, не само този, всички са най-възпитаните и добри родители.И се чудя къде се вижда истината във форумите или на улицата?

Живота си осмислям с внука.

Едва ли си оставят активни алармите, защото не им пука. По-вяроятно е да го правят за по-голяма  сигурност на колата си...

Виж сега, Тайна...
Всички крещим.И бабите крещят-аз пък 4 години се нагледах на баби, които шамаросват внуците си по градинките, дадени на бабиндом, а не на градина... Същите тези баби, които осмислят живота си с внука...
Няма градина до нас, училище има.Да, спират коли и свирят аларми не само денем, нощем в тишината е по-зле даже.Ние лично пътуваме по 3 часа сумарно на ден и имаме кола.Паркирахме я пред болка необезпокоявани до момента, в който мястото се застрои с още не един, а 4 блока и сега по принуда спираме и ние на тротоара.
Та, не знам какво точно очакваш да пишем всъщност....то това е някаква твоя констатация, наблюдения от през балкона....Аз пък що цинизми слушам лятото под моя от невинните ученички, да не казвам

Не е ли очевидно?

Колкото до другото, животът не е черен и/или бял, а цветен.

Те, разбира се, невъзпитаните нямат интернет, не пишат във форума, пък може и въобще да не могат да пишат 

Всички правим грешки, и съм си изпускала нервите, крещя и пошляпвам от време на време. Не съм идеалната майка, но се старая. Нямам кола, не форсирам, не паркирам, нямам аларма. Дори и да имах, нямаше да ги правя тия неща, така че нямам над какво да се замисля върху казаното от теб, което вече да не съм изяснила за себе си.

Че има невъзпитани - има. Но аз какво мога на направя?!

Тайна, на мене ми е интересно - ти с наблюдения върху 2 поколения родители, преди вие не бяхте ли такива?! Или, по-точно, нямаше ли и тогава изнервени, раздаващи шамари и истерясващи майки?! И ти от тях ли беше   

Ясно е, че има и възпитани и "невъзпитани" родители. За какво е тамата 

 Наблюденията са ми , че всяко следващо поколение родители са много по-изнервени. Да , и моите деца са яли бой няколко пъти , но не всеки ден за щяло и нещяло , били са много по-големи и са шамарени за сериозни неща. Трудно истерясвам. От моите родители и от техните родители съм разбрала, че ако говоря тихо , ме чуват и разбират много по добре, отколкото ако крещя. Наблюдавам го и сега при внука. Не съдя никой, не искам да засегна никой, просто ми прави впечатление. В това число влизат и дъщеря ми и бащата на детето - избухват и крещят за нищо, без да се замислят, че децата копират всичко.
Много ми е тъжно ,като чета по форумите (не тук) теми за "пенсиите" по автобусите, как не трябвало да им се отстъпва място , защото те си нямали работа, а само пречели. Как деца в тийн форуми гледат на родителите си като на врагове, а не като на хора обичащи ги и загрижени за тях.  Та за това беше темата, защото днешните бити и навиквани деца утре ще бъдат родители и ще повтарят несъзнателно същите грешки.
Ако няко се е засегнал , моля да бъда извинена!

Прекалено широк обхват има темата, която се опитваш в едно изречение да побереш.Няма как да стане.
Обобщаваш до някъде , но си и права.Аз пък помня нервна майка, въпреки 8-часовият работен ден с обедна почивка, градина под носа, редовен транспорт и държавна работа/ то частна нямаше тогава де/и море всяко лято от заплатата.И пак беше нервна.Пък как се изнерви след променитеее-да не ти обяснявам. Хора и хора, поколенията живеят в различни времена.И толкова съм нагрубявана като чавдарче и пионерче именно от възрастни, че ми се реве, сега даже като си спомням.Може би съм по-чувствителна, а може би е факт това, незнам...
Стига с това делене на стари и млади и кой е по-по...едикакъв си...

Няма смисъл да се поставя под общ знаменател "преди бяха такива, сега са онакива". И преди и сега е имало всякакви. И за несъзнателното повтаряне на грешките, не мислиш ли, че може да се получи обратното: съзнателно избягване на тези грешки? Моите родители са като описанието от теб - пълна програма с с боя и крещенето, а нали уж едно време не били такива? И това означава ли автоматично, че аз ще съм същата? Няма нужда да се стига до такива генерални заключения, всичко си зависи до човек.

И да добавя, че точно Мадлен Алгафари каза в едно предаване, след случката с ученика, изгубил далака си в побой, че именно ТОВА поколение родители са първите, които се замислят повече за психологическото равновесие на децата, търсят, ровят, четат (пример е самият форум), докато предишните поколения /такива са били времената/ се стремяли да осигурят храна, дрехи и дотам, без повече да се обръща внимание на детето, на нуждите му, на емоциите... Звучиш като средностатистическата възрастна жена (майка, баба, тъща, свекърва), която трябва да покаже на по-младите майки, че нищо не знаят и нищо не разбират.

Мисти, права си за обощаването.
Написаното от теб покрива мнението ми за темата.

Тайна, ако не се засягаш на тема възраст, ще допусна, че детството ти е било много отдавна и си забравила какво си мислела за родителите си като си била в юношеска възраст. Това, че синът ми ме мрази на моменти, кой знае как говори за мен пред съучениците си, не му попречи да тегли голям рев, когато се наложи да го оставим за 2-3 дена при баба му. Не че тя е лоша или при нея е неприятно, просто детето все още е много привързано към нас и ни обича, а пък и е много чувствителен - просто си такъв характер (сестра му е много независима и не толкова чувствителна, въпреки че е по-малка). Опитвам се да не гледам на нещата едностранно и нито си въобразявам, че говори колко добра майка има, нито пък че ако може да избира с или без мен ще избере второто. Това е като любовта на пиленцето към кокошката, от която не можеш да избягаш. Не желая да спекулирам с нея и да гокарам да я демонстрира пред другите. Това, което не понасям е лицемерието и не се ръководя от него, защото най-важното са ми хората от семейството, тъй като семейството е нищо без тях. Не бих демонстрирала "добро поведение" пред някой, само за да има добро мнение за мен. Бих се съобразила обаче дали го наказвам пред съученици, тъй като това би довело до подтискане на самочувствието му. Естествено не минаваме без дърпане на уши, но ако сме на улицата хич няма да ми пука дали от  някой балкон ме гледа нечия баба, която в момента не е заета да приготви обяд, за да е свободна после да играе с внука си...

a това не е ли обощение, само че в обратна посока?
ти пък звучиш като обидена млада майка, която всичко знае 
със сигурност и сред нашите родители се намират и такива, които са се грижили и за душите на децата си , освен за прехраната

Темата стана доста сложна и като прочетох внимателно казвам,че напълно съм съгласна с Мисти,но не мога да не се съглася и с Радост.Кой какъв родител е зависи от много неща-характер,възпитание,потребности,светоглед,а не от поколенията-стари и млади.Тайна ми звучи като една интелигентна жена,която никого не искаше да обиди,ама май някои се засегнаха.Нека не превръщаме темата в бойно поле.

В поколенията винаги ще има разлики и разногласия, това е вечно "бойно поле"
Стари срещу млади и обратното.....винаги е било така и така ще бъде.Всеки ще сравнява него си с тези след него.Ние самите го правим в темите за училищните извращения-единици са тези, които са правили щуротии, каквито правят и днешните хлапета, но ние си ги осъждаме превантивно, че видите ли-по наше време не е било така/ а това наше време е било само преди 10-15 години, а не 30-40/
Аз не виждам засегнати, виждам просто мнения от своята камбанария, за това ми е чудно, когато някой пише за обидена страна...

и защо никой не спомена как се променят хората с те4ение на времето, даже ония млади4ки и идеални майки с времето стават съскащи лелки и бабки, които надзъртат в прозорците и само слухтят какво става  при другите!ето с това трябва да се пребори всеки един, да си остане оня  грижовен родител, изряден съсед, стопанин и гражданин и ще си живеем в хармония! леле идилия! аз с моя опит и с биволското ми споко, понякога  срещу себе си се хващам, 4е не  издържам и 4е ми се иска да  тропна, да  ошамаря, не е задължително да  ми е детето, може  и някой голям! да напсувам! понякога се  осъзнавам, но понякога  се  хващам на местопрестъплението!като дете не са ме били, карали са се , ама и това рядко! просто си е до съзнание и характер и време!

Аз разбрах написаното по друг начин. Има родители с перфектно поведение - внимателни към околните, дружелюбни към съседите. Винаги с добра визия - прическа, грим, тоалет, задължително усмихнати. Имат престижна или най-малко  добре платена работа. Просто образец за подражание. Само, че в даден момент нещата са извън контрола им и тогава стават пълна противоположност. Крещят, псуват, бият ......  От къде идва всичко това?

А за различията при поколенията бих казала - разбираме родителите си едва тогава, когато ние станем  като тях.

Всичко идва от недоимъка, до трудностите и т.н. Две години подред бях в Германия за по няколко месеца и мога да кажа че съм "влюбена" в тази страна. Хората ми се виждат много по-спокойни,а от там и липсата на такива нервни изблици. Винаги съм си мислела, ако моите деца влезнат в някой от техните големи магазини за играчки, (а и други магазини), как на никой не би му направило впечатление, че децата пипат или разглеждат , докато тук при нас постоянно се чува не пипай, не докосвай, ще го счупиш, не дават, не може.....
 май се изказах доста неясно

Ами, ами...аз моята до ден днешен не мога да я разбера, честно, че и други от нейното поколение също
А иначе -от ежедневието идва.Защото още много хора робуват на чуждото мнение и за пред едикой си са добри само.Или се правят.Едно е да спазваш някакви правила, друго е за пред хората да правиш нещо.
Раберете-различните поколения живеят в различно време...Нормално е и ценности и поведение да са различни.

Разбира се, че времената са различни, ценностите търпят промяна, развитие, но не би трябвало да отхвърляме всичко старо, та ние сме стъпили върху него.
И аз не съм разбрала на 100% моята майка и сигурно ще остане нещо неразбрано, като например много често използваното от родителите към децата "Ние правим всичко заради вас." и произтичащите от тук конфликти.
Много е тънка границата между "робуване" и "съобразяване" с мнението на хората около нас. Понякога без да искаме преминаваме от едната в другата страна. Надявам се да бъда разбрана.
valale едва ли хората в Германия нямат трудности, но лошото е, че при нас трудностите са дори при елементарни неща от живота.
В крайна сметка да бъдеш родител днес е трудно, добър родител още по трудно, но не вярвам някой да вдигне ръце и да каже не мога. Сигурно ще правим грешки, ами дано са малки. 

Така и не ми стана ясно защо е спорът стари-млади, когато става въпрос за възпитание? 
Възпитанието на днешните родители е резултат от възпитанието на днешните баби и дядовци. Всичко това формира в момента внуците.
Как да са възпитани днешните млади, когато днешните стари не са си свършили работата?
Всичко е навързано...
Чудим се откъде толкова агресия в децата ни. Ами огледайте се наоколо - колко агресия кипи само в този форум? Ами в някой подчертано мъжки?
А малките ангелчета попиват ли, попиват...

Права си, аз още в началото споделих-аз съм нагрубявана от възрастни още в ония времена...бях чавдарче още.Та възпитанието....уж върви с времето, но се и предава от поколение на поколение.Да, колело е, кръговрат.И като примесиш променената действителност и се получава един малък хаос в момента.Много е обширна темата, няма еднозначен отговор...

Значи въпреки всичко осъзнаваме, че с нас е направена грешка и не бива да позволяваме да се повтаря.

Обикновено, когато ние сме страдали от нещо в детството ни-гледаме да не го повтаряме и пренасяме и в нашето семейство вече.Да, но пък правим явно други неща, подобни или различни, които пък са в ущърб на нашите деца и т.н. и т.н.Колелото се върти...А и много хора повтарят грешки, именно напътствани от старо поколение.

Само аз май схващам по друг начин думите на тайна. Май идеята е подобна на мита за идеалната форумка. Аз го тълкувам като учудване от това, че повечето родители, когато се съберат на едно място и започнат да споделят опит, изведнъж се оказват идеални - спокойни, уравновесени, обгрижващи, обръщащи внимание, следващи всички правила, а самите те се оказват най-съвестните граждани. Да, ама после се разделят и изведнъж тези идеални родители се оказват много различни - уравновесените удрят шамари, спокойните псуват, спазващите правилата пресичат с дечицата си на червено и т.н.
Т.е. става дума за разликата между родителството на думи и родителството на дела.
За другото съм съгласна - поколенията винаги са били различни, както и нашите деца ще са различни след години.
Наистина проблемът у нас се подсилва и от това, че нашите родители и техните преди това са от типа "прекалено обгрижващи" и трудно намират границата между помощ и съпричастност и пряката намеса, но това е друга тема. Дано ние сме по-различни, но не вярвам - като чета колко майки казват "аз ще ДАМ на детето ми образование", "трябва да подсигуря на детето ми жилище, кола, хубава работа, висок стандарт и т.н.", като това мислене започва от невръстна възраст на децата и стига до 50-тата или 60-тата им година (т.е. докато са живи родителите им). А къде отива самостоятелността и удовлетворението, че си постигнал нещо сам?
Същевременно, няма спор, че на нашето поколение е далеч по-трудно да си родител, защото се налага да работиш (примерно) на 2 или 3 еста, да се доказваш ежедневно, да се бориш, а в същото време все по-кратки часове си с децата си, като личното време и пространство се свежда до минимум, а здравите нерви постепенно стават мит.
Всъщност, темата май може да има няколко аспекта  .
Най-малкото ме накара да се замисля.

Ама то това за всичко е така, не само за родителстването!
И за възпитанието.Да-пред хората и на думи едни са едни, в действителност са други...много ясно...това си го знаем...
Ето ви нещо за размисъл...

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=157346.0


Вчера влизам в аптеката и една баба пред мен-вика-за детето сиропче/ говори умалително/Пита я аптекарката-на колко е детето и бабата се изцепи-ми на 42.....Мааалко оФФ, ма поне е смешно

Не мога да се съглася с теб.Възпитаничка съм на Немска гимназия от времето,когато преподавателите бяха немци от ГДР.По-студени хора не съм срещала през живота си,абсолютно лишени от емоции,роботи.А относно германчетата-по-невъзпитани,разглезени и ужасни деца няма,достатъчно съм ги гледала по морето какво правят.Ако моите деца бяха като тях,щях да се чувствам най-провалилият се родител.Да оставиш децата си да правят какво си искат и да се държат като пуснати в гората изобщо не го намирам за голямо постижение.

  Azaf, точно това исках да кажа , но май не съм успяла да го изразя правилно. Благодаря ти! Не съм искала да става  спор на тема  младите срещу старите , но то така излезе, за което съжалявам.

Благодаря и на Mama_Nana и тя е разбрала какво исках да кажа.

 Ето и един пример: Правя забележка на внука, че не е хубаво да удря другите и му обяснявам ,че няма да му е приятно да го ударят него.Това го чува една майка на 6 годишно момиченце и ми казва: Ама как ще го учиш така, по добре той да бие ,та да не го бият него.Аз на моята дъщеря съм и казала да се бие тя, за да не я бият нея.

А аз вчера научих, че според бабите в блока съм майка-садист и си тормозя детето.
Калина е в детския пубертет, тръшка се за всяко нещо, плаче, ако и кажеш дума накриво. Когато тръшкането стане неконтролируемо и не мога да и отвлека вниманието я хващам и я нося в нейната стая. Вратата и се отваря по-трудно, тя не може да я отвори сама, затова се тръшка и реве от яд около 10 минути, а аз си лекувам беса и нервите в съседната стая. За мен това е правилния начин, не само, защото съм го чела, а и защото в такива периоди на бяс ми идва да и цапна 2 шамара, което разбира се доникъде няма да доведе. След 10 минути, когато се успокои, влизам при нея, гушвам я и и обяснявам кротко, тогава вече ме слуша. Добре, но отскоро сме в самостоятелен апартамент, където в блока са предимно пенсионери и, макар, че познавам повечето откакто се помня, тръгнаха слухове, че сме си биели детето, затова ревяло така. Длъжна ли съм и имам ли физическата възможност да обяснявам на всеки отделно, че това не е така. Мисълта ми е, че понякога "отдадените на внуците си хора" си правят погрешни изводи.
Перфектни родители няма. Никой не се ражда родител, всеки се учи да бъде такъв. На фона на днешната детска агресия на едно поколение, което е бито доста по-малко от предишните, кой може да каже кой е бил прав- дали родителите, които  никога не удрят децата си или бабите и дядовците ни, които следваха поговорката "Бий Иванчо, за да не биеш Иван"?

Ама много ясно-такива винаги е имало и ще има.Няма какво да се чудите.Хората са различни.Доброто за едни е едно, за други-друго.
Аз пак не загрявам обаче насоката на темата, така зададена е толкова обширна, даже и примерът ти, Тайна не ме  повежда в посоката на мисли, която ти целиш...Може би наистина мозъкът ми се е стопил на половина напоследък

Първо цитирах психолог, с установено име сред попрището. Личният ми опит е твърде оскъден, за да си позволя да вадя изводи. Точно по тази причина казах, че съм против деленето на "преди" и "сега" - именно казвайки, че винаги има всякакви.  Преди е имало сприхави и сега има такива. Против съм поставянето под общ знаменател. И преди е имало родители, които са се грижели за душте на децата си - ДА - виждам ги сега, радвам се, съжалявам само, че моите родители не са били такива, но не ги осъждам. Като цяло за мен темата е безсмислена. Не искам да обидя авторката, жената е имала причина да я пусне, нещо я е възмутило, съгласна съм, против съм само относно деленето "преди и сега". Има приказка "Каквото е било ще бъде". Да прекратим безсмислените спорове!