СТРАХ ОТ ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ И ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО

Лекарят е този, който ще прецени. Моят съвет е, ако лекарят ти разреши забременяване, хвърляй се с главата надолу, пък какво толкова може да ти се случи? Най-много да умреш. Малко черен хумор, надявам се да имаш чувство за хумор.

Мила, това твое състояние свързано ли е с предишни несполуки, защото иначе не виждам защо толкова да те е страх. Но дори и да е свързано, трябва да намериш начин да го преодолееш.  Има хора на които през цялата им бременност нито веднъж не им става лошо, нито веднъж не са повърнали, може да родиш секцио и т.н.....Успех!

Мила Рони, аз пък ще ти кажа, че най-добрата поведенческа реакция при страхове като твоя, е да им се отдадеш! Като забременееш ще видиш, че нито повръщането, нито тежестта или променливите настроения са толкова страшни, колкото ти се виждат. А може да се окажеш от късметлийките, които изобщо не ги спохождат подобни "екстри". Мисли за бременността не само като за период на трудности и лошо настроение, но и като период на ехографии, на които виждаш малко "извънземно", помахващо с ръка на мама и тати. Период на сладостно гадаене на пола, мислене на имена, чуденки на кого ли ще прилича... Обзавеждане на детски стаи, и сладки раздумки с други бъдещи мами. До колкото разбирам, ти всъщност искаш деца, и само фобията от забременяване ти пречи, нали така?

Пета, това е заболяване и не е като нашите страхове.

Благодаря,че се отзовахте толкова бързо.
Не съм забременявала досега,нито аборт съм правила.Разрешават ми да забременявам,ама едната лекарка казва да спра лекарствата,като разбера,че съм бременна,а другата,която се занимава с бременни,каза като реша да и се обадя и че мога да пия лекарства в подходящи дози.Незнам дали знаете,но антидепресанта се пие всеки ден.А наистина си е заболяване,ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО се води като диагноза.

Забравих да кажа,че освен това имам недоразвита матка и RH(-),а мъжът ми е +.
Май съм единствената,която я е толкова страх,има и други с мойта диагноза,ама нямат чак такива страхове.

Ами ти за това се водиш с паническо разстройство - защото обикновените малки страхчета при теб са огромни Не се безпокой от факторите, за които писа. Смело се впускайте в бебеправене, ако наистина сте решили. И аз съм с Rh(-), а мъжо е с (+). Бих искала да забременея тутакси, за да ти докажа, че не е страшно, но за съжаление едва ли ще стане 

Благодаря за уточнението, наистина не се замислих, може би защото не бях чувала за такъв случай.  

roni77 , извинявай ако съм те обидила по някъкъв начин с въпросите си.

Пета,не си ме обидила изобщо.
Наистина ли не познавате поне една девойка,с моите проблеми?
Ехх,ако можех да ги нямам.Все пак ще трябва пак на психиатър да ходя.При докторката,която се занимава с бременни.
А иначе и аз съм,като всички останали,с разликата,че живота ми се поддържа от хапче,всеки ден.

Разбира се, че си като всички останали.
Но лекарят трябва да прецени и да ти разреши бременност.
Потърси и друго мнение.

Скъпа Рони, не познавам друго момиче като теб, с подобни проблеми. Но познавам хора с паническо разстройство и знам за какво иде реч.
Аз също съм на мнение, че ако лекаря разреши трябва да го направиш.  Може пък една бременност и раждане да ти помогнат, и дай Боже излекуват
Ти един път вече си се преборила със себе си като си потърсила лекарска помощ за проблема си, сега идва един нов етап, който също трябва да превъзмогнеш. Сигруна съм, че с помоща на лекарите и със собствената си воля ще успееш .

Много, много късмет и кураж 

Да ви кажа май вече е трудно да се намери лекар,на който да му имам доверие.А и психиатрите са доста особенни.Нямаше как да не потърся помощ,при мен без лекарства не става.Има хора с тази диагноза и без лекарства,ама при всеки е различно.
А и живеем при баба ми и дядо ми.Тук е такава теснотия,аз не мога да започна работа.Нито мога да си намеря свестна работа,нито ме сдържа дълго на едно място.
Мъжът ми не е от София.Вече ми писна от подмятанията на брат му за дете.А сме женени от 3 месеца,познаваме се от година.

roni77 , аз не мога да ти помона с информация, но ако ти въпреки страховете си от физическата страна на забременяването и раждането, чувстваш потребност и нужда да имате дете, бори се! Но ако ти го чувстваш, не ако ти вменяват задължението, защото видиш ли от година сте заедно и т.н.

Имам даже приятелка,която е готова да ни износи детето с наш материал,ако това е възможно изобщо в България.
Мъжът ми не ще и да чуе.За осиновяване да не говорим пак същата работа.
Скоро ми каза,че ще направя така,че на дърти години няма да има кой да ни гледа.А и свекър ми скоро му е казал да мислим за деца,нямало какво да се мотаем.
Имала съм мисли да взема тайно материал от него,да ми вземат яйцеклетки и приятелката ми да го роди,ама как да се правя на бременна,пред другите добре,а пред мъжът ми освен да си направя някаква пластика,то ще е цял спектакъл.Той не може да разбере,какво ми е,а аз наистина си имам здравословен проблем-психо-соматичен.Вече,какво ли не ми ражда главата.Съвсем ще превъртя.

Това не го мисли. Има много момичета тук, които имат същите проблеми. Това не е основание да нямаш дете.
Потърси си гинеколог, който ще поеме отговорността да работи съвместно с психиатъра ти, да ти помага и следи бременността.

Лали,гинеколог имам даже скоро трябва да ходя при него с една приятелка за цитонамазка.Обаче психиатърката при,която ходя от 5 години ме прати при друга такава,която се занимава с бременни-рабти в Александровска,ама аз ходих в някакъв кабинет,каза като реша да и се обадя,по скоро като решим каза.Обаче мойта си първата психиатърка е против взимането на лекарства,но казва че това е нейно мнение,има лекари,които разрешават.Ама аз май нямам особен избор,като знам,че не мога без хапчета.Първите 3 месеца били много рискови за бебето,доколкото знам.Гинеколога каза,трябва да си намериш читав психиатър.

Рони,здравей!Ти така и не ни каза искаш ли да имаш дете,но преди да предприемеш каквото и да е било в тази посока трябва сама за себе си да намериш отговора на този въпрос.Мъжа ти се е оженил за теб след като е знаел че имаш здравословен проблем и не е честно да те притиска.Свекъра ти и брат му /на мъжа ти/ още по-малко имат право да те притесняват.Бременността е началото на една голяма любов и всеотдайност до края на живота ти между теб и детето.За да е щастливо то и да си щастлива ти,трябва да искаш детето,а не да го родиш под натиска на родата.А ако вече се чувстваш готова да бъдеш майка не се плаши,ще се справиш с неразположенията на бременността,защото ще знаеш че наистина си струва да платиш тази цена.Мен много ме беше страх да легна на операционната маса,ама трябваше и го направих.Страхувах се и от болката след това и наистина много болеше,но се справих и с това.Просто желанието ми да имам дете е огромно,а мъжа ми също като твоя е против осиновяването и нямам избор.Готова съм на всичко независимо от неудобствата и болките.Както беше писало едно момиче в Зачатие - ще повръщам и ще пея,само да износя и родя живо и здраво дете.Затова според мен най-важното за теб е да си сигурна,че го искаш да бъдеш майка.Искаш ли го с цялата си душа с помощта на лекарите,които те наблюдават,с подкрепата на близки и приятели и незаменимата помощ и подкрепа на момичетата от форума ще успееш.Кураж и успех!

Съгласна съм с Dji Djo - аз изобщо не можах да схвана от цялата работа ти самата искаш ли да имаш дете?? И въпроса ми не е "искаш ли да бъдеш бременна", което явно предизвиква някакви ужасни асоциации в съзнанието ти, за което ти не си виновна и не искам да звучи осъдително в никакъв случай. Въпросът ми е искаш ли да бъдеш майка? Това е най-важния въпрос, над който да се замислиш! Не как 9 месеца да се правиш на бременна пред мъжа ти. Искаш ли да бъдеш майка? За да си отговориш, опитай се за миг да се абстрахираш от ужаса, който си представяш, че една бременност би била, и си представи крайния резултат - детето. Ако една нежелана от теб бременност резултира в нежелано от теб дете, много вероятно е да го  намразиш, заради кошмара който си преживяла заради него, тогава има ли смисъл да го правиш? Извинете, ако съм прозвучала обидно или грубо на някого, просто казвам ви - не бих могла да понеса мисълта да се роди още едно, поредното, нежелано от майка си дете, а толкова много момичета като мен, за които това би било най-голямото щастие, всеки ден да се молят .. за едно единствено нещо....

Ох,искам дете,но като си представя как съм с психиката и започва една борба в мен.Спомням си всички кризи,панически атаки.
Само това ми се върти в главата и през деня и през ноща.После ако се успокоя малко започвам да си мисля,че на детето ще му има нещо,някоя малформация от лекарствата.
Наистина незнам,какво да правя,как да се отпусна .
Единственото хубаво нещо е да ди представя,как го гушкам и си казвам,че е мое.
Но имам прекалено много страхове.непрекъснато се въртят в главата ми.
вчера пак се разправяхме с мъжът ми за спиране на лекарствата,аз му казвам,че не мога да ги спра,той твърди,че нищо ми няма.Освен да спра да говоря на тази тема.
Преди 3 години спрях лекарствата,след 3 месеца паническото разстройство се върна с пълна сила,даже по лошо беше,после 2 месеца мъка,незнам как оцелях,спях при баба ми от страх,нямах сила да стана да се измия дори,бях се занемарила отвсякъде,нито епилатор ползвах.
А и майка почина преди 8 години,толкова ми е мъчно за нея  ,баща ми е пияница,а брат ми само ходи нагоре-надолу и иска пари.Като бях някъде 7 клас си бях втълпила,че може да съм забременяла от тоалетната в нас,представете си,явно оттогава съм имала разни проблеми,ама кой е знаел,докъде ще я докарам.Имам и още да разказвам ама стана дълго да не ви оттегчавам.

Незнам дали ще ти помогна, ако ти разкажа част от моята история...предварително казвам, че няма нищо общо с твоята, но има със страховете. Значи, първата ми бременност приключи в края на 7-я месец със секцио и дете, което в последствие се оказа с проблеми и почина на 5 месеца. Аз повече от всичко исках дете...Три мъчителни години изминаха през които аз трябваше да отслабна и да се възстановя психически. И настана един страх, ами ако се получи същото, ако вдигна кръвно, ако детето е пак увредено...Забременях точно три години след първото раждане. Искаше ми се да заспя, и след девет месеца да се събудя с бебе. Уви...това нямаше как да се случи. Ходех си по прегледи, следяха ме, и аз оживях. Родих планово в 9-я месец. Нямах проблеми през бременността си. Та по този повод, бих казала :"Който го е страх от мечки, не ходи в гората!". Всичко опира до желанието и възможностите физическите и психическите. Също бих те посъветвала да пробваш с хомеопатия, тя е безвредна през бременността. Ти си решаваш. Сега, на този етап, аз честно си признавам, че ме е страх от следваща бременност, не че не искам или не обичам деца. И понеже вече ме е страх от мечки, сигурно няма да отида в гората. Но, кой знае...след време може да си осиновим дете...дори и да не е бебе...Варианти много, най-важното е да се обичате, и наистина за себе си да си решила, че искаш бебе, и би направила всичко за да го имаш! Аз през втората ми бременност, се бях научила да си саморегулирам мислите, чрез самовнушение, че всичко ще бъде наред...Пожелавам ти успех!

Рони, моя приятелка е психоложка
ако искаш ще те свържа с нея

проблема е дали наистина искаш дете или искаш да си се страхуваш
това е истината
т.е.е тя е и по-такава, но на първо реме налери ЛЕКАР я не някои да те тъпче с лекарства

помисли какво би било ако изгубиш мъжа си заради страховете си? кое е по-силно - страха от нещо въображаемо или от тази загуба?
е спрямо това прецени какво да правш
определено не бих пила лекарства ако не ида на поне 2-4 известни психолози/психоаналитици/психиатри

успех и дано намериш туки силите да продължиш борбата

roni77, сега си давам сметка че когато бях на 18 изпитвах подобен страх, даже и в цикъл ходех на док /да не би да е цветна все пак/,  последва дълга и сполучлива връзка, брак.  През първите две години /като гаджета/ се пазихме успешно и все пак съм се страхувала. От тогава насам безуспешно правим бебе и това продължава 10 години, повярвай ми чакането боли много.
Страхове и натрапливи мисли съм имала много, хапчета, антидепресанти, психоаналитици... ясно ти е.
Искам да ти кажа, че добре разбирам страховете от страха ти. Но факта, че ходиш на психоаналитици и споделяш с нас, показва че имаш желание да го преодолееш. Успешно съм спирала антидепресантите на няколко пъти, но не съм спирала да правя терапии със док. Аз съм от Пловдив и горещо мога да ти препоръчам този на когото имам доверие, но знай че на нас жените "мисията" ни е да се възпроизведем, и това крещи в телата ни, в умовете ни. Сигурна съм че с малко помощ ще го преодолееш и ще станеш прекрасна и грижовна майка, но за целта трябва да си стабилна и и независима.
Живота е прекрасен, усмихвай се, намери си  друга доминантна цел, а не да се ослушваш в страховете си и им се предаваш!
Промени се, смени си прическата, работата, започни да редиш пъзели /аз така правех/, шопинг /и така правех/...
Желая ти успех! 

Рони, бих те посъветвала да отидеш във форумите на дир-а, там има хора с паническо разстройство и мъже и жени, мисля, че ще ти бъде повече от полза, най-малкото ще срещнеш хора с твоите проблеми. Има дори някои успели да се откажат от лекарствата или поне драстично са ги намалили, нещо което на теб ти е необходимо предвид предстояща бременност и едновременно подържане на стабилно психическо състояние.
За момичетата от форума: паническото разстройство си е болест, диагноза и дори психотерапевтите и психолозите /поне добрите/ пращат хората при психиатър и наистина май единственото досега лечение е с антидепресанти + бензодиазепини евентуално.

"...Сега за лечението. ПР НЕ се лекува с психотерапия. Тя може да бъде само съпътстващо лечение. ПР се лекува с помощта на ПРАВИЛНО ПРЕДПИСАНИ от ДОБЪР ПСИХИАТЪР лекарства, които се вземат ПО ОПРЕДЕЛЕНА СХЕМА, в продължение ГОДИНА или повече (нормално под две години). В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не прибягвайте до самолечение. Последиците могат да бъдат фатални. Моят съвет е, ако можете да си го позволите, консултирайте се с трима препоръчани ви като добри психиатри, без да им казвате, че сте ходили при друг. Добрият психиатър задължително освен за психическото ви състояние трябва да се поинтересува за евентуални сърдечни или бъбречни проблеми. Ако не го направи, зачеркнете го от списъка и го заменете с друг, за да попълните бройката до три. Прегледът (разговорът трябва да продължи 40 мин до час). Набързо поставената диагноза, колкото и да е очевидна не говори добре за лекаря. В общия случай мнението на поне двама трябва да съвпадне в голяма степен. Изберете един от тези двама и се придържайте към указанията му. Ако по време на лечението почувствате неувереност в него, не се притеснявайте отново да се консултирате с друг. В този случай, разбира се, ще трябва да обясните на втория как се лекувате (без да споменавате името на лекуващия). В крайна сметка сами трябва да изберете кого да слушате. ..."
Позволявам си да цитирам един форумец от дир-а, но най-добре да ти дам линка сама да прочетеш всичко.

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=psiho&Number=19459071 … amp;sb=5&vc=1

Здравейте на всички!
Скоро не съм писала,сега и на баба ми и откриха левкимия,по скоро аз се досетих от изследванията,за какво иде реч и я заведох на хематолог,отгоре на това е в депресия и тя е на антидепресанти.Изобщо прекрасна картинка.От сутринта давам хапчета на баба ми и дядо ми,после им правя попара,после започва готвене,пране и т.н.Мислите за бебе продължават,кога с повече страх,кога  спо малко,мъжът ми каза,че няма да ме притиска,когато аз съм готова,дано все пак да се случи и това.
Със девер ми си влошихме отношенията,след като пак ми натякваше за бебе,даже представете си ми дава акъл и до кога да го кърмя,а аз ако имам дете изобщо при всички случаи няма да кърмя,това ми го е казала психоатърката,която се занимава с бременни.Та така взел той да ми дава акъл.За други подробности и битовизми няма да ви разпавям,защото само се ядосвам на простотията на девр ми и други личности.
сега съм на възможно най-малката доза антидепресант,въпреки,че не съм сигурна ако стане нещо с бебе имам предвид,че ще пия точно него,защото при всички случаи ще ходя на консултация с психиатър и гинеколог,въпреки,че гинеколога казва,че тези неща ги решават психиатрите.
Вече намерих и жена родили 2 здрави деца на 2 различни вида антидепресанти,други пък с епилепсия също пият лекарства през цялата бременност,няма как има състояния при които не могат да се спират,никой не иска да пие хапчета ама като няма изход.А относно хомеопатията пробвала съм нищо не става,биохимичния дисбаланс в мозъка нищо не може да го замени освен химията за съжаление съм се убедила след 5,5 години борба с ПР и натрапливи мисли.Просто трябва да свикна да разсъждавам,че съм с хроничен проблем,трябва да ме наблюдават лекари,в никакъв случай не трябва да се чувствам обречена,защото загивам.Като знам през какъв ад съм минала,човек има неподозирани сили в себе си,казвам го от собствен опит-майка почина от рак,баща ми я заряза преди смъртта и,после все пак успях да завърша образованието си,тежка връзка първия ми приятел-6.5 години,много сълзи,страдание,баща пияница,старци в къщи,които трябва да ги водиш на изследване,да купуваш лекарства през няколко дена.няколко психогенни кризи,множество панически атаки,и така засега оцелях,даже се омъжих,а пък за дете незнам дано намеря малко от тези неподозирани сили,може да са скрити някъде в мен и да се появят,когато имам нужда.
БЛАГОДАРЯ на всички,които взеха присърце проблема ми-:)

Повярвай ми ,едно дете ще ти даде и сили, и желание за живот,и безкрайно много любов.Не се съмнявай ,че това е нещото, което ще те измъкне от "дупката" в която си попаднала.Имам приятелка ,която също беше на антидепресанти ,беше ги спряла когато беше забременяла,после по време на бременността пак и се наложи да ги пие.Бебето се роди живо и здраво. Бременността е един от най-хубавите моменти  в живота на една жена .., и каквото и да ти струва - резултатът си заслужава. Един мой колега ми каза ,че завижда на жените затова, че само те могат да изпитат усещането да носят живот.
 От време на време и аз получавам някакви кризи -не ми стига въздуха и сякащ ще се задуша ,но това никога не ми се е случвало докато съм била бременна-3 пъти до сега/за съжаление само първата бременност беше успешна/. На някакъв хормон ли, на какво незнам, но се чувстваш все едно летиш в облаците, усмихваш се без причина -а може би причината е в теб.
Може би те е страх от болката при раждането-едно  болкоуспокояващо ще свърши работа.
Кураж, имай смелост и ще разбереш ще си заслужава.

Pavi04,благодаря за подкрепата .
Дано и на мен се случи да изпитам тази радост някога.Вече съм почти на 30.Мислите ли,че мога да си дам година отсрочка или ако успея да се преборя със страховете да пробвам по рано.
Да за съжаление на много жени се налага да пият антидепресанти,някои успяват да ги спрат по време на бремеността.Някои хора незапознати с проблема,казват,че сме лигли,нищо ни няма,да се стегнем.
Но всъщност това си е проблем,наистина психосоматичен,но това не означава,че е лесен.Всъщност душата се лекува най-трудно.
Ще се радвам на всеки,който изкаже мнение .

Blumel,благодаря за подкрепата.
Наистина и аз се готвя по скоро да умирам,отколкото да раждам.Незнам,каква е тази работа.
Охх,наистина гадна работа.Лошото е,че психиатрите не са на едно мнение относно дали може да се пият лекарствата,но поне вече познавам момиче виртуално де,което е изкарало цялата бременост на антидепресант.И детето е здравичко .
Аз такава съм паника,че незнам какво ще правя.

За твоя случай е по-добре да не се задълбочаваш много как ще раждаш, какво ще бъдебебето. Това не го мисли, каквото стане. Гледай да забременееш и да те следят лекари разбира се.
тези състояния на панически разтройства се активират, когато ги провокираш с размисли за това-онова и съответно идва депресията. Мисли за хубави неща. Успех.

Знам, че не е като твоето състояние, но мен ме е страх да минавам по някои улици в София, защото там точно някога преди време ми е ставало лошо/с ниско кръвно съм и сърдечно съдова невроза, модерни заболявания, хи-хи/. Понякога се страхувам да остана сама в къщи, защото ми е прилошавало и тичам при приятелки. Но не се задълбочавам защо е така понякога, защо на мен и т.н. Знам, че това са стресови състояния и си минават, ако днес ми се случи, то утре не е задължително да се повтаря. Дишай дълбоко, какви по-лоши неща има.
Успех и горе главата и пак да повтора -Не го мисли много, гледай по повърхностно на състоянията си.

roni77
аз съм пила антидепресанти преди години. След стрес, започнах да правя панически атаки, пих ги близо година, и след това по схема ги спрях.  Искам да ти кажа, че спирането на антидепресантите става като се намалява дозата.( не живея в Бг,  тук така практикуват) По това време аз специално се чувствах зле, имах чувство, че мозъка ми спира да работи, виеше ми се свят. Това ти го пиша, за да имаш представа, ако решиш да ги спреш, да не се плашиш от такива странични ефекти. Моя доктор ми каза, че по време на бременност не е хубаво да се пият антидепресанти..Година след като ги спрях забременях, не съм имала проблем повече. Панически атаки депресии се лекуват и не са хронични, може да се повторят след известен период от време. Моя доктор каза, че около 50% от хората имат панически атаки, но някои не търсят помощ от лекар.

Освен това ти препоръчвам да не мислиш за лоши неща, създавай си + емоции. Ти можеш да бъдеш наи-добрият лекар за себе си, като гониш страха от главата си.
Какъв точно антидепресант вземаш и каква е дозата?

Здравей CAKE!
Пия Серопрам по 1 таблетка и Ривотрил при нужда.Аз спирах един път преди 3 години и стана много тежък рецидив.И така се влача вече 5.5 години.Аз имам и натрапливи мисли не е само ПР.При мен е цял микс от болести явно.Да ти кажа оправия няма при мен от много срес стана всичко.И аз съм спирала по схема.Тук в България никой психиатър не го е грижа.Знаеш ли на кой му пука,че съм така вече толкова години и никой не дава гаранции.Единственото,което чух преди 5,5 години беше,че лечението ще бъде дълго.Аз мисля по скоро вечно.Аз съм правила и психогенни кризи.И аз дълго време съм имала проблеми,ама всичко отдавах на разклатени нерви.
То е ясно,че лекарства никой не иска да пие особенно по време на бременност.
А пък някой си мислят,че ги пия от глезотия.А аз получавам кризи,натрапливи мисли,страхове от какво ли не.Опитвам и при психолог,ама това все пак е биохимичен дисбаланс на мозъка.

само да кажа че от скромното ми четене на психоаналитични книги - важното е да се ПРЕМАХНЕ причината за породената болест
иначе не лекуваш душата, а тялото
за това не мога да се съглася, че основното са АНТИДЕПРЕСАНТИТЕ - точно обратното - основното е РАБОТА с присополг/психоаналитик, който да помогне на пациента да преодолее причината за пораждане на болестта
още 76г са знаели, че при душевни проблеми пациент може да се излекува от нещо...но задължително ще му се появи друга болежка
за мен най-важното е не да се пие лекарство, а да се намери психолог който да помогне на жената да преодолее душевните травми  итерзания които има - така и страховете ще изчезнат

Аз ходя и на психолог,обаче определено и лекарствата действат.А дали ще се излекувам някога,незнам
Опитах да ги намаля и пак се започна със страховете.
Сложно нещо е душата на човек.И най-трудно се лекува.

Здравей Рони77,мисля,че мога да те разбера напълно.Само ти си знаеш какъв ад е душата ти.Аз,лично никога в живота си не съм се сблъсквала с подобни изживявания,но имам друго заболяване,което налага да пия постоянно лекарства-Финлепсин и Ривотрил.Дълги години отлагах бременност именно заради лекарствата.Няколко пъти съм опитвала да ги спирам и въпреки,че психически съм свръхмотивирана и мисля,че няма нещо,с което не мога да се справя,след малко по-голямо системно физическо натоварване,организмът ми започва да дава "заето".
Така че ,напълно разбирам страха ти от лекарствата.И аз мисля,постоянно за всички възможни странични ефекти,защото половината лекари категорично отричат всички лекарста по време на бременност,а други казват,че няма проблем да се пият в по-малки дози.
Ако това ще те успокои-не ми разрешиха да спра лекарствата дори и  в началото.
Сестра ми има детенце на 6 м.Имаше много стресови моменти по време на бременноста и доста често пиеше Ксанакс.В по-късните месеци получи сериозно безсъние/не можеше да спи по цели седмици/и се наложи да пие дори диазепам.Всичко това й беше предписано от гинеколога.Надали лекар би направил нещо,с което да навреди на бебето.
Така,че,слушай лекарите си-те най-добре знаят и могат да преценят риска и ползата.
В крайна сметка децата имат нужда от здрави родители.
А бременноста не е страшна-когато това ти се случи си толкова щастлива,че не можеш да мислиш за нищо друго-това са инстинкти.
Успех

в никакъв случай не ги спирай сама
разбира се че когато нещата са напреднали лекарствата са много важна част за твоето оздравяване
но дали психолога ти е добър?
само не се терзай допълнително
приеми, че когато ти е писано ще бъдеш майка! а до тогава просто изчакай и не мисли предварително /ако можеш/
и само да ти кажа - няма нормални хора, всеки има своята лудост

Здравей, Рони 77. Смятам че в случаите като твоят не е достатъчно да се каже: не мисли за това, създай си само + емоции, а е необходима професионална помощ. Разбрах, че ходиш при психолог, това е добре. Не го познавам, така че без да омаловажавам неговия професионализъм мога да ти дам тел. и на друг лекар, за когото имам впечатления и го оценявам като много добър, имайки в предвид конкретни резултати с пациент. Ако искаш, пиши на лични, за да ти дам координатите на док.
Иначе - пожелавам ти успех, борбата със себе си е най-трудната!