Аз съм в 31 г.с. и работя на пълен работен ден - даже повече, защото фирмата си е моя и на още двама съдружника. Работата не е физически тежка, пред компютъра и телефона - консултант съм по качество; но си е напрегнато; вече се уморявам много - към 2-3 ч. следобед едвам гледам, камо ли да говоря с клиенти, тогава се опитвам да върша рутинна работа, която да не ме напряга. Споделете пре вас как е?
- Публикувана: 17 ян. 2007, 09:30 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2007, 16:18 ч.
Момичета, работите ли още?
Мила след като имаш участие в фирмата можеш спокоино да се споразумееш с съдружниците да си почиваш седобяд , по принцип не е хубаво да се натоварваш след като усещаш умора , аз по време на бременноста не работех и ми беше супер скучно така че е добре да си имаш занимание поне половината ден.Ти сама решаваш, желая ти лек час
След като чустваш умора, май не е добра идея да продължаваш. Прочетох и други такива теми, доста е индивидуално, някои мами са работили почти до края без никакви оплаквания, други в момента в който са усетили че им тежи са си взели болничен.
Аз си работя, но усетя ли че ми тежи или пречи - спирам, не искам да си докарвам допълнителен стрес на организма, бремеността му стига
.
Аз си работя, но усетя ли че ми тежи или пречи - спирам, не искам да си докарвам допълнителен стрес на организма, бремеността му стига
. 
Аз работя, но имам чудесен шеф и мога да изляза в болнични, когато поискам.
На мен всъщност ми се ще да си работя колкото може по-дълго защото мисля, че вкъщи ще откача, но ако се уморявам така като теб, бих си тръгвала по обяд. Няма смисъл да се мъчиш.
После ще се уморяваш с бебето
На мен всъщност ми се ще да си работя колкото може по-дълго защото мисля, че вкъщи ще откача, но ако се уморявам така като теб, бих си тръгвала по обяд. Няма смисъл да се мъчиш.
После ще се уморяваш с бебето
Аз съм още в началото и също работя в семейна фирма. Просто не мога да спра, имаме смяна на хора и изобщо не е момента да лежа. Дано да не ставам зле, защото...
Освен всичко ако остана в къщи, това ме влудява психически, дай боже да работя до последно. Единственото, което се опитвам да избягвам, е командировки с автомобил. Но пък в началото на май трябва да летя до Щатите, имаме нови партньори, във фирмата с това се занимавам само аз и ....На всичкото отгоре това ни е първа година от членството в тази организация, през есента ще ни гласуват пак...Не виждам как ще се оправяме, ако трябва да лежа...
Освен всичко ако остана в къщи, това ме влудява психически, дай боже да работя до последно. Единственото, което се опитвам да избягвам, е командировки с автомобил. Но пък в началото на май трябва да летя до Щатите, имаме нови партньори, във фирмата с това се занимавам само аз и ....На всичкото отгоре това ни е първа година от членството в тази организация, през есента ще ни гласуват пак...Не виждам как ще се оправяме, ако трябва да лежа...
Аз работих до последния момент, бях до 8 вечерта на работа, а водите ми изтекоха в 2 през ноща.
Не исках да се заседявам в нас, в офиса си почивах, а домашната работа край няма.
Така или иначе не можех нито да се излежавам, нито да легна да се наспа, всичко ме болеше.
Броях часовете да се съмне, ходех на работа с огромно желание.
Не исках да се заседявам в нас, в офиса си почивах, а домашната работа край няма.
Така или иначе не можех нито да се излежавам, нито да легна да се наспа, всичко ме болеше.
Броях часовете да се съмне, ходех на работа с огромно желание.
Аз съм в 33 г.с. и се чувствам добре. Исках да работя до 36 г.с. , но лекарят отказа да ми издаде по-късен болничен. След 1 седмица официално ще повичам вече преди раждането, но това не означава , че няма да прескачам до работа още 2 седмици поне, въпреки че сме държавна структура. Прецени си ти до кога имаш сили.
Мила след като имаш участие в фирмата можеш спокоино да се споразумееш с съдружниците да си почиваш седобяд , по принцип не е хубаво да се натоварваш след като усещаш умора
Съгласна съм
След шестия месец спрях да работя,но ходех на лекции,после учех за изпити-не съм скучала ни най-малко
С първото си дете работих до последно, тогава и на мен не ми се седеше в къщи. После обаче съжалявах, тъй като в началото след като се роди детето , ми беше много уморително, недоспивах и нямах една минута за себе си. Сега, преди да се роди втората ми дъщеря, излязох в отпуска за раждане 45 дни преди термин, и успях донякъде да си "почина", да напазаувам за бебето и да съм по-подготвена за голямото събитие!
Ами аз имам чувството, че ако не се занимавам с нещо, ще откача от притеснение за бъдещото раждане. Що остана на спокойствие или вечер преди да заспя, ме обземат само страшни мисли.
Между другото как са ти показателите на кръвта и специално хемоглобина. Мен около 30 седмица ужасно ми се спеше, не можех почти да стоя права и ... се оказа, че хемоглобина ми е паднал. Започнах да пия витамини и желязо и за няколко дена се освежих. То и за теб и за бебето не е хубаво, ако кръвта не носи достатъчно кислород. То как да се храни?
Питай и твоя лекар. Горе долу и по това време здравната каса предвижда следващото кръвно изследване.
Лека бременност!!!
Между другото как са ти показателите на кръвта и специално хемоглобина. Мен около 30 седмица ужасно ми се спеше, не можех почти да стоя права и ... се оказа, че хемоглобина ми е паднал. Започнах да пия витамини и желязо и за няколко дена се освежих. То и за теб и за бебето не е хубаво, ако кръвта не носи достатъчно кислород. То как да се храни?
Питай и твоя лекар. Горе долу и по това време здравната каса предвижда следващото кръвно изследване.
Лека бременност!!!
Аз работих до 9 месец. Но на мен не ми тежеше и не се уморявах. Бях заредана с много енергия.Но ако ти се изморяваш можеш да понамалиш работното време (около 4-5часа). Аз лично предпочитах да работя, за да не мисля толкова за самото раждане. Това доста ме стимулираше. Но всеки случай е различен.
Аз съм в 21г.с и въпреки, че съм само наполовината път засега - започва да ми тежи по малко и да се изморявам... След една седмица излизам в болничен и така ще изкарам до края на бремеността. И без това работя на две работи и не мога да насмогвам - сега поне ще остана само на едната... 
Ако се чувстваш добре с работата си не виждам защо да спираш. Но щом се уморяваш по някое време какъв ти е проблема да се прибереш и да си почиваш, ако усещаш таква нужда. За мен лично работата на компютър не е работа - може да се каже, че кисненето тук по форумите по цял ден си е горе долу същото като твоето занимание
аз много се изморявам предимно от градския транспорт 
вечер обаче заспивам най-късно в 22ч и то без шанс да остана будна направо = значи и, че, като цяло, много се изморявам... освен това и цял ден имам нужда да си полегна...
определено от другата седмица съм в дъъълъг болничен и най-вероятно до края за съжаление съм държавен служител и "гъвкавостта" на управлението ни не ми позволява половин ден - иначе това бих избрала: да не пътувам в пик часовете и да работя само към 4 часа би било идеално
вечер обаче заспивам най-късно в 22ч и то без шанс да остана будна направо = значи и, че, като цяло, много се изморявам... освен това и цял ден имам нужда да си полегна...
определено от другата седмица съм в дъъълъг болничен и най-вероятно до края
за съжаление съм държавен служител и "гъвкавостта" на управлението ни не ми позволява половин ден - иначе това бих избрала: да не пътувам в пик часовете и да работя само към 4 часа би било идеално 
Благодаря на всички ви за отговорите. Явно при всеки е различно, а аз съм решила към края на месеца да си остана вече в къщи, дотогава няма как - знаете какво е да разчиташ на служители, на които въобще не им пука за фирмата и за работата, а сега има толкова работа, че не е истина...
Аз исках да роботя до 2 седмици преди термина, но на 4часа. И така си беше, но се наложи да спра по-рано, защото в началото на 9м ми отчетоха силни контракции. Иначе аз се чувствах супер и нито ми е тежало, нито ме е боляло нещо
Но ти препоръчвам да минеш на 4ч щом се изморяваш. Аз направо не ги усещах. Както отивах и идваше време да си ходя
Но ти препоръчвам да минеш на 4ч щом се изморяваш. Аз направо не ги усещах. Както отивах и идваше време да си ходя
Аз съм в 30 г.с и съм на работа също.Умората се е натрупала, не мога и да спя нощем, но водя и детето на градина, та при мен това е връзката.Да, най-лесно е за мен да си взема болничен, още повече, че имам и показания, но пък това означава да затворя детето вкъщи, защото градината е далече от нас.
При теб, щом ти е такава работата, не можеш ли част от вкъщи да поемеш?Или да си до обяд?Иначе-имам си тичане и по други задачи и вкъщи няма да се задържа така или иначе,чак до там да изкукуригам от скука-няма как да стане-имам и по-голямо дете и с него са свързани повечето неща.
Иначе не си съвсем права-аз съм служител и си ходя на работа и въпреки умората, върша и на колеги нещата и понасям всички негативи и от неразположението си паралелно.Също и болничен за голямото не съм позлвала, не съм ощетила работодателя си никак, даже напротив-благодарение на корема си съм симпатична на доста повече от клиентитеТа знаем какво е да работиш в това състояние за надницата, не за себе си и пак да се бориш за фирмата.
Успех
При теб, щом ти е такава работата, не можеш ли част от вкъщи да поемеш?Или да си до обяд?Иначе-имам си тичане и по други задачи и вкъщи няма да се задържа така или иначе,чак до там да изкукуригам от скука-няма как да стане-имам и по-голямо дете и с него са свързани повечето неща.
Иначе не си съвсем права-аз съм служител и си ходя на работа и въпреки умората, върша и на колеги нещата и понасям всички негативи и от неразположението си паралелно.Също и болничен за голямото не съм позлвала, не съм ощетила работодателя си никак, даже напротив-благодарение на корема си съм симпатична на доста повече от клиентите
Та знаем какво е да работиш в това състояние за надницата, не за себе си и пак да се бориш за фирмата.Успех
Аз също още работя, но вече едвам издържам. Работата ми е много лека, но това ранно ставане и недоспиване ме разбива. 
Да не говорим,че недоспала съм още по-нервна и раздразнителна 
Аз лично мисля да работя до края на февруари,ако всичко е наред, дай Боже 
и след това да си почивам до раждането. 
Да не говорим,че недоспала съм още по-нервна и раздразнителна Аз лично мисля да работя до края на февруари,ако всичко е наред, дай Боже и след това да си почивам до раждането.
След петият месец излязох в болничен и така ще остане до края на бремеността. Моята работа е доста напрегната и точно в момента стресираща. Въпреки че си я обичам и за това съм учила, но изглежда на бебка не и харесва, защото още в петия месец ми се появиха контракции и доки каза, че ще е по добре да си стоя в къщи. Сега ми е малко скучно, но нали ви има вас момичета , а и уча задочно право, така че се развличам и не затъвам в домакинството.
Извинявай NikiFin, но това, което си казала
"За мен лично работата на компютър не е работа - може да се каже, че кисненето тук по форумите по цял ден си е горе долу същото като твоето занимание"
... не е вярно. Напрежението в офиса понякога е много по-голямо отколкото ако работиш физически труд. Аз понякога си мечтая да работя на поточна линия и да извършвам механични движения, а мозъкът ми да е свободен. В офиса на главата ми стоят трома души, мейлите пристигат един след друг през минута, телефонът звъни нон-стоп, а трябва и да пиша презентации, да измислям проекти и тн. Какво като съм седнала на стол?
"За мен лично работата на компютър не е работа - може да се каже, че кисненето тук по форумите по цял ден си е горе долу същото като твоето занимание"
... не е вярно. Напрежението в офиса понякога е много по-голямо отколкото ако работиш физически труд. Аз понякога си мечтая да работя на поточна линия и да извършвам механични движения, а мозъкът ми да е свободен. В офиса на главата ми стоят трома души, мейлите пристигат един след друг през минута, телефонът звъни нон-стоп, а трябва и да пиша презентации, да измислям проекти и тн. Какво като съм седнала на стол?
Здрасти, аз съм само в 8 седмица, но ме сложиха да лежа.
То моето си е от чисто непазене, защото изобщо не намалих ритъма - по 2-3 срещи на ден, тичане с лаптопа на рамо, притеснения за хиляди глупости и накрая леко прокървяване.
Цяла седмица си почивам уж, но не съм си изключвала компютъра - работя от вкъщи.
Установих откъде идва умората. Не толкова от тичането, а от притесненията по организацията на хилядите неща, които върша. И затова го дадох на уволнение. От два дни използвам лежането за гледане на филми и четене на книжки. В крайна сметка работата никога няма да свърши, но нещата с една бременност могат да се влошат само веднъж...
То моето си е от чисто непазене, защото изобщо не намалих ритъма - по 2-3 срещи на ден, тичане с лаптопа на рамо, притеснения за хиляди глупости и накрая леко прокървяване.
Цяла седмица си почивам уж, но не съм си изключвала компютъра - работя от вкъщи.
Установих откъде идва умората. Не толкова от тичането, а от притесненията по организацията на хилядите неща, които върша. И затова го дадох на уволнение. От два дни използвам лежането за гледане на филми и четене на книжки. В крайна сметка работата никога няма да свърши, но нещата с една бременност могат да се влошат само веднъж...
Здрасти, аз съм 32 г.с. и от тази седмица в къщи. Мислех да си работя до 45 дневния болничен, а евентуално и малко след това, но на последната консултация се оказа, че имам малко разкритие, изписаха ми магнерот и ме посъветваха да си остана в къщи и повече почивки. Отначало се дърпах, още повече, че в работата не са ми намерили заместник, но мъжът ми ми спретна такъв скандал 
, а освен това и кръста доста ме понаболява, така че предадох се и сега "мътя" в къщи. Моят съвет е, ако се уморяваш, да не се замисляш и да прекъснеш работа, няма нужда от планина от геройства точно сега. Вярно, в къщи е скучно, но човек винаги намира как да си подреди деня и какво да прави.
, а освен това и кръста доста ме понаболява, така че предадох се и сега "мътя" в къщи. Моят съвет е, ако се уморяваш, да не се замисляш и да прекъснеш работа, няма нужда от планина от геройства точно сега. Вярно, в къщи е скучно, но човек винаги намира как да си подреди деня и какво да прави. 
Вече незнам в коя седмица съм , но термина ми е 01 май
Работя все още, много се изморявам, тежи ми, не мога да седя на стола...
А как мразя придвижването от вкъщи до офиса и обратно - ей това ми тежи най -много! Добре че съм с кола и се шофирам, че като знам в градския транспорт какво е....
Работя все още, много се изморявам, тежи ми, не мога да седя на стола...
А как мразя придвижването от вкъщи до офиса и обратно - ей това ми тежи най -много! Добре че съм с кола и се шофирам, че като знам в градския транспорт какво е....
Аз съм в 31г.с. и си работя. Докторката отказа да ми издаде по-късен болничен, така че скоро ще се водя по майчинство, но работодателят ми е съгласен да си работя докато се чувствам добре - надявам се до края.
При първото раждане работих до 10 дни преди термина и се чувствах супер.
Работата ми е напрегната, но и интересна. обичам да съм сред хора и не ми се затваря у нас от сега.
При всеки е индивидуално предполагам.
При първото раждане работих до 10 дни преди термина и се чувствах супер.
Работата ми е напрегната, но и интересна. обичам да съм сред хора и не ми се затваря у нас от сега.
При всеки е индивидуално предполагам.
Зависи как се чувствате.Аз съм на 23(родих на 22) и се чувствах пълна с енергия и работех до един ден преди да родя(е работех,бях вече отпуска, но тъй като фирмата е на майка ми, продължих да си работя).Освен това и се катерех насам натам(лека форма на алпинизъм)до две седмици преди да родя.Но пък ... при всеки е различно;о)
