Всяко дете се нуждае от приятели така, както от храна и движение. Психолозите предупреждават, че децата, които трудно създават и поддържат приятелства, по време на пубертета са по-склонни да напуснат училище и да развият проблеми с психичното здраве като агресия и депресия. Децата, които могат ефективно да управляват социалните ситуации, са по-устойчиви на стрес и са по-уверени в себе си.
Ако детето ви ходи на детска градина, вие сигурно се интересувате с кого си играе там. И когато петгодишната ви дъщеря каже, че не може да си намери приятелчета, вие си я представяте как стои сама и подритва камъчета, докато другите деца тичат наоколо и се забавляват. Да, такава ситуация може да нарани всяко майчино сърце. Ето защо родителите трябва да канят по-често други деца на гости и да помагат на детето си да намери общ език със своите връстници.
Въпреки че повечето деца започват да се сприятеляват сами, когато тръгнат на детска градина и училище, все пак дори най-общителните от тях в един момент се сблъскват с проблеми със социализацията. Така например децата в предучилищна възраст активно се учат на способността да споделят играчки и да играят приятелски с други деца, но това често води до конфликти. Децата в началните класове могат да бъдат егоистични, властни и да изискват от другите признание за собствената си изключителност.
Ако детето ви има проблеми да се впише в детската група или да се разбира с връстниците си, то най-вероятно се нуждае от вашата помощ, въпреки че това – как и доколко трябва да се намесите, зависи от ситуацията. Ето няколко примера за често срещани детски проблеми и начините за тяхното разрешаване:
„Няма с кого да си играя“
Защо се случва това? За разлика от най-малките, които са напълно щастливи, когато играят сами, децата в предучилищна възраст предпочитат компанията на други деца. Понякога обаче им е неудобно да попитат дали могат да участват в строежа на кулата или в играта на кукли. Някои деца се притесняват, че ако помолят да се включат по време на играта, просто няма да бъдат приети в групата.
Стратегия за решаване на проблема: Уверете детето си, че дори възрастните могат да се изнервят, когато трябва да питат нещо непознати хора, но има начини това да стане по-лесно. Научете го на следния процес в три стъпки, симулирайте подходящите ситуации у дома, а след това отидете на детската площадка и упражнете този подход в реални условия:
1. Нека детето се приближи към групата деца и в течение на няколко минути наблюдава как играят.
2. След като разбере същността на играта (например децата строят пясъчен замък), нека помисли какво им липсва в тази игра (може би някаква интересна формичка?). Ако играта е отборна, оставете детето да определи в коя група има по-малко играчи или кой отбор е по-слаб.
3. След това може да помоли децата за разрешение да се включи в играта: „Тук много се забавлявате. Може ли и аз да поиграя с вас?” и също така да им предложи липсващото нещо, което е забелязало. Научете детето си да се усмихва и да прави контакт с очи, така че другите деца да са по-склонни да го приемат в компанията си.
„Моят приятел постоянно ме командва“
Защо се случва това? Някои деца са родени лидери, а други обикновено им се подчиняват. Но повечето са някъде по средата. Асертивните деца, които са склонни да гравитират към по-пасивни деца, могат да се сблъскат с други силни личности като себе си и невинаги правилно да преценят силата на психологическия си натиск върху тях.
Стратегия за решаване на проблема: Помогнете на детето си да намери златната среда между властта и подчинението. Предложете му прост сценарий, който да използва в подобни ситуации, като например да каже на настойчивия си приятел: „Не искам да играя тази игра. Вместо това искам да играя на..." Детето трябва да предложи конкретна алтернатива, така че приятелят му да разбере, че е готов да защитава собствените си интереси. Ако детето се страхува от самата мисъл да предизвика приятеля си, помолете го да си представи себе си като анимационен герой, на чиято смелост се възхищава, например Попай моряка. Представата за измислен герой помага на детето да преодолее срамежливостта си и да поеме контрол над ситуацията.
„Когато Поли играе с Вики, не ме викат с тях“
Защо се случва това? Малките деца не са особено придирчиви с кого си играят, но още в предучилищна възраст развиват по-осмислено и изразено усещане за своите симпатии и антипатии. Те също така откриват, че могат да контролират другите с помощта на думите. Например момиче може да се прибере разплакано и да каже на майка си, че двете ѝ най-близки приятелки са ѝ казали: „Не те харесваме. Ние с теб вече не сме приятели." Всъщност три момичета вече са тълпа. Изследвания показват, че момичетата на възраст между 3 и 5 години предпочитат да играят по двойки, докато момчетата на същата възраст се стремят към по-големи и различни групи.
Стратегия за решаване на проблема: Когато детето ви играе с две или повече деца, опитайте се да ги насочите към групова игра – като творчески дейности или криеница, за да се сприятелят по-лесно. Такива игри са по-естествени и хармонични. Или помолете учителя да препоръча дете със сходни интереси, което би могло да бъде добър приятел в играта за вашия син или дъщеря.
„Моят приятел никога не иска да играе на същата игра, на която искам аз“
Защо се случва това? Малките деца могат да бъдат изненадващо егоистични. Те са фокусирани единствено върху моментните си нужди и почти не знаят как да преговарят и да решават проблемите.
Стратегия за решаване на проблема: Ако съвместната игра се превърне в конфликт, не се намесвайте веднага. Оставете децата да се оправят сами, тъй като е важно да се научат да се справят с най-често срещаните проблеми във взаимоотношенията. Ако не могат да разрешат проблема самостоятелно, помолете ги да измислят възможно най-много начини за разрешаване на спора. Можете да им кажете: „А защо не поиграете десет минути играта, която предложи Пепи, а след това десет минути играта на Алекс?“ или да ги подсетите да измислят друга опция. Ако това не помогне, накарайте ги да си направят почивка. Предложете им да похапнат, да потичат на двора, за да изпуснат парата, или, ако се наложи, ги оставете да поиграят за известно време отделени един от друг.
„Приятели завинаги“
Вашето дете има най-добър приятел. С него дори си измислят тайни прякори и тайни поздрави. В детската градина (или в началното училище) те са неразделни и прекарват цялото време заедно. Има ли някакъв проблем в това?
Не е задължително. Най-добрият приятел е нещо страхотно. Многобройни проучвания потвърждават, че наличието на дългогодишни приятелства повишава чувството за сигурност и самочувствие на детето и помага за смекчаване на въздействието на стресови събития, като например преместване в ново училище. Дори караниците между приятели могат да бъдат градивни, защото ги учат да развиват умения за решаване на проблеми, които ще бъдат полезни в бъдещите им отношения със съпрузи, шефове и дори със собствените им деца.
Вероятно обаче не искате приятелството на вашето дете с един човек да стане толкова дълбоко, че то да откаже да общува с други връстници. Разчитането само на един приятел може да бъде нездравословно – когато децата пораснат, те може да се отдалечат и детето ви ще изпита липсата на човек, който да го подкрепя в трудни ситуации. И въпреки че не е необходимо да прекъсвате връзката му с най-добрия му приятел, насърчете детето си да създава повече приятелства и да играе по-често в големи групи. За него е важно да изпитва чувство на близост с повече деца.
Ако детето ви ходи на детска градина, вие сигурно се интересувате с кого си играе там. И когато петгодишната ви дъщеря каже, че не може да си намери приятелчета, вие си я представяте как стои сама и подритва камъчета, докато другите деца тичат наоколо и се забавляват. Да, такава ситуация може да нарани всяко майчино сърце. Ето защо родителите трябва да канят по-често други деца на гости и да помагат на детето си да намери общ език със своите връстници.
Въпреки че повечето деца започват да се сприятеляват сами, когато тръгнат на детска градина и училище, все пак дори най-общителните от тях в един момент се сблъскват с проблеми със социализацията. Така например децата в предучилищна възраст активно се учат на способността да споделят играчки и да играят приятелски с други деца, но това често води до конфликти. Децата в началните класове могат да бъдат егоистични, властни и да изискват от другите признание за собствената си изключителност.
Ако детето ви има проблеми да се впише в детската група или да се разбира с връстниците си, то най-вероятно се нуждае от вашата помощ, въпреки че това – как и доколко трябва да се намесите, зависи от ситуацията. Ето няколко примера за често срещани детски проблеми и начините за тяхното разрешаване:
„Няма с кого да си играя“
Защо се случва това? За разлика от най-малките, които са напълно щастливи, когато играят сами, децата в предучилищна възраст предпочитат компанията на други деца. Понякога обаче им е неудобно да попитат дали могат да участват в строежа на кулата или в играта на кукли. Някои деца се притесняват, че ако помолят да се включат по време на играта, просто няма да бъдат приети в групата.
Стратегия за решаване на проблема: Уверете детето си, че дори възрастните могат да се изнервят, когато трябва да питат нещо непознати хора, но има начини това да стане по-лесно. Научете го на следния процес в три стъпки, симулирайте подходящите ситуации у дома, а след това отидете на детската площадка и упражнете този подход в реални условия:
1. Нека детето се приближи към групата деца и в течение на няколко минути наблюдава как играят.
2. След като разбере същността на играта (например децата строят пясъчен замък), нека помисли какво им липсва в тази игра (може би някаква интересна формичка?). Ако играта е отборна, оставете детето да определи в коя група има по-малко играчи или кой отбор е по-слаб.
3. След това може да помоли децата за разрешение да се включи в играта: „Тук много се забавлявате. Може ли и аз да поиграя с вас?” и също така да им предложи липсващото нещо, което е забелязало. Научете детето си да се усмихва и да прави контакт с очи, така че другите деца да са по-склонни да го приемат в компанията си.
„Моят приятел постоянно ме командва“
Защо се случва това? Някои деца са родени лидери, а други обикновено им се подчиняват. Но повечето са някъде по средата. Асертивните деца, които са склонни да гравитират към по-пасивни деца, могат да се сблъскат с други силни личности като себе си и невинаги правилно да преценят силата на психологическия си натиск върху тях.
Стратегия за решаване на проблема: Помогнете на детето си да намери златната среда между властта и подчинението. Предложете му прост сценарий, който да използва в подобни ситуации, като например да каже на настойчивия си приятел: „Не искам да играя тази игра. Вместо това искам да играя на..." Детето трябва да предложи конкретна алтернатива, така че приятелят му да разбере, че е готов да защитава собствените си интереси. Ако детето се страхува от самата мисъл да предизвика приятеля си, помолете го да си представи себе си като анимационен герой, на чиято смелост се възхищава, например Попай моряка. Представата за измислен герой помага на детето да преодолее срамежливостта си и да поеме контрол над ситуацията.
„Когато Поли играе с Вики, не ме викат с тях“
Защо се случва това? Малките деца не са особено придирчиви с кого си играят, но още в предучилищна възраст развиват по-осмислено и изразено усещане за своите симпатии и антипатии. Те също така откриват, че могат да контролират другите с помощта на думите. Например момиче може да се прибере разплакано и да каже на майка си, че двете ѝ най-близки приятелки са ѝ казали: „Не те харесваме. Ние с теб вече не сме приятели." Всъщност три момичета вече са тълпа. Изследвания показват, че момичетата на възраст между 3 и 5 години предпочитат да играят по двойки, докато момчетата на същата възраст се стремят към по-големи и различни групи.
Стратегия за решаване на проблема: Когато детето ви играе с две или повече деца, опитайте се да ги насочите към групова игра – като творчески дейности или криеница, за да се сприятелят по-лесно. Такива игри са по-естествени и хармонични. Или помолете учителя да препоръча дете със сходни интереси, което би могло да бъде добър приятел в играта за вашия син или дъщеря.
„Моят приятел никога не иска да играе на същата игра, на която искам аз“
Защо се случва това? Малките деца могат да бъдат изненадващо егоистични. Те са фокусирани единствено върху моментните си нужди и почти не знаят как да преговарят и да решават проблемите.
Стратегия за решаване на проблема: Ако съвместната игра се превърне в конфликт, не се намесвайте веднага. Оставете децата да се оправят сами, тъй като е важно да се научат да се справят с най-често срещаните проблеми във взаимоотношенията. Ако не могат да разрешат проблема самостоятелно, помолете ги да измислят възможно най-много начини за разрешаване на спора. Можете да им кажете: „А защо не поиграете десет минути играта, която предложи Пепи, а след това десет минути играта на Алекс?“ или да ги подсетите да измислят друга опция. Ако това не помогне, накарайте ги да си направят почивка. Предложете им да похапнат, да потичат на двора, за да изпуснат парата, или, ако се наложи, ги оставете да поиграят за известно време отделени един от друг.
„Приятели завинаги“
Вашето дете има най-добър приятел. С него дори си измислят тайни прякори и тайни поздрави. В детската градина (или в началното училище) те са неразделни и прекарват цялото време заедно. Има ли някакъв проблем в това?
Не е задължително. Най-добрият приятел е нещо страхотно. Многобройни проучвания потвърждават, че наличието на дългогодишни приятелства повишава чувството за сигурност и самочувствие на детето и помага за смекчаване на въздействието на стресови събития, като например преместване в ново училище. Дори караниците между приятели могат да бъдат градивни, защото ги учат да развиват умения за решаване на проблеми, които ще бъдат полезни в бъдещите им отношения със съпрузи, шефове и дори със собствените им деца.
Вероятно обаче не искате приятелството на вашето дете с един човек да стане толкова дълбоко, че то да откаже да общува с други връстници. Разчитането само на един приятел може да бъде нездравословно – когато децата пораснат, те може да се отдалечат и детето ви ще изпита липсата на човек, който да го подкрепя в трудни ситуации. И въпреки че не е необходимо да прекъсвате връзката му с най-добрия му приятел, насърчете детето си да създава повече приятелства и да играе по-често в големи групи. За него е важно да изпитва чувство на близост с повече деца.