Еххх, Допел...
А жена ти?
А жена ти?
Тъй де, как инак би ме изтърпяла?😂
- Публикувана: 2 септ. 2023, 22:11 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2023, 12:01 ч.
Как се отразява липсата на пандемия на семейните ви отношения и интимни запознанства? 9-та хвърчаща
Тя е душа, не е от мрънкачките.
Тъй де, как инак би ме изтърпяла?😂
Допел, всъщност нищо нямаше да получиш срещу скъсан, залепен с тиксо и т. н. билет. Той вече от скъсването е невалиден, дори да беше в срок.
(Не играете хазарт вие. Как я мислите тая работа.) Жалко, жалко...
За фабрикантката. Ами не е хубаво така. После колелото се върти. Ако утре тате фалира, къде ще отиде?
(Не играете хазарт вие. Как я мислите тая работа.) Жалко, жалко...
За фабрикантката. Ами не е хубаво така. После колелото се върти. Ако утре тате фалира, къде ще отиде?
Допел, всъщност нищо нямаше да получиш срещу скъсан, залепен с тиксо и т. н. билет. Той вече от скъсването е невалиден, дори да беше в срок...
Ще види тя сега!😂
За фабрикантката. Ами не е хубаво така. После колелото се върти. Ако утре тате фалира, къде ще отиде?
Разговора се състоя около 2003-4-та и всъщност е права.
Аз не съм прав.
Американските работници отдавна са като нашите сега.
Наричам го пост комунистически синдром.
Като ти кажат, че някой е работник, а не служител или самонает и ти си представяш лице със същия понятиен апарат като себе си. Завършил същото училище със същата обща култура.
През 90-те да извикаш майстор за тръби или плочки идва инженер или технически ръководител. Т. Н. Работническа класа беше брутално социално и икономически декласирана и никъде не си подаваше носа, същото се отнася за децата им по това време. Социализацията в големите градове беше обвързана с потребление на развлекателни услуги, ресторанти, кафенета, кина, барове, дискотеки, курорти и т.н.
Представите ни бяха, че всички са равни. Отличника, калпазанина, зубрача и загубеняка нямаха проблем да бъдат в една компания.
Действителността обаче, е че повечето работници не познават нещата, които монтират и на милиметър под корпуса. Вълнува ги надницата.
Служителите и останалите все пак потребяват култура, имат работна етика към работодателя, клиентите и колегите, усъвършенстват се, гледат да налеят малко акъл на децата си.
Пост комунистическия синдром ме настигна още в 5-ти клас, когато влязох в остър спор с новата класна относно баснята за орела и охлюва. Аз защитавах охлюва. Класната освен че беше права беше и злобна, та ме намрази.
Скрит текст:
още в 5-ти клас, когато влязох в остър спор с новата класна относно баснята за орела и охлюва. Аз защитавах охлюва. Разговора се състоя около 2003-4-та и всъщност е права.
Аз не съм прав.
Американските работници отдавна са като нашите сега.
Наричам го пост комунистически синдром.
Като ти кажат, че някой е работник, а не служител или самонает и ти си представяш лице със същия понятиен апарат като себе си. Завършил същото училище със същата обща култура.
През 90-те да извикаш майстор за тръби или плочки идва инженер или технически ръководител. Т. Н. Работническа класа беше брутално социално и икономически декласирана и никъде не си подаваше носа, същото се отнася за децата им по това време. Социализацията в големите градове беше обвързана с потребление на развлекателни услуги, ресторанти, кафенета, кина, барове, дискотеки, курорти и т.н.
Представите ни бяха, че всички са равни. Отличника, калпазанина, зубрача и загубеняка нямаха проблем да бъдат в една компания.
Действителността обаче, е че повечето работници не познават нещата, които монтират и на милиметър под корпуса. Вълнува ги надницата.
Служителите и останалите все пак потребяват култура, имат работна етика към работодателя, клиентите и колегите, усъвършенстват се, гледат да налеят малко акъл на децата си.
Пост комунистическия синдром ме настигна
Аз не съм прав.
Американските работници отдавна са като нашите сега.
Наричам го пост комунистически синдром.
Като ти кажат, че някой е работник, а не служител или самонает и ти си представяш лице със същия понятиен апарат като себе си. Завършил същото училище със същата обща култура.
През 90-те да извикаш майстор за тръби или плочки идва инженер или технически ръководител. Т. Н. Работническа класа беше брутално социално и икономически декласирана и никъде не си подаваше носа, същото се отнася за децата им по това време. Социализацията в големите градове беше обвързана с потребление на развлекателни услуги, ресторанти, кафенета, кина, барове, дискотеки, курорти и т.н.
Представите ни бяха, че всички са равни. Отличника, калпазанина, зубрача и загубеняка нямаха проблем да бъдат в една компания.
Действителността обаче, е че повечето работници не познават нещата, които монтират и на милиметър под корпуса. Вълнува ги надницата.
Служителите и останалите все пак потребяват култура, имат работна етика към работодателя, клиентите и колегите, усъвършенстват се, гледат да налеят малко акъл на децата си.
Пост комунистическия синдром ме настигна
Скрит текст:
Класната освен че беше права беше и злобна, та ме намрази.
Още в 5-ти клас, а вече адвокат !
Явно охлюва е бил платежоспособен.
Огън мацка си, А.I.A.
И роклята и тоалета са много хубави. Браво.
И роклята и тоалета са много хубави. Браво.
Благодаря! Иначе реално се различавам, защото нося очила в голяма част от времето.
Препоръчани теми