ПОЛУДЯХ, хора!

Горкото детенце
Винаги съм съжалявала такива дечица, които отнасят шамарите за няма нищо или просто защото някой си не бил на кеф
Напълно разбирам гнева ти, защото и аз често съм присъствала на подобно отношение.

Горкото дете.
Правилно си викнала, повече хора трябва да реагират. Горови с учителката утре да говори с родителите, какво е това отношение към малко дете?!

Реза, добре дошла в реалността!  

Ако знаеш само аз колко пъти съм се ядосвала и колко пъти съм съжелявала дечица.....
Сега вече като видя такова нещо просто се опитвам да не обръщам внимание защото с времето открих, че нищо не мога да променя а само си късам нервите. Хората няма да се променят и няма да престанат да тормозят децата си. Единственото което се случва в такива случаи е : " Я не се бъркай там където не ти е работа!" което още повече ме вбесява      

Да ти кажа ли честно, че един път и аз съм ревала. Детето на около 3 г. държеше сандвич в ръка, докато майка му удряше шамари, милото несмееше да мръдне, опитваше се, хлипайки, да преглътне и междувременно средата от сандвича му падна на земята. Това продължи поне 2 мин., обадих се, разбира се, а тя ми се разкрещя и на мен коя съм аз та ще й казвам на нея и го задърпа за качулката. Честно ви казвам, че ако тогава ако знаех, че властите ще реагират (беше преди доста години) нямаше въобще да се чудя дали да звъня.

Мила, властите няма да направят абсолютно нищо! Залагам си главата! Те не си мърдат пръста при по-сериозни неща касаещи децата, че за малко бой от мама ли?

Аз лично съм чувала отдел закрила на детето да казват : " нищо не можем да направим, той им е баща" или полицията да заявява : " не можем да направим нищо без да има криминално престъпление! Ако се случи - тогава ни се обади!"........

    ..... ужас....... горкото дете...

   

знам:( за съжаление е точно така:(
какви са тези хора немога да разбера просто...
удоволствое ли има доставя да удрят накой ТОЛКОВА по-слаб и беззащитен от тях? Комплекси ли избиват, що ли?

... какво да говоря с учителката...и тя нищо неможе да направи...и тя беше шашната.. Гушна детето, успокои го, облече го... В интерес на истината дядото като испусна парата доста се освести и после го гледах като върви с детето по улицата...все едно нищо не е било. Но....неможе така!
Аз и друг път съм засичала това дете когато го взимат...то май е единственото, което не иска да си ходи...плаче, бяга...
и се чудя дали не го навикват и шамаросват в къщи за здравей и здрасти...

може да не съм права, разбира се, не ги познавам хората...но  ми е много мъчно.........

Аз лятото бях свидетел на следната случка: Една майка биеше детето си точно пред нашия вход, то падна на земята тя започна да го рита   . Детенцето нямаше и 3 годинки. Аз направо онемях, а мъжа ми се разкреща и ако беше от типа мъже, които биха посегнали на жена ви казвам, че щеше да я вкара в Пирогов тая. То на мен ми идеше да скоча да и тегля един бой, но още ми беше прясна, прясна операцията, иначе  

боже!!!!
ИЗРОД е била тази
аз щях да викна полиция....нямаше да издържа...незнам...всичко друго мога да търпя, но такова отношение към деца - НЕ!

Бе то всеки не е наред с нервите в това време ама чак пък толкоз, такива хора са за психиатрията.
Жори понякога страшно ме вбесява, ама като видя ,че на него му е на игра ми става и мило и смешно и яда ми минава.

аз също се дразня от такива  обществени изпълнения...но повече се дразня от друго. Преместихме се в ново жилище и не познавах никого в новия квартал. Изкарвах детето на площадките наоколо няколко пъти с надеждата той да намери приятелчета и аз компания. Но след няколко опита се отказах. На едната площадка има кафе. Закрита е и няма коли. Майките стоят там по ЦЯЛ ДЕН - няма зима ,няма лято. само викат от време на време или когато благоволят да станат от стола то е за да ги шамаросат. На другата площадка положението подобно и още по - лошо даже. Там мамити не само си бият децата но си позволяват да заплашват чужди деца и да ги поступват от време на време. И още по-. Майките на ступаните деца не само нищо не казват ,а приятелски ги насърчават. Това не са единични случаи там просто е масово явление. Има деца които са на две три години и не могат да говорят. В стария ни квартал бяхме четири приятелки и децатаи на четирите на  2 години и половина  брояха , познавах по -голяма част от буквите и цифрите. Далеч съм от мисълта че децата ни са гиниални- просто си се занимавахме с тях. Бях вече много бременна и си играех на пясъка с баткото ,мамите ме гледаха като идиот някакъв а децата им ме наобикаляха и искаха да си играят с мен- нямах разбира се нищо против, но това е тяхна работа.

много си права............

Че е изрод, е! Ама аз бях толкова шокирана, че не ми хрумна да викна полиция, а и да се бях сетила трябваше да я държа ли докато дойдат?

...а те каквито са бързи...и само като чуят за какво става дума, като вземат да се разтичат....
тъжна работа:(
промени в закона трябва, но кой ти мисли за това:(

А не може ли ....
.... нещо от сорта: размахваш бързо пред очите на гадния дядка карта за градския транспорт/абонаментна карта за видеотека/каквото и да е с вид на документ, така че да не успее да го види и започваш да му крещиш: "Какво е това безобразие, как смеете, знаете ли, че можем да ви отнемем детето за ... месеца или дори завинаги за такова отношение! За Отдел за закрила на детето чували ли сте? Утре в 8:00 ви чакам на ул."...." - следва адреса на Отдела за закрила...
Де да знам, иначе просто безсилно да седиш е супер кофти... Така поне ги стряскаш малко от малко!

А може би трябва веднага да се съобщи например  на https://www.detstvobezsalzi.org

За съжаление това се случва постоянно...толкова е невъзможно за вярване, че чак ми се струва че не мога да си поема въздух като гледам такива неща. Много често срещам такива родители по улицата...и отдавна някак нечовешки съм претръпнала...Когато мога се намесвам, но не карайки се на майката или таткото, а просто примерно хващам хлапето и се опитвам уж да се намеся за да помогна....но се старая да го отдалеча от "възпитаващия" родител....някой се успокояват и спират да налагат, дори усещат вината си....други просто си хващат детето и продължават да налагат....абе гадост отвсякъде
Преди години имах съседи, съвсем врата до врата. Две сестри, едната нямаше деца в продължение на около 10 години. Помня как ми съобщи че е бременна, как плачеше и как се радвах с нейната сбъдната мечта....Роди се прекрасно момченце, развиваше се бързо и бе много приказливо и комуникативно. Родителите вече бяха на възраст...в смисъл на около 35-40. Предполагам че вече са били с изградени навици относно спокойстивието и начина си на ежедневие....не мога да ги оправдая, просто се опитвам да си обясня изкривените им чувства и отношение....Та една вечер на вратата им станах свидетел на нещо което ме отврати завинаги. Беше вечерта, не помня точно но май беше някакъв празник и ние отивахме на гости. Обувах си ботушите на вратата, дъщеря ми подскачаше по стълбите нагоре нодолу....съседите за които ви говоря също излизаха ...Момченцето им което тогава беше на 3 годинки излезе от вратата ревейки, не искаше да слага шапката на главата си. Баща му вместо да се опита спокойно да обясни и да му я сложи крещеше неистово...уплаших се...не знаех дали да се опитам да се обадя или не....бащата не изглеждаше това, което съм свикнала да виждам...майката стоеше отстрани и мълчеше. Всичко преля когато таткото започна да удря детенце по главата и още по-силно да крещи, така го блъсна с ръце че милото детенце падна в краката ми....посегна с ръчички и започна да се крие в мен....и сега изтръпвам и душата ми се свива....направо го грабнах и започнах да говоря с бащата....последва невероятен скандал....онзи ми се разкрещя, изблъска ме и грабна детето наново....почувствах се виновна....адски виновна гледайки сълзите и очичките на детенце....и моите нерви не издържаха и стана една.....признавам си че се постарах да обърна гнева към себе си, само и само майката да прибере детето у дома....така стана и си отнесох няколко шамара и невероятна камара от цветущи епитети и пророкувания....заплахи....От този ден нататък просто спрях да разговарям с тези хора...майката се опита да ми обяснява защо си замълчала в този момент, но някак никакви думи и обяснения и до ден днешен не могат да скрият отвращението ми и погнусата от такива изроди!
Наистина смятам, че е нужен закон за такива родители. Ама в нашата държава май само Господ може да помогне на този етап

отвратително нещо си преживяла....колкото до Господ...като гледам май си е взел много дълга ваканция на изолиран остров...
няма оправдание за такива хора!
може да си изнервен...да викнеш, да го плеснеш по дупето....това и аз го правя, когато Елина ми танцува на главата, но да крещиш на дете и да го биеш....това е изродщина. Да не говорим, че системния бой има обратен на възпитателния ефект.

PrincesaDundesa...когато видиш такова нещо на улицата е доста трудно да сигнализираш където и да било....хората и хващат децата и си заминават, не ги познаваш, неможеш да ги задържиш.....
виж...сако имам такива съседи....е друго нещо, но слава богу моите са нормални хора:)

И аз като вас се ужасявам от такива неща. Къса ми се сърцето!

Но трябва да знаете, че имате право да вземате отношение в такива ситуации. Можете да се обадите в Агенцията за закрила на детето. Ако реагирате навреме, те веднага ще изпратят човек.

Потресена съм от всички истории до тук !!! Наистина е ужассно да го видиш със собствените си очи и да се чувстваш безсилна. Нека и аз да ви разкажа на какво бях свидетелка: Едно момиче от студентските общежития роди момченце с 1м по-малко от моето. Децата ни нямаха и годинка, когато нейното се разболя и повърна на килима. Боже какви шамари и ритници последваха, защото килима бил изцапан         Детето плачеше и протягаше ръчички и викаше "мама", а тя продължаваше да го млати      , а след това женски бой гледали ли сте?   Представя те ли си - детенце на по-малко от годинка и е болно.......                

Ужас!!! Какви са тия родители и дядовци!!! Това възрастни хора ли са изобщо!!! Горките дечица...
Аз по-миналото лято бях свидетел как на плажа една майка до нас нарита момченцето си, защото влизало във водата (бяха само на метър разстояние, как да не се намокри детето!). Беше около 3-годишно. През цялото време му крещеше: "Бронхопневмония да та тръшне дано! Изрод! Чума!" и разни подобни... Накрая на се стърпях и й се развиках да престане! Да не мислите, че имаше ефект?!!! Продължи да го бие и обижда! А то горкичкото я прегръща и й вика "Мамо, няма да правя вече така, мамо, моля ти се, много те обичам, мамо!". И тя: "Аз те мразя, ти не си мое дете, махай се!!!" Просто нямам думи...

Стига бе хора    
Как може такива неща , отвратително е !!!
Аз лично не съм ставала свидетел на подобно насилие над деца и се замислих наистина , как би трябвало да реагирам в подобен случай , какви телефони трябва да знам и т.н. ......

Би трябвало да с еобадиш на Агенция закрила на детето!
Телефоните са различни за всеки квартал в София и град в страната. Можеш да ги вземеш от интернет, от сайта на Държавна Агенция за Закрила на Детето

Мой личен съвет е да не разчиташ много на тях - няма да помогнат с нищо.

Другия вариант е полицията.
Там също ще ти кажат да си гледаш работата.

То май няма къде  
Подминаваш поклащайки глава и това е. Молиш се за малко повече разум в главите на тези хора и толкова.

Аз много плаках когато пред едно районно (няма да споменавам кое) докато полицаите се разправяха с майката, едно куче - очевиден представител на породата пумияр, захапа детето и за дупето и му дърпа панталона. Детето се разпищя, майката се опитва да го успокои и плаче (тя беше там защото бяха закопчали мъжа и и се молеше да го види) а полицаите се заливат от смях. Единия даже имаше наглостта да каже : Накарай това дете да спре да пищи! А то милото в ужас от болка, че и кучето продължава да се навърта наоколо.
Никой, казвам ви никой не направи нищо за да успокои детето. Дори и майката му се скара да спре да пищи - това защото ако детето продължава няма да могат да видят бащата и жената нямаше особен избор освен да се скара на детето
Мисля, че е излишно да уточнявам, че става въпрос за роми.
За мен обаче това си е реалността за всеки независимо от расата. Ти си зависим от инстанциите и за да се нагодиш потъпкваш себе си и децата си.
Заради мизерията и немотията се изнервяш, стискаш зъби и търпиш а парата изпускаш в къщи и то наказвайки най-невинните.
Мисля, че е крайно време хората и управата да се замислят за последствията от постъпките и решенията си. Жалко, жалко, жалко, но факт - невинните и беззащитните страдат най-много