ФЕН КЛУБ на Джером К. Джером!

Как беше ... "Всички сме съгласни, че Джордж някой ден ще стане велик човек, ако преди това не го обесят" 

Харесвам Джером К. Джером, но освен "Трима мъже в една лодка" и "Празни мисли на един празен човек" не мога да си спомня да съм чела нещо друго от него. 

Английският хумор е интересен. Още не съм обърнала подобаващо внимание на PG Wodehouse, но ще трябва 

Отвори ли линка? Там можеш да хвърлиш едно око, на "Трима на Бумел". 

Ох, започнах да прехвърлям "Трима на Бумел", с идеята да намеря някой любим момент, за да ви го цитирам, но единственото което постигнах, е че ме заболя корема от смях. Пускам един момент, въпреки, че те всички са от смешни, по-смешни.

"Ала повечето човешки грешки и глупости се смаляват и изглеждат съвсем незначителни пред чудовищното престъпление да газиш тревата. В Германия никъде и при никакви обстоятелства по никое време не може да се гази тревата. Тревата в Германия е фетиш. Да стъпиш с крак на германска трева, е не по-малко светотатство, отколкото да изкараш един танц върху мохамеданско молитвено килимче. Дори кучетата се отнасят с уважение към немската трева: на никое немско куче и през ум няма да му мине да сложи лапа върху нея. Ако видите в Германия куче да лудува на морава, бъдете сигурен, че е на чужденец. В Англия, когато искаме кучета да не влизат някъде, опъваме на колове телена мрежа, по-висока от човешки бой, подсилена с шипове в горния край. В Германия забиват табела Hunden verboten (Забранено за кучета (нем.).) и всяко куче с немска кръв в жилите си поглежда табелата и заобикаля. В немски парк видях как един градинар внимателно стъпи по чехли на тревната площ, вдигна един бръмбар и грижовно, но и решително го постави върху чакъла на пътеката. След това остана да наблюдава със суров поглед бръмбара. Ужасно засрамено от поведението си, насекомото побърза да влезе в канавката и сви по пътеката с надпис Ausgang (Изход (нем.)).

В немските паркове за разните подвидове лица са отделени самостоятелни алеи и който не иска да рискува свободата и имуществото си, никога не тръгва по чужда алея. Има си алеи за колоездачи и за пешеходци, за конници, за хора с леки превозни средства и за хора с тежки превозни средства; алеи за деца и за „самотни дами“. Известен пропуск съзирам в липсата на пътеки за плешиви мъже или за еманципирани жени.

В Grosse Garten in Dresden (Голямата градина в Дрезден (нем.)) веднъж се натъкнах на възрастна жена, спряла се безпомощна и объркана на място, където се срещаха няколко алеи. Всяка бе запазена със застрашителна табела, която предупреждаваше да не стъпва никой освен ония, за които е предназначена.

— Извинете за безпокойството — каза старицата, когато разбра, че мога да говоря на английски и да чета на немски, — бихте ли ми казали аз каква съм и по коя алея трябва да тръгна?

Разгледах я внимателно. Стигнах до заключението, че е „възрастна“ и че е „пешеходец“, и й посочих правилния път. Тя го погледна и сякаш изпита разочарование.

— Но аз не искам да ходя натам — каза тя, — не може ли да тръгна натук?

— Боже Господи, не, госпожо! — отговорих аз. — Тая алея е само за деца.

— Но аз няма да им направя нищо лошо — усмихна се старата дама.

Нямаше вид на жена, която ще им направи нещо лошо.

— Госпожо — възразих, — ако от мен зависеше, щях да ви разреша да вървите по тая алея дори ако на другия й край се намира първородното ми чедо, но мога само да ви осведомя какви са законите на тая страна. За вас, жена, излязла от детската възраст, тръгването по тази алея означава запътване към сигурна глоба, ако не и към задържане. Ето я вашата алея, ясно означена с Nur für Fußgänger (Само за пешеходци (нем.)), и ако се вслушате в съвета ми, ще побързате да тръгнете по нея. Стоенето тук и колебанието не са позволени.

— Но тя не води в посоката, където искам да отида — каза старата дама.

— Тя води в посоката, където би следвало да искате да отидете — й отговорих, след което се разделихме"

 

"Джентълмени и привидения" съм чела също.
За първи път четох Празните мисли, пътувайки в пълно купе във влака и стигнах до кардиналния извод, че това не е от авторите, които могат безнаказано да се четат на обществено място... 

Напълно те разбирам, аз съм имала доста конфузни моменти, сещайки се на обществено място, за някой момент от "Трима души.......". Хората понякога са доста странни, какво лошо има в това, някой да си се смее сам, нищо лошо не съм сторила, само си седя и си се смея. А те те гледат, като че ли, си им изял супата, десерта или каквото там се сетиш.

Оооо здравейте Фенки!!! Честит ни нов клуб! Браво Тео! 

Аз сега си лягам, но утре се включвам активно!   

Aaaaa "Трима на Бумел" съм го чела, сега се сетих. Но явно малко опресняване ще ми дойде добре, благодаря! 

Благодаря teo7777    за темата и линка,здраво ще се накефя  пак ...
Здравейте на всички  вечнозелени хора и тези които не са ,но скоро ще станат, само да се докоснат и за миг до Джером,тези които са го направили остават такива  цял живот.....
Ето и от мен една частица от неговото творчество,което освен,че ме заболява корема от смях ,много често ме кара да се замисля върху нещата от живота....



 От Трима души в една лодка (без да става дума за кучето) на Джером К. Джером
От Джером К. Джером (Трима души в една лодка(без да става дума за кучето)):

Много са хората, които предприемат това пътешествие [нагоре по реката на живота] с натоварена до горе лодка, плаваща под вечната угроза да потъне ведно с цял товар от всевъзможни неща, на които те гледат като насъщни за удобствата и удоволствията на пътуването, макар да представляват само ненужен баласт!

…

Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно - уютен дом и прости удоволствия, двама - трима приятели, достойни за това име, едного когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са ни необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо.

Ще видите, че тогава лодката върви по-леко и не може тъй лесно да се обърне, а обърне ли се, бедата няма да е голяма - добрата и здрава стока не се бои от вода. Ще имате време и за работа и за размисъл - време да се опивате от слънцето на живота и да слушате соловата музика, която божественият вятър извлича от струните на човешките сърца край нас, време да…


 Рони Бонбони,английския хумор ми е любимия жанр.Освен нашия любим Джером имам и многобройна колекция на П.Г.Удхаус ,с най голямо удоволствие ги препрочитам и всеки път се смея с глас

Тео, искрено ме зарадва

Нали, как' Сийке

Ади, довечерка ще си отворя любимия момент с немското легло, от Празните мисли, и ако си платя нета  , ще го тропна тук.

Виждам, че другите пишат и за други свои любими автори.. Как пък така се случи, че всичките ми любими са англичани?

В "Трима на Бумел", Джером с много тънко чувство за хумор, е описал и английските туристи, по късно като имам време, ще пусна някое малко цитатче. Между другото, точно на теб трябва да благодаря за линка. Много съм ти задължена за него, защото надали щях да се сетя да го търся. Снощи доста глави попрехвърлих, и се заредих с положителна енергия поне за месец напред.


Дани, подсещаш ме, че някъде Джером много обстойно беше разгледал, описанието на природните картини, пак с типичното си чувство за хумор.

Много ми е любим Джером...Трима на бумел - момента с немските бани и немските хавлии, или немските туристи, чиято първа работа е като пристинат в нов град да изкупят всички картички от пощата и да ги пратят в родината, поле бързат да не изпуснат влака, а като се приберат вкъщи гледат картичките и казват - Брей, на какви красиви места сме били или за подредените немски  планински пътеки, пълни с пейки за отмора, а в края на пътя чака примамлива бирария...или от Празни мисли на един празен човек- как се държи един ерген в компанията на дами  и едно новородено....незабравим, невероятен е Джером, чела съм го сто пъти и продължавам да го чета, винаги зад тънкия хумор прозира дълбока философия и лека тъга.

  

velinamalina, за разликата??    Ясно е мисля, но ако искаш моето обяснение, ще тр да се вдъхновя първо за дълго писание.

Все пак.. някои от по-дългите му умозаключения (на Джером) са си за 19-ти век.
Не че не е прав. Просто сега примерно това, за вечнозелените хора, звучи мелодраматично. Признавам, че като малка тия не ги четях.

В този смисъл силно ме радва г-н Т. Пратчет (е, и той има някои издънки - прекален буквализъм в някои от последните му книги, 'се ено дос'а не сме фанали идеята). Няма герои, магиите не са от голяма полза, и хората не са черно-бели. А, анджък.

Спирам, спирам. Радва ме Джером. Я да разцъкам линка и аз, може нещо да си сваля на пс-то тук

пак съм прекалила със запетайките

По ще ми е лесно да ти отговоря, какво е общото. Нищо!!! Това не означава, че не харесвам българския хумор, просто нямат допирни точки.

С Джеръм  - да се смея ли да плача ли. Наскоро около мен щъкаше човек превиващ се от смях с  книга в ръка - "Как да гледаме филосовски на живота".
Аз също съм започнала този автор с "Празни мисли на един празен човек" и "Трима души в лодката...". Последно четох "Разговори след вечеря".
Сещам се за от Празни мисли - цитатът ми няма да бъде точен, по причина, че книгата не е пред мен, беше по повод гостувания и разни такива домашни вечери: "поканили сте на гости 100 човека, половината не се познават, другите познаващи се мразят, а помещението е предназначено за 20". Довечера ще го изровя.


Да не измествам темата, но българският хумор - сатира на типажите (балканска комедия), ироничен сарказъм; английският - там са от значение ситуациите и диалога, карикатурен, закачлива самоирония, злъчен. И в чувстителността на нациите.
Важно е да действа като "смехова терапия"!  

Това все едно аз съм го писала.

И да Удхаус и Пратчет.
Нали "Трима на бумел" започваше с това, че ако стилът ви напомня на П.Дж.Удхаус това не е случайно?

П.П. В една антология на английския хумор има разказ на Джером за часовниците (от "Празни мисли...." ако не се лъжа). Та ме пита мъжо как можело да се хиля като идиот на нещо което съм чела n пъти. А сега де, ходи че му обяснявай...

Дали някой не е попадал на нещо от Джером в оригинал онлайн?  Благодаря за хубавата тема 

Ето тук нещичко, ще се ориентираш лесно: http://www.selfknowledge.com/226au.htm
Т.к. излизам, утре или по-късно цитатите от мен!

Много ме зарадва Ив! Благодаря !!!   

За природните описания: 

"И накрая, в тая книга няма да има природни описания. Не е от мързел, а от сдържаност. Няма нищо по-лесно от описването на природата, няма нищо по-мъчително и по-излишно от четенето на тия описания.......................................
За един средно образован човек, видял десетки маслени картини, стотици снимки, хиляди илюстрации в списания и една-две панорами на Ниагара, словесното описание на водопад е отегчително................................. .
Един мой приятел — американец, културен човек, който обичаше поезията — ми каза, че си е съставил много по-задоволителна представа за Езерния край от едно евтино албумче с картинки, отколкото от всички стихотворения на Колридж, Сауди и Уърдсуърт. По повод на природните описания в прозата той отбеляза, че би признал същите достойнства на един автор заради картинно описание на онова, което е ял на вечеря. Но то беше във връзка с друго разсъждение — че всяко изкуство си има своите предели. Приятелят ми твърдеше, че както платното и боите не са подходящи средства за разказване на приказка, така и словесната рисунка в най-добрия случай е нескопосан метод за предаване на впечатления, които се възприемат непосредствено от окото."

Някой да знае, дали я има качена някъде в нета "Трима души в една лодка......."? Страшно ми се иска да споделя с вас, най-любимия си момент от нея, но не ми се пише толкова.

online  !
Ето, насладете се на цитата: "...нали - вземате петстотин души, две трети от които не се познават, а останалата трета се мразят от сърце, натъпквате ги през някой горещ ден (а тук два пъти ми се повтаря ден в кигата) в помещение, което побира четиридесет души, и ги оставяте в продължение на няколко часа да се отегчават до смърт със салонна философия и сплетни от втора ръка;.......а след това ги изхвърляте на улицата, не правят нищо друго освен да сипят злостни забележки за всеки, чието име и адрес знаят..."
Аз съм фен на Дж. Селинджър, но се збавлявам и с Джеръм, щом ще е реч за забавление.
 "Трима души в една лодка....." не съм срещала в нета. Книгата е пред мен, но и на мен не ми се пише/преписва.

Мисля, че всички, които сме чели и препрочитали Джером, ще се съгласите, че зад хумора и иронията в книгите му, прозират доста житейски истини. Но това, което ми харевсва най-много, е елегантния начин, по който ни ги поднася. Без да ни ги натрапва, без да ни досажда с високопарни и натруфени умозаключения и философстване. Изводите, които съм си извадила, благодарение и на неговите книги са, да не се взимам много насериозно, и винаги когато е възможно, да гледам на живота с усмивка и самоирония.

Това философията е проста наука.Идеята е, че нищо няма значение,защото да речем след сто години-в краен случай-ще бъдем мъртви..Но на нас всъщност ни трябва мъдрост,която ще ни помогне да се справяме,докато сме още живи.И днес е така,няма промяна след сто години)Аз не се тревожа за своята стогодишнина,а за следващия половин ден.Чувствам,че ако можеше другите да се махнат и да ме оставят на мира-имам предвид данъчните инспектори,критиците,инкасаторите и тем подобни,то и аз самият бих могъл да бъда философ.Аз съм достатъчно готов да приема,че нищо няма значение,но те не са.Те казват,че газта ще бъде изключена и говорят за съдебни призовки.(Колко актуално)Аз им отговарям,че това няма да има никакво значение за никого от нас след сто години.Но те отвръщат,че не говорят за тогава,а за сумата от миналия април.Но да бъда честен,и мен не ме успокоява особено философското становище,че след сто години със сигурност ще бъда мъртъв,поне при обикновен късмет.Много повече ме крепи надеждата,че ще бъдат мъртви онези хора.Освен това не е изключено след сто години нещата да са се подобрили.(Е,не са)Аз може и да не искам да умирам.Ако бях сигурен,че ще съм мъртъв следващата сутрин,преди тяхната заплаха да спрат водата или газта по всяка вероятност да се осъществи и тези съдебни призовки,с които се бият в гърдите,да ми бъдат изпратени,то на мен би могло(не казвам,че непременно щеше да е така)да ми е доста забавно при мисълта как те ще останат с пръст в уста.

Абсолютно потвърждава по-горния ми постинг. Много по-лесно се живее, когато съумяваш да погледнеш откъм смешната им страна, дори и най-прозаичните житейски проблеми.

 

Много пъти, поставена в подобна ситуация, съм се сещала за точно този разказ ,а аз не съм млад господин и все пак

 Последната джеромова книга, която четох беше именно "Трима на Бумел". Зачетох я веднага след като родих (четях и кърмех  ). От тогава не ми е попадало нищо, но скоро мисля да препрочета "Нов Роман" и "Трима души в ....."

Понеже видях, че "Разкажи ни за пуйката, Джо" на Алан Маршал е преиздадена, искам да споделя с вас най-любимия си от кратките му разкази - макар и да го наричат австралийския Марк Твен, на мен ми напомня също и на Джером, е, да, де, един по-злъчен Джером



Скритият ми порок

    Имам един скрит порок. Не мога да се въздържа да не рисувам мустаци по снимките на жени. Понякога в моменти на силен пристъп им слагам и бради.
     Ако видя фотография на хубаво момиче, показало белите си зъби за реклама на някоя паста, запълвам един от зъбите с мастило, после затварям списанието и дим да мен няма.
Бягал съм така от чакалните на зъболекари, оставил след себе си ужасна галерия от брадати дами и девойки, лишени от някой преден зъб.
    Нарисувах мустаци и на снимката на малкото ми бебе. То е момиче и никога няма да има мустаци (така поне се надявам). Мустаците, които положих върху невинната му устна, лъщяха като на гренадир.
    Но това не е всичко. Тикнах молив в една от невинните му ръчички, сложих снимката в другата и се наврях под креватчето му, за да видя как ще реагира неговата майка.
Тяхната среща бе драматична до краен предел. Майката (случайно тя ми се пада жена) грабна снимката и нададе вик на уплаха и почуда. После изтича да ме намери, очевидно за да ми съобщи, че сме родители на гениално дете. Тихо се измъкнах през прозореца и прекарах остатъка от деня в скромно посещение на Художествената галерия.
Възможно ли е по-голямо падение?
Уви, да!
    Защото нарисувах и дълги, рошави бакенбарди на една снимка на възрастната ми майка, изобразих и лула в устата ́и, цилиндър на главата ́и и я пратих по пощата. Бях при нея, когато я получи. Успя само да каже: “Боже мой!” И го повтори няколко пъти.
Не можах да го понеса. Трябваше да напусна стаята.
    Така, както го практикувам, порокът е невинен, но заявявам да хвана този, който се е добрал до портрета ми за три гвинеи, закачен в моята стая, и го е обезобразил, като му е нарисувал едно насинено око, лепнал кръстосани лентички лейкопласт на лявата буза, унищожил всичките зъби и ми сложил козя брадичка – ако хвана този човек (бил той мъж или жена), ще го пребия от бой.



Възхищавам се на Маршал и по други причини - човекът е преболедувал детски паралич, но никъде не виждам да се оплаква от съдбата си. Напротив, разказите му са леки, закачливи (макар че като малка доста се чудех как така безсърдечно може да се хили, ако някой се подпали с цигарата си в колата. Сега и аз бих плакала от смях - не, не че съм се превърнала в зло чудовище, просто не съм толкова наивна

Имаше едно време и други преведени от него -  за "Мога да прескачам локви", се сещам, но не съм я чела.

А пък моят скрит порок е.. ех.
Представете си пиянска вечер. На вила сме, да кажем. Много младежи, пият до откат.
Колко обичам на сутринта да обикалям, дарявайки ги със съчувствени погледи и / или лекарства (специално се подготвям), усмихвайки се благо, кимайки мъдро, с ореол на светица (тъй като аз не страдам от махмурлук).

Как с нетърпение чакам празниците за 24-ти май! Ще ходим на вила

 

Хилих се, както казваш до "откат".

Ейййй, Чесънче, много ме изкефи, с тоя цитат. Благодаря ти! 

Точно бях си пуснала тоя клип, и твоя постинг беше черешката на сладоледа. Поздравявам те с парчето!

  както винаги съм бляла баирите... сега виждам темата

много ми е любим, чета си го по много от него 

 

Ако искаш, можеш да споделиш някой любим цитат, да се посмееме заедно.

Чесънче, забравих да те питам, този цитат по-горе, писа ли го , или си го намерила в нета, и си го копнала.

е, де. То не може 'сичко от нета.

Казах, че книгата е преиздадена, и преписах едно разказче, за да ви зарибя.

Чесънче, много ти благодяря!  

Ще взема и аз да препиша, някой любим пасаж, откога се каня, ама то мързела, голяма работа.

Присъединявам се и аз

 

На мен любимия ми разказ от "Трима души....." е там за един салджия. Там един младеж решил да се прави на много печен салджия. Толкова се въодушевил, че накрая стъпил една крачка в повече, и се озовал забит на кола, насред реката. А сала си продължил надолу по течението. И разказвача завършва така: Никога няма да забравя изражението на този човек, в него имаше толкова обида................ Ох, не мога сега да си намеря книгата, по-късно ше препиша съвсем точно края. А останалите на сала, след като приключили да съзерцават нещастника, висящ на бавно потъващия кол, изведнъж се сетили, че сала им вече  е неуправляем.