Да ти звъни гаджето, а да го вдигне....шефът!

Мъжът ми вдига понякога моя, ма като му кажа.
И се представя като секретаря на Лиска.
Но само ако звънят приятели. Иначе не пипа.
В работата не вдигам чужди хендита, нито пък
някой вдига моето. Бре, па, култури сме се сбрали.

По принцип не е приемливо, но за мен има и изключения, може съответният човек да те помоли да отговориш ако е зает или нещо ...просто категорично не отхвърлям този вариант, като обаче това включва това да се представиш веднага кой си и да уточниш, че го вдигаш по необходимост ... а какво е петъчното само не разбрах 

Петъчното го сложих заради леката игра с думи в заглавието, а иначе шефът въобще не е бил молен да отговори той вместо служителя си....абе шантава работа....

Е, щом не е казала Скъпи, купила съм шоколадов сладолед, довечера ще го размажа и изближа от...
Можеше пък шефът да се съгласи.

Не го вдигам - нито на непознати, нито на приятели. Но бях неприятно изненадана, когато новата жена на бившия ми мъж, го вдигна. А бе, кучка, какво искаш.

Аз с неудоволствие вдигам моя, а какво остава за чужди 

Вдигам всички телефони наред- на шефа, на колегите, на съпружеството, на сестра ми, на родителствата ако ги няма...абе- ако звъни и притежателят е зает или не е наблизо- вдигам . Никакви скруполи не изпитвам и не го правя от любопитство- професията ми/от седем години/ е секретарка и съм професионално деформирана . Естествено, не нахалствам и се държа подобаващо, но не мога да не вдигна звънящ телефон .

Не обичам да ми пипат телефона.И аз не обичам да пипам чуждите.Мъжът ми,например се къпи,телефонът му звъни 2-3 пъти настоятелно.Излиза от банята и ми казва-Ей,що не вдигна?Знаеш ли колко важно беше.
Или:Бръкни в портфейла ми.Неее,Шанел мрази такива неща!И не защото крия нещо,не!

Аз разкарах едно гадже заради такова нещо - след като видях, че ми е ровил в лаптопа, беше натирен безмилостно 

Вдигам телефона на мъжа си , ако се наложи, с изключение, ако видя , че е майка му  

Тц, никога не вдигам чужд телефон. И на съпругът ми не вдигам телефона.Бях меко казано бясна, след като колегата ми един път реши да ми вдига телефона, много се зачуди на реакцията ми, какво толкова , вика , е станало....

Бе то и аз фо раздавам секретарка от около 10-11 години, ма чак толкова не съм се деформирала-това е до разбирания, не до професионално изкривяване.Все едно да ти бръкнат в джоба да разгледат просто какво има-същото е като да ти вдигнат телефона...

дори и да се къпИ   мъж ми, не му вдигам телефонЯ, освен ако изрично не ме е помолил за това.
Ако си го забрави в нас, му го изключвам. Не обичам да отговарям от чуджо име.

Постъпката на шефа на гаджето на онази ти колежка   не е най-добрата. Но може да е била най-адекватната в този случай!

Не бих вдигнала нечий друг телефон, независимо на кого е. Изключение правя само в случаите, когато притежателят му изрично ме помоли да отговоря (примерно съм у приятелка, звъни наша обща позната и тя ме моли да вдигна, понеже мие чашите или нещо подобно и няма как и прочие). За мен телефонът ми е нещо лично, както и тези на другите. И на половинката си телефона не бих вдигнала, както и той няма работа с моя. И в чантата ми е изключено да пипа. Шанел го е казала много добре - и аз нямам какво да крия от него, но той просто НЯМА работа там, както и аз в неговата чанта, портфейл, джобове и т.н.
Смятам, че личното пространство трябва да се уважава и че това не означава непременно, че човек крие нещо, ако настоява за това
Малко дълго стана, но по тази тема винаги много се паля, след като имаше няколко случки на търсене на разни неща в чантата ми, вдигане на ГСМа ми, докато съм в банята и тем подобни. Наложи се да обяснявам малко по-твърдо, отколкото ми се искаше, но беше неизбежно

Странно...защо адекватна?? Наистина би ми било интересно да обясниш.
В краен случай, ако телефонът не е изключен от звук, може просто да се даде отказ на обаждането.

Шани,в твоя чест няма да си поправя грешката,ама да не те заболят очите от това въртене.

А, колежката знае ли, дали приятеля и не е помолил шефа си да вдигне и да каже, че е зает? Възможно е, да е очаквал обаждане, на което не биха гледали добре, ако той не си вдига телефона, например?
Де да знам, се си мисля, че има обяснение.

Отговарям понякога на този на майка ми ако сме заедно, и то само ако я търси някой от семейството ни. Рядко, но все пак се случва.
Иначе давам на сестра ми да вдига моя, ако например карам, а някой много настойчиво звъни.

Но иначе не отговарям на чужд телефон, не ми се е случвало и на мен да ми отговаря друг, там където търся друг. На мъжа ми пък изобщо, даже да е някой от семейството.

Аз не го вдигам, но ми го вдигат

Не, и точно това писах по-горе.
Въобще никой не го е помолил да вдигне телефона.

Хм, само аз ли съм невъзпитаната, която вдига понякога телефона на мъжа си?  Вдигам, когато знам, че човекът, който го търси, няма нищо против да говори и с мен (майка ми, брат ми, детето ни), както и семейни приятели или негови колеги, за които знам, че за да се обаждат, значи е нещо спешно.
Когато името не ми говори нищо или не съм сигурна, че е свързано с нещо важно, не вдигам.
Ама ние сме прости хорица, нямаме кой знае какви тайни за криене един от друг... 
Но други телефони не вдигам, даже на майка ми и на сина.

Не си, како Сийке, и аз му вдигам телефона понякога.
Обаче веднъж се издразних, когато просто исках да му клипна, а тел. не е бил в него и свеки ми вдигна преди да успея да затворя И трябваше да се обяснявам, пък тя една многословна...Абе набута ме

Не, не си сама.
Но го правя само в подобни на описаните от теб случаи.

По темата...може би наистина има обяснение.
Ако човекът си е направил сметката, че невдигайки телефона ще си докара по-голяма беля...

Вдигам телефона на мъжа ми само при случаите, които Как`Сийка е споменала, иначе- не.
На други хора телефоните не пипам.
Имах наскоро случай- смених си номера и звъня на мъжа ми да му го кажа, обаче той работел и не можел да го вдигне, номерът непознат и казал на мед.сестрата да отговори. А аз така се стреснах, като не чух гласа на мъжа ми, че се държах като истинска съпруга-кучка Хем се познаваме с жената. Та като знам аз как реагирам като ми вдигне друг, а не този, който очаквам, предпочитам да не пипам.

Звънът на телефон, независимо ГСМ или стационарен, ме дразни безумно. За мен това е лоша новина по дефолт и не искам да звъни. От друга страна, може да е спешно...
ПРизнавам си, че незнам какво да правя в подобни ситуации. Понякога отговарям, извинявам човека, обяснявам, извинявам се 18000 пъти; после се извинявам още 25000 пъти на човека, така че на потърпевшия да му писне от мен и въобще да забрави, че вероятно съм нарушила личната му свобода.
Свободно звънящи телефони на работа без някой да им отговори, хич не обичам, предпочитам ушите си.
Пък и който звъни, трябва да е наясно, че отсрещната страна е на работа и като не иска да й пипат ГСМто, си го носи на врата на вибрация.   

Не обичам да ми вдигат телефона - даже днес вдигнах скандал на майка ми, която го направи, въпреки че 2 мин. преди това и бях казала да не го прави. Аз също не вдигам чужди телефони, дори този на мъжа ми - просто му го нося. Аз съм на принципа, че няма нищо толкова спешно, което да не може да изчака още 5 мин. преди търсеният да се изкъпе, избръсне и прочие. Еле, ако пък шефа ми вдигне моя телефон - жестоко ще се издразня.

Не вдигам чужди телефони, освен ако нямам инструкции. Ще взема да вдигна, пък току- виж на мен са ми отворили някаква работа или пък са ме хванали на приказка, мерси...
Ако ме дразни звъненето намалям звука и толкова. Така предпочитам да се процедира и с моя тел.

Ми зависи, обаче ако е на работа, почти винаги вдигам чужди телефони, защото обикновено се оказва важно. И обяснявам "Кабинета на ...", за да не се обърка някой и да започне с "миличкоооо...", и така. По умно от това встъпително изречение досега не съм измислила.  

И на мъжа ми телефона вдигам, ама само ако познавам този, който се обажда, иначе не изпитвам никакво желание да комуникирам с непознати.  

Якичко е да говориш за себе си в трето лице...

По темата - не вдигам чужди телефони.

Аз съм от лошите хора, които вдигат чужди телефони без  да са ме предупредили 

Не вдигам. И що да го правя? Търсят друг със сигурност. И аз да вдигна, за да обясня, че той сега не може да говори. Нали той сам ще си каже, като може да говори после...

Моят мъж има тъпия навик да ми вдига телефона, когато спя и понеже го е срам да каже, че спя, казва, че съм все отишла до магазина . Ама важното е да вдигне. За него да не вдигнеш на някого и да не искаш да говориш с този, който те търси, е висше престъпление и не може и не може да го възприеме. ЗВънне ли телефона - търчи като луд с картечница. И всеки път го скастрям люто, да не ми вдига телефона и всеки път с виновен израз ми го носи - отворен!

Не вдигам чужди телефони,без да ме помолят предварително.На съпругът ми обикновенно му звънят по работа и никак не върви да обяснявам,че в момента е зает
Той също не ми вдига телефона

Точно  
Не вдигам чужди телефони, не проверявам чужди мейли и не говоря от чужди кю-та, освен ако изрично не ме помолят за конкретен случай. Съответно и аз не давам да ми се вдига, проверява и т.н. - не защото имам какво да крия, а защото това си е личното ми пространство. Имаме си домашен телефон, имаме и пощенска кутия във входа - те са общи.

Нищо не двигам-мразя звънящи уреди.
Току що си погледнах моя и се сетих,че вчера някой звъня докато бях на работа и понеже имах много на главата,само люснах червената слушалка.
Моя си не вдигам,камо ли чужди.

По принцип, не - неотговарям на телефона на мъжа ми. Но имам позволението му и когато той не е имал възможност, съм отговаряла аз.
Пак така и той не вдига моя телефон, а ми го носи дори и в банята.
Но нямам нищо против мъжът ми вдигне моя телефон и да отговори, и без това познава всички които биха ми звъннали. Друг е въпроса, че не всеки който ми се обажда говори английски 

Чудя се само - тези, които никога не вдигате телефоните на мъжете си - стационарни телефони нямате ли вкъщи? Когато звънне телефонът, как може да знаете кого и защо търсят? 
За мен същото е и с мобилния, само разликата е, че на мобилния виждам кой го търси и мога да преценя дали да вдигна или не, а на стационарния - не. 
Да не изпадаме в подробности, че мъжът ми работи на смени и когато спи след тежка нощна, разчита на мен да преценя дали да го събудя заради спешен случай или да обясня на търсещия го, че ще се обади, когато се наспи...

Само и единствено след изричен инструктаж вдигам нечий чужд телефон. И от друго се дразня - гост да отговаря на домашния ни тел (щото бил по-близо )

Ей това много го мразя!
Колко пъти съм се набутвала да звъня по сто пъти на майка ми (извънградски), защото чувам непознат глас и си мисля, че отново ме свързват с грешен номер. А то, моля ви се, някой бил на гости и понеже майка ми в момента не била там - вдигат хората и то без да се представят! 

Ха, накъде сте извъртели темата   Тя натам е и подхваната де.

По време на работа телефона ми е изключен. Ще умра от срам ако звънне пред шефа, камо ли да водя лични разговори.

Ако шефа ми направи това, ще ми е за поука, а няма да го приема като липса на възпитание.

Въпрос на възгледи

Иначе отговарям на телефона на мъжа ми ако ме е помолил. Той моя също.

Вдигам ,но моя телефон той за това е личен .Но имах една колежка,която като излезнех да си взема кафе или нещо за ядене,постоянно ми приемаше обажданията .Обяснявам и,че това не е възпитано и ,че не обичам да ми се пипа телефона и на следващото излизане ако съм го забравила,пак същата работа .Направо ми скъсваше нервите това момичеце,но уви не се разбрахме.

Ние смъжа ми взаимно си вдигаме телефоните,когато аз или той неможе да вдигне собствения.Едно е да си ровим в телефоните,друго е да си ги вдигнем.

През 2000г бях на турне  в Швейцария и си купих джиесем. Това  беше голяма рядкост за ония времена. Обадих се на мъжа ми в България  и му дадох номера. Той обеща да ми се обади още на другия ден. Чаках аз, чаках, даже и на плажа  взех телефона с мен. Докато съм била във водата мъжа ми е звънял и аз се развиках на колегата от съседния чадър, защо не се е обадил като чува, че се звъни! Той обаче умря от смях и  ми вика -"представяш ли си как ще се облещи мъжа ти като чуе мъжки глас и му кажа, че в момента не можеш да се обадиш, защото се къпеш?"

Тук говорим за мобилните, които са си строго лични. Домашният е общ, затова е нормално и двамата съпрузи да вдигат, поне аз го намирам за нормално. Освен това нашият телефон е с дисплей и там се изписва номера, от който звънят - ей така преценяваме кой звъни, а защо - вече е друга тема. 

Да не говорим пък, че и много от нас се отказаха от БТК преди години още

Вдигам много рядко,когато мъжът ми не може да отговори в момента.Обикновено на общи приятели,с които мога да си говоря.А аз пък много се дразня,когато телефонът звънне и отсрещната страна чуеш:Алоооо,кой?-Е направо откачам!

Вдигам постоянно на мъжа ми, както и той моя.
Строго лични баба ти, при мен тези не минават.
Да, позволявам си постоянно да вдигам чужди телефони, както и да набирам от чужди.
Но това на много близки хора.
Примерно на моите момичета, както е случая, не бих си позволила да вдигна телефона.

няма такова нещо. И в 2-та случая бъркаш. Вече много стационарни телефони са с вкл. Клип ли... клир ли и виждат, кой ги търси. Или поне виждат номера.
Мъж ми има поне по 15-30 обаждания от непознати за неговия телефон номера. Бизнес дела и аз какво... да вдигна и да се обяснявам 2 часа, че не съм този, когото търсят?! Види ми се нелицеприятно...

Адекватна е реакцията на шефа му, Сврако, щото той е по това време на работа и има служебен разговор, който може би не е добре да бъде прекъсван от звън на любовницата му (или каквато там му е колежката ти). Освен ако не е бил включен на безшумно с вибрация. Тогава и аз бих окачествила като твърде нагла постъпката на началството. 

Вдигам чужд телефон само ако изрично ме помолят. Даже и съпруга ми сам си го вдига (телефона !!!). И не позволявам никой да вдига моя. 

Случва се да отговоря на обаждане от телефона на мъжа, но само ако си го е забравил вкъщи, или е в банята или при колата - казвам бързо, че го нама, да го потърсят след еди колко си време. А ако децата спят, набързо затварям, без да вдигам и изключвам телефона. Понякога се сърди,но това е положението. Не обичам да слушам телефон да звъни по 15 минути или да ми събужда децата. Но ако мъжа е наблизо, никога не отговарям аз. те само клиенти го търсят, какво до се бъркам аз.
А той моя не го вдига никога, но ако види че ме е търсил някой с мъжко име  ( защото може хич да не е мъж, а само уловка) , веднага му звъни да провери кой е тоз и за кво търси жена му  Така веднъж в 10.30 вечерта звъни на Анди - убеден,че е мъж, отсреща му отговаря моя приятелка....и той заеквайки - Амиии тука, звънели сте на жена ми в 8.30, та ако е нещо важно да й предам....

вдигам вси4ко звънящо, страст са ми телефоните! и не само!

 Не вдигам чужди телефони никога и не ми е приятно да търся някой, а да чувам друг човек на телефона.
 Единствените случаи когато вдигам телефона на мъжът ми са - когато е в банята и виждам, че го търсят баща му или брат му(но и в тези случаи не винаги го правя).
 По същият начин и мъжът ми не вдига моят телефон - само ако аз не мога и се обажда сестра ми или майка ми.
 

Абе хора, какво точно работите, та чак такива рестрикции
Ами като се случи да съм в офиса, например, по 12 (а понякога и повече) часа какво да направя - то по-добре да се откажа от тоя телефон, кога ще го ползвам .
Майтапът настрана, стана ми смешно просто, защото си го представих образно - изключен телефон, милиард обаждания междувременно и аз по някое време, росна-прясна го включвам и започвам да прозвънявам хората, най-вероятно, когато те вече сладко си спят по домовете или пък това, за което са ме търсили не е актуално . Да не отварям дума пък, че повече за работа ме търсят точно на личния ми телефон, моят всъщност е един, не си представям да се разхождам с 2-3 GSM-а. Отплеснах се от темата, но ми се стори важно уточнението - хендито ми го имат и всички клиенти, с които работим; както може да е гаджето ми, със същия успех би могъл на линия да е и някой от тях. Ако имам спешна работа и ме търсят лично, естествено че няма да се впускам в дълги разговори, ще обясня ситуацията и ще помоля да ми се обадят по друго време, но чак пък срам да ме хваща, че ме търсят...

Вече по темата: Сврако Европейска , аз друго се чудя - къде е седял този телефон, че да го вдигне шефът . Моят, примерно, най-често е в чантата, а на скъпия - в джоба на панталоните; хахахах, представям си реакцията, ако някой тръгне да му го вади оттам и да отговаря  . Друг е въпросът, че дори и на бюрото да съм го зарязала, нито шефът, нито някой колега, ако се случи наблизо няма да се юрне да отговаря вместо мен, както и аз на техните. В къщи също всеки си отговаря за машинката - скъпият и да го помоля, няма да се обади на моя телефон, така че си го разнасям навсякъде, в баня, тоалетна... където трябва. Точно преди малко звъня и шефа ми, да се разбираме утре дали съм в състояние да поработя, зарадва се, че уж съм по-добре от грипа - колко по-добре аз си знам , ма нейсе, трЕбЕ да се бачка .

Предполагам, на бюрото му, не знам подробности. И мисля, че даже е бил на вибрация.
НЯма начин телефонът ми да е изключен, защото искам да съм в непрекъсната връзка с бавачката и дечко, ами ако нещо, недай Боже, спешно се случи???
Какво прайваме тогава??? Аз стационарен софийски номер нямам на работа, моите обаждания минават през Европа...сложно е за обяснение, това е хелпдеск и обажданията ни се трансферират от държавата, за която работим, когато звъня на някого в Бг, му излиза чуждият номер, както и да е. Така че нито мога да се обадя от службата си, нито на мене да позвънят. Ерго, остава само ГСМ-ът.Естествено, поставен в режим вибрация.

МИ....Такива ни времената, на комуникации.Все пак и 15 часа да съм в офиса/ което се е случвало/-не съм омъжена за тази работа и съпругът ми е направо длъжен да звънне да пита жива ли съм.И дали да купши хляб например....Да не говорим, че наистина в 90% от случаите личните ни мобилни са си направо служебни и по-често по работа ни търсят на тях, отколкото лЮбовниците ни.Не може да ми се звъни в неделя по работа, а понеделник детето ми да не може да ме чуе защо закъснявам...не мислите ли?

Точно за това говоря.
Офф топик-по едно време шефът ми беше казал персонално, че на мене ми разрешава да си оставям включен звука, но аз не исках да се деля от колежките и така си седи на вибрация само.

+ това в един офис е нормално да се чува звън от телефон-голяма работа дори да не е бил на вибрация.Ако е имало важна среща-обикновено хората си изключват телефоните, срещите се провеждат в отделна стая, помещение в офиса и т.н....Драма не е да звъни телефон, това, че някой го дразни е съвсем различно.Срам е за този, който се бута и вдига чужд телефон, ...

В офисите не е забранено, но не е прието личните телефони да са включени. В случай, че клиенти ти звънят на мобилния са изключение и са характерни само за определени професии, когато често моблния телефон се заплаща от компанията. Тогава е приемливо.
 Ако момчето ми иска да ме чуе, защото е спешно звъни в офиса, а пък на обяд се чуваме и по мобилния. Няма за какво да се чуваме по 10 пъти на ден, за да си казваме, че ще купя хляб преди да се прибера (например)
Иначе работя като счетоводител. В момента телефона в офиса звъни почти непрекъснато и ако някой приятел иска да ме чуе оставя съобщение. Отговарям след 5 пм и преди 9 ам. , цяла събота и неделя 
В офисите няма Skype, ISQ  и каквито и да е други начини за връзка, ако не са свързани пряко с работата ти.
Ако работиш в такава среда никога няма да ти направи впечатление Аз пък вече не мога да си представя на някой да му звъни телефона и да си говори за вчера или ония ден пред мен с  приятели, да си запали цигара или да закъснява след обедната почивка

Niki, явно не работиш в БГ обстановка.Тук личният ти мобилен в 99% е и служебен, както казахме.Аз, ако го изключа например-шефът няма да може да се свърже с мен.Рядко са лиглите, чиито гаджета звънят по 10 пъти-и те хората са на работа.Такива по-скоро ги бъзикаме и берат срам.Както е нормално, ако видя, че имам 1000 задачи да звънна именно през работно време и да предупредя мъжа ми например-ако той смогва той да прибере детето от градина, защото там иначе ще си остане, горкото...Май не схващаш разликата от това да си на 1000 процента отдаден в работата, но и това, че хора от семейството ти ще се притеснят за теб, ако не се прибереш до 10 вечерта...., а официалното ти таботно време все пак е до 18.00....Значи-личният мобилен може да звъни в неделя по работа, а не може в работен ден по семейни дела-така ли???Та това е не робство, ами и аз не знам какво

Апропо-често, ако си във фирма, която дава служебен телефон изискването е да е денонощно включен + събота и неделя и никой не му дреме да ти звънне и в 01 през ноща или в 7 сутринта в неделя...нали е по работа-няма страшно.Клиента или шефа не му дреме, че освен теб лишава от почивка и семейството ти, буди ти детето...А иначе, както казах-повечето шефове използват това, че работника има личен телефон и си го действа по него...

Нито моя давам да вдигат, нито аз вдигам чужди, дори и да ме помолят. Най-много мразя да звъня на мобилен и да ми вдигне някой друг. Дори когато видя, че баща ми звъни на мъжа ми пак не вдигам- ако иска да говори с мен, ще звънне на моя или на стационарния.
офф-ако имаше как моите си телефони да не вдигам, че съм станала по-зле от телефонистка вече