Бихте ли кръстили първото си дете с името на скоро починалият Ви баща?

Аз не бих си кръстила детето в случая,защото знам,че не е хубаво!
Повечето мислят,че това са бабешки истории,но аз им вярвам!
Но детето е твое-ти решаваш!

           Кръстих го единият от синовете ми. Баща ми е починал в малките часове на 7.09.2005г., а децата ми се родиха на същия ден наобяд. Баща ми се казваше Христо и единият от синовете ми се казва Христо.  Според възрастните хора не било хубаво, но никой не обяснява защо точно не е хубаво. Ти сама ще си решиш.

Ако не си суеверна и не вярваш в такива неща,няма проблем-кръщавай го както искаш.Вие си решавате Аз лично съм и не бих го направила.

Аз също съм чувала че не е хубаво да се кръщава първо дете на починал човек - второто можело.
Кръстих голямата ми дъщеря на майка ми,която почина по-късно  но това е друго.
Ти сама ще си решиш!

Зависи дали ти вярваш на това, ако ще те притеснява за в бъдеще, не го прави
Тук хората не вярват на това, за мен беше лесно да загърбя суеверията, насаждани ми от дете в БГ, и кръстих дъщеря си на починалата си майка.

аз го направих - баща ми почина 06.06.2005, а Габи се роди почти година по-късно, през цялата бременност слушах такива суеверия, но нито за миг не съм се колебала, той би бил много щастлив ако знаеше че първото му внуче носи неговото има, а и питах в една църква попа и много ми харесаха думите му че мъртвите нямат нищо общо с живите и че това са суеверия, никъде в Библията не пише такива измишльотини, същото ми говореха и да не ходя на гробища бременна и пак се оказва суеверие.ако имаш някакви колебания отиди в първата църква и попитай, за твоя увереност!аз мога да те посъветвам да си кръстиш детето на баща ти, но ако не си сигурна не го прави.

Аз също мислих в един момент да направя това, но в крайна сметка реших, че е по-добре да зарадвам живите (в случая майка ми -тя също заслужава това уважение!). Суеверна съм до някаква степен, но не това е важното в случая.

аз си мисля, че суеверията се изпълняват на хора, които им вярват. ако те е страх, по-добре недей да го кръщаваш.
моят баща също се казваше Димитър и почина, когато бях бременна. сина ми го кръстихме на бащата на мъжа ми, но не заради това. просто мъжът ми е един син, а аз имам брат, който също се казва димитър.
поздрави

Аз не бих,но не защото съм вярваща в подобни историй.

Да, бих, не съм толкова суеверна. 

Аз също мисля така 

Да, бих. Сестра ми роди момченце един месец преди баща ми да почине, а всички знаехме, че той умира.  Кръсти го на него. Вярно, все още беше жив, но и да се беше случило по-рано, малкият пак щеше да носи неговото име. Мисля, че е по-скоро суеверие.
Една приятелка кръсти първородния си син на отдавна починалия си свекър (бил е полицай, убит по време на служба). Живо и здраво си е детето, пу-пу.
Мнения всякакви, ти си решаваш.

говори с някой поп на мен ми казаха,че е точно обратно нещо се възраждало и не е на лошо особено ако е добър човек. Поне този дето го питах аз де за това питай и ти може пък и поповете да са с различни мнения

Аз ще дам един съвет:
 най - добре иди в църква и попитай свещенника как стоят нещата по този въпрос.

Според мен не смъртта е водеща ,а желанието да увековечим/продължим/името на любим и обичан от нас човек!Аз бих кръстила детето си-не съм суеверна.

Не вярвам в суеверия, но ако бях на твое място, щях доста да се позамисля 

Да, бих. Това са суеверия, а суеверията са идолопоклоничество, което християнската религия отрича.
Ако обаче имаш някакви съмнения и не си сигурна, по-добре не го прави. При всяко дребно нещо ще си мислиш "ето, това се случва, защото го кръстих на починал".

На същото мнение съм.

Много зависи от това дали самата ти вярваш на тези поверия и дали личният ти мотив е по-силен от тях.Помисли и реши,без да ти влияят други мнения

Когато разбрах, че съм бременна реших да кръстя детето на баща ми. Бях в петия месец, когато то й получи инсулт и почина без време. Кръстиях я на него, защото така го чувсвах и не ме интерсуваха никакви суеверия. Помисли си ти как усещаш нещата и решението ще си дойде само.
Съжалявам за загубата ви.

Момичета,аз също съм в подобна ситуация,само че малко по-сложна.Приятелят ми иска да кръстим детето на неговата майка,която е починала преди 4 години.Не я познавам,връзката ни започна близо година след смъртта й.Баща ми е със същата буква,та доводите му са-хем на майка му,хем на баща ми.Аз си замълчах тогава,защото знам колко я обича,обаче направо изтръпвам при мисълта  Та аз дори не я познавам.Всички казват,че била много свястна жена.Обаче аз съм адски суеверна и както съм чувала неща от рода на:Детето щяло да вземе кармата на този човек,направо не знам-тя е починала от рак,много се е мъчила горката.Та,сега не знам какво да правя.Искам да кръстя детето на майка ми,защото много ми помага и занапред знам че ще е до мене.Ама знам,че на приятеля ми ще му стане гадно.Оффф,имам още време до тогава,пък и все си казвам да се роди живо и здраво-пък другото...
А вие как така решавате да кръстите детето на починал родител,споделяте ли го преди  това с мъжете ви,те как реагират?

Ако чувстваш че така трябва и ако не си суеверна го кръсти

Много са ми интересни мнения от типа не съм суеверна, но бих се замислила - щом не е от суеверие, защо тогава, какво ще стане, ако си кръстите детето на починал роднина?
На задалата въпроса бъдеща мама за успокоение ще кажа, че една моя приятелка роди вчера в щатите и даде три лични имена на сина си, две от които напочинали дядовци

Принципно - да .Ако сме се обичали , нека да има един човек , който да му носи името цял живот , топли сърцето, дава чувство на удовлетворение, благодарност, любов.Заради дати не бих  се спряла.

Не,не бих кръстила първото си бебче.Аз съм суеверна.Но за второто вече няма проблем

Здравей мила,  
не искам да обиждам никого но според мен суеверията са едно от най-ужасните неща, измислени от хората. Някой глупак нямал кво да прави по цял ден и измислял глупости от рода на "да ти мине черна котка пътя" и тн. Относно християнската вяра ( и ужасната грешка да свързват суеверията с нея), суеверията, врачките и окултизма в Библията пише, че са мерзост пред Бога. За съжаление голяма част от българския народ, особено по-старото поколение от невежество ги забъркват двете неща. (Друг е въпроса че окултистите използват името на Бога за да подсилят ефекта от думите си -   - те ще си получат заслуженото за това) Моля, никой да не се обижда, моя мъж е богослов, аз самата чета Библията и съм вярваща и тези неща ви ги казвам от личен опит.
Така, че ако искаш да кръстиш детето на татко си - какво по-хубаво от това!  (съжалявам, че той не е жив за да може да се зарадва на това) Постъпи така, както  те води сърцето ти и не робувай на човешки измислици и суеверия..защото това наистина е робство.

П.П. Не ти казват ЗАЩО "не е хубаво" да кръстиш детето си на починалия баща, ЗАЩОТО нямат логичен отговор на този въпрос. Единствения отговор е...ми защото някоя си пра баба преди 100 години така е решила. Това им куца на суеверията нямам никаква ЛОГИКА в тях и според мен никой интелигентен и уважаващ себе си човек, независимо дали християнин или не, не трябва да им вярва. 

Всяко име носи определен заряд, вид енергия.
Аз също кръстих сина ми на починалата ми баба, която ме е гледала като малка, защото много ми липсва и имам чувството, че е постоянно до мен и ми помага. Но взех само първата буква от името й, и въпреки това всички знаят, че Стиви е кръстен на нея.

Искам да кажа на авторката на темата- скъпа, направи го както ТИ усещаш!
МОЕТО лично мнение е,че по-добре да засвидетелстваме уважение на жив роднина, който ще ни помага и детето ще расте пред очите му. Съжалявам за загубата ти  .
Колкото до ДАРИ_76, която се страхува да не засегне приятеля си- ако е човек и ако действително обича теб и детето /както вярвам, че е/, ще уважи твоето желание, особено в такъв момент и за такова нещо!

Да, бих го кръстила на баща си
Баща ми е първороден син и е кръстен на скоро починалия си чичо.Незнам точно какво е поверието, но моя баща е здрав, късметлия и щастлив човек.

Благодаря от сърце на всиЧки за отговорите. Мъжът ми държи много да е Димитър, защото познаваше баща ми. Мъжът ми е бразилец и каза, 4е не вярва на тези суеверия изобщо, но аз като маика се притесних..., но мисля, 4е ще го кръстя Димитър защото баща ми заслужава. 

Никое не бих кръстила на починал човек.

Здравей мила.Аз мислех също да кръстя дъщеричката си на баща ми , който е починал доста отдавна, но майка ми ме разколеба,че първородно дете се кръщавало на някой ,който ще му се радва в настоящето.И така аз я послушах и кръстих детето си на свекървата , за което малко съжалявам , но чак сега осъзнах каква грешка съм направила.Така че както вие си решите със съпругът ти така постъпете,за да не съжалявате по-късно.Успех и най-сладкото бебенце,независимо какво име ще носи.

да..но мъжа ми пожела на неговите родители.. а все още не съм се научила да управлявам аз играта..за съжаление

Сетстра ми е кръстена на дядо ми, който е починал два месеца преди тя да се роди. Не мисля, че нещо лошо е последвало от това. Напротив. До тук каквото се е стремяла е постигнала. Не виждам какво общо има едното с другото. Няма логика. Ами ако и двамата дядовци се казват например Иван. Единия е починал другия не. Тогава можело да го кръстиш Иван. А от къде е ясно на кой точно дядо си го клъстила и от къде е ясно, че си го кръстила на живия, а не на починалия?

Това суеверие ми се струва малко глупаво. Даже има страни, в които децата се кръщават на починали баби и дядовци, защото така един вид се възпоменавали починалите и децата щели да си имат ангел - хранител ( въпросния починал ). В Щатите много си падат по тази теория.

ZinaSt, ти направо ми взе думите от устата. Моят дядо и свекър ми имат едно и също име. Ако реша да кръстя детето си по същият начин на кой го кръщавам. На живият или починалият? Аз няма да го кръстя на тях де:) но по съвсем друга причина. Плюс това което и има да вземеш на света има стотици хиляди умрели, който са се казвали така...това са чисти глупости според мен. Никой не може да ме накара да си кръстя или не детето по някакъв начин защото така ТРЯБВАЛО! Дете се кръщава само с любов Аз например знам че свекър ми очаква да го кръстя на него (първият внук на рода) ама това няма да стане и ман хич не ми пука...не съм видяла кой знае колко хубави неща от него. Така че ще избера име което обичам, харесва ми и харесва на таткото...слава богу с него сме на едно мнение

Да! Бих го кръстила!
Но коя съм аз? По- добре направи така, както решиш ти и, естествено съпруга ти!
Щастие и здраво бебе, а името е само матрица, която човек сам изпълва със своето излъчване
и отношение към другите хора! Нека е добър човек! А Димитър е страхотно име!
А сигурни ли сте, че е момче?

Както решиш, така направи, детето си е твое и на съпруга ти.
А аз не бих, но както казват по нагоре, коя съм аз?

Чувала съм,че не е хубаво,но всеки сам си решава дали да вярва на подобни неща  То около едно бебе има толкова много суеверия,че ако ги спазваш всичките,трябва да полудееш.Но аз в това до известна степен вярвам 

Хехе, завиждам ти, че живееш в този прекрасен град, макар и доста опасен.
Извинявам се за отклонението.
Мисля, че няма проблем да кръстиш детето на баща си. Всяка религия и култура дава различни отговори на тези въпроси. Важното е ти какво чувстваш.


Не съм никак съгласна с мнението на Мама Ежка, но предполагам тя просто не се интересува от културология/етнология и не е запозната с различните суеверия и техния произход, затова изказва такова мнение.

Бих    Невярвам на тия суеверия 

Аз имах същия проблем, много исках да кръстя детето си на баща ми който е починал, но ме спря съпруга ми.Ако не ме беше спрял той щях да я кръстя ня баща ми.

Винаги съм искала да го направя и го сторих....БаЩа ми по4ина преди 7 години, малкото ми моми4енце носи името му. Въпреки, 4е той не може да и се порадва , съм сигурна, 4е бди над нея. Щастлива съм, 4е тя носи носи спомена за него...

( не понасям всякакъв вид суеверия )

Аз съЩо живея в 4ужбина и се радвам, 4е тук се отърсих от вси4ките "бабини деветини", които насаждат в бг... без обида

Що се отнася до съпруга ми: той е италианец, изобЩо не беШе проблем за него избора на името, хареса му и толкоз.

Аз не бих кръстила детето си на починал човек. Не заради суеверията.

Ако не си суеверна-да,защо не?!Няма проблем,според мен!
А и си зависи от човека-какъв е бил преживе,с какви качества,и т.н.
Ако е бил добър и съвестен човек-нека това се предаде по някакъв начин и на детето ви.
Все пак ти си премисли и реши,а и съпруга ти какво казва?

Наистина зависи ти дали вярваш. Моят баща също почина преди 1,5 години и аз бях твърдо решила да не го кръщавам на него първото дете. Но когато имаме второ- ако е момиче, ще носи неговото име. Аз съм чувала , че първото дете не трябва на починал. Ама знае ли човек.

Изобщо не се съобразявай със суеверията.Ако ти харесва това име-така си го именувай бебока,не виждам нищо лошо в това

Мога са мо да допълня,че вярата е доверие в Бога,а суеверие озн.лъжлива вяра,т.е.вяра в измислени неща.

А заради кое?

Да, бих кръстила детето на баща си.Без да се замислям.Всъчност аз съм го направила, но не съм в ситуациацията на авторката на темата.Но ако бях, щях да бъда още по-непоколебима.

Напълноно съм съгласна с мнението на мама Ежка

Не бих. Аз съм си суеверна... Хора различни, питай попа.

има хора, които не кръщават на никой децата си, решават че ще е Георги например, ще има имен ден на 06.05., такъв хубав празник, просто ще носи името на светеца....а той не е ли починал...????

Ние го направихме - кръстихме детето на бащата на мъжа ми, който почина преди година и нещо. Беше добър човек и мъжът ми много го обичаше, затова мисля, че взехме правилното решение.

Здравеите и още веднъж Ви благодаря за отговорите. Мисля да го крастя Димитър, но все пак е ви послущам и ще пратя маика ми до някоя църква да попита поп, но мисля, 4е не трябва да се занимавам със суеврия, които в Бг са прекалено много....

Не слушай другите, а сърцето си.
Ако нещо ти подсказва, че не трябва, по-добре не го прави.

Свекър ми беше прекрасен човек, почина на 11.06.2006 година, родих след близо 2 месеца дъщеря си и я кръстих на него, надявам се, че и тя ще е чист и светъл човек, като дядо си, чието име носи. Ако не беше починал свекър ми, щях да я кръстя на майка си, която съще не е сред живите. Доста хара ми казваха, че не е хубаво да кръщавам първото си дете на починал, но аз не приемам нещата така, за мен един живот си отива и друг идва на негово място, след края идва и началото, какво по-хубаво начало от това да носиш името на достоен, честен и обичан човек?!?!

Направи това което смяташ за необходимо, щом смяташ че бъдещото ти детенце трябва да носи името на баща ти, кръсти го на него.


П.П. кеф ли е да живееш в Бразилия, мечта ми е да посетя тази страна ....и смятам да го направя след време.  

Първо , съболезнования за баща ти.
Аз лично съм суеверна и не бих го кръстила, но за всеки е различно. Верно най-добре питай някой поп.

Не, не бих ....първо, защото никога няма да разбере радостта внукът му да носи името му, а щом се решила да го кръщаваш на някого, то го направи на жив роднина, който ще го оцени....и второ, малко или много съм суеверна и винаги ще ме преследва тази мисъл....

Аз бих взела буквичката му. НО наистина, слушай сърцето си, това е най-важното.

ЗАЩО не,разбира се че бих

Оставете тези суеверия.Щом ви харесва това име, и имате желание да кръстите така детето,нищо не би трябвало  да ви спре.

Ами аз съм кръстена на (тогава) скоро починалия баща на майка ми, и нищо ми няма! Само че фактът не ми е съвсем приятен, честно казано. Не че не е заслужавал човека - напротив, много; но все си мисля, че да кръстиш дете в памет на някой не е хубаво, и не заради суеверието.
Нали на света идва  нов човек, нов живот, а не надгробен паметник - трябва да се нарече с име, което ще му подхожда. Не че не можеш да вземеш име на роднина, бил той жив или починал - може, но не за да е в памет на някой или за да се угоди на някой, а защото точно на
това дете това име ще му отива да си го носи със здраве!
Та в моя случай - предпочитам майка ми да беше избрала име специално за мен, а не защото така са се подредили обстоятелствата. А дали бих го направила - не, освен ако името не ми харесва по принцип и не ми се вижда подходящо.

Ето още едно доказателство, че сами си утежняваме живота!
Според мен трябва да си кръстим детето така, както искаме и както го чувстваме.
Аз кръстих първородната си дъщеря на починалия ми свекър, който (лека му пръст) беше достоен не едно, а 10 деца да носят неговото име. Толкова много хора го обичаха, уважаваха и възхищаваха, че аз съм горда че дъщеря ми носи неговото име! 
А това, че първото не може да се кръсти на починал, а второто може, просто ме потриса!

Бих.
Познавам и майка, която кръсти първородната си дъщеря на по4иналия си баща. Моми4енцето е страхотно и даже ми прили4а по нещо на дядо си.

Много хубаво написано....
Успех и здраво бебче!

Не.Не е хубвао да се кръштава на починал.

Категорично не !!!!!!!!!!

Вероятно концепцията е, че постоянно ще ти напомня и може би ще донесе излишна емоционална натовареност - и за теб, и за онези, които са го познавали и обичали, и най-вече, в последна сметка, за детето. От друга страна, идеята за повтаряне на имената - по принцип - е в надеждата да бъдат повторени и някои черти на характера. Общо взето, мисли си какво би могло да предизвика или да не предизвика това ти действие в реалността, мистиката я остави на мистиците.

Лично  аз май  не бих кръстила първото дете на починал човек, всъщност незнам дали и второто бих кръстила.Нямам представа каква е логиката,но се страхувам да не се случи нещо лошо, а все пак децата са най важното за нас. Като си помисля моя позната е кръстена на починалата си баба и си е жива и здрава,даже тази година ще празнува 50 годишния си юбилей. Абе я недей да слушаш хорските приказки и си кръсти детенцето както си решила. Вярвам,че баща ти би одобрил решението ти,каквото и да е то.

Моят баща също се казва Димитър и след месец и половина трябва да родя сина ми. Сигурна съм че е момче, тъй като ходихме с мъжа ми на ехограф 4-измерен и там няма грешка. Със сигурност казаха, че е момче. Баща ми е починал, когато съм била на 2 години, а той е бил на 29. Свекър ми се казва също Димитър, това е знак от съдбата, и затова смятам да кръстя детето ми с това име. Но ако свекър ми не се казваше Димитър не бих кръстила никога така детето ми. Не е хубаво да се кръщават децата на покойници, защото наследяват тежката карма на мъртвеца. Не те съветвам да кръщаваш на баща ти. Или поне ако много ти се иска да е на него поизмени го името малко. Например може да го кръстиш Даниел, Дамян, Диан, Денис и др. Това е мое мнение, а пък ти си избираш.

Суеверия!!!  Горките деца ги застигат само матриците на нашите собствени страхове!!! Ако искаш - направи го! Щом си искала, значи е трябвало! Всяко нещо на този свят - име или предмет или състояние - носи заряда, който ние сами му вменим.

Съжалявам за тежката ти загуба.   

 

Запиши го Дмитри!

П.П: с 3 бр. лентички  , ставаш ли по-малко или повече бременна? 

не,не бих

***редактирано от модератор

Първо предупреждение за обида на потребител.
Просташко поведение тук не се толерира.

не не бих го кръстила 

Не, защото знам че не е хубаво да се кръщава дете на починал близък

Виж сега, това, че ти си по- отскоро тук едва ли те оправдава, че не си прочела правилата на този форум, с които така или иначе си се съгласила регистрирайки се.
Прочети внимателно за лентичките, картинките и прочее в подписите ето тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=4825.0
и не се изказвай неподготвена с въпроси "какво от това"???

А относно префърцунената тиква няма да е лошо и да прочетеш "Как да се държим във виртуалното пространство".Виждам, че със сигурност няма да ти е излишно.

***редактирано от модератор

Не се поддавай на хормоните и не бъди толкова агресивна. Живей си живота и си носи с гордост трите лентички.
Леко бременеене и леко раждане ти желая, но не е лошо да бъдеш по-умерена в постовете си, не определяй с лека ръка кой крив кой прав, кой тиква, кой ментор.
За всички има място в този форун, ндааа-

Аз не бих го кръстрила така .Може да е със същата буква ,но не и цялото име .

Точно така,мдааа,май стигнахме до консенсос 
ПП: форуМ 

Айде стига суеверия. Бих разбира се. Имам много приятели кръстени на мъртвите им роднини. На наша познати и почина сина (нещастен случай с тенджера под налягане), роди си момиче няколко години след това, и го кръсти на него. Сега сме приятелки с въпросното момиче което е вече на 25г., нищо му няма. Я стига глупости. Аз не съм суеверна, това си е чиста робия, да се съобразяваш със всяка глупост казана от бабите и дядовците измислена нейде преди години и се превърнала в закон. Ако ти харесва името давай, няма нищо лошо в това, даже е страхотно да го кръстиш на някой който си обичала много.

В тоя ред на мисли постигнахме своеобразен консенсУс, точно така 

Аз по темата вече съм се изказала няколко страници по-нагоре.
Така, че кой как се е изложил няма да коментирам

По темата: Кръстих детето си на починал роднина -ДА!
Не виждам проблем, не съм суеверна, да ми е живо и здраво детенцето и дано се метне на име! 

Да, бих.
Не съм суеверна, а и не смятам, че в това да кръстиш детето си на починал близък има нещо нередно.

а аз не бих
уж не съм суеверно, но когато става въпрос за детето ми май ставам, а знам, че на починал човек не се кръщава

аз не бих го направила.

Не бих го направила.Знам че за първо детенце не е хубаво да се кръщава на починал,но все пак ти решаваш.

Важното е дали на човека го кръщаваш или заради името.Аз и сестрами сме кръстени на роднини и смятам че доста си приличаме.Второто ми дете се казва Александра а баща ми е Александър,но не е кръстена на него а заради хубавото име.

Като гледам какво си копирала,само си се изхабила,струва ми се.Защото пише консенсОс.Признавам,че сгреших,но веднага след това си видях грешката и я поправих.За разлика от тебе 

Грешен ти е речника 

консенсус

Ейй,деца без работа  начеса ли си крастата?