свиквате ли с новото жилище........под наем

Аз със София не мога да свикна, какво остава за живеенето под наем в някви дупки, щото друго няма да можем да си позволим Честно казано  - нямам търпение да завърша и да мине магистратурата и да се махна от София и под наемното. От сега ме побиват тръпки, че пак ни предстои местене, опаковане, опознаване на новото място през лятото. Да не говорим, че сигурно и няма да намерим каквото търсим...Просто ужас.

И ние живеем под наем. Някак си...не ми е било трудно да приема новия дом. Аз пързо се привързвам и ми става уютно (е, то зависи и от апартамента де) . Първият ни апартамент беше чисто нов и даже ние си избрахме кухненските мебели, всички останали мебели бяха наши. Сегашната ни квартира пак много я харесвам - супер е. Единсвеното, което ме притеснява, че няма смисъл да влагаме нищо...да променим нищо...ни пък до края на годината ще си се нансем в нашия собствен апартамент....

Четири години живеем под наем - не успях да се почуствам ''вкъщи''.
Слава богу,до две седмици трябва да се преместим най-накрая в наш дом.
Пожелавам ти скоро и  вие да успеете да си купите жилище. 

Вече не ми прави особено впечатление къде живея.
Три години бях на общежитие и делях с още 7-8 човека една баня и тоалетна, това беше най-гадното, никакъв уют, никакво спокойствие, после 2 години при свекърва - пак се чувствах на адски чуждо място. Сега като сме на квартира, е много по-добре - най-малкото не се налага да се обличам, за да отида до тоалетната и не се налага да покривам тоал. дъска с 10 пласта хартия, за да седна, това за мен значи много

Когато се запознахме с мъжа ми имах собствено жилище - голям мезонет. В последствие решихме да го продадем за да доинвестираме в бизнеса си. А и преценихме, че за нас така е по удобно и изгодно . Все още нямаме деца и нямаме представа колко ще имаме, гласим се за 3 , но ...
Живеем под наем в прекрасен апартамент , в страхотна кооперация.
1. Имаме възможност да си купиме жилище,
2. имаме опция етаж от чисто нова къща при свекърва ми,
3. както и родителите ми живеят в много голям апартамент и бихме имали възможност за хол, кухня и 2 спални напълно самостоятелни. 
 Преценихме, обаче че двустаен апартамент за нас двамата е ок. А когато имаме деца спрямо броя им такова жилище ще си купим.
На мен лично ми е много удобно и комфортно , не ме притеснява, че жилището не е  на наше име. Ремонтираме си  , живеем си както ни е удобно  вече 4 години под наем.

За мен домът е там където е сърцето ми. 

Какво да ти кажа - вече 5 години живеем под наем ,бих казала,че сме късметлии и с двете жилища - нормални ,прилични жилища, приятни и мили съседи и хазяи,приличен наем . Но докато първата квартира ми беше влязла в сърцето - най-вече ,защото беше малко нестандартана мансарда с изглед към морето, сегашната ,въпреки,че е по-голяма и удобна не ме кара да се чуствам така.Може би ,защото ми се струпаха много нови неща на веднъж - преместихме се с едномесечното  бебе тук, всичко си е наше , но и аз като теб все искам нещо да променя, а няма какво.Тясно ми е ,искам голямо жилище с кухня и детска стая,с хубав изглед , но ще се наложи доста да почакам още.И все пак - благодарна съм,че и това имам.Създадох доста нови  приятелства  и срещнах стари познати тук.

До сега сме живели само под наем...но друго е чуството когато е твое жилището и се чустваш доста по добре...чакам с нетърпение да се преместим в наше жилище и да не мисля вече за наеми и други подобни

И ние сме под наем. Подредих го, създадох уют, но и аз не го чувствам като свой дом. Радвам се, като чета момичетата, които казват, че съвсем скоро ще се премистят в свой собствен дом. Браво момичета! Завиждам ви благородно 

От десет години живея под наем и винаги съм се чувствала като у дома си още на първата седмица.
Три квартити сме сменили до сега.
Аз обичам да се местя и да пътувам. Подтиска ме мисълта, че ще живея много години на едно и също място или ще работя години наред едно и също нещо. Обичам разнообразието, мечтая си да пътувам, да мина през различни градове и държави...
Нямам никакво намерение да си купувам апартамент, освен като инвестиция в имот, но не и за да живея там.
Предпочитам да притежавам духа на жилището, отколкото бетона му.

Въобще не мога да свикна.         Горе-долу 1 месец съм в нова квартира, обаче тъй като само наема е приемлив, затова и съм я наела. Даже не ми се отварят всички кашони, а съм изкарала само най-необходимото и съм включила пералнята и хладилника в действие. Нещо ако ми трябва, обръщам всичко за да го намеря . Незнам колко време ще бъдем тук, тъй като се съобразявам с бъдещото обучение на детето ми. Ако трябва да заминавам за Варна, не ми побира акъла как ще събирам всичко по кашони . Нямам друг избор в момента. Едва вчера прекарахме кабелна, а за нет - незнам. По цял ден съм на работа и свикнах да не ми прави впечатление . На мен пък ми става много тъжно, като вадя някой неща и си спомням за предишните ни удобства в нашия, личния ни апартамент. Иначе казвам да са живи  здрави децата ми, другото е не е чак толкова важно

След 1 седмица стават 4 години откакто сме под наем. Апартаментът е хубав, на супер място, близо съм до родителите ми, запознах се със съседите, но... винаги съм знаела, че не е моя дом. Благородно съм завиждала на всички мои познати, които си правеха ремонти и си преправяха домовете, а аз не можех нищо да сменя, защото хазяйката не планираше и лев за подновяване на каквото и да е. Сега ни предстои преместване в собствено ново жилище и като уведомих хазяйката, че до месец сме се пренесли и изведнъж така мил ми стана този апартамент! Тук забременях и станах майка, спомням си разни весели моменти с приятели, празнувани нови години и рождени дни... явно съм заобичала това място. Но винаги съм го наричала "квартирата". А сега новото ни собствено жилище наричам "в къщи".
Пожелавам ти радостни моменти там, където живееш и бъдещи сбъднати мечти!

 Вече 10 години сме под наем, а преди това бяхме студенти в общежития.
  Имахме късмет, че още с първата квартира попаднахме на хубав апартамент, добри хазаи(сравнително), добри съседи.
 Живяхме там 8 г.и половина - правихме два пъти основен ремонт, там се родиха децата ни, там ги отгледахме, завързах много приятелства в блока и квартала. Толкова хубави моменти сме имали в това жилище, толкова гости са посрещнати като в собствен дом. Въобще чувствахме си го като свое жилище - грижихме се за него така както като за собствен дом и винаги сме казвали в къщи.
 Като се наложи да го сменяме - плаках, много ми беше мъчно.
Ходим на гости на съседите си(бившите), а хазаите(вече бивши) като говорят за апартамента и обясняват на другите съседи- в апартамента на Вальо има еди какво си.
 Сега сме на нова квартира от 8 месеца - първите 3 месеца се чувствахме като на хотел, а и сега не сме свикнали още и все нещо не ни харесва.
 Смятам, че е въпрос на нагласа - ако постоянно си повтаряме, че не ни харесва, че не се чувстваме добре - никога няма да ни хареса.
 
  За баща ми, който винаги е живял в собствено жилище е голяма травма, че ние сме на квартира. Обаче аз не му позволих да ни насади подобно отношение - не е болка за умиране. И аз искам собствено жилище, но не и превръщането му в идея-фикс .
 Девер ми се разведе, защото първата му жена не искаше да ражда деца и "да ги гледа на улицата" - аз не смятам, че си гледам децата на улицата, но ето тук пак става дума за нагласата и отношението към хората живеещи под наем.

Миналата година по това време  по стечение на обстоятелствата се оказах на улицата. Намирането на квартира ми костваше доста нерви, накрая чудото стана - роднини на съпругата на мой колега отдавали под наем... Апартамента бе заменарен, в него не бе живяно от 6-7 години...Аз го освежих, обзаведох с много прилични нови мебели и техника. Майка ми се включи със завесите, килими и други дребни аксесоари като вази, нощни  лампи и т.н. В крайна сметка се получи много уютно жилище, с което свикнах още на 5-тия ден (много нетипично за мен). Може би до няколко месеца ще се наложи да го заменя, но макар че е за добро  , ще ми бъде мого трудно да го напусна, защото наистина го чуствам като моя си дом...

За авторката не знам, обаче на мен май точно в това ми проблемът Сърцето ми не е в Сф. Може би като си дойде мъжът ми ще почувствам дупката дом...

Да,свикнах ве4е(втора година в 4ужбина съм,сменяме 3 квартира).В на4алото оба4е все се 4увствах като на гости и не смеех да размествам(мебелите са на хазаите).

Ние живеем 7 години в този апартамент под наем. Състоянието изобщо не е чудесно, но аз съм доста свикнала с него и дори ми е малко мъчно, че вече ще го напускаме...

Аз и не искам да свикна, защото знам, че тук сме временно.Опитах се да създам уют който ми харесва, това ми е достатъчно!

Ще се включа и аз като експерт по квартити. Вече шеста година сменяме квартири, тази ни е четвърта. В началото даже имахме съквартиранти.

Вече имам покъщина и когато търсим жилище, го търсим празно. Това ме кара да се чувствам навсякъде у дома си - всичко си е подредено и купено от мен. Чувството да си на квартира има своите плюсови, има и своите минуси. Вечният наем, задължителното освежаване, несигурността колко време можеш да останеш, местенето и т.н.

Плюсовете обаче не са никак малко. Всичко е въпрос на настройка и виждане за живота. Ако ти е фикс идея собственото жилище, няма да се чувсташ никъде и никога добре.  Все ще те гризе едно чувство, че не ти е уютно. Имам познати, които с години живеят с каквото има в квартирата и никога не инвестират и лев за собствения си уют, защото не им било дом. Ползват някакви кофти мебели, не правят освежителни ремонти, оставят всичко ей така, защото не е тяхно. Има жени, които живеят в дома на свекър и свекърва и с години си държат скъпите сервизи в кашони /нали кухнята е на свеки/, за да ги ползват като си имат собствен дом. След много години вече така са свикнали, че нещата продължават да си стоят по кашоните и се вадят само за гости. Давам тези два, макар и крайни примери, защото нагласата и на двата типа е еднаква - докато не е мое, няма да му се радвам. И вечно тази пречка да се радваш на живота. Тази сутрин слънцето така грее през прозореца, че ти става мило... Да, обаче как да му се радваш, нали все те гложди, че тук на чуждото не ти е хубаво.

А всъщност едно място може да ти стане дом, не защото е твое или не, а защото най-хубавите ти моменти от живота са се случили там. Аз, например най-сладките и влюбени месеци съм ги изкарала в мъжката квартира на любимия. Това време никой не може да ми го замени с нищо. От всяко място, имам някакви приятни спомени - квартала, местата, на които сме ходили, разни събития през това време в личния ни живот. Всяка нова квартира е повод за смяна на обстановката, на квартала, да си купиш още нови мебели и аксесоари. А подреждането на нова къща ми е най-приятното нещо от всичко. Да, кофти са първите дни с кашоните, но след това е супер.

Собственото жилище дава някаква сигурност, но тя не е основния източник на щастие. Аз не мога да си представя, че ще отида да живея в някоя панелка или маломерно ново жилище в краен квартал, само за да имам собствен дом. Това би ме подтиснало много повече, отколкото да плащам наем за луксозна квартира в центъра /както е сега/.

Домът е там, където е сърцето. Ей сега да ми се наложи да замина в друга дължава или град, първото нещо, което ми идва наум е колко би било вълнуващо - ново място, нова къща, нови хора... Ако можех, бих живяла на различни места из България или света през три-четири години.

Да, някой ден ще имам собствено жилище, но не бих го направила с цената на всичко.
Квартирата не е повод една жена да не се радва на уюта, който самата тя може да създаде.
 

да, и ние живеем на квартира, още от студенстките години, има няма 10 тина годинки се връзват. Нямаме финансова възможност за собствено жилище, но и това ще стане някой ден.
Понякога ми писва, че е много тясно,детето няма собствена стая, но през повечето време ми е все тая - важното е да сме живи и здрави и да си се обичаме........

И ние сме под наем, което е най-голямата причина да не искам дете. Приятелят ми иска, но като стане "мъж" и осигури условия за деца, тогава ще мислим.
По темата- аз съм домошар и ми е супер криво в скапаната квартира. Не ми е уютно и това си е...Какво ли не съм измисляла- сложих много цветя, взехме някои мебели и бяла техника... Стените обаче са ужасни, а хазаите не дават да се правят ремонти на този етап. Освен това не мога да си стъпвам боса, както като съм при мама. Тук сме от близо 4 г., а иначе живея под наем вече 9-та година.

Сега се сещам за едно предаване на Милен Цветков, обади се една жена и обясни как едната й дъщеря имала деца, оправила се с жилището и т.н. Втората обаче нямала деца, защото нямала жилище. Защо трябвало да плащат пари на някого, а да си нямат жилище? Защо им били деца в тези условия. Тогава Милен Цветков сподели, че си е гледал децата във времето на инфлацията, когато сутрин имахме по 100лв., а вечер те ставаха 10лв. Та като се замисли човек малко по-сериозно, децата са си деца. Не можеш да се откажеш от тях, защото нямаш собствен дом. Хората са ги гледали и в къщи и в апартаменти и в землянки и в лагери. Това, последното по повод снощния филм "Списъкът на Шиндлер". 

Ако ти е гадно в някоя квартира, смени квартирата. Такава, в която ще можеш да си ремонтираш. Или още по-добре, наеми си в добро състояние. Като ще живееш дълго под наем, поне да е на хубаво място. А иначе, никой дом няма да е като при мама. Това ти го гарантирам. 

4 год. живяхме под наем и се чувствахме идеално Беше ни мила тази квартира, защото ни беше първата в която бяхме сами, заедно Сега вече сме в собствено жилище и виждам каква е разликата...по-комфортно, по-уютно, защото знаеш, че си е лично твое. Скоро обаче ще стягаме отново куфарите, защото заминаваме за чужбина. И след дълго мислене реших, че няма значение къде живея, важното е да съм точно с този човек, с който искам Общо взето не съм човек, който се привързва към места, къщи и т.н. Както казва една моя приятелка: По-добре да отидем на почивка и да си изкараме добре, отколкото да дам парите за ремонт

И аз така 
Не обичам да се вкопчвам в някаква постройка.

На мен пък с мъжа ми ми е милион пъти по-хубаво, отколкото ми беше с родителите.

О, на мен също ми е много по-добре отделно.
Но домът от детството е толкова различен - винаги има един уют, който е несравним с нищо.
Не по-добър или по-лош, усещането е друго...

Аз се чувствам по същия начин. Не съм привързана към мястото, а към хората, но и това не ме е спирало никога.
Колкото до въпроса бебе или квартира, ние сме с бебе на квартира. Чудесно е, чувствам се много по-добре от преди. 

Вече 2-ра година сме под наем.
Свикнах много бързо, чувствам го апартамента на моменти все едно е мой, но като наближи време за плащане на наема....хич не ми се струва мой.

Чакам с нетърпение момента, когато ще си отида в МОЕ такова, дано да е скоро.

9 години вече сме под наем. Първата квартира беше по-малка, по-неудобна и в по-лошо състояние от сегашната ни. Но там прекарах 8 години изпълнени с много прекрасни мигове и сега ми липсва. Имам чувството, че спомените ми са останали там. В настоящата сме от година и малко. Предимствата са много, но все още ми е чужда, въпреки че си пренесохме мебелите и обстановката е същата. Явно домът наистина е в душата ми и преживяванията на дадено място го правят мой дом.

това казва всичко за мен и моите чувства

Година и половина сме живели с мъжа ми под наем, сменихме две квартири за този период, хич не ми е било гадно, самият факт че сме заедно ме правеше невероятно щастлива, носехме си наши мебели и разни цвъкни до най-малката подробност, предполагам че всичко е въпрос на нагласа, ако си настроена, че не искаш да живееш там, каквото и да правиш ще ти е гадно и обратно.

Ние сме под наем от 6 години. Първите пет - в една къща, чувствах си я като дом, макар че си беше доста стара и непривлекателна. Преди няколко месеца се преместихме в нова квартира - макар да бяхме в предната цели 5 години, не ми е липсвала изобщо. И в сегашната много бързо се климатизирах, може апартамента да не е мой, но дома си ми е лично мой и на семейството ми. Естествено, мечтая за собствено жилище...

Свиква се, особено във втората в която живяхме 4 години, чувствам и досега като свой дом..
Сегашната е кофти и доста трудно свикнах с нея, но пак си ми е добре...
Хората правят атмосферата!!!

Прави са момичетата - въпрос на нагласа е. Ние сме на квартира от почти 5 месеца, преди 2 години също бяхме на квартира за около 10-тина месеца, в друг град. През споменатите две години живеехме при свекърва ми в апартамент, който след време така или иначе ще бъде "наш". Ами усещането в квартирата е несравнимо с онова в бъдещия "мой" дом. Вложихме много старание и усилия и преобразихме това апартаментче до неузнаваемост - с малко средства, доста въображение и ужасно много желание. МАйка ми дори ми се караше - това не е твое, защо се стараеш толкова. Напротив - това е точно мое - моето жилище, където ще прекарвам моето време, където ще живее моето семейство. За колко време - какво значение има? И за миг не съм го почувствала чуждо - направихме го по наш вкус и си го чувствам наше. Естествено - иска ми се да имам и наистина наша собственост, но това не ми е смисълът на живота. Докато мога да си позволя това и не мога да си позволя "собственост" - квартирата ще е моят дом. Другият е домът на родителите ми, където съм израснала

За 7 години смених 6 квартири. Претръпнах и с влизането във всяка нова се чувствах супер.
Бях свикнала, че на 1-2 години ще се местя и ми харесваше. Сега купихме, живеем тук почти 3 г. и вече ми се ще да ходя в ново жилище 

Въпрос на нагласа е. Ние вече 7ма година сме под наем (тук това е съвсем нормално и често явление), това ни е второто жилиЩе. Аz оЩе с влиzането се чувствам у дома си, настройката ми е такава, че докато аz плаЩам zа това жилиЩе то си е мое и толкова

След няколко месеца стават 10 години откакто сме под наем. Като няма друг вариянт за момента, искам ,не искам - по -добре да свикна, отколкото да се кося.На моменти ми става и доста криво де, човек се чувства по-несигурен като е под наем...По-сложна е работата така определено .И като знаеш ,че във всеки един момент може дати се доусложни живота...

Свиквам донякъде. Подреждам си така, че да ми е комфортно. Но квартирата не мога да почувствам като мой дом. Знам, че е временно и ми се иска да не продължи много дълго. 

Е, хайде героизъм. Пък ние сме някакви мъченици по квартирите.
То по тази логика си е героизъм да се живее в България, заради заплати, несигурност, вдигане на цени, фалити на фирми, некоректни работодатели... Ако гледаме така нещата, да легнем да умираме.

 

Ние с моят приятел искаме да си намерим квартира и да си живеем заедно.За нас единственото нещо което има значение е да сме заедно!Някой може ли да ми каже как вървят цените на стайте или боксониерите в района на Дружба,Младост и около Плиска?Вие как сте си намерили квартирките?Благодаря Ви предварително!   
 

Около 150 евро е на месец. Подготви си предварително един наем, един депозит и половин наем за агенцията. Също се въоръжи с търпение и очаквай да те заведат в много коптори и дупки. Брокерите са гадове, по принцип, така че си пази нервите с тях. Аз последната квартира я намерих за месец, но имах много строги изисквания. Приготви се, ако търсиш обзаведен до 150 евро, да ти предлагат необзаведени за 200 евро, например. Дръж брокерите изкъсо.

Успех!

Кажи на брокерите, че ще им удържаш по 10-20 лв. за всеки апартамент, който не отговаря на изискванията ти. Майка ми така ги поставя на мястото им.

Сори за тъпия въпрос, но за тези 150 евро какво точно получавате Питам, защото трябва да пуснем под наем единият апартамент (гарсониера е) и се опитвам да се ориентирам какъв наем да искаме

Апартамент в средно добро състояние. Лелга, стара гарнитура в хола, някоя масивна секция, която хазяите се чудят къде да изхвърлят. Някои оставят пералня, микровълнова печка... Има малки боксониери, които са много добре обзаведени с всичко и са чисто новички, но са наистина подтискащо малки.

malko_mishlence, благодаря  Горе долу като в моя с лучай, с тази разлика, че в кухнята ще оставим хубави перална и хладилник