Как да му помогнем? Или изобщо да спрем контакт?

Като се установи каква е диагнозата. Не е нормално това, но и само с хапчета и безразборното им тъпчене не става. Със сигурност има проблем, но това няма как да се реши от самосебе си. Убедете го да се лекува, а не да спира хапчета за известно време и пак същото. Нито работа ще има, нито жена ако продължава така.

Не мисля, че има как да му помогнете освен да го заведете на лекар и да се види реалната му диагноза и да се започне лечение. Знам какво е да видиш приятел да се съсипва, съчувствам ти, преживях го, но вместо него не можете да направите нищо.

Не става много ясно какво се случва и какво пие. Каква му е диагнозата?

Ако пие антидепресанти не трябва да се спират така или веднага след като се почувства по-добре. От написаното излиза, че като спре лекарствата се влошава, ами да ги пие.

Успокоителни не се предписват току-тъй.

Как очакваш да си помогне човек с хронични психични проблеми? Да спре да ги има?

Помагате му с това, че ви има, излизате заедно, правите неща заедно. Друго не е нужно, нито можете да го излекувате, спасите, убедите как животът е супер и т.н.

То и ние не знаем какво точно му има защото той сменя лекарите постоянно и всеки лекар го диагностицира различно и му предписва нещо друго (дали е хипохондрия не знам).

Не знам как се помага на човек с хронични псхични проблеми, но определено се притеснявам да не си направи нещо.
Изпадал е в периоди, в които не е излизал със седмици от къщата, да се види с някого защото отново се е разочаровал от себе си.

За това и се чудя как точно да му помогнем? Там сме, но имам чувството че не е достатъчно.

Ти си го написала вече - няма как да се помогне на човек, който сам не иска да си помогне.
Не е ясно каква е диагнозата, не е ясно адекватно ли му е лечението, на своя глава спира да си пие хапчетата...? Какво да направите, освен съвсем точно и ясно да заявите, че помощ от вас няма как да дойде, докато той сам не се амбицира. Споделете си притесненията с близките му, едва ли можете нон-стоп да го пазите от "някоя глупост".

Може и да си направи нещо, но вие нищо не можете да направите, за да го спрете. Това е. Най-добре е да си пие хапчетата редовно, ако са му предписани такива. Ако са антидепресанти - с новите не можеш да се самоубиеш лесно.

Ако е така от няколко години, минал е две-три големи депресии, ще си остане така, нагоре-надолу, подобрение, влошаване. Циклите може да зачестят, кризите да са по-сериозни. Вие като приятели нищо не можете да направите. Да, тежко е да се общува с такъв човек и повечето му лични връзки се разпадат с времето, приятелски, любовни, защото на хората им писва. Подкрепа (морална).можете да окажете с поощряване да търси помощ при специалист и да си пие лекарствата, да не ги спира като му просветне.

Аз не бих се занимавала с него. Ако ми е някой стар приятел бих се опитала да му помогна, ама за приятел на гаджето не бих си мръднала пръста. Моите нови познати са за кафе, ресторант, приятни разговори, разходки. Ако не стават за това или ме натоварват са дотук.

Щом не е от семейството ми и не търси моята помощ, не бих се намесвала. Да не стане така после, че уж с добри намерения, съм допринесла за някоя беля.
Има ли родители, братя, сестри? Те носят отговорност за него, не вие.

Проблемът е точно в това- спира и почва различни лекарства за много кратко време.
Ако ви е много близък приятел и се напъвате да помагате му обърнете внимание на този момент.

Обикновено нежеланите съвети усложняват такива състояния. Човекът всъщност иска ли от вас да му помагате или вие сте решили сами че знаете кое е най-доброто за него?

Защо ние да знаем кое е най-добро за него?  Той е зрял човек, който би трябвало да се грижи сам за себе си. Ние се надяваме да не се натрови с хапчета при поредната му криза. Лекарствата не са панецея.

Напротив, лекарствата ще го подържат. Не знам как ще му помагате, след като не знаете каква е диагнозата и той не си провежда терапията. Роднините му би трябвало да са първа линия на помощ.

Не му помагате със скептицизъм към лекарите и лекарствата, както и ако му приказвате да спре да ги пие, да спре да ходи по лекари и т.н. Напротив.

Тогава защо питаш интернета как да му оправиш живота? А и ако намирането на приятелка му е най-големия проблем (както спомена в първия ти пост), просто няма какво да се обсъжда, такива неща не са подходящи за разискване от широката общественост.

Аз не виждам проблем в това, че искат да помогнат. Приятел на мъжа й, какво лошо има да подкрепят човека? Обаче частта с лекарите не я подценявайте. Има нужда от помощ, лекарска и медикаментозна. Просто не може да спира и почва лекарства през няколко месеца. Така не става. Трябва добър специалист, на който да се довери за лечението и да се поддържа стриктно.

Трябва да окажете много голяма подкрепа, дори той да не я иска. Минала съм през подобни неща и знам, че е много трудно и за двете страни. Обърнете се към някой специалист-психиатър. Не знам за кой град става въпрос, но мога да препоръчам за София. Началото на лечението е той да разбере, че проблема му не е маловажен и също, че не е сам. Трудно е, но няма невъзможни неща!

Дори роднина е трудно да принудиш да се лекува камо ли приятел!
Ако конкретното приятелство предполага близост и откровеност може да дадете рамо и по различни  начини да подкрепите човека но е мноооого трудно и често неблагодарно начинание.

Да така е, неблагодарно се държат болните хора, но това си им е симптом и те не го искат. Търпение и това е

Няма как да му помогнете, като самият той не разбира, че има проблеми. Трябва първо той да осъзнае за проблемите си в здравето и после той сам ще се "вдигне на крака".

Представили сте човека сякаш той е виновен за проблемите си, което ме навежда на мисълта, че не го разбирате. Ако искате да му помогнете е необходимо да има разбиране вместо обвиняване от Ваша страна. От написаното разбирам, че Вие не сте близка приятелка с него, а приятелка на неговия приятел – доколко реално го познавате?

Щом лекарите поставят различни диагнози явно не разбират какво става с него, а това че той сменя медиците за мен е индикация, че нещо в лечението не работи или не му се отразява добре. Вярата че медицината може да диагностицира и реши адекватно всеки здравословен проблем е далече от реалността.

Конкретен съвет не мога да Ви дам – разходките сред природата на мен ми се отразяват добре, слушането на музика отговаряща на настроението ми също, но те не ми решават проблема със самотата... Все пак временна промяна в обстановката – разходка до интересни места – навярно би имала ефект.

Ако в живота на този човек не настъпи значителна промяна, някой ден е напълно възможно той да намери мотивация да прекрати живота си. А когато човек е мотивиран, той намира начини да постигне целите си...

Ако обаче искате да го депресирате повече, може да му казвате, че е болен в главата, че без да си гълта хапчетата няма да го бъде, че проблемът е в това че не желае да си помогне, че той няма право сам да взима решения в живота си, че неговият живот не е негова собственост, а принадлежи на обществото, държавата и църквата, че той заслужава да бъде социално изолиран за наказание за да му дойде акъла в главата и тем подобни глупости. Липсата на толерантност и разбиране от страна на близките и обществото като цяло могат само да влошат положението.

Някои хора по природа имат затруднения със социалните взаимоотношения и това несъмнено им се отразява по един или друг начин. Не знам дали такъв е случаят, но е глупаво да се съди човек без да се познава добре.

Атрактор много ми хареса Вашият пост. Все едно психолог го е писал. Вчера се видяхме с него. Изглеждаше много по-добре. Взема си лекарствата и ходи на терапия. Беше мотивиран за новата си работа... проблема е, че сме го виждали в това му състояние безброй пъти преди пак да изпадне в поредната дупка.
Вчера казах на приятеля ми: Ето виж! Оправя се!
Той смотолеви: Да видим до кога...

Здравейте. Разбрахме, че е започнал да смесва лекарства. Приятелят ми е притеснен, да не си направи нещо. Ходи при различни лекари, които му изписват различни лекарства. Не излиза, не иска да вижда никого. Не знаем на какво се дължи това. Преди два месеца всичко беше наред сега пак е влязъл в деветте кръга на ада.
Родителите му са вдигнали ръце от него сякаш е пречка от която да се отърват. Каза, че стои по цял ден сам в жилището си и не е излизал от близо месец.