Интервю след години безработица

Кажи, че си била извън Бг.

Друг вариант са семейни обстоятелства, обучение, и пр. Във всеки случай избягвай отговори, които биха те представили в негативна светлина.

Казваш, че причините са лични, но вече си на линия за пазара на труда и нямаш търпение.
Има хиляди начини да не споделяш лична информация.

Притеснява ме да не искат подробности, като кажа, че съм била безработна поради семейни причини. Това е истинската причина, но темата е тежка за споделяне.


Иска ми се да кажа точно това, но на интервюиращите не им е достатъчно и продължават да искат още информация.


Не съм се сетила. Благодаря за предложението. Може и да се получи.

Не си длъжна да отговаряш на някакви лични въпроси. Като човек каже “лични причини” не би следвало да се пита повече, защото е грозно. Другият вариант наистина е да кажеч, че не си била в България.

Не следва да искат подробности, това вече ще е простотия. Ако го направят обаче, не споделяш, отписваш ги и продължаваш с търсенето на работа.

С лъжата за чужбина голям батак може да стане. "Така ли? В коя държава?... В кой град?... Аз имам братовчед там.", "О, значи имате познания по език." и още безкрайно много ситуации на работа после. Лъжите винаги лъсват. По-добре нещо от рода на "Семейството ми преживя тежък период и имаше нужда от моята покрепа и помощ." или нещо друго, максимално близо до истината, но без подробности. Кой нормален човек ще рови в личния живот до толкова?

Случва ми се на всяко интервю да искат подробности какво точно се е случило. Не ми се отдава да лъжа и като се притесня започва да си личи, а не искам да споделям лична информация и става отвратителна ситуация.

Категорично нямат право да ровят за детайли. Лични причини, свързани с полагане на грижа за близък. Без повече информация.
При въпроси, навлизащи в личното пространство, отговор от сорта на "Съжалявам, но темата е тежка за мен, не бих искала да я дискутирам." би трябвало да сложи край на въпросите.

Лични семейни причини. Или здравословни проблеми.
Ако пък питат какви  точно семейни причини, ами казваш, че са лични и не желаеш да ги споделяш.
Ама не би трябвало да питат.

Благодаря, следващия път ще го кажа. Надявам се да се получи.

Разбира се, че няма да отговаряш в конкретика. Не е редно да питат. Отговори както е описала милинка. Това е.

А наистина на всяко интервю ли става дума за тази дупка от 1 г.? Това е леко странно, все пак периодът не е толкова дълъг.

Да, на всяко. Първоначално си помислих, че няма да е толкова голям проблем, но явно е.

Тогава следваш съвета на Милинка. Ако не е достатъчно и продължават да настояват, наистина е по-добре да не работиш с подобни селяндури.

Можеш също така да удължиш последната си работа в CV-то, за да направиш дупката по-малка.

Предполагам си млада и с малко стаж и затова една година прави впечатление. Когато се притесняваш работодателите може да решат, че криеш нещо свързано с уволнение. Избери си една история и се дръж към нея.

Да, така е. Имам малко стаж и съм млада. Работила съм на няколко места под година.


Ще видят разликата в трудовата ми книжка.

Има такъв риск, но е малък. До ТК се стига едва след като те одобрят и задвижат процедурата по назначаване, а тогава едва ли някой ще сравнява с данните в CV-то. Разбира се, ако го правиш не бива да прекаляваш, ограничи се до няколко месеца.

За да я разпитват толкова на мен ми се струва, че някъде греши в това как се държи на интервюто. Имаше една тема тук със съвети точно за това. HR съвети или нещо подобно беше.

По-добре да не лъже. Понякога се правят справки с предишен работодател (след получено разрешение за това). Да си измисли отговор с 1 изречение и толкова, без навлизане в лични детайли.
В моето СВ за всяка позиция съм писала причина за преместване, като за подобна 3-годишна дупка съм посочила продължителен престой в чужбина по лични причини. Крайно рядко са ме питали и то най-вече от чисто любопитство в коя страна.
По-скоро буди интерес защо на другите позиции е била под година и оттам питат за тази дупка, за да видят дали не е проблемен служител или нещо от сорта.

Ще я погледна. Благодаря за информацията.

А в чужбина като си бил,какво?Черна дупка ли е?Нали пак се работи работа с хора.
Питам, защото на мене почти целия ми стаж е в чужбина.Не знам какво да очаквам.

Ако си работил, пишеш стажа и не е проблем.

Последно, случило ли  се е изобщо такова интервю, и задавал ли е някой толкова упорито този въпрос, или просто се очаква да го зададат? Не става ясно.
Отговор "лични причини" е напълно достатъчен, за да не се задават повече въпроси, или поне на място, на което си заслужава и хората от подбора са професионалисти. За повечето от тях обаче това ще е червена лампа, и няма да мине неотразено. Затова е хубаво да се дават не подробни, но честни отговори.

. Щом работиш си пишеш стажа нормално. Но може да си бил в чужбина и да не си работил. Примерно моя приятелка е женена за чужденец. Известно време са живели в неговата страна и там тя не е имала право да работи. Демек има дупка в стажа.

Ей това и според мен е проблемът. Няколко различни работи, всяка за под година, и мен би ме притеснила като потенциален работодател.

Отговаряш, имах други планове и ангажименти, но нещата се промениха и сега искам да работя. Ако последва въпрос, какви, как: Не бих искала да коментирам, в момента търся  активно работа и насочваш разговора в посока позицията.
Трябва някой да е уникално прост, за да продължи, което не би било изключение. И тогава: Както казах няма значение, в момента търся активно работа.

В крайна сметка никой не е длъжен да се обяснява и оправдава за решенията си в живота, да не говорим за лични неща, но истината е, че някой иска да си задоволи любопитството си. При теб говорим за една година, не за десет. И това не е негатив, трябва ли задължително да си винаги на работа.

В България не знам защо все е възприето, че след като човек напуска работа, причината трябва да е в него, а не може да бъде заради лоши условия във фирмата. Никой не мисли за правата на работника.

Разбирам, че вероятно си имала основателни причини да напуснеш, но това не променя факта, че няколко пъти поред не изглежда добре за теб. Защо си се хващала на работа, която предлага кофти условия или не е за теб?

Абсолютно съм съгласна. Фирмите обаче "забравят" да споменат важна информация на интервютата, които провеждат от рода на глобяване на служителите, липса на обучаващ персонал и т.н. Ако знаех тези неща, нямаше да започвам.

И аз имам същия проблем...

И какви точно квалификации е повишила? Толкова ли е трудно да се разбере, че като не си ходил в чужбина, не разправяш, че си, като не си учил, не се докарваш много амбициозен, като не си работил в даден период, не лъжеш, че си! Вие тези - непременно зли - работодатели за съвсем балами ги смятате. Не мога да повярвам какви съвети се раздават и колко некоректни хора има, обаче всички са с общото чувство на вечно прецакани, онеправдани, вечно без вина.

И какъв е вашият съвет към авторката, да си разказва житие-битието пред работодател, който не знае как да се държи като наема хора и ги разпитва за личния им живот, без да се съобразява, че няма право да го прави? Защото темата ѝ е за това, как да избегне разказването на лични неща като я разпитват.

Аз съм го дала. Не съществува дилема лъжа или разказване на битие. Изобщо лъжата не съществува за мен като вариант, но това е моят морал. Виждам и този на останалите.

И момичето ви е отговорило, че с нейните работодатели съвета ви не работи. (не знам защо не мога да цитирам нормално поста ѝ)

"Цитат на: Enter Sandman в нд, 07 яну 2024, 21:57
С лъжата за чужбина голям батак може да стане. "Така ли? В коя държава?... В кой град?... Аз имам братовчед там.", "О, значи имате познания по език." и още безкрайно много ситуации на работа после. Лъжите винаги лъсват. По-добре нещо от рода на "Семейството ми преживя тежък период и имаше нужда от моята покрепа и помощ." или нещо друго, максимално близо до истината, но без подробности. Кой нормален човек ще рови в личния живот до толкова?

Цитат на:kleo_40
Случва ми се на всяко интервю да искат подробности какво точно се е случило. Не ми се отдава да лъжа и като се притесня започва да си личи, а не искам да споделям лична информация и става отвратителна ситуация.

Те тези държави да не са с по 500 жители?
Вярно че има български общности навсякъде, но какво? Все едно в Лондон всички българи познавам примерно. Да каже някой че е живял там, какво? Все едно ще имам братовчеди във всяка къща. Просто ако послъже да се подготви. Ако каже голям град поне да се постарае да прочете няколко квартала там. Сега ако дойде някой и ми каже, живях в Лондон, първото нещо, което е го питам е в кой квартал? Ако почне да мига на парцали ясна е работата. Наистина би било недостоверно.
 Не може просто да си нарочиш някоя държава, град в които не си стъпвал и да кажеш живях там, ако интервюиращия е бил и зададе въпрос някакъв лошо. Просто избери си град, влез в някоя група, прочети малко по въпроса.

Съвета да лъже, че е бил/а в чужбина е безумен. Казваш “лични причини” и толкова. Ако продължат, значи са толкова и читави и дискретни като работодател.

Напълно подкрепям горния пост на VaniaK.

Не отговаряте и толкоз.
Казвате: Лични причини.
Ако продължават да упорстват казвате:
Лично е и не желая да отговоря.

Трябва да е много тъп, че да продължи да настоява.

Здравейте на всички !
След работа в чужбина ,реших да започна работа в България,и попаднах в Билла.
За мое разочарование ,работата е много ,и обстановката беше лоша .
Наложи се да напусна .
Сега съм се капсулирала,и се чудя на къде?
Как да се мотивирам за нова работа ,ако намеря читава ,и да продължа напред!
Как да преодолея страховете си от нов провал?

Какъв точно провал е да напуснеш работа, която не ти харесва?

Изясни си какво точно не ти е харесало в Била и търси работа, в която това нещо по възможност да го няма. Това долу е много общо изказване и не ти помага да продължиш напред. Трябва да си наясно какво искаш.

Като се почувствам демотивирана, си напомням че сметките няма да се платят сами
Ако пак не идва мотивацията, си напомням че ако беше много хубаво аз щях да им плащам вместо те на мен, и да го наричам "хоби".

Как попадна? Вървеше си, влезе в Била и се настани. Нямаш ли познати, да ти кажат. Всички магазини са нещастници, но Била май са най-зле. От 8 часа смяна те карат да стоиш 12 и не се плаща.Само да вляза в магазина и чувам как някой служител се жалва на някой познат как ги експлоатират.
 Защо да е провал? Какво си виновна че са тъпанари?Следващата.
Какво стана с работодател бг? Няма да е зле да си оставиш мнение, навсякъде на страници, където и да е. Да се знае, но пък тъпото е че още се лъжат хората, много пенсионери и телкаджии има и им е кеф да работят за такива.

На нископлатените работи винаги ще те третират зле.
Влязох в Jobs.bg и видях всички високоплатени работи, а те са: шофьор, програмист, retention agent и брокер.
Алтернативата е да си създадеш собствен бизнес или да работиш в чужбина.
Други опции не виждам.

А не е ли опция това да се квалифицира и да потърси по-високоплатена работа тук? 🙂

Попаднах след кандидатстване ,и не знаех  какво ме чака. Там постоянно напускат ,и все се търсят хора!
А какво ще кажете за Кауфланд ,и там ли е така ?За Слънчеви лъчи също ?
Говоря за Пловдив.

Кават, че в лидл е най-добре. Ако имаш възможност за преквалификация или имаш друг опит, пробвай нещо друго. В тия магазини си е яко гърбеж.

В ДМ знам, че също е по-добре. Лили е мизерно.

Какво е слънчеви лъчи?
В Кауфланд е ад. Върви Събота сутрин, работа много, но се загледай във персонала. Аз по-нещастни и тъжни служители не съм виждала.Всички магазини са такива. Гърчат, мамят.
Много е гадно да се работи на график.
Ще се радвам да обнменим опит.
За Била една позната получи дискова херния от там и всеки път като вляза някой служител се жалва. Един не е казал добра дума за Била. И за Лидъл се оплакват,но все пак всеки магазин е различен и много зависи и от мениджъра.

"Слънчеви лъчи" си е квартален магазин. Не вярвам да имат кой знае какви стандарти в грижата за служителя, но и нямам личен опит.

На такива позиции е така.
Имаш два  пътя. Стискаш зъбки и търпиш. Сменяш магазин след магазин.
Да, чувала съм, че лидл било по-добре, ама било с връзки.
Или пък се преквалифицирай. Учи нещо.
Работила съм като студент в такива магазини. Не е място което бих избрала след завършване, освен разбира се на по-висока длъжност.

В Лидл и аз съм чувала, че е по-добре. Прави ми впечатление, че някои хора са си същите с месеци (едва ли изкарват години). Та и това е показателно. Обаче касиер/магазинер/нареждащ стелажи и каквато и там да е длъжността, си е хамалска работа. Мъкнеш, чистиш, нареждаш, с пари работиш, понякога с някой крив клиент…. Не е най-желаната професия на света, но пък веднага може да почнеш и не ти искат висше, шофьорска книжка, език, кой знае каква компютърна грамотност също. Та това са условията и положението. По-добра опция е някой магазин за дрехи, козметика, мебели.

Това не е съвсем вярно. Живея съвсем близо до голям софийски Кауфланд, в който основната маса служители са там от години и не изглеждат особено нещастни. Когато съм ги чувал да се оплакват, почти винаги е от някой колега - мързелив или интригант, а не от работата като цяло.

Както казах всеки магазин си определя.
Ако мениджъра е свестен, ок. Аз говоря за тези около мен,от магазин до магазин разлика има, нищо че са от една верига.
За козметика и дрехи искат визия тип чалгарка, силиконови джуки и да си 45, 50 кила. Поне около мене е така. Може и да има стари служителки с по-обикновен на визия, но новите, които назначават са като фолкаджиики(явно добре им плащат, щом стигат парите за поддръжка на екстеншъни, хиаурони и подобни).

Мрънкането и оплакването не са показател. И моите колеги само мрънкат, ще кажеш, че са на ръба. Не сме за оплакване, ама се оплакваме.
В дм не съм виждала никоя с джуки, нормални жени си работят, доста се задържат, години наред са едни и същи.

В моловете ги подбират тези като за делириум, дъглас и сефора. Изискват да ходят с грим на работа, ама нормално.

Не знам. От мрънкане до мрънкане има разлика. Сега, 5-10 служителя да казват(познати и непознати), че при 8 часа смяна ги карат да стоят докато има работа(а то в магазин хич няма🤔) и не се плаща, че почивката обедната не може да я вземат. 8 часа, карат те 12 да стоиш,пълна скръб,тия са за инспекцията.Това е работа за няколко месеца, да има човек някакъв стаж.

О, аз не споря за нелоялните практики. Сигурно е истина. Казвам само, че мрънкането не е фактор, понеже някой и за 10 к заплата ще мрънка. 😁

В интерес на истината, за мен най-големия гърбеж е във фантастико, ама те май са концентрирани в София и не са популярни в страната. Живея до фантастико и влизам често, купувам дребни неща от там в последните 10 г. Много гърбят персонала, но има няколко човека, които работят там с години и аз им се изумявам как издържаха. Иначе повечето са за по 5-6 месеца и нови. Много работа и малко пари. Плюс яко кражби. Клиентите крадат и после май персонала плаща.

"Лични причини" е достатъчно. Ако са читави няма да ровичкат какво и защо. Майчинство, бременност, също са лични причини и ако не конкретизираш няма нищо лошо.

Навремето имах почти 3-годишна работна дупка, защото поради лични причини ми се наложи да се върна в родния си град, а там работа трудно се намираше, нищо че градът е голям. Също така бях с бедно откъм трудов опит св. Кандидатствах за всякакви работи и накрая си намерих работа в магазин за дрехи в мола. Буквално се хванах на първата работа, която ми предложиха и не съжалявам. Отгогава имам само две работни дупки. Едната, защото не се напаснах с колективните "ценности" на отдела ми и имах нужда да си почина от тях, а другата заради майчинство. Нито един път, след преминаване на първоначален подбор по документи, не са ме питали защо не съм работила.
Моят съвет е да опишеш стегнато в какво са се изразявали работните ти задължения.
Ако те питат защо не си работила, или си имала краткотрайни работни отоношения, обясни, че поради семейни/лични причини се е наложило да направиш компромис с работата, но вече си на линия. Възможно е както казват и другите, потенциалните работодатели да те оценяват като рисков служител. Моят съвет е да обърнеш дефекта в ефект- ако си била в голям екип, обясни, че това не е твоето и предпочиташ работата в малък сплотен екип. И обратното, ако си работила на по-тихи и спокойни места, кажи, че имаш нужда от динамика, обичаш контакти с хора и поради това не си се напаснала с работата на предишните места.
Най-важно обаче си остава усещането, което ще оставиш у потенциалния работодател.
ПС - Много време съм се чудела колко време трябва да се работи на една позиция, преди служител да я напусне /въпреки, че не я харесва/, за да не изглежда несериозен пред потенциални работодатели. След доста разговори стигнах до извода, че минимума е година- година и половина.

И аз съм имала дълги паузи и да, питат, НО не ми се е случвало да дълбаят и да разпитват в детайли. Какво съм казвала и не е било проблем:
- дадох си почивка, за да посещавам курсове за личностно развитие. ( питали са ме единствено в каква сфера, нищо повече)
- имах нужда от почивка, разхождах се, тренирах, излизах с кучето ( да ви кажа, доста добре приемаха това, защото си личи че дори не лъжа)
- имах здравословни причини ( никой не е посмял да разпитва)

И др.

Успех и да не ви притеснява това.