Здравейте! Когато детето мрънка за нещо или не си учи уроците, понякога мъжът ми го удря по главата с ръка и казва някой път ще те пребия. Няколко пъти му казвам, че не трябва така, някой път се вслушва друг път не. Вече не знам какво да го правя. Как ви се струва това? 🤔🫢
- Публикувана: 18 ян. 2024, 22:08 ч.
- Последно мнение: 10 март 2024, 18:33 ч.
Агресия
Здравейте! Когато детето мрънка за нещо или не си учи уроците, понякога мъжът ми го удря по главата с ръка и казва някой път ще те пребия. Няколко пъти му казвам, че не трябва така. Някак не мога да му взема думите на сериозно. Как ви се струва това? 🤔🫢
Много мразя насилието над деца. И безхаберни майки.
Как да ни се струва - като не е бил обичан като дете и има някакви проблеми, да не прави деца. Агресори възпитават агресори.
Струва ми се доста несериозно. Накратко написания пост, небрежното отношение, като да ходя по тънък лед и да се чудя да се пързууууулна ли
Хрумна ми какво да го правите - и вие така...по - главата, може също и да го попитате - Сега аз да те пребия ли?
Хрумна ми какво да го правите - и вие така...по - главата, може също и да го попитате - Сега аз да те пребия ли?
Авторке, кажи на тъпака, за който си се оженила, че ударите по главата са много опасни. Той явно е достатъчно прост и не го знае. Може да увреди детето сериозно.
Тебе удря ли те, страх ли те е от него? Има ли някой във вашето семейство, който да е по в час от вас двамата - баба, дядо на детето?
Тебе удря ли те, страх ли те е от него? Има ли някой във вашето семейство, който да е по в час от вас двамата - баба, дядо на детето?
Струва ми се, че имаш нужда от същото “лекарство”, ама двойна доза.
Че тя може да си го получава, ама да не го отразява. "Бие ме - значи ме обича"
Сядане на четири очи и говорите, един "безобиден" удар, може да е фатален на физическо ниво, а за психическите травми от удара и обидата знаеш много добре. Поне го осъзнаваш. За съжаление времето върви напред, но хората живеят с възпитателни модели от преди 100 г.
Ето книгата "Отровните родители", мисля, че дори и тези, който имат добри отношения с родителите си, могат да открият нещо за себе си. От случаите, които прочетох, имаше такива, който вярваха, че са имали най-страхотните родители, оправдавайки отвратителното им поведение, агресия и бой.
https://www.scribd.com/document/525676009/%D0%9E%D1%82%D1%80%D0% … D0%B5%D0%BB%D0%B8
Ето книгата "Отровните родители", мисля, че дори и тези, който имат добри отношения с родителите си, могат да открият нещо за себе си. От случаите, които прочетох, имаше такива, който вярваха, че са имали най-страхотните родители, оправдавайки отвратителното им поведение, агресия и бой.
https://www.scribd.com/document/525676009/%D0%9E%D1%82%D1%80%D0% … D0%B5%D0%BB%D0%B8
Ти наред ли си? Постави се на мястото на детето си - имаш насреща си много по-силен човек, който не само че те удря, ами и те заплашва, че ще те пребие. И този човек се очаква да те обича безкрайно и да те защитава. Мъжът ти много да внимава какво прави, защото немалко “бащи” като него си получават заслуженото, след като синът порасне и силите се изравнят.
Така както си пуснала темата и си написала описанието не звучи добре. От една страна изглежда много елементарно точно като пързалка с цел провокация от друга, дори и да е истина си дала оскъдна, многозначителна информация. Каква е целта на темата? Да питаш дали е нормално това? Какво да правиш с кое?
Ако приемем, че темата е истинска отговори на въпросите, които са ти задали по-рано. Каква е силата на удара? Лек задвратни е едно – друго е удар с юмрук в главата.
Да, първото е остарял възпитателен метод, който все още се практикува. Не е правилен, но никой не е умрял от шамар зад врата. И преди да ми наскачат другите да кажа, че нещата не са винаги черно-бели. Зашлевил му шамар - веднага развод, социалните, отделяне от бащата и подобни. Отделно тук в bg-mamma някакви афектирани жени пишат нещо във въха на емоцията си, пет поста по-късно… ама той не е толкова лош, представят нови факти, които тотално променят основната картина. Всяка ситуация има контекст. Много хора не си правят труда да опишат казуса си в контекст, после получават неефективни и разнородни съвети. Те са породени от личен опит и афект от прочетеното, но не са анализ на проблем.
И накрая какво печелиш от тази тема? Всички мятат камъни по теб и обясняват колко лош родител си и как веднага трябва да се разведеш.
Моя хипотетичен отговор зависи от това дали е истинско насилие. Подлежи ли човекът на промяна? Много зависи от това той, освен тези инциденти, добър баща ли е? Има ли добра връзка с детето си? Общуват ли? Прекарват ли време заедно? Изнервен ли е от работа? Има ли проблеми с гнева? Как е възпитаван? Ще ви шокирам, но има добри хора, които обичат децата си и допускат грешки.
Ако е истинско насилие, можеш ли да се разведеш, можеш ли да предложиш по-добра алтернатива за детето си?
Колкото повече уточнения направиш, толкова по-полезни съвети би получила. И най-вече каква е целта на темата?
Ако приемем, че темата е истинска отговори на въпросите, които са ти задали по-рано. Каква е силата на удара? Лек задвратни е едно – друго е удар с юмрук в главата.
Да, първото е остарял възпитателен метод, който все още се практикува. Не е правилен, но никой не е умрял от шамар зад врата. И преди да ми наскачат другите да кажа, че нещата не са винаги черно-бели. Зашлевил му шамар - веднага развод, социалните, отделяне от бащата и подобни. Отделно тук в bg-mamma някакви афектирани жени пишат нещо във въха на емоцията си, пет поста по-късно… ама той не е толкова лош, представят нови факти, които тотално променят основната картина. Всяка ситуация има контекст. Много хора не си правят труда да опишат казуса си в контекст, после получават неефективни и разнородни съвети. Те са породени от личен опит и афект от прочетеното, но не са анализ на проблем.
И накрая какво печелиш от тази тема? Всички мятат камъни по теб и обясняват колко лош родител си и как веднага трябва да се разведеш.
Моя хипотетичен отговор зависи от това дали е истинско насилие. Подлежи ли човекът на промяна? Много зависи от това той, освен тези инциденти, добър баща ли е? Има ли добра връзка с детето си? Общуват ли? Прекарват ли време заедно? Изнервен ли е от работа? Има ли проблеми с гнева? Как е възпитаван? Ще ви шокирам, но има добри хора, които обичат децата си и допускат грешки.
Ако е истинско насилие, можеш ли да се разведеш, можеш ли да предложиш по-добра алтернатива за детето си?
Колкото повече уточнения направиш, толкова по-полезни съвети би получила. И най-вече каква е целта на темата?
Знам само, че такова поведение към детето може сериозно да срине самочувствието му. Моят съпруг си позоволяваше подобно поведение спрямо големия син, особено когато беше 7 клас. Но там беше повече вербално - как нищо нямало да стане от него, как бил мързел, как щял да пасе крави на село или да изхвърля боклука с камиона, постоянно имаше такива реплики и на висок тон. В един момент ми преля и му заявих, че аз това дете не съм го родила, за да му смазва психиката и още веднъж да го чуя и си го взимам и се махам. Посленото, което ми преля чашата е, когато заведох ученика на дни на отворени врати на едно училище с доста висок бал и репликата на бащата беше: "какво съм го водила там, то магаре и космос."
Определено има доста други начини да се мотивират децата, освен удари и овикване.
Определено има доста други начини да се мотивират децата, освен удари и овикване.
Макаренковски модели за възпитание през назиданието. Истината е, че само мотивацията възпитава, боят и обидите показват безсилие и слаб родител. Глупостите които родителите говорят и забравят, остават в съзнанието на детето за цял живот и формират вярванията му за живота и за себе си.
Благодаря! Неговото възпитание е било такова с шамари. Яд ме е че това, което говори, му остава в паметта. С длан го ударил последно и го заболяло.
Аз съм против всякакви такива шамари и т.н Един шамар не съм изяла от родителите ми.
Може би човек не трябва да им никой до себе си....
Аз съм против всякакви такива шамари и т.н Един шамар не съм изяла от родителите ми.
Може би човек не трябва да им никой до себе си....
.
Може би човек не трябва да им никой до себе си....
Може би човек не трябва да им никой до себе си....
Т.е. това не е бащата на детето, така ли?
И аз така го разбирам това изречение... Ако е така, направо съм без думи. Авторке, да знаеш, че детето ти ще те намрази, ако позволиш на който и да е мъж, особено който не му е баща, да проявява агресия, защото цял живот ще му остане травма, че майка му е избрала мъж пред детето си.
Тук вече не съм съгласен, принципно нямам против по твърдите методи на възпитание при нужда, но прилагани от гаджето на майката идва прекалено. Той е чужд човек за детето и боят в случая означава съвсем друго за него. Дори и само лек шамар да е, когато не е от родния му баща или поне такъв, който да го е отгледал от много малък, пак се възприеме различно и много по лошо.
Ако не е бащата, отказвам се от коментара си по-горе. Нулев толеранс. По принцип смятам, че на рождените родители трябва да се даде шанс да се поправят, променят и да им се предложи подкрепа за това, но да удряш чуждо дете е прекалено. Ако е вярно това, този мъж няма място във вашия дом.
Винаги така става в семейни отношения. Написват някакво оплакване, но спестяват истински важните подробности...
Винаги така става в семейни отношения. Написват някакво оплакване, но спестяват истински важните подробности...
Аз, че съм "сляпчо", "сляпчо" съм, но никъде не видях, че това не е бащата на детето. Не, че иначе бих го толерирала, но ако действително е просто партньор на майката направо бих ѝ зашила един. На нея, не на него. Как допуска такова отношение към детето си от някакъв чичко.
Представям си да дойде някой си и да отпери един на дъщеря ми, задето по цял ден е на телефона. То, не, че няма да го е заслужила, но някой си да ми удари детето - леле, направо ще изхвърчи от 6тия етаж!
Представям си да дойде някой си и да отпери един на дъщеря ми, задето по цял ден е на телефона. То, не, че няма да го е заслужила, но някой си да ми удари детето - леле, направо ще изхвърчи от 6тия етаж!
Може би човек не трябва да им никой до себе си....
Светулчица, авторката още не е разяснила дали е бащата или не, но през 2021 г. се развеждаше и търсеше квартира, а сега коментарът й относно "имането на някого" навежда на тези мисли.
Аз се въздържам от съвети, без да знам фактите. Има огромна разлика дали това е биологичният баща или не. Ако е ББ, винаги си заслужава да се даде шанс и да се работи съвместно в насока да преосмисли отношението си. Още повече,че (бившият) мъж беше агресивен на думи, но не и на действия, според старите теми на авторката. Ако е реално чужд за детето човек, то тогава не мога да приема, че майка стои с някой, който си позволява да удря и унижава детето й и поставя мъжа пред детето си.
Аз се въздържам от съвети, без да знам фактите. Има огромна разлика дали това е биологичният баща или не. Ако е ББ, винаги си заслужава да се даде шанс и да се работи съвместно в насока да преосмисли отношението си. Още повече,че (бившият) мъж беше агресивен на думи, но не и на действия, според старите теми на авторката. Ако е реално чужд за детето човек, то тогава не мога да приема, че майка стои с някой, който си позволява да удря и унижава детето й и поставя мъжа пред детето си.
Здравейте! Когато детето мрънка за нещо или не си учи уроците, понякога мъжът ми го удря по главата с ръка и казва някой път ще те пребия. Няколко пъти му казвам, че не трябва така, някой път се вслушва друг път не. Вече не знам какво да го правя. Как ви се струва това? 🤔🫢
И вместо веднага да се обадиш в полицията, питаш за съвет в бг-мама?
Явно не само мъжът ти не е в ред…
Ако за едно мрънкане или едни уроци бие детето, не знам какво ще се случи при някое по-лошо провинение. Шамарите и ударите по главата могат да бъдат опасни за детето и да го осакатят. Не бива да ги допускате, без значение от кого идват. Дърпането на уши също.
Когато усетите, че нещата ще ескалират, намесете се и изкарайте единия от стаята. Аз така правя. Когато усетя, че синът ми прекрачва границата на търпението ми, мрънка, тръшка се, мята тетрадки (и при нас все за училището са караниците), просто излизам от стаята. Така и така няма да седне да учи, докато е в това състояние. Ако го ударя, нещата ще се влошат, така че от боя няма полза. Явно и при вас няма и детето продължава да мрънка, след като се случва многократно.
Когато усетите, че нещата ще ескалират, намесете се и изкарайте единия от стаята. Аз така правя. Когато усетя, че синът ми прекрачва границата на търпението ми, мрънка, тръшка се, мята тетрадки (и при нас все за училището са караниците), просто излизам от стаята. Така и така няма да седне да учи, докато е в това състояние. Ако го ударя, нещата ще се влошат, така че от боя няма полза. Явно и при вас няма и детето продължава да мрънка, след като се случва многократно.
Напоследък всеки ден се коментира случаят с малтретираното 5-годишно дете, живяло с майка си и приятелят й.
Нямам думи да опиша отвращението си от "майката" и съществото, с което е партньор.
Мисли, авторке.
Нямам думи да опиша отвращението си от "майката" и съществото, с което е партньор.
Мисли, авторке.
Така наречената майка на 5-годишното малтретирано дете може никога повече да не си види детото. Бащата е тук и иска да го отведе в Германия. Този път мисля, че ще го дадат на бащата. Това заслужава майката на детето, както и всяка подобна кукувица. Дано историята на това дете също да намери добро разрешение, ако това не е бащата и ББ да е читав.
Ооооо, как да няма, има ОГРОМНО значение.
Пак казвам, не толерирам насилието, но едно е баща ѝ (с когото дори не живеем заедно), при когото е да ѝ отпери един задвратник, ако нещо го ядоса, друго е някакъв си мой партньор, добре, живея с него, ама да удря детето ми. Няма да се получи.
Пак казвам, не толерирам насилието, но едно е баща ѝ (с когото дори не живеем заедно), при когото е да ѝ отпери един задвратник, ако нещо го ядоса, друго е някакъв си мой партньор, добре, живея с него, ама да удря детето ми. Няма да се получи.
Ооооо, как да няма, има ОГРОМНО значение.
Пак казвам, не толерирам насилието, но едно е баща ѝ (с когото дори не живеем заедно), при когото е да ѝ отпери един задвратник, ако нещо го ядоса, друго е някакъв си мой партньор, добре, живея с него, ама да удря детето ми. Няма да се получи.
Пак казвам, не толерирам насилието, но едно е баща ѝ (с когото дори не живеем заедно), при когото е да ѝ отпери един задвратник, ако нещо го ядоса, друго е някакъв си мой партньор, добре, живея с него, ама да удря детето ми. Няма да се получи.
И в двата случая говрим за агресия. Без значение, дали бащата е биологичен или не.
Много първобитно ми е възпитанието с шамари, без значение кой ги раздава.
Виж, за почти 15 години съм ударила дъщеря си 3 пъти. И си имаше защо - повече не постъпи така. Като не съм я смазала от бой, просто я шамаросах. В интерес на истината обясненията, които дадох не свършиха работа, та затова. Не казвам, че съм велика, но така постъпих и според мен тогава беше правилно. Защото, ако 2рия път не я бях ошамарила и прибрала можеше и да я няма вече. Кой знае. Та, така.
Искам да кажа, че също не одобрявам насилието, и да насилието си е насилие, но има един нюанс, който е една идея по-приемлив. Или поне аз така мисля. Никого не задължавам.
Искам да кажа, че също не одобрявам насилието, и да насилието си е насилие, но има един нюанс, който е една идея по-приемлив. Или поне аз така мисля. Никого не задължавам.
Да, обаче задвратникът най-често е символичен жест, по-малко болезнен от сутрешното ресано например, съвсем не нанесен с цел болка. И от баща се приема по един начин, но по съвсем друг от доведеното гадже на мама.
Да, но в съзнанието на детето се запаметява, че е ударено, а не самата сила на шамара. Последното много бързо се забравя, докато спомена за удара може и да остави дълбок отпечатък, резултатът от който да се прояви години по-късно.
Да, но в съзнанието на детето се запаметява, че е ударено, а не самата сила на шамара. Последното много бързо се забравя, докато спомена за удара може и да остави дълбок отпечатък, резултатът от който да се прояви години по-късно.
Там е разликата - какво се запаметява зависи от това как е възприет ударът. Пак да кажа - ако мъжът ти те плесне по дупето запомняш ли това като агресия, сексуален тормоз или посегателство над личността ти? Но ако те плесне съседът или някой в трамвая?
Целта на задвратника е да бъде запомнен - не ли? Нали с него ти се обръща внимание да не допускаш грешката, която го е предизвикала. Кое как ще се запомни, зависи не от едно действие, а от цялостното отношение. Като ви чете човек ще рече, че всяка дума и действие трябва да е галене по главицата, че евентуално да не се травмира бъдещия голям човек. И после що подрастващите не се справят с реалността.
Няма да биеш, да викаш кат изоглавен, но твърдост трябва да се проявява - ама кое е твърдост, пак зависи от възприятието на отделния индивид, съответно има недоволни.
Няма да биеш, да викаш кат изоглавен, но твърдост трябва да се проявява - ама кое е твърдост, пак зависи от възприятието на отделния индивид, съответно има недоволни.
Бий дупе да не биеш дупище...добавям от мени главата си да биеш в стената.
Колко може да удариш малко дете, символично е и навреме, бебешка възраст, първите седем - все неща ,дето народът е запаметил. Удариш е символично. По-скоро удряш въздуха наоколо. То има ефект един-два пъти, повече е излишно. И е белег на родителска безпомощност, и те са хора, изпускат нерви.
Повече ме плашат вече новите норми, че детето е цар и масово родители гледат екрана и се оправдават с новите методи на възпитание, свободата детето да решава и се развива самостоятелно. Но днешните деца задържат внимание и те върху екрана, той ги възпитава.
Не е за пример този от темата. Но и разбирането пастрок да няма думата е опасно. За какво е там тогава, за нощем при мама? Нали замества мъжката фигура.
Да говориш с детето си , от бебе до пълнолетие поне, че и после, е задължение, това е възпитанието, това е родителството. Общуване и доверие.
Колко може да удариш малко дете, символично е и навреме, бебешка възраст, първите седем - все неща ,дето народът е запаметил. Удариш е символично. По-скоро удряш въздуха наоколо. То има ефект един-два пъти, повече е излишно. И е белег на родителска безпомощност, и те са хора, изпускат нерви.
Повече ме плашат вече новите норми, че детето е цар и масово родители гледат екрана и се оправдават с новите методи на възпитание, свободата детето да решава и се развива самостоятелно. Но днешните деца задържат внимание и те върху екрана, той ги възпитава.
Не е за пример този от темата. Но и разбирането пастрок да няма думата е опасно. За какво е там тогава, за нощем при мама? Нали замества мъжката фигура.
Да говориш с детето си , от бебе до пълнолетие поне, че и после, е задължение, това е възпитанието, това е родителството. Общуване и доверие.
Целта на задвратника е да бъде запомнен - не ли? Нали с него ти се обръща внимание да не допускаш грешката, която го е предизвикала. Кое как ще се запомни, зависи не от едно действие, а от цялостното отношение. Като ви чете човек ще рече, че всяка дума и действие трябва да е галене по главицата, че евентуално да не се травмира бъдещия голям човек. И после що подрастващите не се справят с реалността.
Няма да биеш, да викаш кат изоглавен, но твърдост трябва да се проявява - ама кое е твърдост, пак зависи от възприятието на отделния индивид, съответно има недоволни.
Няма да биеш, да викаш кат изоглавен, но твърдост трябва да се проявява - ама кое е твърдост, пак зависи от възприятието на отделния индивид, съответно има недоволни.
За пореден път се убеждавам, тук във форума се залита в крайности.
Значи много задвратника трябва да запомни едно дете следвайки тази логика.
Децата допускат много грешки всекидневно и това, ако е метода на възпитание, то къде ще му излезе края?
Тук никой не говори за галене по главицата, а за това, че с правилната комуникация и подход към детето може да се постигне същия ефект, както и с удрянето на детето. Дали имат желанието, търпението и нужния капацитет родителите, това е отделен въпрос.
Да има думата гаджето на мама е много различно от това да бие. Пък при жив баща пастрокът не е този, който трябва да замества мъжката фигура. Дори и пастрок не е, защото бащата надали е лишен от родителски права. В случая думата явно се замества от по-лесното. И да не биеш далеч не значи да глезиш или галиш по главицата. Има безброй други нюанси между двата подхода.
Лошото е, че тогава не си изтървал детето, а себе си.
Задвратникът е крайно решение при деца, които инатливо и демонстративно не разбират от дума многократно и за продължителен период.
По въпроса на авторката смятам, че в случая тя изобщо няма капацитет за родител. Сериозно ли ще дойде бай *** и ще ти шляпва и заплашва с пребиване детето, а ти ще седиш и ще задаваш тъпи въпроси? Ненормална работа.
По въпроса на авторката смятам, че в случая тя изобщо няма капацитет за родител. Сериозно ли ще дойде бай *** и ще ти шляпва и заплашва с пребиване детето, а ти ще седиш и ще задаваш тъпи въпроси? Ненормална работа.
Да, Боряна. Детето няма вина, че родителят е безсилен да се справи както с неговото възпитание,така и с изблиците си. Детето може да е много виновно, но никой човек не може да бъде толкова виновен, че да заслужи агресия. Може би единствено,когато самият той е почнал агресивно, но това за възрастен, докато детската агресия се тушира по друг начин.
Иначе съм наясно, че някои хора намират боя за нормален и заслужен. Я от децата, я от жената, я от възрастните родители.
Само дето агресията не решава проблемите, а ги задълбочава. Дори и насреща си да имаш дете.
Иначе съм наясно, че някои хора намират боя за нормален и заслужен. Я от децата, я от жената, я от възрастните родители.
Само дето агресията не решава проблемите, а ги задълбочава. Дори и насреща си да имаш дете.
Бий дупе да не биеш дупище...добавям от мени главата си да биеш в стената.
Колко може да удариш малко дете, символично е и навреме, бебешка възраст, първите седем - все неща ,дето народът е запаметил. Удариш е символично. По-скоро удряш въздуха наоколо. То има ефект един-два пъти, повече е излишно. И е белег на родителска безпомощност, и те са хора, изпускат нерви.
Повече ме плашат вече новите норми, че детето е цар и масово родители гледат екрана и се оправдават с новите методи на възпитание, свободата детето да решава и се развива самостоятелно. Но днешните деца задържат внимание и те върху екрана, той ги възпитава.
Не е за пример този от темата. Но и разбирането пастрок да няма думата е опасно. За какво е там тогава, за нощем при мама? Нали замества мъжката фигура.
Да говориш с детето си , от бебе до пълнолетие поне, че и после, е задължение, това е възпитанието, това е родителството. Общуване и доверие.
Колко може да удариш малко дете, символично е и навреме, бебешка възраст, първите седем - все неща ,дето народът е запаметил. Удариш е символично. По-скоро удряш въздуха наоколо. То има ефект един-два пъти, повече е излишно. И е белег на родителска безпомощност, и те са хора, изпускат нерви.
Повече ме плашат вече новите норми, че детето е цар и масово родители гледат екрана и се оправдават с новите методи на възпитание, свободата детето да решава и се развива самостоятелно. Но днешните деца задържат внимание и те върху екрана, той ги възпитава.
Не е за пример този от темата. Но и разбирането пастрок да няма думата е опасно. За какво е там тогава, за нощем при мама? Нали замества мъжката фигура.
Да говориш с детето си , от бебе до пълнолетие поне, че и после, е задължение, това е възпитанието, това е родителството. Общуване и доверие.
Не, никоя мама няма идея пастрокът да замества мъжката фигура. Как си го представяте това изобщо? - Я, да си намеря мъж, че да има кой да възпитава детето???
Не знам, мен майка ми ме е учила, че ако някой ме удари, без значение по какъв повод, задължително трябва да му отвърна, та дори и тя да е, защото никой няма право да постъпва неуважително спрямо мен. Но никога не ме е и била, наказвала ме е лошо, но да ме удари – никога. Съответно аз възприемам всяка една форма на удар като висша форма на насилие и не бих го толерирала или допуснала, ако ще и само шамар зад врата да е. Особено пък ако някой си ми удари детето и не му е биологичен баща, първото нещо което видя, ще бъде размазано в главата му, без изобщо да се обяснявам. Живеем в 21 век, има какви ли не различни възпитателни мерки, физическото или вербалното насилие никога не е решение, защото създава деца идиотчета с изключително много бъдещи психически травми, придобити през детството. Не знам изобщо как позволявате някой да се отнася така съм същество, които сте носили девет месеца и е буквално част от вас.
Авторке, според мен си падаш по насилници и трябва доста да преосмислиш какво те влачи към такива, защото те създават предпоставки за токсична семейна среда, а ти имаш дете за гледане и е предимно твоя отговорност да го защитаваш и да не допускаш лоша семейна среда, сещаш се.
Авторке, според мен си падаш по насилници и трябва доста да преосмислиш какво те влачи към такива, защото те създават предпоставки за токсична семейна среда, а ти имаш дете за гледане и е предимно твоя отговорност да го защитаваш и да не допускаш лоша семейна среда, сещаш се.
Не, никоя мама няма идея пастрокът да замества мъжката фигура. Как си го представяте това изобщо? - Я, да си намеря мъж, че да има кой да възпитава детето???
Амиии
Нов мъж е нов мъж, за роклята не знам, но със сигурност не е нов баща.
Или това, което видяхме с живота в кокошарника на дете или с малтретиране до обезобразяване, не ни говори, че не всичко е "бг мама" и "мъжки фигури".
Което не значи, че всички разширени семейства са пълни изроди. Не, има много мъже, които са с глави на раменете.
И все пак да дадеш подобни права на един чужд човек на детето си, по подразбиране, защото не бил някой си...
Случаи различни, но всичко трябва
да се прави с ясна идея защо се прави и какъв ще е очаквания резултат.
При авторката как да го кажа - не всички знаят защо са та този свят.
Нов мъж е нов мъж, за роклята не знам, но със сигурност не е нов баща.
Или това, което видяхме с живота в кокошарника на дете или с малтретиране до обезобразяване, не ни говори, че не всичко е "бг мама" и "мъжки фигури".
Което не значи, че всички разширени семейства са пълни изроди. Не, има много мъже, които са с глави на раменете.
И все пак да дадеш подобни права на един чужд човек на детето си, по подразбиране, защото не бил някой си...
Случаи различни, но всичко трябва
да се прави с ясна идея защо се прави и какъв ще е очаквания резултат.
При авторката как да го кажа - не всички знаят защо са та този свят.
Здравейте! Когато детето мрънка за нещо или не си учи уроците, понякога мъжът ми го удря по главата с ръка и казва някой път ще те пребия. Няколко пъти му казвам, че не трябва така, някой път се вслушва друг път не. Вече не знам какво да го правя. Как ви се струва това? 🤔🫢
Разкарваш тоя "мъж" и си гледаш детето сама докато не срещнеш мъж, за който не е нормално да бие чужди деца.
Голям морал , голямо нещо 
Аз наскоро бях с много добър приятел, който се явява пастрок и хванал в кражба на пари доведената си щерка. 2100 лева , че и в щипка си ги сложила. На 15 години. Дали не я беше попилял от бой? Че и с колан... Хубавото е, че и майка и е приложила същото, да видим ще краде ли пак. В такива случай няма оправдание. Но при авторката има резон да предупреди въпросния , че няма право за това, че не вижда своето отражение в детето, да му оказва насилие!
Аз наскоро бях с много добър приятел, който се явява пастрок и хванал в кражба на пари доведената си щерка. 2100 лева , че и в щипка си ги сложила. На 15 години. Дали не я беше попилял от бой? Че и с колан... Хубавото е, че и майка и е приложила същото, да видим ще краде ли пак. В такива случай няма оправдание. Но при авторката има резон да предупреди въпросния , че няма право за това, че не вижда своето отражение в детето, да му оказва насилие!