Страх

Преди да забременея и аз си ги мислех едни такива.................

Всяка жена си мисли така,и аз си бях втълпила,че няма да мога да забременея,а стана от първи път Не се шашкай така,защото психологическия елемент е от огромно значение.Завърши си, реализирай се в работата и тогава мислете за бебенце,наистина е малко раничко

Аз  имах хормонални проблеми и всички ми казваха,че има голяма вероятност да не мога да забременея,а и аз бях почти убедена в това.Когато се събрахме с мъжа ми да живеем заедно почти веднага почнахме бебеправенето от страх да не би да отнеме прекалено много време,но то стана на третия месец и след естествената еуфория ме беше яд,че не изчакахме малко да си поживеем.Втория път забременях също на третия месец откакто работихме за бебе.Така,че поживейте си,млади сте още,а и за бебче имате време достатъчно.Поне две-три години можете да изчакате.

недей да бързаш!!!
ти самата си още дете,за да се грижиш за друго. поживей малко. ще имаш време за всичко. недей да мислиш за това дали можеш или не да имаш дете. всичко ще дойде от само себе си.по скоро помисли дали на 18 си достатъчно зряла, за да създадеш семейство.  

Ми и аз си ги мислех такива.И на лекар ходих-всичко ми е наред и въпреки това мисли,мисли...
Истината е,че трябва да се успокоиш!Всичко ще се подреди,и бебчо ще се появи като му дойде времето.
Между другото ти сама казваш,че може би ви е раничко.Е,вие си решавате,но децата са мнооого голяма отговорност,преди да решим да ги създаваме,би трябвало да сме абсолютно сигурни,че можем да я понесем.
Живота е пред вас,имате толкова време за всичко.Успех! И

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Май на всеки му минават такива мисли през главата,но не бързай.Всичко си идва с времето.Успех.

Аз също съм си мислила за това, дори веднъж като ученичка/9 клас/ бях ходила на гинеколог зареди някакво течение и тогава почти се разплаках пред лекарката защото се бях притеснила че няма да мога да имам деца.
Мисля че още си младичка за бебе, но ако това искаш и то силно давай тогава......
но трябва да се отпуснеш и да мислиш само за позитивни неща.

[b]И аз си го мислех, но имах основание. Бях с поликистозни яйчници и много нередовен цикъл. Имах чувството, че изобщо не получавам овулация. Влязох в един форум да чета за моя проблем и много се наплаших, даже ревах, че няма да мога да забременея, без дори да съм пробвала. И накрая какво стана: спрях противозачатъчните, с които лекувах яйчниците и нередовния цикъл и на другия месец бях вече бременна. 
Така че спокойно. нямаш никакъв повод за притеснение, щом всичко е наред. Но наистина си помислете добре и обсъдете с приятеля ти дали сега е най-подходящият момент. Успех!

Я,споко мила! И аз толкова се притеснявах,но накрая забременях с голяма миома и родих прекрасен син,който в момента е вече на 1г. и 7м.От утре тръгва на ясли.УСПЕХ 

Преди да забременея, дори преди да се оженя имах абсолютно сьщите притеснения, вьпреки че винаги сьм си била на 100%здрава. Сега сьм бременна,за сега всичко е наред,но аз продьлжавам да се тревожа. Ако ДАЙ БОЖЕ нещата са нормални, когато дойде бебето, притесненията стават още по-големи. Така че те сьветвам да изчакашрда озрееш и тогава да поемаш подобни ОГРОМНИ отговорности. Успех!

Миличка не се притеснявай,живота е пред теб.Не знам за къде бързаш толкова аз мисля,че ти е още рано за бебче,но ти си знаеш най-добре.Недей да се шашкаш,защото няма от какво нали си ходила на лекар и са ти казали,че всичко е о,к,незнам защо се тормозиш само с излишни страхове.

Не трябва да се притесняваш, всичко си идва с времето.Започни работа реализирай се.Тогава мисли за бебе.Отглеждането на бебе е колкото приятно и вълнуващо, толкова и ангажиращо.Всяка жена има тези страхове.Така че смело напред и успех.

Мойто мнение е да не бързате толкова,поживейте си малко има време за всичко.Аз също си бях втълпила,че няма да мога да имам деца и много се притиснявах от това и  една година бях с един мъж,който ми повтаряше,че той искал да има деца а аз не мога и причината е в мен е разделихме се.И ето сега съм с друг мъж и със здраво и хубаво момиченце.Мога да ти кажа ,че трябва да си много спокойна,и всичко ще си дойде с времето.

Рано е за бебе и за толкова тежки мисли. Гледай по-ведро на живота и не го мисли отсега. 

и аз съм минала по този път: мисли и размисли....., но чудото става в момента, в който спреш да се притесняваш затова....

Мисля, че първо ти е рано за задомяване-наистина за къде си се разбързала. Съвместният живот с някого не е само розов роман, има си и "тъмни елементи", а и на тази възраст. Помисли-изборът е твой-намери си работа, поживей си, сбъдни някоя твоя мечта и тогава мисли за брак и за дете. А за това, че се притесняваш-излишно е, не се затормозявай

Нормално е, няма значение дали си на 18, 28 или 38. Както вече са те посъветвали, не го мисли толкова и не бързай 

Не се натоварвай с такива мисли.Психиката има много силно влияние върху здравето и ще си навлечеш неприятности сама. Много жени, без да имат някакъв здравословен проблем,не могат да забременеят от притеснение,че няма да стане.Гледай напред,живей си спокойно,радвай се на любовта си.А на бебето ще му дойде времето!

Май всяко младо момиче го тровят подобни мрачни мисли  ! И аз на твоята възраст си ги мислех такива, а накрая взех, че забременях и родих на 19г.  ! Не се измъчвай с такива мисли! Радвай се на живота, а бебето ще стане, когато му дойде времето  !

Не си го навивай на пръста! Естествено, че ще имаш бебе! 
Много любов ти желая!
Момичето не пита дали да се задомява!
Не може всички да мислят еднакво. 

Първото си дете родих на 23 год., а второто на 34г. Трябва да ти кажа, че сега ми е много по-хубаво, много по-удовлетворяващо като приживяване и много по-добре и пълноценно се чуствам като майка. Така, че живейте си живота и не бързайте. Времето е пред вас. А и съм сигурна, че таткото каквото и да казва не е готов за такава стъпка. Пък ти не се мисли такива глупости /освен ако нямаш някакви реални основания за това/ и преди да си сигурна, че искаш бебенце не почвайте да работите по въпроса. Не създавайте дете само за да видиш дали можеш да забременееш.
Чао   

УАУ, как може  да си мислиш такива работи 
Та ти си на 18, живота е пред теб, за къде бързаш 

Аз бях почти убедена, че няма да мога да забременея и ако ме питаш защо - не мога да ти отговоря, но явно не съм единствена.
При теб обаче мисля, че е мнооого рано за това. Като имаш дете ставаш майка до като си жива, осъзнай го първо правилно и после предприемай стъпките към майчинството. На твоите години нещата понякога изглеждат по един начин, а всъщност са съвсем различни! Не разсъждавай в/у това, а го приеми и се съобразявай с този факт! Това е моя съвет! 

Публикувана от: Amarena
Не си го навивай на пръста! Естествено, че ще имаш бебе!
Много любов ти желая
Мисля, че това е форум за да може всеки, който желае да си изказва мнението по даден въпрос. Не е необходимо да ме цитираш и след това да коментираш мнението ми. Аз мисля така и не е нужно някой да одобрява или не.

Здравей мила,

ще се опитам да ти разкажа някои истории опитвайки се да на звуча, като стара нравоучителка.

Аз съм на 30 и съм бременна в момента с първото си дете. На 18  исках да уча, да ходя по клубове и купони,
изобщо да се забавлявам. Не можех да си представя, че ще искам някога брак и деца. Преди да тръгнеш към тази
стъпка се попитай, дали няма много неща, които да искаш да правиш сега. Например да ходиш на екскурзии и почивки
извън България, нещо което после, ще е по- трудно осъществимо финансово и не само.

Преди да почнеш да се притесняваш, че няма да можеш да забременееш, се сети, че Мадона роди първото си дете на 38.
Изобщо в момента се смятат за остарели твърденията, че трябва да родиш до 25, че после е трудно
и задължително с проблеми.

Не трябва да се притесняваш за пари, но е хубаво да имате нещичко, преди да решиш да имаш дете.

Последно, ще ти разкажа историята на едно семейство (на известни българи, които за мен са интелигентни хора),
в началото на миналия век. Те се женят, когато момичето е на 18, както си ти. Но преди момичето да навърши 23,
не правят опити за деца. За да може тя да си поживее и да се наслади на младостта си. На 25 ражда първото си дете.
Като заможно семейство от началото на миналия век, тя не ходи на работа, а се занимава с отглеждането на детето.
Следващото дете, го ражда седем години по- късно. За да може пълноценно да обърне внимание на първото и да избегне
ревността на по- голямото към по- малкото. И осем години по- късно ражда третото, по същата причина.
Разказвам ти тази история, защото винаги съм я смятала за интересна.

Не е необходимо да следваш нечий чужд план, но винаги и хубаво да имаш план.

Радвайте се на любовта си и се приготвяй за сватбата, все пак това е един наистина вълнуващ ден изпълнен с много
приятни емоции.

Здравей и от мен! Както и други жени са ти писали, аз също смятам, че си твърде млада да се обвързваш с брак, а и с дете. Щом се обичате, можете да изчакате известно време, да поемете живота в ръцете си и тогава да мислите за дете. Защото най- лесно е да родиш( а сигурна съм, че нямаш основание да се притесняваш), но готова ли си да осигуриш най-доброто на детето си? А и замисляла ли си се дали страховете ти не са породени от това какво би следвало, ако наистина забременееш?

 Според мен ти е още много рано да си мислиш за деца ...живота е пред теб и мисля ,че се притесняваш без причина за това че няма да имаш деца...(май на всеки му минават мисли от тоя род)...по спокойно я карай.....и всичко ще си дойде на мястото

Изобщо не си пълни главата с глупости,разбира се че ще забременееш и то когато му дойде времето

Мисля,че изобщо няма смисъл да се тревожиш.Всяко нещо с времето си.
Разбира се ,че ще си имате бебче .
Всичко най-хубаво ти желая

Не мисли за подобни неща, нали всичко си ти е нормално! Пък и сега му е времето да си походите, като дойдат децата няма да може да отделяте толкова време един за друг. Освен това е време за учене, работа и тогава стабилно семейство. Ще видиш, че ще имаш деца  Просто не бързай толкова.

Всяко нещо с времето си Дали ще го мислиш или не - няма никакво значение. Моето мнение е, че наистина ти е раничко, но това ще го оцениш по-късно. Дотогава си живей и не му мисли 

18г-това си е многа крехка възраст за семеен живот и дете.
И аз на твоите години бях полудяла да се женя за 26 годишен мъж-то на него си му беше време,ама на мен?Добре,че се осъзнах на време и си подарих най-прекрасните години от младостта ми!
Пожелавам ти късмет и много,много разум!
Нали знаеш-кой каквото си направи и Господ не може да му го направи!