Операция на щитовидната жлеза-20

Благодаря ти, flora3054!

Благодаря за темата. Бихте ли споделили ако сте с операция, колко често и как правите последващи прегледи и изследвания. Моята операция е отпреди близо 30г и аз сама от време на време си записвам профилактични прегледи и изследвания.

А за 30 г. след операцията, успяваш ли да държиш стабилни нива на хормоните и ТСХ или скачат нагоре, надолу? Цялата жлеза ли я няма или част от нея?

Здравейте и Благодаря за новата тема. Аз също бих искала да знам,кога трябва да посетя ендокринолог за да ми назначи терапия. Оперирана съм на 6 февруари. Днес ми е 6 ден от операцията. Отстранен ми е само единият лоб от жлезата.

Здравейте!
Предстои ми операция на щитовидна жлеза на 05.03.2024 г. Имам възел в десен лоб, две биопсии при доц. Шинтов , които са определени като Бетезда 3 и препоръка за отстраняване оперативно на десен лоб. Моята ендокриноложка смята, че цялата жлеза трябва да се махне, защото и в лемвия лоб има възли. Свърза ме с д-р Пунчев хирург в Ендокринологията в Гр. София той смята, че само десния лоб трябва да се махне. Чувствам се доста объркана, защото чувам противоречиви мнения едни казват цялата жлеза защото след 15-20г. щяло да се стигне отново до операция, други само десния лоб, не знам какво да си мисля и какво решение да взема. Също така доста ме притеснява факта, че рутинните изследвания преди операцията/консултация с алерголог, интернист, ренген и т.н./ не се правят в Ендокринологията, а сам си търсиш специалистите. Аз имам предишни три операции на фиброаденом и съм с алергични прояви към упойките, трябва задължително да се тестувам и да приемам лекарства преди операцията. Някой скоро да е минал по този път и ако може да ме насочите къде направихте подготвителните прегледи преди операцията. Ако е възможно да напишете как минава самата операция и дали има нещо по-специфично, защото се чувствам страшно притеснена от предстоящото.
 Благодаря предварително.

В Епикризата би трябвало да пише. Аз нямам терапия, защото възелът се оказа доброкачествен.


А защо не пробвате на друго място, например в Софиямед, където всичко ще ви направят те? "Прикачиха" ми една много мила санитарка и тя ме водеше из кабинетите, дори документацията ми не ми даде да си държа.

Ани, 🤗

Може да се върнеш една-две теми назад - 19-а и 18-а (поне) - там има подробно описано как преминава една такава операция.
Знам, че на повечето нови, притеснени момичета много не им се рови назад в темите и им се иска да им се отговори на въпросите - лично и конкретно.

Но да ти кажа, специално в тази тема, повечето момичета избягват да споделят с подробности - някои дори си "тръгват" от форума след време, или само четат какво се пише, но не отговарят на въпросите.
На повечето момичета, на които диагнозата се е потвърдила, душата им е малко като "пукнато стъкло" - и нямат сили и енергия да се връщат назад и да разказват и да си припомнят какво е било при тях. 🥺

Специално за това какво решение да вземеш - слушай си интуицията, мило момиче - тялото си е твое, жлезата си е твоя, ДУШАТА си е твоя! 🥹
Един ще ти каже: "Остави си поне единия лоб!" / Друг ще ти каже: "Махни всичко и не го мисли вече!"
А в крайна сметка най-важната си ТИ!
Твоето тяло и твоите емоции! 🌺
И твоето решение!

Възможно е да се окаже, че няма нищо "лошо" в жлезата ти, въпреки биопсиите и ехографското изследване. 🍀
Но човек като се наплаши - и "картините" и "филмите" в главата му започват да действат със страшна сила... 😕

Наистина, ако имаш желание и енергия - хвърли един поглед на последните две теми и се вслушай най-вече в сърцето си. ❤️
Всеки случай е различен, а ние сме просто едни обикновени момичета и каквото и да те посъветваме - може да се окаже, че съвсем не е най-подходящото за теб.
🙏🍀🌈

Здравей Анна,
 Оперирах се на 6 февруари,преди седмица. Аз също съм със алергии към упойки и най много реагирам на веществото за извеждане от упойка,нивалин,и алергии към други медикаменти. Това ми беше трета операция. Другите бяха за други неща,не на щитовидната. И трите пъти аз сама ходих да си правя тестовете за упойките. Ако си от Пловдив ще те упътя къде трябва да направиш това. Има комплект от 15 вида упойки,плюс болкоуспокояващи и антибиотици. Общо около 20 тина препарата. Това се плаща,мисля че беше три лв на препарат. След това със резултатите ходя на алерголог,който ми назначава терапията преди операцията. Лекарствата си ги пия във къщи,три дни преди операцията,във деня на операцията и два дни след операцията. Да ти кажа така ми е по спокойно,защото знам че всичко съм направила както трябва. Преди години ми правиха лапароскопско изследване със пълна упойка. Драснаха ми там няколко чертички на ръката,които никой не погледна и направо ми направиха изследването. Тогава разбрах че съм алергична. Така че,може пък да е по добре,че сама ще ходиш да си правиш тестовете и всичко останало. Докато си заета със тези неща,няма да мислиш за операцията. Аз също много се страхувах,също като теб,но всичко мина много леко. Много бързо излязох от упойката,много добре ме обезболяваха,нищо общо със това което си представях. Отстранен ми е само единия лоб. Разбира се ,при всеки е индивидуално и всеки има различен праг на страх,болка и т н. Но бъди позитивна и вярвай на хирурга който си избрала.
Относно решението дали да махнеш цялата или половината жлеза,трябва да го вземеш сама и да си готова да посрещнеш последствията. Биопсията ми показа папиларна неоплазия по Бетесда 6. Аз занесох стъкълцата във още две патологии и резултатите бяха разнопосочни. Едната патология определи по Бетесда 5,а другата 3. Потвърдиха че има умерено атипични клетки,но не потвърдиха със сигурност папиларна неоплазия. Въз основа на това аз взех решение,да махна само половината жлеза. Напълно осъзнавам риска че може да се наложи втора операция и отстраняване и на другата половина. Но преди да взема това решение,отново ще проверя три пъти. Това е единствения съвет който бих ти дала,преди да вземеш решение,провери още поне веднъж във друга патология и тогава решавай. Дано съм ти помогнала.

Силве, 🤗
а за това, което питаш ти:

Изчакай още мъничко - нека да ти излязат резултатите от хистологията и Епикризата, на която ще ти бъде описано всичко: как е протекла операцията и каква е диагнозата ти.

Много зависи каква е точно ситуацията при теб - още повече че ти си и с един останал лоб, който ще продължи да си работи и да произвежда хормони.
Според изследванията, които ще ти направят след време, ендокринологът ще прецени дали изобщо ще имаш нужда от прием на допълнителен "външен" хормон, или жлезата ще успява да се справя и самичка.
Някои ендокринолози оставят известно време организма да работи сам - за да видят как ще се справя, а други веднага назначават терапия - особено ако жлезата е премахната изцяло.
Зависи и от случая, и от индивидуалното решение на самия доктор.
🍀🌺

mari6a [quote В Епикризата би трябвало да пише. Аз нямам терапия, защото възелът се оказа доброкачествен. quote]

Все пак трябва да се проверявате, ако не на 6 месеца, то един път годишно и да си проверявате хормоните. Аз съм с частично отстранена жлеза и  пия еутирокс 0,50мкг. Понякога покачвам на 0,75 в зависимост от изследванията.
Вероятно всичко ви е в норма.

Всички необходими изследвания и прегледи ми бяха направени в болницата, когато ме приемаха. Не съм ходила да си търся сама нищо.
За операцията един съвет: спри храната и водата 24 по- рано. Така няма да повръщаш  като излизаш от упойката. Иначе самата операция е под пълна упойка и за нея няма какво да ти кажа. Аз лично не исках и да излизам от тая упойка. Спомням си как им виках да ме оставят намира и че сега съм на много хубаво място 🫣
Възстановяването е различно. Аз лично непосредствено след операцията бях много зле, пълното ми възстановяване отне 6 месеца. Първата ми нощ такъв “гърч” направих, че не можех да стигна бутона и да сигнализирам на сестрите да дойдат. Крака, ръце, всичко ми изтръпна, така ме болеше, мятах се като риба на сухо. Ама оцелях. Сега, слава на Бога, съм добре. Само килограмите ми са проблем. Все си казвам да почна някаква диета, ама като се прибера от работа и омитам всичко де що има. Здраве да е. И с това ще се преборя.

Миа Руслана не е необходимо да се спира храната 24 часа по рано. На мен ми разрешиха да се храня до 22 ч вечерта преди операцията. По важното е след операцията да не се пие и яде минимум 2 часа. Аз не пих и ядох 6 часа и не съм имала проблем. Този гърч който си направила да не би да е бил в следствие на някаква алергия! Какво ти казаха,имаха ли обяснение защо се случи. Съжалявам че си преживяла това,важното е че е минало.

Мен ме държаха 24 часа след операция без храна и вода, и без ставане от леглото изобщо. После нямах никакви проблеми.

Здравейте, момичета! 🌺

И се извинявам, че на този хубав ден ще напиша пак нещо не особено приятно във връзка с операцията. 🥹

Може би повечето съвременно работещи хирурзи НЕ допускат вече такова нещо и нека новите, стресирани момичета и момчета да не се плашат излишно и допълнително. 🤗

Този гърч, който е направила Mia Rulana, вероятно се дължи на рязкото падане на калция и на вит.D - обикновено това се случва, когато се засегнат най-вече паращитовидните жлези.

Аз от хистологията си разбрах, че моят хирург дори ми е премахнал 2 от тях.
Защо, бе, "човеко", ЗАЩО? 😥
При Mia Rulana е възможно да са били само засегнати, а не отстранени.

Двете вечери, през които останах в болницата, идваше една сестра и ми вливаше калций венозно.
Аз тогава изобщо не знаех и не разбирах какво ми правят, защо ми го правят и какво изобщо се случва с мен.
Толкова невежа, наивна и доверчива съм била... 🤦🥺

После, когато се прибрах вкъщи - направих много силна криза, но чак до такъв гърч като при Mia Rulana не стигнах.
Само усетих как започват да ми изтръпват лицето и устните, цялото ми тяло започна да трепери вътрешно, а ръцете и краката ми започнаха да се схващат и да се стягат и свиват в ужасни болки и крампи.
Точно заради ниските нива на калция и на вит.D.
Това след време се оправя и организмът се възстановява - чрез прием на допълнителен калций и вит.D, а и останалите паращитовидни жлези успяват да поемат функцията на липсващите.

Но защо, за Бога, трябва да се стига до там?
И що за "лекари" ни причиняват това?

Както и да е...
Сега вече знам, че още когато влязох в кабинета на този хирург и видях какъв студен и самонадеян човек е - трябваше просто да стана, да се обърна кръгом и да си тръгна от там с 200!

Станалото - станало...
С гума можем да изтрием само нещо, написано върху лист.
Но грешките от миналото си няма как да "изтрием". 🥺

Това моето си беше абсолютно "теглене на късата клечка".
Да попаднеш на неправилното място, в неправилното време и при неправилните хора...
И то дори без да се е налагало и да е било необходимо...🙁

Много е важно да държим на себе си и на тялото си и да умеем да пазим и съхраняваме душата си.
Като избираме внимателно на кого точно ги "поверяваме".
Защото после ние ще живеем в тези тела и с тази душа... 🥹

Не се плашете, а просто се обичайте, ценете и пазете!
🤗🌺🌈🍀

Момичета,дадоха ми копие на епикризата. Слава Богу,взела съм правилно решение! От тук нататък само наблюдение! Имам въпроси. Две вечери подред ми се гади,през деня не чувствам такова неразположение. Също така имам леко треперене отвътре,което не е постоянно и ми е замаяно. Миналата година след втората ми операция имах такова треперене и замайване,но ми беше много ниско вит Д. Когато започнах да го пия ,тези неразположения отшумяха. Тази година още докато бях във болницата започнах да пия вит Д,но пак имам тези симптоми,но по слабо. Някой имал ли е подобни неразположения. Благодаря ви!

Благодаря за новата тема!

Романтичка , тук съм и ви следя, но все повече ангажименти имам и наистина по-рядко влизам.

Да споделя на момичетата, които чакат двете щастливи чертички, че имаме три бебета за месец-два време в темата във Фейсбук. Мамчетата също са след операция и всичко е наред с тях и бебенцата Слава Богу!

Диагнозата и операцията не са пречка за сбъдване на мечтата и аз го желая от сърце на всеки,който копнее за това! ❤

Здравейте,

И при мен откриха при рутинен преглед при ендокринолог 3 възела (размерите са под 1см), като лекарят има съмнения за един от тях и ме насочи за биопсия в отделението по ендокринология в Александровска болница.
TSH е в норма, като ft4 е леко завишен, не са правени други изследвания.

Чудя се дали да направя и още една консултация с някой друг ендокринолог преди това или след биопсията и с резултатите вече от нея да търся още едно мнение?

Някой, който е минал по този път ако може да сподели и да даде съвет?

Направете, но и биопсията не е притеснителна или страшна по принцип и може да даде малко повече яснота (понякога и повече стрес де)

kaiser  не е лошо да чуете поне още едно мнение. Ако не са лоши възлите и не растат си живейте спокойно и нормално. Ако има карцином ще трябва да се махне, но това не означава, че трябва да бързате. Заболяванията  на ЩЖ прогресирам много бавно и затова не е наложително да се избързва.

Здравейте ! Искам да попитам знаете ли къде се прави лазерна термоаблация на възли и има ли някой опит с тази процедура?

Нямам опит със тази процедура,но го обмислях като вариант и за това проучвах. Не е толкова безобидна колкото я описват има опасност от засягане на гласните струни( може би нашите специалисти още нямат достатъчно опит). Другото което прочетох е че не се поема от здравната каса и не е евтино. Само със това мога да помогна.
https://www.24chasa.bg/zdrave/article/11120857

Благодаря!

kaiser, аз също съм с 3 възела, разположени в двата дяла и истмуса (дано не бъркам термина). След биопсия и на трите възела и неприятно становище за вида им от лабораторията, тримаекари се изказаха независимо един от друг за цялостно отстраняване на жлезата - ендокринологът, който ме насочи за биопсия, лекарят, направил биопсията и операторът, който предстои да ме оперира. И тримата изказаха мнението си без да съм ги питала изрично и предвид, че случките се разиграха в 3 различни града, мисля, че няма какво повече да го умувам. Имам насрочена операция и вече нямам търпение да се приключва. Колкото повече наближава, толкова повече се успокоявам и в известен смисъл малко ме е яд на мен си, че съм се неглижирала толкова време.

Успех, пожелавам ви успешна процедура и възстановяване.
Колко време ви отнеха тези консултации? Имам предвид дори при диагноза за отстраняване, лекарите съветват ли, че може да се следи или насочват към операция в най-кратки срокове?

Диагностиката, че има възли за биопсия, се случи на първото ми посещение на ендокринолог. След 2 седмици отидох на биопсия. Вероятно и по-бързо може да се запише час, но аз хванах празниците. Резултат от биопсията получих след 3 дни - получих си експертизата по Еконт, понеже лабораторията не е в моя град. След няколко дни имах възможност да пътувам до София, за да направя консултация с доцента и да насрочим дата за операция. Бързо се случват нещата според мен.

Дали ще Ви следят или директно ще Ви насочат за операция лекарите зависи от това, което видят и диагностицират. Аз нямах късмет не знам какво бих решила, ако имах възможност за избор. Личното ми впечатление е, че независимо за какво лечение става дума, възстановяването е по-бързо и безпроблемно, когато човек е по-млад и в този смисъл предпочитам да не отлагам.

Здравейте,вече минаха около 20 дни след операцията,но гласът ми си остава нисък. Докторът каза че поне шест месеца ще е така. Също така като преглъщам ми се движи на гушата,все едно имам адамова ябълка.Някой имал ли е такъв проблем и дали това ще се оправи. Притеснявам се да не ми остане така завинаги.
Благодаря!

Ти пишеш, че си на 20 дни от операцията. Рано е още, не се притеснявай. Ще ти се възстанови гласа. Но го пази!
Аз бях без глас към 6 месеца. Сега, близо две години по- късно, ако викам гласът ми пада. Това, което правя, е да ям сладолед. Но не направо от витрината, на камък дето е. Взимам си или в кутийка, или във фунийка и чакам да се разтопи. В днешно време има богат избор. Опитала съм всичките. Най ми е любим ментовия, а по време на пости си взимам веган. Мъчно ми е, че цените на сладоледите се вдигнаха толкова много, но предпочитам да давам пари за сладолед, отколкото за лекарства.

Здравей момичета,
За съжаление при мен по време на рутинен преглед при ендокринолог, който беше препоръка от имунилог, поради фамилна обремененост (Хашимото при баба, майка и сестра), откриха възелче с неправилна форма и големина около  сантиметър.
Направи се биопсия, която го определи като папиларно От тогава съм в паника...
Съвета на лекарят (гр.Пловдив) беше оперативно отстраняване на щитовидна жлеза, като препоръча проф. Димов.
Отидох за мнение, но беше в отпуск.
Сега във вторник ще ходя до София за втора биопсия, като междувременно чакам проф. Пандев да каже кога ще има възможност да се видим и обсъдим какво да се прави.
Четох част от изписаното още от 2014г. но започвам да се напрягам и спирам. Пия алора от около седмица, но продължава да изпитвам тревожност в областа на слънчевият сплит и сърцето
Качвам и част от епикризата

Имам въпрос към преминалите вече оперативна намеса: приемам по 2 пъти на денонощие Глюкофаж 500мг. В листовката на лекарството е описано, че приемът му се прекратява преди операции, но на мен лекарите нищо не ми споменаха. Пропуск от тяхна страна ли е или няма проблем да си продължа приема? Други лекарства не пия. Вие получихте ли някакви указания преди операция? (След празниците мисля да се обадя за консултация по телефона, но въпросът възникна спонтанно в главата и притеснението е по-скоро колко време преди операция трябва да се прекрати приема, ако това е наложително).

revolt4e,

Много е хубаво, че ще направиш още една биопсия и че ще се опиташ да се видиш и с проф. Пандев.
От последните две теми насам, доста от момичетата споделят, че са доволни и от д-р Калин Видинов.

Не знам дали някой от тях двамата - било проф. Пандев, било д-р Видинов - биха се наели да оперират само единия лоб, в който е възелчето.
Най-вероятно ще зависи от това, което ще видят и ще вземат решение на място.

Душичка...
Недей да четеш темите назад, щом те напрягат.
Разбирам те напълно!
Всеки случай е различен, всеки лекар е различен и всеки организъм е различен.
Ти си направи това, което ще бъде от полза за теб.
И ще те накара да се почувстваш малко по-спокоен.

Слушай си докторите, а пък коментарите тук във форума ги приемай само като допълнителна информация.
Емоциите, преживяванията и начинът, по който се чувстват след такава интервенция - са различни при всеки.
Дишай спокойно!

revolt4e,
Спокойно, не е толкова страшно, колкото звучи. Моят резултат от биопсия е същият, предстои ми операция при д-р Видинов. Засега смята да премахне само единият лоб, но разбира се, по време на операцията се решава категорично. Също ми каза, че биопсията е със 70% категоричност, тоест все пак има едни 30% шанс и да не се окаже вярна. Най-важното е, че се лекува! Успех!

Кой лекар те изпрати при проф Димов за операция и кой лекар ти назначи биопсията,ако не е тайна. Мен за биопсия ме изпрати д- р Ботушанов старши. Биопсията ми я направи доц Нончев и ме насочи за операция при проф Димов. Ботушанов видя възелчето около сантиметър. Нончев около 6мм. Написаха ми толкова страшни неща,че ме ошашавиха. Означиха го като високорисков и по Бетесда 6та степен. Аз направих още две консултации със две различни патологии и тъй като мненията бяха разнопосочни,взех решение за отстраняване на единия лоб. След операцията се оказа че възелчето е 4мм и е ниско рисков. Нончев беше забравил какво ми е наговорил и се смя подигравателно че възелчето е 4мм,нищо работа.
Така че потърси още поне две мнения!

Боже, Силве!

Какво им става на тези "лекари"?
Защо изкарват така акъла на хората?

А още повече че сме и момичета и жени - раними, крехки, емоционални...
Как може да са толкова студени и коравосърдечни?

За това, което питаше ти - тя и Mia Rulana вече те е посъветвала: още е много рано.
Не се плаши.
Изчакай си търпеливо да ти се поуспокои организмът.
Мястото там е чувствително и нежно и е нормално да изпитваш тук-там известни неразположения, трудно преглъщане, придърпвания.
След като веднъж вече е "пипано" там...
Гласът ти също може да се върне много по-бързо, отколкото са ти казали.
Зависи си най-вече от твоето тяло и от начина, по който се възстановява.
Дай му още малко време.

А за въпроса на Вятър и мъгла:
Не зная дали някой би ти отговорил за "Глюкофаж"-а, мен лично просто ме попитаха в деня преди операцията взимам ли някакви лекарства и имала ли съм досега някакви алергии.
Но ако ще ти е по-спокойно - обади се на доктора предварително.
Така, както си решила да направиш и ти.

Ендокринолога беше от Каспела, не искам да цитирам тук име. Биопсията я направи същият като при теб - Нончев.
Да написаното от теб отговаря и на моите наблюдения... Веднага след биопсията в най-подходящото място "в коридора" ми заяви, че ще трябвало операция и отстраняване на цялата щитовидна и това още преди да има резултат от тази биопсия...
Отделно в епикризата има един вагон глупости и манипулации, които не са ми правени...
Това е и причината да отида идната седмица в Александровска за втора такава.
От прочетеното тук съм много силно разколебан относно Димов.
Надеждите са ми среща с Пандев и адекватна реакция от негова страна, както и ако сметне, че има нужда от операция да разчитам, че няма да ми увреди гласа и махне пара щитовидните.  Проблема, е че човека е много зает и още нямам назначен час кога ще се видим.
Когато попитах ендокринолога от Каспела за Пандев, реакцията беше, че той не следвал СЗО и че бил ексцентричен и със непопулярни решения... Каквото и да значи това
Благодаря ви за другата препоръка - Виденов.

Можете ли да препоръчате и добър ендокринолог в Пловдив?

Здравей отново, revolt4e!

От последния ти коментар разбрах, че ти май си момче (мъж).
Извинявай, ако съм те объркала.
То с тази анонимност тук не знаем наистина кой чете и пише.

Аз сега, с този акъл, с който съм в момента, бих потърсила единствено проф. Пандев и д-р Видинов.
За другите хирурзи от старото поколение - малко съм със смесени чувства.
Аз нали точно на един такъв професор се доверих...

Но, разбира се - това е при мен.
Има си момичета, момчета, жени и мъже, които са доволни от докторите, на които са се доверили.

Комплекс от много неща и условности е всичко...
Дано при теб всичко да бъде наред и да имаш късмет!

Да мъж на 37 съм 😔 за жалост и при нас го има този проблем с жлезата.
Благодаря за емпатията, надявам се скоро да има повече яснота.

revolt4e,
 
Извинявай, че отново ти пиша тук, но в настройките си най-вероятно си забранил получаването на лични съобщения и не можах да ти изпратя отговора на това, което ме попита.

Аз си запаметих "писанията" и ако си отключиш пощата, може би ще мога да ти ги изпратя.

Извинявам се, не знаех че има такива настройка. Мисля, че всички вече е наред 🙂

Непоправима романтичка правилно си сложила лекар във кавички! За жалост това е последното със което могат да се нарекат! И пак за жалост хора сме,разболяваме се и се нуждаем от тях! Има и Лекари които наистина са такива по призвание,но как да ги открием! Самите те трябва да се разграничат от псевдотакивата! Иначе страда репутацията на всички лекари! Трябва да се премахнат тези пътеки и възможността да правят далавери! Тогава тези така наречени лекари сами ще се махнат от системата,щом пресъхне кранчето! Но явно някой има далавера също,това да си остане така! Също така,докато няма осъден лекар,няма да се гледа на човека като човек,а не като добитък! Чух случайна реплика на медицинско лице " хора бол"! Само това говори достатъчно! Спирам,защото мога да напиша още много,но..... нищо не мога да променя!

revolt4e, минах по подобен път и може би ще се повторя, но все пак. До 10 мм проф. Пандев ми каза, че само наблюдава възела/възлите. Според него се води микрокарцином и няма нужда от операция. Затова са ти казали, че неговите решения са ексцентрични. Този карцином се развива много бавно и затова проф. Пандев решава само да наблюдава с години. Разбира се трябват редовни прегледи с ехограф и туморни маркери. Също от опит - супер, че ще отидеш и на втора биопсия. Аз също не се доверих на първата и реших да проверя с втора. И последно от опит - бъди спокоен, защото колкото и страшно да звучи, лечимо е. Знам, че е трудно, но все пак колкото повече се притесняваш, толкова повече си вредиш. Лека полека се заеми с нещата - едно по едно, биопсия, после среща с хирург ако се наложи. Ако не се наложи - още по-добре. Но, лечимо е. Неприятно е, страх и стрес е за теб и околните ти, но...трудностите на живота, какво да правиш. Успех ти пожелавам и хубав резултат на втората биопсия!

Благодаря ти за написаното, както на теб, така и на останалите 🙂
Мисля, че след опаковка алора и събиране на малко повече информация се поуспокоих.
И аз ще се повторя, дори и да се стигне до операция страховете да ми, че може да увредят гласните струни, да махнат парашитовидните, а и най-голямото да не стигне до лимфен възел 😔
Може би ще задам глупав въпрос, моля да ме извините, но има ли адекватно обяснение как ги получаване тези възли, че и после да излизат от лошите ?
@Avocado, мисля след като взема епикризата от втората биопсия да отида при Видинов за консултация, а и чакам обаждане от Пандев за същото.
Не знам дали нещо друго трябва да предприема, ако пропускам, моля да споделите.
А и последен въпрос, препоръчайте добър ендокринолог за Пловдив и/или София 🙂

revolt4e,
За София добри еднокринолози са доц. Шинков и д-р Влахов. Освен това, правят и биопсия.

Защо се притесняваш да се махнат лимфни възли? Питам, защото имам махнати 11, а може би съм пропуснала някаква важна информация за тях. Според мен нищо не пропускаш. Сигурна съм, че проф. Пандев много ще те успокои, стига да успеете да се срещнете с него, защото става мнооого многоо трудно. И аз давам глас за доц. Шинков, той ми прави втората биопсия и съм много доволна от отношението му. Много хора чакаха за час при него, което ме навежда на мисълта, че е доста търсен и следователно добър лекар.

Здравей avocado,
Нямам притеснение да махнат лимфните, а това възелче да не стигне до тях 😔

По време на самата операция хирургът хубаво оглежда лимфните възли около жлезата и ако се усъмни за някой го маха. Дори се прави цитология и на тях. Но първо да ви излезе биопсията, може и да не се наложи въобще да мислите и притеснявате за това

А всъщност от известно време си мисля по един въпрос, свързан с лимфните възли. Възможно ли е да няма заразени локални лимфни възли, а примерно да има заразени на други места?

Не знам и аз, мили хора, какво да си мисля...

Може би има момичета, които са писали преди доста време тук във форума, които можеше сега да ни дадат повече информация и за лимфните възли, и за паращитовидните жлези, и за гласа.
Но вече не се включват.

revolt4e е чел някакви неща, доста назад в темата, и явно се е наплашил.

Мисля, че повечето съвременно работещи хирурзи вече внимават с паращитовидните жлези и се стараят да не ги закачат и да ги запазват.  

Аз нямам обяснение защо моят хирург ми е премахнал 2 от тях.
Но мисля, че вече НЕ би трябвало да се прави така.

И 5 лимфни възела ми е махнал - и това пак не е трябвало да го прави, защото са били само леко възпалени.
Нямало е някакъв "сериозен" проблем в тях.

Д-р Видинов беше запазил лимфните възли на Whisskass - беше преценил, че са възпалени и леко уголемени заради Хашимотото и я беше пожалил.

Затова си мисля, а и всички останали го виждат, че от хирург до хирург - има съществена разлика.
В подхода и начина, по който постъпват с пациентите си.

Не зная, мила krisstiA, дали би станало проблем някъде по-надалече от жлезата - може би ако процесът вече е много напреднал.
Затова май могат да ни дадат отговор само докторите.

Аз съжалявам, че така и не попитах моя ендокринолог за всички тези неща.
Сама се лутах и оттук-оттам понатрупах някаква информация само от форума и от интернет.

Но всеки случай е различен и когато новите момичета и момчета влязат тук и започнат да четат - настава някаква сериозна каша и хаос в главите им.

"Един така, пък друг иначе" - и объркването е тотално.
Почват да се чудят и при тях ли ще бъде така.
Ще се случи ли "това и това", ще стане ли и при тях "онова".

И работата наистина си става за успокоителни...

Момичета от снощи ми е доста зле и незнам на какво се дължи. Миналата седмица пуснахме хормони и други изследвания и ми бяха във норма,освен вит В12,който беше много нисък. При долна граница 184,мойте показатели бяха 132. Личният ми изписа инжекции и си ги слагам. Но снощи ми беше доста зле,потъвах,замаяно ми беше,не можах да заспя до 3 ч. Днес още със ставането също ми е лошо,пак същото - много силно ми е замаяно,треперещо ми е и сърцето ми прави едни такива превъртания и много ме плашат. Това по принцип си го имам отдавна и съм ходила при много кардиолози,но казват че не е кардиологично. Но сега го прави много често. Нямам сърцебиене а само чувство че имам такова. Бузите ми са червени,а нямам температура. Като си седя облегната на няколко възглавнички ми е горе долу биващо,но като стана да свърша нещо,направо ми идва да хукна към болницата. Имали ли сте такива симптоми. Какво да правя да посетя ли ендокринолог,притеснявам се че ще ме отпрати,тъй като изследванията са добри. До къде стигнахме,да си търсим сами диагнози!

Silvia, а случайно да не са паник атаки?
Също, ако б12 ти е много ниско, може да е причина за по-кофти симптоми. А относно б12 консултирала ли се и с еднокринолога, наскоро четох във фб групата ни, че все още различните доктори са на различни мнения, относно приема му с диагнозата ПК.

И на мен ми звучи като паник атака. Silvia Toncheva, ти беше оперирана наскоро, нали? Не съм чувала някоя да е с такива оплаквания след операция.
krisstiA, не съм запозната за въпроса ти с лимфните възли...Надявам се, че само околните имат шанс да се заразят. Поне би било логично да е така.

Слагат ми инжекции В12, и въпреки това,нямам подобрение. Със сигурност има връзка със операцията,дали е загуба на кръв,дали е от упойката,незнам. Знам само че не е нормално да се чувствам така. Паник атаките са ендокринологични,най често са при хора със Хашимото.Щом не са ендокринологични симптомите ще търся невролог. Благодаря ви за отговорите.

Силве,

ти беше споменала, че преди известно време пак си имала някаква хирургична намеса.
Възможно е стресът и притеснението ти да са се натрупали и всичко това да ти е дошло в повече.
Може би сегашното ти състояние е комплекс от някакво емоционално и физическо "прегаряне".

Иначе по отношение на последната ти интервенция - може да се каже, че си извадила късмет и се е случило възможно най-доброто и подходящото за теб.
При положение че докторът е бил малко по-консервативен и от "старата генерация" - пак човекът се е съобразил с желанието ти и е бил внимателен и деликатен.
Доколкото може да бъде такъв един хирург.
Запазил ти е половината жлеза, запазил е паращитовидните жлези, внимавал е за гласните струни - поне така пише в Епикризата ти.
И аз вярвам, че наистина е така.

Ти ще си усетиш по-нататък кое откъде идва и защо се чувстваш така.
И докторите също ще ти дадат отговор на лутанията и притесненията ти.
И ще ти помогнат да си изясниш и наредиш "пъзела" в главата ти.

Ще ти стискам палци всичко при теб да бъде наред!
И да се чувстваш спокойна и в добра кондиция!

Здравейте revolt4e,

Макар все още подвластен на емоцията от диагнозата, замисляли ли сте се ако направите втора биопсия, какъв резултат очаквате или може би искате да чуете и какво би означавал за вас преди да я направите и след като я направите и разберете резултата?
Мислите ли, че ще има лекар или хирург (бих казал, че ги разграничавам), който да Ви каже нещо по-различно от това да се оперирате, независимо какво показват всяка следваща биопсия като резултат, предвид факта, че една вече е дала злокачествена диагноза?

Ако един Ви каже, че е по-удачно да се наблюдава, било то специалист като Пандев, а повечето препоръчват да се оперирате, на кой ще се доверите?

Въпросите ми не целят да всяват паника или отчаяние, а по-скоро да провокират информиран и осъзнат избор.

След доста изчетени теми, забелязвам, надделяваща емоция и страх при вземането на решения, което според мен е нормално и човешко.
Но също така, човек винаги трябва да взима максимално информиран избор зад всяко свое решение.

Успех!

P.S. Ще кажа, че съм на сходна възраст, като вас, със същата диагноза.

Прочетете малко www.thyca.org и вижте какво правят в Америка и тогава да ми обясняват глупости кой какво СЗО следвал. Без да Ви плаша, но на мен част от хистологията в епикризата след операция се оказа невярна впоследствие . Не биопсия. Така че вяра на никой 🤷🏼♀ Тонове съжаление има след тази операция в български и чужди форуми, та много сериозно помислете какво точно ще предприемете и то въз основа на неточните изследвания, неграмотността и точенето на здравната каса с ненужни манипулации. Защото връщане назад няма. Успех!

Здравейте,ще публикувам ъова и тук,защото вече писах в "базедова болест"....
След като получих рецидив ,една година след спирането на метизола реших да се подложа на операция.Аптил го получих ,започна лечение с метизол и юни влезнах на операция при доц.Сечанов с тсх0 и подтиснати фт3 и 4
След операцията доцента каза ,че чак след шестият месец щр започне да мърда тсх ,защоъо какъо всички знаем ъой реагира по-бавно.Назначиха ми 75мг хормон.До тук добре първите 5-6 месеца се чувствах прекрасно,фт4 отиде на 20 още първият месец.Окъомври обаче запиочнаха екстасистоли за кратко и след консултация с докъор намалих дозата постепенно на 50.Януари за първи път тсх беше мръднало на 0.07 а фт4 беше 13.90,реших да всигна на 62.5,защото явно 75 ми е много ,50 малко,обаче от миналият месец това птрскачане започна и не е спирало до днес,в покой ли съм се започва.Ходих два пъти на кардиолог ,започнах деанксид по 1т.защоъо мислех че може да е от нервно напрежение,на кардиолога всичко беше натед но не хванаха пррскачанията затова днес съм с холтер.Преди седмица се върнах на 50мг.хормон и вчера изследвах отново тсх е паднало на 0.03 а фт4 се е покачило на 16.90.Мисля да продълца на тази доза за да може тсх да стигне поне долна граница.Вече вдигнах ръце от тези ендокринолози.Казвам му на сечанов за прескачанеъо не било оъ жлрзата,да ходя ли на кардиолог-не ,още си млада.Да ама то еече не се издържа.Странно ми е защо цели 5 месеца нямах такива оплаквания,като тсх през цялото време беше 0
Добавям ,че съм с частично премахната жлеза

И мен така ме разиграват,само и само да им се махна от главата. Иди на кардиолог,иди на невролог! Е посетих де що има кардиолози и невролози и всички казват,че във тяхната област нямам проблеми! И какво излиза накрая,че съм здрава,пък само си ходя от лекар на лекар за разнообразие! За жалост медицината у нас е във пълен колапс! Как си взимат тия дипломи и как им преподават,но има една обща тенденция,нещо като не го знаят - на нервна почва е! Ми то не останаха болести,всички си въобразяват че са болни! Извинете ме,гневна съм! Защо си мислят,че си умираме от кеф да обикаляме по болници,вместо да си гледаме живота!

Абсолютно съм съгласен с теб, че връщане назад няма.
Ще споделя какво каза проф. Боянов (Александровска) докато ми вземаше проба за втората биопсия. Спрямо изследвания на подобни възли, диагнози (разбирай прочитане на патолога) сме още в 20ти век.
Обясни ми ,че може да стане грешка при вземане на пробата (най малкото, ако се уцели калцираният участък от предната биопсия), после при разчитането от патолога.
Затова и предложи тези 4 нови проби да ги пуснем и при някаква доцентка, която се водила най-добрата в това.

Относно съобщението на @allure4, отговорът е много прост!
За да взема решение ми трябва надеждна информация проверена поне от 2 места.
Това за мен не е решение за покупка на кола и ако не ме кефи да я сменя или върна.
А относно адски многото сигнали за лекарски грешки, злоупотреби с пациенти, неверни резултати, точене на каси от така наречената бяла мафия, то определено няма да легна да ме режат само на една епикриза, в която половината манипулации описани в нея са пълна лъжа.
По притеснителното, е че като предложих вариант за Германия, мнението беше почти същото - 20век.
В крайна сметка заключението от видяното на ехографа от проф. Боянов, е че този възел не изглежда добре, чисто ехографски.
Чакам резултати скоро и мисля да посетя Видинов за да ми каже какво мисли.
С Пандев е много трудно свързването ... Почвам да губя надежда, че ще се видя с този човек.
А още нещо интересно, от лекаря (ендокринолог), които ме приемаше в Александровска, като му показах снимка на възела от ехографа - "това не изглежда на такова, на каквото са го написали в епикризата".

revolt4e,

Проблемът е, че при който и хирург да отидеш с такава биопсия - само ще вдигне рамене и ще каже - ами трябва да се види какво е оперативно.

Точно преди няколко поста обсъждахме с някои от момичетата, че повечето хирурзи гледат само документите и изследванията.
Дори не преглеждат на ехограф.

Може би единствено проф.Пандев (може и да има и други, но са единици).

За тях е важен оперативният процес и това, което ще видят.
Не им се гадае предварително.

Не е проблемът толкова в самата операция (макар че съвсем не я омаловажавам, напротив).
Тя се изтърпява, изтърпява се и периодът на възстановяването след нея.

Проблемите идват после - като при някои са с по-голяма сила, а други ги усещат по-малко.
Тази операция ни разболява от хипотиреоидизъм - особено ако жлезата е премахната изцяло.
Хормоните се разбъркват, тялото ти започва да действа на друг принцип.
Просто вече не си "същият"...

Целият ти организъм се променя, променят се емоциите и настроението ти.

И, да - Вятър и мъгла е права - има значение на какви години ни се случва всичко това.
Както и има значение какъв е социалният ни статус, какво се случва в личния ни живот.
Какви сме, с кого сме...
Има ли някой до нас, който да ни подкрепя, обича и приема такива, каквито сме.

Ето че има момичета и жени, които казват, че се чувстват добре след тази интервенция.
Имат си вече и дечица.
И животът така ги е завъртял, че всичко това, което им се е случило, е останало само като далечен спомен.
Някъде назад във времето...

Но има и такива, които са сериозно засегнати.
Никой не може да ме убеди, че едно малко бяло хапченце може да замени и замести основната и важна функция на щитовидната ни жлеза.

Но какво да се прави, щом отвсякъде му се казва на човек, че трябва да влезе в операционната зала?
Какво да направят всички тези хора, които години наред са се измъчвали от Базедова болест - и хаповете повече са им вредили, отколкото са им помагали?
И какво да направят тези, на които им се казва, че възлите им не са "хубави" - не изглеждат добре нито на ехографа, нито на биопсията?
Какво да си мислят те и каква друга алтернатива имат?

Оставям настрана моя случай и глупавата ми и необмислена постъпка...

P.S. Мисля, че ако пишеш на проф.Пандев - ще имаш по-голям шанс да се свържеш с него, може би.
А д-р Видинов е един много добър избор, в случай че се наложи такава интервенция.

Разбира се - мое лично мнение, с което не ангажирам никого.

Да,така е.Точно за това е добре да се потърсят и второ и трето мнение ако трябва. Най редовната практика на лекарите е да отстранят цялата жлеза,заради възел че под 1 см. Но аз подозирам че това не е заради добруването на пациента,а заради пътя който се отваря за последващи йодотерапии и т.н. Тоест пак заради схемички! Без жал и мисъл,колко се осакатява пациента! Повечето страдат от някакъв " Божествен синдром" и пациентите са като лабораторни бели мишки,не ги възприемат като живо емоционално и разумно същество! Като ги попиташ дали това няма да се отрази на качеството ти на живот,ти отговарят - Всичко ще си е същото,нищо няма да се промени,защото ще пиеш хормони и все едно си имаш жлеза.
Да,ама,не! Не е същото!

Записвам се и аз да следя темата. Предстои ми операция в края на месеца при доктор Видинов. Биопсията показа папиларен карцином 6мм.

Цялата жлеза ли ще се маха?

Докторът каза, че няма да я маха цялата, но да видим.

Здравейте, дами (и господа)!
Преди 10 дена  се оперирах при доктор Видинов - отстранена половин жлеза заради огромен нетоксичен възел. Споделям тук впечатленията  си:
1. Не е чак толкова страшно!  Възстановяване от упойката, главоболие, схващане във врата и рамненете и болки при преглъщане през първото денонощие, ииии... това е. После, с всеки изминал час и ден се чувставах все по -добре и по- добре. На втория ден след операцията  можех да си върша всички ежеднвни неща самостоятелно:  тоалетна, душ , хранене и пиене, леки, кратки разходки до лафката, четене, телевизия, "цъкане" на телефона )). Гласът се бе възстановил напълнно при всички пациентки в стаята още 3-4 часа след оперциите. Изписаха ме сутринта на третия ден след операцията.
2. Доктора и персонала в "Гръдна хирургия" в Софиямед са прекрасни, много мили и  са страхотни професионалисти.
3. Предстои ми да си взема резултатите от хистологията и  окончателната епикриза, които поради мартенските празници се забавиха малко. След това в края на месец март - контролен преглед и изследвания.
4. Не са ми изписани лекарства, за сега - надаяваме се останалата половинка  от жлезата да компенсира.
5. Полагат се 34 дни болничен отпуск, вкл. престоя в болница.
6. Десет дни след операцията болката при преглъщане напълно отшумя и Белега заздравява бързичко. Обаче имам лек оток  над мястото на разреза - като обърнта черупка от половин орех, но меко, като възглавничка и безчувствено.  Моля, ако някой знае някакви начини да се помогне за разнасянето да сподели: компреси, мазила, масаж? Лошото е, че разреза и отока са почти на едно и също място и докато третирам бучката може да възпаля ранта?!!

Здравей, мила a.chorly! 🤗

Радвам се, че се чувстваш все по-добре!

Не се плаши за тази подутина.
Ще се оправи. 🍀
Пък и съвсем скоро пак ще се видиш с доктора и той ще те прегледа и посъветва, ако има нещо, което те притеснява. 🌺

Някъде по-назад в темата (може би 16-17-а) имаше момичета, които се чудеха и те така като теб - с подобна подутина - какво да правят, с какво да се мажат.

Ще се радвам, ако и сега пак се включи някой и ти помогне с някакъв съвет или идея. 🙏

Аз лично просто изчаках да мине всичко от само себе си.
Не съм се мазала с нищо, не съм третирала раничката по никакъв начин.
Само гледах да я пазя известно време.
На мен целият ми врат беше доста отекъл и подут, имаше и лилаво-морава синина на самия гръклян, малко над раничката.
Но бързо се разнесе, отокът и той спадна постепенно.
Няколко месеца раничката стоеше като тънка червена ивичка, после започна да избледнява - като всеки белег. 🙂
И сега е просто една тънка бяла чертичка, малко по-светла от естествения цвят на кожата ни.

Между другото, ще си позволя да спомена името на Илияна Раева, защото и тя самата не го е крила и е споделила пред медиите, че е имала такава интервенция.
Махнали са й възелчета от жлезата още през далечната 2012 година.

Ако някои от вас следят "Денсинг Старс" - загледайте се във вратлето й, когато я дават отблизо - едва забележимо се вижда една тънка чертичка.

Моят белег изглежда по същия начин и е точно на същото място. ☺️

Прегръщам ви и се извинявам, че все аз се "включвам" и досаждам с коментари и философствания. 🙈😜😇❤️

P.S. След като написах поста, се сетих, че малко след като ми махнаха конците и раничката изглеждаше почти заздравяла, започнах постепенно да си масажирам и разтривам вратлето - внимателно и нежно.
И така отокът постепенно спадна и всичко се разсея, разнесе и възстанови.
🤗🌺🍀🌈

Здравей Чорли,
Поздравявам те за смелостта и спокойствието със което приемаш всичко. Пожелавам ти бързо възстановяване!
И аз имах подутина,но вече месец след операцията спадна от само себе си. На контролния преглед ми бяха препоръчали Цикатридина спрей,но аз не го използвах. Но както е написала Непоправима романтичка,най добре е да коментираш този проблем на контролния преглед. Всеки случай е индивидуален и изисква индивидуален подход. Аз не бих мазала със нищо разреза за да не се инфектира и да стане по сложно.

Момичета, за колко време излизат резултатите след биопсия на щитовидната жлеза?

снуки, зависи къде е правена биопсията. В Майчин дон резултатите са готови за два дена, но докато ги дадат си минава седмица.

Да, в Майчин дом. Направиха ми я на 6.03 и до сега нищо. Ще почакам явно още.
Благодаря!

В майчин дом ми я направиха във вторник, аз отидох да си я потърся лично в петък и ми я дадоха. Не бяха очаровани, че не съм изчакала те да ми звъннат.

Днес ми е вторият ден вкъщи, операцията ми беше във вторник. В цялост се чувствам много добре, но някак  изведнъж бързо ми свършват батериите. Доста ми е дискомфортно при преглъщане, но с всеки изминал ден и този проблем поотшумява. Пия си хапчетата, ще видим как ще я карам занапред.

Здравей Вятър и мъгла ! Къде и при кой лекар беше операцията ти и какви са впечатленията ти ?

Вятър и мъгла, 🤗

Леко възстановяване, мило момиче! 🍀
Пази се - най-вече емоционално и физически (доколкото можеш) и не очаквай, че ще ти се случат всички възможни неща, които си прочела тук.

Ще ти стискам палци всичко да бъде наред и да се чувстваш максимално спокойна, ведра и жизнена! 🌺
Важното е, че не си самичка и има до теб хора, които те обичат и подкрепят! 🌈✨

Доц. Сечанов ме оперира. Той работи поне с 2 болници, така че ако го избереш ще трябва да се разбереш с него кога къде ще бъде. Контактите му са лесни за откриване с Гугъл.

Аз се бях настроила за велики страхотии, а всъщност се оказа, че лекарят, а и целият екип се постараха да не ме травмират излишно - нито физически, нито емоционално. В деня, следващ операцията ми разкачиха дренажа и абоката, залепиха ми лепенка на врата и ме пуснаха да си ходя по живо по здраво. Болка на мястото на среза нямам. Имам дискомфорт в гърлото при преглъщане.

Вече споменах кое ме впечатли тези дни: ако си вдигна яката и не се вижда превръзката, мога да заблудя околните, че всичко ми е наред. Обаче както всичко ми е наред, изведнъж такава тежка умора ме наляга, че на момента трябва да легна в леглото и моментално заспивам. Като се наспя ми е малко маносано, но като се изправя пак съм си супер. И така до следващия епизод на умора. Спя по няколко пъти на денонощие. Но пък и нощният ми сън рязко се подобри в сравнение с преди операцията.

Непоправима романтичка, много благодаря за милите думи!

Благодаря,  Вятър и мъгла ! Аз съм от Бургас и вчера бях при доц. Сечанов . Евентуално ще ме оперира тук в Бургас

Цялата жлеза ли махнаха. Доктора какво казва за тази умора, нормална ли е? Пиеш ли хормон?

Здравейте на всички,

След диагнозата, която получих преди повече от месец, изчетох доста материал от всякакъв тип източници. Определено темата в този форум си има важен информативен характер, защото дава една по различна гледна точка, от медицинските факти и мнения на специалисти  и доктори. За да бъда полезен, надявам се, за темата и хората, които я следят, ще споделя моите преживявания и гледна точка за нещата.
При стандартен преглед при ендокринолог, при който отидох заради лечение на инсулинова резистентност, ми откриха 3 възела, 2 от които около и под милиметър и един 5мм. Ендокринолога ме прати на изследвания и препоръча биопсия за големия възел, за да разберем все пак има ли нещо притеснително. Приех препоръката, направих биопсията и цитологичния анализ показа папиларна неоплазия 6 категория. Още от вземането на резултата ме посрещнаха с "много лош резултат", "трябва да се видите с лекар", "необходима е операция", "не трябва да отлагате", "вземете мерки незабавно", все страсиращи коментари. Доктора, който прави биопсията, потвърди, че е необходима операция. Питах го само на възела ли, той отговори да се консултирам с хирург за да прецени. Питах го, има ли други варианти, той ми каза, че мога и да го наблюдавам, да си преценя сам, но той препоръчва операция. Същевременно резултатите от кръвните изследвания бяха добри и в норма. Пуснах допълнителни изследвания CEA и калцетонин, които излязоха в норма. Срещнах се с ендокринолога, който ме прегледа и препоръча биопсията, прегледа резултатите и каза категорично, че трябва да се оперирам. Питах стандартния въпрос, само възела ли ще се отстрани, отговора беше, "Ааа, направо цялата жлеза", "Няма смисъл само възела или половината". Почнаха едни уверения, че няма никакви проблеми с този тип интервенции, ставали бързо, лесно, възстановяването също било леко, после пиеш си хапченцата до края на живота и дето се вика, всичко е наред и ти продължаваш да водиш нормален живот.

Започнах да се депресирам, взех си плочките от биопсията и ги пратих за второ мнение в друга болница, там потвърдиха цитологията.
Започнах да проучвам, кога, как, къде да отивам да правя втора биопсия, в друг град, друга клиника, друг доктор, за да имам още едно независимо мнение. Докато се борех с депресивното си състояние, трябваше да започна да чета повече за тази диагноза, как протича, какво представлява, как се лекува, също така трябваше да проучвам евентално къде да се оперирам, евентуално изследвам допълнително и т.н. Кофти момент, беше. За да не раздувам емоционално целия процес, както виждате, той съвпада с на повечето хора, мислите, също, действита, също, така че не смятам да разтягам локуми за това.

Какво установих и съответно изградих, като мнение и познание покрай този случай, мисля, че това е съществената част.
Преди всичко, съвсем категорично заявявам, че няма лекар в България (а може би и в много други държави, било то и развити), който при наличие на един фактор, даващ злокачествена диагноза, да каже нещо по-различно от това да се направи операция. Независимо, колко изследвания или биопсии си направи и независимо какви са резултатите им. И да направя втора, трета, 10 биопсия, съмнението, че няма категоричност остава, няма как да се знае, коя е точната и правилна. Единствения точен начин да се разбере истината за възлите е да се премахне жлезата и хистологичния анализ ще го покаже. Всичко останало е някакви проценти вероятност, при които никога не знаеш, в коя част а тези проценти си, по-малката или по-голямата.
Истината е, че медицинските проучвания на раковите заболявания на щитовидната жлеза все още не са категорични и продължават да се правят изследвания. Ще отнеме много години, за да се стигне до нещо по-категорично като данни, до тогава се анализират проучванията на 10 годишни интервали и се коригират препоръките за да са актуални спрямо събраните данни от предишните етапи и резултатите им.
Последните данни показват, че свръх диагностицирането през последните 20 години са довели до ръст на случаите на заболявания и карциноми на щитовидната жлеза, но своевременното им диагностициране и взети мерки не са довели до съществена разлика в намалване на смъртността. Прочуванията показват, че дори и с карциномни възли, човек може да си живее дълги години и дори да приключи жизнения си цъкъл от друг (несвързан) фактор или естествен край.
Създадени са класификации, спрямо които се изследват по задълбочено само конкретни случаи. Възли под 1.5см, при пацинети до 45г (а вече в следващия официален доклад се обсъжда да бъде 55г), само се наблюдават.
Наблюденията показват, че възлите на щитовидната жлеза, прогресират изключително бавно и рядко метастазират, но дори и с карциномен характер, ако са малки, въобще не е необходима оперативна интервенция или каквото и да е лечение с йод или лазерна/радио аблация.
Няма да раздувам още коментара. Ще завърша с това, че регулярни прегледи и изследвания трябва да се правят, наблюдението е от съществено значение. Биопсиите, според мен са краен случай, освен ако не са налице големи възли с наистина подозрителни характеристики или ако има наличие на много възли. Това е мое мнение и аз за себе си реших да не се оперирам на този етап, а да наблюдавам развитието им. Може и след време да не се окажа прав и да трябва да се оперирам или нещата да прогресират, не знам. Взех своето решение, приемайки възмжните рискове. Мога още много да плямапам мои разсъждения, но ще спра до тук.
Желая успех на всички, които са в подобна ситуация и им предстои да вземат решението дали да се оперират или не. Знайте, че то винаги е правилното, в момента в който го вземете. Бъдете здрави!

А може ли да споделите от къде сте,кой лекар ви изпрати на биопсия,кой ви я направи и кой хирург ви препоръчаха.
Мисля че това ще бъде от полза за четящите,защото забелязвам при определени лекари някаква организирана схема.
Аз също като вас си взех стъкълцата и потърсих още цели две мнения ,но никой не иска да застане срещу колега и от " лоялност" пишат същото. Искат задължително да видят хистологията от предишния колега. А идеята на второто мнение е да напишат какво виждат,а не каквото е написал колегата им. Така че трудно се оборва веднъж поставена такава диагноза. Най сигурно е да се отиде във друга клиника и да се направи нова биопсия без да се казва за предишната.
Аз доста спорих със патоанатомите на другите две места,защото не исках да им покажа предната хистология. И незнам дали това повлия,другите две мнения не съвпаднаха със първото. Само написаха че има атипични клетки,без да ги наричат папиларна неоплазия и по Бетесда 3 - 5. Но вече беше посято съмнението и реших да се оперирам. И там също беше голяма борба,за да ми запазят поне половината жлеза.
Та ако може,дайте някаква информация,за да да може четящите да са информирани и внимателни.

То не случайно дават дълъг болничен след такава операция. Тялото ти още е в шок от случилото се и реагира неадекватно.

Но и това ще мине, не се притеснявай 👍

Преди доста години вече съм имала 2 други оперативни намеси от съвсем различно естество: LASIK операция на двете очи и премахване на някакво странно образувание от вътрешната страня на едното бедро. Наистина и двете бяха с местна упойка, но и при двете си имаше кратък период на носене на превръзка и некъпане, както и възстановителен период. Искам да кажа само, че това, което изживявам в момента, е качествено различно като травма за организма. С остаряването, всяка година, стават все по-тежко поносими всякакви намеси по тялото. Има го и момента, че психиката малко или много закостенява и отделянето от обичайната среда и начин на живот много депресират. За себе си съм убедена, че 10 години по-рано ако се беше стигнало до това лечение, сега щях да се чувствам значително по-бял човек.

Напълно разбирам защо хората искат да проследяват по-дълго време и да се уверят сами за себе си, че действително има причини за притеснения и смисъл от раздялата с цял орган... И в момента докато чакам епикризата се чудя как ли бих приела евентуална новина, че тази операция не е била нужна. Трудно е човек да се реши и признавам си, решението се свежда едновременно до доверие в лекаря и страх за себе си. Каквото и да решите всички, на които предстои, ще бъдете прави за себе си.

Darvo12, пия хормон, витамини и други, касаещи само моите заболявания лекарства. Дози не е коректно да пиша, понеже все пак сме различни хора - различен пол,  телесно тегло и медицинска история. Не ми се иска някой да пострада, ако реши да прилага самолечение. Премахната ми е цялата жлеза. Все още не съм се консултирала с лекар за умората, понеже ми е трудно да остана активна за по-дълго време. През следващите дни и това ще сторя.

Понеже умората се свързва предимно с хипофункция на жлезата затова питам дали пиеш хормон. Може би хормона ти е малко и затова е тази внезапна умора и сънливост.

Много е рано още да се каже какво й е на Вятър и мъгла - всичко е много прясно и съвсем наскоро случило се. 🤗

Тепърва организмът й ще се пренаглася...

Да, един от основните симптоми на хипофункцията е точно умората, но не ми се вярва да е започнала да се проявява толкова бързо и рано. 🤔
И все пак, като се види с доктора, той най-добре ще й разясни кое какво е и откъде идва. 🙂

Преди известно време във форума на момичетата с Автоимунен тиреоидит на Хашимото коментираха, че самият
"L-Тироксин" (и другите му разновидности) - на някои от тях им действат едва ли не като сънотворни и приспивателни. 🥴

Което по принцип е доста странно - аз също очаквах, че "L-Тироксин"-ът ще ме привдига и ободрява. 🤷
Нали уж е външен хормон, който трябва да "бори" хипофункцията и да те поддържа жизнен и енергичен. 🍀

А мен ме прави отпусната и вяла, леко сънлива и отнесена. 😴

Разбира се, не при всички е така, аз само споделям някаква допълнителна информация, с която се опитвам да помогна. 😇
Различно реагира организмът при всеки.
Няма "общи правила".
Просто в някои симптоми си приличаме, а в други не.

А на този етап на Вятър и мъгла й е нужно най-вече време...
И спокойствие, и обич. ❤️