След няколко дни излизам в 45 дневния болничен. Физически не издържам вече да работя, зора е голям, от друга страна ме е страх да "изляза от играта". Страх ме е от това, че телефона ще спре да звъни, няма да получавам по 40 мейла на ден. Може като нищо да взема да се депресирам. На вас как ви се отрази промяната?
- Публикувана: 5 фев. 2007, 18:25 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2007, 12:03 ч.
за бременността и за работата
Ами чудесно ми се отрази промяната!И моята работа беше много напрегната,направо една голяма лудница!Понеже бях на тази длъжност 7 години си мислех и аз като теб,че ще се депресирам!Но честно казано работата ми липсваше точно една седмица-после открих колко ми е добре вкъщи,разходки,кафенета,време за приятели,домакинска работа/никога не ми е била досадна всъщност/.Най-много ми липсват приятелите от работното място-това е!Сега така съм се отделила от работата,все едно живея в друг свят и съм много щастлива! 
Но аз съм си вкъщи от петия весец на бременността, така че мисля си, вече е нормално да пощурявам.
И мен ме притесняваше най-вече това да "изляза от играта". Това беше и една от причините да се върна на работа, когато Маги беше на 8м
Аз исках да работя до 2 седмици преди термина, но на 4ч. Точно заради скуката в къщи. Но работих само първите 2 седмици от болничния и се наложи да си остана в къщи. Да ти кажа не усетих как мина този месец. Въпреки, че бях сама през деня и всички бяха на работа. Приготвях нещата за бебчо, четях книжките, които си бях купила, пообиколих още малко по магазините. Освен това аз имам доста хобита и сега ми се отдаде достатъчно време да се забавлявам с тях
Просто не си оставих време за депресия. Направи и ти същото и няма въобще да съжаляваш, че си си останала в къщи 
Аз исках да работя до 2 седмици преди термина, но на 4ч. Точно заради скуката в къщи. Но работих само първите 2 седмици от болничния и се наложи да си остана в къщи. Да ти кажа не усетих как мина този месец. Въпреки, че бях сама през деня и всички бяха на работа. Приготвях нещата за бебчо, четях книжките, които си бях купила, пообиколих още малко по магазините. Освен това аз имам доста хобита и сега ми се отдаде достатъчно време да се забавлявам с тях
Просто не си оставих време за депресия. Направи и ти същото и няма въобще да съжаляваш, че си си останала в къщи
Погледни нещата от хубавата страна - ще си починеш от напрегнатата работа. Лично аз така го възприех първия път. втория път се радвах, че ще мога да обърна повече внимание на дъщеря си (за почивка и дума не можеше да става - тя е като фурия). Ако толкова се притесняваш,че ще излезаш от играта, винаги можеш да се върнеш по-рано на работа.
Наслаждавай се на майчинството и си почини преди раждането. Когато бях бременна с първото си дете, работих почти до последно, върнах се на работа на 8мия месец, и мисля че сгреших, че бързах толкова. Този път мисля да не повтарям грешката си. Децата растат много бързо и това време никога няма да се върне-наслаждавай се на майчинството!
Няма нищо по-хубаво от майчинството. Работата няма да ти липсва сигурна съм
Аз през цялата бременност си бях в къщи.Работата ми го наложи.беше опасно и за мен,и за бебето.Свикнала съм на много динамичен работен ден.И през първия месец бях много зле.Все ми беше скучно и се чудех как да си запълня времето.После свикнах и сега не ми се тръгва на работа!
След няколко дни излизам в 45 дневния болничен. Физически не издържам вече да работя, зора е голям, от друга страна ме е страх да "изляза от играта". Страх ме е от това, че телефона ще спре да звъни, няма да получавам по 40 мейла на ден. Може като нищо да взема да се депресирам. На вас как ви се отрази промяната?
Така че без страх и угризения се наслаждавайте на последните месеци от бременността си!
Не се самонавивай, мила!
Аз не работя от 2 мес., но поради медицински причини. Преди това работех на няколко места, сутрин излизах от нас в 6, за да се прибера вечер към 9. 30, плюс всички екстри на бременността, за които можеш да се сетиш. Когато останах вкъщи първата седмица бях като в шок - аз съм на педали от повече от 10 години и за мен си беше нормално все да бързам за някъде или нещо. Ела да ме видиш сега - наслаждавам се на мързелуването от все сърце - спане, романчета, тв, интернет. Знам, че това ще ми остане.
Почивай и събирай сили!
Аз не работя от 2 мес., но поради медицински причини. Преди това работех на няколко места, сутрин излизах от нас в 6, за да се прибера вечер към 9. 30, плюс всички екстри на бременността, за които можеш да се сетиш. Когато останах вкъщи първата седмица бях като в шок - аз съм на педали от повече от 10 години и за мен си беше нормално все да бързам за някъде или нещо. Ела да ме видиш сега - наслаждавам се на мързелуването от все сърце - спане, романчета, тв, интернет. Знам, че това ще ми остане.
Почивай и събирай сили!
Аз си обичам работата и лудницата в нея.
Надявам се да работя до последния момент. При първото дете излязах по майчинство 1 седмица преди да родя.
Аз лично ще се побъркам, ако си стоя 45 дни вкъщи без причина. Като съм на работа времето ми минава по-бързо, а и ми е приятно.
Всеки преценява, как би се чувствал най-добре.
(имам достъп до служебната си поща и от нас)
Надявам се да работя до последния момент. При първото дете излязах по майчинство 1 седмица преди да родя.
Аз лично ще се побъркам, ако си стоя 45 дни вкъщи без причина. Като съм на работа времето ми минава по-бързо, а и ми е приятно.
Всеки преценява, как би се чувствал най-добре.
(имам достъп до служебната си поща и от нас
) Няма нищо по-хубаво от майчинството. Работата няма да ти липсва сигурна съм
Преди да родя всички ми повтаряха да си почина добре. Аз обаче се чудех също като теб ще ли изкукам вкъщи или няма 
Бях си оставила сума неща за вършене, за да не скучая 45-те дена. Отидохме на море (бабичките се кръстеха, като ме видеха с корема). После се върнахме вкъщи да боядисаме стаята на бебето, преди да идем за 5 дни на планина........но не би. Още не бяхме приключили и ми изтекоха водите. Бебето се роди 20 дни преди планираното. После се оказа, че бебето не било чело учебника кога било трябвало да стане, та са ми объркали термина, не че съм родила по-рано. Сега съжалявам, че така и не ми остана време да се разхождам, да гледам тв, да прочета някоя книга-останаха си там, където си ги бях наредила, да имама какво да правя докато скучая. Така че, човек никога незнае............. Сега ако ме питаш, прави са били хората да си почина, докато още мога 
Бях си оставила сума неща за вършене, за да не скучая 45-те дена. Отидохме на море (бабичките се кръстеха, като ме видеха с корема). После се върнахме вкъщи да боядисаме стаята на бебето, преди да идем за 5 дни на планина........но не би. Още не бяхме приключили и ми изтекоха водите. Бебето се роди 20 дни преди планираното. После се оказа, че бебето не било чело учебника кога било трябвало да стане, та са ми объркали термина, не че съм родила по-рано. Сега съжалявам, че така и не ми остана време да се разхождам, да гледам тв, да прочета някоя книга-останаха си там, където си ги бях наредила, да имама какво да правя докато скучая. Така че, човек никога незнае............. Сега ако ме питаш, прави са били хората да си почина, докато още мога
Ходех на работа до последния момент. И сега ходя, но много рядко - 1 -2 пъти месечно, ако се налага нещо спешно. Преди си мислех, че много ще ми липсва работата, но сега искам да изживея всеки миг до детето си - радвам се, че си стоя в къщи. В крайна сметка след това цял живот ще работим, нали? Всичко е въпрос на психическа настройка! Радвай се и се наслаждавай на свободното си време, после няма да имаш такова. И на мен все това ми повтаряха и аз някак си не им вярвах или по-точно не можех да го почувствам, но е така!!! Прави това, което те кара да се чувстваш добре!!!
И мен ме е страх да остана в къщи и да не работя, не мога да си представя че от 22 април животът ми ще се промени коренно-без колеги, без напрежение, без срокове, които ти дишат във врата.Бях 2 дни болничен и полудях в къщи.Може би когато родя всичко ще си дойде на мястото.Но съм решила -ще работя до последно, ако здравето ми го позволява.
