до привържениците на естествените неща в майчинството

Ами родих без упойка и съжалявам.Кърмех до поискване,но не виждам нещо нетрадиционно   Ваксини съм слагала и на двете деца,надявам се не съм сбъркала.За моите възгледи наистина не предизвиквам интерес,защото всяка майка си има инстинкт и решава най-доброто за нея и детето си.

Винаги съм искала да родя нормално. Страх ме е от операции и от това дали ще се събудя. Чела съм Лазарев и Диагностика на кармата, в която се казва, че не е хубаво дете да се ражда секцио, отдавна беше, трудно ще възпроизведа защо, но ако има желаещи се седна пак да чета. Пък и винаги съм искала да си чуя бебето да изплаче и да го гушна веднага след това.
С Цецо исках ужасно много да кърмя, не намирах нищо по-естествено от това. Не можах, защото не знаех много неща и се доверих сляпо на лекар. За последен път в живота ми. Казано ми беше, че не трябва да кърмя поради наличие на антитела в кърмата ми и така той няма да оздравее бързо от жълтеницата. Казано ми беше да захраня рано. Нямам думи с които да опиша колко съжалявам за това, че не знаех! Та нали за това бяха лекарите! От тогава не вярвам на лекари и на всичко, което пеят. Започнах да търся информация, срещнах се и с д-р Емилова тогава, тя ми каза, че е трябвало да кърмя, а едва наскоро при подготовката за кърменето на Макс разбрах, че много отдавна РХ-несъвместимостта не е проблем за кърменето, черно на бяло. М/у другото искаха и този път с Макс да ми скочат със същия номер, ама не мина. Изцеждах се по 7-8 пъти на ден и стоях като залепена на инкубатора и го хранех. Само по веднъж на ден сучеше от мен със система в главичката, така 9 дни. След това засука нормално, като че винаги е бил там, сега продължаваме така, почти 5 месеца само и едниствено кърма.
Към хомеопатията се обърнах преди доста години, след като традиционната медицина не помогна по мой проблем. Малко след това разбрах, че може да ми помага за много неща. И не само на мен, а и на приятеля ми тогава, сега мъжа ми. За да лекувам така децата си беше естествено продължение на нещата.
За отглеждането и възпитанието на децата се водя само от майчинския си инстинкт. Не ги оставям да плачат, гушкам ги, а сега като се роди и Макс спим на спалнята 4 в 1 
Та извода от всичко е, че възникналите проблеми са довели до сегашния ми избор.
Да, в много отношения съм различна от нормалните  хора. Относно храненето, даването на дъвки и близалки на клечка, пляскането през ръцете, традиционната медицина, храненето с АМ. Някъде в отчетната тема бях прочела в постинга на една мама: ".....ето моето бебе заприлича на истинско бебе, вече се храни от шише!!!"    Защо хората възприемат традиционните неща като нетрадиционни и обратното??? Изобщо като се чуя от страни съм като маймуните и Назад към природата и естествения ход на нещата!
Преди говорех с хората, много отдавна спрях!
Преди се опитвах, защото знам, че това е правилния начин, вече Не! Стигнах до извода, че човек трябва здраво да си очука главата за да потърси нещо друго като вариант. Вече не се хабя, пък и от наблюденията ми стигнах до извода, че повечето хора обичат наготово снесена информация, не обичат да четат и по тази прични вярват на лекарите си, дори и след като са видели, че грешат.

Макар, че за ваксините сме на различно мнение, за другите неща мога да кажа.
- Определено за сформирането на възгледите ми повлияха проблеми, с които се сблъсках и съответните решения, които намерих.
- Мисля, че да.
- ПОнякога говоря, понякога не. Зависи от хората, с които съм, от ситуацията. Старая се да не натрапвам възгледите си на другите, също както не желая да ми бъдат натрапвани на мен.
-Да убеждавам - не. Ако някой прояви интерес, с удоволствие обяснявам какво, защо и как. Всеки си има право на избор как да си гледа децата. Също както аз съм намерила информация по въпросите, които са ме вълнували, така тя е достъпна за всеки, който е узрял към идеята за нещо различно от традиционното. Според мен единственият шанс е човек сам ДА РЕШИ да измине пътя. После просто може да се обърне към тези, които са минали вече от там. 

И аз съм от "естествените". Нямам много време за подробен отговор, но накратко - изстраданите уроци за раждането и кърменето, които получих в родилния дом; и после, както казваш, нещата се навързаха "ръка за ръка", до голяма степен под влияние на форума и определени потребители със сходни на моите виждания...

Отначало като незнаех нищо - разбира се семейството (майка ми и свекърва ми, които нон стоп ми обясняваха кое е правилно и кое не)  .. като влязох във форума и ето първата изненада - неща, които ме заинтригуваха и които и до ден днешен водят до спор с тях и израза: Дете по интернет се не гледа ... да ама напълно добре си се гледаме и развиваме, а това че кръгозора ми е бил стеснен, това е било само в мой минус .. 
Нетрадиционна - не, по- скоро съм, както казват останалите, "естественна" ..
Говоря само с близки хора и приятелки за моите възгледи, ако стане въпрос за това, а само това да говоря - не, не ми и трябва ..
Не убеждавам никой с нищо, всеки си има гледна точка и това да изразя моята е само въпрос на лично мнение ..
И да, вярвам че човек трябва сам да "измине пътя" и да реши кое е добро за него и кое не ... 

Родих  нормално - всичко стана много бързо и без болка, иначе си бях приготвила апарат ТЕНС за болките, но така и не го използвах!
Възгледите ми се сформираха от това, че още много преди да реша да имам деца се интересувах от здравословен начин на живот, лекуване без лекарства и т.н. за което допринесоха най-вече близките ми тогава-майка ми , баща ми, сестра ми!Това беше преди много години.Сега вече се интересувам сама и дори много често стигаме до спорове, защото нещата се променят и не винаги хората около мен са съгласни с тях, но тяхна си работа!
В много неща съм от нетрадиционните и този ми начин на мислене често ми пречи, но пък съм сигурна в обежденията си!
Споделям ги , често!
Зависи от човека срещу мен дали ще го убеждавам или не, понякога е успешно понякога не!

Аз исках да родя нормално, но не стана. Мъчих се 12 часа след изтичането на водите и никакво разкритие. В крайна сметка родих с операция. Но това не ме отказа от сформираното още по време на бременността мнение кое за мен и за детето ми е добро и кое не. Не успях да родя естествено, но пък кърмих бебка колкото можах повече. Нямах почти никаква кърма, но се цедях настойчиво, бях много упорита. Тя е на 5 месеца сега и още не съм я захранила. Не я оставям да плаче, гушкам я и я успокоявам, а когато през нощта е неспокойна я взимам да спи при мен. Не смятам да й "помагам" да сяда и да ходи, нито ще я слагам в проходилка. Избрала съм педиатър, който е запознат и с хомеопатията и съм много доволна.
 Не мисля, че всички тези неща ме правят "нетрадиционна". Просто това е моето усещане как да се грижа за детето си.
 - аз съм за "информирания избор" - четох много още като бременна, научих много неща и така реших как ще отглеждам дъщеря си;
 - не боравя с това понятие "нетрдиционна", в съвременния свят "трдиционното" е загубило смисъла си. Всеки решва как ще живее живота си и на какво ще научи децата си. А информация колкото искаш;
 - споделям само ако ме попитат; но пък ми се наложи доста да изговоря по въпроса, заради спорове с баби и роднини как да бъде гледано бебето;
 - не мисля, че трябва да извървиш пътя, по-скоро трябва да се интересуваш, да четеш и тогава да направиш избор. Не ми се струва много нормално за отглеждането на дете да се осланяш само на "знания" по въпроса отпреди 20-30 години.

Предисторията: родила нормално и с много положителна нагласа за това (борих се против секциото, което ми се "полагаше" със зъби и нокти и успях); кърмя успешно въпреки доста трудните неща, с които се сблъсках първите месеци; ползвам хомеопатия (но ваксини слагам); винаги се старая да имам тесен контакт с дъщеря си, без да я третирам като част от мен, без това да ме притеснява, че ще я разглезя или кой знае какво...; до 2 години спяхме в едно легло с нея, сега също понякога спя с нея с огромно удоволствие.

По същество:
- чак "изстрадано" не бих го нарекла...имам малко по-различно отношение към нещата по принцип, не съм склонна към драматизиране и преиграване на чувствата, поради което малко по-рационално приемам и такива емоционални неща. Исках да родя нормално - просто направих всичко по силите си, за да го постигна и успях; имах много позитивно и вълнуващо раждане, в което почти всичко протече точно както го исках. Смятах да кърмя - леко напук на лекарката правих точно това, защото просто е естественото нещо, което да се прави.
Просто такава е настройката ми за гледане на деца - по-естествена, по-близка до натуралните неща, които идват отвътре и по инстинкт. Чета книги по разни въпроси за отглеждане и възпитание с интерес, но ако не 'звучи' вярно с вътрешната ми нагласа - няма да го направя.

- В много... не знам. Освен отглеждане на деца и отношение към света по принцип има ли друго  А и не знам доколко това "нетрадиционно" е такова капитално различие и дали всъщност на някой му прави впечатление, че мислим различно и правим нещата не по един и същи начин.

- Да, говоря често поради естеството на 'извънкласната' работа, която върша; надявам се силно да не натрапвам възгледите си, защото отдавна научих, че няма единствен правилен начин - правилни начини има много, моят е само един от всичките и не задължително най-добрият. С охота обяснявам как мисля, но ако видя, че за отсрещния не е интересно или много драматично ни се разминават възгледите - сменям темата, защото това е ненужно - ще е същото, ако на мен ми начукват канчето кое е 'вярно' и кое - не...

- Опитвала съм настойчиво дотолкова, доколкото ми се е налагало/искало да докажа гледната си точка (в дискусия, примерно). Старая се даже и тогава да не налагам моя възглед - както казах, няма единствен правилен начин. Общо взето се ползвам с успех. Не вярвам, че единственият начин е 'да се измине пътя' - слава Богу, много хора са достатъчно 'отворени' за идеи и не държат непременно да ги научат по неприятния начин. За много хора е достатъчно казаното от друг/прочетеното да зазвъни на същата честота, на каквато са вътрешно настроени самите те (независимо осъзнато или не), за да им се стори логично и 'правилно'.

Всъщност и аз нямах предвид чувства, използвайки "изстрадано". По-скоро дали сме се сблъскали с проблем и тогава сме тръгнали да търсим решения, или по някакъв друг начин сме стигнали до възгледите си (както явно е в твоя случай). Ето за раждането например - аз също (за тогавашните си познания) направих всичко по силите си да родя нормално, но явно това всичко съвсем не е било достатъчно. Направих всичко по силите си да кърмя "нормално" - бях чела Спок и още една книжка, бях говорила с двама - трима лекари, възгледите им се разминаваха единствено по това дали нощното кърмене се маха като бебето стане 3 кг или 3,5 кг...

Всъщност освен от любопитство, темата ми е провокирана от факта, че моя близка в момента е бременна и се чудя докъде да се "разпростирам" с убеждаването. При мен и при повечето ми познати нещата са малко или много "изстрадани" (ми не се сещам по-подходяща дума, какво да направя  ) , но постинги като тези на Бу, на Констанс, на Ирена, ми дават все пак надежда, че не е безсмислено да опитвам.

Благодаря на всички за споделеното и ще ми е интересно да прочета още мнения 

Здравей,
много се радвам, че си пуснала темата. Ще я следя с интерес. Предстои ми раждане. И аз също искам всичко да стане по  естествен път и смятам, че природата си знае работа.

Напълно подкрепям + благодарности на форума и педиатърката ми. Кърмя вече година почти въпреки възмущението на майка ми...

    Подкрепям твоето решение "всичко да стане естествено".
    Родих съвсем скоро.Директно казах на моята лекарка,че искам абсолютно естествено раждане,тя се опъна в началото,но после каза:"ДА!НЕ ПРЕЧЕТЕ НА ЖЕНАТА ДА РАЖДА!"
За съжаление не мога да се похваля,че родих 100% естествено(наложи се в последен момент да ме сложат на система с  окситицин,губеха се тонове на бебето и трябваше да се ускори доста забавеното ми раждане),но поне избегнах упойка и епизиотомия."Благодарение" на по-дългите ми мъки родилните пътища са успели да се отворят и почти нямах разкъсвания,само една малка цепнатинка.
     Да,имах дълго раждане,но пък,след това бях свежа като краставичка в сравнение с други родилки,ползвали  екстри на модерното(безболезненото) раждане.
     
   

Честно казано при първата ми бременност нямах нито проблеми, нито пък наскоро раждали или бременни приятелки, с които да говоря по принцип за бременността и раждането, затова сега разбирам какъв късмет с имала с лекаря при който раждах - когато се уговаряхме да раждам при него, той каза че е привърженик на естественото раждане и естествените неща - препоръча ми например да не ползвам памперси, а памучни пеленки - е, да ама аз едва преди една седмица прочетох тук във форума за естествена бебешка хигиена и разбрах какво е имал предвид човека 
След това попаднах на педиатърка, при която всичко си беше по учебник - по часове, месеци и т.н. и се върнах в лоното на традиционното.
Сега смятам да чета повече.

Предполагам, че и аз влизам в тази група. 
Аз съм родена по естествен начин, кърмена, гледана от майка си на чисто място, с чисти продукти, която не готвеше традиционна българска манджа (пържено, запръжки и яхния) и не съм боледувала. Предполагам, че това ми е повлияло най-много. И до ден днешен взимам лекарство (каквото и да е) само в краен случай.
Предпочетох естествено раждане, второто също ще бъде такова (ако всичко е наред, разбира се).  Категорично съм "за" кърменето.
От няколко години насам естественото взе, че стана модно и според мен се прекалява. Затова не следвам сляпо всяко появило се течение, а внимателно премислям нещата и най-вече се осланям на инстинктите си.
Например, много подозрително ми е т.нар. привързано родителство. Това за мен е другата крайност на доскоро смятаното за правилно да си дадеш детето за отглеждане на няколко месеца. В отглеждането и възпитанието на децата се стремя да налучкам "златната среда".

И аз съм привърженик на естествените неща, но не в крайности, всъщност, привърженик съм на всичко умерено.

За кърменето прочетох доста тук, което ми помогна (благодаря на Бу, Хедра и всичко останали  )! Кърмя на поискване и мога да кажа, че имам спокойно бебе

Раждането - при положение, че у нас интервенциите трудно могат да бъдат избегнати, исках упойка, но ... не я получих! За сметка на това получих връзване на монитор в предродилна без право на ставане и система с окситоцин, усилвана непрекъснато Добре, че отидох сравнително късно в болницата и имах вече 5см разкритие, та тоя ужас трая "само" 5 часа. Вкъщи си ми беше мнооого по-добре.

Ваксините ще ги слагаме, макар че съм със смесени чувства по отношение на тях.

Педиатърката ни подкрепя изключителното кърмене и късното захранване, та няма да се боря с нея. Също така е и хомеопат. Противник съм на използването на лекарства без належаща нужда.
Не съм я намерила случайно!

Не мога да кажа, че съм изстрадала тези възгледи, нямам предишен опит, просто съвпадат до голяма степен с вижданията ми за живота А те включват главно - естественост и умереност

Което ще рече, че ако детето ми се отбие преди да тръгне на училище, няма да изпадам в депресия и ако се наложи да дам антибиотик, ще го направя (дано не се налага!!!)

Бях чела доста и според мен бях готова за майчинството, но никой не може да бъде напълно подготвен за това.Раждах нормално, защото повече от всичко на света исках да го изживея, дъщеря ми се обърна с главата надолу още в 7-мия месец и всички лекари казваха "Много добре сложена си, ще родиш като слънчице" /никога няма да го забравя/. После закърмих детето си още на 2-рия ден и разбира се, че кърмех на поискване, но така или иначе въпреки, че малката ми висеше с часове на гърдите и сучеше, в 4-тия месец кранчето секна - изведнъж, така и не разбрах защо. Никога не съм оставяла дъщеря ми да плаче просто защото не мога да я оставя, мъчно ми е и искам да си я взема.Отскоро спи между нас в леглото ни след 5 часа сутринта, много ни е приятно да се гушкаме тримата, не бих го заменила за нищо на света.Преди просто не е изявявала желание, спеше си перфектно и в нейното легло.Мисля, че всичко си е до вътрешно усещане на майката.Както го чувствам така го правя, действам както ми подсказва сърцето /така да се каже  /. Правя и много грешки, даже ужасно много, но детето ми помага да ги поправям. Но определено не мога да бъда майка по учебник   
Поздрави!    

аз нямам особено мнение по въпроса с естествените неща,защото не съм с еинтерисувала достатъчно какво влиза в тях.разбира се,че искам да кърмя поне първите 6месеца,но това си е научно доказано,че стимулира имунната система  на детето.или пък искам да пробвам да родя нормално,пак поради доказани причини като например, че при секцио може да има опасност при втора бременност плацентата и белега да сраснат или белега да се скъса.
естествено,че лекарства не трябва да се вземат без причина.що се отнася за памперси и памучни пелени ми се струва,че ползването на памучни пелени изисква ужасно много време-пране,сушене...за ваксините ми се струва,че не бих имала смелостта да не ваксинирам детето.твърде разпространено е схващането,че трябва....
предстои ми раждане и ми е интересно  да науча какво още включва за вас естественото отглеждане на детето?

- Кое допринесе най-много при сформирането на възгледите ви - семейството, случайни обстоятелства, възникнали проблеми, приятели с подобни възгледи?
- В много отношения ли сте "нетрадиционни" (т.е. вървят ли различните идеи "ръка за ръка")?
- Говорите ли често за възгледите си или споделяте само, ако изрично ви попитат?
- Опитвали ли сте по-настойчиво да убедите някого в правотата на вашите възгледи (ако да - имали ли сте успех) или обратно, вярвате, че единственият шанс е човек сам да "измине пътя"?


За сформиране на възгледите ми допринесе най-вече семейството - фен съм на народната медицина, разни "отвлечени" идеи и учения, спазвам привързаното родителство, въпреки че доскоро не бях чувала за него, кърмя на поискване, за съжаление обаче не родих по естествен път, за което съжалявам, като цяло слушам винаги сърцето си по отношение на отглеждането на дъщеря ми - разни хорски приказки, съвети и педиатрични школи не ме интересуват.
Говоря за въгледите си ,ако ме питат, преди се мъчех да ги втълпя на  някои близки, но не успявах и това много ме натъжаваше, както и все още ми иде да ревна като гледам някои хора как отглеждат и възпитават децата си. Опитвала съм по-настойчиво да убеждавам, когато съм сигурна в правотата си, но пак не съм успявала, абсолютно вярвам, че човек трябва сам да се опари за да стигне до някои изводи.

За сформиране на възгледите ми най -много ми помога точно този сайт и всички пишещи тук    Благодарение на позитивната си нагласа изкарах една спокойна и щастлива бременност и сега си кърмя едно прекрасно и спокойно детенце 
Говоря за възгледите си, но не се опитвам да доказвам правотата си и да натрапвам мнеието си. Всеки преценява сам как да гледа детето си. За моето знам,че искам да го отгледам по-природосъобразно.
И да - всеки сам трябва да измине пътя си, според мен...

Малко извън темата ,но искам да ви попитам защо
-сте против упойката .Каква е ползата от болката?
-трябва цялото семейство да спи в една стая?Бяхме болни със съпруга ми и 4 дена си спахме в спалнята да не заразим бебчо.И от тогава си решихме вече да не спим в детската /бебо е на 4 месеца/Двете стаи са една с/ у друга бебефона е с камера .Това ли е привързано родителство?
-за ваксините -не бих рискувала да не слагам
-за лекарствата и аз не ги обичам ,но някак си не мога на своя глава да не давам ако педито каже ,че трябва.

Ами да, харесвам естествени неща (като писането с компютър  , ама това е друга тема).

И също като Василинда избягвам да вземам лекарство, освен ако не ме боли зъб.
Обаче идея си нямах каква точно майка ще ставам. Въобще не смятах да позволявам на някого да ми се меси ще кърмя ли или не. Предвидливо се бях снабдила с две книги по въпроса - едната казваше как се кърми, другата - че не е много важно, ако реша да не го правя.
Ако съм се повлияла от нещо, то е детето - като го видях в кувьоза, разбрах как искам да го гледам. Толкова много прегради имаше между мен и него, че исках да ги разбутам и да си го гледам по най-естествения начин.
Отначало го кърмех на точен час, по едно време реших, че са глупости. Отначало спеше в креватчето си, а аз се будех по сто пъти да го успокоявам и приспивам. След като почнах да го вземам при мен в леглото, проблемът с целонощното спане беше решен. В този смисъл, съвместното спане го въведох от поспаливост. После разбрах, че имало теория.

Нямам никакво, ама никакво желание да мина без епидуралка при следващо раждане. Не съм против ваксините.
Не се бъркам на хората как си гледат бебетата. Макар че понякога ми е жал като гледам как някое тяхно решение влече неприятни последици за детето, но така или иначе не вярвам да ме послушат. Позволявам си да се обаждам само на много близки хора.

За привързаното родителство - аз го съотнасям към бебешорската възраст. Очевидно четиригодишното дете не очаква да го водя навсякъде със себе си. Василинда, ти си по-привързан родител от мен, нали сте на полудневна градина?

А иначе разбирам този израз като постоянно отпушени уши, с които да чуеш какво иска да ти каже детето. Обикновено то отпушва своите в отговор.

"до привържениците на естествените неща в майчинството"

   За добро или за лошо, не съм изстрадала възгледите си. На мен ми помогна моят личен интерес към всичко -
отоворен за света човек съм, макар и инато същество (по-скоро аз може да сформирам възглед на
някого, отколкото някой на мен. ) Също, в майчинството и изобщо в живота, ми помага
образованието ми. После идва самообразоването, много търсене и четене. Интуиция, вътрешно усещане за
нещата. И освен това - когато станеш родител, много неща ти се "избистрят" в съзнанието и постепенно се
учиш да бъдеш такъв - от грешки никой не е застрахован. А на лекари не се доверявам отдавна, особено на
такива, които ми казват, че не съм добър родител.
   Споделям, с когото преценя, че има смисъл. Настойчиво не убеждавам, само со кротце, со благо - днес човек
има достъп до всякаква информация - стига да иска, ще я намери. Изборът си е личен.

Да добавя - за убеждаването. Не бих натрапвала мнението си на никого, но... когато моята най-близка приятелка роди почти 2 месеца след мен и ми се обади от болницата да пита, след като бебето не може да засуче, да дава ли АМ, защото момичето в стаята я посъветвало да не го прави, аз естествено и казах същото, и тя ме послуша. Вече 3 седмици се справят и аз съм доволна, че макар и мъничко, имам заслуга за това

Ей, тази темичка ми идва тамън навреме! Точно когато обсъждането за сайт посветен на естествените неща в майчинството започва да се развихря. Наскоро и аз проведох еднo кратко разузнаване как би се приело това. Засега отзивите са изцяло положителни. Пуснах тема за създаване на сайт за ЕБХ, но всъщност първичната идея беше това да е само началото на създаване на един по-всеобхващащ сайт. Като гледам как се развиват нещата, май направо ще минем на правенето на общия. Искам да ви питам как се отнасяте към това и също как се отнасяте и към една друга опция - подфорум тук в bg-mamma?

А сега на въпросите:

- Кое допринесе най-много при сформирането на възгледите ви - семейството, случайни обстоятелства, възникнали проблеми, приятели с подобни възгледи?
Имах проблеми при отглеждането на сина ми, породени от това, че се мъчих да го слагам да спи отделно и от ранното захранване. Започнах да чета за кърменето. Оттам попаднах на статиите за педагогическото захранване, за привързаното родителство, съвместния сън. Имах възможността да прочета книгата на д-р Сиърс и на Лидлоф, които много силно ми подействаха. Пак от кърмаческия форум изчетох маймунската тема, откъдето започнах да се информирам за естественото активно раждане. Оттам пък имаше линк към темата на Людмил за домашното раждане, където пък намерих линк за ЕБХ. Започнах да търся и друга информация за това. Оттам нататък май става вече необятно... И да допълня, че ми се падна второто детенце от тези с "високи потребности" (цитирам термина на д-р Сиърс) и това ме накара да не мога да не прилагам всички тези методи, защото тя просто го изискваше.

- В много отношения ли сте "нетрадиционни" (т.е. вървят ли различните идеи "ръка за ръка")?
Определено да!

- Говорите ли често за възгледите си или споделяте само, ако изрично ви попитат?
По-скоро второто. Понякога се опитвам да подмятам някои неща, но следя за реакцията и ако виждам, че "не попадам в целта" си мълча.

- Опитвали ли сте по-настойчиво да убедите някого в правотата на вашите възгледи (ако да - имали ли сте успех) или обратно, вярвате, че единственият шанс е човек сам да "измине пътя"?
Тук ще цитирам Миренка на репликата ми "Човек трябва сам да узрее!" "Но за да узрее трябва да се полива!"

четох малко в темата за ЕБХ и честно казано ми се стори много странно това да слагам детето си да спи на килимче или да му увивам дрешка между краката или да го дебна кога ще се изходи.сигурно всичко това има ефект,но ми се струва твърде екстремно.особено това,където детето може да ака тук-там, само защото не искаме да му слагаме памперс.и не виждам след това кой ще ги пере тези наакани дрешки,килимчета и т.н.може би наистина трябва да се започне да се учи детето на ,но от толкова малка възраст ....?
за кърменето съм съгласна.
за спането заедно не знам как ще е при нас.може бебчо да се окаже голям фен на спането в нашето легло и да трябва да го вземам при нас,но бих предпочела да спи в собствено легло в същата стая.не ми се струва,че мястото на бебето е в семейното 'ложе'. аз лично бях свикната да спя при майка ми и после дори голяма може би на около 9-10год не исках да спя сама.налагаше се баща ми да спи в друго легло.мисля ,че родителите ми са били твърде мекушави и това не е било правилно,а и честно спрямо тях.
и какво значи това привързано родителство?като родиш с упойка или секцио или ако детето не спи при теб не си ли привързан родител?много от възгледите ми се струват разумни,но някои от тях са пресилени и твърде отвлечени

това е като с плодолечението на др.Емилова.хората,които не са били при нея,мислят ,че това е измишльотина.хората,които са били там спазват главните неща,но рядко някой се вманиачава толкова,че на пълнолуние и новолуние май беше да приема само течности години наред и т.н.

[

за съвместното спане - е, не е задължително да е на същото легло. Вариантът долепено креватче също става. После постепенно отдалечаваш легълцето.
И какво значение има дали се брои за "привързано родителство" ако не вземаш детето в леглото си? Един термин повече или по-малко. Както ти (ви) е по-удобно.
Не мисля, че раждането с упойка и секцио има нещо общо. Хубава работа. Доколкото помня, дори авторът на термина не настоява да се следват всичките му принципи. Кой каквото иска. по-скоро кърмене, отколкото адапте, по-скоро кенгуру (или слинг), отколкото количка, по-скоро съвместно спане, отколкото да реве от другата стая... но в крайна сметка важното е с бебето да сте добре и да се разбирате. 

е така съм съгласна
за много жени тук обаче секциото означава,че едва ли не си провалена,недостойна майка.някои от тях се изживяват като някакви героини ,когато са родили нормално и без упойка.и едва ли не презират жени,които избират упойката или секцио.губела се връзката между детето и майката.после траело с месеци ако не и с години докато майката възприемела бебето си и какви л не дивотии.това имах предвид като казах,че някои неща много се пресилват.то и да родиш без упойка и нормално,пък после ако не се грижиш за детето си с любов,чакай връзката помежду ви да стои

Естественото е прекрасно и колкото повече го следваме толкова повече се връщаме към природата. Но това връщане си има някакъв предел и за всеки този предел е различен. Трябва да има баланс между природното и реалния земен живот, в който се намираме!

Наистина са дивотии. Зарежи ги. Тук в България не е на мода този начин на гледане и затова понякога на човек му се налага да използва термина, за да обясни какво прави на баби и дядовци, които се сърдят защо не си гледа детето понаучному, ами го храни преди да е станало 9.45, да речем. Майка ми веднъж беше питала разтревожено "Има ли въобще система в начина, по който си гледаш детето" и като й казах "Има бе, системата на Сиърс", се успокои и ме остави да действам както си знам.

А впрочем в книгата на Сиърс си пишеше по повод на обезболяващите - така и така, има риск, обаче вие си знаете колко търпите на болка. Решете си.

ами преди много много / може би не чак толкова но все пак далечно / време жените са раждали все нормално но една голяма част то тях са завършвали своя земен път раждайки ...  все си мисля че затова човек се е развил дотолкова че да може да спасява живот - на детето на майката - преди са вадели мозука на детето за да може да излезне ако се закучи раждането - и сега ли да се практикува?
аз мисля че е най удачно ако има вероятност за усложнения при едно раждане - то трябва да е секцио  ако ли не и всичко върви нормално - много ясно че едно нормално раждане е доста по приятно / ако така може да се нарече/ изживяване за майката - аз си спомням с умиление раждането и на двете си деца и няма нещо по важно за мен от това че съм им дала живот и че съм успяла да дам всичко от себ си за да мине безпроблемно и нормално изгонването и на двете
... бебето ми се сабуди и нямам повече време да пиша иначе ми хареса темата мнооого 

Лично моите отговори:

- не съм против упойката като такава... За себе си, обаче, съм против. Родих без упойка и макар че по едно време сериозно приритах, се оказа, че вече няма закога и разбрах, че болката нито е нетърпима, нито е толкова драматична, като по филмите. Болката не е страшна. За мен болката, която както казах, не беше нетърпима и страшна, беше част от родилния процес, помагаше да знам докъде съм стигнала, да знам какво предстои... Просто помогна да изживея пълноценно раждането и не съжалявам никак, че не използвах упойка. Другия път със сигурност ще искам да родя отново без упойка. Прагът на болка не ми е нисък, не е и висок - просто точно тази болка не боли толкова 

- Не, не е това 'привързаното' родителство. Както вече са казали - това е просто един термин. Няма такова нещо като "трябва" - поради простия факт, че няма единствен "правилен" начин да се отгледа едно дете 

- За ваксините и лекарствата - всеки решава сам. Аз също не бих рискувала да не сложа ваксина, но и не бих слагала допълнителни за разкош. Вместо това предпочитам да лекувам (с хомеопатия в случая) така, че имунната система да е достатъчно силна, за да няма нужда от лекарства, още повече непрестанните химии, с които всеки почти лекар е готов да залее пациента. Все пак всяко такова лекарство е нож с две остриета.

Радвам се, че има интерес по темата Радва ме също, че има все повече отговорили, които са стигнали до възгледите си не поради проблеми с традиционните препоръки, а чрез наученото от други източници. В този дух, Поли, подкрепям създаването на сайт (не съм видяла досега дискусия обаче), за подфорум, не знам, малко съм с двойствени чувства - от една страна това означава изолация, от друга - спокойствие от възмутени съфорумки...

По повод на едно мнение, че жените тук се изживяват като някакви героини, мисля, че и от темата е видно, че това не е вярно. Всички без изключение казват, че (1) просто правят това, което е естествено и (2) НЕ налагат никому възгледите си. Няма нито едно различно мнение по този въпрос. Има обаче друг проблем. Много жени се чустват гузни, когато умишлено правят това, което не е естествено, респективно са много чувствителни на темата и склонни да търсят "под вола теле". Има купища примери, надявам се настоящата тема да не се превърне в един от тях... (Илиана Сърталанска, бих ти отговорила на въпросите, но в друга тема)


Много ми хареса това обобщение. Мисля, че то отговаря на въпроса какво е общото между раждането без упойка и привързаното родителство например - и двете са връщане към природата, противно на досегашните тенденции (макар и постинга на Василиса да ме навежда на мисълта, че са се променили тенденциите). Да си призная, и аз не бях напълно убедена в това, затова и едно от питанията ми беше дали "нетрадиционните" възгледи по един въпрос, водят до "нетрадиционализъм" в много отношения. Явно обаче всеки поставя границата на различно място.

- При мен е нещо средно между "изстрадан" и "по стечение на обстоятелствата" избор. Още първия път исках да родя нормално, защото се дразнех как постоянно докторите ми навираха в лицето възможността за секцио (един от тях дори ме определи като миньонче , въпреки че съм висока 1.70 и ханшът ми е широк още от девойка), а за кърменето знаех, че е най- доброто за бебето ми. Не се справих достатъчно добре първия път- родих с предварителна задължително епизотомия, с епидурална, която не знам защо после беше допълнена и от пълна упойка и кърмих под режим, с ранно захранване до 3-я месец, защото млякото ми "изведнъж" спря. Вторият път без да съм го търсила попаднах на доктор, който ми спести "цивилизованото" раждане с епидурална и предварителната епизотомия и на страхотна акушерка, която ми помогна да родя сравнително леко и без усложнения. Контролирах напълно тялото си и разбирах какво става, а болката беше кратка и изобщо не може да се сравни с тая, която изживях първия път, заради зарастването на шевовете от епизотомията. Та този положителен втори опит ме накара да погледна с отворени очи на естественото раждане и ако има трети път ще искам да е пак така, но във вода. А за възприемането на "кърмене на поискване" ми помогнаха статиите и момичетата от Кърмаческия- достатъчно беше само да ми кажат, че така ще кърмя по- дълго бебето си, за да стана последовател. А другите "естествени" неща съм възприела къде по интуиция или водейки се по децата (спането в едно легло, да не ги оставям да реват, неползването на проходилка), къде от любопитство и след като съм видяла, че има добър резултат(ЕБХ )
- Не мисля, че съм "нетрадиционна". Напротив, в много отношения съм традиционна и трудно се променям- не съм привърженик на здравословното хранене, на живота сред природата, на "бабешките" лекове, но не мога да отрека, че това са  хубави неща. За ваксините също съм традиционалист.
- Говоря и споделям, ако ме попитат или ако става въпрос за много близък човек. Но нямам желание да убеждавам "на всяка цена". Ето сестра ми, въпреки моя опит, смята да роди със секцио и да кърми, само ако има мляко-т.е. ако се наложи да полага някакви допълнителни усилия, за да се случи това, нямало да се мъчи.  Все пак тя ми е достатъчно близка и си позволих да й разпечатам няколко статии от Библиотеката на Кърмаческия, но след като не срещнах положителна нагласа спрях. В началото мислех, че проблемът е в моя подход, но всъщност си дадох сметка, че тя е от хората, които не търси и другата страна на монетата. Нито чете, нито се интересува допълнително за това, което я очаква като майка- достатъчна й е информацията, която получава от доктора си. Ами това е нейния си избор и аз го уважавам, дори и да не съвпада с моите нагласи. Е, ако след време си промени мнението, знае къде да ме намери.

Ето тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=163484.0

А за форума и аз не съм наясно. Искам да питам Бу, за нейното мнение! Моля те, Бу, изкажи се! На практика ти вече си създала такъв форум под закодираното название "Кърмене и захранване".
И още нещо искам да питам Бу:
Когато говоря на някой се усещам, че май не го правя по най-добрия начин. Например, твърде многосолвна съм и се губи есенцията. Ти, като учила за La Leche Leader - в обучението ви влизаше ли как да разговаряте с хората, които консултирате? Мисля, че в рожанските курсове за консултанти по кърмене има такова нещо.

Poli., разсмя ме
'кърмене и захранване' не е точно ЕБХ, все пак Трябва ви човек, който би оформил сайта, макар в опростен вид, да го поддържа; трябва да се купи домейн и да се намери място за хостинг, ако ще е без пари; трябва някой да превежда/пише материали, които да се качват на сайта...това е май

За говоренето с хора - да. Много голяма част от обучението е именно за общуването и поднасянето на информация, за това как да се даде така, че да не се чувства отсрещната страна нападната, примерно, ако възгледите й са различни, да не е агресивно и/или излишно и т.н.
Но това за комуникацията си е общовалидно - не непременно свързано с кърменето. На чуждия пазар има много книги за успешна комуникация - която ще върши работа от кърмаческа пропаганда до лансиране на нов моден тренд сред зарзавата

Здравейте и от мен!

Много хубава темичка, абонирам се. Също така смятам, че се отнася и до мен.

- Смятам, че при мен най-голяма роля изигра информацията, съчетана с вътрешната ми
интуиция. Смятам, че до голяма степен истината за нещата е заложена дълбоко вътре в мен,
но понякога се нуждая от някаква (нова) информация, на която да откликна и да разбера какво наистина мисля.
За съжаление допреди 1 месец източниците, които
 използвах бяха доста остарели и не можах да намеря отклик
в себе си на много от нещата, които четях. Аз до голяма степен се доверявам на логиката и много често
се питам "Добре де, а как е било преди 100-200 години, дали хората са постъпвали така?" Например
едно от най-фрапиращите неща за мен беше захранването от 3-ти месец, и прибавянето на МЕСО, ЯЙЦА и тн.
от 4 мес.(ако не се лъжа...вж. Лоранс Перну) . Направо ми настръхнаха косите. Мисля, че тук до голяма степен изигра разбирането
ми за здравословното и разделно хранене...Та с някои неща се помирявах, тъй като не бях чувала
за алтернативите, но с някои категорично не можех да се съглася. Сега, след като съм си в къщи и мога
да ползвам интернет постоянно, намерих огромно количество нова за мен информация, която ми
звучи много логично и на която откликвам веднага. Затова смятам, че достъпа до информация, себеобучението
и четенето са много важен ключов елемент. Тук във форума чух за ЕБХ (преди това си мислех "Абе няма ли
друг начин, винаги ли са повивали децата или е имало и друг начин), тук научих за СЛИНГА, за кърменето
на поискване, за педагогическото захранване, за активното раждане и още много други неща. Това са неща, на
които вътрешната ми интуиция веднага откликна и си казах "ето това е логично, ето така е естествено". Затова
съм много благодарна на Поли, Хедра, Бу и всички други майки, които споделят на нас бъдещите майки това, което
те вече са научили и практикували. Чувствам се като част от едно общество на съмишленици, където се учим едни от други.

Да, смятам, че в много отношения с мъжа ми сме нетрадиционалисти; да, различните идеи вървят ръка за ръка,
защото се подчиняват на една и съща логика и имат един и същ произход. Нашият нетрадиционализъм се простира
отвъд нещата, които се дискутират в този форум, но и затова ще споделя, когато му дойде времето.

Относно споделянето на нашите разбирания с другите хора, тук съм правила много грешки, а понякога и продължавам да ги правя.
Желанието да споделя винаги е идвало от любовта към хората, с които споделям, от желанието да им дам нещо, което имам и което ме прави щастлива.
За съжаление обаче често бъркам в методите и често се е стигало до неприятни спорове (относно други теми от живота).
Мисля, че ако методите ни са правилни, желанието да споделим е добро, стига да не го правим от желание да се докажем като "най-прави",
а от желание да помогнем на другите.
Хора, не се отказвайте от споделянето с другите, дори и да има такива, които ще ви замерят с камъни (както се случи с Людмил и жена му),
защото има хора, които само това чакат да чуят и можете да достигнете до сърцето им и да им помогнете с разбиранията си. Ето аз съм жив пример
 Мисля, че един от най-ефективните (но не толкова лесен) начини за нежно убеждаване е, когато човекът насреща има различни или неправилни
възгледи по даден въпрос, вие да му задавате насочващи въпроси. Отговаряйки на тези въпроси хората се замислят и сами стигат до правилния отговор.

Според мен би било хубаво да има отделен форум за такива възгледи.

 

по повод на "ТУК" обаче имах впредвид мястото ,където живея и жените там,а не форума или темата.и пак ще кажа,че ако влезеш в някой немски форум за раждането,ще се натъкнеш на тонове информация коя как е получила разкъсвания(тук се предпочита да не те режат,а тъканта сама да се скъса колкото и трябва), епизиотомия,когато се ползва щипци се прави, анална тромбоза, проблеми със зараствнео на шевовете след разкъсване и т.н.като се начетеш на тия дивотии казваш, че ужасно си се панирала от усложненията след нормално раждане.и всички се нахвърлят отгоре ти и казват,че ти едва ли не не си никаква майка щом си си го помисляла.и почват пак да разказват какви болки са имали,колко са траели ,но как не са искали упойка и са издържали геройски.според мен тези майчета са толкова комплексирани и тъй като не са успели да се докажат в друга област от живота си,смятат,че като са родили без упойка автоматично се превръщат в перфекнтите майки.гледа се твърде едностранчиво.
а що се отнася до това, че жените,които избирали упойка или секцио се чувствали гузни,мисля,че са пълни измишльотини.аз мисля за сега да раждам нормално,въпреки че имам 7диоптъра късогледство и всички бг лекари казват,че не трябва.тукашните естествено са на друго мнение.но не го правя ,за да се доказвам или да се бия в гърдите колко съм естествена,а поради други причини.
и както и по-горе казах много от нещата за естественото гледане на деца ми харесват и дано да мога да ги правя.но някои от тях отиват далече

Ааа, виж - то темата е озаглавена "сайт за ЕБХ", ама ще го сменяме, защото повечето искат направо да си се прави сайт насочен към естественото майчинство във всичките му етапи.
Имах предвид, че в Кърмаческия оставяте да се пускат и теми за съвместния сън, за слинга, за носенето на бебета, маймунската тема (димек, активно раждане), последно и темата за изхождането. Т.е. практически се получава, че мамите, които имат такива "наклонности" четат и пишат именно при вас.
И другият ми въпрос към теб беше - как се отнасяш към подфорум (пак да кажа - не става въпрос за ЕБХ, а за всичко свързано с "маймунския" начин на отглеждане) тук в bg-mamma. Дали няма да се конкурира, така да се каже, с твоя форум?

И аз да се запиша като привъженик на естествените методи при отглеждането на деца. Винаги когато съм имала въпроси и не съм получавала адекватни отговори (най-вече от доктори или наложени стереотипи по повод отглеждането), съм се обръщала към природата, ако мога така да се изразя. Там няма залъгалки, шишета с адаптирано мляко или с вода, хранене под час, "възпитание" чрез рев (за да не се разглезва детето) и т.н. Никога не съм сбъркала като съм следвала естественото развитие на нещата. Оставям се на майчиния си инстинкт, който никога не ме е подвеждал. А и мисля, че това е тенденция в цял свят.
За ваксините, честно казано съм пред голяма дилема. Прочетох доста неща и ми настръхнаха косите и не знам още какво да правя. Въреки, че в Б-я нямаме голям избор.
За възпитанието към този начин на мислене мисля, че семейната среда не оказва голямо значение, по-скоро човек си го носи в себе си. Поколението на нашите родители е с доста остарели разбирания, но това е в реда на нещата.
На никого не натяквам възгледите си. Свободно ги споделям с хората, а те сами преценяват дали им допадат или не. С радост мога да споделя, че доста мами са привърженици на  естествените методи.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=163863.new#new

Поли. ме подсети, че и тук е хубаво да пусна покана за срещата на "естествените" - ето я. Моля, разпишете се, ако бихте искали да дойдете.

И аз искам ама нямаааа

И аз така...