С какво ви липсва бившия?

  • 12 928
  • 120
  •   1
Отговори
  • Мнения: 19 985
Имате ли моменти, в които ви липсва бивш мъж / приятел?
Как се справяте с тях и за какво съжалявате?
А за кое не съжалявате?
Блокирате ли телефони / социални мрежи / контакти?
Как балансирате?

# 1
  • Мнения: 3 779
Никога не съм имала такива моменти. Аз като скъсам с някого, независимо дали мъж, роднина, приятелка, направо ги изтривам от паметта и живота си, все едно никога не ги е имало. Понякога и имената им забравям.

Блокирам само нови познати, които са се издънили лошо още в самото начало, обикновено с някоя просташка реплика. Иначе не блокирам хората, просто не им отговарям на съобщенията.
За добро или за лошо, аз никога не се обръщам назад. Преди да отрежа човека обаче аз съм дала достатъчно шансове да се поправи нещото, което ме дразни. Не режа импулсивно отведнъж, макар че понякога много ми се иска.

Балансирам именно като не поддържам никаква връзка с такива хора. Не искам ежедневно да ми се напомня колко недалновидна съм била в някакъв минал момент да допусна човек до мен, който тежко ще ме разочарова. С времето и липса на всякакъв контакт просто ги забравям тези хора.

# 2
  • село в ямболско
  • Мнения: 6 528
Не не ми  липсва ! Не съм го блокнала . Аз съм  омъжена 8г ,общо 10 г сме с мм.
Бившият е сам, слава Богу че едно време ме зараза .. Има здравословен проблем и щях да се главоболя с него ...  Аз съм с Телк , но той зорлен щеше да ме тормози. От друга страна беше мн беден , без амбиции, без книжка .  Без жилище.  И с желание да доведе и майка си в нас. От различни градове сме. Аз живеех на село с майка ми, но имахме и гарсониера в града .
С претенции , мога ли да " помитам "

Последна редакция: пн, 26 фев 2024, 21:42 от nasito8988

# 3
  • Мнения: 2 191
На мен понякога ми липсва бившия, който най-много ме нарани.
С него имахме много общи неща, споделяхме си, слушахме еднаква музика ( което за мен е много рядко да намеря такъв човек)

Честно казано, ако не ме беше блокирал като си намерих друг, щях с удоволствие да си лафя с него.

# 4
  • Мнения: 36 004
зависи от изминалото време
обикновено първо ти липсва, сещаш се за стотици ваши неща, дори вятърът ти напомня за него, душата ти пищи от мъка независимо, че знаеш, че това е най-доброто за теб
с времето - различно при различните хора - седмици, месеци, години - все по-рядко и все по-рядко се сещаш, вашите неща стават отново само твои, улиците са просто улици, а не местата, по които минавахте заедно и т. н., и т. н. докато в един момент се чудиш кога за последно си се сещала за него
ако има недоизживяна тръпка, става по-бавно
и ако няма следваща тръпка

Последна редакция: пн, 26 фев 2024, 22:15 от bubanka

# 5
  • Deutschland
  • Мнения: 5 446
С нищо. Абсолютно нищо. Липсва ми младостта, която пропилях и загубеното време. Има един парфюм, който още чат пат ползвам и като си сложа се връщам в онези времена преди 20 години и кусур, тогава го ползвах постоянно....и ме е яд за младостта, за нищо друго.

# 6
  • Мнения: X
Що за тема? То ако липсва по-добре да се събират хората.

# 7
  • София
  • Мнения: 12 789
Не ми липсват бившите.
За нищо не съжалявам, нищо не блокирам. Рядко се сещам, нямам носталгия.

# 8
  • Мнения: 17 407
Не ми липсват. Помня хубавите моменти, не забравям и ситуациите, причините, довели до вземането на решения да станат бивши. Всеки с времето си. Така оставам трезва. Засега.
П.п. Блокирала съм контакти, ако преценя.

# 9
  • Мнения: 1 002
С нищо!Имали сме и добри периоди,но са малко и помня само лошото. Не искам да се връщам назад,там няма нищо😐

# 10
  • Мнения: 1 333
Не ми липсва, просто съм му безкрайно благодарна, че ме остави(спря да идва на срещите), за да си продължа по моя път и да постигна това, което имам сега. Господ здраве да му дава!

# 11
  • Мнения: 3 401
С нищо. Абсолютно нищо. Липсва ми младостта, която пропилях и загубеното време. Има един парфюм, който още чат пат ползвам и като си сложа се връщам в онези времена преди 20 години и кусур, тогава го ползвах постоянно....и ме е яд за младостта, за нищо друго.

+1
И на мен ми липсват годините, които ми изяде. Времето, в което вече можех да съм омъжена и с деца. Най-хубавите ми години. А понеже съдбата е кучка той веднага след раздялата ни срещна жената на живота си, за която се ожени и има деца от нея.
А аз... все още съм там където ме остави.
Блокирах го веднага след като разбрах за скоростният му брак и детето му. Това допълнително ме съсипа. Не ми липсва, мразя го от цялата си душа. Надявам се някой ден да си получи заслуженото, за болката която ми причини.

# 12
  • Мнения: 2 809
Не ми липсва!
По-скоро понякога се сещам и се чудя как е било възможно да обичам такъв човек и как е възможно да има толкова лоши хора ,чувствам се зле,когато се сетя как са постъпили с мен ,защото аз давам всичко от себеси за човека до мен ,а получавах само изневери и лъжи .
Ако бивш ти липсва то най-вероятно не си наред 🤣
Иначе да,блокирам ги ,защото се сещат,че ме ,,обичат" и досаждат ,дори майка му ми пишеше с цел да ни събере ,не желая да имам контакт с такива хора

Последна редакция: пн, 26 фев 2024, 23:30 от Radii :)

# 13
  • София
  • Мнения: 38 601
Амии...нищо. Съвсем нищо. Имах достатъчно време да се отдалеча и достатъчно гадост. Съответно няма с какво да се справям.
Все още е блокиран навсякъде, за моя безопасност.
Балансирам с абсолютно нов живот. Вече си изградих рутина и приятни преживявания от време на време.

# 14
  • Мнения: 7 968
с бивш не бих се събрала, така че щом е такъв, няма за какво да ми липсва..
разделям се съвсем съзнателно и аргументирано пред себе си..
и хубавото и лошото помня..
често в даден момент стигам до безразличие и дори ми е странно, че някога съм била близка с този човек..
с един останахме приятели, и сега след години като се видим, дори се смеем заедно над младежката си любов..

# 15
  • Мнения: 5 166
Като кажа край значи край. Няма "да се видим, да се чуем, да поговорим, как си, как я караш, само да те проверя", защото за мен другото е залъгване, ако някой е още инвестиран в досегашните отношения. Казвам си го в прав текст даже по време на връзката, в случай, че се стигне до там.
Това не значи, че блокирам. Освен ако раздялата не е била някакъв грандиозен скандал и не подминавам човека все едно не съществува винаги знам на кого за какво мога да разчитам сред познатите си. Не се изкушавам да пиша за глупости, но се е случвало през бивш да е най-прекия път до нужна информация, на някой да му трябва нещо, което е останало у мен и т.н.
Но пък имам хубави отношения със сестрата на бившия, виждаме се, чуваме се. С братовчедка му. Даже до някъде с майка му. Моята майка с неговата също. Не че си говорят всеки ден кой какво готви, но някакъв small talk що става въпрос за общи интереси.

Да ми липсва нещо? Не. Балансирам като си гледм моята работа, хобита и неща, които ме правят "мен".

# 16
  • Мнения: 2 172
С нищо не ми липсва. Минаха много години, имам свой си живот, а сигурно и той. Помня, че се разделихме човешки, мирно и някак успяхме да запазим уважението помежду си. Не е имало обиди, клюки и драми. Дълго време след това поддържахме страхотни отношения и разчитахме един на друг за много неща. После аз се прибрах в България по любов и ни подхвана животът. Последно ми честити за раждането на първото ми дете. Оттогава не сме имали контакт, не сме и търсили. Имаме общи приятели, може би това изигра някаква роля в отношенията ни.
Много ми е непонятно как хората се плюят и обиждат, а уж са се обичали наистина. Ако е нещо толкова фрапиращо, прекъсваш контакт и толкова, но чак блокиране, унижения и тн. За мен са излишни, освен ако няма някаква много, много основателна причина.

# 17
  • Мнения: 1 588
Много интересна тема!
Сигурно има такива хиляда на година, но човек попада на такава, като му пише бивш. Grinning
С нищо не ми липсва, чудя му се само на акъла и самочувствието да ми пише и занимава,
 но от друга страна и тогава това ме превлече към него, така че…
Не отговарям и не следя, досега не съм блокирала бивш.
Около нас вече две двойки са в развод и не се заричам за нищо. Страшно е гадно и се моля само да не ни стига.

Последна редакция: вт, 27 фев 2024, 00:21 от Threemafan

# 18
  • Мнения: 2 928
Как ще ми липсва? Аз го мразя, до такава степен, че ако го видя паднал на тротоара, ще пресека от другата страна.
За 28 години брак е имал само изгода от мен и накрая за благодарност настрои децата ни срещу мен.
Не съм го блокирала. Това е простотия да заличаваш спомените с някой с такава дълга връзка. Лекето обаче го направи и аз не му останах също длъжна.

# 19
  • Бургас
  • Мнения: 5 718
Никога и с нищо не ми е липсвал бивш. Нито съпруг, нито сериозен приятел. И лоши чувства нямам към бивши партньори. Когато нещо приключи, то приключва. Simple Smile Затварям вратата и приключвам. Живота е твърде кратък за копнежи и ядове по миналото. Тровят настоящето и крадат от бъдещето.

Единствено, понякога се ядосвам понякога на БНД, но не като на бивш партньор, а като на другия родител.

# 20
  • Мнения: 903
Абсолютно нищо!
Толкова се бяхме изчерпали, толкова бяхме различни, бяхме си омръзнали, че и за него и за мен беше облекчение.

Само един дългорсочен имам.Другите сякаш не ги помня и не е било.

# 21
  • София
  • Мнения: 35 163
Няма какво да ми липсва, готини хора, минали и заминали.
Така е с мъже, приятелства, познати.

Нямам сантимент към миналото, никакъв.

# 22
  • Мнения: 1 257
Последният ми бивш е отпреди 23 години, щеше да е много странно ако още ми липсва Simple Smile Не вярвам аз в такива дългогодишни терзания. И хубавото, и лошото от миналото, си спомням без съжаление - било е, минало е, заминало е. Каквото е трябвало, съм научила, каквото се е случило, съм изживяла пълноценно. От време на време се мерват разни бивши, или разни "приятелки" от минали периоди тръгват да възстановяват контакти - нито се получава, нито има някакъв смисъл. Всичко с времето си.

# 23
  • София
  • Мнения: 4 348
С нищо не ме дразни, нито ми липсва. В много добри приятелски отношения сме, но няма как да сме отново заедно. Поне в този живот.
Единственото, за което съжалявам е, че останах с едно дете. Иначе дори се радвам, че преминах през всичко, според мен имахме мисия - да създадем пътечката, по която да дойде дъщеря ни и я изпълнихме.
Иначе никого не съм блокирала. Това е детинско.

# 24
  • Мнения: 420
Моят последен бивш  е от преди повече от 20 г. Далечен, мъглив спомен от хартиени снимки, проявени от лента. Спомен, който вече не значи нищо. Почти нищо.

С какво ми липсва? Не ми липсва – не ми липсва изобщо, но понякога, много, много рядко ми се приисква да попитам разни общи познати за него. Как е? Къде е ? Как се е развил живота му? Щастлив ли е?Той пита ли а мен? Но… не го правя. Не трябва. Изгорени са всички мостове. Завинаги и за добро.

Преди години ми е минавала еретичната мисъл, да си направя facebook и да го сталквам, но не го направих. Няма да го направя. Не трябва. Не се отгръща затворена страница. Не че може да се разчопли зараснала рана. Ама за всеки случай.

Да кажа, че ме е наранил е твърде, твърде слабо. Той ме опустоши. Обаче дълбоко в себе си знам, че това, което стана е най-доброто за мен, а и за него. И съм му благодарна. Бяхме като огън и бензин.

Радвам се, че стана както стана.Честно!

Дано е жив и здрав. Дано е добре и да е преборил демоните си.

# 25
  • Мнения: 5 523
Не ми липсва, защото е минало много време и отдавна съм в друга връзка, но не се разделихме с лошо и имаме чудесни спомени заедно. Мога да се сетя за някакви черти, които ги няма в сегашния ми мъж, а ми харесват, но пак не мога да кажа, че ми липсва. Просто пътищата ни се разделиха, решението за раздяла го взехме заедно и няма какво да се вайкам след 100 години.
Между другото, по темата биха могли да пишат само жени, които са се разделили преди един-два месеца, когато наистина липсва другия. Ама след сума ти и време какво липсване, то ежедневието е различно, интересите са различни, обстоятелствата са различни...

# 26
  • Мнения: 339
От мъжка гледна точка - колкото по-малко комуникация с бивши толкова по-добре. Това бих съветвал и дамите тук - забравете бившите си, щом сте се разделили - кой от къде е, няма смисъл да си усложнявате и без това краткия живот на този свят - по-добре го живейте пълноценно. Аз например с бившата ми комуникирам единствено и само за децата, защото тя все пак им е майка, но в момента в който почне да ми говори за нещо друго прекратявам разговора.

# 27
  • Мнения: 2 180
Едно нещо не може да им се отрече на бившите. Имат голям принос към изтрезняването и "порасването" - както за жените, така и за мъжете.
Кофтито е, че в много случаи децата носят гените на "онзи тиквеник" и понякога без да искате можете да разпознаете нещо присъщо за човека, който се мъчите да забравите.
Един въпрос обаче, с какво ви плени този човек, който толкова ненавиждате сега? Принц ли беше или мозъкът ви работеше на нула цяло и пет процента от възможностите си (които се развиха после).

Последна редакция: вт, 27 фев 2024, 19:01 от Абуто

# 28
  • София
  • Мнения: 35 163
Абуто, стига, де.
Пленил, замотал и отпрашил за друга пусия. Примерно….

# 29
  • Мнения: 36 004
хората се променят - и ние, и бившите
и да, има заслепяване от любовта
понякога има осъзнаване на различнията и приемането им докато мине тръпката с идеята, че после връзката приключва

# 30
  • Мнения: 78
Липсва ми единствено една много особена страст и тръпка в леглото. Не, че сега нямам страст и тръпка, но онова беше по-различно. Наложи се да го блокирам, защото на него тези неща май му липсваха още повече и честичко ме търсеше и се опитваше да ми мъти главата.

# 31
  • Варна
  • Мнения: 36 687
Имате ли моменти, в които ви липсва бивш мъж / приятел?
Блокирате ли телефони / социални мрежи / контакти?

Не ми липсва с нищо. Не блокирам, поддържаме нормална комуникация заради детето.

# 32
  • Мнения: 2 643
С ни - що!!! Живяхме заедно две години и после още две във фактическа раздяла без да сме разведени. През периода на раздялата нито го чух, нито го видях. Живее в друго населено място, нямаше мобилни телефони и прочее сегашни екстри и очите му не съм видяла след развода през 2000 година. Едва преди няколко години разбрах какво е що е от бившата жена на вуйчо му т.е. от бившата му вуйна.

# 33
  • София
  • Мнения: 12 789
Едно нещо не може да им се отрече на бившите. Имат голям принос към изтрезняването и "порасването" - както за жените, така и за мъжете.
Кофтито е, че в много случаи децата носят гените на "онзи тиквеник" и понякога без да искате можете да разпознаете нещо присъщо за човека, който се мъчите да забравите.
Един въпрос обаче, с какво ви плени този човек, който толкова ненавиждате сега? Принц ли беше или мозъкът ви работеше на нула цяло и пет процента от възможностите си (които се развиха после).

Аз веднага си признавам, че съм имала случаи, в които мозъкът ми е работил на 0% Laughing По мое собствено решение. И после пак по мое решение, съм го включвала Joy Никого не мразя обаче. Мой избор е било, какво да мразя някой си. А за моя радост, не се е стигало да общи деца. Не че хората, които имат деца в такива ситуации, напременно съжаляват - повечето май си обичат децата, приемат ги за дар, който са получили и не прехвърлят по никакъв начин чувствата си към "тиквеника" върху тях. Поне това са моите наблюдения.

# 34
  • Бургас
  • Мнения: 268
Липсва ми едно бившо гадже от преди доста години. Не мога да му намеря координатите. Засега. В къщи имаме проблеми с ел. инсталацията, а той беше много добър ел. техник ⚡😁

Последна редакция: вт, 27 фев 2024, 20:58 от rajnaa

# 35
  • Мнения: 130
С много неща ми липсва, но това е защото аз бях щастлива в брака с него. Той изглежда не е бил. Живот, какво да правиш

# 36
  • Мнения: 19 985
Едно нещо не може да им се отрече на бившите. Имат голям принос към изтрезняването и "порасването" - както за жените, така и за мъжете.
Кофтито е, че в много случаи децата носят гените на "онзи тиквеник" и понякога без да искате можете да разпознаете нещо присъщо за човека, който се мъчите да забравите.
Един въпрос обаче, с какво ви плени този човек, който толкова ненавиждате сега? Принц ли беше или мозъкът ви работеше на нула цяло и пет процента от възможностите си (които се развиха после).
А, чакай. Simple Smile
Да изясним.
Никой не ни е пленявал. Влюбени сме били. Даже подозирам, че те са били пленени. Мъже сте. Знаете, че ви действаме.
Не мразим, не ненавиждаме.
Това е присъщо на нисшите духом.
Именно затова сме склонни и на благородство. Аз, де. Не ви знам вас.
Всички мои бивши са били избрани и не са ненавидяни. И за детето и гена съм благодарна. Simple Smile
Тук иде реч за друго, Бутко.
За доброта, не за ненавист.

# 37
  • София
  • Мнения: 38 601
Голямата е много, ама много подобна по характер на него. Но това няма да ме спре да си я обичам, каквато е.
Желая и на двамата да пораснат и всичко най-добро в бъдеще.

# 38
  • Мнения: 6 189
Моята бивша ми беше като пример за всяка следваща- каква не трябва да бъде Simple Smile
Благодарен съм и, че ме научи на почти всички женски номера и тактики да ги хващам много навреме и да не ми минават. Не ми липсва, даже въобще, но много ми липсва онова време с нея като бях на 20-25 години. Всичко беше много по-различно, далеч по-безгрижно, изобщо хубава младост си беше. Иначе с бившата ми не сме в лоши отношения, засичаме се понякога и сменяме някоя приказка, с жена ми се познават и я вижда по-често от мен, говорят си, даже и много поздрави ми праща почти всеки път.

# 39
  • Мнения: 2 180
Не ми липсва, даже въобще, но много ми липсва онова време с нея като бях на 20-25 години. Всичко беше много по-различно, далеч по-безгрижно, изобщо хубава младост си беше.
Липсват ти точно три неща.
Не, по-скоро четири.

# 40
  • Мнения: 966
С абсолютно тъпото си чувство за хумор, след проявата на което 99% от компанията се чуди да се смее ли, да плаче ли.

# 41
  • Мнения: X
Един от бившите ми липсва само заради божествения секс. Повече такъв не съм имала. Но характерът му беше отвратителен, колко съм плакала, докато не ми преля чашата и го оставих. Но секса...еххх

# 42
  • Мнения: 198
Какво правехте че беше божествен? Със следващите защо не беше

# 43
  • Мнения: X
Не знам, някаква магия имаше във въздуха, феромони ли, химия ли...но се разтапях като олово, светът изчезваше, дето има една дума бях на седмото небе.
Не всеки мъж има дарба на добър любовник.
Все още го сънувам, след много години.

# 44
  • Мнения: 526
Липсва. Всичко, което настоящия не притежава и обратно. Не ми се е налагало да блокирам, защото всички са били хора, с които сме могли да се разберем. Да, сега като мисля, липсва ми. Доста.

# 45
  • Мнения: 335
Имате ли моменти, в които ви липсва бивш мъж / приятел?
Как се справяте с тях и за какво съжалявате?
А за кое не съжалявате?
Блокирате ли телефони / социални мрежи / контакти?
Как балансирате?

Не бих казала, че ми липсва. Вече няколко години сме си сами с моята принцеса и грам не съм се сетила за него. Тя също. Въпреки, че идва да я взема, но вече много по-рядко, защото не знам причината, а и тя не ми казва не иска да ходи при него. Пък и реално и той се отдалечи от нея, което пък още повече ме кара да ми се гади от него.

# 46
  • Мнения: 414
Липсва ми, но е минало малко време. Не го мразя, гледам да си спомням само хубави моменти и балансирам с разходки и гледане на филми. Вярвам, че с времето ще го забравя. Да, блокирала съм го навсякъде.

# 47
  • Мнения: 2 191
Сетих се един друг бивш защо ми липсва.
Беше богат и ме водеше на екскурзии
Stuck Out Tongue Winking Eye

# 48
  • Мнения: 154
Нормално е в една връзка, без значение как е завършила тя, малко или много в даден момент да се завръщат в съзнанието, някакви спомени от миналото! Simple Smile


Мислете за настоящето, не се задълбайте толкова в минали спомени. Съветвам да не коментирате тук, кога и какво си мислите за бившите си и като цяло за миналото, защото както се казва "и стените имат уши". Ако излезе нещо казано от вас тук, и след това ходете обяснявайте, че няма абсолютно нищо.


Просто съвет, момичета! Flowers Four Leaf Clover

# 49
  • Мнения: 1 840
С нищо. Имам невероятния късмет всеки следващ да е по-добър от предишния и рязко забравям бивши. Иначе не са били лоши, честно казано съм се срещала все с мъже с потенциал за съпруг. Някоя друга е извадила късмет, но този късмет не е бил моят.

# 50
  • Мнения: 7 968
 "потенциал за съпруг" не знам какво е точно, но е странно, че се приравнява на късмет във връзките...

# 51
  • Мнения: 903
Вероятно има в предвид сериозен, отговорен мъж, с който са си говорили за общо бъдеще,  дом, деца.

# 52
  • Мнения: 1 840
Интелигентен, работлив, добър човек, без зависимости, не изневерява, не е агресивен, иска сериозна връзка, брак и деца, носи ме на ръце... Това за мен е с потенциал за съпруг. Късметът ми е, че съпругът ми е по-добър и не страдам по изгубените бивши.

# 53
  • София
  • Мнения: 480
Липсва ми и още как... правеше страхотно ризото, м@мка му!
Беше и супер висок, та можех и 10см ток да си позволя по повод. Не, че сегашният не е висок, но все пак Laughing
И до тук с липсваниците.

Не е блокиран, премахнат е от соц мрежи. Но не поддържам контакт.

Иначе с другата дълга връзка, която съм имала - чуваме се по празници, кой, как е, що е, човешки неща, с дълбоко уважение сме един към друг.

# 54
  • Мнения: 2 589
Стига с това липсва-не липсва.  Всеки човек е дошъл в живота ни в точния момент.  Научили сме нещо, той също.
Никой никога не е обещавал вечност. Пък и нужно ли е?  Би било безкрайно скучно.
Хората се срещат и разделят. Къде е драмата!

# 55
  • Мнения: 713
Не изпитвам липси към бивши партньори. Дори не се сещам за тях. Удовлетворена съм от живота си сега и не мисля, че има какво повече да искам - получавам и давам любов, разбиране, разнообразие и спокойствие. Бившите бяха, за да науча с какво не желая да живея.

# 56
  • Мнения: 2 172
Подкрепям с 2 ръце Вятър и мъгла! Много добре казано. Самите бивши може да не са лоши хора сами по себе си, но гледните ви точки за живота да не съвпадат изобщо.
Бившият ми партньор беше точно такъв - добър човек, с много положителни качества, но вижданията ни бяха коренно различни. Мнението на родителите му беше от изключително значение за него, присъствието им в отношенията ни беше прекалено и постоянно. Идеята да живея така цял живот ме ужасяваше. Семейството му пък се засягаше от всеки мой опит да създам ясни граници на вмешателство и приемаше поведението ми като неуважително към тяхната култура и традиции. Не, че после уцелих кьоравото със семейните отношения от воле, но за 6-7 години нещата утихнаха.

# 57
  • Мнения: 3 694
Какво правехте че беше божествен? Със следващите защо не беше
Защото са рядкост мъжете, които знаят и могат да правят секс. Не само да получват, но и да доставят удоволствие на макс. Секса не е само това в онова, а си е цяло изкуство.

# 58
  • Мнения: 2 643
Даже не помня какъв беше секса с бившия. Честно.

# 59
  • Мнения: 19 985
Явно затова е бивш.

# 60
  • Мнения: 107
С нищо. Не съм от хората, които могат да имат семейство, докато някой с нещо им липсва.

# 61
  • Мнения: 339
Попринцип секса зависи до голяма степен дали двамата си пасвате. Тоест дори и двамата да сте страхотни любовници, ако я няма химията няма да се получи.

# 62
  • Варна
  • Мнения: 518
Имате ли моменти, в които ви липсва бивш мъж / приятел?
Как се справяте с тях и за какво съжалявате?
А за кое не съжалявате?
Блокирате ли телефони / социални мрежи / контакти?
Как балансирате?


- Категорично не
- Обикновено съжалявам, че много съм изтърпяла и е можело по-рано да си тръгна.
- Че съм си тръгнала
- Зависи от отношенията, но почнах да блокирам/трия айде няма нужда да има достъп до живота ми както си иска, а и така не си мислят, че има оставена "вратичка", защото няма...

# 63
  • Мнения: 18 644
Конкретно от моя бивш мисля, че съм видяла и най-доброто, и най-лошото. Всичко ни е изживяно и няма какво да ме върне към него или да ми липсва. Понякога усещам децата ни само като мои и забравям, че имат и баща. Все едно сме били заедно в някакъв друг живот или на филм някъде. Много отдавна. И сега съм в други епизоди Simple Smile

# 64
  • Мнения: 55
На мен не ми липсва бивш, а един, с който се разминахме във времето и не успя да мине в графа бивши. Grinning
Бяхме в една група в университета. Аз обвързана със 7 години по-голям от мен, той беше с уникално красивата си ученическа любов, което не го спираше да и изневерява. Мисля, че скоро след като стартира първата ни година се разделиха. Аз обаче с първа сериозна връзка, исках да съм праволинейна. Даже се прибирах всяка седмица заради гаджето.А дори не го обичах истински.. Grinning
Това момче беше абсолютен топ. Напомняше на най-яките рок музиканти, лоши момчета. Висок, строен, с тъмна коса и очи, плътни устни и огромни ръце, направо потъваш в тях. Ерудиран, с еднакъв вкус бяхме за музика и филми.. Във втори курс започна собствен бизнес и почти не се появяваше. Имахме няколко целувки в първи курс и заигравка, но до там. В трети курс нямам спомен да сме се засичали много, но последната година се завърна. Колегите ни още помнеха флиртът ни отпреди 3 години и все подмятаха по нещо. Още в началото започна да сяда до мен. После подновихме писането във фейса. Винаги след като пристигнех в града, в който учехме излизахме на кафе. Само разговори имаше, но се усещаше емоцията. Аз най-накрая бях необвързана, но той беше в близо 3 годишна връзка. Въпреки това общувах с него. След близо 2 месеца на един купон дойде след мен в кухнята и ме целуна. Като се прибирах по светло, не знаех къде се намирам. Като ученичка бях. После по време на упражненията си хващахме ръцете...Изпращахме се.. Имаше едно упражнение където влизахме само ние. Другите не проявяваха интерес, ние ходехме за да прекараме още малко време заедно. Целувахме се по коридорите след щателен оглед да не се появи приятелката му. И една вечер ме покани на кафе. После у тях. За мой лош късмет бях в цикъл.. Grinning
Така и не му обясних, защо не правихме секс.
 Ден преди бала ме целуна отново. На следващата вечер почти всички момчета от групата танцуваха с мен. Той не пожела. Месеци след това поддържахме комуникация. После записахме една и съща магистратура по случайност. Пак се виждахме по изпитите, личеше си, че има искра, но беше твърде късно. Скоро след това започнах връзка, в която съм и до днес. Откакто разбра повече не ми е писал. Не пропуска обаче рождения ми ден. Определено за него съжалявам, че за 4 години нищо не успяхме да изживеем.

# 65
  • Мнения: 2 643
Затова съжаляваш, защото е неизживяно. Разминали сте се, съдба 🙂

# 66
  • София
  • Мнения: 38 601
И на мен ми липсва един човек, с който се разминахме. Една година бяхме диви и щастливи. После той пожела да си живее и работи някъде там, аз все още съм си тук и така. Нищо лошо не мога да кажа,  просто така е било писано.

# 67
  • Glasgow
  • Мнения: 4 437
Липсва ми много един бивш, не официален партньор, защото беше кратко и тайно, после започна пандемията и не можехме да мърдаме наникъде. Пишехме си през повечето време, но не се виждахме след това, случайно се засякохме на един филмов фестивал лятото и сякаш ток ме прониза, направо треперех, много беше емоционално, но аз бях във връзка, на която и се виждаше краят.
Бившият ми партньор не ми липсва като такъв, ние се виждаме понякога за кафе/обяд. Там нямаше силни емоции или химия, но много ми липсва начинът, по който ме гледаше, намираше ме много атрактивна, не съм имала друг, който да ме харесва толкова като жена, надали и ще имам, защото аз самата не се харесвам вече. Никога не съм се съмнявала, че може да има друга, което с всички други съм имала като усещане или страх.

# 68
  • Бургас
  • Мнения: 16 267
С абсолютно нищо!
Щом одрежа веднъж някого,без значение кой и за какво,край!

# 69
  • Мнения: 198
Колко си одрязала досега ?

# 70
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 371
Имате ли моменти, в които ви липсва бивш мъж / приятел?
Как се справяте с тях и за какво съжалявате?
А за кое не съжалявате?
Блокирате ли телефони / социални мрежи / контакти?
Как балансирате?

Имало е такива моменти.

Не съжалявам за нищо.Така е трябвало да стане и да се разминем в някакъв етап от живота.

Справям се като не мисля твърде много,не дълбая в миналото! Излизам,общувам,доставям си радости сама или с приятели,зная как да излизам от депресии и емоционални сривове,живота ме е научил на това.
Нормално е да има кратък период на страдание,но за щастие не стоя дълго там и да се терзая с въпроси,на които вече не искам да знам отговорите.

Блокирам всичко,за да не се сещам,за да нямат достъп до мен,тъй като често искат да се връщат,а промяна няма,няма и да има,само излишни нерви и пропиляно време.
Трия всичко и постепенно забравям миналото.С причина е минало,моят път е напред.

Баланса винаги се намира,важно е човек да се отръска и да продължи.
А и времето лекува,природата също,хората в моя тесен кръг също..
Въпрос на личен избор е..

# 71
  • Бургас
  • Мнения: 16 267
Колко си одрязала досега ?
Кой имаш в предвид?
Мен или авторката на темата? 🤔Не ми стана ясно!

# 72
  • Мнения: 2 785
Липсва ми секса с последното гадже. Много добре ни се получаваше.

# 73
  • Мнения: 2 172
Колко си одрязала досега ?
Кой имаш в предвид?
Мен или авторката на темата? 🤔Не ми стана ясно!
Може да не съм права, но дамата май визира правописа ви. Не е по темата обаче да си поправяме грешките.

# 74
  • Бургас
  • Мнения: 16 267
🤔Изобщо даже не съм обърнала внимание 🤔😂какво съм написала!

# 75
  • Мнения: 646
Никой от тях не ми липсва като човек. Всичко е изживяно както си му е реда. Но пък нямам кой знае какви драматични истории, само за един съм страдала два-три месеца, че ми понатърка егото.

Единствено понякога си спомням с малко носталгия невинността на първите връзки.

# 76
  • Мнения: 17 407
На мен не ми липсва бивш, а един, с който се разминахме във времето и не успя да мине в графа бивши. Grinning
Бяхме в една група в университета. Аз обвързана със 7 години по-голям от мен, той беше с уникално красивата си ученическа любов, което не го спираше да и изневерява. Мисля, че скоро след като стартира първата ни година се разделиха. Аз обаче с първа сериозна връзка, исках да съм праволинейна. Даже се прибирах всяка седмица заради гаджето.А дори не го обичах истински.. Grinning
Това момче беше абсолютен топ. Напомняше на най-яките рок музиканти, лоши момчета. Висок, строен, с тъмна коса и очи, плътни устни и огромни ръце, направо потъваш в тях. Ерудиран, с еднакъв вкус бяхме за музика и филми.. Във втори курс започна собствен бизнес и почти не се появяваше. Имахме няколко целувки в първи курс и заигравка, но до там. В трети курс нямам спомен да сме се засичали много, но последната година се завърна. Колегите ни още помнеха флиртът ни отпреди 3 години и все подмятаха по нещо. Още в началото започна да сяда до мен. После подновихме писането във фейса. Винаги след като пристигнех в града, в който учехме излизахме на кафе. Само разговори имаше, но се усещаше емоцията. Аз най-накрая бях необвързана, но той беше в близо 3 годишна връзка. Въпреки това общувах с него. След близо 2 месеца на един купон дойде след мен в кухнята и ме целуна. Като се прибирах по светло, не знаех къде се намирам. Като ученичка бях. После по време на упражненията си хващахме ръцете...Изпращахме се.. Имаше едно упражнение където влизахме само ние. Другите не проявяваха интерес, ние ходехме за да прекараме още малко време заедно. Целувахме се по коридорите след щателен оглед да не се появи приятелката му. И една вечер ме покани на кафе. После у тях. За мой лош късмет бях в цикъл.. Grinning
Така и не му обясних, защо не правихме секс.
 Ден преди бала ме целуна отново. На следващата вечер почти всички момчета от групата танцуваха с мен. Той не пожела. Месеци след това поддържахме комуникация. После записахме една и съща магистратура по случайност. Пак се виждахме по изпитите, личеше си, че има искра, но беше твърде късно. Скоро след това започнах връзка, в която съм и до днес. Откакто разбра повече не ми е писал. Не пропуска обаче рождения ми ден. Определено за него съжалявам, че за 4 години нищо не успяхме да изживеем.

Е как да не сте?! Успяли сте да изживеете точно това, което описваш. Жалко, че още си живееш в заблудата, че е можело нещо си. Ми  то, ако е можело, щяло да случи. Кой знае колко ще страдаш по фантазиите си, ама щом така ти харесва, какво пък.

# 77
  • Мнения: X
Често ми липсва сексът с бившия, имахме жестока химия и си пасвахме като направени един за друг в това отношение. Когато започна да се колебая дали да не му пиша (той е на нисък старт за това, периодично ми го съобщава), си припомням с какви други екстри върви този ми ти прекрасен секс, и се отказвам бързо.

# 78
  • Мнения: 198
А настоящия сигурно е някво утепано дръво. Така е не може хем докрая, хем в рая

Щастието винаги бяга от щастливците, понеже им завижда

Било за секса или парите

# 79
  • Мнения: 2 643
От моя скромен опит съм стигнала до  заключение, че тези омайните, страстните, чаровните, които оставят следи с години, обичайно са шавливи и неверни. Затова за себе си предпочитам по - обрани и не толкова външно  обаятелни мъже. Нека да е скромен и по - дървен в секса, но да си е само мой. Такива мъжки варианти на Мара Общата по далече от мен.

Последна редакция: чт, 07 мар 2024, 20:00 от мекичка*

# 80
  • Мнения: 198
Точно омайните, страстните, чаровните са без жени. Жените си мислят че кръшкат, а и всеки го е страх от красивите хора- страхът да не бъдеш отхвърлен, защото си по грозен примерно

# 81
  • Мнения: 6 189
Пълни глупости, хубавия секс е основа и необходимо условие за хубава връзка, а не взаимоизключващи се неща. Баси и глупостите почнахте да пишете. Все едно като е пълно дърво или кара по две минути ще имате хубава връзка. Е да може, ама за пред хората или с любовник за другата част.

# 82
  • Мнения: 19 985
Просто повечето жени изтласкват нуждата от топлина и добър секс. Или игнорират.
Което не е достатъчно за стабилна връзка, но е база.

# 83
  • Мнения: 1 333
За връзка и семейство е важен цялостният пакет. Само един критерий не е достатъчен. Нали трябва да си пасваме и когато сме извън леглото.... Иначе си е важен секса, и още как. Но не е само той. Затова не издържат тия връзки.

# 84
  • Мнения: 44
С нищо. Животът ми е пълноценен и прекрасен, дишам свободно, сякаш за първи път от много време, преродих се. Започнах да спортувам, да се занимавам с хобитата си, да съм ведра, усмихната и дори подмладена, защото повече от 10 години се свивах като охлюв, мир да е и бях на ръба да превъртя.

# 85
  • София
  • Мнения: 11 485
Извинете, само минавам да питам, дали някоя се е разписала, че съм й залипсвал?

# 86
  • Мнения: 2 928
Не мога да повярвам, какви ги пишете. Хубава връзка и семейство без хубав секс. Ами то това е основното и сплотява. Неслучайно като приключва връзката първо сексът спира. Не можеш да имаш нормални отношения с мъж, с който сексът е обран. Другото е вегетиране във връзка или в семейство.

# 87
  • София
  • Мнения: 38 601
Само минавам да кажа, че ако някой ми е разбил сърцето веднъж, то вече никога няма да бъде негово.
Ревеш, пускаш Адел и Майли по 99 пъти и после просто го пускаш. И това е. Краят е край. После следва ново начало, нов живот.

# 88
  • Мнения: 185
Интересна тема и коментари. Интимното е чудесно,да има удобства и бъдещи планове е чудесно (мъжа да има неща),добра визия е чудесно. Да "спуква жената от бой"(тук вероятно накои жени си казват"няма пълно щастие" и се примиряват)не ги разбирам тези жени. Та за темата всеки помни миналото. За липса може да се говори след кратък период на раздялата. Едва ли след като се преживее и превъзмогне раздялата и се срещне друг човек

Последна редакция: сб, 09 мар 2024, 16:13 от обикновен-човек

# 89
  • Мнения: 6 602
Само минавам да кажа, че ако някой ми е разбил сърцето веднъж, то вече никога няма да бъде негово.
Ревеш, пускаш Адел и Майли по 99 пъти и после просто го пускаш. И това е. Краят е край. После следва ново начало, нов живот.

Безплатен съвет:
В сърце и тоалетна се влиза само ако е свободно.
Затова винаги първо чукайте.

# 90
  • Мнения: 2 191
Забелязвам, че много от коментиращите разбират "липсва ми" като " плача по него, не съм го преживял/а"


Аз всъщност смятам, че някои от бившите ми са достойни мъже, които са ме грабнали с нещо, но с друго са ме загубили.

И хубавите моменти, които сме имали ми липсват понякога, защото с всеки си има нещо уникално в човека.

За съжаление осъзнах, че някои хич не ми липсват и дори не мога да се сетя за моменти, които да са се запазили в сърцето ми... Значи наистина съм избирала грешни мъже в този етап от живота си.

# 91
  • София
  • Мнения: 1 668
Липсва ми още, но ние скоро преди няма и четири месеца се разделихме по негова инициатива. Беше прекалено силна, страстна любов, направо като ученичка се влюбих безпаметно , че да мога да го забравя. Ще видим още колко месеца ще ме държи, но си е тегаво определено. Въпреки  това, макар че той не би поискал и без друго, аз не бих се върнала никога при него. Надявам се да си остане стар, мухлясал ерген. Така бих била най- доволна! И аз да срещна друг де

# 92
  • Мнения: 395
С абсолютно нищо!
Най-токсичната ми връзка беше с него..
В началото изобщо нямах намерение да се хващам с него,разубеди ме че ако не пробвам няма как да разбера,е пробвах пропилях страшно много сълзи,нервни кризи,не спане по цяла нощ.
Най-голямата ми грешка в живота е било да му се МОЛЯ да остане и да не се разделяме.
Такава глупост не мога да си простя,когато вече се отказах да се боря разбра "че ме обича" След дъжд качулка...
Не съм го блокирала,нито той мен все още сме приятели в фейса.
Бях го видяла наскоро,не приличаше на човек много отслабнал( беше си слаб и преди , но не толкова ) направо плашещо отслабнал,кървясали очи дето се казва на човек на приличаше.
Просто съдбата си знае работа,аз бях зле той беше добре. Сега местата се смениха. 
100 пъти ми е по-добре без него.

# 93
  • Hamburg
  • Мнения: 2 025
С нищо! Не всичко е било цветя и рози, щом е бивш, е ясно, но и нищо лошо не мога да кажа за него.

# 94
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Не, не ми липсва! В момента в който го напуснах, възкръснах като Феникс от пепелта. От 20 години имам ново семейство. С бившия поддържах дипломатични отношения докато общото ни дете стана на 18г. Не ми е приятел, не го харесвам , не го понасям и няма работа в социалните ми мрежи. Ако се бута, ще го блокирам с кеф.

# 95
  • Мнения: 185
Липсва ми още, но ние скоро преди няма и четири месеца се разделихме по негова инициатива. Беше прекалено силна, страстна любов, направо като ученичка се влюбих безпаметно , че да мога да го забравя. Ще видим още колко месеца ще ме държи, но си е тегаво определено. Въпреки  това, макар че той не би поискал и без друго, аз не бих се върнала никога при него. Надявам се да си остане стар, мухлясал ерген. Така бих била най- доволна! И аз да срещна друг де
Трябва да черпиш иначе много ще страдаш

# 96
  • Мнения: 1
Липсва ми една определена част от него. 😁
Иначе той-ноуп!

# 97
  • Мнения: X
Понякога ми липсва човекът, който бях, когато бяхме заедно.
Млада и зелена, по детски наивна и обичаща.

Пожелавам му цялото щастие на света, защото е най-добрия и прекрасен мъж, който познавам.
Но нямаше да порасна и да стана човекът, който съм днес, ако не се бяхме разделили.

# 98
  • Мнения: 6 659
С нищо.
Изпитвам яд към себе си, че си пропилях младостта си с ... някакъв никакъв. Че живях в илюзии години наред.
В същото време се радвам, че най-после се осъзнах и събрах смелост за раздяла.
Надявам се да ме остави на мира и да си живея спокойно най-после.
Надявам се да успее да е адекватен и да поддържа нормални отношения с детето ни.
Надявам се да се осъзнае и той, за да може да бъде адекватен баща на сина ни.
Моля се да си намери друга и да ме остави да дишам свободно.

# 99
  • Мнения: 222
На мен ми липсва единствено сексът - беше доста добър. Нищо друго не ми липсва.

# 100
  • Мнения: 3 694
На мен ми липсва единствено сексът - беше доста добър. Нищо друго не ми липсва.

 Добър секс се намира и без да е нужно да живееш с доставчика му.

# 101
  • Мнения: 19 985
Не е точно така. Сексът със страст и любов няма нищо общо с механиките на някакви случайни сексове.

# 102
  • Мнения: 17 407
То ако беше така, всички щяха да са женени/в съжителство с любовниците си. Или пък, много обичат официалните си партньори - затуй им намират дубльори, да не би първите да се изхАбят нещо.

# 103
  • Мнения: 7 968
е, малко ли такива има - женени/в съжителство с любовниците?
точно тази мода направи семействата наустойчиви..
без секс не може, но и само със секс също..

# 104
  • Мнения: 515
Въобще не ми липсва, нали затова е бивш.
Блокирам много рядко, ако прекалява някой с досаждането и не разбира от дума.

# 105
  • Мнения: 2 928
Не е точно така. Сексът със страст и любов няма нищо общо с механиките на някакви случайни сексове.
Моят секс е със страст и любов в пъти повече, отколкото когато бях във връзка, но не живея с доставчика му.

# 106
  • Мнения: 335
То е доста разтегливо понятието страст...Дори и любов е такова...

# 107
  • Мнения: 19 985
Няма нищо разтегливо. Когато желаеш някой човек и ментално, с ума си, сетивата откликват и преживяват с пъти по-силно от някаква пиянска забивка в бар или случаен непознат дето си му харесал задника.
//
Реве, за теб знаем. Simple Smile
Евреин ли е? Барем. Да не те мислим с финансите.

# 108
  • Мнения: 6 416
Сещам се чат-пат за един бивш. Не бяхме много време заедно, но се влюбих силно. Най-добрият секс. Добър и мил човек, надявам се да живее добре. Разделихме се, защото искахме различни неща от живота.

# 109
  • Мнения: 2 928
Няма нищо разтегливо. Когато желаеш някой човек и ментално, с ума си, сетивата откликват и преживяват с пъти по-силно от някаква пиянска забивка в бар или случаен непознат дето си му харесал задника.
//
Реве, за теб знаем. Simple Smile
Евреин ли е? Барем. Да не те мислим с финансите.
Дааа. Обаче аз нямам голяма полза от финансите му. Виж, обаче сексът му е страшен.Joy

# 110
  • София
  • Мнения: 38 601
Днес нарочно си пуснах една тъжна любовна песен и установих, че никой бивш мъж не ми липсва, дзен ми е, спокойно, свободно.

# 111
  • Мнения: 19 985
КОй това, Джокер?
//
НА мен пък ми липсва по някакъв начин всеки бивш.
Във всеки е имало неща, които са незаменими и несравними с друг. Всеки си е бил за себе си.
Разминали са ни се пътищата в един момент.
Това не ги прави лоши хора.
Само последният. Той си беше откачен. Но и той имаше хубави черти. Като герой на Достоевски или Булгаков.

# 112
  • Мнения: 767
КОй това, Джокер?
//
НА мен пък ми липсва по някакъв начин всеки бивш.
Във всеки е имало неща, които са незаменими и несравними с друг. Всеки си е бил за себе си.
Разминали са ни се пътищата в един момент.
Това не ги прави лоши хора.
Само последният. Той си беше откачен. Но и той имаше хубави черти. Като герой на Достоевски или Булгаков.
Харесва ми мисленето на авторката на поста. Аз съм омъжена от доста време вече, но никога не съм желала лошото на никого с когото съм имала нещо общо, дори на мъже, които сериозно са ме разигравали, докато са ме убеждавали, че сме ние. Не смятам, че миналото може да е минало, то е винаги част от нас, като опит, като поглед към нещата. Все пак заради определени решения в миналото днес сме това, което сме, няма преди, сега и после, всички наши действия сме. Не съжалявам за нищо, постигнах много и нямаше да го постигна с никой човек, който не ме подкрепя, с егоистично и нерешително поведение и с ниски цели. Поздравява ме бившият за личните ми празници, не ме прескача. Помагала съм му, мъжът ми знае, разрешение не съм му искала; има ми доверие, гък не е казвал. Въпреки лошите спомени, защото има и такива с които голяма болка е било, те са били част от моя път и аз смятам, че е за добро. Сега да ми звънне някой, отивам на секундата и ако е в моите възможности да помогна, ще го направя. Желая им всичко най-хубаво, да имат семейство, не мога да мразя никого. На никого не му е лесно, да изневярата примерно не е ок, лъжите също, страхът, разиграването и нерешителността, но затова сме и приключили, нали. И по-сложни взаимоотношения съм имала/ с остатъчни чувства в нова връзка/, но усещам уважение към мен, не омраза. Не трия и не блокирам никого, желая им да имат хубав живот. Всички сме хора и сме за малко. Аз така ги разбирам нещата. Когато човек не може да приеме нещо, да го преодолее, когато чувства, че някой го дърпа назад, идва раздялата и продължава напред спрямо собствените си принципи, цели и мечти. Сега може и да греша, спрямо вижданията на други хора тук, но аз  лично няма да откажа помощ на бивш приятел, ако има нужда от такава, само защото в личните си взаимоотношения не сме успели. Това не означава, че ми липсват като мъже или съжалявам за нещо назад, означава, че въпреки всичко съм благодарна за онази, хубавата част. Всичко е въпрос на гледна точка. И аз не съм перфектна все пак.

# 113
  • София
  • Мнения: 12 789
НА мен пък ми липсва по някакъв начин всеки бивш.
Във всеки е имало неща, които са незаменими и несравними с друг. Всеки си е бил за себе си.
Разминали са ни се пътищата в един момент.
Това не ги прави лоши хора.
Само последният. Той си беше откачен. Но и той имаше хубави черти. Като герой на Достоевски или Булгаков.

Че те и моите, повечето, не са били лоши хора. Имали са си техните положителни черти. Просто не ми липсват. Затворени страници.

# 114
  • Мнения: 19 985
Не си била истински влюбена. Затова. Не говоря просто за хубави хора. Говоря за любов. Simple Smile

# 115
  • София
  • Мнения: 12 789
Може да не съм била. А може и различните хора различно да продължават напред. Някои по-лесно късат емоционалните нишки, други ги съграняват цял живот. Което и да е, както казах, за мен това са затворени страници. И понеже не ми предизвикват някакви вълнения, не виждам причина да се чудя какво/що. Фокусирам си енергията в настоящето.

# 116
  • Мнения: 19 985
Така е правилно.
Но все пак не сме машини и не изтриваме хард диска до фабрични настройки с всеки нов. В главата ти има вече спомени. Те щеш, не щеш изплуват понякога.

# 117
  • София
  • Мнения: 12 789
Спомените си ги има, дори да идват рядко. Не ми пречат. Но въпросът беше дали ми липсват. Еми, не ми.

# 118
  • El Paso/Los Angeles
  • Мнения: 2 154
За щастие с нищо. Дори не ми пука как е и къде. Прави на няколко месеца опити да се свърже и аз не знам защо. Не ми се занимава и губи време даже за минути. Достатъчно дълго преживявах раздялата.
Никой от бившите ми не фигурира в живота ми, нито в телефона или социалните мрежи.

# 119
  • Мнения: 2 928
Аз гледам да не се увличам. Какво е то това любов? Гледам от другия и давам точно толкова, колкото получавам. Така е честно и винаги ще е. Simple Smile
Носталгия по бивши или местопребиваване никога не ме е спохождала. Ще се радвам да си остана с акъла, да не оглупея и това да остане непроменливо и занапред. Simple Smile

# 120
  • София
  • Мнения: 38 601
Оо, мене носталгията ме държи много повече от любовта. Обичам определени места, кефя се много, ако мога да ги посетя пак, направо сърцето ми прелива от щастие за момента.
Оня ден бях в едно заведение, в което не бях ходила 20 г. Направо бях в детски възторг!

Общи условия

Активация на акаунт