Ако има любители на хайку

Тропот от копита.
Отлетяло спокойствие
в годината на коня.


Това най ми допада, макар да не е типично хайку. В тристишието трябва да има ескпресия дума, напомняща за един от четирите сезона. Но това твое тристишие ми хареса. Дам!

И на мен това най-много ми харесва, може би защото съм роден в годината на коня. 








btw От няколко века насам е допустимо да няма сезонна дума, за да продължава да се развива хайку.

Нали  говорим за класическото хайку. Иначе и на мен са ми досадни техните вишневи цветчета.

Ето едно от мен: 
 
Есенно листо.
Цопва в заспалото езеро.
Малка самотна лодка.

Есенно листо.
Цопва в заспалото езеро.
Малка самотна лодка.


Добро е според мен, като си ги представиш хубаво нещата. Нещо като студена красота и спокойствие 

Благодаря!
Дай още хайку-та де. Знаеш ли, че доста е модерно да се пише верижно хайку. Ти подаваш , аз съм втора и така... Имаше и една игра на рими. Буриме.

Подавам нещо не за този сезон, но явно времето днес си казва думата



Избеляла раковина
в шепа солена вода.
Щастлив смях на дете.
 

Охо, лятно хайку. Любим сезон, любима тема.

Избеляла раковина
в шепа солена вода.
Щастлив смях на дете.

Пясъчна лилия
Вятърът самотен гали.
Спомен за Силистар.
 

Продължавайте .Харесва ми.
особено това:
 
Избеляла раковина
в шепа солена вода.
Щастлив смях на дете.

Нямам си на понятие от хайку ,не чета поезия ,
но явно този стил въздейства на възприятията ми .
Трябва да проуча схемата .После може и аз да пропиша.
Но сега с удоволствие ще ви чета:)

  Светът е много малък. При положение, че точно с мисли за Силистар е написано първото, и да присъства самото име в отговора, направо не знам какво да мисля. Разбит съм. Уникално съвпадение... Започвам да вярвам в чудеса!   
Отивам да заложа нещо на хазарт, не може да се пропуска такъв шанс! 




Избеляла раковина
в шепа солена вода.
Щастлив смях на дете.

Пясъчна лилия
Вятърът самотен гали.
Спомен за Силистар.

Закътан залив,
далеч от шума.
Безметежно доволство.

Хипатия, благодаря, пиши си на воля!

LidiS, трябва да започнеш работа като водеща в тия вечерните предавания на Канал 3, с екстрасенсите и супер медиуми!

какво или кой е Силистар?
Силистра?
Няма нужда да започва в който и да е канал.
Че тук малко ли са желаещите да знаят бъдещето си ,
за да го настигнат или предотвратят

artista , отиди, пусни фиш за тото, гаранция, ще спечелиш! Ако не друго, поне няколко часа преди тиража, изпълнени с очакване, надежда, планове и мечти.

Аз...мога да улавям мисли, така че внимателно какво си мислите, хора! Всъщност истината е, че съм влюбена в Силистар.

Не съм попадала на вечерните предавания на Канал 3, но още довечера ще проверя за какво става въпрос.

Хипатия, Силистар няма нищо общо със Силистра. Потърси в Гугъла повече инфо, а ако искаш, мога да напиша един пътепис. Така ми се прищя да съм там...Божкееееееее!

П.П Включвай се във веригата. Отдай се на усещането и напиши първото, което ти дойде отвътре. Ще се учудиш от резултата. Летс гоу!

Избеляла раковина
в шепа солена вода.
Щастлив смях на дете.

Пясъчна лилия
Вятърът самотен гали.
Спомен за Силистар.

Закътан залив,
далеч от шума.
Безметежно доволство.

Весло на лодка
Сънува кръговете във водата.
Усещане за deja vu.

я да ви приземя:)
Не ща да ми обяснява гугъл, я някой ,който в обяснението ще вложи и чувства.

С удоволствие ще те разходя до Силистар.Но сега няма да мога...на работа съм.

Сега виждам. Хубаво е.


Избеляла раковина
в шепа солена вода.
Щастлив смях на дете.

Пясъчна лилия
Вятърът самотен гали.
Спомен за Силистар.

Закътан залив,
далеч от шума.
Безметежно доволство.

Весло на лодка
Сънува кръговете във водата.
Усещане за deja vu.

Нагънати птици
Оставят следи за безкрая.
Шепот на сълзи.

Книжно корабче
усмихнато потъва
в истинска река.

В. Димова, Друговерие

хубави са...аз съм начинаеща...ето едно тристишие във ритъм 5-5-7

 Жадни устни във
  водата падат
 обрулени от буря

Вятър вълнува
Водата, която спи
Блудни сънища

Ох, набрах инерция..... 5-7-5

Парченце лимон
В чашата ми плува
Изядох Луна

Докладвам   
В петък според плана заложих на хазарт (в еврофутбол за да ми дадат материално талонче, понеже реших, че ако заложа онлайн, ще вземе да изчезне магията ) скромна сума (една моя двудневна заплата), но с много позитивна нагласа. Както може да се предположи, спечелих! Не много, само удвоих цифрата, но пък ми е голям кеф. Ако Силистар ми донесе довечера и някоя шестица от Тото 2, направо ще си купя една къщичка в Ахтопол, Резово или Синеморец, за да ми е наблизо. 

Еха, включили са се още хайку- любители. Че и талантливи при това. Имам идея. Ако ще правим верижно хайку, нека всеки да пише с определен цвят. Така ще знаем кой кое тристишие е написал в цветното хайку за Силистар и лятото.

secretgarden   това
Парченце лимон
В чашата ми плува
Изядох Луна

Много ми хареса.

Охоооо! Честита печабла. Прогнозирам следващата седмица утрояване на залога. След това четворене, петорене (ако така се казва). Така ми се иска да спечелиш и от Тото2. Струва си човек да вложи спечеленото в имот/и в Синеморец, Резово или Ахтопол. От сега давам заявка за стая с изглед към морето)))

Избеляла раковина
в шепа солена вода.
Щастлив смях на дете.

Пясъчна лилия
Вятърът самотен гали.
Спомен за Силистар.

Закътан залив,
далеч от шума.
Безметежно доволство.

Весло на лодка
Сънува кръговете във водата.
Усещане за deja vu.

Нагънати птици
Оставят следи за безкрая.
Шепот на сълзи

Жадни устни във
водата падат
обрулени от буря.

Копринен пясък
и сребърна луна строят
призрачни замъци.

Продължавам

Разярени вълни
в остров далечен се бият
иагубена душа

Само това е мое. Смени цвета. В черно. Благодаря.

Кървава диря
Слънцето пада. Бавно.
Залез. Завеса

5 срички- 7 срички- 5

Хипатия, готова съм с разходката до Силистар, но се получи малко дългичко, та се притеснявам да не разводня темата на artista. Ако той няма нищо против, готова съм да те "водя".

  Красота

Няма да пиша, докато някой не се включи

Избеляла раковина
в шепа солена вода.
Щастлив смях на дете.

Пясъчна лилия
Вятърът самотен гали.
Спомен за Силистар.

Закътан залив,
далеч от шума.
Безметежно доволство.

Весло на лодка
Сънува кръговете във водата.
Усещане за deja vu.

Нагънати птици
Оставят следи за безкрая.
Шепот на сълзи.

Жадни устни във
водата падат
обрулени от буря.

Копринен пясък
и сребърна луна строят
призрачни замъци.

Разярени вълни
в остров далечен се бият.
Изгубена душа.

Кървава диря
Слънцето пада. Бавно.
Залез. Завеса.

Блестящи капчици
флиртуват със слънцето
върху голи тела.

Момичета, карате ме да мисля за ....
хубави неща! 


LidiS, води Хипатия и всички желаещи, аз вече ви чакам на плажа!

Признавам си. Когато за първи път чух Силистар, реших, че човекът отсреща е направил лапсус лингвус ( езикова грешка). Бяхме на една импровизирана трапеза на плажа на Ахтопол и споделяхме кой къде е  ходил през деня на плаж. Никак, ама никак не ми се връзваше тази Силистра с плажовете наоколо. Силистра и Силистар- две толкова противоположни като разположение места в България, а с толкова еднакви имена. Хората, обичащи да играят на анаграми и скрабъл могат да се възползват))).

На следващия ден поехме към Силистар. Тясното пътче, по което внимателно трябва да се разминават колите, лъкатушеше сред горите на Източна Странджа. Картината няма нищо общо с пейзажа около Созопол. Тихо и спокойно е и само мириса на море напомня, че наблизо, ей там вляво зад гората, е и то. На 10 минути след Ахтопол се намира Синеморец. На път за Силистар, се отбихме на северния синеморски плаж, който е неохраняем. Всъщност това е устието на река  Велека. Съжалявам, че не мога да покажа снимки, за да видите за какво става въпрос. Вятърът тук е вечното присъствое. Само силата му е различна. Винаги има големи вълни, които се разбиват на плътна пяна върху едрия зърнест пясък. Красотата на това место е, че накъдето и да се обърнеш, виждаш различна картина. Напред е бурното море, зад гърба остава буйната зеленина на устието на Велека, където кротко пасат коне. При повече търпение, може да попаднете и да снимате дори някоя защитена птица. Вдясно се издига висока скала, нещо типично за морския бряг след Царево, скалист, а на места направо стръмен бряг, който  позволява да рееш  погледа си надалече в морето, докато се измориш от синьото. Вляво  остава малък провлак, всъщност това е и плажът, и горите на Странджа. Ако си падате по удобствата и екстрите обаче, отидете на Бутамята. Това е другият плаж на Синеморец. Шумотевицата, многото паркирани коли (сигурна индикация за многолюдие), чадърите (строени като войници за парад) и насядалите под тях чужденци, веселите роми, които продават царевица, сладолед или надуваеми играчки, скутерите- всичко това контрастира на тихия и спокоен Силистар. От Бутамята запомних култовия плакат на пицария “Куцата медуза”:” Цици има по целия плаж, пици има само при нас” )))). Тук спряхме само да попитаме на къде да тръгнем, за да стигнем до Силистар. Хванахме по някакъв черен път. В мига, в който морето се скри от погледа ни, сякаш някой завъртя  калейдоскоп- ширнаха се окосени поляни, сено направено на големи кули и сред тази картинка пак кротко пасат коне. И жега. Черният път ни изведе на тесния асфалт и поехме към Резово. Останах с впечатлението, че ще направим два-три завоя и ще пристигнем, но се оказа, че пътувахме повече от 15 минути, а Силистар все го нямаше и нямаше.Търсехме стара табела, до която имало отбивка вляво- черен път, който трябвало да хванем, за да стигнем до този плаж. При всяка табела намалявахме, за да не изтървем отбивката. Накрая видяхме прашна кола, да се измъква от едно пътче, видяхме и табелата и вече беше ясно, че сме Там. Е, имаше още около километър друсане по неравности, преминаване на бариера, където си плащаш, за да влезеш с колата до плажа, но ето ни вече паркирали. Очаквах, че като спрем и пред мен ще се ширне лазурен бряг. Не. Самият паркинг представляваше почистена от храстите поляна. Трябваше да повървим пеша, да минем през дървено мостче и ….ето го Силистар.

В първия момент си казах “хм, плаж като плаж”- чадъри, хора, капанче с интересни сенници, оборудвани с хамаци, масички и столчета. Дори имаше училище за водолази. Настанихме се и вече имах възможност да огледам по- добре. Силистар е малък залив. Закътан, тих. Не мога да си представя там да има вълни. Пясъчната ивица е достатъчно широка, за да има място за всеки. Има цивилна част- охраняемата зона. Там ще намерите кафене, водни колела под наем, може да направите и разходка с лодка. Неохраняемата част не предлага тези екстри, но аз лично предпочитам нея. Гледката е по-красива. Отсреща се вижда малката дървена барака, построена от незнаен ентусиаст с миниатюрно плажче пред нея.  Зад гърба остават пясъчните лилии. Те за защитени. Както и птиците. Всъщност не знам дали споменах, че Силистар се оказа защитена местност-резерват. Имах късмета да снимам някаква черна птица, която решихме, че е черен щъркал. Целият залив е с прозрачна вода, кристално чиста, плитка (ама много плитка) и топла. Идеална за дечурлигата, които и без това по цял ден киснат в морето. Ето такъв си спомням Силистар при първата ни среща. До края на почивката ходехме все там на плаж. От сутринта, та до заник слънце. Има магия в това място. Щом трето лято подред пропускаме съблазнителните оферти за чужди морета. И тази година, да е живот и здраве, пак сме там. Струва си да пътуваш цял ден, за да стигнеш до тази предпоследна точка, преди границата с Турция. На това място човек може да се слее с природата. С всичко наоколо. Пясъкът, мидите, пясъчните лилии, чайките, рибите, раците, водораслите и аз до тях . Като една от тях. Затова обичам Силистар. Защото няма шум, различен от плясъка на вълните. Няма децибели, въпреки едното капанче, което работи на агрегат. Защото излежавайки се  мързеливо на плажа, на 200-300 метра от теб, може да разпери криле черен щъркел. Защото потапяйки се във водата, около теб щъкат малки рибки, рачета, медузи ( видях дори и водна змия) и никой на никого не пречи и не се плаши от другия. Времето сякаш е спряло, затова не ти трябва часовник. Не ти трябва и телефон, защото няма покритие (поне първия път нямаше))) ). Колата е необходима като единствения бърз достъп до тук. Може и с лодка да дойдеш или да ползваш корабчето, което тръгва от Ахтопол и има за крайна спирка Резово. И накрая, да ви споделя своя ритуал- винаги преди да си тръгна от Силистар, вземам шепа пясък, която връщам на този плаж следващата година.

Знам, че бях многословна, но ви спестих разказа си за Резово. За Синеморец (само го споменах) и за невероятните скали край Ахтопол.
 

Избеляла раковина
в шепа солена вода.
Щастлив смях на дете.

Пясъчна лилия
Вятърът самотен гали.
Спомен за Силистар.

Закътан залив,
далеч от шума.
Безметежно доволство.

Весло на лодка
Сънува кръговете във водата.
Усещане за deja vu.

Нагънати птици
Оставят следи за безкрая.
Шепот на сълзи.

Жадни устни във
водата падат
обрулени от буря.

Копринен пясък
и сребърна луна строят
призрачни замъци.

Разярени вълни
в остров далечен се бият.
Изгубена душа.

Кървава диря
Слънцето пада. Бавно.
Залез. Завеса.

Блестящи капчици
флиртуват със слънцето
върху голи тела.

Блажени мисли
къпят се в океан
От летни спомени.



П.П. Знаете ли как се прави мечта?
       Спомен + усмивка и за разнообразие-
       щипка фантазия.
       А ако мечтата не пристига
       и усмивката стига.
       (нещо в стил Е. Д. )

Шепот на вятъра,
слънце в косите ми,
ронят се пясъчни кулички...

Лист от писмо.
Лъха спомен за теб.
Мирише от там на любов.

Побут.

Избеляла раковина
в шепа солена вода.
Щастлив смях на дете.

Пясъчна лилия
Вятърът самотен гали.
Спомен за Силистар.

Закътан залив,
далеч от шума.
Безметежно доволство.

Весло на лодка
Сънува кръговете във водата.
Усещане за deja vu.

Нагънати птици
Оставят следи за безкрая.
Шепот на сълзи.

Жадни устни във
водата падат
обрулени от буря.

Копринен пясък
и сребърна луна строят
призрачни замъци.

Разярени вълни
в остров далечен се бият.
Изгубена душа.

Кървава диря
Слънцето пада. Бавно.
Залез. Завеса.

Блестящи капчици
флиртуват със слънцето
върху голи тела.

Блажени мисли
къпят се в океан
От летни спомени.

Шепот на вятъра,
слънце в косите ми,
ронят се пясъчни кулички...

Лист от писмо.
Лъха спомен за теб.
Мирише от там на любов.





Ох, konche,заболя ме корема от смях, ще умра направо, пет минути се чудих какво ли може да е "Побут." (в началото помислих, че това е някакъв вид кратък стих само с една дума, много съм зле ), и още пет се хилих, след като разбрах замисъла. 
Аз ще побутна с нещо чак в понеделник, че тази седмица нямам сили за бутане, много съм натоварен.

P.S. LidiS, много ти е хубаво това за мечтата, по-хубаво и от ливадата на Емили! На гатанки ли си играем?

Много е хубаво при вас! 

Като кръст.Ръце,
разперени очакват
за прегръдка лятото.

П.П. artista , Емили е твърде висока летва за мен. Импровизирах си на прима виста, може би защото се размечтах.
П.П.2 Днес е петък- време да напомня да направите своите залагания. Предчувствам тройна печалба)))

Подпис: "една оса прокълната"

Капещи цветове.
Ухание на разпилени цветя.
Очаквам да се разтвориш в мен...

Избеляла раковина
в шепа солена вода.
Щастлив смях на дете.

Пясъчна лилия
Вятърът самотен гали.
Спомен за Силистар.

Закътан залив,
далеч от шума.
Безметежно доволство.

Весло на лодка
Сънува кръговете във водата.
Усещане за deja vu.

Нагънати птици
Оставят следи за безкрая.
Шепот на сълзи.

Жадни устни във
водата падат
обрулени от буря.

Копринен пясък
и сребърна луна строят
призрачни замъци.

Разярени вълни
в остров далечен се бият.
Изгубена душа.

Кървава диря
Слънцето пада. Бавно.
Залез. Завеса.

Блестящи капчици
флиртуват със слънцето
върху голи тела.

Блажени мисли
къпят се в океан
От летни спомени.

Шепот на вятъра,
слънце в косите ми,
ронят се пясъчни кулички...

Лист от писмо.
Лъха спомен за теб.
Мирише от там на любов.

Като кръст.Ръце,
разперени очакват
за прегръдка лятото.

Капещи цветове.
Ухание на разпилени цветя.
Очаквам да се разтвориш в мен...

Красива русалка
изплува от спомените
на морското конче.



Този уикенд пак спечелих нещичко от залагания, но днес сутринта печалбата ми отиде за почерпка на двама катаджии. 

P.S.            Р.Б. vs. Е.Д.

Ако някой срещне
една оса прокълната
в цъфналата ръж...

май ще е кофти случка да се срещне човек с прокълната оса, но с литературна цел всичко е  позволено 

Цъцъцъ, нали не вземат на ръка катаджиите? Не се коси. Видено да е и да четвориш тая седмица!

Като билярдна топка съм- дай посока и ми гледай сеира))). И така:


Ако някой срещне
една оса прокълната
в цъфналата ръж...

Тя ще ужили този някой,
макар само веднъж.
Ако ще и векове да чака
и на пръсти да ги преброи.
Но тогаз дали ще има някой,
да знае де, кога, веднъж,
че раят е толкова далече
почти в цъфналата ръж...

Артисте, има един обществен тъй да го наречем телефон на МВР-то, ако го издириш някъде, обади се и съобщи за въпросния случай. Той телефона беше специялно за случаи на корупция, ама не се сещам сега за него. Много ме дразнят такива. Ама и ти що им даваш, акта може да се обжалва по административен ред в 14дневен срок. Да го беше подписал, па после разпитай. Ако искаш, мога доста да ти кажа по въпроса, вкл. и къде и при кого отива после въпросния акт.

По темата- друг път. Боли ме стомаха.

konche, бързо на   Оздравявай! Чакаме с нетърпение да поредното предложение за цветното лятно хайку.

Konche, само да внеса леко уточнение за случката с катаджиите, защото виждам, че си останала с грешно впечатление. Аз си бях виновен и напълно доброволно си протече всичко, като и двете страни сме доволни - те си взеха малко пари, аз съм си с талона в мен, без отнети точки, без съставен акт, без глоба и без излишни разправии и разкарвания после. Накратко, всяка сутрин отивайки на работа, за да си спестя 5-10 минути висене по кръстовища и да съкратя маршрута,  съвсем съзнателно извършвам нарушение, като минавам през един знак "влизането забранено". Преценил съм си риска, правил съм го поне 200-300 пъти и бях наясно, че рано или късно ще видя стоп-палката и ще се проведе класическия разговор за пари. Винаги в такива случаи се сещам за едно доста старо денс парче на Stevie V, още  от зората на демокрацията, в което припева e "Money talks, dirty cash I want you, dirty cash I need you..."  Трябва да го направят официално химн на пътна полиция! 
Това е.

Мога да те изгоря.
Със себе си.
От жарта на тялото си
да прелея в теб.

Стомахът ме болял, защото ще ми идва. Ми така е, аз забравих за какво ставаше дума.
Артисте, май не съм те разбрала, да. Еми, като си поел риска, ще плащаш. Аз пак не го одобрявам, ама ти си голямо момче.

Понатиск...

Сиво небе.
Дали ще ни отмине
лятната буря?








The Situation Is Hopeless, But Not Serious.

8-мартенската

Огнено слънце.
Умъртвели лъчи на
Убит слънчоглед.

LidiS, 8 март изглежда не ти е от любимите празници. :)


Два слънчогледа
зяпат луната.
Пролетна лудост.





Never Apologize Never Explain

Артисте, аз обичам Денят на МАМА, но не мога да понеса това масово клане на цветя, бруталното изнасилване на същите с кордели, целофани, а комерса в цялото това лицемерничене ми иде свръх всяка година.

ПиЕс. Убитите слънца вече са погребани...в кофите за боклук. АМИН!

 Пасторало

В зелени рокли са
върбите. Плачат.
Иде Пасха.

 И пак пасторално!


Отново идва Пасха.
Цъфти върба -
Христос пак ще възкръсне!!

***

Върбовите клончета
отдавна не са кончета,
а ръжен, който вкарва ни в пътя.

Ще намерим ли пътя,
ако плуваме
по гребена на вълните?

Лелея за музика.
В плетен кош ще заспя
с моята страст. Моята музика.

Ех, LidiS, ти си изредила само отрицателните страни на празника. Но според мен положителните са два пъти повече. Нека си има Ден на Жената. Аз много бих се радвал и на какъвто и да е изцяло мъжки празник - Ден на Мъжа , на Тати, на Бати, на Дядо и т.н.
Ето докъде ни докарахте, психолози да помагат http://life.dir.bg/2007/03/09/news1448777.html 
След дъжд - качулка.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=171197.msg3382908#msg3382908

Ето в тази тема се поведе спор за денят на мама и съответно на татко. Там момичетата споменаха, че денят на бащата гравитирал около 20 юни. Така че има време.
Съжалявам, артисте, че разводнявам темата, но ще се повторя и тук- няма против празниците, имам против начина на празнуване, който ми се струва, меко казано, осакатен.

ИДЕЯ: Хайде да напишем всички по едно пролетно хайку. Скоро ще настъпи астрономическата пролет, така че поводът си струва мъките на перото))))

Не изчетох цялата тема за това, дали има смисъл от 8-ми март, понеже е много дълга, но общо взето, както във всеки форум, колкото хора са писали, толкова различни мнения и всеки държи здраво на своето. 8-ми мина, животът продължава, пролет пукна - ние не. :)

Пиша първият ред на пролетното хайку, ако някой си е пил витамините сутринта и има достатъчно сили, да продължи.  :)


Легнали в тревата

Легнали в тревата
Две очи си мерят синьото.
С небето.
 

Легнали в тревата,
преплели тела,
достигам безкрая!

Охох, неуморими сте! 


Легнали в тревата,
помагаме  на вятъра
в играта.

 

 Охох, като че ли Музата секна.
Давай, Дrtistaq, може да не съм  добре в стъпката, ама съ мъчъ да я вкарам.

Полегнали в тревата,
птиците търсят
гнездата си в клоните.

аrtista, извини ме за погрешното изписване на името ти, ама по цял ден пред компа на кирилица и латиница и в продълженията съвсем разбърках "омлета".

побутвам...

Легнали в тревата,
смеем се на вятъра;
пролетен дъждец.


и  от мъжа ми, сутринта на заспала глава и легнал не в тревата, а в леглото

Легнали в тревата
усещаме топлата пръст,
колко работливи са  буболечките.


Легнали в тревата,
очакваме новото слънце;
облаците не искат да си тръгнат.

малка калинка пълzи по zелено стебло.
вятър гали поляната.
пъстри цветя са легнали в тревата.


топла вечер.
дъх на алени макове.
легнали в тревата. 

ранна утрин.
роса мокри краката.
есенни плодове легнали в тревата.

Малко да живнем!

Може да продължите това:

Днес денят се чувстваше самотен
и реши да се изгаври с мен...

ИзтИИк!

Днес денят се чувстваше самотен
и реши да се изгаври с мен -
подари ми себе си . . .

Светулки в полето
Показват пътя
На падаща звезда


Ти ме опитоми
И сега се лутам
Между Мен си


Мишле ходи по въже,
А котка му акомпанира на цигулка.
Тълпа от мравки аплодират.


когато пътуваш – унес,
гъделичкане в стомаха,
цветове и музика….

                     “Вглеждам се в очите ти
                       и се питам,
                        колко ли струвам”-хайку
Не ме карай да гледам в огледалото…
Виждам само белези
 и намразвам пъпната си връв .

Не искам да съм някъде помежду другото…
Искам да съм в началото и в края
И особено по средата…


                            Сън -
                  Къща, летяща във въздуха,
                        … колко удобно


Идват разни хора,
наслагват се в мен,
после си отиват,
понякога преди да са си тръгнали…
или пък остават,
макар и да са далече..
А костенурката ми знае защо е мъдра
и оставя мокри следи по изтръпналата ми длан…

когато се чувствам разхвърляна
спирам часовника,
боса в кухнята готвя
и ям до пресищане


Обърнал си ми гръб,
А аз рисувам върху него с върха на езика
целувките ти - онези, дълбоките,
които забрави отзад на гърба ми….


АЛЕГОРИЯ -
Не знам какво е
И ти не знаеш..
А знаеш ли какво е:
С ДРУГИ ДУМИ?
любовието на страстта


Аз си бъркам чая,
и в себе си бъркам…
и после цепя картите и раздавам…
За всеки има карта.
Моите май са все обърнати…


Въпрос на глад
                                             или на нервност
                    да не знаеш отговора
                                                      да знаеш,
                    че отговорът си Ти
                     на дъното на една цигара….

не, че са хайку, по-скоро някакви миниатюри.....

Я, тук било наистина прекрасно....И аз като Хипатия сядам на първия ред да ви се радвам, по-нататък може и да се включа   :bouquet 

Полегнали в тревата,
уморените пчели жужат.
Разменят мед.

По-ниска от тревата,
Лежа и целя небето с поглед.
Въпрос на гледна точка.

Когато се събудя
да видя очите ти искам.
Омайно беше. Ще помня...

Чаша дъхав чай.
Пламък на свещ.
Спомени. Тъга.

Дъжд няма да вали.
Не много.
Само колкото за една дъга-
тъжната усмивка на небето.

Разпрани гащи. Кръпка.
Бягащо дете.
Отлитащо хвърчило.