Съвременна българска литература

Рядко хващам български автори, но една от най-завладващите книги, която и до днес помня, е 'Булото' на Мартин Маринов.

Много харесвам и аз Лиляна Михайлова, а бих прибавила и името на позабравения сякаш Цончо Родев.

Има добри автори под чуждо име, публикуват на английски първо. Ако не знаеш, не можеш различи ,че са българи. Светлана Бахчеванова четох отдавна например. Даян Щаер в момента се рекламира, не съм я чела още, Кармен Мишу. Не са шедьоври, но харесах.

За Лиляна Михайлова и Теодора Димова съм абсолютно съгласна, много харесвам и двете ни авторки.
Захари Карабашлиев не мога да го чета засега, но заради положителните отзиви за новата му книга, която е по-различна, реших да си я купя, така че ме очаква. Надявам се да е наистина толкова добра, колкото казват.
Разбира се книгите на Георги Господинов са на видно място в библиотечката ми.
Още чета и харесвам Здравка Евтимива, Мария Касимова-Моасе, Радостина Ангелова. За Виктория Бешлийска съм на кантар - колкото харесах "Глина", точно толкова не харесах "Сърце", да видим ще се развие ли като писател или ще си остане сладкодумен  разказвач. Иван Станков ми е прекалено мрачен, не го харесвам напълно, Константин Трендафилов (Папи Ханс) има само един роман, който доста ми допадна, дано реши да пише и още, от него има и лирика за любопитните към този жанр. Като споненах лирика, няма как да подмина невероятната и любима Мария Донева, която също е и автор на страхотни детски книги.
Още не съм чела, но планирам Деян Енев и Ивелина Радионова.
Феновете на фентази може би ще харесат Богомил Добрев, Николай Теллалов и Емил Минчев, пишат добре, но не е моят жанр.
Имаме чудесни писатели, съвсем не по-лоши от чуждите, просто по някаква причина не са достатъчно рекламирани и не знаем за тях, освен ако нарочно не търсим информация.
ПП: Допълвам Бойка Асиова, която не знам защо забравих, но заслужава да бъде четена.

Бих предложила темата да се преименува на “Български автори”, за да обхване по-голям кръг жанрове (ако има интерес).
Писала съм многократно, че българска литература с малки изключения не следя и не ми допада съвременната такава, но като изтъкнати автори не мога да не посоча две имена, които много уважавам, въпреки че самите те не се определят за “български”: Цветан Тодоров и Юлия Кръстева. Те не пишат белетристика, но са допринесли сериозно за европейската и световна мисъл.

Преди години много ми допадна книгата за Анна Комнина на Вера Мутафчиева, но аз имам голям интерес към история поначало, а и уважавам работата на нейния баща също. Писала съм във форума преди повече от година, че много харесах Блага Димитрова, която, за съжаление, късно открих като автор. Харесвам анализите на Георги Каприев за християнството. Не мога да не спомена и Деян Енев, Милен Русков и Марин Бодаков, лека му пръст. Принудени да се борят с неблагоприятната ни литературна и книгоиздателска среда, за мен са истински герои всички, които не се пречупват пред комфорта на бързата, но кратка слава.

Обожавам Цончо Родев, изчела съм по-голямата част от произведенията му. Токораз Исто също не е лош, но сякаш има малко по-тежък, труден стил. Ако някой може да препоръча други подобни, ще се радвам

И аз не съм фен на съвременната БГ литература (май като цяло на никаква съвременна), но харесвам много Георги Бърдаров.

С удоволствие бих се включила в такава тема, особено ако е за съвременна българска литература. Ако е за всякаква, много лесно може да ескалират нещата по теми като Николай Хайтов и Антон Дончев....
Сред моите любими съвременни книги са "Ангелски езици" на Димитър Динев, "Чамкория" на Милен Русков, "Хагабула" на Тодор Тодоров, "Ловецът на пеперуди" на Костадин Костадинов, "Мамник" на Васил Попов, "Мисия Туран" на Алек Попов... Много хубава и за радост богата тема😊

Калуня-каля на Георги Божинов е едно от най-хубавите неща, които съм чела.

Освен всички изброени, добавям Галин Никифоров. Като най-вълнуваща негова книга препоръчвам "Лисицата".
Георги Божинов - също.
Милен Русков.

От много хвалените не харесвам Теодора Димова, Лалева и Здравка Евтимова.

Аз съм от тези, които обичат да дават шанс на родната литература и кино. Нямам завишени очаквания и понякога се изенанадвам приятно.

Много хубава тема. Четох доста неща. Калин Терзийски, Иво Сиромахов, Георги Господинов, Захари Карабашлиев.
От дамската литература бих препоръчала Людмила Филипова. Първият й роман "Анатомия на илюзиите" е за промените в България. Ще ви върне в годините на прехода, ще си припомните някои неща от тогава. Следващите романи са още по-интересни, хем научаваш нещо, хем изпитваш съспенс, защото повечето са написани като трилъри. Някои я сравняват с Дан Браун, но Людмила Филипова не е нито българският Дан Браун, нито Паулу Коелю, нито Мураками. Тя си е Людмила Филипова.
Кристин Димитрова пък е майката на Папи Ханс.

Книги на съвременни наши автори съм взела и на Петър Делчев- “Трънски разкази”, хареса ми представянето в едно интервю, но още не стигам до тях. Започнах преди време и “Червенохалата” на Цветелина Владимирова, но я реших да я оставя на пауза за лятната почивка (като стил на писане ми хареса, но историята малко бавно се развива и е леко мрачна). Хареса ми “Вечен град” - крими на Богдан Русев и ме чака също следващата - “Град под обсада”. На Мария Пеева “Новата съседка” не успя да ме грабне, вероятно защото обхващаше период, в който твърде много се говореше - включително в самата книга за маски. Четох и разкази на Радослав Бимбалов, които също много ми харесаха. Допаднаха ми и разказите на Георги Господинов от сборника “Избрани истории”. Преди повече време четох “Ангелски данък” на Ирен Леви и в началото книгата много ми хареса, но след средата не ми допадна развитието на историята.
Пропуснах- четох и тийн историята на Юлия Спиридонова, “Сянката на щуреца”. За нея не знам какво точно да ви кажа, има добра идея, но езиково - този българо-английски жаргон, който е използван нямам преки наблюдения толкова масово ли е навлязъл, сюжетно имаше някои елементи, които ми се сториха попресилени, в някаква степен харесах книгата, но не и всичко в историята.
Чела съм и разкази на Йорданка Петкова- като приказки от старите времена, може би някои малко наивни, но изпълнени с доброта и съчувствие.
От по-старите съвременни автори четох разкази на Йосиф Перец, които ме трогнаха, но пък имаше читатели във форума, които не го одобриха. Лиляна Михайлова има също хубав сборник с разкази- особено смислен е едноименният - “Островът”, препоръчвам го, защото показва безсмислието на обезценяването на човешкия живот във военни времена.
На Деян Енев няколко само разказа досега съм прочела, като част от тях харесах, други не ми бяха достатъчно интересни.

Деян Енев заслужава Нобелова награда за литература,без преувеличение...

Доста съм скарана с българските автори, но все пак си имам няколко, които чета с удоволствие. Обожавам всички книги на Захари Карабашлиев, Георги Бърдаров и на една не много коментирана авторка Йоана Вълчева. Чакам с нетърпение всяка тяхна нова книга.
Господинов не мога да го трая и още по-малко да го чета. Затова и не съм посегнала още към другите прехвалени автори като Людмила Филипова, Размари де Мео и прочие.

Людмила Филипова  има две-три книги, "Червено Злато", Стъклени съдби" и малко фентъзи, дето харесвам заради темите и стават според мен, но чета последната и и не мога да я  трая. При все, че съм запозната с материята, тя ползва същите източници, които съм чела, поне част от тях четох преди,  и пак се питам това роман ли е  или документалистика.  Почна да издава по две на година  и не струват вече.
 А Розмари  се чете леко, за това я харесват,  повечето я познават само от цитати, дето се носят из нета ,подбрани ,патриотични. Чувството, че преразказва старите ни понятия и  познания и то леко и умело вплитат, остава. То и за плагиатство е обвинена, няма   някаква ценност написаното ,нито историческа ,нито художествено ,но има умела реклама и  е добър търговец.

Много наши автори се (само)рекламират, но когато човек иска и реши- има как да направи подбор лично за себе си подходящата за четене книга.

Разбира се , но някои четем всякакви автори, някои  бавно и осмислено ,други - за разнообразие и отгоре-отгоре. Безплатни повечето.

Най-вероятно, защото борави с документални факти, което не е недостатък.
В "Стъклени съдби" има доста съспенс.
Людмила Филипова, както повечето жени писателки, не си позволява нецензурни думи.

Прекалила е с фактите в последната книга.

Не съм чела, нещо свързано с войната беше, но не "Война на буквите".

И да и не, за мощите на Йоан Предтеча е, но много  инфо като  документалистика ,та се губи художественото ,цитира и Спароток, когото чета понякога, тракийски произход,  идеята, че сме наследници на Бог. Ама много цитати направо, макар без кавички ,преразказани. И ЦРУ  и разни такива, та и Дарвинови тефтери откраднати да не се разбере истината за нас естествено ,като божествени.

"Божият ген" се казва, но вече не е най-новата. "Войната на верите" е от миналата година.

При този вид автори интересното е, че въпреки голяма доза художествен елемент, могат да те заинтригуват че да почнеш да проучваш темата и научаваш много интересни и полезни неща.

Аз като чуя за божествения ни произход и всякакви патриотични заигравки, веднага препоръчвам "Мисия Туран". Толкова ми е неприятно постоянно да се имитира Дан Браун, да се слагат разни неща извън контекст в опит за оригиналничане на местна почва. Провинциална литература не може да ни извади от блатото на немощния ни пазар.

А, какво мислите за "Глина"? Според мен е много преувеличена, защото е разказано много раздуто. Иначе, ми харесва, че изказът е естествен, но много обем и леко клиширана история и много наблъскана понятийно.
"Мамник" също частично - има интересни хорър, народни и фентъзи елементи, но е много журналистически представена.
Наскоро прочетох "Майките" на Теодора Димова - особена, много дълбока и докосваща история, в необичаен стил.

За мене "Глина" е волна програма върху мита за вграждането, заложен в нашия фолклор и нейната Жара е интерпретация на Струна невеста. Неоспоримо е умението на Виктория Бешлийска да пише въздействащо, красиво и картинно и точно в това е силата ù. Идеите ù обаче, и за "Глина", и за "Сърце" са по-скоро вариации на нещо, вече написано другаде под друга форма, затова и смятам, че тя няма да ни предложи нищо по-добро от "Глина" и няма да се развие като писател. Добър и сладкодумен разказвач е, но по-скоро преразказва, отколкото измисля свои истории.

Елин Рахнев издава ли напоследък?

Да, ICU го издават и даже миналата година излезе стихосбирка "Не зная как да се държа, когато ме обичат", помня, че имаше представяне на някое от книжните събития.

Днес загубихме един от съвременните български автори - Алек Попов, нека да е светъл пътят му!