Банално е ...

 Наистина доста такива теми има напоследък, но всяка си е с различен сюжет, герои и обстоятелства. Всеки има нужда да излее това, което го тормози.
  Аз съм в подобно положение. Имам "успешен" брак, разбираме се добре със съпруга ми, но толкова, добри приятели сме, между нас няма тръпка, обичаме се, но по друг начин Имам и аз бивша любов, за него мисля денонощно и смятам, че Той е мъжа на живота ми, просто пътищата ни се разделиха... Сега Той е в чужбина и само разменяме някоя картичка по празниците, незнам дали и Той чувства същото към мен, но аз никога не съм спирала да го обичам. Предполагам и ти се чувстваш така. Не мога да те посъветвам как да постъпиш, само искам да ти покажа, че не си единствената. Ако вярваш в сродни души и мислиш, че той е твоята, че и той споделя твоите чувства, право напред. Аз не бих се замислила, съжелявам за съпруга си, защото е прекрасен човек, но се чувствам виновна спрямо него и той има право на истинска любов. Навярно и неговата се крие някъде, а може би и той има някоя бивша, която сънува.
  Помисли върху това, успех!

Е накрая ще остане ли една читава жена дето не е изневерила на мъжа си ?
Моми, ми като неможете да надвиете на сърбежите си, не се женете.

Истината наистина е жестока на моменти. Животът в един миг е прекрасен, а в следващия така труден.
Не мога да кажа, че съпругът ми е любовта на живота ми, въпреки, че е нечестно спрямо него. НЕ знам и дали аз съм любовта на неговия. Но детето, което имаме със сигурност е светлината и в живота на двама ни. Тежко ми е, тежи ми да лъжа, но не мога и да наранявам с лека ръка човека, който е бил до мен в трудни моменти. Знам, ще кажете, че като не му казвам това не е по -малка лъжа. МОже би и така да е, но чувствата понякога са по - силни от разума и не му разрешават да надделява. Не ви ли се е случвало? Не вярвам да има човек, който винаги мисли с главата си и никога не е попадал в ситуация, в която чувствата не са се оказали на първа линия.
Никога, казвам никога и съм убедена, че е така, преди да срещна този човек, не бих  помислила, че ще изневеря на съпруга си. Даже съм се чудила и аз с ъщо съм злословила за тези, които "...правят такив неща...".  Е да, ама не. Докато не се озовах и аз в такава ситуация. Едва тогава разбрах "как и защо".
Аз също не съм чакала голямата си любов, достатъчно страдах, когато се разделихме, бях се заклела, че няма да позволява да попадна отново в такава ситуация. Избягах, надалече....
Но светът е малък, и съдбата ни срещна, може би за да изживеем неизживяното тогава, може би за да ни изпита - незнам. Знам само, че не мога да живея и минута без да мисля, за този човек, което може и да се дължи на факта, че се виждаме не рядко, но не толкова често колкото ни се иска.
Не мога и не искам да нараня и детето си. Една раздяла ще се преживее много тежко от него. Не мога да кажа, че не живеем в разбирателство, няма ексцесии, няма кавги, но не знам докога ще издържа да лъжа така всички около себе си, включително и себе си. Не може това да продължи вечно.

Здравейте
Ясно е,че много хора изневеряват.Аз се ожених за голямата си любов,и за него аз съм такава.
Но годините минават,нещата просто се изтъркват.И ако не ти, а той спре да се вълнува,не,не да спре да те обича,а просто да мечтае за новости -дори и без любов,колко по-обидно е.
Откривам обаче една разлика - жената го прави от любов,а мъжа - заради приключението.
Но за авторката: ами ако беше женена за другия?Дето толкова го обичаш?Нямаше ли и той да губи в очите ти с недостатъците си?Колко време ти е нужно,за да изживееш неизживяното?Давай по-бързо и това е!
А той женен ли е?Има ли дете,което да страда,ако той се събере с теб?
Знаеш ли,ако е свободен -повече ще ме е яд на него - когато си била свободна,не си била такава ценност,та да преодолее всичко....А сега,когато разчиташ на мъжа си и благодарение на него вече си...спокойна,усмихната,или каквото и да е,което ти е дал мъжа ти,идва някой и ти казва, колко много те бил обичал.

Ключа е в тръпката -а тя си отива рано или късно !

Колкото и да не ви се иска понякога се случва. Да и на мен се е случвало. Да, бях вече омъжена, но когато го срещнах всичко се разби на малки парчета. Когато ме погледнеше коленете ми буквално омекваха и цялата се разтрепервах, сънувах го толкова често и на моменти предпочитах съня да е реалния живот. В сънищата аз нямах съпруг, той нямаше жена, деца, а бяхме само ние двамата. Всичко това продължи няколко прекрасни месеца и не приключи със караница просто негласно се разделихме. Може би от вина или и двамата знаехме, че всичко това няма бъдеще. Още съм със съпруга си, щастлива съм и много го обичам, но онази любов все още се таи някъде в сърцето ми. Да сънувам го понякога и ми е толкова хубаво, че не искам да се събуждам. Все още понякога се изкушавам да го потърся, стигам донякъде и се отказвам, знам ,че няма смисъл, колкото и да е хубаво няма смисъл, та аз имам толкова прекрасно семейство. Все още, когато го срещна случайно на улицата се разтрепервам.
  Към Авторката:
Даже и разума да надделее над чуствата ти най-вероятно ще помниш тази любов винаги, просто ще свикнеш да живееш с мисълта за нея. но преди да направиш, каквото и да е помисли много хубаво.  Дали си заслужава да разбиете две семейства, за да сте заедно? Дали след година няма да съжаляваш, че си се разделила със съпруга си?  Дали след година няма той да съжалява, че се е разделил със неговата съпруга? Ако не можеш да решиш сега направете си кратка почивка. Просто не взимай прибързани решения.

Нищо не ми е интересно повече от мненията на tititi !!!
От нея струй нирвана(както беше го казала неотдавна) !!!