Здравейте! Надявам се тук да е подходящото място да получа съвет, защото доста го мисля това и ще ми гръмне главата честно казано.
На 15 съм и в началото на лятото миналата година се запознах с едно прекрасно момче. От началото си съвпаднахме много добре, а и познавам семейството му, което е добро и съвсем нормално. Освен това, родителите му се познават с моите и са в приятелски отношения. Проблемът идва там, че той е на 20.
Заедно сме от вече 10 месеца, скоро става година, а аз все още не съм казала на родителите ми. Неговите родители, от друга страна, знаят за връзката ни, одобряват я и ни подкрепят.
Обикновено се срещахме само когато родителите ми са на работа, в колата, у тях или на по - скрити места. Преди няколко месеца, обаче, майка ми напусна работа и срещите ни станаха по - редки и трудни за осъществяване. Разбира се, и на двама ни е неприятно да се крием, а това е вече 10 месеца. Стреса около това дали ще ни “хванат” и кога също е голям, а и той много иска да кажа на нашите за него.
Направих един такъв опит, казах на майка ми, че ми е писал. Каза, че изглежда като добро момче, но я е страх все още и за среща трябва да почакам до догодина.
Тежи ми това, че се крием и искам възможно най - скоро да споделя с родителите ми, но в същото време доста ме е страх, защото са строги и надали биха одобрили връзка с 20 годишен, независимо от какво семейство е и колко е образован.
Моля за съвет как по - лесно да загатна или да кажа на родителите ми, някой изпадал ли е в подобна ситуация?
На 15 съм и в началото на лятото миналата година се запознах с едно прекрасно момче. От началото си съвпаднахме много добре, а и познавам семейството му, което е добро и съвсем нормално. Освен това, родителите му се познават с моите и са в приятелски отношения. Проблемът идва там, че той е на 20.
Заедно сме от вече 10 месеца, скоро става година, а аз все още не съм казала на родителите ми. Неговите родители, от друга страна, знаят за връзката ни, одобряват я и ни подкрепят.
Обикновено се срещахме само когато родителите ми са на работа, в колата, у тях или на по - скрити места. Преди няколко месеца, обаче, майка ми напусна работа и срещите ни станаха по - редки и трудни за осъществяване. Разбира се, и на двама ни е неприятно да се крием, а това е вече 10 месеца. Стреса около това дали ще ни “хванат” и кога също е голям, а и той много иска да кажа на нашите за него.
Направих един такъв опит, казах на майка ми, че ми е писал. Каза, че изглежда като добро момче, но я е страх все още и за среща трябва да почакам до догодина.
Тежи ми това, че се крием и искам възможно най - скоро да споделя с родителите ми, но в същото време доста ме е страх, защото са строги и надали биха одобрили връзка с 20 годишен, независимо от какво семейство е и колко е образован.
Моля за съвет как по - лесно да загатна или да кажа на родителите ми, някой изпадал ли е в подобна ситуация?
, По непосредствени набюдения в сегашно време над доста широк кръг 18-22 годишни млади момчета, малките момичета ги преследват, но те буквално бягат от тях, и ясно си дават сметка че могат да имат неприятности от всякакъв вид. "Мани, брат, тая е малка" - това е обичайната реакция. 
Всички готини момичета от моята гимназия, която завърших преди 15 години, ходеха с по-големи момчета. Нищо не им стана, завършиха висше, работят, омъжиха се и имат деца. Аз лично като бях студентка не поглеждах 20-годишни "зрели мъже". Бяха си абсолютни бебета за мен. 
