И не ми обяснявайте как потърпевшият има право да знае - той си знае, бъдете сигурни. Ако "не знае", просто си е затворил очите.
- Публикувана: 2 апр. 2024, 20:42 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2024, 13:39 ч.
Нормално ли е?
Може и да не знае, а да подозира само и всъщност да му трябва потвърждение, за да вземе решение. Има и такива които си затварят очите, но има и такива които страдат, съмняват се и просто им трябва истината, за да си тръгнат.
И как ще я разберат тая истина на 100%, освен да хванат любимият на калъп? Това са оправдания за слаби характери, ще страдаш, ще се съмняваш постоянно, но понеже ти трябвало стопроцентово доказателство, ще си седиш там и ще търпиш. Ми не, самият факт, че се чувстваш толкова зле е достатъчно добра причина да си тръгнеш.
И как ще я разберат тая истина на 100%, освен да хванат любимият на калъп? Това са оправдания за слаби характери, ще страдаш, ще се съмняваш постоянно, но понеже ти трябвало стопроцентово доказателство, ще си седиш там и ще търпиш. Ми не, самият факт, че се чувстваш толкова зле е достатъчно добра причина да си тръгнеш.
Имам две приятелки. И на двете мъжете не правят секс със тях - говорим за период от години. По какви причини - не е ясно. И двамата мъже се държат чудесно вкъщи, мило отношение, ангажираност с децата, домакинстване, пазаруване, почивки, разходки, хванати за ръце и т.н. - перфектната картинка отстрани. За единият се знае, че изневерява - приятелката ми също знае, но се е примирила и така си живее, без секс. Реално само от това е лишена, той не отнема от времето на семейството. Другата изневерява, но не желае да се развежда. На нея ѝ трябва само секс, тя не може без, а от мъжа си не получава. Също не желае да се развежда, намерила си е баланс - вкъщи си има всичко, едното, което липсва, го взема от другия. Казва, че изобщо не си струва да си разваля семейството или да обяснява на хората, че мъжът ѝ е импотентен (според нея).
Тези неща хората не са си ги написали на челото. Пред всички са си перфектни, но в чаршафите какво става, те си знаят. Нямат нужда да идва трети и да им дава акъл какво да правят или да не правят. За всяка изневяра се отнася, трети човек няма място. И не ми обяснявайте как потърпевшият има право да знае - той си знае, бъдете сигурни. Ако "не знае", просто си е затворил очите.
Тези неща хората не са си ги написали на челото. Пред всички са си перфектни, но в чаршафите какво става, те си знаят. Нямат нужда да идва трети и да им дава акъл какво да правят или да не правят. За всяка изневяра се отнася, трети човек няма място. И не ми обяснявайте как потърпевшият има право да знае - той си знае, бъдете сигурни. Ако "не знае", просто си е затворил очите.
Попринцип е ясно, че обстоятелства всякакви, и много пъти вътре в семейството (далеч не във всички обаче) са се примирили нещата да са по определен начин. Но когато аферата стане достояние на трети човек, вече нещата не са само в двойката. Те попринцип при изневери, нещата не са само между двама души, защото минимум и любовниците са страни в отношенията, а от там може и други хора, ако любовникът например също има семейство. Сега, човекът, ако е някакъв страничен - съсед, познат, някой си там - разбираемо да не го засяга, и да не го интересува. Но обикновено най-близките роднини минимум са загрижени, ако не засегнати, те или поне хората, за които им пука. Съответно, след като изневеряващият ги е натоварил с тежестта на аферата си, не може да изисква другият да я поеме изцяло и да не го занимае дори веднъж. Тук се дадоха много примери, които доста по-ясно от този на авторката, илюстрират това:
Дете вижда родител
Сестра вижда съпругата на брат си
Баща вижда мъжа на дъщеря си
Това не са случаи, в които някой лесно ще си затвори очите. А дори "прегрешилият" да е от твоя "отбор", за мен пак е нормално да си поговорите. Дали нещо ще произтече от това, не зависи от теб. Но защо трябва ти да носиш неговия воденичен камък? Аз не желая да бъда натоварена с такава тайна и да трябва мълчаливо да нося тежестта й. Отговорност на този, който избира такъв живот е, да го опази далеч от близките си.
Аз затова казах, че ако хвана брат, сестра или други близки, няма да коментирам нито с тях, нито с друг. Все едно не съм видяла. Този товар и отговорност не са мои.
А, някой питаше за партньора на детето ми - да, и на детето си няма да кажа. Тези отношения не са моя работа. Интересно колко много хора се считат в правото си да се месят между други двама...
А, някой питаше за партньора на детето ми - да, и на детето си няма да кажа. Тези отношения не са моя работа. Интересно колко много хора се считат в правото си да се месят между други двама...
Горките изневерящи! Все грешни и виновни, жална им майка! 
Не стига, че виновни, че изневерявали, ами и че не се пазели да не ги види никой! Как може да натоварват те така трети лица, да подхождат със шпионска прецизност се изисква, в името на потенциалните трети лица засегнати!
Не стига, че виновни, че изневерявали, ами и че не се пазели да не ги види никой! Как може да натоварват те така трети лица, да подхождат със шпионска прецизност се изисква, в името на потенциалните трети лица засегнати!
Аз затова казах, че ако хвана брат, сестра или други близки, няма да коментирам нито с тях, нито с друг. Все едно не съм видяла. Този товар и отговорност не са мои.
А, някой питаше за партньора на детето ми - да, и на детето си няма да кажа. Тези отношения не са моя работа. Интересно колко много хора се считат в правото си да се месят между други двама...
А, някой питаше за партньора на детето ми - да, и на детето си няма да кажа. Тези отношения не са моя работа. Интересно колко много хора се считат в правото си да се месят между други двама...
За мен това не е месене. Проява на загриженост е. Ако детето ми каже, не се меси, това си е моя работа, тогава вдигам ръце и го оставям. Но оставам насреща, в случай, че желае да говори.
Иначе, някой, ако си държи на личния живот, да си го пази личен. Аз не съм пазител на неговия живот и няма да стъпвам на пръсти около него, докато той си прави, каквото си иска. Да го разбира както иска
В крайна сметка, изборът да е в такива отношения е негов. Този избор върви с някакви рискове. Тези рискове си ги поема този, който е направил избора. Доста странно е да се очаква целият свят да се съобразява с нечий, иначе уж личен, избор. Който не може да понесе чуждото мнение, не прави такива избори. Или поне ги крие по-добре, за да не се сблъска с нечия реакция. Че после колкото и да подскача, лошото чувство му остава, видно.
Аз съм била в позицията на оу, завалийката! трето уведомено лице при изневяра на близки приятели - е, оцелях, без травми, даже и отношенията си запазих и с двамата. Да, мъжът в един момент ме обвиняваше аз как може да съм знаела и да не съм му казала, но после разсъди и си промени мнението. А "доброжелателите", които му казаха (гаджета на друг приятелки), смята за завистливи интриганти.
Не е голяма болка за умиране да си трето лице, личен опит.
Да, мъжът в един момент ме обвиняваше аз как може да съм знаела и да не съм му казала, но после разсъди и си промени мнението. А "доброжелателите", които му казаха (гаджета на друг приятелки), смята за завистливи интриганти. Не е голяма болка за умиране да си трето лице, личен опит.
Оф, мерси от такава загриженост... чисто месене си е. Ако детето после реши, че не го бърка изневеряват ли му или не, майка му да го гледа загрижено още 20 години... Гнус.
На мен винаги ми е било много противно да се меся в чужди отношения (колкото и да ми е било гадно за лъгания), да насилвам разговори - ако човекът иска да сподели, да потърси мнението и съвета ти, ок, естествено, насреща съм. Но едва ли не аз да изисквам той да си споделя личния живот, проблемите с партньора, да държа аз да знам "какво става", от високия ми морален кон да питам "ти защо така вършиш нередност", е няма да ми дойде на ум.
