Скрит текст:
Сърцето ме боли, като се сещам, аз как чаках да звънне, да му чуе, мен или детето, докато той се прибра в Англия, обеща, че ще ни вземе с бебето...и забрави....а аз бях на 30, той на 35. Какви коментари прочетох. Ей, тази млада майка има нужда от утеха и подкрепа, не от упреци. Как, ако не с желание, се правят деца?!? Няма как да разбереш, дали един партньор е подходящ, докато не станат родители. Преди това я камилата, я камиларя....няма значение, ромка, туркиня или българка....бебето и тя имат нужда от неговата топлина...това е зов за помощ, не за упреци. И аз не съм предполагала, че ще остана сама с 10дневно бебе на ръце...знам какви сълзи съм проляла, и колко години ми бяха нужни, да се съвзема.....отивай и лягай до него с детето, и да ви гони- си стой там, до него. Не говори много много, и не повишавай тон. В един момент, ще трябва да започне да ви купува храна, на теб и детето, памперси и да ви води на разходка. Ставай и се прибери при него, щом не ти посяга, да си държи бебето на ръце, да го къпе, да си спите един до друг. има шанс да се разберете. Всички почти сме минали през това.
Съветът ти е по- глупав и от самата история на авторката!
