Традиции и новости за годежната вечер

Какви подаръци?  Че ние като се сгодявахме нито ние подарявахме, нито на нас са ни подарявали. Това сефте го чувам. За мен тесен кръг е родителите и сгодяващите се. Менюто зависи от хората, дали са вегетарянци, какво обичат и т.н. Ние с мъжа ми бяхме (и сме де) вегетарянци и за нас родителите ми ни приготвиха вегетарянско меню, за другите по половин пиле на порция, картофи някакви и разни салата май (не си спомням много, беше много отдавна). Можеш по 1 бутче или по 1пържола да направиш, някакви картофи (варене, задушени, пържени, печени, пълнени и т.н.) и няколко салати снежанка примерно, трушия, салата от кисело зеле и т.н. сега е зимно време. Или гарнитура от зеленчуци примерно (ориз със царевица, грах и яйце) Може питка да се направи. Торта или руло, ядки и такива работи.

май не знам нито традициите, нито новостите
и ние бяхме в тесен кръг: родителите ни и ние.
подарихме си халките - същите, с които след време се оженихме - така де, веднъж се намира добър златар да ни угажда на фантазиите
меню не помня с изключение на една торта, която се вижда на снимките. ако поразгледам внимателно, може и друга "манджа" да разкрия.
ритуали никакви, освен откритото заявяване от наша страна, че искаме да се оженим.

а дали наистина има традиции, че и новости?

.... а дали все още се прави годеж? 

Все по-рядко според мен.
Ние го пропуснахме - живеехме заедно повече от година и ми се стори излишно.

           Годежът не е ли всъщност искане на булката? И на мен ми се струва, че трябва да има някакви дарове или нещо такова  ... М, и съответно даване на булката ...

На годежа бяхме ние и родителите.Когато дойдоха в нас да ме вземат донесоха цветя за мен и мама,бутилка шампанско и торта.И аз бях чула 4е се подарява нещо и затова мама купи по един пуловер за мен и него,пък вече вкъщи(ние живеем отдавна заедно) като се прибрахме на мен ми подариха чехлички,халатче и симпатична нощничка (това се подарявало от свекървата за добре дошла).

Ние с мъжа ми не му викаме годеж, а запознаване на родителите. Мъжа ми с родителите си дойде у нас, носеха цветя и торта. Всяка майка ни беше дала пари преди това да си купим нещо лично за нас за спомен. Мъжът ми към сумата от майка ми, добави още толкова и си купи страхотен скъп часовник, който цели дванадесет години работи безотказно.

Що е то "годеж" и има ли почва у нас? Ние си живеехме заедно една година, планирхме сватбата си двамата, включително и менюто и известихме господа родителите кога ще е този ден светъл така, както и останалите гости. Кой и откъде да ме взема като "мома" или булка, като си бяхме под един покрив?

Моето беше за отбиване на номера.Но пък скоро сестра ми се сгоди и го направиха много хубаво.Те живеят заедно от седем години,(не живеят обаче в България) но се сгодиха както трябва.Дойдоха родителите на приятеля и,той също разбира се,брат му и баба му.Той падна на колене и попита с диамантен пръстен в ръка ще се омъжи ли за него.Тя каза да.Родителите му донесоха торта и ракия.На майка подариха букет.На сестра ми подариха дрехи - от бельото да палтото,облякоха я от горе до долу.Подариха и също и много красиви бижута (освен истинския диамант който годеника и подари) След това им поднесохме пилешко руло с гарнитура,кюфтета,пържоли,салати и прекрасно домашно вино което баща ми си прави.Ядохме,пихме и се веселихме.Сватбата за сега е за август.Накрая си тръгнаха като взеха и сестра ми.Калина се разплака и се метна на врата на леля си,което пък разплака сестра ми.Тя много обича дъщеря ми...
Това е пресния ми опит.В края на краищата който както си го направи.

Ние не сме правили годеж. Просто една вечер дойде мъжа ми с майка му ( баща му е починал) и с една бутилка уиски и просто се разбрахме кога ще се женим и т.н.  
Но в родния ми град някои хора все още правят годежи като от едно време - с гости и т.н. Гостите от страна на младоженеца отиват в дома на булката за да я искат. Там роднините на булката ги черпят - ядене, пиене. Даряват всеки от гостите с накакви неща - например някакви дрехи ( нощници, пижами, чорапи и т.н.) или нещо такова ( и аз не помня вече , че отдавна не съм присъствала на такова нещо).  На тръгване някой от роднините на младоженеца взема някаква вещ от къщата на булката( сувенир, парфюм, даже може някой прибор за хранене)  без да го види някой ( тая глупост незнам за какво се прави). И след това  - вземат булката и тържеството продължава  с роднините и близките на младоженеца в неговата къща.
В общи линии е това. Според мен всичко това е абсолютно излишно, но ... някъде все още ги правят тези неща.

А иначе що се отнася до анкетата - не мисля, че парите са удачен подарък. Затова гласувах за другата опция.

А сега- малко по- сериозно по въпроса. Щом "годежарите" /май тъй трябва да се казват, още няма да са младоженци, щом не се говори за сватба/ си имат всичко по- добре би било някакъв сувенир, явно от предмети за ежедневна употреба няма да имат нужда. Ние на нашата сватба, както вече споменах не сме имали годеж, най- много харесахме една дърворезба на разпятие, много е красива, с Исус и трънен венец на главата, приятелите я бяха поръчали на един майстор специално за този повод, на гърба има и посвещение, издълбано от майстора, но пожеланието разбира се е от приятелите.

Ако ще даваш нещо , определено да е подарък, не пари 

Ние нашият годеж си го направихме само двамата в ресторант. Беше много мило преживяване. После само съобщихме на родителското тяло, че сватбата е на 9 юли в Банско, ако желаят да заповядат
Не знам на годеж да се подаряват подаръци, но ако има такава традиция аз бих попитала от какво имат нужда, не да подаря нещо, което ще го заврат в някой шкаф...

На мен ми подариха бижута всички гости. На мъжът ми здравец и златна паричка  . Пари ми се стува кофти да се дават 

Аз имах годеж по старите традиции. Ще ти разкажа как най - общо минава ритуала, но имай предвид, че се постарах да спазя изцяло традицията (защото ми харесва) но на някой места може да промениш...

Идват годежарите (свекър, свекърва и младоженецът + брат или сестра ако има) Носят : ракия, букет - това са дарове за майката и бащата на бъдещата булка и торта, която вече годената мома да разреже. Сядат на масата да хапнат и да пийнат и в един момент майката на булката пита " Вие сега за какво сте дошли?" - естествено отговора се дава на свекъра и той обявява, че е дошъл да иска ХХХХ за снаха. Родителите на булката трябва до три пъти да отказват и след това да се съгласят. След съгласието на родителите свекъра налива ракия на всички като първо налива на бащата на булката. Майката на булката прави пържени яйца на очи поръсени със захар и бъдещия младоженец трябва да ги изяде (това е за плодородие). Бъдещата булка дарява кърпи и чорапи и ризи като нарича родителите на мъжа си с "майко и татко" (първо свекъра разбира се). Пак ядене пийване и преди да се изведе годената мома разрязва тортата и дава първо на баща си. Извеждането става от свекъра, като в никакъв случай булката не трябва да се връща назад.
Посрещането от свекървата е : Намазва се прага с мед - да е сладък живота в новата къща. Свекървата те дарява с чехли, нощница и спално бельо.

Това е ритуала по остарелите традиции. Аз го спазих по всички точки, колкото и да съм широкоскроена и да не се връзвам много много на традициите. Само ще ви кажа,  че е изключително забавно и голям смях пада. На всички е ясно, че щом младите са решили да се оженят дали с годеж или без пак ще стане, но защо пък да не се покефим на старите неща и за последен път като "дечица" в очите на родителите. Това беше моята презумпция за правенето на годеж.

Според теб може и да е излишно, но според хората, които го правят, явно не е.
Имам приятели, които се занимават с народни обичаи и ритуали и наистина е много интересно.
Веднъж бяхме отишли на разходка до Кокаляне и хванахме случайно група момичета, облечени в народни носии (наистина бяха малки, не повече от 15-16 годишни) лазаруваха. Обикаляха дворовете, пееха песни и изпълняваха обичаите. Направо е като магия.
Аз поне много се кефя на такива неща.
Имах двама познати от университета, които учиха етнология и си направиха сватбата по всички обичаи. С прескачане на оградата и крадене на булката и т.н.
Е, виждала съм и много просташки изпълнения на същата тема. Явно зависи какво чувство влага човек.

Под излишно имах предвид точно това,  че обикновено хората правят годежа, защото "така трябва", а не заради някакви вътрешни подбуди и желания.
Аз също много се  кефя, когато някой изпълнява народните ни обичай - доста забавно е, връщаш се назад във времето и преживяваш нещата като своите прародители. Но някакси не мога да приема да се прави годеж, когато сгодяващите нито са наясно с традициите, нито искат да ги спазват - а го правят само защото родителите им , например, искат това, или защото така е прието в населеното място, където живеят.
А и повечето традиции днес доста се опорочиха. Примера, който си дала с лазарките от Кокаляне е страхотен, но вкъщи са идвали и едни "псевдолазарки" ( обикновено циганки - не че това има голямо значение в случая), които не са дошли заради обичая, а по-скоро за да изпросят нещо - пари, ядене и т.н. Е, в такива случаи, много се дразня.

Повлияна от всички приказки за "излишни панаири" и "отживелици", аз също исках всичко да стане мирно, тихо и спокойно, ... но живеем в малък град с що-годе патриархални традиции. Тук ревностно се спазват много традиции и обичаи, като нямам впредвид само годежарски и сватбарски, а всякакви - кукери на 1 януари, огньове на заговезни, топенето на китки за Гергьовден ....
За родителите ни нашият годеж беше много радостна вест, както и трябва да бъде. За тях, макар че са на по 45-50 години, съвременни и образовани хора, е въпрос на чест да оженят децата си според обичая.
Е, никой не ни се е бъркал за нищо, но си личеше радостта им, когато решихме да го направим по традиционния начин, както Shammi го е описала в общи линии, с няколко различия.
Но това на което исках да акцентирам в случая, беше разговора ми с моята баба. Когато разбра, че сме решили да се сгодяваме, но без ритуали, а просто да се съберем и да запознаем родителите, тя ми каза:  Виж, бабе, някога ще съжаляваш. Това се прави веднъж. И ти трябва да си тежиш на мястото - да си искана мома. Някой ден ще си кажеш, та аз сама си отидох там, никой не ме е искал или търсил...
И нещо ме жегна ...

Пиша само за да остане темата на първа страница, много е хубава!Elz разплака ме направо 

nie също живеехме заедно много преди годежа,родителите ни се познаваха от поне 6 години и въпреки това го направихме.Беше на Коледа и бяхме само неговото и моето семейство.Не сме разменяли подаръци,само свеки ми подари златен пръстен.След вечерята с роднините,излязохме с приятели да се почерпим.