пред полудяване

търпение и здрави нерви!

  Не искам да се плаша, но като чета това Ми мойта е на 4 месеца, а вече не иска да седи сама, а иска аз да си играя с нея... А като почне да щъка като хлебарка из цялата къща  не ми се мисли. Знам само че това е някакъв период започват да опознават света и това подсъзнателно ги плаши. Затова те търси - ти й гарантираш сигурност, иска твоята подкрепа, за да продължи да изследва. Вероятно след известно време ще стане по-уверена в себе си и няма да си й толкова нужна. Тогава ще си изследва всичко сама, но няма как ти ще трябва да я държиш под око. На моята приятелка бебето й вече е на 1.7 год. и тя каза че чак сега престанал да яде пръст и фасове . Виж ако са две бебета  !

Искам да те успокоя не си единствената. При ме е същата картинка, само,че разликата е че имаме кака,която ако ме види свободна хоп и тя отгоре ми

оооо и ние си имаме и кака
аналогичен случай.

Ами справям се, какво да правя? Същата работа е, не седи и минута мирен, постоянно прави бели, шкафовете са нон-стоп отворени... Ако не дам да отваря реве, тръшка се и се ядосва... Оставям го да рови и разхвърля, опасните предмети прибирам и към края на деня се хващам с подреждане на всичко... Ами да те успокоя, че сме по-зле, защото освен, че през деня лудеем, нощем не спим, а мрънкаме през 20 минути, понякога ставаме да си играем по 2 часа... Иде ми да скоча през балкона, ама някак издържам. Нали си го обичам, а през останалото време ми идва да го изям! Не може да е само хубаво. 

Ние сега сме така! Надявах се след месец, като го сложа в паяк, да видя малко мира, но явно няма да ме бъде  

Понякога полудява, а после се ядосвам на себе си, че съм се ядосала на него- объркана работа  

И аз си имам едно такова чудо в къщи, ама на годинка. През деня нямам време да седна, дори до тоалетната не мога да отида (идва след мен и ако не му отворя вратата започва да пищи), ами стискам и чакам да заспи на обед 
Няма чекмедже, което да не е изледвано, пръстите прищипани и поне едно нещо счупено; а колко пъти ми е разливал бутилките с олиото и оцета..!!! Като му се карам се залива от смях! А като му се кара баща му започва да му бие шамари и да ме поглежда доволно! От къде се е научил да удря шамари??

Аз се забавлявам с това...Пускай песнички, в които пеят деца, купи му музикални играчки, неща, които изискват занимания. И много търпение!

ОХ ние сме на 6 мес. (момче) и по цял ден пищи, крищи ,нервира се , ръмжи от 6ч сутринта до 21.30ч вечерта. Изразява някаква бебешка радост към всичко с викане. Наи лошото е , че за целия ден спи 2часа, по полувин час между храненията. Иска да си играя с него през по голямата час от деня. Не ми дава да мръдна от стаята без него , винаги ме търси с поглед  дори и баща му да е с него.Направо ме побърква. Незнам какво ме чака като започне да ходи. Какво да ги правим малки душички на нашия хивот.

Да не те отчайвам, но ние сме на 2 год. и тези ни занимания продължават с пълна сила... Просто се въоръжи с много търпение и се забавлявай с детето .

няма майка, която да не се се справила 
все пак не можеш да си метнеш детето някъде, а ти да се правиш, че не го виждаш/чуваш.
стискаш зъби и това е. и се надяваш д мише по-бързо. петра все още не може да си играе самичка. или не иска, де. не нзма кое от двете е.
спасението ни за сега са филмчетата "бебета айнщайн" - понякога се зазяпва за около 15-20 минути и тогава у дома настава рай - тихо, кротко, спокойно

Ами вие пак сте добре!Щом се вглежда и се занимава с предмета цял час-това е нещо велико При нас няма дори подобни занимания.Бързо му омръзва всичко и губи интерес и просто полудява Напълно ти съчувствам,мила Ще отмине и този период.Повече търпение 

И ние сме на девет месеца и при това с батко- първокласник, дето само чете списания за кечисти и напоследък само за тях ми говори, та чак ми бръмва главата. Големият също редовно кани и други момченца у нас и почти през цялото време в почивните дни и следобедите сме едно голямо и шумно семейство. Та сме две момчета.
Малкото същество пък е много приказливо, непрекъснато нещо бърбори, вече имам тикове на ушите. Когато обикаля с паяка най- обича точно чекмееджетата да отваря, дето могат да му паднат на главата и като викна "не" /това го употребявам само за чекмеджетата/ му се вижда много гот и се кефи, страшно му е смешно да викаме двамата "не". Освен това каквото и да яде някой по което и да е време ако е в паяка пристига с отворена уста или вика от далеч "ам-ам-ам", даже и да се е нахранил току- що. Вече имам чувството, че шумът е основният фон в нашия дом.
Добре, че почнах работа от скоро и сега през деня е бавачката. Така за мен остава забавлението, поне бебо е общителен и само се хили. За да не избръмча съвсем често ги пооставвам и двамата, батко и бебо, да правят глупости в спалнята. На бебо му е интересно, много си обича шумния батко. Интересното е, че и баткото обича да се лигавят заедно. Ако бебото е сам, т.е. баткото е нейде в разход го оставям и сам в креватчето и от там се чува какво ли не, приказва си сам и на играчките, и на самия креват, и лампата, и на вратата и на всичко, дето му поглед стига, само че аз си почивам така малко поне в някоя друга стая.

Успокоението е ,че това е период...,който ти се струва цяла вечност.Най-важното е да са здрави,а и ние ,че да ги гледаме и обичаме.

Това е период, през който минават почти всички бебчовци на тази възраст. Моята беба по принцип е много спокойна, но сега вкъщи дивее, постоянно трябва да съм нащрек, а само като чуе че се отваря вратата да изляза и полудява.Мрънка постоянно да съм до нея. Аз правя така - като мрънка от лигавене да й стоя "диванчепрас" не й обръщам внимание и тя спира и се заиграва. Разбира се по-често се занимавам, но все пак се стремя да не съм й постоянно до г..а.  Иска ми се да бъде и малко самостоятелна.

....леле при нас се почна вече този период...

И аз самата се уча на това в момента, ама понякога......

И при нас е така,но аз съм свикнала и съм приела, че когато е буден(а това е през по-голямата част от деня) трябва да съм на негово разположение.Предполагам,че това е особеност на възрастта,в която сме и ще отмине рано или късно.Не се дразня,даже ми е забавно,защото виждам какви дребни неща го впечатляват.

Всичко е до настройка-приеми го, че се случва и че е нормално-ще ти бъде по-леко 

При нас положението е горе долу същото + кака първокласничка  .Когато бебка заспи сядам да уча с каката.Добре че тази зима е по -топла и се розхождаме навън там поне мирува видиш се с някоя мама  обмениш някоя приказка със себеподобен  видиш че не само ти откачаш в къщи .И така просто се въоражи с търпение  веселбата по отглеждането е един голям и безкрайно весел купон.

Пращай на ясла, друго спасение няма. И аз откачам по същия начин сега като не е на ясла. Ама докато ходеше беше голямо облекчение   

Извинявай ама ме напуши на смях А картинката ми е толкова позната,до болка позната Само дето на Ники много бързо й омръзват играчките но мисля че сега са във възраст в която откриват света и на мен ми е интересно да го преоткривам през нейните очи.Наистна понякога е много уморително ,но.......и доста забавно .