виновна

ами аз съм най-добрата майка за моето си дете.

правя всичко възможно да съм най-добрия родител за децата си.
но не им обещавам абсолютно щастие....то не е и полезно:)

сложени на кантар - плюсовете надделяват според мен...ще видим какво ще кажат те след време:)

Лио ,извинявай ,че те цитирам,но ми хареса как си го казала!

Аз също-за моите зайчета. Пък като пораснат ,ще се види -дано убеждението да ми е било вярно

стига не си го слагай на сърцето!
това донякъде е добре дори,щом ги познаваш,моята красавица я оставих за 10 мин при комшиите,  за да отида до мазето !Чух я от партера,живеем на 6 етаж!много е привързана към мен,има нужда от малко повече самостоятелност!
а и това не е кой знае какъв грях,почакай ще дойде ден когато така ще те вбеси че............................. или ще  се скараш жестоко,или ще посегнеш,или ще обидиш малкото съкровище!

посегнах и веднъж вбеси ме,много сълзи изревах след това но.......... а беше за нещо много дребно!
но въпреки всичко аз съм най-добрия родител за моята Елена,никой друг не би я обичал като мен,и не би могъл да и бъде по-добър родител!

иzвинявай госта бях аz

Да мисля че по принцип съм добра майка! Естествено винаги ме гризе съвеста достатъчно време ли отделям на детето си! А и случка от преди 2 дни ме навежда на мисълта че има още какво да направя по въпроса!!!! Естествено липсата на време за себе си понякога ни кара да крадем време от това за децата и се чувстваме виновни. Поне с мен е така!!

star-че няма ли да споделиш каква е "случката от преди 2 дена" ?  

Ами да мисля,4е съм добър родител за детето си,давам вси4ко от себе си,за да се 4увства добре и защитена и много оби4ана

При липса на избор-аз съм му най-добрата майка .... засега... Ще видим равносметката, когато детето ми стане на 25-30 години какво ще мисли....много вода ще изтече до тогава.....

Правя всичко вьзможно дасьм добьр родител и много ми се иска като станат на 25-30 и те да са убедени че сме дали всичко от себе си за да сме добри родители.

Подкрепям Дебеланка с две ръце!

никои не си признава  без бои а?!  
хеи я не криите -кое бебе е тупвало на земята или е изяждало понещо докато си чатиме:)  

Е тупването на земята лош родител ли те прави Не знаех Тогава съм от лошите, че моето не само веднъж е падало и цветя и книжки е яло, и червило и стика ми п/в изпотяване и да не изреждам още какво. Ама това е според вас, я питайте него как сладко само ми казва мама дали не съм най-добрата на света за него!!!

Ще ти кажа след 15-20 години, какво са ми отговорили
А за това, че я оставяш да ходиш на лекции, място да се косиш, се радвай, че има на кого да я оставиш

Аз мисля, че съм добър родител - независимо, че бебка е падала два пъти от леглото и си хапна една салфетка... Не смятам, че малките произшествия, които неизбежно се случват на едно дете правят родителите му по-лоши. Като малка постоянно бях в рани и драскотини, но НИКОГА не съм обвинявала за това родителите си, нито пък съм ги смятала за лоши такива! След 20-30 години ще си проличи какви родители сме били...

Аз също гласувах с - да.
Мисля си, че съм добър родител или поне се старая да съм такъв. Е понякога съм се чудила дали наистина съм особенно в моменти като снощи когато щерката ме накара да прочета какво е написала в дневничето  си. Най-отгоре пишеше - най обичам тати   .
Това ме натажи и наистина се запитах дали съм добър родител....и това при положение , че съм се посветила изцяло на нея пренебрегвайки всякаква професионална реализация

Определено обаче смятам, че неща от рода на падания , наранявания и оставяне за по няколко часа на някого за да си свършиш нещо не са от нещата, които те правят лош родител.
Че ти неможеш предпази детето си от всичко колкото и да бдиш над него. А и си мисля, че не е пък и нужно да се опитваш да го предпазваш от всяко нещо.

Радвай се че има на кого да си оставяш детенцето, щото аз примерно нямам на кого и винаги се е налагало да я мъкна с мене.

Ей Ц
Ама това си е част от раzвитието бе - няма ниЩо обЩо с това дали си добър родител или не.
Ами като го пуснеШ на пясъчника или на плажа да не би да не е яло пясък, миди, че и някой друг фас да опита.
Как иначе Ще zадоволиШ вечния стремеж на едно дете да иzследва и трябва ли да притъпяваме любопитвтвото му.
Ами ние как сме станали хора. Нима някой нас ни е паzил като рохки яйца - н пипай там ,не яж това или онова,
Няма спасение, просто това е живота

Аз бях!!!! Много съжалявам! Това е случката от преди 2 дни!!!    За падането става въпрос! Докато блеех в компютъра!

Бих се подписала под твоето мнение. Моята е само на 3 години и още си няма дневник, но да не казвам как ме заболява сърцето като ми каже "аз ще спя при тати, а ти мамо иди и спи на дивана" или "аз обичам мама, обаче татко ми е любим" и други такива.
Моето дете е падало само веднъж и не е яло странни предмети, но не мисля, че това ме прави добра майка. Това, което ме удовлетворява е, че детето ми има самочувствие (въпреки че нерядко и подтискам достойнството с наказанията, които и налагам за непослушание - голя-я-я-ма грешка според тукашните психолози, но аз не ги слушам ); мисли добре, знае много за възрастта си, смее се често, има добро сърце и е честно, жизнерадостно и открито дете.
По повод оставянето у съседката - ти спокойна ли си през това време? Ако нищо не те безпокои и ако смяташ, че тя се грижи добре за детето, не се тормози излишно. Аз си дадох детето на свекърите ми, когато стана на 1 година и те ми я гледаха 3 месеца, през което време аз не я видях "на живо", не я и чух (тя бе прекалено малка за да говори) защото ние живеем в Канада, а те - в Англия. Беше трудно решение за мен, но според мен бе най-доброто за детето ми в конкретния момент и отново ще го направя, ако се наложи. Въпреки че много често си задавам въпроса дали съм добра майка или не, мился си, че отговорът ни го е дала Лиорена - аз съм най-добрата майка за детето си. Едно, защото никой не може да го обича повече от мен и второ, защото малко или много то е едно малко мое копие както по генетичен код, така и по начин на мислене и поведение (отражение на моите).

аз съм най-добрата майка за сина си
и той е най добрия син за майка като мен  

Ех Лаура, значи опасни щерки имаме с тебе   .Да са ни живи и здрави.
Моята и тя все иска да спи при баща си, а аз на диване. Даже снощи точно така и стана.
Дори в момента ме гони от компа да си говори по кю-то с тати си.
Иска все с него да играе и то на игри от рода на кукли барби  
Не му завиждам в тези моменти на мъжа ми обаче. Направо е голяма смешка като го видя седнал на земята и държи по някое барби  А най смешното е като Бети ми каже "тати трябва да ми зашие дрехата на барбито или на ми направи друга щото той мамо по ги разбира тези неща". Незнам да се смея ли или да се подразня от това, че щерка ми смята баща си за по компетентен в куклените неща.

Но въпреки всичко аз си знам , че ме обича и че ме смята за най - чудесната майка на света, защото дори и от малки нейни жестове това ми е ставало ясно.
Като ми каже "обичам те от тук до луната" и забравям всичките и подобни изблици на по голяма любов към тати и.

Че никой не е лош родител съзнателно....
Че и лошите не си признават, все си намират някакви извинения и в техните очи са си перфектни или "съдбата им е изиграла номер" и затова са пропуснали това или онова....

Грешките към децата лъсват след няколко годинки! Сега не мога да кажа....!Аз си мисля, че съм добра майка...

Познавам родители които се мислят за добри, но това не им пречи да удрят децата си и да им крещат, други пък са толкова "добри" че децата им блъскат всички останали от пързалката и т.н.
Това което е добро за един е лошо за друг.
Дали сме добри родители, децата ни ще кажат и времето ще покаже.

Ооооо аз съм правила голям гаф. Преди около две години сложих Гери да спи с пантофите следобеден сън. Като я видях после, адски мъчно ми стана, че съм била толкова разсеяна...
Друг гаф- в родилния дом изпуснах стъклото, което се отваря на количката и то баммм в челото на Юли...той дори не ревна, дано няма последствия...

И аз смятам,че съм добра майка,поне правя всичко възможно и дори се вживявам прекалено на моменти.Но имам гафове(грехове),които са ме тормозели и ще ме тормозят.Често си мисля,че не правя достатъчно за децата си(по отношение на вниманието),но мъжът ми ми помогна да разбера,че и аз съм човек и да не искам от себе си невъзможното.
Големите ми грехове са,че понякога се е случвало да изляза извън нерви и да стана "страшна",което е безмислено.Също и когато се заплесна на компа,а децата искат да им обърна внимание(много виновна се чувствам),но се старая това да не се случва.А най-големият ми грях,който не мога да си простя (тук много майки може би ще се възмутят ужасно и биха ме заклеймили) е :веднъж пушихме по цигарка на терасата с приятели,докато децата тичаха и си играеха супер щастливо-лудешки в стаята,когато малката ми дъщеричка на 2 годинки хукнала в еуфорията си към терасата-аз с гръб към стаята.Държах си цигарата долу,на ниско,и тя се набучи на нея(малко над клепача на оченцето).Изпаднах в ужас и се почувствах ужасно виновна.Слава Богу,малката почти не реагира,не се уплаши и не я заболя много.Но дълго след това,като и гледах зачервеничкото.....не можех да си простя нелепата случка.А като ни срещнеше някой и попиташе,къде се е "ударила"малката......беше ме срам да разкажа...
И към сина ми имам голям грях,който ме тормозеше.Като бебче му бях затегнала терличката(с връзки беше и все му падаха) без да съм разбрала.Детето плачеше милото,а аз се чудех какво му е -проверявах памперса,топлих коремчето,гушках го(мислех коликите...),накрая чак се ядосах,че не разбирам какво "иска това дете" Когато му ги свалих(добре,че не беше много време минало,но все пак...) направо се разплаках като видях резката от завързаните връвки...
Е,признах си...много виновна съм се чувствала за всички тия издънки и съм си казвала,че съм лоша майка,ВИНОВНА.

Ми аз още съм била малко време майка, ама съм сигурна че съм си добра мама за Таня нали си е моя кой друг така ще я гледа и обича
е вярно един пък и клъцнах малко пръстчето докато и режех ноктите и вчера и ударих главата в един стол   ама пак съм си добра мама тя ще ми прости

Ох докато ви четях Се ,успокоих! Не че си мисля че съм лоша майка! Явно навсякаде има малки инциденти!

Аз страдам от мисълта, че не полагам достатъчно грижи за бебе, но явно има защо. Понякога я оставям да си играе самичка и сядам пред пс-то, чувам я как си гука и говори любовно на някоъ плюшен звяр и ми става неприятно, че съм я изоставила... Е, ако мия чинии или готвя, може да я оставя и да пореве леко.   Много плахо подхождам нещо...
Пък първия път като й рязах нокти, също като T o n i леко клюцнах малко кожа, бебе беше много сърдита.
После, може би малко съм я държала по корем, щото не искаше, но и не се научи на пълзи, лази и понякога се упреквам, че все пак в мен може да и било причината... Ама тя пък не искаше да стои дълго по корем...  
Баща й наскоро присъствал на преобръщането с проходилка. Има си цицина шошката ми. Загубило са първо 1, после другото кололо и докато се светнем да ги залепим, Мая направил един пирует, с нагласата да настигне и хване бащата си и се катурнала. Но аз не съм виновна тук.  
Други преживявания от неприятен характер се не сещам.

Изчистих си съвестта, гледам равносметката и нямам кой знай какви провинения и се чувствам  доволна. Даже мога да се похваля, че си гледам добре бебочеството, щом се смее непрекъснато и е щастлива. Родителите тоже. Пу, да не ни е уроки!
Понякога съзерцавам родителите си, които са много виновни за някоъ работи и на моменти съм им много, ама много ядосана. Ами моите са си, обичам ги, де ще ида!?
Гледам да не повтарям грешките им, старая се да съм строга, но справедлива (то за тез работи е още рано де)...
Аз съм най-добрата мама за мойто най-добро детенце.

Правя каквото ми е по силите за да бъда добра майка и надявам се че се справям.

Аз  винаги  мисля, че мога и повече, все не съм доволна от себе си. Имам много гафове с децата, обаче един още не мога да си простя и ми се плаче като се сетя - Симеон все се навърта около саксиите ми, вади пръст, а някои цветя си е избрал и методично им скубе листата. Аз обяснвам, че е лошо и го плесвам леко по ръчичката. Въпреки това всеки ден продължавах да намирам по пода листата на едно растение и все по-изнервена се карах на детето, и по памперса го плясках     . Накрая изнесох цветето на балкона, където малкия не стъпва и .... о, ужас, листата сами падали!        Как можах да се държа така с милото ми, несправедлива, виновна майка!
Другото, което ме измъчва е, че не му отделям достатъчно внимание, заради специфичните грижи за бебето. Тъжно ми става, когато той иска да играем, а аз не мога, защото Иво яде по час и половина, после реве още 2, после ходим на рехабилитация и денят се изнизал. Детето остава пренебрегнато  от мен, аз се разкъсвам от вина към баткото и гняв към бебето, защо не се храни нормално, а ми виси на ръцете с часове, накрая се чувствам двойно по-виновна - защо се ядосвам на горкото бебе и дали го обичам достатъчно. Става спирала, от която трудно излизам и задължително с усещането, че не съм добра майка!  

Мисля,че съм добър родител!
Давам всичко от себе си за моето малко мъниче !

мдааа много си права

аз съм най-добрата за мойте деца !!!

Нищо лично спрямо авторката на темата, но много мразя подобни въпроси. Как мога да знам добра ли съм - правя всичко по силите ми, обичам я безкрайно, но само тя и то след време може да каже дали съм добра майка. Ето моята майка сигурно е треперила по същия начин над мен, но нещата се стекоха така, че вече почти не се понасяме. Вероятно ме обича не по-малко отколкото аз обичам моето дете, но...просто не се разбираме и всеки разговор преминава в кавга.

Отговорих с да. Поне за себе си знам, че правя всичко, което мога. Опитвам се да го гледам добре и полезно за самия него. Основно през деня сме си само двамата. Мойта майка го храни на обяд (като му донесе яденето от кухнята), а и вечер идва да си поиграят. Следобедните часове сме на гимнастика, че още работим над развитието си. Вечер като заспи гледам нещо за университета да понауча, че сега вече завършвам и ми предстоят и изпити, и дипломна работа, и кандидатстване за магистратура. В същото време се старя максимално да се интересувам от сферата, към която съм се насочила, че после няма кога да наваксвам. Не спирам да чета и под всякакви форми разни неща за отглеждането на мъничетата, все пак отнякъде трябва да се почерпи и опит. А иначе си и живеем сами, отделно от родители, та и къщата гледам да сколасвам да пооправям, че не мога да се похваля с най-подредения съпруг. Нещо да сготвя, естествено не всеки ден, ама поне в седмицата три-четири пъти. (Добре, че ядем по-малко )
Като погледне човек не са кой знае какви трудоемки работи, ама за всичко си трябва време и съсредоточаване. Старая се да се справям на всеки фронт. За сега успявам, въпреки че ми се ще да съм и още по-организирана. Може би някога ще се науча.
В крайна сметка давам, колкото мога от себе си. Надявам се околните да го оценяват.  

Старая се да бъда добър родител, но дали се справя може да каже само дъщеря ми, но след някой и друга година