Искам да чуя и вашите мнения по въпроса.Имате ли познати които винаги парадират със своята външност?Това самочувствие ли е, или комплекс?
- Публикувана: 24 фев. 2007, 17:47 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2007, 14:15 ч.
Комплекс или самочувствие
Имам впредвид нещо от рода:виж колко са ми хубави ръцете,виж колко са ми хубави краката и тн....
Това са абсолютни комплекси
Имам впредвид нещо от рода:виж колко са ми хубави ръцете,виж колко са ми хубави краката и тн.
.
Имам впредвид нещо от рода:виж колко са ми хубави ръцете,виж колко са ми хубави краката и тн.
А кое за теб е парадиране?
Едно е да имаш самочувствие, съвсем друго да парадираш с него.
Темата не е `за` или `против` самочувствието, не бъркайте двата щата А кое за теб е парадиране?
Самочувствието няма нищо общо с парадирането, според мен. Хубавата жена действително трябва да си знае цената, а не да се прави на скромна. Но да имаш реално самочувствие означава да си уравновесен, тогава нямаш нужда постоянно да се изтъкваш /парадираш/ колко си хубав, за да го потвърдят и другите. Пък и едва ли ще ти пука какво мислят хората.
Парадирането е комплекс и е свързано с постоянно търсене на одобрение от другите, получаването на комплименти е един вид преодоляване на собствената ти неувереност.
Парадирането е комплекс и е свързано с постоянно търсене на одобрение от другите, получаването на комплименти е един вид преодоляване на собствената ти неувереност.
Ммм, за мене има разлика между двете. Да повтаряш непрекъснато "Ох, ама нали са ми много хубави ръцете?" е нужда от одобрение. Да си разглеждаш ръцете в захлас, докато някой ти говори, е самовлюбеност. И двете са еднакво нездрави и еднакво неприятни като поведение и са далеч от нормалното самочувствие, но аз под "парадиране" разбирам втория тип поведение - самовлюбеното.
Самочувствието няма нищо общо с парадирането, според мен. Хубавата жена действително трябва да си знае цената, а не да се прави на скромна. Но да имаш реално самочувствие означава да си уравновесен, тогава нямаш нужда постоянно да се изтъкваш /парадираш/ колко си хубав, за да го потвърдят и другите. Пък и едва ли ще ти пука какво мислят хората.
Парадирането е комплекс и е свързано с постоянно търсене на одобрение от другите, получаването на комплименти е един вид преодоляване на собствената ти неувереност.
Парадирането е комплекс и е свързано с постоянно търсене на одобрение от другите, получаването на комплименти е един вид преодоляване на собствената ти неувереност.
Браво! Страхотно каzано!
Аз не познавам такива жени...имам такива спомени от ученическите и студентски години само. Около мен няма жени,които на 35-40 да парадират с красота- тя не остава незабелязана, но да парадират...може би са я изтъквали като качество на 20, сега само ....неподдържаната жена прави впечатление.
Парадирането е комплекс и е свързано с постоянно търсене на одобрение от другите, получаването на комплименти е един вид преодоляване на собствената ти неувереност.
Като сме заговорили за хубост, същото важи и за признанието от другите за собствените си умения и интелигентност или пък другата крайност - незачитането им и проявата на агресивност, изразена с пълното самосъзнание, че си прав, а другите просто не те разбират
Зависи.
Аз винаги се притеснявам,когато ми направят комплимент,независимо дали за външността или за работата ми.
Това комплекс ли е?
Имам позната,която на нищо не прилича,обаче има такова самочуствие...
Незнам откъде идва.
Това комплекс ли е?
Мисля,че границата е много тънка.
Би трябвало,когато ти направят комплимент да благодариш-това е самочуствие.
А когато сам си го просиш е комплекс.
Аз винаги се притеснявам,когато ми направят комплимент,независимо дали за външността или за работата ми.
Това комплекс ли е?
Имам позната,която на нищо не прилича,обаче има такова самочуствие...
Незнам откъде идва.
Това комплекс ли е?
Мисля,че границата е много тънка.
Би трябвало,когато ти направят комплимент да благодариш-това е самочуствие.
А когато сам си го просиш е комплекс.
И аз имам навпредвид, че всяка крайност е нездрава.
Ама вижте колко му отивам на Джонито, пу-пу
Ама вижте колко му отивам на Джонито, пу-пу
Пу-пу, направо си "жо ле такси"
Радвам се да те засека!!!
Зависи.
Аз винаги се притеснявам,когато ми направят комплимент,независимо дали за външността или за работата ми.
Това комплекс ли е?
Имам позната,която на нищо не прилича,обаче има такова самочуствие...
Незнам откъде идва.
Това комплекс ли е?
Мисля,че границата е много тънка.
Би трябвало,когато ти направят комплимент да благодариш-това е самочуствие.
А когато сам си го просиш е комплекс.
Аз винаги се притеснявам,когато ми направят комплимент,независимо дали за външността или за работата ми.
Това комплекс ли е?
Имам позната,която на нищо не прилича,обаче има такова самочуствие...
Незнам откъде идва.
Това комплекс ли е?
Мисля,че границата е много тънка.
Би трябвало,когато ти направят комплимент да благодариш-това е самочуствие.
А когато сам си го просиш е комплекс.
И при мен го има това. А едно време не бях такава, повредих се. Във всеки случай - не ми е комплекс.
А относно `познатата` ти - не мога да избера кое е по-жалко: да парадираш със самочувствие, когато действително има база, но просто имаш нужда от комплименти или да бълваш такова, защото изпитваш крещяща нужда да си нещо, което не си. Тук примери много.