Една случка неотдавна ми напомни, че аз изобщо досега не съм се сетила да обясня на детето си, че не всички хора са добронамерени към децата, и за евентуалните опасности от заиграването с непознати възрастни. Мойто хлапе е много общително и дружелюбно и е готово да се заиграе и тръгне (не дай боже) с всеки. Опитах да му кажа, че има и такива хора, които отнемат деца от родителите им, обаче видях, че това го изплаши. А не искам това да става. Вие какво правите по въпроса?
- Публикувана: 25 фев. 2007, 10:04 ч.
- Последно мнение: 1 март 2007, 10:18 ч.
"не разговаряй с непознати"
Първа глава на "Майстора и Маргарита" 
...защо да не разговаря с непознати ? ...... прекалено е доверчив ли ....тогава може би е по- добре да се изплаши и да си има едно на ум , отколкото да тръгва с всеки ..... незнам ... колко е годишно детенцето ? .... и колко често остава само, че да срещне непознат човек и да тръгне с него ..... след училище ли имаш предвид
...защо да не разговаря с непознати ? ...... прекалено е доверчив ли ....тогава може би е по- добре да се изплаши и да си има едно на ум , отколкото да тръгва с всеки ..... незнам ... колко е годишно детенцето ? .... и колко често остава само, че да срещне непознат човек и да тръгне с него ..... след училище ли имаш предвид
Ами казвам точно това - че има лоши хора, които искат да отнамат децата от родителите им. И че не трябва да тръгва никога с който и да е /освен членовете на семейството/, назависимо какво й казват и обещават. Че и някои възрастни могат да лъжат /не само децата/ и не трябва да вярва на всеки. Че може да й кажат, че ще й дадат нещо хубаво или ще я заведат при мама, но това няма да е вярно. Като по-малка я бях "инструктирала", ако някой иска да тръгне с него да вика силно "Мамо" и да не тръгва. Същото важи и ако се загуби - да застане на едно място и пак да ме вика. Не бих казала, че тези разговори са я плашили. Може би, защото й заговорих за това, когато беше мн. малко и често повтарях тъй като малките имат склонност да забравят такива нещо.
Минзухар, така, както гледам, детенце май е колкото моето - на 6 и кусер. Ако е така, малко си позакъсняла с този разговор. Нормално е да се уплаши, тъй като на тази възраст напълно разбира какво имаш предвид, докато по-малките го възприемат по-бавно и съответно "безстресово". Моята дори ми философстваше, че ако чичото кажел, че ще я води на сладкарница, щяла да тръгне, а ако види, че не тръгват по "правилния път" да се отскубне и да избяга.
Минзухар, така, както гледам, детенце май е колкото моето - на 6 и кусер. Ако е така, малко си позакъсняла с този разговор. Нормално е да се уплаши, тъй като на тази възраст напълно разбира какво имаш предвид, докато по-малките го възприемат по-бавно и съответно "безстресово". Моята дори ми философстваше, че ако чичото кажел, че ще я води на сладкарница, щяла да тръгне, а ако види, че не тръгват по "правилния път" да се отскубне и да избяга.
И аз много му обяснявам, защото той е такъв, че отива и започва да си лафи с хората, хич не е притеснителен. Много ме е страх от това, защото всякакви ги има.
нали го наблюдаваш ... кога остава сам ? ...като дойде време да ходи насам- натам сам, ще бъде достатъчно голям, че да разбира тези неща с лошите хора
Не става въпрос за разговори с непознати, затова го сложих в кавички. Просто имаше такъв лаф който на времето ни внушаваха на нас. Страхувам се да не тръгне нанякъде, наистина е страшно доверчив и си мисли, че всички хора са добри. На 6 г. е, напр. последната случка беше на поредната ни екскурзия. Играеше си сам отвън пред хотела и се запознал с един чичко, говорили си и се разбрали след обяд пак да се срещнат на същото място, за да му покажел каква хубава кола има. И, че това трябвало да си остане тяхната тайна, да не ни казва, че има нов приятел.
Не става въпрос за разговори с непознати, затова го сложих в кавички. Просто имаше такъв лаф който на времето ни внушаваха на нас. Страхувам се да не тръгне нанякъде, наистина е страшно доверчив и си мисли, че всички хора са добри. На 6 г. е, напр. последната случка беше на поредната ни екскурзия. Играеше си сам отвън пред хотела и се запознал с един чичко, говорили си и се разбрали след обяд пак да се срещнат на същото място, за да му покажел каква хубава кола има. И, че това трябвало да си остане тяхната тайна, да не ни казва, че има нов приятел.
...... Ужас .....Минзухар, така, както гледам, детенце май е колкото моето - на 6 и кусер. Ако е така, малко си позакъсняла с този разговор. Нормално е да се уплаши, тъй като на тази възраст напълно разбира какво имаш предвид, докато по-малките го възприемат по-бавно и съответно "безстресово". Моята дори ми философстваше, че ако чичото кажел, че ще я води на сладкарница, щяла да тръгне, а ако види, че не тръгват по "правилния път" да се отскубне и да избяга.
Ами да, знам, че малко съм позакъсняла, но до неотдавна не бях го изпускала от поглед и затова не съм се и сещала вероятно. А мъжа само ме хока, че съм като квачка, никаква самостоятелност не му давам...друга тема
И всъщност защо смятате, че трябва да разговаря с непознати в оцъствие на близки!? Разбира се, ако непознат я пита нещо ще отговори, но какъв е смисалът да се заговаря? На тези времена предпочитам да е предпазлива, пък дори и невъзпитана. И не вярвам скоро да я оставя без надзор....
secretgarden, на нашата площадка през лятото е така препълнено с деца, че колкото и да се стараеш, не можеш нон стоп да наблюдаваш детето си. Така че, е добре да бъде инструктирано дори и да си непрекъснато с него.
secretgarden, на нашата площадка през лятото е така препълнено с деца, че колкото и да се стараеш, не можеш нон стоп да наблюдаваш детето си. Така че, е добре да бъде инструктирано дори и да си непрекъснато с него.
Аз си спомням навремето майка ми как ми обясняваше тези неща, казваше ми
-не разговаряй с непознати, защото има лоши хора, които могат да те откраднат от мама и тати
-ако някой човек те заговори и иска да тръгнеш, за да ти даде играчка или някое лакомство, не му вярвай. Викай силно "ПОМОЩ"
-винаги поглеждай през шпионката, когато се звъни на вратата и ако е непознат, никога не отваряй вратата. Винаги питай "Кой е ?" Говори с човека през врата, без да отваряш. И ми се обади по-телефона веднага.
-ако се почустваш застрашена от някой и ако си навън викаш "ПОМОЩ" и ако има полицай тичаш при него. Ако си в къщи ми се обаждаш по-телефона, ако неможеш да се свържиш с мен, звъниш в полицията.
-ако някой те задърпа навън, викаш силно, хапиш, дърпаш се, риташ
И т.н. Не ме е наплашила с тези неща, а напротив, тогава разбрах, че има лоши хора от които трябва да се пазя. Никога не съм говорила с непознати.
Имах една случка, като ученичка /1-ви клас/
Звъни се на вратата, аз питам "Кой е ?", мъжки глас ми вика "Аз съм" , поглеждам през шпионката, но не се вижда нищо, ония беше си сложил пръстта на шпионката. Аз му казах "Сега ще събудя баща ми, за да говорите с него" 
и веднага се обадих на майка. Ония изчезна. После няколко дни баща ми си стоеше в къщи, взе си отпуска 
-не разговаряй с непознати, защото има лоши хора, които могат да те откраднат от мама и тати
-ако някой човек те заговори и иска да тръгнеш, за да ти даде играчка или някое лакомство, не му вярвай. Викай силно "ПОМОЩ"
-винаги поглеждай през шпионката, когато се звъни на вратата и ако е непознат, никога не отваряй вратата. Винаги питай "Кой е ?" Говори с човека през врата, без да отваряш. И ми се обади по-телефона веднага.
-ако се почустваш застрашена от някой и ако си навън викаш "ПОМОЩ" и ако има полицай тичаш при него. Ако си в къщи ми се обаждаш по-телефона, ако неможеш да се свържиш с мен, звъниш в полицията.
-ако някой те задърпа навън, викаш силно, хапиш, дърпаш се, риташ
И т.н. Не ме е наплашила с тези неща, а напротив, тогава разбрах, че има лоши хора от които трябва да се пазя. Никога не съм говорила с непознати.
Имах една случка, като ученичка /1-ви клас/
Звъни се на вратата, аз питам "Кой е ?", мъжки глас ми вика "Аз съм"
, поглеждам през шпионката, но не се вижда нищо, ония беше си сложил пръстта на шпионката. Аз му казах "Сега ще събудя баща ми, за да говорите с него" и веднага се обадих на майка. Ония изчезна. После няколко дни баща ми си стоеше в къщи, взе си отпуска 
можете да тренирате разли1ни подобни "сценарии"
пример :
аз съм непознат 1овек,идвам до теб и ти казвам-ела да видиш едно ку1енце и да си поиграеш с него-ти какво ми отговаряш и пр.
близо до пубертет децата имат много буквално мислене и ако имат готови отиграни отговори ,к са при това одобрени от родителите им е много по-лесно;
друго -прости и еднозна1ни правила по повода,от типа "ако ...-то тогава ти", също важно,защото ако има много АКО-та децата се объркват
пример :
аз съм непознат 1овек,идвам до теб и ти казвам-ела да видиш едно ку1енце и да си поиграеш с него-ти какво ми отговаряш и пр.
близо до пубертет децата имат много буквално мислене и ако имат готови отиграни отговори ,к са при това одобрени от родителите им е много по-лесно;
друго -прости и еднозна1ни правила по повода,от типа "ако ...-то тогава ти", също важно,защото ако има много АКО-та децата се объркват
Като прочетох темата се сетих, че скоро и аз не съм им говорила на моите по този въпрос. Но иначе като се замисля от по-раничко започнах да им обяснявам и не мисля че са се уплашили. Но трябва да си призная че мене много ме е страх. Като слушам и гледам разни истории. И винаги се чудя какво ги кара тия хора да постъпят така с едно дете.
Мерси за този текст. Винаги като обяснявам си мисля че изпускам някоя ситуация, все имам чувството че не съм казала достатъчно.
Предполагам сте чели това, ако не сте - прочетете го.
Разговаряме непрекъснато и с двете. Живеем в малък град, където рисковете са по-малки, но нищо не се знае...
По принцип изобщо не отговарят на непознати, освен в случаите, когато разговорът е пред мен или баща им. По-добре да ги сметнат за невъзпитани, отколкото общителността им да им изиграе лоша шега.
По принцип изобщо не отговарят на непознати, освен в случаите, когато разговорът е пред мен или баща им. По-добре да ги сметнат за невъзпитани, отколкото общителността им да им изиграе лоша шега.
Ох, болна тема за мен! Ама как ще му обясниш кой е непознат?В случката, която описва Минзухар например, чичкото вече не е непознат; нали вече са се запознали.Препоръчвам ви най-горещо една книга на Лияна Панделиева , но за съжаление забравих как се, казваше защото от 1 година съм я дала на госпожите на дъщеря ми
И моят син е много контактен и обича да разговаря с хората. Затова откакто може да разбира човешка реч, говорим по тези теми. И не спираме, като се стараем да не го наплашваме или откъсваме от хората.
Примери давам винаги, когато изскочи нещо. Например със сцени от любими негови филми - сещам се за "майката"-горила на Тарзан, чието маймунче хукна да гони пеперуда само в гората и разбира се, беше изядено.
Това, което много ме дразни е нетактичността на възрастните хора. Млади или по-стари, всички държат да заговарят децата (най-вече да ги питат глупости, на които децата се чудят и маят какво да отговорят), да ги поучават и най-ужасното - да ги пипат.
Много се ядосах на една (хем млада) жена, която държеше да си приказва със Самуил. Той й каза няколко пъти: "Извинете, не говоря с непознати", тя пак напира. Че й му вика: "Ами да се запознаем тогава".
За някои това да ти влизат в периметъра може да е очарователна черта на българина... Мен тази черта много ме дразни.
И си мисля, че именно това е причината почти всяко дете (както се оказа) от моето поколение да е имало неприятни случки с възрастни и да не е казало за това на никого.
Примери давам винаги, когато изскочи нещо. Например със сцени от любими негови филми - сещам се за "майката"-горила на Тарзан, чието маймунче хукна да гони пеперуда само в гората и разбира се, беше изядено.
Това, което много ме дразни е нетактичността на възрастните хора. Млади или по-стари, всички държат да заговарят децата (най-вече да ги питат глупости, на които децата се чудят и маят какво да отговорят), да ги поучават и най-ужасното - да ги пипат.
Много се ядосах на една (хем млада) жена, която държеше да си приказва със Самуил. Той й каза няколко пъти: "Извинете, не говоря с непознати", тя пак напира. Че й му вика: "Ами да се запознаем тогава".
За някои това да ти влизат в периметъра може да е очарователна черта на българина... Мен тази черта много ме дразни.
И си мисля, че именно това е причината почти всяко дете (както се оказа) от моето поколение да е имало неприятни случки с възрастни и да не е казало за това на никого.
Съгласна съм с всичко, написано тук.
И аз все повтарям "не говорете с непознати" на децата си, но за съжаление децата са много доверчиви, уж са наясно когато им обяснявам.
Играеше си сам отвън пред хотела и се запознал с един чичко, говорили си и се разбрали след обяд пак да се срещнат на същото място, за да му покажел каква хубава кола има. И, че това трябвало да си остане тяхната тайна, да не ни казва, че има нов приятел.
Напоследък си мислех за това. Мен от малка са ме учили "не говори с непознати", "не отваряй на непознати", "не взимай нищо за ядене от непознати", даже са ме плашили... Честно казано май по-добре е страхът, отколкото предоверяването...
Синът ми напоследък започна да приема разни неща за ядене от непознати Като по-малък винаги ме поглеждаше и чакаше разрешение да вземе нещо, сега си го взима направо Вярно, че идва при мен и го носи (не го яде без разрешение), но все пак... И е много досадно, те хората явно му дават, защото им е сладък, но нито ме питат, направо му подават. Винаги, когато съм предлагала нещо за ядене на дете, например синът ми яде, то го гледа, задължително питам родителите дали му дават такова нещо и им давам в техните ръце те да му го подадат.
Миндухар, от вашия случай, с "новия приятел" направо настръхнах...
Синът ми напоследък започна да приема разни неща за ядене от непознати
Като по-малък винаги ме поглеждаше и чакаше разрешение да вземе нещо, сега си го взима направо Вярно, че идва при мен и го носи (не го яде без разрешение), но все пак... И е много досадно, те хората явно му дават, защото им е сладък, но нито ме питат, направо му подават. Винаги, когато съм предлагала нещо за ядене на дете, например синът ми яде, то го гледа, задължително питам родителите дали му дават такова нещо и им давам в техните ръце те да му го подадат.Миндухар, от вашия случай, с "новия приятел" направо настръхнах...
да ви разкажа какво ми каза моя позната живееща в Германия - в училището имат много строг контрол за вземане и водене на децата, но за всеки случай всяко дете трябва да си намисли "тайна думичка", която трябва да чуе в случай, че някой друг го взема от училището, естествено я знаят родителите и детето и много ясно му е обяснено, че без да я чуе никъде да не отива, а да търси помощ. може да се използва и по площадки също.
да ви разкажа какво ми каза моя позната живееща в Германия - в училището имат много строг контрол за вземане и водене на децата, но за всеки случай всяко дете трябва да си намисли "тайна думичка", която трябва да чуе в случай, че някой друг го взема от училището, естествено я знаят родителите и детето и много ясно му е обяснено, че без да я чуе никъде да не отива, а да търси помощ. може да се използва и по площадки също.
Това е много хитро,а и децата обичат тайнствените неща.Нещо като паролата при партизаните или хайдутите.Жалко,че моето е само на 2,5,иначе веднага се сещам за паролка.
Аз съм приказвала доста по въпроса или поне се надявам да е доста. С не познати да не се разговаря, когато ги заговори дори и познат (от това изключвам нас и близките роднини като баби, дядовци и лели), примерно някой човек, който са виждали да си говори с нас, да не тръгват с него, освен ако изрично не са попитали мен или баща им за разрешение. Никъде не се ходи без наше знание, винаги трябва да сме наясно с местонахождението (Димана е вече втори клас). Ако някой въпреки, че са отказали да тръгнат с него се опита да ги накара на сила, да не се срамуват, а да викат колкото им глас държи, получили са официалното ми разрешение да хапят, щипят и ритат в такъв случай.
Не ми се е случвало до сега да завържат запознанство с непознат.
Обезпокоително е доверието, което е гласувала дъщеря ти на непълно непознат човек и не мисля, че трябва да и спестяваш някои неща, само защото ще се изплаши достатъчно е да обясниш, че тя може да реагира и може да се предпази, а не само да и представиш един страшен нов свят, в който тя да се чувства в безизходица. Спестяването на определена информация не е спестяване на страха, напротив даването на възможност и самоувереност, че не зависимо , че нещо е страшно, не е непреодолимо ще й помогне да се справя по лесно със страшните неща.
Не ми се е случвало до сега да завържат запознанство с непознат.
Обезпокоително е доверието, което е гласувала дъщеря ти на непълно непознат човек и не мисля, че трябва да и спестяваш някои неща, само защото ще се изплаши достатъчно е да обясниш, че тя може да реагира и може да се предпази, а не само да и представиш един страшен нов свят, в който тя да се чувства в безизходица. Спестяването на определена информация не е спестяване на страха, напротив даването на възможност и самоувереност, че не зависимо , че нещо е страшно, не е непреодолимо ще й помогне да се справя по лесно със страшните неща.
Ох... това е един от големите ми страхове. 
Дариа е толкова контактна, че чак е нахална, а и противно на повечето деца има предпочитания към мъжете... /Бях чела някъде, че трябва да учим децата да се обръщат към жена в случай на опасност, заради по-малката вероятност от насилие/.
За сега се опитвам да я науча винаги да ме вижда и аз нея, но не е много успешно. Научих я да си казва цялото име и сега учим адреса.
Дариа е толкова контактна, че чак е нахална, а и противно на повечето деца има предпочитания към мъжете... /Бях чела някъде, че трябва да учим децата да се обръщат към жена в случай на опасност, заради по-малката вероятност от насилие/.
За сега се опитвам да я науча винаги да ме вижда и аз нея, но не е много успешно. Научих я да си казва цялото име и сега учим адреса.
Тук постоянно изчезват деца
и после или не ги намират, или
ги намират я разфасовани, я
другояче, но не за щастие на
родителите. В България не бях
чувала за толкова много извратеняци,
докато тук познавам няколко
души, изживели като деца срещи
с похотливи роднини или познати.
Сбъркано общество. Параноясвам.
Много на място казано!!!
и после или не ги намират, или
ги намират я разфасовани, я
другояче, но не за щастие на
родителите. В България не бях
чувала за толкова много извратеняци,
докато тук познавам няколко
души, изживели като деца срещи
с похотливи роднини или познати.
Сбъркано общество. Параноясвам.
Непознати за моите деца са всички, които не са видяни да разговарят с нас.
Много на място казано!!!
