здравейте, мами!искам да ви питам зададохте ли си някога въпроса- аз лоша майка ли съм?на мен ми се случи тази нощ.гледам си бебето съвсем сама- никой не идва да ми помага,вече често се случва Вики да се глези, т.е. да иска да е на ръце, само че така аз нищо не мога да свърша вкъщи. реших да го оставям да плаче някой път, за да го отучвам, та тази нощ той плака много, аз не го гушках десетина-петнайсет минути,после не издържах и станах, оказа се че е плакал от колики, напълних термофор с топла вода, сложих му го до коремчето и след малко се успокои и заспа. стана ми много съвестно,че не съм направила разлика в плача
- Публикувана: 26 фев. 2007, 13:37 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2007, 22:05 ч.
зададохте ли си вече този въпрос?
![[x] Galya S](http://static.bg-mamma.com/img/4/avatars/Titles/av13new05.gif)
Според мен фактът, че ти е станало съвестно говори, че НЕ си лоша майка-тъкмо обратното.На всеки може да се случи да не разчете правилно сигналите на бебето си-човешко е(вярвам, че и самото бебче ако можеше щеше да ти каже да не се тормозиш).Браво на теб, че сама се справяш и разбира се, че ще се стараеш да не го разглезваш-това ще бъде най-вече в негова полза.Макар и толкова малки, те разбират всичко-както казват "раждат се с образование без диплома".Поздрави и нацелувай бебчето си !!! 
Този въпрос всеки си го задава рано или късно.Само помни, че за твоето бебе няма по-добра майка от теб. Няма човек, на когото да му пука повече за детето ти от теб самата. Ще се научиш да различаваш инатливия рев от зова за помощ, но по-късно. Бебета на тази възраст не се глезят, това става доста по-късно. Не се притеснявай да го гушкаш и носиш, няма да го разглезиш след като го гледаш сама/това е физически невъзможно/. Виж ако имаш баби-помагачки около теб е съвсем друга работа 
Случвало ми се е при първите зъби. Реших, че Виктория нещо съвсем се е рзглезила и не спира да плаче и мрънка, докато не я вземеш. Реших да я възпитам и я държах 15 мин. плачеща. Не издържах, естествено и я взех. Чак по-късно същия ден и напипах зъбите. Всички в къщи се изредихме да я мачкаме и да и се извиняваме. От тогава, като мрънне някоя, веднага бъркам в устата. 
Нормално е да се почувстваш отвратително, но такива случки в никакъв случай не те правят лоша майка! В края на краищата на повечето ни е за първи път и няма как да знаем всичко и да не грешим. Като гледам по новините какви майки има, ние сме си за канонизиране! Не че те трябва да са ни критерий, де...
Нормално е да се почувстваш отвратително, но такива случки в никакъв случай не те правят лоша майка! В края на краищата на повечето ни е за първи път и няма как да знаем всичко и да не грешим. Като гледам по новините какви майки има, ние сме си за канонизиране! Не че те трябва да са ни критерий, де...
Да, почти всеки ден си го задавам 
Че и по няколко пъти на ден.Аз също сама си гледам децата и ми е трудно.
Задавала съм си го, но е важно да осмисляш трезво ситуацията. Изнервяш се, нормално и Крис беше с много колики и ми идваше нанагорно, не си лоша майка, човек си. Аз затова заразях къщната работа и го разхождах много, успокояваше се от разходките и срещите с други хора. Все пак по-добрия вариант ако си нервна е да излезеш от стаята, дори да го оставиш да поплаче няколко минути. Защото съм виждала майки да хвърлят децата си в количките и да им крещят и повярвай това е жестока травма за детето, което го прави още по-нервно и ревливо. Е това за мен е лошата майка. Плачът поне не го психира. След минута ще се върнеш и ще го гушнеш и всичко ще е наред.
Ми не, не съм си го задавала този въпрос вече 4 години 
Не се вживявам толкова може би. 
Не се вживявам толкова може би. 
Почти всеки ден съм си го мислила за година и половина 
Не се обвинявай- не си лоша майка,просто си още в началото,скоро си родила,хормоните бушуват в теб,детето плаче незнайно защо,не виждаш помощ от никого-или всеки ти се бърка със съвети и мнение...
И ние сме минали по този път- ще премине,ще станеш по-уверена,ще видиш че ще започнеш са де справяш със всичко
Просто още си в началото...
Я по- ведро.Гушни детето,пусни музиката ,която харесваш и потанцувайте заедно...а ако и татето се включи още по-добре....ще се почустваш много по-щастлива
Усмихни се
Не се обвинявай- не си лоша майка,просто си още в началото,скоро си родила,хормоните бушуват в теб,детето плаче незнайно защо,не виждаш помощ от никого-или всеки ти се бърка със съвети и мнение...
И ние сме минали по този път- ще премине,ще станеш по-уверена,ще видиш че ще започнеш са де справяш със всичко
Просто още си в началото...
Я по- ведро.Гушни детето,пусни музиката ,която харесваш и потанцувайте заедно...а ако и татето се включи още по-добре....ще се почустваш много по-щастлива
Усмихни се
задавам си го понякога,но за собствено успокоение си казвам че няма идеални хора
малко не по въпроса,но според мен толкова малко бебче плаче защото има нужда от мама,както в случая,амам му епомогнала,а не се глези.
Глезтояи е като порастне и ме кара да го занеса до кухнята да си вземе бонбони:)
И все пак всеки сам си решава кое е добре и кое не за детето му,не се измъчвай излишно!
малко не по въпроса,но според мен толкова малко бебче плаче защото има нужда от мама,както в случая,амам му епомогнала,а не се глези.
Глезтояи е като порастне и ме кара да го занеса до кухнята да си вземе бонбони:)
И все пак всеки сам си решава кое е добре и кое не за детето му,не се измъчвай излишно!
Доста често си го задавам, тъй като и аз гледам малката сама и честичко не мога да и обърна внимание на момента. Пресен пример от вчера- оставих я да плаче вечерта в 11, защото мислех че се глези, а се оказа, че детето било гладно, нищо че беше сукала преди 15 минути. Всички сме хора и грешим
Аз не се упреквам, защото знам, че не е вярно- лоши майки няма. Има изморени майки и лееекичко поизнервени от еднообразието у дома 
Майката винаги иска да даде най-доброто за децата си 
По-скоро понякога се ядосвам, че няма кой да ми помогне да погледа малкия - да излизаме поне по веднъж в месеца сами с нашия татко без да бързаме да се приберем. Едната баба е прекалено заета, другата свободна, ама нещо май не и се занимава с внука- все бърза да излети към вкъщи. Така ми липсва малко свободно време само за нас двамата Ама нямаааааа
Майката винаги иска да даде най-доброто за децата си По-скоро понякога се ядосвам, че няма кой да ми помогне да погледа малкия - да излизаме поне по веднъж в месеца сами с нашия татко без да бързаме да се приберем. Едната баба е прекалено заета, другата свободна, ама нещо май не и се занимава с внука- все бърза да излети към вкъщи. Така ми липсва малко свободно време само за нас двамата
Ама нямаааааа 
Вече година и пет месеца си задавам този въпрос почти всеки ден. Ежедневието ме изнервя, избухвам, скарвам му се или пък като падне му се ядосвам и го оставям да плаче вместо да го гушна и утеша. После си казвам, че съм лоша майка и съжалявам и го гушкам и целувам. Обещавам си да бъда по-нежна и търпелива...до следващия път. И все пак като ме погледне със засмени очички и дойде да се сгуши в мен си казвам, че явно за него не съм чак толкова лоша майка, просто не съм толкова добра, колкото бих искала да бъда.
Да, често си го задавам.Друг е въпросът, че и аз мисля така.
Аз бих ти казала,4е детето ти е прекалено малко ,за да се глези 
............6том пла4е ,зна4и има за6то. Успех
............6том пла4е ,зна4и има за6то. Успех
Малко встрани от темата, за което се извинявам, но бих поспорила по въпроса за лошите майки. Има лоши майки - аз лично съм виждала такива! Да кажеш на детето си, че ще го удушиш, ще му извиеш врата или да прави каквото ще, защото теб не те интересува, да му кажеш: Трепи се, бе, кой ти е крив! Е това са лоши майки. Срещам ги по кафенетата и им се чудя така ли се възпитават деца? Аз мисля, че нямаме право да се държим така., независимо колко сме уморени и изнервени. Моят мъж все казва на беба, като го ядоса - Ще пораснеш, ще ти кажа аз тогава. Но тогава ще могат да се разберат, а докато са малки нямаме право на такова държание. Така мисля аз. Стана дълго, но още мога да споря по този въпрос...
А в конкретния случай, детето, не мисля, че трябва да се обвиняваш. Просто другия път първо провери за причина за плача и като се увериш, че няма такава, тогава остави бебо да поплаче, щом смяташ, че трябва от сега да се разберете кой командва.
А в конкретния случай, детето, не мисля, че трябва да се обвиняваш. Просто другия път първо провери за причина за плача и като се увериш, че няма такава, тогава остави бебо да поплаче, щом смяташ, че трябва от сега да се разберете кой командва.
Да, почти всеки ден си го задавам
а кога според вас започват да се глезят? питам защото мойта бебка все при мен иска на ръце
А и по принцип съм против оставянето на бебето да плаче.
Първо искам да ти кажа, че въпреки че не те познавам съм сигурна че си добра майка!Хич не си задавай тоя въпрос. Всички майки в този форум са отлични майки - за това говори най малкото фактът, че вместо да пият кафе или да си лакират ноктите те отделят от и без друго малкото си време да влизат в този форум, за да се образоват как по-добре да си гледат децата и как да стават още по-добри майки!!!!Друг е въпросът, че всеки иска да е по-добър от това което е! Но никой не е успял да постигне съвършенство и може би това не е толкова лошо, защото поддържа стремежа ни!Не се съмнявай- ти си най-перфектната майка за бебо и то не би те сменило и с най-печената в гледането на деца жена на света!Никой няма и не може да има 2 майки и никой друг няма да обича детето ти както ти!
Виж за оставянето на бебо да плаче за да не се разглези ще те посъветвам първо да прочетеш тази статия/извинявай, ако вече си я прочела/
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=106744.0
Моля те не оставяй малкия човек да плаче, той още не може да се глези, той искренно страда за теб и трябва да бъде с теб!Зарежи всичко друго, дори къщата да се позанемари малко много важно!Сега ти си преди всичко майка, а чак ако ти остане време домакиня!Мъжа ти да помогне малко! Аз гушках дъщеря си непрекъснато, ядях с нея, ходех с нея до тоалетната, а сега си я оставям съвсем спокойно, защото на нея вече са й интересни всички други неща!Така бебето става спокойно и не се съмнява дали мама го обича!Успех в трудната, но прекрасна задача да бъдеш майка
Виж за оставянето на бебо да плаче за да не се разглези ще те посъветвам първо да прочетеш тази статия/извинявай, ако вече си я прочела/
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=106744.0
Моля те не оставяй малкия човек да плаче, той още не може да се глези, той искренно страда за теб и трябва да бъде с теб!Зарежи всичко друго, дори къщата да се позанемари малко много важно!Сега ти си преди всичко майка, а чак ако ти остане време домакиня!Мъжа ти да помогне малко! Аз гушках дъщеря си непрекъснато, ядях с нея, ходех с нея до тоалетната, а сега си я оставям съвсем спокойно, защото на нея вече са й интересни всички други неща!Така бебето става спокойно и не се съмнява дали мама го обича!Успех в трудната, но прекрасна задача да бъдеш майка
Първо искам да ти кажа, че въпреки че не те познавам съм сигурна че си добра майка!Хич не си задавай тоя въпрос. Всички майки в този форум са отлични майки - за това говори най малкото фактът, че вместо да пият кафе или да си лакират ноктите те отделят от и без друго малкото си време да влизат в този форум, за да се образоват как по-добре да си гледат децата и как да стават още по-добри майки!!!!Друг е въпросът, че всеки иска да е по-добър от това което е! Но никой не е успял да постигне съвършенство и може би това не е толкова лошо, защото поддържа стремежа ни!Не се съмнявай- ти си най-перфектната майка за бебо и то не би те сменило и с най-печената в гледането на деца жена на света!Никой няма и не може да има 2 майки и никой друг няма да обича детето ти както ти!
Виж за оставянето на бебо да плаче за да не се разглези ще те посъветвам първо да прочетеш тази статия/извинявай, ако вече си я прочела/
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=106744.0
Моля те не оставяй малкия човек да плаче, той още не може да се глези, той искренно страда за теб и трябва да бъде с теб!Зарежи всичко друго, дори къщата да се позанемари малко много важно!Сега ти си преди всичко майка, а чак ако ти остане време домакиня!Мъжа ти да помогне малко! Аз гушках дъщеря си непрекъснато, ядях с нея, ходех с нея до тоалетната, а сега си я оставям съвсем спокойно, защото на нея вече са й интересни всички други неща!Така бебето става спокойно и не се съмнява дали мама го обича!Успех в трудната, но прекрасна задача да бъдеш майка
Виж за оставянето на бебо да плаче за да не се разглези ще те посъветвам първо да прочетеш тази статия/извинявай, ако вече си я прочела/
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=106744.0
Моля те не оставяй малкия човек да плаче, той още не може да се глези, той искренно страда за теб и трябва да бъде с теб!Зарежи всичко друго, дори къщата да се позанемари малко много важно!Сега ти си преди всичко майка, а чак ако ти остане време домакиня!Мъжа ти да помогне малко! Аз гушках дъщеря си непрекъснато, ядях с нея, ходех с нея до тоалетната, а сега си я оставям съвсем спокойно, защото на нея вече са й интересни всички други неща!Така бебето става спокойно и не се съмнява дали мама го обича!Успех в трудната, но прекрасна задача да бъдеш майка
Щом си задаваш такива въпроси, значи си от добрите майки 
Често за сверка или просто, защото искам да чуя нещо мило питам мъжа ми.
Понякога се чувствам виновна, че викам, наказвам, карам се...но ако не го правя, след 10г. ще се разбере, че съм била от не най-добрите, а просто от щадящите майки.
Често за сверка или просто, защото искам да чуя нещо мило питам мъжа ми.
Понякога се чувствам виновна, че викам, наказвам, карам се...но ако не го правя, след 10г. ще се разбере, че съм била от не най-добрите, а просто от щадящите майки.
И аз съм понякога на такива настроения и си задавам този въпрос,особенно ако нещо плаче или се нерви и не мога да я успокоя с абсолютно нищо 
,иде ми да ревна с нея,минавало ми е през ума да я дам на комшиите(да видим аз ли нещо не правя като хората),но няма как.Това е моето бебе и би трябвало да съм най-добрата майка за нея,така че горе главата.
,иде ми да ревна с нея,минавало ми е през ума да я дам на комшиите(да видим аз ли нещо не правя като хората),но няма как.Това е моето бебе и би трябвало да съм най-добрата майка за нея,така че горе главата. Според мен фактът, че ти е станало съвестно говори, че НЕ си лоша майка-тъкмо обратното.На всеки може да се случи да не разчете правилно сигналите на бебето си-човешко е(вярвам, че и самото бебче ако можеше щеше да ти каже да не се тормозиш).Браво на теб, че сама се справяш и разбира се, че ще се стараеш да не го разглезваш-това ще бъде най-вече в негова полза.Макар и толкова малки, те разбират всичко
Препоръчани теми