Син и дъщеря- как да ги обичам еднакво?

При мен е обратното, сина ми е по-голям. Не мога да кажа, че имам кой знае какъв повече опит, но за мен са абсолютно равностойни. Вярно, че в момента отделям повече време на бебето, но мисля, че момченцето ми е доста самостоятелно и не се нуждае от толкова внимание. Обичам сина си много, но не мога да каже че е повече, само защото е момче или че любовта е различна и двамата са ми деца.

Ами незнам от личен опит, но помня с майка ми ка беше. аз съм на-голяма после са брат ми и сестрами съответно с разлика 6 и 8 години. Когато бях малка си мислех, че ги обича повече от мен, но това е глупост-- просто те бяха по-малки и имаха нужда от повече грижи. Обръщай и внимание--особенно сега, защото влиза в пубертета и става много докачлива и раздразнителна. Казвай и постоянно, че я обичаш. Не мисля, че момчетата се обичат повече от момичетата.

Съчувствам ти, ако наистина така чувстваш нещата и обичаш едното дете, от мъжки пол , повече от дъщеря си...Да, децата може да се обичат различно, но в еднаква степен, това е за мен истината...останалото......незнам какво да ти кажа.....стана ми мъчно някак.А какво значи по-благосклонно отношение-да не би просто да се умиляваш от малкото бебе, а не, че го обичаш "повече"Страдала съм от подобно делене-казвам ти-избива в един момент, така че, хубаво си преосмисли нещата.Успех!Битуващото мнение за синът е малко Патриархат май.Имаше женица в родилното, която катилът/ мъжът и де/ не прибра, защото му родила "женска" От там за мен следват и темите с потресаващите за мен лично разкрития, че   синовете се обгрижват и къпят от майките им дъъълго, дъъъълго след "нормалната" за едно момиче например възраст.После следват и темите-снахи-свекърви и мъжът ми не ми помагааааа...хеееелп.....

аз мисля че все още се пртесняваш много и се умиляваш от сина ти,защото е бебе
не се притеснявай,обаче гледай дъщеря ти да не усети твоето отношение,защото ще я нараниш и объркаш

Аз нямам две деца, но си мисля, че се поддаваш на внушения и това, което изпитваш към сина си не е по-голяма любов, а просто си по-грабната в момента от него, защото е бебе, защото е сладко, защото има нужда повече от твоите грижи, та ако щеш дори, защото е "ново"...

Аз съм с две еднакви и пак ги обичам различно.Към бебо съм винаги усмихната и нежна,а баткото доста често го увиквам милото.Но не защото го обичам по-малко,а просто той разбира  и се налага да проявиш характер ,но не пропускам да му казвам всеки ден че го обичам и поне веднъж,да пренебрегна бебо заради него.Това му прави голямо впечатление и определено остава доволен.След това и с бебо и с нас се държи по-добре.Нормално е да се радваш повече на бебчо,толкова са сладки и толкова за кратко,че небива да се изпуска.

Мисля, че се радваш повече на бебчето, защото е такова, а не че е момченце. Знаеш, че е изцяло зависимо от теб и има нужда от грижите ти. А дъщеря ти  е вече тийнейджърка и по-малко те търси вероятно.
Аз си ги обичам еднакво и двете, но някак по различен начин. Голямата ми дъщеричка е със здравословни проблеми и на моменти се улавям как мисля повече за нея. Но ги обожавам и двете.

 Осъзнай се и преосмисли поведението си докато не е късно.Децата усещат тези неща и може много да я травмираш,може и да намрази брат си.
 Каво значи син и дъщеря???Нали и двете са твои деца,каво значение има полът?

Е, ти пък прекали. Къде какво стане и изниква проблема за къпането на момченцата, свекървите и лошите мъже. Ако имаш такива проблеми не ни ги навирай в очите във всеки твой пост.
Жената пита нещо съвсем нормално. Много майки в началото пренебрегват големите си деца, за сметка на бебето. Става без да го искаме, моята гинеколожка изрично ме предупреждаваше да не го допускам, защото големите деца ревнуват. Не мисля, че има значение дали бебето е момиче или момче.

Мисля,че си внушаваш и това е защото вторите деца са по-глезени.Сина ми е по-голям,но в момента дъщеря ми ме разтапя ,а и аз като теб си мислех,че ще обичам сина ми повече,но не е така
В моето семейство да,брат ми е по обичан от майка ми,а аз от баща ми,но от баща ми не съм го усещала,докато при майка ми си личи,но пък така станах много по самостоятелна от брат ми,за което мога само да се радвам.

И аз мисля така.
А за да не се притесняма голямото дете (и ти покрай това) опитай да намериш някаква възможност за игра с него. Много е важно да осигуриш време само за голямото дете - да сте само двамата (двете) насаме, при това през това време трябва да не мислиш за бебето, да почувства детето че си само негова, макар и за малко. Тогава и ти ще възвърнеш забравените чувства на нежност и любов

Тук е разковничето и според мен.Обясни това на дъщеря си,голяма е-ще те разбере.Можеш да възлагаш и на нея леки задачи,свързани с ежедневието на бебето-така няма да се чувства пренебрегната.А защо не и да вършите някои неща заедно-къпане например (и други,разбира се).

Ето затова не искаме повече деца. Мъжа ми е делен. Брат му (е по големия) е любимото дете, а той не жалания, майка ми също, сестра и (е по малката)е любимата, а майка ми нежеланата.   Аз съм 1 дете поради тази причина. И двамата с мъжа ми се притесняваме, че има такава опасност, ако имаме 2 дете и решихме да останем с 1. На такива гадости съм се нагледала, та ако някой ми беше казал, че родител може така да постъпи с едното си дете, а в същото време да боготвори другото, нямаше да повярвам.  

Ми не-не съм прекалила-жената казва, че усеща, че обича сина си повече и дали има някаква закономерност и истина ли е тази приказка, че син се обиучал по-силно........ Наистина-да преосмисли малко нещата я съветвам аз, пък на теб, като не ти харесва истината, твоя си работа. Факт е.Както е факт и в едни други теми, дето снахите са безплатните чистачки и гледачки.Всичко това е взаимосвързано, ако не на 100%, то поне на 70%/ което пак е повече от 50-50%/Така виждам аз нещата, защото също съм делено и сравнявано дете и опт тази камбанария говоря.Пък не е нужно веднага да оспорва някой, просто мое виждане и точка.ОК?

mama julka, поздравявам те, че подхождаш толкова искрено към себе си - това е умение, което малцина имат! Щом си чувствителна към собственото си поведение спрямо децата, значи проблем няма - на родители, които истински "делят" любовта си, подобна мисъл изобщо не би им хрумнала

Не можеш да ги обичаш еднакво и няма нужда, според мен. Те са момче и момиче, малко бебе и голямо дете - за каква еднаквост иде реч?! Еднакво ли обичаме мъжете, приятелите, родителите си? Недей да се тормозиш. Превърни различното си отношение към двамата в предимство, а не в недостатък... би било притеснително да ги третираш по един и същи начин, така мисля аз. 11-годишното момиченце е малка женичка, твоя приятелка - правете си прически, пазарувайте, гответе, ходете да пиете сок и да си приказвате... това са все неща, които със сина си не може и не бива да правиш. Него си го гушкай,  храни, приспивай, мий му дупето - дъщеря ти едва ли ще се натиска за същото  Нека всеки от тях да чувства, че заема своето специално място в сърцето ти и да знае, че е обичан точно за това, с което се различава от другия!

Не мисля , че е прекалила . Всяка една емоция се отразява на малко дете , което тепърва развива психиката си и всяка една дава отражение в начина на мислене и позицията в живота по натам . Особено от майката . Аз не познавам майки , които да делят децата си ( а иначе познавам много ) ...Нормално е за теб вероятно , но не отричай другата гледна точка - това с деленето по полов признак е описано обстойно в дебелите книги . Комплексите трябва да се култивират , да се опитомят .  Не става въпрос за еднакво обичане , хората обичаме различно , а за това че на авторката и хрумва , че полът има нещо общо с това и дори пита дали момчетата се обичат повече ?! За мен това  не е нормално някак ,  но това е моя гледна точка . Аз бих се замислила и бих отнесла въпроса си до по-кфалифициран в случая специалист - гинекологията е друга наука  

ето това е и моят проблем. Но мисля, че защото те за нас винаги си остават по-малките и затова така ни умиляват.
Аз съм по-малката и знам какво е да се глезиш на мама
Не мисля, че щом си ги носила и 2-мата под сърцето си, можеш да обичаш едното повече, от другото.

Но бих следила темата с откровен интерес и за в бъдеще...

Имам предвид, че Пенелопа прекалява с постоянното връщане на онази тема с къпането на момчетата и лошите свекърви. Където и за каквото да пише във форума все до това опира. Явно за нея света се върти около това да обвинява майките на момчета, че са виновни от самото зачеване на децата си. Лошо ги възпитават, разглезват и после са едни отвратителни свекърви. Незнам какви са и проблемите с мъжа и свекървата, но постоянното му натякване говори за сериозен проблем, който се превръща в комплекс.
Проблемът според мен не е в пола на детето, а по-скоро във възраста-майките са по-привързани понякога към по-малките си деца.

май и аз съм с такъв проблем . А според таткото аз често пренбрегвам баткото заради малката. Не мисля че ги обичам различно, но все още малката е изцяло зависима от мен и грижите са различни към  двамата.

Няма как да знам къде е истината при теб. И моите са различни и с голяма разлика, 11 години и половина. Естествено е времето в обгрижване на малката да е повече от това за големия. Обичам си ги и двамата, дали еднакво как да кажа...според мен да, според тях не знам. Вчера изпратих Сиси при сестра ми и цял ден бях като болна, не готвих, не чистих, от компютъра пред телевизора и обратно, като междувременно звънях 5-6 пъти да я чуя. Неговия коментар беше само - Голяма скука е без диването. Факт е, че когато той замина януари на лагер не се чувствах така/звънях му само по 1 път на ден/. Нима не го обичам? - не, просто съм свикнала да се разделям с него, комуникацията ни е на друго ниво. И как да прегръщам и целувам 17 годишен мъж....и трябва ли заради него да не си гушкам прекрасницата?
За предпочитанията към определен пол ...това не го разбирам никак, не съм го срещала в живота си и не мога да го коментирам.

Тинка, мотивите ви да останете с едно дете са ужасни. Вие не сте като тези ваши роднини, защо се идентифицирате с тях...

Аз съм по-малката дъщеря, две сме. Татко, Бог да го прости много искал момче. И когато съм се родила аз по една или друга причина отложил посещението в родилното. Майка ми не спря да му го натяква 35 години!!! А тойй ме/ни обичаше много, безрезервно, толкова много ми епомагал, достатъчно беше да му изплача по телефона 'ела' и той зарязваше всичко и шофираше 400км без да знае защо...само защото имам нужда от него. И ...до края на живота си ще плача за него. Децата са си деца.

Това е само 1 от мотивите. Освен това, на този етап сина ми ми е достаатъчен, чуствам се удовлетворена и не чувствам нужда от повече деца. Няма никой застрахован от делене и различно отношение, не познвам семейство което да не предпочита едно от децата си. Всичките ми роднини са така и повечето от приятелите ми, възхищавам се на малцината които са се опазили и са били опазени от подобна гадост.

 
Сигурна съм, че сте си взели правилното за момента решение.
Просто се учудих и затова те коментирах, наистина е неприятно, дано се случва рядко.

и аз мисля 4е просто се умиляаващ от беб4о- малък ,сладък, нов и има толкова нужда от теб колкото и ти от него....гледаи да го крие6 от каката 4е 6те се настрои против беб4о...а това не води до ни6то хубаво и полезно
с времето 6те се изравнят не6тата не се тревожи   

Не мога да си представя как така един родител ще обича повече едното си дете спрямо другото. Винаги съм си мислила, че това е повече някакво недоразумение, отколкото истина. Случвало ми се е приятелки да ми споделят, че се мислят за по-малко обичани от родителите си в сравнение с братята си или сестрите си. Винаги съм оставала безмълвна при подобни признания, защото обективно погледнато, наблюдавайки семействата им абсолютно не мога да кажа, че родителите им дават реални поводи да си мислят това. Просто винаги има някаква сестринска/братска ревност и всеки си мисли, че родителите му него обичат по-малко. Аз също имах малко братче, което за мое най-голямо нещастие загубих. Разликата ни беше 8 год. Виждам, че и децата на авторката са с голяма разлика. Ако трябва да бъда честна и аз на моменти съм си мислила, че той е бил предпочитаното дете в семейството. Но това беше защото той беше малкото бебе в къщи и естествено всички спонтанно му се радваха на дяволиите, а и той беше изключително контактно дете, а аз бях доста резервирана. Аз лично го обожавах и даже го глезех повече от всички други, нищо че ревнувах. Даже и майка ми ми правеше забележки, че прекалявам и ме караше да бъда по-строга с него. Майка ми имаше много различно отношение към нас двамата. Брат ми беше малкото й лъчезарно бебе, а аз бях по-скоро приятелката й, помощничката й, дори нейната довереница като поотраснах. Не мога да твърдя, че го обичаше повече от мен, просто го обичаше различно. Няма да забравя момента когато заминах от къщи, за да уча много далече. Майка ми изплака и ми пита какво щяла да прави сега без мен, най-добрата й приятелка...А тогава братчето ми беше още живо. Тогава всичката ми детска ревност изчезна завинаги и разбрах, че майчината обич не се дели. Сега и аз имам момиченце и момченце. С много по-малка разлика - 2 год. С ръка на сърцето мога да кажа, че и двамата ги обичам толкова много, че не мога да си представя живота повече без тях. И те са ужасно различни както бяхме и аз и братчето ми. Но и двамата ме карат да ми се свива стомаха по един и същи начин, когато са болнички, когато са тъжни и двамата ме изпълват с толкова много любов, когато ми се усмихнат. А като видя как дъщеря ми гали братчето си и как синът ми цвили от радост като види кака си, изпитвам такова неописуемо чувство на умиление и радост, че ми се насълзяват очите.

Малко се отплеснах, но с горното исках да кажа на авторката, че децата са различни и не може да имаме едно и също отношение към тях. Всяко си има собствени нужди и в един момент едното иска повече внимание отколкото другото. Няма как в един и същи момент да дадем и на двете едно и също, а и това не е нужно. Не се затормозявай излишно, радвай се на децата си!Сигурна съм, че не си мислиш, че без дъщеря си можеш да живееш и че синът ти може да я измести в сърцето ти. Просто синът ти е бебе, а дъщеря ти малка госпожица и е естествено на не ги дундуркаш и двамата по един и същи начин. Crazy chick ти е дала много добър съвет, майка ми точно така се държеше с нас. И явно не е сбъркала.

Никога не съм ги делила.И 2 мата ги обичам еднакво.Даже ако купя на бебето нещо гледами тои да не е по назад.Но да обичам 1 то повече не .Просто бебето получава малко повечко внимание от моя страна

Мисля, че си въобразяваш Просто ти е домиляло за бебешко, минали са доста години откакто дъщеря ти е била бебе. Знам какво е! Особено, ако дълго сте отлагали второто дете поради някакви причини (финансови или други), а ти страшно много си го искала, направо си жадувала за него!
Освен това децата ти са с голяма разлика и имат различни нужди. Не може да ги обичаш по еднакъв начин, но може да е поравно и да задоволяваш нуждите им от общуване с теб съобразено с възрастта.

 Еднакво няма да можеш, в това е красотата на обичта- нейната уникалност, всеки заслужава да бъде обичан силно и различно, най-вече децата  .
 Истината е, че дъщеря ти вече е голяма и е нормално да не се отнасяш към нея като към бебе, както и е нормално тя да се дразни от отнемането на притежаването на лидерската позиция. Не се обвинявай и не си позволявай да се чувстваш виновна заради това, твоята роля е да съумееш да й обясниш, това което тя приема за загуба (твоето внимание към бебето, появилата се конкуренция) поне такива изводи си правя аз от написаното от теб.
 Не се лашкай между различни емоции син-дъщеря, делене на обич, степенуване на обич и тн.
  Полагането на ежедневни грижи не е обич, а обгрижване, най-нормалното нещо е някой на 7 месеца да се нуждае от повече обгрижване от някой на 11 години. Най-важното е да спреш да се съмняваш във възможността си да обичаш безрезервно.
  Имам чувството, че не си написала всичко, което те е провокирало да пуснеш тази тема, може и да греша.

Все още имам само едно дете - момиче, но мисля, че и два близнака да родя момчета след нея, няма да си променя чувствата към момичето, само защото е такова. И двете са ти деца, и двете са ти мили и те обичат. Не знам. Не мога да си представя да обичам едното повече... защо? И двете са ми деца.

Сещам се лафа на баба ми по този въпрос щом я питахме кой обича повече:
Тя казваше така - убодете си палеца и кутренцето кой ще те заболи повече?
Та тя любовта към децата не може да се мери или дели. Тя е просто любов. И аз имам две деца една голяма кака и едно бебче. В момента бебка има по голяма нужда от мен, но това не означава че пренебрегвам каката когато има нужда да поговорим за нейните вълнения и проблеми щом поиска, защото е тийнейджър и е доста импулсивна като всички в тази възраст.
Деца се обичат и не мисля, че може да се каже, че по различен начин.
Майката има свойството да обича всеотдайно. Попитай се вътрешно ако се наложи да спасиш живота на дъщеря си в замяна на твоя ще се пожертваш ли? Предполагам, че отговора  е ДА.
 

Ами не- просто се опитах да бъда по- кратка и конкретна.Сетих се за един факт, който струва ми се е от значение- бях много-много млада, когато родих Леда, само на 21. Бях студентка, бях още неориентирана и е имало моменти, в които съм си мислила, че малко раничко съм станала мама.Сега съм много по- зряла, постигнала съм нещо, самочувствието ми е друго и това май ме прави по- добра като родител...Но това е за друга тема...
Благодаря на всички за искрените думи и съвети. Ще направя всичко по- силите ми да не бъда толкова взискателна и критична към Леда и по- често да и показвам колко много всъщност я обичам!!!

Защо да не бъдеш взискателна и критична?Това не е точното мерило.Както повечето са ти написали-да-децата са различни, да не говорим и за възрастовата разлика-имат различни потребности, самата ти имаш различни задължения към тях ако щеш-едно е да миеш акано дупе, друго-да проконтролираш тийнейджърката.Ако усещаш разлика във вида обич е нормално.Ако усещаш обаче разлика в степента и предпочитания някакви по полов признак/ абстрахирайки се от малкото бебе-голяма кака и различни потребности и присъствието на умиление от малкото човече/-тогава хубаво се замисли.А иначе-показвай и на двамата колко много ги обичаш.

Това е и моето мнение.
Не знам защо, но си мисля, че ти май ги делиш по полов признак, а не по възраст  Дано не съм права, но дори да е така,    че го осъзнаваш и работиш по въпроса.

 

Моето мнение - определено трябва да намериш време, в което ще се занимаваш само с каката, и нито рев на бебе, нито сменяне на памперс да ви прекъсват.
Не обичаш голямото дете по-малко, просто нямаш време да осъзнаеш колко много го обичаш.
При моите деца разликата е по-малка - 6 години, но имаше същия момент. Добре че таткото е покрай мен и забеляза и отчуждаването на по-голямото. В момента, в който се заиграех с голямото дете, започнах да осъзнавам, че съм забравила каква любов изпитвам и към него. Ефекта е двустранен. Ако ти мислиш, че обичаш едното си дете повече от другото, то и двете деца ще усетят разликата. Притесненията ти допълнително допринасят за отчуждаване. Не пирай да се радваш на бебето, но намери ВРЕМЕ и начин да се радваш на по-голямото - прически, дрехи, маникюр, козметика, гаджета и т.н. Теми има много, важното е да отделиш време, а и някой който да поеме бебето.

Съпругът ми е любимо дете, а майка му не е спирала да повтаря пред децата си, че най-много обича едното...
Майка ми непрекъснато твърдеше, че ни обича еднакво, но като порастнах ми се отвориха очите и видях разликата, видях предпочитанията и към брат ми.
Сега не твърдя, че обичам децата ми еднакво. Обичам ги не само защото са мои деца, а защото всеки е уникален по свой собствен начин, има различни нужди, но идвамата имат голяма нужда от мен и това го виждам в очите им. Баткото го обичам и заради нежността му, болно ми е когато се чувства наранен, а това става често, защото той е с нежна душа. Малката я обичам и заради нейния пламък в очите, заради дяволчето дремещо в нея, за нея пък гледам тя да не наранява околните. Обаче и двамата са еднакво дълбоко в сърцето ми.

И аз съм на мнение, че обгрижваш малкото повече, защото е бебе, пък и разликата във възрастта на децата ти е голяма. Момичето ти е вече госпожица и трябва да намерите нови начини за близост. Сладкарници, пазаруване и т.н. по женски 

Няма начин да обичаш по абсолютно еднакъв начин двама души по простата причина, че те са съвсем различни индивиди, общувате по различен начин и следователно и любовта към тях се проявява по различен начин. Това обаче не означава, че обичаш единя повече от другия. Според мен колкото и деца и от какъвто и пол да има човек всичките ги обича с цялото си сърце и с най-силната любов на която е способен, просто любовта се изразява по различен начин в зависимост от характера на родителя и отделните деца. Аз самата имам 6 години по-малък брат.  И двамата усещаме, че майка ни ни обича повече от всичко на света, само дето ние с мама сме най-добри приятелки, а с брат ми си общуват на друго ниво, но не може да се каже, че обичаповече единя или другия.

Най-вероятно ги обичаш различно, но и двете - най-много! Възможно е голямото дете да остане с такова впечатление!
При нас като дойде третото, нещата се оправиха!

И аз моите си ги обичам еднакво. Независимо от възрастта или пола им. Вярно е, че откакто се роди Бебчо, все той ни е в ръцете, всеки се хвърля да гушка, мачка и целува него, а не големите. Ама как да награбиш едно дете, което е по-високо от тебе?! Да, знам, че и седмокласниците са деца, но към тях подхождам по друг начин - по-скоро като към приятели (като се старая да се приспособявам към техните виждания, а да не ги дърпам към моите). Вярно е също, че се карам много повече на по-големите, отколкото на малкия. Пак поради факта, че те са вече големи и осъзнават много повече неща и за тях е недопустимо поведение, което пък е нормално за 3-4 годишно дете. Но това не значи, че не ги обичам. А това, че се отнасям различно към тях, защото са момичета и момиче, също е много относително. Момата е хем артистична (рисува много хубаво и то не само защото е моето гардже!), хем с аналитично мислене - има вроден усет към математиката! Което за момиче е доста необичайно. Големият ми син пък е привлечен от литературата и историята. Речникът му е изключително богат (в резултат на доста четене, гледане на Discovery и ровене по "Странни" енцикопедични сайтове) и няма никакъв проблем с изразяването в устен или писмен вид. Което пък е необичайно за момче. А малкият определено е техничар, дори от тязи крехка възраст. Той е единственият, който с удоволствие се вре в ръцете на баща си, когато ремонтира нещо, или бърза с него към автосервиза..
Малко се отклоних от темата, но пиша това, за да обясня, че децата ми са адски различни, на различна възраст и с различен пол, но това не пречи на обичта ми към тях. И че различното внимание, което обръщаме на децата си, отговаря на нуждите им, а не говори, че не ги обичаме.
Баба ми казваше: Децата са като пръстите на ръката ти. Сама кажи кой пръст обичаш повече, без кой не можеш и кой ще те боли повече, ако ти го отрежат!

Аз бях на 18, когато родих Джули, Костаки го родих на 31. Обичам и двете си деца страшно много, само дето на каката не го показвам с толкова много гушкане - това беше години на ред. Но тя не ревнува от брат си, защото знае, че се искат повече грижи. И третото, живот и здраве - момиче или момче - пак толкова ще го обичам 

ами аз пък даже не правя разлика , те знаят, 4е мама е 100 процента за всеки! никакви предпо4итания! даже с малката са с голяма разлика- винаги се казват думи4ките като при големите и те се радват, 4е мама не се променя!  ина4е си се целуваме  и гушкаме с големите все още, но с много уговорки да не е пред хора,  .а тя знае батко и кака и си ги търси! не мога да си представя  да предпо4итам по пол децата си! не знам каква е тая мания за мъжките рожби- ами моят мъж само дето не се разска4а на центъра на варна,като разбра, 4е е мома!да не говорим за тука вси4ки колко се радват на малката- даже има привилегията да ходи в мъжките кафенета и да играе карти!

  Това имах предвид, конфликтът не е син-дъщеря, това няма нищо общо,  просто осъзнаваш майчинството на различни етапи от своето съзряване и си критична спрямо майката, която си била спрямо това, което си сега- имай предвид, че всичко това е само в твоята глава.  А фактът, че си толкова самокритична показателен, че ти пука, терзанието дали не пренебрегваш някой е признак на истинска обич 

Напълно те разбирам! Мисля, че не става въпрос за момче/момиче ( просто това толкова често ни е било втълпявано), а просто факта, че бебчо е все още малък и съответно повече му се радваш. Аз не бях толкова млада когато родих големите (съответно на 28 и 31), но когато се появи малкия (вече бях на 39) не мога да ти опиша колко много му се радвах, големите определено започнаха да се чувстват пренебрегнати, но сега нещата май си дойдоха на мястото.   

Всяка дете е различно и отношението ни към него е различно. В момента едното ти дете е бебе и има нужда дори ако щеш повече нужда от чисто физически грижи. Но пък когато бебо спи - можеш да бъдеш 100% на голямото дете, за да не се чувства пренебрегнато. Или пък нека тати да погледа малко бебето,а вие с голямото да си излезете на разходка.  Да, получават се понякога неща, които ние не ги желаем, но пък бързо-бързо трябва да излизаме от тези състояния... Успех и дано е временно! Но пък децата растат, няма да бъдеш все толкова близо до бебето, може би едно от нещата, които помагат срещу ревността и пристрастяването,  е да вършите колкото се може повече неща тримата - ти и двете ти деца!

И мойте са с голяма разлика,почти 13 години.Мога да кажа,че имах предварителни страхове и притеснения-как ще обичам децата си ?еднакво ли?да не ощетя каката или малкия?
Притесненията ми бяха излишни разбира се,всичко си дойде на мястото от самосебе си.Обичам децата си много по различен начин всяко,заради самото дете и неговите качества!Нямам слабост към нито едно (предпочитания)нито като пол нито като възраст.Всяко си е уникално и има място в сърцето ми колкото другото
Мисля,че авторката не е формулирала правилно въпроса.Според мен има впредвид не обич ами слабост в случая към сина си.Много често съм чувала израза,че момчетата са слабост на майките,а дъщерите на бащите.Познавам такива жени които открито го казват(слава богу не пред самите деца)а има и такива които си го казват и в семейството!!!хора всякакви
Не трябва да слагам нещата в някакви рамки-кое е нормално и кое не!Хора които имат слабост към едно от децата си,не трябва да имат чуство за вина,ами да се стараят да не го показват пред другото дете
Аз имам по-малък брат с 2 г.,винаги съм усещала,че майка ми проявява някаква слабост към него и тя ще си остане за цял живот,но слава богу съм достатъчно зряла за да знам че обичта и слабоста са различни понятия с тънка граница,която много хора бъркат!и децата най важното е че те усещат понякога слабоста на родителя към другото дете СТРАДАТ,мислят си че са по-малко обичани

С най-добри чувства :

Това е твоята тема

На всички ни също.

Позволявам си да те пратя в мой чаршаф  в същата тема, защото има отношение към твоята

Здравей ,
и аз мисля че може би ги обичаш еднакво, но има вероятност да ти се е случило нещо, което се случи и на мен. И аз имам две деца и при мен момченцето е по-малко, но с година и половина от кака си. Та като се роди чувствата ми бяха твърде объркани, имаше моменти когато мислех само за каката и за нейната крехка, чувствителна възраст, за това как преживява този момент, после се улавях как мисля, колко гордо заявявам, че имам мъжка рожба. И започнах да се притеснявам дали ги обичам еднакво. Обаче забелязвах колко много мисля за каката и че нейните проблеми и чувства са мои, че искам да е многоооо щастлива, че искам да и обръщам мнооогооо внимание и се успокоявах, само се чудех откъде идва тая моя пуста гордост и си обясних нещата така: просто когато родих първото дете моите свекър и свекърва (които иначе са чудесни хора) започнаха да говорят как не бива да иставаме с едно дете и че било хубаво да са смесена китка, как разни познати чакали за мъжко, но не ги огрявало, как било хубаво да има отмяна и за тати, как на еди кой си му се родило момченце и колко горди били всички и как го нарекли на дядото и т.н. И то мнението се формира неусетно. Иглежда заради мнението на близките и техните очаквания изпитвам, съм чувствала тая пуста гордост. Даже и заради мнението на обществото като цяло, щото много много хора ме приветсваха заради мъжката рожба и прочие - това са предрасъдаци в обществото, на които съм робувала без да осъзнавам.
Макар, че в днешно време нещата в това отношение се развиват в положителна насока, поне според мен.
Може и при теб да е така, не знам, чао! Поздрави!

Рецепта няма. Бебето е прекрасно, очарователно, беззащитно и има нужда от теб.
Каката обаче, също има нужда от теб ивръзката ти с нея вече не е физическа, а по-скоро психологическа.
Казвай й колко много я обичаш, тя е първото ти любимо дете, тя има нужда от тези думи, от прегръдка и усмивка, от разговори с теб.
Такъв съвет ми даде една психолжка преди да родя малкия. Обожавам бебето  
Но не изоставям баткото, гушкам го, обичам го, той е моят голям син.
Мисля, че еднакво ги обичам, а ще съм сигурна, когато станат големи. Бебетата имат способността да предизвикват любовта ни

    Не си направих труда да прочета това ,което са ти писали мамите.Първата ми мисъл беше: Добре,че бебата ни е по-голяма,че такава СВЕКЪРВА хич не ни трябва да тормози муцунката ни.Да пази господ от такива съкровища!
                 Това в кръга на майтапа.Аз мисля,че по-скоро бебо  е малък и има много по-голяма нужда от теб отколкото израсналата ти вече дъщеричка.От там усещането ти за по-голяма обич и привързаност към малчугана. Не може да се обича по-малко или повече.Или се обича или - не.Децата си ги обичаме без значение кога кое привлича вниманието ни повече и грижите са различни в различно време.Дъщеря ти би се притеснявала от прекаленото ти внимание и израз на обич,същото ще стане и със сина ти като порастне колкото нея.Едва ли ще го мачкаш и целуваш на 10 години така както сега.Просто той няма да ти позволява.

Прочетох само поста на авторката и спонтанно отговарям.
Не е вярно,че син се обича повече.

Бебето предизвиква емоции,които голям човек трудно предизвиква.Ако беше момиче,пак така щеше да го гушкаш и да примираш.Но като вече поставяш въпросът така,значи имаш проблем.Не си ли гушкала точно така задушаващо и дъщеря си,когато е била бебе?Това са твоите деца.Тук полът няма значение.За любовта към децата полът няма значение.

Аз съм с голям син и после дъщеря обожавам ги и двамата,но Анджелина го е казала много точно бебето дава нови чувства и емоции, които са поотминали от големите ни деца, също грижите са повече около тях-мъниците затова се получава това.

Отношението на родителите ви в такъв случай, би трябвало да ви е урок за цял живот. А именно как не трябва да постъпвате със собствените си деца!!! Вместо да си вземете поука и да отгледате още едно слънчице по равностоен начин на първото ви дете, без да има по-обичани, по-предпочитани и любимци, вие се отказвате...
Примера и грешките на другите не трябва да са основния мотив да не искате друго дете.

Дъщеря ми е на 12.До преди няколко години си мислех,че е невъзможно да обичам друго дете колкото нея,камо ли пък момче.Мислех си също,че не искам да имам други деца,за да не би тя да ревнува и да наруша душевния й комфорт. За какво са ми други,след като имам едно и то е супер,да е казва моя приятелка,която не иска повече деца.Сега,излишно е да казвам,че теориите ми се преобърнаха с главата надолу,след раждането на братята й.Заричах се,че на нея ще обръщам по-голямо внимание,за да не ревнува,не знам до колко успях, но в момента равновесието е възстановено и справедливия ми гняв се излива и върху  тримата по отделно в зависимост от провинението. При мен не важи,ти си по-голяма,трябва да отстъпиш или по презумпция си виновна,защото си голяма и разбираш,а те не.И макар че,в момента е кълбо от хормони и ме ядосва често,вчера се скъсах от рев,че заминава на ски-ваканция за 10 дни.Може би ги обичам по различен начин и за това не съм сигурна,но съм сигурна,че е еднакво силно.

Не мисля , че изобщо е нужно да се стараеш да обичаш еднакво двете си деца!Децата , всички деца , независимо от пола и възрастта си , се нуждаят не от еднаква , а от ЕДИНСТВЕНА  любов!Безусловна и безрезервна!

Здравейте.
Преди доста време бях гледала един филм(забравих му името,сигурно и други майки са го гледали),в който една майка е пленена в лагер с двете си деца.Искат да ги убият,но тя не дава децата си.Тогава и казват,че може да спаси едното си дете, и да избере кое от двете да бъде обито, и кое да запази.
 Филма много ме разтърси,опитах се да се поставя на мястото на тази майка.И тогава разбрах,колко силно ги обичам и тримата.
 Дано някоя майка се сети ,как се казваше филма.Ако го изгледаш съм сигурна,че няма да имаш подобни мисли.

Пу не го гледам този филм. Предостатъчен ми е реалния ми.

"Изборът на Софи " се казва филмът!Невероятен е !

къде може да се гледа или от коя година е????

Ще си го спестя този филм, но ви моля да ми кажете с две-три изречения какъв избор е направила Софи.

И не много цветно с разказа, ок?

Аз един път четох разказа за този филм и съжалявам,че го четох...... И черно-бяло да се разкаже - пак е тежък! Определено това е един от филмите, които ще си спестя сигурно докато съм жива!

Дано не се случва на никоя тук от нас!

Себе си ли е предложила, за да спаси децата?

Тайна пък!Филмът е с Мерил Стрийп и не може да се разказва  , защото определено ще е съвсем безцветно!А и знам , че и на теб това е една от любимите ти актриси , така че сама ще разбереш за Софи и нейния избор! А от коя година е филмът , съм забравила  , но дано Калпазанка да чете и да се включи - тя със сигурност ще знае , а и даже резюме за филма ще пусне!  

Мерил Стрийп. Няма нужда от повече думи като начало.

Ми нали и аз това казвам!

И друг път съм казвала...това е едно от най-непонятните за мен неща...обичам ги различно и тям подобни....онемявам...не мога да се изкажа адекватно....
    А филмът е от 1982 година.http://www.ntv.bg/movies/show_movies.php?id=127

Направо настръхнах...
това не е избор, това е мъченичество