Здравейте,това което ме вълнува е дали само мъжете ви работят или и двамата работите?как си поделяте домашните сметки за консумативи,той ли ги плаща или и вие взимате участие с пари?той ли издържа семейството финансово или сте по равно - той носи пари в къщи и вие също,само той носи пари,само вие носите пари?
- Публикувана: 27 фев. 2007, 08:50 ч.
- Последно мнение: 1 март 2007, 13:32 ч.
сметките у дома
, ама и от заплатата ми остава по-малка сума за харчене/. 
И двамата работим.Всички пари стоят на едно място и всеки си взима колкото и за каквото му е нужно.Сметките плащам аз защото имам много свободно време през деня ,а мъжът ми излиза за работа в 7 и се прибира след 19 -20 часа.Храна и по - големи неща необходими за дома в повечето случаи пазаруваме основно в събота,когато той почива,защото аз не шофирам,и ми е тежко.Козметика и дрехи за мен винаги пазарувам сама.Децата са ни големи и също си взимат пари и пазаруват сами,каквото им е необходимо.Само когато е нужно нещо за мъжът ми аз ходя с него за компания и за консултация.Важното е парите ,които ги получаваме да стигнат от едната заплата до другата.
И двамата работим. Никога не сме деляли парите на мои и твои, слагаме ги на едно място и от там вземаме. Винаги ми е било много странно такова деление на мои и негови, даже не мога да си го представя на практика как става като се живее в една къща 
Абсолютно същото. Нали сме едно семейство, а не съквартиранти, комшии, наематели или нещо подобно?!
Да, имам познати, които плащат всички сметки и разходите по детето 50:50, а с останалите пари си правят каквото поискат, но отдавна са семейство само на хартия.
Физическото плащане на сметките сме го прехвърлили на моята баба - тя си няма друга работа и обикаля по касите.
При нас е фактически невъзможно да делим парите, защото сме почти постоянно заедно - работим близо един до друг и той ме кара - заедно наливаме бензин, заедно пазаруваме и т.н.
Той носи парите и работи само.Но винаги парите са били общи, щом вземе заплата даже ми ги дава ,защото аз пазарувам и плащам сметките и т.н.Всяка сутрин му давам по 3-4 лв за обяд. 
Така правим, защото аз съм по пестеливата, ако стоят в него парите бързо ще свършат,мъжа ми си го признава и това е най-правилното решение за сега 
Но дори и двамата да работим пак трябва да се прави някаква елементарна сметка,иначе не става...
Така правим, защото аз съм по пестеливата, ако стоят в него парите бързо ще свършат,мъжа ми си го признава и това е най-правилното решение за сега Но дори и двамата да работим пак трябва да се прави някаква елементарна сметка,иначе не става...
И двамата работим. Никога не сме деляли парите на мои и твои, слагаме ги на едно място и от там вземаме. Винаги ми е било много странно такова деление на мои и негови, даже не мога да си го представя на практика как става като се живее в една къща
В магазина за храна и прочие дребни покупки плащаме различно- който се падне. Големите покупки ги планираме, обикновено мъжът ми плаща. Защото неговата заплата е по голяма и има повече пари по сметката му:)
Спестяваме поотделно, но когато се наложи да се дават пари за нещо голямо ( например апартамент, обазавеждане) не си ги мерим.
Аз обаче следя зорко средствата ни и от време на време подемам разни инициативи за депозит или за някой конкретен разход, както и следя кога колко и за какво сме платили.
И двамата работим. Никога не сме деляли парите на мои и твои, слагаме ги на едно място и от там вземаме. Винаги ми е било много странно такова деление на мои и негови, даже не мога да си го представя на практика как става като се живее в една къща
Аз съм по майчинство,той работи и съответно плаща сметките и пазарува.Парите от ''голямото'' маичинство отиват в общи линии за бебо,а като свършат от таткото. 
Не ми харесва тази схема.Аз също предпочитам доходите да са на 1 място,но ''мъжо'' смята че като ''глава ''на сем. трябва да са в него .
Не ми харесва тази схема.Аз също предпочитам доходите да са на 1 място,но ''мъжо'' смята че като ''глава ''на сем. трябва да са в него . 
Ами...не мога да преценя. Чисто физически мъжът ми плаща всичко, защото неговата заплата дават на ръка, а и има повече свободно време от мен. Когато трябва да се купи нещо по-обемно и да се плати с карта или на кредит, ползваме моята и така... Абе как е възможно в едно семейство да се делят парите
И двамата работим и парите ни са общи.Няма "мои",няма "твои".Всичко е на едно място и от там се взима и за сметки,и за храна,и за малкия.
Въпреки че имаме познато семейство,в което разходите се делят,включително и тези за детето и всеки си разполага с неговите си пари.Те са на варианта "моето си е мое".Случвало се е жената да иска назаем пари от мъжа си и после му ги връща.Иначе са едно нормално семейство.
Но това да делиш пари,аз не го разбирам и честно казано не го приемам.
Въпреки че имаме познато семейство,в което разходите се делят,включително и тези за детето и всеки си разполага с неговите си пари.Те са на варианта "моето си е мое".Случвало се е жената да иска назаем пари от мъжа си и после му ги връща.Иначе са едно нормално семейство.
Но това да делиш пари,аз не го разбирам и честно казано не го приемам.
Работим и двамата, парите са общи, оставяме ги на едно място и всеки си взима. По принцип харчим първо мойта заплата, защото я получавам на ръка, ако има нужда от още пари теглим от неговата дебитна карта. По този начин спестяваме по малко пари, те си остават в неговата сметка, от тях правим по-големи покупки.
До скоро не работех, но нещата стояха пак по същия начин - общи пари, а не негови.
До скоро не работех, но нещата стояха пак по същия начин - общи пари, а не негови.
У нас няма такова понятие "мои" и "твои" пари. Аз плащам сметките и пазарувам - доставя ми удоволствие, но основно с парите, които изкарва той. Аз съм по майчинство, но дори и като работех вземах по-малко пари от него - въпреки това не съм се чувствала никога зависима, нито пък той - като човека, който изкарва парите. Общо взето в него има по 10-20 лева, другите са в моето протмоне.
Ние не сме съквартиранти,а семейтво все пак......сметките са ни общи,не ги делим!
Обикновено аз плащам сметките-имам повече време през деня затова. И двамата работим, парите са общи.
Ние пък си делим всички разходи 50:50 и не мисля че това е нещо не нормално. Като си поучим заплатите сядаме и правим разпределение на парите по пера. Естествено ако някой закъса другия му помага. Всяко семейство само си решава как ще разпределиа парите, но за нас това е идеалния вариянт. Съпруга ми харчи толкова колкото има и ако си остави цялата заплата в портмонето ще ги изхарчи за 2-3 дни 
И двамата работим. Никога не сме деляли парите на мои и твои, слагаме ги на едно място и от там вземаме. Винаги ми е било много странно такова деление на мои и негови, даже не мога да си го представя на практика как става като се живее в една къща
И двамата работим. Той действа с парите в брой, щото така му плащат, аз се занимавам с плащането на сметките, заема и лизинга - през И-нет, т.е. с безналичните плащания. Всеки си има кредитни карти и се плаща от тях, но общо - не делим парите на мои и твои. Зависи от наличностите по картите, наличните пари и харчовете за покриване.
Сякаш говориш за някакви съквартиранти,а не за семейство.
Никога не сме си правили сметка кой колко дава за "консумативи".И двамата пазарим,и двамата плащаме сметки без да обсъждаме кой плаща и кой "взима участие".
Никога не сме си правили сметка кой колко дава за "консумативи".И двамата пазарим,и двамата плащаме сметки без да обсъждаме кой плаща и кой "взима участие".
ох,май не се изразих правилно не става дума да си делите сметките примерно ти ток,аз гсм...ами примерно жената само работи и плаща всички сметки + храна абе всичко,мъжа не взима за сега участие в тази дейност/може би за в бъдеще ще вземе/...парите, които жената носи стигат за всичко и мъжо си е спокоен по тази причина,обаче жената демек /аз/ иска да се поглези я дрешка,я парфюмче,костюмче за работа,фризьор обаче не й остават за това пари, защото всички пари отиват за другите неща и /аз/ съответно започвам да се нервирам от тази работа?Проблема е че изкарвам пари,но не ми остават за лични мои неща?
У нас няма такова понятие "мои" и "твои" пари. Аз плащам сметките и пазарувам - доставя ми удоволствие, но основно с парите, които изкарва той. Аз съм по майчинство, но дори и като работех вземах по-малко пари от него - въпреки това не съм се чувствала никога зависима, нито пък той - като човека, който изкарва парите. Общо взето в него има по 10-20 лева, другите са в моето протмоне.
Моето мнение е, че трябва да мотивираш мъжът си да започне по-скоро работа! На него не му ли е малко неудобно това положение? Инче е нормално да се дразниш, в нашето семейство и двамата работим, но пак не стигат парите за такива глезотийки, и аз се дразня, ебаси не сме на една заплата. И какво излиза, че парите никога не стигат 
Сега съм по майчинство, но и преди като работех, мъжът ми плащаше всичко. Работата ми е такава, че получавах по-големи суми веднъж на няколко месеца, та се налагаше и на мен да дава, като ги свърша 
Понякога се чувствам като ученичка, която си иска джобни, а не като негова съпруга, но колкото и пъти да сме говорели на тази тема, ефекта е никакъв. Важното било, че не съм лишена от нищо, а не в кого седели парите (аз искам да си има семейна каса, не да са в мен).
Я вземи си купувай неща и за себе си - като бачкаш кой е казал, че не си човек? А който иска да яде, ще работи или ще върши нещо друго смислено
Понякога се чувствам като ученичка, която си иска джобни, а не като негова съпруга, но колкото и пъти да сме говорели на тази тема, ефекта е никакъв. Важното било, че не съм лишена от нищо, а не в кого седели парите (аз искам да си има семейна каса, не да са в мен). ох,май не се изразих правилно не става дума да си делите сметките примерно ти ток,аз гсм...ами примерно жената само работи и плаща всички сметки + храна абе всичко,мъжа не взима за сега участие в тази дейност/може би за в бъдеще ще вземе/...парите, които жената носи стигат за всичко и мъжо си е спокоен по тази причина,обаче жената демек /аз/ иска да се поглези я дрешка,я парфюмче,костюмче за работа,фризьор обаче не й остават за това пари, защото всички пари отиват за другите неща и /аз/ съответно започвам да се нервирам от тази работа?Проблема е че изкарвам пари,но не ми остават за лични мои неща?
Сега само той работи, понеже аз съм в майчинство, но и преди да спра работа моите доходи бяха по-ниски.
Важното било, че не съм лишена от нищо, а не в кого седели парите (аз искам да си има семейна каса, не да са в мен).
При нас парите са общи, оставя всичко вкъщи - то за оставяне не остават щото веднага отиват по направление /сметки, кредити .../ Пък и аз от два месеца съм без заплата. Но до сега не се е случило той да отиде да плати нещо чисто физически, дори да минава покрай няколко каси на път за работа, а е с кола и все ми се струва че не е проблем ...
Сега само той работи, понеже аз съм в майчинство, но и преди да спра работа моите доходи бяха по-ниски.
Важното било, че не съм лишена от нищо, а не в кого седели парите (аз искам да си има семейна каса, не да са в мен).
Има, има! Мойте свекъри са така, изпокарали са се за тия пари. Затова той (който има пари) си купува саламче и кашкавалче и си ги яде, а тя се чуди каква нова манджа да си измисли с картофи. Разделили са си плащанията на сметките, той тока, тя телефона и постоянно седят без телефон по тая причина и т.н. Добре, че мъжът ми е видял примера в ситуацията и нашите отношения са перфектни, както ти си ги описала.
[/quote]
е това не го разбирам:ти да работиш и да плащаш всичко???????На 7мия ден след като се запознахме и решихме,че ще живеем заедно,мъжът ми ми даде достъп до всичките му сметки!!!!
Аз не работя и никога не ми се е правила сметка колко харча,мъжът е този,който трябва да задоволява основните нужди на семейството!!!!!!!!
Аз не работя и никога не ми се е правила сметка колко харча,мъжът е този,който трябва да задоволява основните нужди на семейството!!!!!!!!
Никога в къщи не е имало пари на едно място.В началото като се оженихме остави една сума пари, която аз изхарчих, за отрицателно време.До преди една година работих, и не ми се е налагало да искам пари от него.Той плащаше абсолютно всичко,с изключение на дрехи,козметика и др , за мен разбира се.Дрехите за себе си той си ги купува.
е това не го разбирам:ти да работиш и да плащаш всичко???????На 7мия ден след като се запознахме и решихме,че ще живеем заедно,мъжът ми ми даде достъп до всичките му сметки!!!!
Аз не работя и никога не ми се е правила сметка колко харча,мъжът е този,който трябва да задоволява основните нужди на семейството!!!!!!!!
Аз не работя и никога не ми се е правила сметка колко харча,мъжът е този,който трябва да задоволява основните нужди на семейството!!!!!!!!
У нас няма такова понятие "мои" и "твои" пари. Аз плащам сметките и пазарувам - доставя ми удоволствие, но основно с парите, които изкарва той. Аз съм по майчинство, но дори и като работех вземах по-малко пари от него - въпреки това не съм се чувствала никога зависима, нито пък той - като човека, който изкарва парите. Общо взето в него има по 10-20 лева, другите са в моето протмоне.
И ние сме така. И двамата работим, парите са общи.
И при нас е така. Не го разбирам това с парите 50:50.
И двамата работим, парите са общи.
И при нас е така. Не го разбирам това с парите 50:50.
Парите ни пристигат по карти. Кеш пари в къщи не се държат. От самото начало нещата тръгнаха така, че той плаща сметките, аз купувам храната, дрехите и покривам нуждите на децата. Ако на някой му трябват пари иска от другия и толкова. По едно време ми беше извадил дубликат от неговата карта, но аз така и не я ползвах. Когато изтече не я подновихме. Всичките разходи планираме заедно.
Парите са ни общи -сметките плаща този който има ходене към пазара, храна купуваме и двамата.Парите са ни на обща сметка и двамата си разполагаме както искаме с тях без да питаме другия. Е за големите разходи се консултираме помежду си.
Немога да си представя да му кажа * мило дай ми оттвойте пари че мойте свършиха и си плати половината ток*
Немога да си представя да му кажа * мило дай ми оттвойте пари че мойте свършиха и си плати половината ток*
Немога да си представя да му кажа * мило дай ми оттвойте пари че мойте свършиха и си плати половината ток*
Дели се всичко почти до стотинка При условие,че взимат почти еднакви пари на жената и свършват първи и тя го муфти за пари, пък после дай мило да си делим сметките
ама на мен акъла не ми го побира още 
На нас всички приходи ни идват по сметки. Затова пари в брой и да има са колкото за ежедневните разходи. Пазаруваме заедно, сметките плаща този, който има възможност, т.е. минал е покрай някоя каса. Аз имам карта от неговата сметка, той има от моята.
Но да, отделно си ни седят и аз не виждам защо да не е нормално, нали заедно си ги ползваме и все за нас и детето отиват. Няма сега заради нечий кеф, че трябвало да има семейна каса да си източваме картите, като ни преведат парите
Но да, отделно си ни седят и аз не виждам защо да не е нормално, нали заедно си ги ползваме и все за нас и детето отиват. Няма сега заради нечий кеф, че трябвало да има семейна каса да си източваме картите, като ни преведат парите
...Няма сега заради нечий кеф, че трябвало да има семейна каса да си източваме картите, като ни преведат парите
Ама защо толкова хора под "обща каса" приемат буквално да се изтеглят всички пари и да се държат в някое чекмедже вкъщи?
И нашите си стоят по сметките, но всеки има достъп до картата на другия при нужда; когато трябва да платим нещо, теглим необходимата сума от картата, в която има повече пари в момента; пазаруваме пак с картите - стига да са пълни. В кеш държим само джобните си пари + известна сума "за спешно реагиране", но не следим кой кога е взел от нея, а само периодично я попълваме - който, когато и с колкото има в момента в брой.
Просто никога не сме казвали - "тази сметка си е моята, ти си имаш", "дай ми назаем" или "ти плати тока, аз телефона, а парното наполовина". Просто, когато дойде бележка, чекваме и двете карти и преценяваме (в зависимост от сумата) от коя е по-удачно да платим.
И нашите си стоят по сметките, но всеки има достъп до картата на другия при нужда; когато трябва да платим нещо, теглим необходимата сума от картата, в която има повече пари в момента; пазаруваме пак с картите - стига да са пълни. В кеш държим само джобните си пари + известна сума "за спешно реагиране", но не следим кой кога е взел от нея, а само периодично я попълваме - който, когато и с колкото има в момента в брой.
Просто никога не сме казвали - "тази сметка си е моята, ти си имаш", "дай ми назаем" или "ти плати тока, аз телефона, а парното наполовина". Просто, когато дойде бележка, чекваме и двете карти и преценяваме (в зависимост от сумата) от коя е по-удачно да платим.
Просто никога не сме казвали - "тази сметка си е моята, ти си имаш", "дай ми назаем" или "ти плати тока, аз телефона, а парното наполовина". Просто, когато дойде бележка, чекваме и двете карти и преценяваме (в зависимост от сумата) от коя е по-удачно да платим.
...Няма сега заради нечий кеф, че трябвало да има семейна каса да си източваме картите, като ни преведат парите
Ама защо толкова хора под "обща каса" приемат буквално да се изтеглят всички пари и да се държат в някое чекмедже вкъщи?
Ми нали и аз това се чудя. Спомням си и други такива теми, където се обясняваше, че щом на си по отделните сметки, значи не били общи
Да не говорим за тези, за които "моето си е мое, а чуждото общо"
Нямам предвид тези, които са по майчинство, да не вземат сега да ми скокнат 