Публикувана: 9 фев. 2005, 18:22 ч.
Последно мнение: 11 фев. 2005, 14:57 ч.

Бихте ли осиновили дете?

6 062
48
1

1
2
3
4
Всички

9 фев. 2005, 18:22 ч.

Мнения: 4 187

Бихте ли осиновили дете? Бихте ли осиновили дете,ако имате вече собствени деца, но имате възможност?Или имате проблем и не може да създатете собсвено.......Бихте ли поели такава отговорност?
Трябва да изложа и собствено мнение по въпроса естествено......Но аз не мога да отговоря!!!!
Бих искала разбирасе, но имам дете което обичам безрезервно, като всяка майка естествено!Чудя се дали ако осиновя ще мога да дам същата любов и топлина....Незнам!!???!!

# 1 9 фев. 2005, 18:31 ч.

Цитат на: star

Аз поначало мислех да осиновя дете, но моето стана случайно. Но ще осиновя след няколко години. НЕ мисля, че ще деля децата. Аз самата имах тежко детство и за мен е по - важно как се отглежда детето, а не раждането. Със сигурност знам,че второто ми дете ще е осиновено.

# 2 9 фев. 2005, 18:32 ч.

Мнения: 18 542

Ако нямах мое собствено и опитите ми за такова с години са неуспешни - да.
Ако имам деца и достатъчно възможности - да.
Иначе не.

# 3 9 фев. 2005, 18:39 ч.

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
Мнения: 3 607

Да имаме намерение с мъжа ми да осиновим две деца. Като дойдат малко по- добри финансови времена за семейството ни. Имаме две деца. За обичта и мен ме терзаеше този въпрос докато не се роди малката - сега вече знам, че мога да обичам безрезервно всичките си деца- независимо дали съм ги родила или осиновила. Знам че те ще са си моите слънчица които - тази мисъл ме ласкае-ще имат нужда от мен, т.е. ще осмислят съществуването ми. Simple Smile

# 4 9 фев. 2005, 18:48 ч.

Мнения: 6 472

Да бих осиновила дете! И всъщност мислим да го направим. В началото с мъжът ми обсъждахме, че и двамата искаме да имаме 3 дечица. Някак си в последствие спонтанно решихме, че третото ще си го осиновим:)

# 5 9 фев. 2005, 18:50 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 825

Цитат на: cheta

Ако нямах мое собствено и опитите ми за такова с години са неуспешни - да.
Ако имам деца и достатъчно възможности - да.

Да, бих.

# 6 9 фев. 2005, 18:51 ч.

непостоянно
Мнения: 981

Цитат на: cheta

Същото важи и за мен

# 7 9 фев. 2005, 18:53 ч.

Винаги съм искала да мога да направя това - да имам възможностите и смелостта, защото отглеждането на детенце не е шега работа. Всъщност това е май единствената ми неосъществена засега мечта. Бих осиновила дете.

# 8 9 фев. 2005, 19:04 ч.

Мнения: 5 370

Още даже преди да започнем опитите за бебоче,с моята половинка сме си говорили,че ако в някой от нас има причина,то без проблем ще подемем процедура по осиновяване.Получи се отведнъж.....засега обаче мислите ми са в друга посока и не знам дали един ден.....пак ще мисля да осиновя.

# 9 9 фев. 2005, 19:15 ч.

Мнения: 3 153

Да, ако не можехме да имаме свои!

# 10 9 фев. 2005, 19:28 ч.

Мнения: 4 414

бих! ако имам финансова възможност, бих осиновила не 1, а няколко деца...независимо колко съм родила... говорили сме с таткото и той е съгласен.

# 11 9 фев. 2005, 19:35 ч.

Мнения: 516

Да, бихме го направили при по-добра финансова възможност.Но,като се замисля,ако едни родители имат желание да вземат дете,парите немогат да ги спрат.Важното е да искат да дадат шанс на едно дете да бъде оби4ано и да има семейство.Жалко,4е в България процедурата по осиновяване е много "тромава" Sad

# 12 9 фев. 2005, 20:29 ч.

Мнения: 92

Да ,бих осиновила деца ,въпреки че имам свое родно и мога да имам още ( засега няма някаква физиологична пречка ),дори мисля ,че е добър вариант освен своите да имаш и осиновени Heart Eyes

# 13 9 фев. 2005, 21:02 ч.

София
Мнения: 39 766

да, бих осиновила, а мъж ми няма да има нищо напротив

# 14 9 фев. 2005, 21:25 ч.

Мнения: 3 663

Цитат на: cheta

И аз така

# 15 9 фев. 2005, 21:36 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Цитат на: Coeur

И аз така. Ако имам финансови възможности, бих осиновила поне едно детенце.

# 16 9 фев. 2005, 21:38 ч.

Мнения: X

Да, бих осиновила.

# 17 9 фев. 2005, 22:30 ч.

Мнения: 5 539

Какво бихте осиновили - синеоко русокосо българче, ненавършило годинка? Ами ако са останали само мургави циганчета на 4-5 години, че и с по някое заболяване? Мислили ли сте?

# 18 9 фев. 2005, 22:40 ч.

Мнения: 18 542

Цитат на: lilita

Здраво, българче и до 2 годишно.

# 19 10 фев. 2005, 00:31 ч.

София
Мнения: 18 679

По-скоро не.Моя приятелка ходи по мъките 2 години, докато най-накрая тъпата бюрократична машина се задейства.От два месеца си имат момиченце Stuck Out Tongue

Като гледам малката колко е сладка....ми се иска и аз да мога някой ден да дам шанс в живота на някое такова слънчице, дето съдбата му е зашлевила шамар още с раждането Cry

Много е тъжно....като я взеха на годинка тежеше колкото моя син на пет месеца....не можеше да седи стабилно от недохранване, просто нямаше сили миличкото.За два месеца порасна сякаш с половин година!Живна, бърбори, смее се, проходи, не мога да й се нарадвам.Но като се сетя майка й през какво мина, за да я вземе...по-скоро съм склонна чрез още едно раждане да дам своя принос към бъдещето на нацията.Не е същото, разбира се, но все пак е нещо!
Ако трябва да съм съвсем честна, не познавам семейства със собствени деца, които след това да са осиновили.А наистина би било хубаво.Ако нещата в бъдеще се променят и става по-лесно, може пък и да се навия, знам ли Thinking

# 20 10 фев. 2005, 01:49 ч.

Мнения: 285

Извинявам се, но ми звучи безкрайно несериозно да се отговаря точно на такъв въпрос...причините са много...а истината е, че осиновителите не отговарят и изобщо не търсят отговорите в случая...те просто го правят....

# 21 10 фев. 2005, 02:01 ч.

София
Мнения: 2 958

Цитат на: lilita

Да, бих.Естествено ,че здраво ,бяло българче-може да не е синеоко. Wink

Може и навършило годинка.Нали трябва да се съобразя и с моите деца!Те са здрави ,бели Българчета!С кафяви очички! Simple Smile

Съгласна съм с Ина...,че осиновителите действат по въпроса,но ...темата е БИХТЕ ли осиновили,а не ЩЕ осиновите ли?Бих искала......Аз обожавам децата! Heart Eyes

Имам причини ,поради които не мога да осиновя-финансови достатъчни ли са?
Ние чудесно се справяме с нашите собствени деца /до момента-Слава Богу!/,но ако отида да осиновявам ,ще ме попитат доста неща,едно от които ще е за доходите и ми се струва ,че ще бъде невъзможно..... Rolling Eyes

# 22 10 фев. 2005, 08:35 ч.

Мнения: 288

Цитат на: AnMary_

да, бих осиновила, а мъж ми няма да има нищо напротив

И аз така. Живот и здраве, може би, ще го направим след 2-3 години.

# 23 10 фев. 2005, 09:08 ч.

Мнения: 1 517

Бих осиновила и за сега това е единствената алтернатива Ники да си има брат или сестра

# 24 10 фев. 2005, 09:24 ч.

София
Мнения: 193

Аз много искам да си осиновя, двечки!
Мъжът ми обаче е против, и май по този въпрос ще ми е адски трудно да го убедя. Всъщност не съм се заемала сериозно с агитацията защото това е само една от пречките. Има много други, като например че нямаме собствено жилище, никакви спестявания, пък и брак даже нямаме... изобщо не виждам кой би ни дал дете за отглеждане Sad

А ми става толкова милно като ги гледам горкичките по домовете...всичко което искат е някой да ги обича истински, да имат мама Cry

Рано е да го мисля - първо да родя бебчо, да поотрасне пък тогава..

# 25 10 фев. 2005, 09:30 ч.

София
Мнения: 2 300

Цитат на: belinda

Ако трябва да съм съвсем честна, не познавам семейства със собствени деца, които след това да са осиновили.А наистина би било хубаво.Ако нещата в бъдеще се променят и става по-лесно, може пък и да се навия, знам ли Thinking

Аз познавам едно такова семейстово...обаче жената не е българка...
За изцяло български семейства - не, не се сещам...познавам такива, които са осиновили и после са се сдобили със свое детенце...
Истината е, че на думи повечето са велики...но когато се стигне до конкретни действия се намират оправдания...
За себе си...бих осиновила, но ако нямах собствени деца...

# 26 10 фев. 2005, 10:09 ч.

Мнения: 3 926

Преди да стане нашето бебе бях навила мъжа ми да си осиновим. Не, че сме чакали дълго - не. Просто гледахме едно от предаванията на Ани Салич и си харесахме едно момченце. По точно аз се разплаках и той каза - ами да пробваме да си го вземем. Никога не бях очаквала такава реакция от негова страна Grinning

. Само дето като помислихме и осъзнахме, че аз не работя и доходите ни няма да са достатъчни, а и нямаме жилище. Единствения ни плюс е образованието ни. Имайте предвид, че в България трудно дават деца на хора, които не могат да имат, камо ли на двама здрави младежи, които нямат сигурност. Кръстницата ми си осинови дете и от опит знам как става това. И понеже майка ми е работила в дом "Майка и дете" в Бургас имаме достатъчно връзки да стане бързо. И сме решили по-нататък ако се сдобием поне с жилище да направим постъпки. Но само времето ще покаже Grinning

# 27 10 фев. 2005, 10:25 ч.

Мнения: 5 140

Да стига да имам финансова възможност,защо не.Но смятам когато мойте вече са доста по големи.

# 28 10 фев. 2005, 10:35 ч.

Мнения: 1 753

Бих си осиновила, да! Естествено че зависи много от финансовите ни възможности. Обаче и мъжа ми е доста против. Но ако зависеше само от мен веднага бих направила постъпки. Има толкова мили и прекрасни дечица, които се нуждаят от майчина ласка и обич. Въобще не бих се замислила дали ще го обичам - естествено, че ще го обичам така както обичам родното ми дете. Бих осиновила българче до 2-3 годишно.

# 29 10 фев. 2005, 11:09 ч.

Мнения: 4 915

Ами аз винаги съм си мислела, че един ден ще си осиновя детенце. Баба ми работеше в "Дом Майка и Дете", и аз още от 12-13 годишна възраст си мислех, че един ден ще дам дом и любов на изоставено детенце.
Когато се оказа, че имам проблем със забременяването, идеята за осиновяване почна да придобива плътност. Започнах да "обработвам" съпруга си, но той смяташе, че е още "рано" да се отказваме да се борим за свое. Иначе не е против идеята. А...нашето детенце ни изненада... Heart Eyes

Не съм се отказала от намерението си. Може би след няколко години, когато дъщеря ми порасне - живот и здраве. Бих искала да е 4-6 годишно момиченце. Но...едно е на думи, друго е да го изпълниш...

# 30 10 фев. 2005, 11:34 ч.

Все на втория етаж
Мнения: 5 894

Да,бих осиновила.

# 31 10 фев. 2005, 15:18 ч.

София
Мнения: 15 221

Цитат на: cheta

Чета го е казала вместо мен.
Само да допълня-не бих осиновила циганче.

# 32 10 фев. 2005, 15:21 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

I az iskam da si osinovia dete,no neznaia dali ste stane,SIGURNA sam ,tse niama nikoga da delia detsata i ste si gi obitsam i dvete kato moi.

# 33 10 фев. 2005, 16:15 ч.

Мнения: 1 289

Ако имам финансовата възможност да им осигуря нормален живот и обучение, бих осиновила дете и не бих го делила от моето хайванче, дето днес ми скъса нервите.

# 34 10 фев. 2005, 16:25 ч.

Мнения: 211

Мисля, че бих го направила, но когато понатрупам още житейски опит и гледам на света по-свободно.

# 35 10 фев. 2005, 20:16 ч.

Sofia
Мнения: 2 469

Мисля, си че въпроса трябва повече да се конкретизира, а именно: КАКВО ДЕТЕ БИХТЕ ОСИНОВИЛИ?

Желаещи да осиновят здрави деца от български произход има изключително много бездетни семейства, но по-скоро няма достатъчно такива деца.

От друга страна има други деца, които са от малцинствен произход или имат здравословни проблеми или са на по-висока възраст /те със сигурност също са ДЕЦА и еднакво силно се нуждаят от семеяство/- въпросът е имаме ли място в сърцата си за тях ... или когато осиновяваме дете, задължително го избираме.

Всъщност какво влагаме в "осиновяването" .. желание да помогнем ... или желание да се почустваме по-добри, но като ограничим рисковете и трудностите.

# 36 10 фев. 2005, 20:24 ч.

Мнения: 18 542

Цитат на: alegra

Всъщност какво влагаме в "осиновяването" .. желание да помогнем ... или желание да се почустваме по-добри, но като ограничим рисковете и трудностите.

Желание да се грижим за същество, което прилича на нас.
Аз съм българка и бяла, искам и детето ми да е такова.
Никой родител не иска собственото му сете да е с недъзи, съответно като осиновява търси здраво дете.
Има хора, които го правят само за това да помогнат на друго същество. Това е много благородно, но аз не съм майка Тереза и си признавам, не съм толкова благородна.
Малко са хората осиновяващи само за да се почувстват добри. Повечето осиновяват, за да попълнят някаква липса в живота си.

# 37 10 фев. 2005, 20:28 ч.

Мнения: 384

Цитат на: cheta

Цитат на: alegra

Има,има Чета, само дет не са българи.Не едно, а по две с недъзи осиновяват "гадните" американци както ги наричат в БГ.

# 38 10 фев. 2005, 20:34 ч.

Мнения: 4 629

Да и може би ще си осиновим със съпруга ми. А по въпроса за обичта си мисля, че майчиното сърце е безгранично Grinning

и от там и майчината любов също Simple Smile

# 39 10 фев. 2005, 20:58 ч.

Мнения: 18 542

Аз говорех за БГ.

Ама имат възможност да им направят скъпо струващи операции и да им подсигурят подобаващ живот, а тук в БГ такива семейства се броят на пръсти.

# 40 10 фев. 2005, 21:26 ч.

Мнения: X

Да, дори си бяхме харесали едно момченце от предаване по БТВ и започнахме процедура за вписване в регистрите за осиновяване. Цялото тичане по инстанции, изследвания и психически тормоз от т.нар. психоложка към "Социални грижи" в крайна сметка бяха напразни - в края на втория месец от задължителните три за проучване това детенце го осиновиха. Cry

Чувствах се като след спонтанния - изпразнена и безжизнена, трябваше ми около година след това да се реша да подновим опитите за бебе...

Конкретно на въпроса - да, бихме осиновили детенце и най-вероятно ще го направим след няколко години.

# 41 10 фев. 2005, 21:36 ч.

Sofia
Мнения: 2 469

Аз мисля, че осиновяването трябва да израз в по-голяма степен на алтруизъм, отколкото на егоизъм и в този смисъл ние възрасните трябва да можем да поемаме отговорност за най-беззащитните - децата. Липсата на достатъчни финансови възможности не е единствената причина за безразличието и безчусттвенността, която обществото демонстрира към тези деца.

# 42 10 фев. 2005, 21:55 ч.

Мнения: 384

Цитат на: cheta