Наистина ли жената е (трябва да бъде) по-силната половинка вече

Кому са нужни тези обобщения? Защо непремено трябва половината човечество да бъде вкарано в някаква схема?

На мен са ми нужни!
И, ако не ме лъжат очите, голяма част от мненията, особено в този подфорум, са малки или нетолкова малки обобщения по дадени теми. И не говорим за човечеството, а за тази миниатюрна негова част, която по една или друга причина общува в този форум.
Смятам, че няма нищо странно двама или повече човека да се чувстват по сходен начин. Затова попитах дали и друг няма усещането, че повечето жени днес го играят "силния пол". Защото всъщност "силният пол" е понятие, което произлиза именно от едно обобщение. Тоест не е некоректно да се попита към кой пол според вас ще отнася това обобщение днес.

Силна съм. И мъжа до мен е силен.
Не ме интересува кой е " ПО-". Интересува ме да съм щастлива и да усещам подкрепата му, когато имам нужда.

Мili аз съм на същото мнение като теб.Не трябва жената да е силната половинка,но като гледам май си е точно така за съжаление

И как точно мерите коя е по-силната половинка?

Да, смятам, че жените сме по -силни... но това не ми носи никакво облекчение или напрежение... то просто си е факт

Че кога жените не са били по-силни? 

Много хубав отговор   

Мисля, че мъжете винаги са били по-силни физически, а жените - психически. Същото, което казаха повечето момичета до тук.
Работата е там, че винаги има изключения. Има много лабилни и емоционално незрели жени, както и много стабилни мъже.

Това, което се случва напоследък е, че техническият напредък позволява на жените да развиват и много други свои качества, освен да се занимават по цял ден с домакинска работа. Когато не трябва да переш чергите на ръка, не трябва да месиш хляб и т.н. и в същото време имаш топла вода, пералня, микровълнова фурна, съдомиялна, прахосмукачка и т.н., колкото и да тежи домакинската работа, възможно е тя да бъде свършена междудругото и на жената и остава време и за кариера. А тръгнеш ли веднъж да се доказваш, покажеш ли веднъж, че можеш нещо, после то се превръща едва ли  не в изискване към теб.
Забелязала съм го много пъти в работата си. Преди се упреквах, че не съм самоинициативна и на една нова работа реших да се доказвам. Непрекъснато предлагах на шефа да свърша това-онова, което ми е извън задълженията и да видиш за колко кратко време тези неща станаха задължения.
Няма такова нещо като признание. Покажеш ли на мъжете, че можеш да се справиш с нещо, те няма да те питат какво ти е коствало, а ще приемат, че просто го можеш. Е, тогава защо да не го вършиш ти от тук нататък?
И така се получава лавинообразно, влизаш в клопката и после не можеш да излезеш.
Ако откажеш да направиш нещо, което до вчера си правила, приема се за глезотия. Особено ако другите жени го правят.

Точно така мисля и аз.

След казаното от Карина, просто няма какво повече да добавя (дори и примерът със шефа е в пълна сила при мен). Но важи и в 2-те посоки - не само за жените.
Само пак да кажа - необходимо е партньорство и приемливи и за двамата компромиси, защото всеки си е с характер.
Днес все повече сме улеснени от това, че работата (и домакинската, и "мъжката") стават все по унисекс, заради техническите улеснения - т.е. в около 80% от случаите мъжете и жените са взаимозаменяеми, но по-важно е да са взаимодопълващи се  .

Като цяло, хората сме си такива - дай на някой да ти се качи на главата и той ще танцува отгоре ти.
На меренето и надцакването не му е мястото вкъщи.

А за физиката и психиката - когато фактите говорят и хората мълчат.

Но мъжете са по-умни. Измислили са еманципацията. 
За който не е разбрал, последното е майтап.

за мен по-силната половинка е тази, която се бори да намери изход от трудна ситуация, а по-слабата половинка само я следва. а на всичко отгоре, по-слабата половинка трябва и да се убеждава, че "всичко ще се оправи" 
това май все едно аз съм го писала.  омръзна ми като има проблем да съм силна за двама. искам и аз да се оплача и да дам израз на паниката си. 
в семейството на родителите ми също е така. понякога се чудя дали подсъзнателно не съм избрала пъртньор, който прилича на баща ми от гледна точка на поведение в семейството. или аз копирам това, с което съм израстнала и съм направила мъжо по-слабата половинка? защото да си по-слабият определено ми се струва по-удобно и сигурно лесно се свиква 

След Карина просто нямам какво повече да добавя  ...
Перфектно формулирано и аргументирано мнение , с което съм съгласна.

Да, и аз много харесах отговора на Карина! Както и на azaf, особено това за "меренето и надцакването".    Лошото е, че трудно ми се отдава да не меря. Имам явно много силно развито чувство за справедливост и когато несъзнателно или съзнателно дори си направя сметка колко неща съм извършила, колко ми е коствало, колко съм дала, колко съм напреднала, колко съм случила, ме хваща яд, че съм сама в старанието, възможностите и усилията. Мразя да се чувствам мъж и жена, мама и татко. А, пардон, не съм татко. Защото татко винаги угажда, лигави, не настоява над детето, не мъчи с храни, лекарства, гърнета. Татко просто е мил  И така му е най-лесно...

разбира се - как иначе ще го бия на канадска?

Абсолютно съм съгласна с написаното по-горе. Последния случай детето беше налапало едно негово хапче, което е извадила от неговия джоб, в първия момент се чудих, кого да гледам първо тати, които веднага му стана лошо или детето, което се смееше с хапчето в устата .
Да не пиша и други примери, че доста ще има с една дума голяма паника, а аз трябва да имам железни нерви

Мен ми стига до мен да е моята половинка,
не играем канадска борба, а се допълваме.

хм.
ами аз съзнателно съм избрала да не бъда по-силната половинка.
не че не мога, просто не искам. ние сме партньори - споделянето , обсъждането е силната ни страна.
аз съм по-добра в едно, той в друго.

ужасяват ме мои приятелки, които с омъжването си 'хванаха' живота на мъжете си в ръце - взеха им заплатите ( наричат това общ бюджет), дават им джобни, направляват им кариерите, изпращат им кандидатурите за работа и тн. егати живота. не мога да  си представя да държа юздите на живота на двама ни, плюс евентуално на детето ни,
не мога да си представя да 'кастрирам' мъжа си по този начин.
та, аз не мога да живея такъв живот.

Защо трябва някой да е отчетливо по-силен? Не може ли да са партньори? Не може ли единият да е по-силен в едно, друг в друго, включително психически в различни ситуации... Да, случва се единият от двамата да е по-силен, но никой не определя кой от двамата трябва да е това, правила няма, всичко е както си го направим.

Приятелят ми например е сравнително нерешителен и колеблив за определени неща, но това не означава, че ще го "кастрирам", както много точно се е изразила Лени. Мога да му помагам и по друг начин, да го насърчавам, да го обнадеждавам, когато има нужда. Съответно той е до мен, когато аз съм по-слабата и имам нужда от подкрепа. Не мога да кажа, че един от двама ни е по-силен.

Може би и ти имаш вина мъжът ти да ти е предоставил водещата роля. Прочети внимателно постингите на Карина и Лени, в тях е казано в общи линии всичко.

Това все едно аз съм го писала

Не знам дали трябва, но жената определено е по-силна в много отно6ения!

Дали трябва да е по-силната половинка не мога да кажа, но определено има жени, които са по-силната половинка по неволя. Майка ми е такава жена ( мъжът все на път) и се е справяла с какви ли не ситуации. Вечно по квартири, като съм била на 4 годинки организирала строеж на къщата, в която живеят и до днес. Никога не се е страхувала от физически труд, а семейството се е крепило на нейния дух и амбиция. Така ме е възпитала и мен. Аз попаднах на умен мъж, но голяма скатавка. Може една година да прескача нещо, но няма да се наведе да го вдигне. Много флегматичен, много пасивен. Изкарва ме от нерви на моменти като каже "Уф, сега не ми се занимава". Може еманципация да го наречете, може би несъвместимост на темпераментите, може и себепоробване ( защото веднъж като се е научил да се скатава, ще се скатава винаги), но не мога да трая такива хора и не понасям да завися от благоволението на някого, та дори и моят собствен мъж. Сама си нося тежките работи, колкото мога, сама си размествам мебелите в къщи като реша. До скоро се занимавахме със строителни работи - молих го да ошкури една метална врата, да я грундира и боядиса, все едно на вятъра приказвам. Накрая си я ошкурих и боядисах сама. На моменти се чудя даже за какво ми е мъж като всичко си върша сама. Определено е по добре да си по- силен, защото това те прави и по-независим, но някак си е до време, защото фисически човек започва в един момент да изнемогва, а психически се изтормозва, че не може да се справи с всичко което иска, а като няма човек до него да го подкрепи е лошо.

 
Тоя мъж все едно от небето е паднал и право на олтара.

   В този случай според мен става въпрос за чиста проба класически мързел. В народната медицина се препоръчва 

Момичета, като са ви такива мъжете, защо ги търпите? 

Три пъти съм се женила. Първият път бях на 21 - незряла работа, но той беше егоист и темерут, та още на първата година го зарязах. Вторият път бях на 33. Беше весел и приятен, но отговорностите му идваха нанагорно. Не можех да търпя аз да дърпам хомота. Та се стигна до третия, за когото мога да кажа, че е приятел и партньор и наистина ме прави щастлива.

Така че ако вие се чувствате по-силните, но това не ви харесва, вместо да се вайкате, просто потърсете щастието си и не позволявайте животът да минава покрай вас! 

Клер, и това е вариант  , само че аз не се омъжих на 21 и малко ми е късо времето за смяна. То дете ли да раждам, защото биологичния ми часовник тиктака( на 33 съм), верния човек ли да търся ( не се знае колко време ще отнеме и колко ще е верния човек като го намеря)...
Ами не точно така, но човекът е много спокоен, бавен, тривиалните неща в живота не го интересуват. Може по цял ден мозъкът му да е зает от някоя интегрална схема, електронна платка или контролер и мръсните чинии на масата стават невидими. Не е точно мързел, а просто си има други приоритети в живота. Е, аз страдам от това и не ми остана нищо друго, освен да се еманципирам , защото точно на този етап някак си да се зарязваме някакси не върви, ако ме разбирате по лентичката...

elfljo, 33 г. са си още първа младост!
Раждаш си детето и ако таткото не се оправи, зарязваш го и търсиш нов татко. 

elfljo, а ти сигурна ли си че ще се чувстваш добре ако той стане силния? Имам усещането че си от типа силни жени които обичат да се справят собственоръчно с трудностите. А иначе казвала ли си му че имаш нужда от помощ понякога?

iri_is, май съм прекалено независима за да допусна някой да ми се прави на силен, обече от време на време не вреди да ме отменят малко 

Ще видим как ще се развият нещата и ако не тръгнат на добре...тогава както казва Клер