Докога да търпя родителите му да се правят, че дъщеря ми не съществува?

Не е нормално, но от друга страна нищо не можеш да направиш. Хората си имат някакви убеждения и действат според тях. Не знам защо имам спомен, че приятелят ти има сестра, която също не иска да приеме детето ти. Това може и допълнително да усложнява нещата.
Единствения вариант е да си ограничиш контактите с тях. Но това ще повлияе малко или много на отношенията с приятеля ти.
Това, че не подаряват подаръци - как да е, все пак не е тяхно внуче. Но че не го поздравяват детето дори е прекалено според мен и детинско.

Страшно е мъчително, направо ти съчувствам, защото съм минала по този път. Обаче има една приказка, че " със зор нищо не става".        Просто трябва тактично да се отделите. колко ти си знаеш      . Какво толкова ги дразни детето ти?! Та едно внимание не струва нищо в пари, просто липсва им сърдечност.

Правилно си спомняш - за сестрата - но там се промениха нещата - поне за пред мен - тя не се държи лошо с детето - поздравява я, опитва се да завърже разговор и т.н.

А това за подаръците - нямах предвид че очаквам да й купуват ПОДАРЪЦИ - не. Просто за Нова Година се раздават торбички на децата  /с лакомства/, нали - е за моето дете НЯМА, днес има мартеничка за мен - за детето НЯМА и т.н. - това са дребни неща - просто жестове на внимание - и аз се дразня /ама страшно много/.
Не мисля, че тези дребни жестове се правят само към деца които са ти внучета - нали  
В тоя ред на мисли, аз съм приготвила за тях мартенички , но още не съм им ги дала, а и се чуда - дали да ги дам изобщо 
Миналата и по-миналата година - дори не докоснах тази която те ми бяха дали, но те няма как да го знаят това, но сега като не им дам - дали ще се усетят????

Ами дразнещо си е, разбира се! Как няма да се ядосваш?! Това тяхно отношение е много тъпо... Не им давай мартеници, според мен не го заслужават. Не съм ти следила предишните теми и не знам какъв е проблемът при вас, но не трябва това да се отразява върху детето. Дете е все пак, да му се не види! Уф, аз май се ядосах повече от теб...
Айде дано детето се чувства добре и успех по-нататък!
П.П. Твоят човек що не вземе да си поговори с тия дървета? Това май е единственият начин, няма кой друг...

Не смятам, че очакваш кой знае какви подаръци за детето, не го казах в такъв смисъл. Вярно е, че един шоколад или едни бонбони да му вземат няма да се охарчат. Но хора разни, някои им се свиди дори и за собствените внуци.
Странно е, че към теб се държат добре, а показват неодобрението си към детето, което най-малко е виновно за ситуацията.
Не чакай да се усетят обаче. И не си отмъщавай, защото ще слезеш на тяхното ниво.
Ако имаш възможност ти поговори с тях, поне да кажат къде им е проблема. Защото не мога да си представя с какъв акъл ще се правят, че детето го няма.

Ще си позволя да ти кажа какво бих направила.
Това не е случайно поведение, то е преднамерено. Аз не бих приела абсолютно нищо от тях, ако се отнасят така към детето ми. Смятам, че си допуснала грешка, като си чакала 3 години да се "усетят", понеже те не го правят без да искат- т. е няма шанс да се усетят изобщо!
Бих говорила с дъщеря си много и на дълго и широко защо така се държат и защо нея това не трябва да я засяга.
Ако приятелят ти не може да им повлияе, значи трявба да приеме, че ще ходи там сам и няма да имате отношения с роднините му. За мен няма извинения такова поведение. За да не си помислиш, че голословя, дъщеря ми  е  приемана като родна внучка на свекърва ми, при положение, че с мъжът ми сме разделени от години, даже понякога ме  дразни като я бабосва непрекъснато
(доказателство, че за хората угода няма ) Тя изобщо не ме обича, със сина й сме разделени от 10 годинии  въпреки това се отнася префектно към детето. Вярно има топла връзка( дъщеря ми е сестра е на внука й) но пък във вашия случай ти си приятелка на синът им. Като имаш предвид че свеки изобщо не е най-сърдечният човек, койот познавам и е натъпкана с предубеждения. Може би точно за това ти казах, че няма извинения тяхното поведение и не знам как изобщо си ги издържала 3 години!
Аз бих говорила първо с мъжът- каззвам му как се чувствам и че искам категорично това да се промени. Междувпрочем то е и неуважние към него и неговия избор, той пък как не се дразни също не знам. След тоа ко той не иска или по други прични смята,ч е няма да постигне успех- отивам в тях сама ( с неговото знание за това)  и право куме та в очи- казвам, че идвам да им кажа довиждане, понеже 3 години съм чакала да приемат дъщеря ми и след като това не  се е случило, занапред няма да се смятам добре дошла в дома им независимо от повода. Да знаят, че те също не са добре дошли в моя по същата причина. Дъщеря ми върви в комплект с мен, съжалявам че съм приемала подаръци от тях, била съм с най-добри чувства, които  явно не са взаимни. Не искам да им развалям отношенията със синът им, просто занапред ще го виждат сам. И слагам точка на това безобразие.
Мале, ядосах се заради детето ти да знаеш!

Не исках да се изказвам, за да не говоря само на теория. Но мнението ми малко се различава.
Аз мисля, че точка на това безобразие ти не можеш да сложиш, именно защото не е в тебе причината. Точка може да сложи само причинителя. А те очевидно не желаят.
Предполагам, че приятелят ти се е опитал да намекне - ако не е говорил направо - че така нещата не вървят. Надали се прави, че не забелязва проблема.
Моите родители също имат много кусури, които не бих могла да променя. И да говоря и да не говоря с тях - няма да има никаква полза. Така че - може би той е говорил с тях - със същия успех - т.е. никакъв. Някои хора просто са си такива. Опитът да промениш някого е изгубена кауза - особено, ако той самият не смята, че има нужда от промяна, какъвто е случая.
Да не ходиш при тях - можеш. Само бъди сигурна, че това няма да се отрази на отношенията ти с половинката. Да не стане повод за дрязги между вас, защото пък точно от това нямаш нужда - предполагам. Макар че, ако някои ден решите да имате ваше дете - може да стане проблем. Но те пък тогава може да променят отношението си.... така че няма смисъл да го мислиш отсега.
Та моят съвет е - увери се, че приятелят ти мисли като теб, че знае, че грешат, че не е съгласен с тях, а с теб и с твоето решение да не ги посещаваш. Мисля, че е важно по този въпрос с него да сте в тандем, да не стане повод за разногласия.

Ами Каси, аз не казах да променя тях, каза да промени това че безропотно приема това тяхно поведение, а бъди сигурна, че детето го усеща, дъщеря й не е много малка, вече със сигурност й става мъчно да се чувства отхвърлена, тя и от баща си не е бог знае колко добре приета... това  е гадно и аз бих направила така, че дъщеря ми да знае че е най-важното нещо за мен, и че  няма да оставя някой да се отнася неуважително и към нея, още повече децата учат от това, което виждат. Ако тя вижда, че майка й преглъща такова поведение, утре тя ще самата ще преглъща нечие друго. Не знам така мисля, диони най-добре ще прецени.

Подкрепям Jaly. Много мъчно ми стана и на мен за дъщеря ти.

Дотук мнението на Каси е най-разумно и практично насочено (което Пантер одобрява). Ако решиш да спреш да ги посещаваш - добре е да чуеш и тяхното мнение но това да е когато си спокойна и без да се настройваш предварително срещу тях (дори и да го заслужават).
Разговор 1 с приятеля ти. 2 с тях. Казваш че според теб не уважават дъщеря ти. Има ли причини и така ли смятат да продължават. И просто изявление - ако няма подарък за нея - няма нужда да носят и за теб - защото няма да го приемеш. И за мартеничките също. И да не те чакат на гости.
Винаги е възможно човека да има някаква причина за поведението си за която ти не си се сетил. И затова аз винаги питам. Смятам че е разумно така.
И като решиш  да късаш (намаляваш) отношенията с някой - винаги е добре да му кажеш защо. Това, че за теб причините са очевидни изобщо не значи, че те ще се сетят какви са.

Абсолютно смятам така!

Ако позволиш ще разширя даже още: 1. Ако приятеля ти държи на теб и дъщеря ти и е убеден в сериозността на връзката ви трябваше отдавна да скръцне със зъби на родотелите си. Преди всичко това са отношения от негова страна и той е отговорен за тях. Ако до толкова не може да влияе на родителите си - те следва да се игнорират.
2. Твоето дете е най-важното. Не позволявай по никакъв начин да бъде игнорирано с отношение. Ако го игнорират - игнорирай и ти. Няма ли 'здравей' за дъщеря ти - няма 'здравей' и от теб. Няма подаръци за дъщеря ти - не подарявай и ти. Колкото и да не ти се вярва хората се усещат повече от негативно, а не от позитивно отношение.
3. Не се притеснявай, че такава конфронтация може да влоши отношенията с приятеля ти. По-добре сега, отколкото да си заложите бомба в отношенията, която ще избухне някъде напред в годините. Проблема хич не е малък щом явно се виждате с роднините му.

Ако говориш с детето си за ситуацията - направи го кратко и пренебрежително. Покажеш ли му дори и сянка на вина - тя ще се пренесе върху дъщеря ти - тя ще помисли, че носи отговорността.

Подкрепям Иса!
Аз също не бих търпяла някой, който и да е той, да се държи така с детето ми. В случая, щом с приятеля ти се разбирате и той приема добре дъщеря ти, мисля, че си заслужава да опиташ да поговориш и то много директно и без всякакви емоции с родителите му. Ако е безрезултатно, тогава се отдръпваш най-тактично и заявяваш ясна позиция, че не търпиш такова отношение.   

Пантер, имам чувството ,че и двамата с Каси сте ми прочели постинга отгоре, отгоре.
Първото, което написах беше разговор с мъжът! за да е ясно, че това положение  е неприемливо от тука нататък. След това идва ред на роднините. Даже и  репликите подадох, че се ядосах докато четях днес.
Обаче този компросмис до момента е изцяло за сметка на детето.  Аз няма да мога да съм доволна и щастлива с мъж, който е съгласен с подобно отношение към дъщеря ми, а ако пък не е съгласен, тогава да ме подкрепи на 200%! Сега възрасстните се правят на 3 1/2 и го отнася момиченцето.
Диони, дано не ме разбереш погрешно- сигурна съм, че досега си има давала шанс да се усетят, сега виждаш, че това не става, но няма повече от две пътеки пред теб- или решаваш въпроса или продължаваш с компромиса.

Всъщност до тук всички предлагат едно и също нещо.
Разговор с приятеля.
Разговор с родителите.
Като краен резултат или те се променят или прекъсваш контакти с тях.

Темата е много интересна за споделяне на мнения, защото дори и ние да не сме в такава ситуация,  вероятността всяка от нас да попадне е височка.
Самата аз си представям ситуацията - "вземам се" с мъж с дете - как биха реагирали моите родители. Както си ги познавам, няма да са във възхита. Е, тези наистина са преминали всякаква граница и се държат изключително незряло. Но, ако приятелят ти си те обича истински, предполагам че нищо от това не му е убягнало - все пак доста време сте заедно - .... - та стои въпросът дали е говорил с тях, ако да - защо нещата не се променят, ако не - защо не....
Пак казвам. Ако моето гадже беше с дете и наште подаряват мартеница на мен, Криси и него, а на детето не, определено бих задала въпроса "А за ...... защо няма?", за да изясня ситуацията.
Ти всъщност питала ли си го той говорил ли е с тях и какво им е мнението? Защо така става?
Нереално ми се струва да не е говорил. Тези неща не минават незабелязано. Ако няма подарък за Коледа за дете - то е очеизвадно, няма как никой от участниците да игнорира този факт. 

Изчетох много внимателно всичко което сте писали - и пак ще го прочета.
Не оставай те с впечатление, че ще оставя нещата така - миналата година на няколко пъти ме каниха /само мен/ на вилата - аз обясних на приятеля ми, че без детето няма да отида - и не отидох. Единият път приятелят ми отиде сам със тях /трябваше да ги закара/, но вторият път им е казал че ще отидем тримата и след реакция /явно - аз не съм сигурна/ от тяхна страна и той не отиде /даде им колата - да ходят сами/. Това не им повлия. Имаше още няколко случаи в които им отказах гостуване поради същите причини/ че бях поканена само аз/, без да им обеснявам. Знам, че приятелят ми се е опитал да говори с тях, но явно няма полза и го усещам че не му е приятно и не го одобрява.
Досега не съм му поставяла ребрам въпроса - за тяхното поведение, но той е достатъчно наясно.
Страшно ми е неприятно като се видим на улицата, те да се държат така сякаш това дете не съществува. Последният път се привирах ме от ски и пътьом прибрах ме и баща му - направи ми впечатление, че приятелят ми на всеки въпрос от страна на баща му, караше дъщеря ми да обеснява - къде сме карали ски, какво е било времето и т.н. , да се похвали колко добре вече кара, кои писти е минала и т.н. Опитваше да я включи в разговора в колата - не я изолира, а аз пък отговарях само с ДА и НЕ.
Много ми хареса факта, че той демонстрира пред баща си колко са близки с детето, а и тя обесни как са карали единият ден само двамата - без мен. Баща му слезе от колата пред тях и с половин уста ми каза - "чао Диони".
След това - говорих с приятелят ми по - повод на това какво точно против детето имат - родителите му /притеснеието им , че това е още един ангажимент за синът им и още какво??? - заради мен ли е ???/. Нищо не ми отговори, а и ми показа достатъчно ясно, че и на него му е неприятно.
Досега не ми е минавало през ум да разговарям с родителите му - не мисля че е моя работа - просто смятам че по- добрия вариант е директно да прекъсна тотални контакти и като се видим на улицата - дори да не казвам "Добър ден" или "чао", като пратят нещо за мен - да го накарам да го върне и т.н.
Страх ме е, че това няма да доведе до нищо добро и затова не съм събрала смелост да го направя.

п.п. Вчера им пратих мартенички - в плик и върху плика бяха написани имената и на трима ни.

Има хора, които са си просто такива. Те не са малки деца, че да подлежат на възпитание оттук нататък. Приятелят ти може да им говори и полза да няма никаква.
Важното е май да не си развалите отношенията вие заради тези проблеми.

Ох, на никого да не се случва, ама ето на - случва се Ако съм аз и някой ми пренебрегва по такъв просташки начин детето, мисля, че бих била безкомпромисна. Никакво виждане, никакви жестове, едно на ръка, че чаша вода не бих приела само за себе си от такива хора.

Да питам само тия старци -НОРМАЛНИ ЛИ СА .Тия са за пребиване,как е възможно да има такива хора на тоя свят акъла не ми го побира.
Незнам от къде да почна -полудях след като прочетох....
Не им взимай подаръците и нищо не им давай,тези не заслужават и "добър ден"даже.
По далече стой от тях и си гледай детето,то е най важното,гледай да се разбирате в къщи пък тях кучета ги яли..
Аз така направих и ми е много добре.От Коледа им забраних да идват,даже и на мажо го заявих-"да не сами стъпили в къщи ,ти ако искаш си ходи да ги виждаш,аз работа с тях нямам"За 4г.време мойте пък не можаха да разберът че синът им гледа две деца,ха сега нито чуждото нито свойто.И никой не може да ме накара да ги допусна до децата си ,ако те решът че са готови да се отнасят с двете по един и същи начин ,може и да си помисля,иначе не мога да седа и да гледам как едното се прехверля от ръце в ръце ,пък другото "блее като теле" .А пък подаръци пращат и на двете не мога да кажа нищо ,а ама аз не ща парцали и играчки,искам детето ми да не се чувства пренебрегнато.Няма да понеса ако някой ден ме пита :що така никой тука не ми обръща внимание;Маймуни немога да понасям,един път така ,един път иначе-дойде ми до гуша.Ох отплеснах се 
Но пък е важно и това че мъжа ми ме подкрепи в това и той също се дразни от това им държание.При теб е същото и това е добре ,аз мисля че нещата зависят 80%от него ,мисля че той трябва да се застъпи за вас пред родителите си ,да ви защити.
Другите 20% са при теб-покажи им че детето ти е номер 1,покажи им твърдост,покажи им че това тяхно държание ти се гади,и изобщо недей да мислиш за това как ще се почувстват.Може и малко да съм гадна,ама щом става въпрос за децата ми -компромис нама.
Желая ти само щастие и успехи в къщи...и здраве

Като прочетох първият ти пост си помислих, защо не предложиш на дъщеря си да им подари мартенички ЛИЧНО. Според мен биха се почувствали, меко казано, засрамени. Може би така нещо би се пречупило у тях и биха приели детенцето. Т.е. какво има да приемат, поне да не я игнорират.
Незнам аз как бих постъпила ако някой се отнася така с Виктор. Много кофти ситуация.
Успех и дай Боже всичко да се реши по най-добрия начин за всички и най-вече за детенце.   

Според мен това е страхотна идея. 

Според мен трябва да говориш за това  със тях директно . Кажи им че така обиждат теб и детето ти , и е абсурдно ако смятат че ти като майка би допуснала да имат такова отношение към детето ти ,ако не помогне , откажи да приемаш каквито и да е подаръци , мартеници и каквото и да е от тях ако то е само за теб , а за детето ти няма подобаващ подарък . Аз лично не бих търпяла такова отношение от никого към детето ми , а за 3 години да не говорим . Изискай добро отношение за детето си все пак ние сме им майки кои друг да ги защити , това си мисля, че може да се отрази на психиката на детето и да предизви най - малкото занижена самооценка от типа "аз не съм важна , мен не ме искат , мен не ме забелязват , аз преча ", а това е ужасно  . Ако не можеш да промениш отношението им игнорирай ги точно по начина по който и те игнорират детето ти , важното е детето да не се чувства само в тази ситуация .Съчувствам ти , знам че искаш най-доброто за нея , но понякога тихата дипломация не е най-добрия подход за разрешаване на проблеми . Всяка майка би те разбрала и оправдала ако защитаваш интересите на детето си на всяка цена , даже и майката на приятеля ти , нали тя не иска да се отнасят към нейните деца например . Това което правят тези хора е много грубо , не са прави така дори и само заради доброто възпитание , не го допускай повече достатъчно си търпяла и щом не се усещат сами ще трябва да ги подсетите .

Това да им подари мартеница дъщеря ти е добта идея , а защо следващиат път като получиш мартеница или друг подарък за теб  не се направиш на ударена и да попиташ , а това за .../името на детето / много мило че сте се сетили , тя много ще се зарадва , благодаря ви много , ние сме големи хора и можем всякак но децата се радват на подаръци . Ми кажи им го пък , като не се усещат сами и в стига да е удобен случая предполагам такава сцена може да изиграеш когато детето не е с теб че не се знае какво ще отвърнат да не се получи конфузна ситуация пред детето , която да го засегне още повече . Не знам може и да съм малко крайна със съветите си , но аз макар да съм доста спокоен и търпелив човек , когато става въпрос за детето ми , не мога да търпя лошо отношение не само от роднини , но и от напълно непознати , паля от половин такт , мъжа ми казва че съм изглеждала така сякаш ей сега ще скоча да ги бия , и междиу другото така нещата доста бързо си идват на място , явно когато ти усетят настроенията хората просто не смеят да ти се противопоставят и по най-незначителният повод .

...аз по принцип съм много Ентелигентна и възпитана, но сега съм ядосана заради детенцето на авторката, а освен това и в 38-ма г.с., та позволете ми, обзета от гняв и хормони, да се изкажа просташки:
Тия дърти стиснати миризливци са преглътнали някак си "приятелката", може би с успокоението,че все пак не е "снаха" и че днес е тя, ама утре...ехеее...
А детенцето, което няма никаква вина и само страда от ситуацията, не могат да приемат, водени от селяндурското съждение, че "не им е кръв". И от страха, че синчето им може да развие болната идея да го осинови ли , що ли;от опастността да ползва и "претендира"/ наследява скъпоценните вили и имоти "чуждото дете" един ден ... 
Пък и "какво ще кажат хората" 

...Дотук всички обвиняват родителите /макар че сигурно и моите и много други така биха реагирали,че и по-лошо/. Частично натоварват и "приятеля". Що не вземе някой да каже на майката, че сама поставя детето си в тази стресова за него ситуация вече 3 години?! То бива бива страх да не се "отчужди" с любимия и да стане "неугодна", ама все пак... Детето за мен е на първо място!

Аз.
Не бих търпяла това. Сигурно затова съм сама.
"на първо място поставям децата си"
- Нямаше да те обичам, ако не беше така

Не бих търпяла такова отношение към детето ми. Или да се държат като големи хора, или да си **** мамата. Говори с тях, кажи им какво мислиш и ако не си променят отношението прекрати контактите с тях. Обясни им, че не искаш те да обичат детето ти, а искаш просто нормално човешко отношение.

Скъпи гост, искам да кажа точно каквото съм написала. Казано с повече думи, съм искала да изразя усещането си, че защитата на детето, особено при един отглеждащ родител, е приоритет на самия родител.
В този момент от живота си съм последният човек, който ще каже на друга жена, че не е добра майка! Още повече, без да я познава! Още повече, че нямам съпруг/съжител, бях сама през бременността и ще отглеждам сама детето си- живот и здраве 
Направило ми е впечатление, че грубият тон и квалификациите са доста чести на страниците на Форума.Няма нищо по-лесно от това, да бъдеш груб, когато си анонимен.
Не мога и не искам да влизам в конфликти, сърцето ми е изпълнено с обич, включително с добри чувства към авторката Диони и нейното дете 

Здравей! Много е наприятна ситуацията!
Моя близка приятелка има същия проблем. Тя остана самотна мама, когато дъщеричката и беше на 2 годинки, мъжа и се опита да я души едуин ден и тогава взе това решение.

От около 2 години има нов приятел, малката го приема много добре, при положение , че баща и не се обажда и не иска да я види, а дори да се видят, се прави, че не ги познава  Това за мен е ненормален човек.
Но по темата.
Родителите на новия и приятел не искат да приемат детето и. Казвали, че можело да приемат нея, но не и детето  Е, това сладко малко момиченце на 6 годинки къде да се дене  Приятеля и е говорил хиляди път с родителите си, тя се опита няколко пъти, но те отказват да дадат логично обяснение. Детенцето има проблем с едната ръчичка(акушерска пареза, бях писала за нея в друга тема) и незнаем дали и това не оказва влияние на това тяхно отрицателно отношение  Но това няма никакво значение. Тя не контактува с тях, за съжаление приятеля и е между чука и наковалнята, но засега е избрал да е с тях и не позволява на родителите си да ги обиждат или каквото и да е. Не се събират никога обаче, откакто са се направили един ден, че не виждат малката. Майката каза - достатъчно е на детето ми, че баща му се прави, че не го познава, няма да позволя на чужд човек да го прави.

Мисля, че ще разбереш какво искам да ти кажа. Успех и дано се оправят нещата!

Благодариа на всички Ви за отговорите.
Witchie, не ме е страх да не би "да стана не угодна", просто не искам да тръгвам с рогата напред. Сигурно имам по-голям стаж от теб, като самотен родител - и трябва да ти кажа, че съм късала връзки, защото не ми е харесвало нещо в отношението на партньора ми към детето ми. Но сега нещата са различни, приятелят ми е внимателени грижовен и с двете ни, по никакъв начин не е обидил или наранил - мен или детето. Аз имам проблем с родителите му, а не с него, а и нямам  никакво намерение да живея с тях, аз живея с него.
Не мисля, че някой има идеални роднини или че може да ги промени тепърва на 50 години - и не виждам смисъл да го "наказвам" него заради родителите му - той също се чувства зле заради тяхното отношение.
Идеята на темата е АЗ как да се справя с тези "хора", защото нямам никакво намерение да късам или обтягам отношенията си със синът им 

П.П. След като им пратих пликчето с мартеничките и се бях настроила да накарам прятелят ми да им върне мартеницата, която те изпратят за мен, той си дойде в къщи с ДВЕ мартенички. Майка му ги дала двете и казала - "дай им ги от нас". Може да се самозаблуждавам, но си мисля че това е някакъв напредък.
Много от вас са прави, че трябва категорично да действам - смятам да приложа много от вашите предложения 
Ще пиша после за ефекта и резултатите 

Абе, то на чужд гръб...
Радвам се, че нещата се оправят.
Като погледнеш в темите Свекърви, има къде по-страшни неща. При "нормални" семейства.
Представям си колко те боли за детето.

Абе не става така. Най-много да раздразни половинката. На него му е достатъчно неприятно, че родителите му се държат тъпо, ако и тя започне и назрее конфликт - ще му стане още по-неприятно и може да започнат търкания между тях.
Ето това е и моето мнение. Добре си го казала, а след някоя и друга седмица ще можеш и по-мекичко. 
Може би наистина си мислят, че днес си там, утре няма да те има.... Ако е така - т.е. не приемаш връзката сериозно -няма какво ти да се ядосваш от тая работа. Но аз си мисля, че не е така, т.е. отношенията помежду ви са се задълбочили. Може би в такъв случай е време и те да го разберат. А може би започват да се усещат. Ако са мислили, че нещата между вас са временни -наистина това обяснява частично проблема.
Абсолютно съм съгласна с теб, че с рогата напред - не.
5 години ходих с рогата напред с бившия- ето го резултата. Така нищо не става. Човек ако е разбран - и с него са разбрани. /В общия случай  идиоти навсякъде има/. Ако се караш и дърлиш постоянно с хората - и те ще се карат с тебе. Така не става. С повече търпение, което покрай отглеждането на децата всички сме придобили - може да имаш резултат. Наблегни пред него - нали знаеш, че те мъжете не се досещат сами  - не четат мисли - та наблегни пред него, че 3 години са много време - да вземе да им понамекне нещо - понамекни и ти при сгоден случай - да не чуе малката - кротко, не на нож. Може пък да се усетят.

Е това си е напредък 100%! Дано всичко се нареди!!! Успех!

casiopea Благодаря за разбирането
и моята идея беше да съм разбрана и да не насилвам нещата, да не тръгвам с рогата напред, но и достатъчно категорично да им покажа, че нито аз нито детето ми е втора категория.
Знам, че хората са различни и някой от тях доста консервативни /какъвто е случаят/, но се надявам като видят, че нямам никакво намерение да правя дъщеря си техен "Наследник" или нещо такова - да се докопвам до имоти или някакви облаги, да вземат и да се държат човешки.
Радвам се, че имам подкрепата на приятелят ми, а и това че и той не одобрява поведението им ме навежда на мисълта, че има шанс за промяна.
П.П. Дъщеря ми, като си получи мартеничката от леля .... и чичо ...., направи коментар "О О О О И ЗА МЕН ЛИ ВЕЧЕ ИМА", при което видях колко гадно му стана на приятелят ми, че детето е усетило и изживяло по своему това, че неговите родители не я забелязват.
Радвам се че го заболя, че някой е наранил детето ми - това за мен значи, че той я обича /а това за мен е много/

Айде, пък пиши като има някакъв положителен резултат. Дано да е положителен де - ма нали ние на това се надявам - надеждата , казват умирала последна. 

Диони, радвам се, че нещата се нареждат, може би наистина трябва да мине време. Важното е вие да се обичате и да се разбирате и да не се оставяте други хора да ви вгорчават живота. Успех 

А пък моите свекър и свекърва са баба и дядо на детето ми. Първата реакция като разбраха, че ще имаме дете беше - "а детето от Иван ли е?" Малоумници.

Сега живеем със свекървата, защото си намери работа в София. По никакъв начин не се съобразява с детето, ако ние не и намекнем, кажем или ако сина и не и се скара. По никакъв начин не желае за преобрази средата си и поведението си така, че да е добре за детето. Например, казала съм и, че докато Яна заспива трябва да е тихо и тъмно, после може да си прави каквото си иска. Няма братче - ходи, тряска врати, удря силно по ключовете, когато иска да светне лампата. Знам, че не е целенасочено и преднамерено, просто така е свикнала - да вдига шум, говори в коридора да речем, по телефона говори супер силно, не се съобразява. Знае, че не искам да и давам шоколад или поне не преди да е яла, че не желая да яде детето ми кремвирши - като си купи и пльосва всичко на масата и детето го вижда, няма как тепърва да забранявам, защото ще се получи обратният ефект. Ей такива уж дреболии, които правят впечатление. И винаги натъртва на "мойта" стая, "вашата" стая.. Ако детето се заиграе нещо в нейната стая и почне нещо да ровичка и любопитства - шок и ужас. У нас в Плевен при мама цялата къща беше пренаредена така, че да е удобно и безопасно при положение, че има дете. Тук на най-долните шкафчета са поставени възможно най-интересните за детето неща и после се муси, ако е ровичкано или ако аз съм ги вдигнала на високо, за да не ги пипа малката.
Има хора, които нямат усет и не искат да се съобразяват, били те роднини или не. А коментарът по повод това, че позволявам на детето да ровичка или че я молим да пази тишина и да е тъмно доато заспива е, че Яна е глезена.     Да не говорим, че я целува по бузата и изобщо проявява някакво желание да я гушне или да и каже нещо мило, един път в месеца.

Иначе искрено се ядосах на това, което прочетох за родителите на приятеля ти. Съгласна съм с Иса изцяло.