- Публикувана: 4 март 2007, 17:06 ч.
- Последно мнение: 17 март 2007, 12:22 ч.
Казвате ли на свекъра и свекървата..
някой да знае, защо не мога да си трия мненията... 
Не бях видяла.. било е сравнително скоро. Съжалявам за повторението. Ще погледна в темата от януари, а ако някой все пак не е участвал в темата тогава, да заповяда сега 
някой да знае, защо не мога да си трия мненията...
Да, казвам "майко" и "татко"!Отначало ми беше трудно, но свикнах и то много бързо!Сега дори стигам до заключението, че това допринася за добрите взаимоотношения!Онези, които смятат, че е отживелица, не могат да разберат какво губят!Но...всичко е въпрос на избор!Аз избрах това "да казвам" и ми(ни) е много добре!
Не, въпреки че ми харесва, може би когато се преместим близо до тях (в Гърция). Просто със съпруга ми сме заедно от 4години, но се оженихме преди година и нещо. Преди това им ходихме на гости и те се обръщаха към мен по име, съответно и аз, но сега не мога да мина на "мамо и татко". А те заслужават - и то много!
Няма нужда от нападки (едва ли не), че темата се повтаряла. Голяма работа! Аз ще се включа пак, дори утре някой друг отново да пусне същата.
Не, мисля, че е отживелица. За да го кажа, трябва да го почувствам със сърцето си. А освен моите мама и тати (Бог да го прости), други си нямам. Уважавам родителите на мъжа ми, в добри отношения сме, но аз си имам родители.
Не, мисля, че е отживелица. За да го кажа, трябва да го почувствам със сърцето си. А освен моите мама и тати (Бог да го прости), други си нямам. Уважавам родителите на мъжа ми, в добри отношения сме, но аз си имам родители.
Благодаря на всички, които се включиха до тук! И още веднъж - съжалявам за повторението. Не следя форума отдавна и не съм чела в този подфорум темите назад.
По темата - аз смятам, че това е една хубава традиция да се създаде чувство за приемане в семейството. Уж е формалност, а ти променя и мисленето.
В началото е трудно да се свикне с мисълта, че вече (искаме или не) семейството се увеличава не само с един човек - със съпруга / съпругата - а и с цялото му семейство. Щем не щем, изведнъж трябва да се съобразяваме и със свекитата.
На тях пък тази формалност им помага да гледа на теб като на дъщеря....
Трябва да допълня, че харесвам свекитата и нямам (за сега де) никакви проблеми с тях. Пък и така съм изсрастнала - майка ми също има страхотни отношения със свекърва си и и казва "майко"..
По темата - аз смятам, че това е една хубава традиция да се създаде чувство за приемане в семейството. Уж е формалност, а ти променя и мисленето.
В началото е трудно да се свикне с мисълта, че вече (искаме или не) семейството се увеличава не само с един човек - със съпруга / съпругата - а и с цялото му семейство. Щем не щем, изведнъж трябва да се съобразяваме и със свекитата.
На тях пък тази формалност им помага да гледа на теб като на дъщеря....
Трябва да допълня, че харесвам свекитата и нямам (за сега де) никакви проблеми с тях. Пък и така съм изсрастнала - майка ми също има страхотни отношения със свекърва си и и казва "майко"..
А и не разбирам традицията-как така аз на неговата майка-мамо,а той на моята-бабо!Много ми е тъпо!!!! 
Тая традиция що ми се струва, че мъж ти я е измислил? Няма такова нещо! 
А и не разбирам традицията-как така аз на неговата майка-мамо,а той на моята-бабо!Много ми е тъпо!!!!
Тая традиция що ми се струва, че мъж ти я е измислил? Няма такова нещо!Много разпространено в цяла БГ и много тъпо.
някога преди 9 години казвах майко на свекървата въпреки че не заслужаваше много но такъв беше обичая сега когато не я наричам така ми е по добре мисля че повечето от вас са прави че е отживелица а и не е правилно да наричаш майка тази която не ти е никаква какво като е майка на мъжъ ти тя не е твоя майка всеки човек има една майка аз така мисля и сега когато не съм задължена да казвам майко на свеки ми е много по добре 
МАЙКА-е много тежка дума
всички знаем как нашите родни майки са се грижили за нас по цял ден и цяла нощ.как са си давали закъла от устата в трудни дни.няма смисъл да изброявам на там-нещата са ясни.и след толкова години да се появи някаква жена,която не е направила дори и една стотна от това и да и кажа МАМО... Нц
тези неща ги е правила за сина си,нека той си и казва така
когато дойде и ми покаже,че съм по-скъпоценна от живота и за нея-тогава ще я нарека с удоволствие.но само с усмивки това не става
всеки да си знае мястото
всички знаем как нашите родни майки са се грижили за нас по цял ден и цяла нощ.как са си давали закъла от устата в трудни дни.няма смисъл да изброявам на там-нещата са ясни.и след толкова години да се появи някаква жена,която не е направила дори и една стотна от това и да и кажа МАМО... Нц
тези неща ги е правила за сина си,нека той си и казва така
когато дойде и ми покаже,че съм по-скъпоценна от живота и за нея-тогава ще я нарека с удоволствие.но само с усмивки това не става
всеки да си знае мястото
Отначало бях склонна да казвам, но след като се оженихме ми е все по-трудно 
Понякога се отпускам, но само по телефона и пак е някакси изкуствено. Бих казвала, ако нещата бяха като преди. Имам предвид тяхното отношение към мен. Защото преди ако са ме харесвали все по-често си мисля, че напоследък не е така. Но това вече е тема на друг разговор
Понякога се отпускам, но само по телефона и пак е някакси изкуствено. Бих казвала, ако нещата бяха като преди. Имам предвид тяхното отношение към мен. Защото преди ако са ме харесвали все по-често си мисля, че напоследък не е така. Но това вече е тема на друг разговор 
МАЙКА-е много тежка дума
всички знаем как нашите родни майки са се грижили за нас по цял ден и цяла нощ.как са си давали закъла от устата в трудни дни.няма смисъл да изброявам на там-нещата са ясни.и след толкова години да се появи някаква жена,която не е направила дори и една стотна от това и да и кажа МАМО... Нц
тези неща ги е правила за сина си,нека той си и казва така
когато дойде и ми покаже,че съм по-скъпоценна от живота и за нея-тогава ще я нарека с удоволствие.но само с усмивки това не става
всеки да си знае мястото
всички знаем как нашите родни майки са се грижили за нас по цял ден и цяла нощ.как са си давали закъла от устата в трудни дни.няма смисъл да изброявам на там-нещата са ясни.и след толкова години да се появи някаква жена,която не е направила дори и една стотна от това и да и кажа МАМО... Нц
тези неща ги е правила за сина си,нека той си и казва така
когато дойде и ми покаже,че съм по-скъпоценна от живота и за нея-тогава ще я нарека с удоволствие.но само с усмивки това не става
всеки да си знае мястото
Не, наричам ги по име. Изкуствени са ми обръщенията "майка" и "татко" и определено ги смятам за отживелица. 
Казвах първата година"майко" и "татко"
След това, низ от събития промени коренно възгледите ми.
Сега ще имат много здраве да им казвам вече мамо или пък татко.
Нямат заслуги.
Наскоро свекърва ми,ме попита,защо вече не и вика майко.
Казах и направо без заобиколки,че отначало съм и казвала така,защото мислех,че го заслужава и от уважение,но сега вече съм спряла,защото за 8 год. ми доказа,че просто не го заслужава.
Млъкна като чу тези слова от устата на уж кротката си снаха и абсолютно нищо не каза.
След това, низ от събития промени коренно възгледите ми.
Сега ще имат много здраве да им казвам вече мамо или пък татко.
Нямат заслуги.
Наскоро свекърва ми,ме попита,защо вече не и вика майко.
Казах и направо без заобиколки,че отначало съм и казвала така,защото мислех,че го заслужава и от уважение,но сега вече съм спряла,защото за 8 год. ми доказа,че просто не го заслужава.
Млъкна като чу тези слова от устата на уж кротката си снаха и абсолютно нищо не каза.
Имаше преди време такава тема и там една мама беше отговорила с най-точния отговор,който съм чувала:
"Когато мъжа ми ми стане брат,тогава ще им казвам майко и татко!"
Аз също съм на това мнение,пълна отживелица според мен...
Наскоро имахме спор със свеки и тя ми каза,че никога не си е и помисляла да отговаря така на нейната свекърва-от македонския край,и добре,че аз не съм живяла в "онези" години.Моят отговор беше:"Да,добре,че не съм живяла в онези години,че въпросната свекърва щеше да се прочуе като първата бита свекърва от снаха-софиянка!"Свеки схвана намека и млъкна
"Когато мъжа ми ми стане брат,тогава ще им казвам майко и татко!"
Аз също съм на това мнение,пълна отживелица според мен...
Наскоро имахме спор със свеки и тя ми каза,че никога не си е и помисляла да отговаря така на нейната свекърва-от македонския край,и добре,че аз не съм живяла в "онези" години.Моят отговор беше:"Да,добре,че не съм живяла в онези години,че въпросната свекърва щеше да се прочуе като първата бита свекърва от снаха-софиянка!"Свеки схвана намека и млъкна
Имаше преди време такава тема и там една мама беше отговорила с най-точния отговор,който съм чувала:
"Когато мъжа ми ми стане брат,тогава ще им казвам майко и татко!"
"Когато мъжа ми ми стане брат,тогава ще им казвам майко и татко!"
Това е едно от най-умните и логични неща, които съм чувала. Браво на авторката
И аз смятам, че е отживелица. Омъжена съм от 7 години и в началото не се обръщах по никакъв начин към свекитата. Доста неудобно и трудно се получаваше. С течение на времето се опознахме и сега наричам свекърва ми "майко", но не непрекъснато. Просто си го заслужи жената. За протокола ще отбележа, че майка ми я наричам с доста по- галени обръщения и никога "майко"- звучи ми малко тежко. Колкото до свекърът ми, на него не казвам "татко".Не е лош човек, даже напротив, но но ми е малко досаден и не мога да си обърна езика. Трудно общувам с него.Сори.
Интересно е за мен че има цели 13,3%, които наричат с майко и татко родителите на съпруга си, както и над 6%, които харесват традицията... мислех че отговорите ще бъдат 100% НЕ. Явно аз съм голям дръвник просто не мога да си представя какви заслуги трябва да има някой, че да му кажа МАЙКО или ТАТКО.. каквото и да прави, би могъл да заслужи уважението ми, доброто ми отношение.. и още куп такива хубави неща, но да му кажа майко или татко заради заслуги... тц.
просто не мога да си представя какви заслуги трябва да има някой, че да му кажа МАЙКО или ТАТКО.. каквото и да прави, би могъл да заслужи уважението ми, доброто ми отношение.. и още куп такива хубави неща, но да му кажа майко или татко заради заслуги... тц. 
Нека се включа и аз. Казвам не, смятам че е отживелица. Ако не бяха родителите ми нямаше и фамилията на мъжа ми да добавя с тире към името си, главно заради свекърва ми. Моя свекър е труден характер, много сопнат и сърдит, но с мен се държи добре и никога не е показвал неприязън или друго. Но свекърва ми така и не можа да ме приеме. Още като не ме познаваше се изказа, че съм селянка, защото съм от по-малък град с 200 000 души население, а сега живея в по-голям град. После през цялото време на сватбата рева все едно е на погребение, ама то бяха хлипания и сълзи /крокодилски/, че чак ми помрачи деня. Непрекъснато се бърка в живота ми и се опитва да ми дава наклон, а дори със стотинка не са ми помогнали. Живеем в мое жилище, почти 60 % обзаведено от родителите ми. Че ако трябва и майко да и викам няма да го преживея.
Нека се включа и аз. Казвам не, смятам че е отживелица. Ако не бяха родителите ми нямаше и фамилията на мъжа ми да добавя с тире към името си, главно заради свекърва ми. Моя свекър е труден характер, много сопнат и сърдит, но с мен се държи добре и никога не е показвал неприязън или друго. Но свекърва ми така и не можа да ме приеме. Още като не ме познаваше се изказа, че съм селянка, защото съм от по-малък град с 200 000 души население, а сега живея в по-голям град. После през цялото време на сватбата рева все едно е на погребение, ама то бяха хлипания и сълзи /крокодилски/, че чак ми помрачи деня. Непрекъснато се бърка в живота ми и се опитва да ми дава наклон, а дори със стотинка не са ми помогнали. Живеем в мое жилище, почти 60 % обзаведено от родителите ми. Че ако трябва и майко да и викам няма да го преживея.
Леле,настръхнах!!!
Е тая да беше майка на моя мъж,щеше да види една селянка,сватба и рев,ама наистина...
Нека се включа и аз. Казвам не, смятам че е отживелица. Ако не бяха родителите ми нямаше и фамилията на мъжа ми да добавя с тире към името си, главно заради свекърва ми. Моя свекър е труден характер, много сопнат и сърдит, но с мен се държи добре и никога не е показвал неприязън или друго. Но свекърва ми така и не можа да ме приеме. Още като не ме познаваше се изказа, че съм селянка, защото съм от по-малък град с 200 000 души население, а сега живея в по-голям град. После през цялото време на сватбата рева все едно е на погребение, ама то бяха хлипания и сълзи /крокодилски/, че чак ми помрачи деня. Непрекъснато се бърка в живота ми и се опитва да ми дава наклон, а дори със стотинка не са ми помогнали. Живеем в мое жилище, почти 60 % обзаведено от родителите ми. Че ако трябва и майко да и викам няма да го преживея.
Леле,настръхнах!!!
Е тая да беше майка на моя мъж,щеше да види една селянка,сватба и рев,ама наистина...
Свекърва нямам, но свекър - да. Баща ми почина много млад и когато се ожених и отидох в да живея в къщата на мъжа ми трябваше да кажа "татко". Не можах. Обясних защо. Не можаха да го приемат. Живея насело и разбиранията тук са особени. Намразиха ме. Започнаха да се държа студено с мен (свекъра, баба и дядо).
Искам да кажа нещо. Ако бяха проявили малко търпение и разбиране, щеше да дойде времето когато ще кажа "татко". Сега като знам, че не ме обичат много много, не знам дали някога ще го нарека по този начин.
Искам да кажа нещо. Ако бяха проявили малко търпение и разбиране, щеше да дойде времето когато ще кажа "татко". Сега като знам, че не ме обичат много много, не знам дали някога ще го нарека по този начин.
Да, казвам "майко" и "татко"!Отначало ми беше трудно, но свикнах и то много бързо!Сега дори стигам до заключението, че това допринася за добрите взаимоотношения!Онези, които смятат, че е отживелица, не могат да разберат какво губят!Но...всичко е въпрос на избор!Аз избрах това "да казвам" и ми(ни) е много добре!
Ами наричам си ги майко и татко пред тях де, ама не съм се замисляла много, много стана си естествено. ..... Естествено, че заради традицията си е цялата работа. Нали и в обредния дом (поне при нас е така) обръщението към свекъра и свекървата е да приемат снахата и да се грижат за нея като за своя дъщеря и същото но за зетя ... бля-бля. На мен лично не ми пречи никак, макар, че логично наистина ще ми станат такива ако мъж ми стане брат .
.
ДА и не виждам нищо странно в това..заслужават го и уважението и обръщението
и нека ви кажа нещо мили моми4ета:когато живеете на хиляди километри от собствените си родители,сами4ки и си нямате никой друг близък 4овек...е даже приятно(когато разбира се отсрещният заслужава) да нари4аш някого майко или татко!!!
не смятам 4е на 4овек му трябва много за да бъде щаслив!
и нека ви кажа нещо мили моми4ета:когато живеете на хиляди километри от собствените си родители,сами4ки и си нямате никой друг близък 4овек...е даже приятно(когато разбира се отсрещният заслужава) да нари4аш някого майко или татко!!!
не смятам 4е на 4овек му трябва много за да бъде щаслив!
Те са разведени, свекъра не съм го виждала никога, даже на снимка.
Много ми е трудно как да се обърна към свекървата, добре, че поне рядко се виждаме, и пак ми е неудобно. Даже по име ми е трудно, обикновено я побутвам или поглеждам и карам без обръщение - много ме е срам, защото е грозно така. Няколко пъти успях по име да я нарека, но ми е много странно и не мога да си изкълча езика (не че името е трудно, то е едно чувство като да искаш и да знаеш, че трябва да се изивиниш, но не можеш да се насилиш да го кажеш). Едно е сигурно - нямам намерение да й викам "майка", нито пък мъжа ми някога е имал претенции по въпроса.
П.С. Сега се сетих, че братовчедите ми наричаха общата ни баба "мама" - странно, нали
Много ми е трудно как да се обърна към свекървата, добре, че поне рядко се виждаме, и пак ми е неудобно. Даже по име ми е трудно, обикновено я побутвам или поглеждам и карам без обръщение - много ме е срам, защото е грозно така. Няколко пъти успях по име да я нарека, но ми е много странно и не мога да си изкълча езика (не че името е трудно, то е едно чувство като да искаш и да знаеш, че трябва да се изивиниш, но не можеш да се насилиш да го кажеш). Едно е сигурно - нямам намерение да й викам "майка", нито пък мъжа ми някога е имал претенции по въпроса.
П.С. Сега се сетих, че братовчедите ми наричаха общата ни баба "мама" - странно, нали