Нашите мании и странности

Мания за "забравената ютия"   - всеки път като излизам проверявам поне по 100 пъти дали съм изключила ютията/ пресата за коса и когато вече съм на вратата и заключвам пак не съм сигурна..... все едно щепселът е скочил и самичък се е включил в контакта.    Често пъти се и връщам и  понякога си мисля, че полудявам, а за коментарите на половинката по този повод няма да споделям ........

То накрая ще се окаже, че това, което повечето от нас имаме, са си съвсем нормални неща и никакви мании не са! Щом ги имат повечето хора...

Моето не е мания,а по-скоро фобия.Изпитвам огромен страх от високи статуи и обелиски.Например никога не бих се доближила до Статуята на свободата в Ню Йорк за нищо на света.А ако трябва да застана до статуята на Исус в Бразилия,пишете ме умряла.Мен дори от статуята на Света София до Шератън ме е страх.

Притежавам почти всички женски мании и странности прочетени до тук свързани с пазаруване на козметика, обувки дрехи....
Наскоро обаче при последното ми завръщане от чужбина се замислих. Винаги когато напускам границите на България на връщане се прибирам с промишлени количества перилни препарати, омекотители.... и изпитвам неописуемо удоволствие да си мириша дрехите след пране и да им се радвам колко са белички. 

И аз така  , даже от манекени в магазина изпитвам ужас 

Моятя фобия пък е от мишки.Не мога да стоя в стая, където съм видяла мишка докато не я хванат. Ужасно гадно ми е, по-скоро си е страх, но.... такава съм.Има ли някой друг с такъв страх?

Имам приятелка, която се ужасява от мишки. По едно време живееше до нас на квартира, а ние си бяхме взели 3 декоративни бели мишки да си гледаме  вкъщи(в аквариум). Тя се побъркваше като дойдеше на гости  и ме видеше как се катерят по мен 

Аз пък винаги, когато съм в самолет или автобус искам да съм от страната на пътеката, защото:
1. Имам повече свободно пространство откъм пътеката. А ако съм на седалката до прозореца - от едната ми страна е стъклото, от другата е спътника и се чувствам като в капан, не мога да мърдам никъде. 
2. Ако стане нещо аварийно, да мога бързо да се измъкна  

хаха - на мене ми вика мъжа ми" госпожа подредба" - ама явно съм направо мърла като ви чета странностите
направо ме разбихте
ще го накарам да прочете тука ,за да види ,че не съм луда ,а направо съм мега свръх обикновена
всъщност като ви прочетох се успокоих-
НЯМАМ ФОБИИ
мислех ,че имам ,но като ви чета се оказва ,че само си въобразявам !

Абсолютно същата фобия я имам и аз. Понякога дори самата мисъл,че може да има мишки в стаята, в която съм ме побърква. Някакъв неописуем страх имам към тези животни. По-същия начин  и към жабите. Не мога да си пречупя мисленето и да погледна на тях като на обикновени животинки.

Аз.
Побъркват ме мишките,както и хамстери разни.

Аз не толкова от мишки колкото от малко плъхчета.Мишлето ми е сладко.. ама плъх...    само като си помисля и откачам

офф и аз съм така,това си е болест направо

Манячка съм на тема чай. В момента имам 14 различни вида, и ако на ден не си направя поне 5 различни, ми е терсене.

Обожавам т.нар. чорапи за маратонки, не мога да си представя да обуя нормални чорапи. Имам толкова много, че някои никога не са обувани.

Имам си моя лъжица и вилица в къщи, и никой не може да ги ползва.

Нервирам се, когато някой се качи със снежни обувки в колата ми. Не мокри или кални, а целите в сняг - струва ми се логично да си тупнеш един в друг краката, на прага на колата, както си седнал...
Нищо не пипвам да чистя без гумени ръкавици. Задължителен аксесоар са ми в кухнята...

Всичко, което може да се яде с ръце го ям с ръце. Намирам за странно някой, който яде баница с вилица например.

Не понасям покривки за маса, слагам от немай къде по празници, когато съм на гости не ми прави впечатление.

Не си лягам без т.нар. ваничка на краката - държа си краката около 15-20 минути в леген с гореща вода и соли. Когато съм на хотел или на гости с преспиване това ми липсва ужасно, банята и обикновения душ не са ми достатъчни.

Никой не може да ми пипа химикалките.
Никога не си давам: пилата за нокти, колата, тенджерите, изобщо съдове.

Шоколад ям, като смуча парченцата. Обичам да съм сама когато го ям и никога не предлагам на който и да било "малко".
Мразя, ама много мразя някой да ми пипа котките!  Направо откачам от несръчни хора, които си мислят, че това е плюшена играчка и може да бъде мачкана и гнявена до откат!

Когато чупя яйца винаги хвърлям черупките и  целя кошчето, никога не ги слагам в него.

Пликчетата от плодове винаги ги събирам, незнайно защо! Никога не ги ползвам. И празни буркани събирам, а нито правя туршии, нито конфитюри, нито ги давам на някой който прави.

През кухненския ми прозорец се виждат два комшийски двора. Ако сутрин видя една оранжева котка да прескача оградата между двете къщи - значи ще ми върви.
Това е от последните 2 години..

Ако в хладилника няма шунка и кашкавал - значи няма нищо за ядене, е тва е най-голямата идиотия, но от майка ми така съм прихванала. Може да им десет други неща, но без тези две - тцъ!

Имам ужасно много свещи в къщи. Ако нямам оранжеви на цвят обаче - лоша работа, нервно ми е...