Въпрос за границите?

Хм, аз ще съм ти лош съветник, понеже ние играем на семейство от 10 години.
Не виждам защо да не отидеш, най-важното е на него да му е ясно,  че няма  да се съберете. Мъжът ми например искрено се забавлява, когато свеки зпочне да се държи все едно сме най-щастливата сем. двойка, другите ако се объркат да се държат така веднага ги вкарвам в пътя и всички да са доволни...   Даже приятели,  макар да знаят, че сме разделени, винаги ни канят заедно на гости, никога само мен.
С нищо не ти помогнах май

Jaly, помогна ми да се успокоя, че не сме само ние...

Понякога много се дразня, че за всички добрите ни отношения са един вид признак на нашето бъдещо и дори скорошно 'събиране'. Само най-близките ми приятели са наясно, че нямам такива намерения. А истината е, че ако я нямаше Дариа изобщо нямаше да съм го виждала от раздялата ни насетне.

Иса, ако някой ден съм разведена бих и скала да е като при теб
ТОва е чудесно, че се разбирате
и щом и двамата сте наясно съ сситуацията - не че никога не е късно да стане човек за резил - но мисля, че няма страшно да се объркате какво сатва в действителност
важното е и детет да не се обърка... но ако тя ясно си дава сметка за положението и няма да се заблу,ди

Макар и от скоро разделени, аз честно казано ги режа /роднините му де/ и малкия ходи само с баща си - дали аз не съм прекалено крайна? Не сме в лоши отношения, ама като е раздяла - да е раздяла.

аз пък винаги казвам на свеки - че ида се разделим с мъжо - да не мисли че ще се отърве от внуците
зависи дали можеш да понесеш тези срещи
Иса няма проблем /поне не сериозен/, но има жени които би им било тежко да се виждат с бившите роднини, но тези бивши за теб - са настоящи и ще останат за винаги рлоднини на детето ти!?

Брат му и неговото семейство, бабите и дядовците му - как и защо да ги режа? Те са свестни хора, винаги са се държали изключително мило с мен, посрешнаха ме много добре като ги видях сега... Не виждам защо, не са ми виновни те за раздялата.

catnadeen, мерси мила... не ми беше лесно да стигнем до тази фаза. От 5-6 месеца сме в такива отношения /да чукна на дърво/. Двамата сме на ясно, че няма да се събираме /най-редовно си говорим за неговите и моите гаджета/, на детето разяснявам, че мама и тати са разделени, че не живеем заедно, че няма да го вземам пак... и тя някак свикна с това състояние на нещата.

Просто се опитвам да установя къде е границата до къде трябва да стига приятелството с бившия. Защото на мен ми хрумна пък да го поканя лятото на море с нас... А? Това нормално ли е?

 

Аз ги режа в смисъл, аз не ходя, защото се започва едно опяване, няма ли да се проявиш като жена и да наведеш глава и да се съберете, което аз в началото възпитано отбивах, но честно казано вече ме дразни и затова не ходя, а на малкия те винаги ще са му баба и дядо и единственото което се надявам е да проявят малко разум и да не ме плюят пред него след време.

Me4o Puh, аааааааа - разбитрам те.

При нас няма такова нещо. Никой не ми казва и една дума.

Иса, щом нищо не те притеснява, що да не дойде с вас и на море?
Аз примерно не бих го направила, защото при мен е много болезнена ситуацията (не аз съм избрала раздялата). Та в тази връзка би ми било ужасно трудно да си играем временно на семейство. Друг въпрос е, че и отсрещната страна едва ли ще се навие на такъв вариант 
Той е наясно с чувствата ми и се пази от такива неща. Упорито.

А ти само заради дъщеря ви ли искаш да се виждате?
Ама наистина. Помисли!

Иса, за морето съм малко против. Защото на почивка се размиват реалните граници, хората се променят, слънцето влияе зле на хормоните.... И може някой да си изпати. А най-вероятно и детето. Може само ако някой от вас си вземе новия партньор

А може на морето да срещнеш принца на белия кон. Пък ти - с мъжа си.
Сериозно - все пак трябва да намериш партньор, другар в живота или както му се казва. Тази обвързаност с бившия пречи. Моя позната живя така 10 г. Ни разведена, ни женена.

Нещо подобно мислим уж, макар и още без развод с моят.Аз самата му казах-ще го натискам 100 пъти повече за контакт с децата от сега, а да не говорим, че неговата рода обожава едното дете, сега с второто-ще видим.Той иска да ходя там, при тях, даже да живея там.Но на всички е ясно, че няма как да стане-та как той тук с друго семейство например-друга жена, аз там-сред неговите хора-ми няма как да стане.Аз смятам аз самата да не присъствам на подобни мероприятия-взима децата и ги води.Не искам да режа мостове и да късат контакти с братовчеди, с хора, които ги обичат все пак-тъпо е.Но аз самата-смятам, че нямам място там, още повече, ако се появи друга жена.Та-аз самата с този, моят мъж-като приятел-не мога.Или поне сега не бих могла де-прекалено е болезнено.

От гледна точка за детето е по-добре да си поддържате роднински връзки. Все пак ТОЙ е бащата.
Не виждам какво толкова пречи това за еввнтуална  бъдеща връзка. Мъжа ти винаги ще е около детето, и съответно около теб по някакъв начин. Това не може да се избегне. Най-вече всичко зависи от роднините и мъжа ти. Ако са сввстни хора - няма да се налага да слагаш граници.
Аз лично такова положение не бих го приела като игра на семейство, а просто като едно приятелство. Вече зависи как мъжа ти приема нещата. Щом се разбирате и си споделяте, сигурно си му дала да разбере, че нямаш никакви намерения за 2-ри шанс. Той наясно ли е?

Isa,
това, че поддържате цивилизовани отношения е похвално, аз също имам такива с бившият, но граница трябва да има според мен и строго съблюдавам за нея. Може да ме упрекнете, но съм на мнение, че за мъжа нищо не е самоцелно, винаги има нещо зад кулисите.Поне надеждата, че така ще спечели доверие и винаги ще си до него, да не говориме, че за тях човешкото отношение граничи неминуемо със неугаснали чувства.По тази причина мисля, че това със съвместната почивка на море е прекалено, при това доста прекалено.Аз дори бих сложила границата точно сега, при тази предстояща сбирка, като искрено обясня, че не искам да създавам грешно впечатление у него и роднините му.Все пак това е личното ми мнение и не го натрапвам никому, но действително смятам, че границата е нещо важно и не бива да се прекрачва, за да не съсипе постигнатата хармония помежду ви, като разделени, но уважаващи се и подкрепящи се родители.

За събиранията с родните съм за да отидеш, за морето... не знам, освен ако нямаш връзка в момента и примерно вместо да сте само двете, що да не дойде с вас. Ние бяхме 4-та на море миналата година, тази- май пак така имаме намерение, на празниците почти винаги сме заедно, освен ако той не си заформи нещо, тогава ме предупреждава и не идва....Дъщеря ми му казва на име и знае, че това е бащата на брат й, тя нейния си си го познва и обича, за бабата и дядото също знае, че са на брат й, но те я обичат, а тя няма жива истинска баба, та защо да не им я водя като им е приятно и я гледат като свое внуче, не съм забелязала да я делят...по добре от това- здраве му кажи според мен.

 .. най-важното в да внимаваш малката да не вземе да мечтае да се събирате, тогава ще бъде кофти.. щото както знаят, така изведнъж дойдат и ти отперят някой гаден въпрос.

Абсолютно. Не се съмнявам ни най-малко в моите чувства или в липсата им по-скоро.

catnadeen, идеята ти за партньор ми хареса.  Ако мога да взема моя, бившия ще ми е излишен... 

Г-жа Смутена-Засрамена, много си права. Хубавото е, че при нас това го няма. Той знае, че не съм сама и го приема/Е, понякога прави саркастични забележки, но.../

Бейб, би следвало да е наясно. Говорили сме по темата поне 10 пъти - сериозно и отговорно и двамата сме на мнение, че не можем и не искаме да живеем заедно, че сме различни хора и прочие...

marypopins, много точно си разбрала от какво се притеснявам.   Искам да има хармония в отношенията ни и Дариа да се чувства обичана и подкрепяна от двама ни, да сме единни по отношение на нейното възпитание и да сме си приятели, НО... да не прекрачваме някои необходими граници. Би следвало да ни е лесно и на двамата, с оглед на това, че в момента никой не се чувства наранен или обиден и двамата имаме нови връзки...

Мерси на всички за отговорите. Ще помисля още малко и при всички случаи поне подарък ще изпратя.

За морето беше по-скоро начин да разтегна максимално границата... 

Ами - ако не ти тежи - а пък аз виждам че не ти тежи - не виждам защо да не поддържате едни такива прекрасни отношения. Ако хората са готини и не те натоварват празниците с тях - давай.

Иса, мисля, че ако не идеш на събирането - по-скоро ще лишиш роднитие отколкото да дадеш на него някакви наздежди... в смисъл - повече вреда ще има ако не идеш, отколкото ако идеш
само мое мнение - все пак ти си на топа на устата и имаш шесто чувство...и може би усещаш неща които не можеш да формулираш тук
успех

catnadeen, имам аз...

Просто не ми се 'играе' на семейство точно с този мъж...

Моята идея беше следната. Аз не бих ходила на такива сбирки, защото: 1. бившия не е мой тип човек - вече - преди бил бил - влюбена загубена и т.н. но има такива пропуски в характера и възпитанието и т.н. че просто не би ми било приятно да съм с него и 2. същото важи и за роднините му.
Но!!! при положение че 1. няма чувства и 2. той и роднините му са готини, разбираш се с тях, имате си приказка, прекарвате си добре - аз не виждам защо пък зорлем да се изолираш от тях. И в моето семейство има една такава майка на един братовчед на баща ми - ох малко сложно стана - която ни е близка семейно, по-близка от члена на семейството, за който тя беше женена -в сички го приемаме съвсем ОК.
Рискът е единствено да не би да има чувства от негова страна - там може да стане фал.
Но ако всички гореизброени необходими условия са налице - защо не. А може би някъде по тях нещо се пропуква и затова имаш усещането, че нещата не са наред. Отговори си на въпроса къде точно не са наред и може би ще поизбистриш.

И аз размишлявам доста в последно време за тези граници. Честно казано, не намирам за нормално да се правим на приятели с него и с роднините му. Били сме едно семейство,но вече не сме. Да се запази добрия тон по между ни мисля е достатъчно. По мое мнени, подобни срещи от "третия вид" не биха ми дали възможност спокойно да продължа напред.

Isa,  според мен е добре да отидеш на РД. Не лишавай детето от възможност да е сред родата си.
Вие с бащата сте си се разбрали и останалите възрастни знаят за какво става въпрос така че не виждам да има проблем.

Единствено имам малко съмения за разговорите които сте водили с бившия... дали тези уверения идват само от твоя страна или и той е на същото мнение, че не може да сте семейство. Имам си такива едни малки лични примерчета които ми изникнаха в съзнанието докато четях  тези ти редове.... Дано да е така както казваш

Весело изкарване на празника 

апропо и ние празнуваме на този ден 

Първо - Весел празник на теб и твоите красиви девойки    Много да те радват.

Тъй като той пожела раздялата ни и аз охотно приех, сега просто при всеки негов опит да се върне и крачка назад му го напомням.  Освен това се държа максимално приятелски с него - Преди малко ми се обади от хотел, който аз му препоръчах за романтичен уикенд с последното му завоевание. От това по-приятелско държание не знам какво остава?  Освен да отида и аз с някое гадже 

Вече взех решение и то е, че няма да отида. Ще купя подарък от него и мен, а той ще отиде с дъщеря ни. При това ще заминавам в командировка и си имам извинение. Така ще си почина 

Благодаря за пожеанието 

Знаех си аз че има нещо гнило в Англия 
А, това с последните завоевания и тям подобни... не ми минават на мене - това е само параван (в повечето случаи)
Ти си знаеш де, но на твое място бих сложила малко по-дебела черта и бих му давала детето и може би понякога да се виждам и с него, но за малко и по същество (въпроси касаещи детето)....

За първи път май си позволявам май да пиша тук, но то е, защото въпросът иде от тебе, Иса. Дано ме разбереш правилно. 
Всъщност, ти твърдо ли си убедена, че платът е окончателно разрязан на 2 и няма никакви шансове да бъде отново снаден? Аз ако задавам такъв въпрос в подобна ситуация ще е, защото на заден план нещо ще ме гложди, нещо мен самата ще ме "подпира"......ох, много метафорично се изразявам, ама то е, щото се опитвам да бъда максимално деликатна и да не те засегна....или някого другиго.
Не ми е работа, но от личен опит знам едно-когато 2 бивши половинки си демонстрират отявлено настоящите завоевания, понякога това е точно отчаян зов за привличане на вниманието.

Faithless хахаха толкова деликатно си го казала, че едва го разбрах

Благодаря за въпроса, но не - плата е раздран, чашата е счупена и т.н. Няма шанс да се върнат нещата назад. Ама никакъв шанс да се обърна назад - даже и всички мъже на този свят да са свършили

Иса, обаче има едно положение дето е много странно - с един младеж на времето така - нищо не стана от нас като гаджета... е обаче като се разделихме и почнахме да се виждаме на свободни начала... е така му се завъртя главата, че думи нямам
искам да кажа, че тази ситуация на свобода и необвързаност дава едни такива взаимоотношения дето ... ми хем гот, хем в даден момент могат да затормозят ЕВЕНТУАЛНО човек
още повече ако той самия е пообъркан - май не визирам теб, въпреки, че аз като теб не бих се клела на 100% - спал ли си с някого, ако не е станало нещо много лошо /а във вашия случай слава богу нещата бяха много цивилизовани/-  винаги остава едно такова чувство... на близост, на споделено, на топлина... /спал е метафорично и не метафорично - просто вместо живял - подсилена /

Определено си права. 
Да сме приятели можем, но моите критерии за мъж, а неговите за жена са различни.

М/у другото аз съм в приятелски взаимоотношения с всичките си бивши гаджета и за мен това не е проблем. 

Сега мисля, че си намерих обяснението....явно наистина хората сме адски различни.
В такъв случай няма повече да те питам дали това не са наченки на...хм....ново начало.

A, той?
Въпроса не е за тебе как стоят нещата, защото става ясно на всички че ти си знаеш мястото. Тук съмненията са отправени към него.

kiara, как да кажа...  Преди мен е имал само 2 сериозни връзки от по 1 година. С едната девойка са си останали в добри отношения, но тя не живее в БГ, с другата изобщо не.

Иса за границата не мога да ти отговоря индивидуално е при всекий ,но ти си една от малкото жени които познавам /вярно само виртуално /запазили добри отношение с бившите си половинки.
Такива отношения за са похвала ........жалко ,че са рядкост в нашия бит.
Късмет ,темата е от дни мисля ,че сама си разбрала къде да сложиш границата.

Незнам мила, ти го познаваш няй-добре и сама можеш да прецениш до колко това е възможно за него.  Опитай се да погледнеш на него малко от страни и неутрално, да съпоставиш предишните му връзки и вашата, това което е било при раздялата и това което е сега....

Има мъже които се осъзнават чак когато птичето отлети... Колкото да не мога да повярвам моя май не прави изключение и постъпките са почти адекватни, уж само приятели но няколко пъти се е изпускал че всъщност иска да се събереме отново и че е осъзнал грешката си.... Заради това и още други такива подобни неща случили се на мен и мои познати те съветвам да сложиш по-дебела черта... Явно ние жените сме малко по-сигурни в това какво всъщност искаме, особено след развод/раздяла...

donna2, мерси   

Аз съм 2-ро поколение разведена, а в моето семейство хората са най-често и разведени и/или живеещи без брак и е такава каша... Знам колко е важно за децата родителите да се спогаждат от собствен опит.

kiara, мерси за съветите. Естествено и моя бивш си разбра 'грешката' само 3-4 месеца след раздялата, но тогава имахме няколко сериозни разговора и аз точно това се опитах да сторя - дебела черта.

Да кажа, че той вчера се допита до мен как би се отразило на детето ако вземе гаджето си с тях. Дали ще е стрес, как да се държи и прочие... 

Няма значение кой как живее важното е да е щастлив и да се чувства добре.Няма значение броя на браконете ,на съжителствата и т.н.
Някога много отдавна напуснах родното си място заради нетърпимостта на околните към такава като мене .......имах опората на близките , но примерно мъжете на приятелките ми им бяха забранили да контактуват с мен щот съм как беше ........"парясана" . А за детето ми казваха щом майката е.........разбирате каква  щало да стане разхайтено и т.н.
Сега нещата са променени , е аз да речем ,че съм забравила ония думи ,щото точно те са на такъв хал......и поне разбраха как съм се чувствала някога.
Сега се гонят като кучето и котката с бившите и се мразят или живеят в една къща в отделни стаи .
Затова казвам евала на хора с общочовески разбирания за живота ,които уважават другия заради самия него . А границата всекий сам я поставя спорад зависи от случая . 
Е ко вземе гаджето си кво ......дъщеря та на мъжа ми живя с нас после майка и си я взе в чужбина там пък се оказа ,че не може да завърши там заради района в който живее двуезичен е а хлапето знаеше само английски ....френски се говореше в институциите само ,разговорно някакв диалект немски айде пак насам...........какво да се прави шарен свят 
Имаше период в който съпруга ми и бившата му не се погаждаха и хлапето използваше и двамата .......накрая седнаха на една маса и се разбраха кво са забъркали поне си признаха грешките , накараха и се на госпожицата е тя беше нещо недоволна от тяхното разбирателство ясно ви е защо  абе мирът е най-доброто за всичко.
Откакто разбраха каква грешка са допуснали вече нещата са окей с две думи майката си е майка бащата баща ,децата са си деца , а др. приятелите и съпрузите те следва да се отнасят толерантно както към своите така и към чуждите.Защото на мен ми се случи двете госпожици да се съюзят/мойта и неговата/ и познайте ...две тинейджърки ....я кажа на едната нещо др. веднага отговаря ,я каже мъжа ми същото ....лошо е да си общия враг

Слава богу не съм доведена до положението .......мойто и твойто бият нашето 

donna2   

Абсолютно си права. Децата са много умни и веднага се опитват да 'печелят' от ситуацията. Даже моята 2-годишна госпожица имаше момент, в който като не е нещо на нейното и започваше да реве: "Искам в къщата на тати." Обаче аз му се обаждах веднага по телефона да й каже кой командва в нашата къща 

За приятелката му само мога да се радвам, че се е кротнал най-сетне - нищо лошо не виждам.