Публикувана: 12 март 2007, 01:14 ч.
Последно мнение: 14 март 2007, 01:19 ч.

Няколко въпроса за смъртта и близките?

1 947
24
1

1
2
Всички

12 март 2007, 01:14 ч.

Мнения: 7 091

Искам да ви попитам , когато почине ваш близък и нямате възможност да се приберете за погребението, правите ли някакво събиране от типа на помен или нещо друго? Питам за особено за случаи, когато нямате близки българи наоколо? newsm78

Ако искате споделете какви традиции има свързани с погребение и смърт в държавите, в които живеете?

# 1 12 март 2007, 03:57 ч.

Мнения: 3 932

Незнам какви точно са тук традициите, нито пък честно казано се надявам да се запозная, не проявявам ни най-малко любопитство....

Но, когато почина дядо ми занесох бонбони на приятели и казах, че са за бог да прости, вечерта преляхме(отляхме?) малко ракия и така...толкова е гадно да погребваш близък човек, а от разстояние е направо отвратително Cry

Искрено се надявам, че не питаш по конкретен повод.

# 2 12 март 2007, 05:09 ч.

Мнения: 7 091

Цитат на: МИНЕрВАта в пн, 12 мар 2007, 03:57

Искрено се надявам, че не питаш по конкретен повод.

За съжаление е по конкретен повод. Cry

# 3 12 март 2007, 05:56 ч.

Мнения: 1 393

Цитат на: link=topic=172109.msg3409726#msg3409726 date=1173668977

За съжаление е по конкретен повод. Cry

Съжалявам, Tandoori, ако някой близък за теб човек си е отишъл. Flowers Rose

# 4 12 март 2007, 06:29 ч.

Мнения: 7 091

Цитат на: MrsG в пн, 12 мар 2007, 05:56

Съжалявам, Tandoori, ако някой близък за теб човек си е отишъл. Flowers Rose

Благодаря

За съжаление човек не може да е подготвен за тези неща. Няма как да се приберем и се чудех дали да направим нещо специално, но реално няма с кого, тук всичките ни познати са американци.
За втори път ни се случва....Много е тежко, но за съжаление, на никого не го пожелавам. Всички тези моменти оставят усещането за незавършеност, невъзможността да се простиш с близък.

# 5 12 март 2007, 06:37 ч.

Мнения: 822

Съжалявам ,Tandoori!
Най-близката ми приятелка тук е китайка...Още при първия повод,когато ми се наложи да правя нещо подобно,й обясних за нашите традиции.Прие го много човешки.В такива случаи или ги каня на вечеря (скромна) или правя някакъв сладкиш и им нося.
За мен е по-важно,човекът,при когото отивам да ми е много близък по душа и да се разбираме добре...Такъв човек ще те разбере по-добре от българин.Аз лично познавам българи,които не одобряват тези традиции...
Ако се притесняваш и нямате наблизо православна църква,просто си запали свещичка вкъщи и направи някакво малко дарение.Може пак да е за болница...
Смисълът на тези традиции е да се направи някакво пожертвование за починалия близък и защо не точно по този начин...А да го споменеш може и само у дома...И без друго нямаш наблизо никой,който да го е познавал...
Прегръщам те!

# 6 12 март 2007, 06:44 ч.

Мнения: 7 091

Цитат на: niara в пн, 12 мар 2007, 06:37

Благодаря ти за добрата идея за дарението! Всъщност аз си мислех нещо подобно, но още не може да ми се избистри точно какво да направим. Много е трудно особено в началото човек да приеме факта...какво остава за нещата около него. Наистина толкова близки хора както ти описваш тук нямаме( в Пенсилвания бих казала, че имаме), ходихме до църквата тук, запалихме свещ, записахме името за молитва за следващата седмица при литургията на Задушница...и все пак ми е още празно. Cry

# 7 12 март 2007, 06:50 ч.

Мнения: 822

В църквата също можеш да оставиш дарение или кутия бонбони...Можеш да направиш такова и за някоя социална столова за по-бедни хора...Но там не е сигурно,какво и колко ще приемат...Такъв вид социални кухни има и към някои църкви,няма значение,че не са православни...

# 8 12 март 2007, 07:14 ч.

Мнения: 198

моите съболезнования,мила!
и не забравяй 4е вси4ко което ни при4инява мъка,ни прави по-силни..
раздай бонбони..и гледай на пред

# 9 12 март 2007, 08:56 ч.

Мнения: 1 269

Тандури приеми моите наи-искрени съболезнования Hug

Преди 6 години и аз минах по-този път.Маика ми по4ина внезпно,а аз бях в Емирствата.Въпреки,4е заминах с първият полет и хванах такси от София до Несебър,не можах да сваря погребението Sad

Мина толкова много време,но все още немога да се примеря,4е не успях да я видя за последно,да и кажа колко много я оби4ам.
И аз давах подавки,по задушница на близки хора,а сега такива липсват и купувам нещо и го давам на някои,с не добро финансово положение.Дано се види там горе
ПОнякога се замислям,ако нещо такова се слу4и отново(не даи си боже Praynig

) едва ли ще имам възможноста да замина веднага.Само издаването на визи за децата отнема толкова много време.
Бъди силна и.."времето лекува" са казали хората,макар,4е при мен все още лек не се намери
Hug

# 10 12 март 2007, 10:00 ч.

Мнения: 2 804

Тандури , приеми и от мен най-искрени съболезнования !
И аз за съжеление го преживях преди 8 месеца почина майка ми .
Не можах да отида да я видя като беше жива , а и на погребението и не можах да присъствам .Мир на духа и /им/. Praynig

Аз не съм правила нищо специално не защото не исках , а защото в такъв момент обикновенно се затварям и не ми е до никого и до нищо .
Предпочитам да не бъда обезпокоявана .
Независимо от това у нас дойдоха зълвами със съпруга си и децата им , та тя приготви вечерята на сутринта закуската след това обяда и отново вечеря след което си тръгнаха .
Та така отбелязахме трагичната раздяла .
Бъдете силни ! Hug

# 11 12 март 2007, 10:08 ч.

Мнения: 1 959

Искам само да изкажа съболезнованията си
Не ми се е случвало още аз имам баба на 84 която вече 3-та година е на легло с мозъчен инсут и вярвай ми когато ми звъне телефона късно вечер или много рано сутрин направо изтръпвам.
Още веднъж моите съболезнования Praynig

# 12 12 март 2007, 10:16 ч.

Мнения: 11 318

Тандури

!
Само ще споделя какво направиха мои приятели, които живеят в Люксембург.
В рамките на няколко месеца и двамата загубиха по един родител. Успяха с 300 зора да се приберат за погребението, но Люксембург все пак е по-близо и по-евтино.
След това по български обичай на дните събираха познати, правеха помен, раздаваха, каквото трябва и както е прието у нас.
На мен не ми се е случвало още, но човек никога не знае...

# 13 12 март 2007, 16:59 ч.

Мнения: 3 491

Не съм правила нищо, като почина баба. Нямаше с кого. Отидохме до българската църква в Ню Йорк и се наревах вътре сама за 10 минути, толкова позволяваше програмата с дете на 2 годинки и бебе. После, мъчно-немъчно, пак на бойния фронт на родителската ахо-иховщина. Нямаше как да се отпусна и да потъгувам на воля, това ми беше най-гадно, от майчинството няма отпуска, лека-полека станах камък.
На една моя позната молдовка се случи няколко години по-късно да почине свекърът. Раздаде по една кухненска кърпа и бегъл с канела и стафиди. Те са православни християни, традицията е съвместима с нашите, предполагам.
Тандури, съжалявам за загубата.

# 14 12 март 2007, 17:25 ч.

Мнения: 1 425

Аз преди месец загубих майка ми Cry

. Обаче успях да отида на погребението. Скоро ще са 40 дни от смъртта и аз мисля тук да направя помен с жито и ще раздам за бог да прости.

Моите съболезнования Тандури Flowers Rose

# 15 12 март 2007, 20:46 ч.

Мнения: 1 384

Тандури моите съболезнования.
Преди 2 години почина баба ми и нямаше как да отида. Нищо не съм правила,защото нямам толкова близки хора тук. Обадих се на сестра ми която е в германия и двете се наревахме по телефона. Няколко месеца след това се прибрах.Чувството е ужасно. Аз имам едни спомени за това какво е там, а със смърта на един човек всичко е коренно различно.цякаш не си отиваш у дома, някъде на чуждо място.

# 16 12 март 2007, 21:00 ч.

Мнения: 3 478

Тандури, моите съболезнования! Не мога да дам съвет, тъй като не ми се е налагало досега. Но определено съм се замисляла какво бих направила в такава ситуация. Дано скоро не ми се налага.

# 17 12 март 2007, 22:01 ч.

Мнения: 7 091

Благодаря ви момичета за топлите думи и за съветите bouquet

# 18 13 март 2007, 03:57 ч.

Мнения: 4 390

Тандури, Катя - съболезнования! Sad

# 19 13 март 2007, 09:16 ч.

Мнения: 5 475

Съболезнования Тандури! Hug

Както и на теб , Катя! Praynig

Аз обикновено ходя на църква да запаля свещ и наричам някое ядене ,като за помен. Peace

# 20 13 март 2007, 10:13 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Моите искрени съболезнования, Tandoori Hug

Знам, че е лесно да се дава съвет, а много трудно да изживяваш нещо, но се опитай да се абстрахираш от материалната гледна точка. Дори и да не можеш да присъстваш на погребението, съм сигурна, че ти си със този човек духом и това е което има най-голямо значение.
За съжаление, не знам за каква традиция да те посъветвам освен да запалиш свещичка в църква - знам, че се слагат долу в пясъка, а не горе на свещника.
Praynig

# 21 13 март 2007, 18:53 ч.

Мнения: 393

Tandoori, съболезнования
Татко почина преди месец, знам какво е.
На децата им беше мъчно, но им казах, че дядо Николай не иска да плачем. Гледахме една звездичка... и си представяхме, че татко ни се усмихва. На тема ритуали-запалихме свещички, "отляхме" на пода за "бог да прости" малко червено вино (много го обичаше). Каричката от колегите ми ме трогна-всички баха написали по няколко реда....

# 22 13 март 2007, 19:34 ч.

Мнения: 1 436

Tandoori, съболезнования Hug

.

Дядо ми почина през ноември, аз си останах вкъщи и си го изплаках. В църква не съм ходила, на Задушница преляхме малко ракия и това е. Тежко е като си далеч - брат ми и братовчедка ми, които си бяха в България за Коледа, казаха че когато се прибереш истината, че човекът си е отишъл те удря още веднъж.

# 23 13 март 2007, 21:48 ч.

Мнения: 650

Съболезнования Тандури Sad

Баща ми почина преди пет години, не си отидох, раздадох малко сладки неща и избягвам темата-поне аз така лично се чуствам Sad

С майка сме говорили 5 минути по темата и също избягваме, но винаги е в сърцата ни. Понякога тайно си плача, не искам да ме жиди майка че и тя ще се разстрои....Нищо не може да го върне и понякога се улавям че си мисля че все още е жив в БГ Sad

и двете ми деца носят името на баща ми-беше страхотен ЧОВЕК!

# 24 14 март 2007, 01:19 ч.

Искрени съболезнования, Tandoori.

Ще споделя нещо от личен опит, надявам се да помогне и при теб.
Седни и напиши всичко, което е в главата ти, просто излей душата си и се прости с близкия си човек. Надявам се, че ще ти олекне след това.
След смъртта остава душата на човека, с нея можеш да търсиш контакт от всяка точка на земното кълбо.
Загубих баща си преди 14 години, все още от време на време паля свещ пред иконата в къщи и разговаряме. Ранната му смърт ме научи, че ценя свеки прекаран ден с близките си и да им показвам, колко ги ценя и обичам.

Препоръчани теми

Прибиране или не?

Преместване в Шотландия

Детето ми не иска да говори български!

Живот и учене на език в Нидерландия

Причина:

Причина: