Бяхме в една компания със семейство ,което се мъчеше да ме убеди,че поведението на жената в семейството трябва да е послушание.При моето несъгласие ,те реагираха с подигравка .А според мен двамата съпрузи са равноправни и при вземането на решения касаещи семейството ,думата имат и двамата.Нашите познати са на мнение ,че последната дума казва винаги мъжа.
Кажете аз ли съм в грешка по този важен въпрос или съм права(дано,че не обичам много да слушам
)
Кажете аз ли съм в грешка по този важен въпрос или съм права(дано,че не обичам много да слушам
) 
Мисля, че безпрекословното подчинение убива не само уважението на мъжа към жената, но и интереса му на "ловец". 
Предполагам всички сме съгласни, че това са мъже с чувство за малоценност
И никога няма да бъда.
Дали да не основем "Клуб на непослушната съпруга" 
много точно казано,от къде на къде той ще ми взима решенията сам???та нали сме едно семейство 
та аз нямам ли право на мнение?ако не му изнася да си живее сам и няма какво да споделя тогава 
то и ние се знаем от 20 години но долуописаното направо ме втрещява и важи за миналите векове когато жената не е смеела да си вдигне главата та камо ли да гмецне нещо 
Как ми се обади, че се прибира и аз се мятам през глава да приготвям масата с мезето и салатата и пиенето иииии...всекидневника и прекарвам удължителя до тоалетната, че като се нагнезди там да си включи вече залязващия лаптоп да му е удобно. 
После възглавничка му поднасям като реши да се изтегне на фотьойла, пристъпяйки като японска гейша и гледайки го в очите дали няма да е недоволен от нещо. Само да трепне и отскачам на няколко метри назад и примолвайки се да ми прости ако нещо до тук не е било изпълнено както трябва му нося легенче със соли за крака, последвайки масажи и прочие. 
Е щом ме тъпрпи и ме обича....явно съм послушна и аз 
Никой не доминира...еднакво мислим и еднакъв вкус имааме за много не6та. .... 
сега тя има абсолютно същия тираничен индивид за съпруг.. и мисля че е щастлива - просто на такова отношение е свикнала, някой друг да решава вместо нея, дори елементарни неща. 
все на инат я карахме....
Ама сега съм послушна,па и той така.Так 4е и давамата сме послушни.. 
поне за сега.... 
но така трябва 
в началото го слушах,но видях че ми се качи на главата и си казах 
чакаи ти да видиш..и сега съм мн по добре отмина времето когато жената се подчиняваше и правеше вс което на него ми е по удобно 
мъж или жена всеки си има право на мнеие 
най добре се живее с компромиси според мен 
- това съм аз.
. 
Нито на мъжете, нито на жените /или поне на по-голямата част/ не им е приятно да бъдат тъпкани и подтискани. Все си мисля, че в едни зрели отношения трябва да има разбирателство. 
.Отгледана съм в такова семейство-направо съжалявах мама.Вначалото на моя брак се бунтувах за извоюване на авторитет, глас и т.н. живеехме при свеки 7 години и успяхме да станем абсолютно непознати.Аз естественно под опеката на "маминка" станах най-покорната съпруга. Е сега след 18 г. брак опитвам се да проявявам посмачкания ми авторитет, но в повечето случаи е безуспешно.През няколко месеца е така за спорта, милия решава, че се е уморил от мен и започва едно безкрайно обезоръжаване.И едната малка надежда, че мога , я прави на пух и прах.И все аз съм виновна 
Той взима кардиналните решения за абсолютно всичко, без да се допита до мен, и аз естественно пасувам, защото съм покорна, не че не беснея след него......исками се да мога да му казвам всичко....но понякога испитвам страх от реакцията му.Не ме бие, но думите му ме нараняват толкова много.Сигурно ще ме усвиркате, но това е положението 
