Валдорфска педагoгика

Подобни материали са в полза на родителите,все пак трябва да сме запознати за какво става на въпрос.Определено няма сектанти в темата,това ,че някой изразява свободно свойте мнения за този вид педагогика няма нищо общо със сектанството.Що се отнася за религията-всеки има право да вярва и изповядва религия според избора си. Аз ,като посещавам(когато имам възможност)нашата източно православна църква,трябва ли в очите на хората (например католиците) да бъда сектант?Има нужда от коментари и материали,защото,ние родителите сме хората,който трябва да сме запознати с всичко,за да можем да бъдем полезни със свойте съвети на децата си и евентуално ,ако се наложи да знаем от кого или от какво(зависи от случая)да ги предпазим.

  Исках само да кажа, че в нашата детска градина имаше такива беседи - Приятели на Валфдорската педагогика. Аз лично не отидох, не ме интересува особено. И сега децата имат часове по приложни изкуства. Действително правят много красиви неща.
ОБАЧЕ и ние на времето със сестра ми правехме подобни красоти в кръжоците, които посещавахме. Пеехме, танцувахме, лепяхме, крояхме, шиехме и изложби правехме после и всичко това без да има и намек за нещо религиозно, допълнително преекспонирана духовност и т.н. Така, че смятам може и така. И сега децата могат да правят подобни неща на много места, които нямат нищо общо с Валфдорската педагогика - оставят ги да творят, спокойни са, харесва им, избират какво да правят  - така те също стават "свободни човешки същества, които сами да създават цел и насока на живота си" .

 Не претендирам за компетентност, това е мое мнение.

На мен ми намирисва на сектантство. Изведнъж ми изникна асоциация с "безплатните курсове по английски език" на онези американчета, дето ходят костюмирани, с табелки (забравих от коя точно църква бяха).

Еееееееееее, отиваш твърде далеч да правиш подобни сравнение.
При нас тези училища се ползват с доста висок статут в обществото. Дет се вика не могат Сульо и Пульо да си позволят да учат там.

Ами на мен ми се струват симпатични тези училища. Те са обществени и получават в Европа финансиране до 90% от държавата, така че едва ли е нещо секстантско.
Като живеехме в Австрия и бях студентка, бях детегледачка на две деца (момченца), които ходеха на такова училище. Добре им се беше отразило - ведри, весели, възпитани и уравновесени. Майка им беше завършила художествена академия (избираше дрехи за филми "гардероб", а и бащата бил художник, въпреки че работеше за фирмата на баща си). Явно такива хора на изкуството привлича тази педагогика - знам ли!
Училището беше на 2 преки от нас, много приятно, децата бяха посадили различни растения в двора, детската градина беше много приветлива с дървени съоръжения за игра. В двора имаше и био-магазин, където продаваха много вкусни неща. Там купих и първата тиквичка на дъщеря ми и й я сварих като беше на 5 месеца .
Чух, че освен да рисуват и пеят, учат и много езици (поне родителите на тези момченца така казваха).
Абе с две думи - рай!!!!

Не ви агитирам, аз лично не бих записала детето си там - много идеализирана ми е картинката и според мен далеч от реалния живот извън това училище!!!!

Но никога не съм чувала да има някакъв религиозен привкус (а аз реагирам като бик на червено само при намек за промиване на мозъчета от какъвто и да е тип и вид) и ми се стори важно да ви го споделя.

Фактът, че за два дни никой не пожела да отговаря на конкретни въпроси, мисля, че е показателен.
Лесно е да се говори само, много добра педагогика, децата са щастливи и уверени в себе си...творят, неагресивни цветове...Това го правят и в градината на синът ми..Бих искала да знам нещо по-конкретно но явно това както и в идеологията която изповядват се само за посветени...

ми как да ти отговорят, като никой няма опит с това в България.  Ако знаеш други езици, виж в нета, давам ти този линк http://www.waldorfschule.info/ има и на англ.
И аз не бих могла да кажа нещо смислено, не съм се интересувала подробно. За детето ми не път, по който бих го пратила.

7 изписани страници, а за Валдорфската педагoгика дали ще се събере и една

За последните няколко дни във форума са се изписали доста неща, които могат да бъдат обобщени така:

1. Има хора с впечатления от валдорфски заведения. Част от хората са очаровани, друга част са отблъснати. Разбира се животът на всеки се стича различно и е нормално това да води до изграждане на различни мнения за нещата. Вече беше подчертано, че всеки преценява сам какво иска за детето си и ние не се борим с убежденията ви, а имаме за цел да ви информираме.
Също така ви обърнахме внимание и на това, че валдорфските детски градини и училища се различават по степента, в която успешно прилагат принципите на тази педагогика. Животът на една валдорфска детска градина не може да бъде критерий за всички валдорфски детски градини. Затова е хубаво да се чуват повече мнения на хора, които са имали досег с тези заведения, за да не се получават едностранчиви преценки за тази педагогика.

2. Има хора, които се самоопределят като християни и въпреки очевидната за всички ни езотерична насоченост на самото християнство като религия, пишат дълги редици с емоционални нападки към Валдорфската педагогика и нейната духовна основа. И всичко това заради неразбирането на думите “окултизъм”, “езотерика” и “духовност”.

Прилагаме изказване на migito: “Аз също не търся конфликт, но докато достигна до вярата си в Бога и съм търсила истината, съм чела доста и съм минала през много неща и повярвайте ми окултизма не е добро място за търсене на истината!!
Нямам нужда от повече рязяснения, достатъчно ми е да ми каже някой, че нещо е окултна практика и знам какво се крие зад това!!!!!”

Съвсем ясно се подчерта, че валдорфската педагогика НЕ Е окултна практика. Въпреки това се появяват изказвания като това, които очевидно нямат за цел да постигнат разбиране за валдорфската педагогика, а търсят силата емоционалния ефект, който лесно напуска рамките на непредубеденото разглеждане.
Да се приема и уважава човека като същество, надарено с тяло, душа и дух, които определят равновесието между неговото мислене, чувстване и воля е нещо съвсем различно от някакви неясни и плашещи окултни практики. Всяка майка се тревожи за детето си и това е съвсем нормално. Но да се плюе по всичко, което не може да се определи като ортодоксално християнско и традиционно е позиция, лишена от здрав разум.

Спрете да изопачавате, изкривявате и тенденциозно да претълкувате откъслечните неща, които някой е споделил за Валдорфската педагогика. Помолихме ви за търпение, работи се по въпроса до 2 месеца да има вече и на български език сайт за Валдорфската педагогика, където можете да прочетете, видите и чуете по-подробно нещо повече за тази педагогика.

3. На конкретните въпроси, които бяха зададени:

(1) Емем: “Може би на семинара нарочно не са споменали нищо духовно, за да не стряскат родителите; когато дадем вноската си за градината (разбрах, че става дума за сериозни суми), когато видим прекрасните условия (защото разбрах също, че от Германия идва сериозна инвестиция за начинанието), вече ще е малко късно да си задаваме въпросите, които се обсъждат тук.”

Когато в края на 2004 г. стартира първият 3-годишен професионален семинар по валдорфска педагогика хората, които се бяха записали за обучение в тази методика, бяха наясно за голямото облагородяване, което трябва да се случи в тях, за да бъдат истински валдорфски педагози. Дълбочината на тази педагогика се разкрива пред всеки, който се стреми да постигне по-цялостно разбиране за нея, никой не я крие от вас, стига да имате желание да видите нещата такива, каквито са.
Родителите, които дават децата си във Валдорфски заведения, участват в управлението на детската градина и на училището. За разлика от традиционните училища и детски градини, в тези няма длъжност “директор”, управлява се чрез съвместната дейност на учителската и родителска колегия. С всеки родител се провежда подробен разговор преди приемането на детето му в детската градина, така че всеки да е наясно за условията, които се предлагат. Още при приемния разговор с родителите се изясняват подробностите за целта и смисъла на тази педагогика, финансовото управление на заведението, участието на родителите в дейностите на детската градина / училище и т.н. Провеждат се и допълнителни срещи с всички родители заедно за обсъждания на педагогиката, даване на предложения във връзка с дейностите, конференции с лекции и беседи върху Валдорфската педагогика и др.

(2) SilIli: “Сигурно във Валдорфската педагогика има хубави неща, които са ценни, но за мен, плашещото е ранното въвличане в дебрите на духовността. Едно дете е много лесно манипулируемо в тази възраст, а избора в това отношение трябва да е негов, което пък изисква зрялост.”

Манипулирането означава прикрито налагане на определено разбиране. Във Валдорфската педагогика това не се прави. Един човек не може да развие способността за свободна преценка, ако му се налагат от невръстна възраст определени религиозни, културни или др. разбирания.
Духовното във Валдорфската педагогика се изразява например в това да не се пресират или тикат към дадени дейности (често оправдавани с израза “държавни образователни изисквания”) децата, не само защото налагането и насилването не ги учат на нищо хубаво, но и защото оставят в тях душевни рани, за които възрастните често са слепи. Да се вземат под внимание тези фини душевни процеси в децата е една от задачите на валдорфската педагогика, която е обвързана с индивидуален подход на работа с децата. Това е смисълът, в който човек се третира като душевно-духовна, а не само физическа цялост.

(3) Bonbo-Nella: “Какво се случва в клас, където абсолютно всяко дете има различен мироглед, желание за научаване на околния свят, т.е. то е личност с вече изградени индивидуални особености? Следва ли от гореизнесения цитат, че педагогът е Шесторъкия Шива   , който ще успее да задоволи и да отговори на тези особености и очаквания? Моля, пояснете ми как в клас се обучават и напреднали и изостанали! За настоящата образователна система знаем - напредналите напредват, а изостаналите още по прогресивно си изостават и всичко това, разбира се, с помощта на педагога. Ето това ми мътнее - как, аджеба, валдорфският учител ще стимулира различните по схващане и разбиране деца.   ”

В различните класове са различни и подходите. В началните класове децата възприемат, учителят ги води в опознаването на света и там ситуацията е сравнително спокойна, въпреки че и тогава учителят трябва да е развил умението да развива интересите на децата, за да се стимулират собствените им изследователски търсения. Разбира се, учителят е този, който трябва да може да преценява как е подходящо да отговори на очакванията на учениците. Едно дете на 15 г. несъмнено е много различно от едно дете на 10 г., и все пак си остава дете на 15 г. – то има нужда от възрастния като ориентир; а за да бъде възрастният сигурен ориентир, той трябва добре да познава тази 15 г. изграждаща се личност – това е основата за дълбоката връзка между учител и ученици, която би следвало да се получи в резултат на правилното приложение на Валдорфската методика.
За такива драстични разлики между децата, поставящи учителя в ситуацията на Шесторъкия Шива, може да се говори едва след пубертета, когато особеностите на личния темперамент се съчетават с желанието за самоизява. За това “как” учителят се справя, няма само един (теоретичен) отговор; трябва да се види, за да се повярва, че все пак е възможно един учител да се справя с цяла група от разнолики индивидуалности, при това развиващи се с различни темпове.

(4) Летисия: “Просто като отворя сайта, който още в първия постинг беше даден и като поразгледам литературата там, спирам да се интересувам дали децата на Харисън Форд са учили там и започвам да си мисля  - "Дано повече хора разгледат тази литература преди да запишат децата си там." Ето само малка част от поместената на сайта - "Условия за окултно обучение", "Промени в сънищата на окултния ученик", "Разкъсване на личността в хода на окултното обучение", "Въведение в Тайната наука" и още и още от този вид. А ето този цитат още от първата страница на сайта никак не ми се вързва с това, че децата нямало нищо да бъдат карани да възприемат от атропософията, която изповядват техните учители: "Най-важното за учителя е неговото разбиране за живота и света (мироглед). Вдъхновението, което струи вътрешно и непрекъснато към учителя от неговия светоглед се пренася и в душевното устройство на поверените му деца."

Доста несериозно е да се критикуват заглавията, а не самите книги, които всъщност очевидно не сте прочели, дори не сте погледнали какво има в тях. Намерете поне един ред, който да е достатъчно основание да се застане твърдо против валдорфската педагогика.
Да, вдъхновението от учителя се предава на учениците; това е вдъхновението за работа в света, работа с хората, работа в живота. Моето вдъхновение, което е резултат на светогледа ми, се предава на децата; предава се вдъхновението, а не светогледът! Светогледът би трябвало ученикът да си изгради сам, запознавайки се с историята и проблемите на света, в който живее, след като вече има изградените качества да преценява самостоятелно.

(5) migito: “1.Какво е отношението към дисциплината, има ли такова понятие и ако да как се постига?
2.Учителите имат ли някакъв авторитет или са само като хора които са там да помагат на децата, ако те изявят желание.
3.Какво става с дете което в момента когато другите учат математика на него му се рисува например?
4.На децата как се гледа, като големи личности или като на малки деца които трябва да се полагат грижи за тях, които имат нужда от наставник?”

1) Когато се създаде интерес към предмета, с който се занимават децата, дисциплината се постига от само себе си.
2) Добрият валдорфски учител се ползва с много висок авторитет, най-вече защото и самите деца усещат умелото му ръководство, което им дава едновременно и свобода да учат, и чувство за собствените им граници в рамките на общността.
3) Във Валдорфските училища работата с изкуства е много силно застъпена. Рисува се в много часове, включително и в часовете по математика. Ако учителят е заинтригувал децата с предмета си, те ще са съсредоточени и няма да се получава така, че да искат да вършат нещо обратно на това, което следва да се прави в дадения момент.
4) На децата се гледа като на хора в развитие, които имат нужда едновременно от разумно ръководство и от свобода да преживяват света. Успешното съчетаване на двете е критерий за качествата на самия педагог.